О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер .302, 25.10.2018 г., град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 25.10.2018 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
……………, прокурор ……………, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 218 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по обективно
съединени три иска, предявени по реда на чл.422 от ГПК, към които при условията
на евентуално съединяване са предявени още три обективно съединени осъдителни
иска. Съдът намира исковете за допустими, тъй като за ищеца е налице правен
интерес, изводящ от обстоятелството, че ответникът е
оспорил издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и от твърдението, че ответникът не е изпълнил задължението си за
плащане по договор за кредит. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът
следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на
страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени
искания.
Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както
следва :
Обстоятелствата,
от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено
в отношения с ответницата В.Г.Р., че ответницата дължи на ищеца вземането, за
което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 86/09.03.2018 г.
по ЧГД № 114/2018 г. на РС Котел за следните парични суми : 1767.53 лева,
представляващи част от просрочена главница, дължима за периода от 21.01.2017 г.
до 21.02.2018 г. по договор за потребителски кредит № 2130006/15.01.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитор, и длъжника Р., потребител,
2085.21 лева, представляващи възнаградителна лихва за
периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 198.75 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., законната
лихва, считано от подаване на заявлението на 07.03.2018 г. до окончателното
изпълнение на задължението, като вземането по договора за кредит е било цедирано в полза на настоящия заявител с договор за цесия
от 21.08.2017 г., и разноски в размер 131.03 лева – 81.03 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е оспорена от ответницата по реда на чл.414 от ГПК с твърдение за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит.
В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на оспореното вземане.
Твърди
се, че на 15.01.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от една
страна, и ответницата, от друга, бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № 2130006, за сума в размер на 25 750.00 лева, от които 25 000.00
лева главница и 750.00 лева такса за разглеждане на кредита. Била сключена и
застраховка с месечна застрахователна премия в размер на 23.10 лева, включена в
размера на месечните погасителни вноски, съгласно погасителния план. Общият
размер на застрахователната премия бил 2772.00 лева. Главницата по кредита била
преведена на 15.01.2016 г. по посочена от ответницата банкова сметка.
***
начисляване на годишна възнаградителна лихва в размер
на 12.99 процента, възлизаща в размер на 20 304.94 лева за целия срок на
договора.
Общата
дължима за връщане сума възлизала на 48 826.94 лева, платима на 120 месечни
вноски, всяка от които в размер на 406.89 лева. Размерът на всяка от вноските
включвал съответната част от главницата, договорната лихва и застрахователната
премия.
Падежът
на първата вноска бил на 21.01.2016 г., а на последната – на 21.12.2025г.
Неразделна
част от сключения договор били Общите условия, с които длъжникът се запознал и
ги е приел.
Твърди
се, че до длъжникът преустановил плащанията по кредита. До подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (на 07.03.2018 г.) погасената част от задълженията
по кредита била 4981.07 лева.
Твърди
се, че поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на погасителните
вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13, ал.2,
б.“а“ от Общите условия, вкл. за изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и
комисионни, тъй като са били платени две последователни вноски по кредита.
На
21.08.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, цедент, и
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, цесионер,
бил сключен договор за цесия, по силата на която цедентът
прехвърил на цесионера
всички вземания, произтичащи от описания договор за кредит, вкл. лихви, такси,
комисионни, разноски и пр. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за договора за цесия.
С
уведомление, получено лично от ответницата на 30.08.2017 г., ù било
съобщено както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за кредит.
Позовава
се, в условията на алтернативност, на връчване на
уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба, в рамките на
образуваното съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС, постановени по
реда на чл.290 от ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното
и по настоящото производства.
Искът с
цена 1767.53 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК, а останалите два иска са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2
от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.422 от ГПК.
В
условията на евентуалност, ако установителните искове
бъдат отхвърлени, ищецът предявява срещу ответницата осъдителни искове, както
следва : 1767.53 лева, представляващи част от просрочена главница, дължима за
периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г. по договор за потребителски кредит № 2130006/15.01.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитодател, и
длъжника Р., кредитополучател; 2085.21 лева, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.; 198.75 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 20.05.2018 г.; законната
лихва, считано от подаване на исковата молба на 21.05.2018 г. до окончателното
изпълнение на задължението, като вземанията по договора за кредит са били
прехвърлени в полза на настоящия ищец с договор за цесия от 21.08.2017 г.,
както и направените по настоящото дело разноски.
Искът с
цена 1767.53 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а останалите два иска са с правна
квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу исковата молба. Следва
да се вземе предвид възражението за наличие на неравноправни клаузи, направено
във възражението, подадено по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение (ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013
г., ОСГТК, Т.11, б“Б“).
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК на страните, че от страна на
ответницата не се признава нито едно от твърдените в исковата молба
обстоятелства.
Съдът,
предвид възражението на ответницата и като се съобрази със задължението си
служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи, не установи да е налице
вероятност някои от клаузите да са неравноправни. Ответницата не е
конкретизирала коя клауза, респ. кои клаузи, счита за неравноправни, доколкото
възражението е общо и декларативно. Ответницата разполага с възможност да
развие съображенията си допълнително, тъй като това право не се преклудира с изтичане на срока за отговор срещу исковата
молба (решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по търговско
дело № 3686/2014 г., І т.о.).
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да
докаже следните правно – релевантни факти:
1.
че на 15.01.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за
кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума в
размер на 25000.00 лева и да се установят съществените елементи на договора –
срок, лихви, падеж, както и съобразяване с императивните изисквания на чл.20-24
от Закона за потребителския кредит в актуалната му редакция към ДВ, бр.57 от
28.07.2015 г.;
2.
кои са
елементите, формиращи всяка месечната погасителна вноска;
3.
кога
ответницата е преустановила плащанията по кредита;
4.
че
кредитът е станал предсрочно изискуем на 30.08.2017 г.;
5.
че на
ответницата е било изпратено съобщение по реда на чл.60 от ЗКИ за предсрочна
изискуемост на кредита;
6.
че
размерът на непогасената главница за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г.
е 1767.53 лева;
7.
че
размерът на дължимото договорено възнаграждение, дължимо за периода от
21.01.2017 г. до 21.08.2017 г. е 2085.21 лева;
8.
че
обезщетението за забава върху просрочената главница за периода от 21.01.2017 г.
до 06.03.2018 г. е 198.75 лева;
9.
че на
21.08.2017 г. кредиторът по договора за кредит е прехвърлил в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД всички вземания, произтичащи от договора за
кредит;
10.
че
договорът за цесия е бил съобщен на длъжника.
Съдът
следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 13.12.2018 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДЯВЯВА
на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.
ДОПУСКА събиране на представените писмените
доказателства.
ПРЕПИС от
настоящото определение да се изпрати на страните.
УКАЗВА на
страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва
към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на
страните, че могат за ползват медиатори, вписани с
Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
С Ъ Д И Я :