№ 30768
гр. София, 20.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110172249 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 108 Закон за собствеността /ЗС/.
Ищците А. М. К., Л. Г. Г., К. Т. Д. и В. А. А. твърдят, че са собственици на целия УПИ
III-6, кв. 557, местност „З Г-14“, намиращ се в гр. София, район „О“ с идентификатор
68134.407.234 по кадастрална карта и регистри, одобрена със Заповед № РД-18-45/09.07.2010
г. на директора на АГКК. Ищцата А. К. твърди, че с Договор за прехвърляне на имот срещу
задължението за издръжка и гледане от 19.03.1986 г., съдържащ се в Нотариален акт № 190,
т. VII по нот. дело № 12121/1986 г. й е прехвърлен апартамент № 10, намиращ се в жилищна
сграда с адрес: гр. София, ул. „В.Т.“ № 26, ет. 5, заедно с 7, 79/100 идеални части от дворното
място, което цялото е с площ от 605 кв.м., съставляващо парцел IVVI-6, кв. 557, цялото с
площ 65а от квартал 557 по плана на гр. София, местност „Центъра“ при съседи: ЕС И.Д., ул.
„Г. Г. Деж“, Швейцарска легация и наследници на генерал П.Б.. Ищецът Л. Г. твърди, че е
собственик на апартамент № 9, намиращ се в жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „В.Т.“
№ 26, ет. 5, построена в парцел IV-6,7 от квартал 557 по плана на гр. София, заедно с 7, 76 %
идеални части от дворното място, в което е построена сградата. Правото си на собственост
върху горецитирания обект е придобил чрез Договор за дарение на недвижим имот от
29.12.1996 г., съдържащ се в Нотариален акт № 186, т. LLXLVIII, нот. дело № 2927/1996 г.
Ищецът К. Д. твърди, че с Договор за покупко-продажба от 29.08.2017 г., съдържащ се в
Нотариален акт № 26, том II, рег. № 10009, нот. дело № 181/2017 г. е придобил
собствеността върху апартамент № 2, намиращ се в жилищна сграда с адрес: гр. София, ул.
„В.Т.“ № 26, ет. 1, заедно с 9, 13 % идеални части от дворното място, в което е построена
сградата с площ 605 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.407.234,
за които имот, заедно с имот с планоснимачен № 7 е отреден урегулиран поземлен имот IV-
6,7 от квартал 557 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-З Г-12“. Ищецът В. А. твърди, че
по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр. дело № 697/1996 г. по описа на СРС, 61
състав с постановеното по него определение от 18.04.1996 г. е придобил собствеността върху
апартамент № 4, намиращ се в жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „В.Т.“ № 26, заедно с
10, 15 % идеални части от дворното място върху което е построена сградата, представляващо
УПИ VI-6, кв. 557 с площ 65 кв. м., местност „ГГЦ-З Г-12“. Ищците поддържат, че между
посочените документи за собственост и и УПИ III-6 съществува пълна идентичност. С
ответника имат спор за собственост върху реална част от този имот с площ от 170 кв.м.,
защрихована между буквите А-Б-В-Г-А по скицата, приложена към исковата молба.
Твърдяното от тях право на собственост върху индивидуализирана реална част от имота се
оспорва от ответника със съставен в негова полза Констативен нотариален акт № 29, том
XV, нот. дело № 2495/28.05.1971 г. Ищците твърдят, че ответникът не е придобил правото си
на собственост върху този имот, тъй като праводателите на ищците не са получили
обезщетение за отчуждената им част от имота, което ответникът е следвало да заплати чрез
1
Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус /БОДК/ в размер на 68 000 швейцарски
франка платими на праводателите на ищците чрез РНС „В. Левски“. Предвид липсата на
плащане, регулационният план /РП/ от 1970 г., одобрен със Заповед № 417/17.02.1970 г. на
Управление „Архитектура“ при СГНС, по силата на който се отчуждава спорната част от
парцела на ищците, не е бил приложен в сроковете по пар. 6 и пар. 8 от Закон за устройство
на територията /ЗУТ/, като отчуждителното действие на плана отпаднало. Допълнителен
аргумент за това е, че с регулационен план от 1990 г., одобрен със Заповед № РД-50-09-
317/09.10.1990 г. на главния архитект на София, измененията от 1970 г. не са отразени.
Въз основа на изложеното ищцата А. М. К. иска да се установи спрямо ответника, че тя е
собственик на 7, 79/100 % идеални части от реална част от УПИ III-6, кв. 557, местност „З Г-
14“, гр. София, район „О“, защрихована между буквите А-Б-В-Г-А по скицата, приложена
към исковата молба и да й предаде владението върху тази част от имота; ищецът Л. Г. Г. иска
да се установи спрямо ответника, че той е собственик на 7, 76 % идеални части от реална
част от УПИ III-6, кв. 557, местност „З Г-14“, гр. София, район „О“, защрихована между
буквите А-Б-В-Г-А по скицата, приложена към исковата молба и да му предаде владението
върху тази част от имота; ищецът К. Т. Д. иска да се установи спрямо ответника, че той е
собственик на 9, 13 % идеални части от реална част от УПИ III-6, кв. 557, местност „З Г-14“,
гр. София, район „О“, защрихована между буквите А-Б-В-Г-А по скицата, приложена към
исковата молба и да му предаде владението върху тази част от имота и ищецът В. А. А. иска
да се установи спрямо ответника, че той е собственик на 10, 15 % идеални части от реална
част от УПИ III-6, кв. 557, местност „З Г-14“, гр. София, район „О“, защрихована между
буквите А-Б-В-Г-А по скицата, приложена към исковата молба и да му предаде владението
върху тази част от имота. Претендират разноски.
Ответникът Конфедерация Щвейцария, чрез посолството си в Република България
оспорва исковете изцяло. Сочи, че всички нотариални актове са собственост, легитимиращи
ищците като собственици са издадени след 1971 г., когато отчуждителните процедури за
реалната част от имота са приключили, обстоятелство, което е посочено в Констативен
нотариален акт № 29, том XV, нот. дело № 2495/28.05.1971 г., с който ответникът се
легитимира като собственик. Конкретно е посочено, че отчуждителните процедури били
приключили включително по твърдение на ответника и заплащането на дължимото се
обезщетение. Счита, че въпросът дали ищците са получили обезщетение от ответника е
неотносимо, тъй като неговото задължение за заплащането му не е било спрямо техните
праводатели, а спрямо БОДК. Ищците носят доказателствената тежест да оборят, че
плащането не било извършено тъй като това било удостоверено в нот. акт. В условията на
евентуалност ответникът прави възражение за придобиване на имота по давност, тъй като
след придобиването му е ответникът, чрез посолството си в Република България е оградил
имота, грижел се е за него, ползвал го е постоянно и непрекъснато, построил е сгради, които
обслужват дейността на посолството, което било видно за ищците. Давностното владение
било упражнявано петдесет години, включително до датата на предявяване на исковата
молба. Цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 200 ЗУТ е неприложима към това
възражение, тъй като фактическата власт е започнала да бъде упражнявана от 1971 г.
Невярно било твърдението, че между страните имало спорове от доста време, тъй като
ответникът разбрал за претенции върху реалната част от имота си във връзка с оспорването
пред АССГ на издадената Заповед № 18-1486/06.02.2023 г. на началника на Служба по ГКК-
гр. София, с която било извършено обединението на два имота, които не били отразени като
един в регулационния план от 1990 г., който пропуск се дължал на техническа грешка, а не
на имплицитно признание на администрацията, че отчуждителната процедура от 1970 г. не
била завършена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на ищеца В. А. А. в едноседмичен срок от съобщението, с препис за
ответника, да отстрани допуснатия технически пропуск в обстоятелствената част на
исковата молба, в частта, в която е направил индивидуализация на парцела, върху който по
акт за собственост притежава идеална част в посочените 10, 15 % като конкретизира
точния номер на УПИ и точната площ в кв. м.
УКАЗВА на ответника Конфедерация Щвейцария, чрез посолството си в Република
България в едноседмичен срок от съобщението, с препис за насрещната страна, да посочи
началната дата на твърдяното упражняване на фактическа власт, съставляващо
въведеното възражение за настъпила придобивна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника па реда на чл. 213 ГПК искане за
присъединяване на настоящето дело към гр. дело № 69685/2023 г. по описа на СРС, 143
състав, тъй като само съдия-докладчикът по цитираното дело може да прецени дали
настоящето дело следва да бъде присъединено към делото, което е на негов доклад. От друга
страна, след извършена служебна справка, съдът установява, че двете дела са на различен
етап на процесуално развитие.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за дата
07.10.2025 г. от 13.50 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени с получаването
на препис от настоящето определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ по задачи в отговора на исковата молба при депозит
в размер на 700 лв., платим от ответника в едноседмичен срок от съобщението и в същия
срок да представи доказателства за това.
НАЗНАЧАВА в.л. инж. П.Г.Д. – специалист „Геодезист“. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото
лице след внасяне на депозита за поставените задачи.
ДОПУСКА на ответника трима свидетели при режим на довеждане за установяване
твърденията в отговора на исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, в доказателствена тежест на ищците
е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на съответните
идеални части от посочената реална част в тяхна скица, съдържаща се като приложение към
исковата молба на твърдяното от тях основание – възмездно правоприемство; че ответникът
е установил фактическа власт върху вещта и се намира в нейно владение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е станал собственик на
процесната идеална част на твърдяното от него основание, включително и че е заплатил на
праводателите на ищците определеното обезщетение, както и че в процесния период е
упражнявал фактическата власт върху процесната реална част на посоченото основание.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че е упражнявал фактическата власт
върху процесната реална част на посоченото основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
3
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPulicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4