РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Омуртаг , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно
наказателно дело № 20203510200279 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „БИЛД СТОР 3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Омуртаг, ул.“Родопи“ № 38, със законен представител С. М. А. -
управител, против Наказателно постановление № 38-0001724 от 23.10.2020г. на
директора на РД „АА“ – Русе. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска същото да
бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.
П. от АК – Велико Търново, който поддържа жалбата.
Ответникът – РД “Автомобилна администрация” - Русе, редовно призован, не
изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима
и след запознаване с представените доказателства, приема за установено
следното:
В приложения към административно - наказателната преписка АУАН Серия А-2020
№ 278943/21.09.2020г., е отразено, че на 21.09.2020г., около 15.00 часа в ОО „АА“ –
гр.Търговище, била извършена била извършена комплексна проверка на „БИЛД СТОР
3“ ООД – гр.Омуртаг, ЕИК *********, притежаваща лиценз № 17288 за товарни
превози в Общността, при която било констатирано следното нарушение: „Като
превозвач е допуснал на дата 19.03.2020 лицето А. А. М., с ЕГН ********** да
извърши международен превоз на товари с СМR с № 2032637, от Дания до Германия, с
1
товарен автомобил /влекач/ Рено Т, с рег. № **** от категория N3, без лицето А. М. да
е притежавало валидно Удостоверение за психологическа годност от 05.03.2020 г. до
22.08.2020 г., видно от направена справка в информационната система на ИААА,
раздел Психологически подбор“. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 7а,
ал. 2, предл. 3-то от ЗАП. В АУАН са описани иззетите като писмени доказателства
копия от документи. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 38-0001724 от 23.10.2020г.. на директора на РД
“Автомобилна администрация” - Русе, с което за извършено административно
нарушение по чл. чл. 7а, ал.2, предл. 3-то от ЗАП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв., на основание чл.96г, ал.1,
предл. 2-ро от ЗАП. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в
АУАН. Изложено е становище на АНО, че не са налице предпоставки за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Към АНП са приложени и: Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
МТИТС, Компютърна разпечатка – Дейности /Водачи/ – м. март 2020г., Международна
товарителница CMR № 2032637, справка в ТР за актуално състояние на „Билд стор“
ООД към 21.09.2020г., Справка в регистъра на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологически изследване на А. А. М. към 21.09.2020 г.,
справка отдел „Лицензи“. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание,
по искане на административно – наказващия орган, са допуснати и разпитани като
свидетели актосъставителят И.И. и М. М. – Д. - свидетел по акта. Свидетелите
заявяват, че нарушението било констатирано на 21.09.2020г. в ОО „АА“ –
гр.Търговище, при извършена комплексна проверка на „БИЛД СТОР 3“ ООД –
гр.Омуртаг и описват същото.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът констатира, че при съставяне на
акта и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ги опорочават. В АУАН и процесното НП не е посочено
точно място на извършване на нарушението, като и от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че те дават различни отговори на този въпрос. Видно
от атакуваното наказателно постановление, нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е свързано с неизпълнение на задължението му регламентирано в чл.
7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАП, да осъществява превози на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията на изброените в посочената норма
подзаконови нормативни актове. В случая от материалите по делото е видно, че
превозът, за допускане на който е санкционирано дружеството жалбоподател е
международен. Съгласно съдебната практика по чл.44, ал.1 от НПК с оглед
обстоятелството, че лицензираното да осъществява превози дружество не е положило
дължимата грижа и в разрез с нормативните изисквания е организирало и допуснало
реализирането на международни превози, както и фактът, че логистичната дейност се
извършва именно в населеното място, където е седалището на санкционираното лице,
следва, че местно компетентен да разгледа жалбата на това лице е съдът, в чийто район
се намира седалището на дружеството /Опр. № 5 от 14.012020 г. по наказателно частно
дело № 1210/2019 г. на ВКС, ІІІ н. о./ Следователно, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1
ЗАНН, подсъдността при съдебно обжалване на наказателни постановления и
електронни фишове се определя от мястото, където е извършено или довършено
нарушението, а за нарушения, извършени в чужбина, компетентен да разгледа делото е
СРС, предвид даденото в цитираното по- горе определение на ВКС разрешение на
спора за подсъдността, по аналогия следва, че в конкретния случай мястото на
2
извършване на нарушението е гр.Омуртаг, в който са адреса на управление и
седалището на наказаното дружество. В АУАН и НП обаче са посочени мястото на
извършване на превоза и мястото на извършване на проверката, но не и мястото на
извършване на нарушението. Наред с това както от АУАН, така и от процесното НП е
видно, че изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в допускане от
страна на дружеството жалбоподател да бъде извършен превоз от водач, който към
датата на извършване на превоза не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, установено от направена справка в информационната система
на ИААА, раздел „Психологически подбор“. Съответно, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от Закона за автомобилните превози, а като
основание за налагане на санкцията – чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от същия закон. Тези
разпоредби предвиждат следното: „Чл. 7а. (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм. и доп.,
бр. 9 от 2017 г.) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата.“; „Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) (1) Който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва
с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“ Следователно, както описанието
на нарушението в АУАН и НП, така и правната му квалификация, обуславят извод, че
правните норми, определящи нарушението като такова са бланкетни и следва да бъдат
допълнени с такива от други нормативни актове. В случая това не е сторено, като в
описанието на нарушението дори не е посочено, с кой от именно подзаконов
нормативен акт са определени изискванията за психологична годност и съответно в
правната квалификация на нарушението не е посочена и правната норма от този
подзаконов нормативен акт, която е била нарушена. Доколкото жалбоподателят е
санкциониран за допускане осъществяването на международен превоз от водач, който
няма валидно удостоверение за психологическа годност, може да се предположи, че
изискването е регламентирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29,
ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози - § 5 от ПЗР на наредбата.
Последната обаче не е посочена в описанието на нарушението, а чл.57, ал.1 от същата
наредба не е посочен в цифровото изписване на правната квалификация на
нарушението. За пълнота следва да се посочи, че описанието на нарушението е
непълно и неясно и поради обстоятелството, че в същото не е посочено изрично, че е
допуснато осъществяването на международен превоз, а до този извод се стига въз
основа на данните за местата, където е осъществен превоза. Същевременно това
обстоятелство е от съществено значение за определяне на подзаконовия нормативен
акт, регламентиращ изискването за психическа годност на водача осъществил превоза.
Предвид изложеното съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП са нарушени императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т. 3, т. 4 и т.5 от ЗАНН и
съответно на чл.57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В съдебно заседание е направено искане от процесуалният представител на
3
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Като
разгледа постъпилата молба съдът счита следното: Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства образувани по реда на същия закон страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК
въпросът за отговорността на разноските е регламентиран в дял ІІІ, глава ІХ, чл.143,
съгласно ал.1 от който „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“
Същевременно разпоредбата на чл.144 от АПК регламентира, че за неуредените в дял
ІІІ от АПК въпроси се прилага ГПК. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено уговореното възнаграждение, отразено е, че същото е
платено, но не е посочено как – в брой или по банков път. Не е представен и списък на
разноските. Съгласно т. 1 от ТР №6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6 по описа за
2012 г. на ОСГТК „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а
ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.“, а съгласно т. 2. от същото тълкувателно
решение: „Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато
е направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство.“ Предвид цитираната задължителна съдебна практика и с оглед
констатираната липса на посочен начин на плащане на договореното адвокатско
възнаграждение в представения договор за правна защита и съдействие и факта, че по
делото не е представен списък на разноските, съдът счита, че в случая не са налице
законовите предпоставки за присъждане на съдебни разноски на жалбоподателя и
съответно такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001724 от 23.10.2020г. на
директора на РД „АА“ – Русе, с което на „БИЛД СТОР 3“ ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, ул.“Родопи“ № 38, със законен
представител С. М. А. - управител, е наложени административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл. 2-ро
от ЗАП, за извършено нарушение по чл. чл. 7а, ал.2, предл. 3-то от ЗАП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
4