Р Е
Ш Е Н
И Е №260038
гр.Кюстендил, 20.12.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито засеД.е на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Теодора Димитрова,
с участието на прокурора при КнОП: Валери Пенков,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№76/2021г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по подадени въззивни жалби, както следва:
1/ въззивна жалба с вх.№264048/08.12.2020г. от В.Й.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител адв.А.Р. от КАК, насочена срещу решение №260117 от 20.11.2020г., постановено по гр.д.№1167/2019г. по описа на Районен съд –Дупница и
2/ въззивна жалба с вх.№260542/18.01.2021г. от С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на родител и законен представител на децата Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, и двете деца, с настоящ адрес:***, чрез адв.А.Т.Р. ***, със служебен адрес: гр.****, насочена срещу решение №260117 от 20.11.2020г., постановено по гр.д.№1167/2019г. по описа на Районен съд - Дупница.
С обжалваното решение РС - Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения от С.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: *** против В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск за лишаване на В.Й.Г. от родителски права по отношение децата му Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, поради поведението на ответника, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, което може да бъде квалифицирано за особено тежък случай или поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не дава издръжка, на основание чл.132 ал.1 т.1 от СК и чл.131 ал.1 т.2 от СК; ограничил е родителските права на В.Й.Г. по отношение децата му Д.В.Г. и Н.В.Г. като е изменил определения режим на лични отношения с решение №310 от 14.06.2018г., постановено по гр.д.№704/2018г. на Районен съд-гр. Дупница, по отношение на децата Д.В.Г. и Н.В.Г.; осъдил е В.Г., на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на С.Г. направените по делото разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 300 лева, както и на основание чл.77 от ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сума в размер на 386 лева, представляваща доплащане за окончателно одобреното от съда възнаграждение на вещите лица С. М. и В.Р.; осъдил е, на основание чл.78 ал.3 от ГПК,С.Г. да заплати на В.Г. направените по делото разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 350 лева, както и на основание чл.77 от ГПК - да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 809.89 лева, представляваща доплащане за окончателно одобреното от съда възнаграждение на вещите лица А.А. и Е.М..
С въззивната жалба на Вл.Г. се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са ограничени родителските му права, като релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и несправедливост в тази част, а в останалата отхвърлителна част приема решението за правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата по делото. Позовава се на приетите по делото две комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, според които и у двете деца бил налице синдром на родителско отчуждение към бащата, като отчуждаващия децата родител била майката. Твърди, че от двете експертизи можело да се направи категоричен извод за напълно запазения родителски капацитет на бащата, какъвто извод не следвал за майката. Счита за неправилен и необоснован извода на съда за наличие на предпоставките на чл.131 ал.1 от СК за ограничаване на родителските права на бащата. Твърди, че съдът неправилно бил приел, че са налице случаи на домашно насилие, предизвикани от ответника в присъствието на децата. Приема за неправилен подходът на съда да се позове на решение по ЗЗДН на ДнРС, като акцентира, че съдът е следвало сам да се убеди, че конфликтите между родителите са довели до стресиране на децата и за това вина носел единствено бащата. Смята, че от приетите експертизи следвал извода, че поведението на майката води до тревожност у децата, а децата се чувствали комфортно в присъствието на бащата дори и след дълга раздяла. Твърди, че общуването на децата с бащата им носело изключителни ползи, които не можело да се заместят с друго и съдът бил лишил децата от възможността да прекарват повече време с бащата.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на предявения от ищцата иск по чл.131 ал.1 от СК за ограничаване родителските права на ответника по отношение на малолетните му деца.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.Н.Г., чрез пълномощника адв.А.Р. ***, в който се оспорват като неоснователни изложените в депозираната въззивна жалба твърдения, респ. въззивната жалба се приема за неоснователна. Твърди се, че въззивникът не разполага с необходимия родителски капацитет, извършил е актове на домашно насилие както спрямо майката, така и спрямо двете деца, което било установено от ДнРС и КнОС в производствата по ЗЗДН, водени между страните. Подчертава се, че въззивникът не давал издръжка на децата и трайно не полагал грижи за тях, а поведението му съставлявало опасност за личността, здравето, имуществото на децата, което се квалифицирало като особено тежък случай.
Въззиваемата страна твърди, обаче, че решението на ДнРС в обжалваната от въззивника част е неправилно по същество, тъй като по предявения евентуален иск за ограничаване на родителските права на ответника по отношение на децата, съдът бил изменил режима на лични контакти, установен с бракоразводното решение по съдебен ред, и е определил нов режим на лични контакти, който бил необосновано разширен, и който изцяло не бил съобразен с установената по делото фактическа обстановка, с личните отношения между страните като родители на децата, както и личните, морални и имуществени отношения между въззивника като родител и децата му, и не съответствал на потребностите и интерес на децата. В този смисъл, въззиваемата се позовава на депозираната от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и изрично поддържа изцяло съображенията, изложени в нея. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му от С.Г. част като се постанови друго решение, с което да бъдат уважени предявените от ищцата искове за лишаване на ответника от родителски права, а при условия на евентуалност по иска за ограничаване на родителски права се иска отмяна на определения от ДнРС режим на лични контакти между бащата и децата и определяне на нов много по-ограничен и съобразен изцяло с интереса на децата такъв. Претендират се сторените разноски по делото.
Подадената от Св.Г. въззивна жалба вх.№260542/18.01.2021г., чрез адв.А.Т.Р. ***, е насочена срещу решението №260117 от 20.11.2020г. по гр.д.№1167/2019г. на ДнРС, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от С.Г. против В.Г. иск за лишаването му от родителски права по отношение на двете му деца, в частта, с която по предявения иск за ограничаване на родителските права на ответника съдът е ограничил родителските права, като е изменил предходно определения режим на лични отношения и е определил нов режим, както и в частта за разноските, които Г. е осъдена да заплати на ответника и за възнаграждение за вещи лица, с аргументи за неправилност на решението в тези обжалвани части, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано бил отхвърлил като неоснователни предявените искове за лишаване на ответника от родителски права по отношение на децата му. Оспорва като неправилни и необосновани изводите на съда за недоказаност на твърденията на ищцата, че поведението на ответника представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата, което може да бъде квалифицирано като особено тежък случай, както и това, че липсвали в кумулативност двете предпоставки на чл.132 ал.1 т.2 от СК. Въззивницата счита, че фактическата обстановка била неправилно установена от съда и делото било неизяснено от фактическа страна, налице бил непълен и необоснован анализ на доказателствата по делото, непопълване на делото с доказателствен материал и неправилно приложение на нормите на СК и на процесуалния закон – ГПК.
Въззивницата твърди наличие на кумулативните предпоставки на чл.131 във вр. с чл.132 от СК - че по делото било установено, че с осъществяване от ответника на конкретните действия и бездействия, посочени в исковата молба и установени по делото, поведението на ответника, в качеството му на родител, е създало пряка, непосредствена и реална опасност за личността, здравето, възпитанието на децата, тази опасност била в причинно-следствена връзка с поведението на ответника, поведението на родителя било виновно, а в случая безспорно било установено, че децата са подложени на системен, непрестанен тормоз, на психическо и емоционално насилие.
Въззивницата счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение тъй като не бил изложил конкретни мотиви като отхвърлил иска по чл.132 ал.1 т.1 от СК като неоснователен, а посочил лаконично, че по делото не било установено поведението на ответника да представлява опасност за децата, което да бъде квалифицирано като „особено тежък случай“, което според съда следвало от заключенията на двете експертизи.
Като съображение за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения на процесуалния закон се изтъква, че ДнРС е направил правните си изводи по иска за лишаване на ответника от родителски права на база заключенията на вещите лица, като се твърди, че повторното експертно изследване било непълно и съществували обосновани съмнения за неговата правилност, а възраженията на ищцата и допълнително направените процесуални искания в тази връзка още в хода на първоинстанционното производство и преди приключването му с постановяване на съдебния акт по същество, не били взети предвид от съда. Уточнява се, че с писмена молба били направени искания по чл.253 от ГПК за отмяна на цитирано протоколно определение, с което е даден ход по същество на делото и възобновяване на производството по гр.д.№1167/2019г. на ДнРС с насрочване на ново открито съдебно засеД.е, както и за допълнително изслушване на експертите по повторната комплексна СППЕ или повторен разпит на вещите лица по нея, по които искания съдът не се бил произнесъл по предвидения процесуален ред. Същите искания били направени след узнаване, след приключване на проведеното съдебно засеД.е, в което е даден ход по съществото на делото, за допуснати пропуски във връзка с изготвеното заключение по повторната комбинирана СППЕ, прието по делото – в експертизата не било посочено, нито в с.з. било уточнено от експертите, че цитираният клиничен личностен въпросник ММРІ бил даден на ответника предварително и попълнен от него извън проведената в амбулаторни условия среща с експертите, а самата експертиза се основавала единствено и само на изследването на този въпросник, което подлагало под съмнение обективността на експертното заключение в частта относно дадената за Г. психологична оценка, на която се базирало заключението по повторната СППЕ. Според въззивницата, това налагало допълнително изслушване или повторен разпит на вещите лица в открито съдебно засеД.е.
Акцентира се, че съдът неправилно не бил обсъдил събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на водените от страната на ищцата свидетели, от които следвала фактическа обстановка и се налагали правни изводи, обратни на приетите от съда. Цитират се конкретни изявления в показанията на свидетелите Н. Г. и М. Г., от които се установявали данни за трайно вредно влияние на ответника спрямо децата и за поставяне в риск на последните в резултат неговото поведение. Въззивницата твърди, че съдът не бил изследвал пълно и задълбочено сложилите се между страните и децата отношения, не бил обсъдил гласните и писмени доказателства, бил кредитирал единствено експертизите, като произнасяйки се по исковете по чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК не бил обсъдил правнорелевантните факти, не е отчел интереса на децата и обстоятелството, че поведението на родителя-ответник следва да бъде преценено от гледна точка на всички аспекти на понятието създаване на опасност за детето, а не само с оглед неговата физическа неприкосновеност и благополучие, респ. психическо здраве.
Определят се като неправилни изводите на съда, че опасност за децата не е налице, не е налице виновно поведение от страна на ответника, че същият не бил лишен от самосъзнанието на баща, че по делото не се установявали „особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете“, както и, че установените от страна на ДнРС и КнОС актове на домашно насилие по ЗДДН били обстоятелства, които довели до стресиране на децата.
Въззивницата счита изводите на районния съд за изцяло противоречиви. Твърди, че ДнРС не бил отчел обстоятелството, че спрямо ответника били водени не едно, а две самостоятелни производства по ЗЗДН пред ДнРС, в които от съда са установени осъществени от бащата Г. актове на домашно насилие спрямо децата и които са приключили с постановени мерки по ЗЗДН в закрила на двете деца. Дават се примери за такива осъществени от ответника спрямо децата актове на психическо и емоционално насилие, които на самостоятелно основание сочели за наличие на особено тежки случаи на накърняване на интересите на децата и били основание за лишаване на родителя от родителски права спрямо същите. Акцентира се върху обстоятелството че с решение №58/03.04.2020г. по в.гр.д.№598/2019г. на КнОС спрямо бащата са наложени най-тежките и за най-продължителен срок мерки по ЗЗДН. Предвид посочените актове на домашно насилие, ведно с доказателства за водените производства по ЗЗДН и постановените съдебни актове по ЗЗДН, въззивницата твърди, че материално-правните предпоставки на иска за лишаване от родителски права са налице. Отделно счита, че тези актове на домашно насилие следва да бъдат отчетени от съда като обстоятелство, даващо основание на съда да ограничи правата и при изменение на съдебно установения режим на лични контакти да определи нов, който да е значително по-ограничен и адекватен на интересите на децата.
В допълнение се посочва, че част от фактическите основания на иска по чл.131 ал.1 от СК са фактически основания на молбата за защита от домашно насилие в производството по в.гр.д.№598/2019г. на КнОС, като в случая се наблюдавало постановяване на различен правен резултат от съдилищата по производството по ЗЗДН и производството по иска по чл.131 ал.1 от СК.
Въззивницата твърди, че в производството по иска за лишаване и евентуалния иск за ограничаване на родителските права, освен наложените спрямо бащата от съда мерки за закрила по ЗЗДН, съдът не бил отчел и обстоятелството, че дори и след налагането на тези мерки спрямо бащата, поведението му било в разрез с моралните и законови норми и поведение. В подкрепа на твърдението се сочи, че на ответника В.Г. било повдигнато обвинение с обвинителен акт, за престъпления по чл.296 ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, чл.198 ал.1 от НК, който бил внесен за разглеждане в съда, и по който било образувано НОХД №1234/2019г. по описа на ДнРС, по което имало насрочено разпоредително засеД.е.
Въззивницата оспорва като неправилни и изводите на съда че по делото не било установено релевантното за иска по чл.131 ал.1 т.2 от СК „трайно неполагани грижи от ответника“, с доводи в обратна насока – че същият без основателна причина трайно не полага грижи за децата и не им дава издръжка, което се установявало от събраните доказателства.
Счита обжалваното решение за неправилно и в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за ограничаване на родителските права на ответника, като твърди, че ДнРС неправилно и необосновано е определил разширен режим на лични контакти, без да отчете действителната фактическа обстановка, личните отношения между страните и децата, извършените актове на домашно насилие, водените съдебни производства и интереса на децата.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, постановяване на нов съдебен акт, с който да се уважат предявените искове за лишаване на ответника от родителски права по отношение на децата (главен и евентуален иск), а при условия на евентуалност по иска за ограничаване на родителските права – да се отмени определения от ДнРС режим на лични контакти и да се определи нов, съобразен изцяло с интереса на децата. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Представител на Окръжна прокуратура-Кюстендил изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените
въззивни жалби и отговор, намери жалбите за допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и
срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на направените оплаквания и възражения, намери за установено следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявени от С.Н.Г. против В.Й.Г. обективно евентуално съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.133 ал.1 във вр. с чл.132 ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК за лишаване на В.Й.Г., ЕГН **********,*** от родителски права по отношение на децата му Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, и двете деца, с настоящ адрес:***, поради наличие на особено тежък случай, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата; при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.133 ал.1 във вр. с чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на В.Й.Г., ЕГН **********,*** от родителски права по отношение на децата му Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, и двете деца, с настоящ адрес:***, поради обстоятелството, че същият без основателна причина трайно не полага грижи за децата и не дава издръжка и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.133 ал.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК за ограничаване на родителските права на В.Й.Г., ЕГН **********,*** по отношение на децата му Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, доколкото поведението му като баща представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата.
По делото е установено, че С.Н.Г. и В.Й.Г. са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 05.06.2013г., е прекратен с развод със съдебно решение №310 от 14.06.2018г., постановено по гр.д.№704/2018г. по описа на Районен съд – Дупница. Съдът е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът В.Г.; предоставил е упражняването на родителските права и задължения по отношение на родените от брака на страните деца Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН ********** на тяхната майка, при която децата да живеят на адрес: ****; определил е режим на лични отношения между децата и техния баща, както и го е осъдил да заплаща месечни издръжки на всяко от децата, считано от 16.04.2018г., както следва: 250.00 лева месечно на Д. Г. и 200.00 лева месечно на Н.Г.(след осъществен инстанционен въззивен контрол по отношение размера на издръжките).
Поради липсата на доброволно плащане на присъдените месечни издръжки, майката е образувала изпълнително дело – изп.д.№20181510402069 по описа на ДСИ при РС-Дупница, по което до приключване на първоинстанционното производство няма данни да са били заплащани суми от бащата.
Установено е по делото, че след раздялата на съпрузите отношенията помежду им са били крайно влошени и конфликтни и в повечето случаи на вземане и връщане на децата от бащата във връзка с осъществяване на личните контакти са тях, са били съпътствани от скандали и често се е налагала намеса на полицията.
С влязло в сила решение №301 от 08.06.2018г. по гр.д.№822/2018г. по описа на ДнРС, спрямо В. Г. е била наложена мярка за защита по Закона за защита от домашното насилие, като същият е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Г. и двете деца Д.В.Г. и Н.В.Г.. Мярката е била наложена за осъществена на 03.05.2018г. в присъствието на децата проява на насилие, изразяваща се в отправяне от страна на Г. по отношение на бившата му съпруга на заплахи, блъскане и удряне на същата.
С решение №617 от 17.10.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№329/2019г. по описа на същия съд, изменено с решение на ОС-Кюстендил по в.гр.д.№598/2019г. по описа на КнОС, спрямо В.Г. са били наложени мерки по ЗЗДН за осъществени прояви на домашно насилие спрямо бившата му съпруга, част от които в присъствието на децата и изразяващи се в предизвикване на скандали, отправяне на обидни и нецензурни думи към съпругата му, закани за саморазправа и отнемане на децата, физическа агресия – дърпане и извиване на ръцете, осъществени на датите 19.01.2019г., 20.01.2019г., 24.01.2019г. и 31.01.2019г. Наложените мерки са: задължаване на В.Й.Г. да се въздържа от извършване на прояви на домашно насилие спрямо С.Н.Г. и двете непълнолетни деца Д.В.Г. ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН **********, както и забрана на В.Й.Г. да приближава на по-малко от 50 метра С.Н.Г., местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата и децата Д.В.Г. ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН **********, жилището им, находящо се на адрес: гр.***, както и посещаваните от децата детски заведения, за срок от 18 месеца, считано от 17.10.2019г.
Събрани са данни, че Г. е бил привлечен като обвиняем за няколко престъпления, а именно – по чл.296 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 13.12.2018г. до 29.06.2019г. при условията на продължавано престъпление е извършил актове на домашно насилие – четири на брой (на 13.12.2018г., на 19.01.2019г., на 17.02.2019г. и на 29.06.2019г.) – спрямо С.Г., като не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 08.06.2018г., влязла в сила на 01.10.2018г., постановена по гр.д.№822/2018г. по описа на ДнРС, с която е бил задължен да се въздържа от прояви на домашно насилие спрямо Г.; по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 13.12.2018г. в гр.Дупница се заканил с убийство на С.Г., и по чл.198 ал.1 от НК за това, че на 13.12.2018г. в гр.Дупница е отнел от владението на Св.Г. мобилен телефон с намерение противозаконно да го присвои като за това е употребил сила. По повдигнатите обвинения РП-Дупница е внесла обвинителен акт в РС-Дупница. Към момента на приключване на устните състезания наказателното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
В приетия от ДнРС социален доклад, изготвен от ДСП-Дупница, са отразени констатации в посока, че: основните грижи за децата се полагат от майката, която живее заедно с тях в къщата на родителите й; осигурено е всичко необходимо, съобразено с възрастта на децата; хигиената е на необходимото ниво; средата и условията са подходящи за отглеждане на деца. Според социалните работници, майката проявява загриженост и ангажираност към изпълнение на родителските си функции. При извършено посещение в дома на бащата е установено, че в жилището са осигурени подходящи условия за малолетните, нужното отопление; имат самостоятелна стая, самостоятелни легла и всичко необходимо съобразно възрастта им; хигиенно-битовите условия са много добри. Констатирано е, че и двамата родители нямат постоянна работа, но разполагат със спестявания. Установена е емоционална привързаност на децата и към двамата родители. Събрани са данни от детските заведения, посещавани от малолетните - ясла и градина, според които не са били открити белези за психическо насилие над тях, нито са имали физически белези и травми, които да насочват за физическо насилие. Травми и белези на насилие не са установени и от педиатрите на децата, по отношение на които е направена констатацията, че са здрави и с проведени имунизации. По отношение на разногласията между родителите Дирекция „Социално подпомагане“- Дупница е издала направление за ползване на социални услуги, с цел да бъде постигната и установена нагласа за цивилизованост при решаване на личните проблеми между родителите, както и за настъпване на положителна промяна, касаеща взаимоотношенията между всички членове на семейството.
В първоинстанционното производство са приети множество документи, установяващи подавани до ДСП – Дупница сигнали от майката, съдържащи оплаквания за разболявания на децата след упражняването на режима на лични контакти на децата с бащата, както и от всеки от двамата родители за неспазване на мерките, свързани с осъществяване на личните контакти, а също и за конфликтни ситуации във връзка с вземането и връщането на децата, ведно с данни за предприетите мерки от соцаилните работници – срещи-разговори, планове за действие, направление за ползване на социални услуги и др. От страна на Св.Г. са били подавани жалби и сигнала срещу Вл.Г. и до полицията.
По делото са разпитани свидетели. Според Н. Г., която е баба на ищцата, бащата не бил виждал децата от май месец 2019г. Разказва за случай на 17.02.2019г., при който бащата докарал децата, но ги задържал в колата и когато ищцата му казала да ги даде, той започнал да я обижда, че била курва и ходела с много мъже. Наложило се да се обадят на полицията, тъй като ответникът взел телефона й и стискал ръката, имала синини. Според свидетелката, когато през месец май 2019г. Г. взел децата, не ги върнал, според определения режим, като докарал Н. вечерта, а Д. след два дни. Детето било с цицина и казало, че се е возило на четириколка. Било агресивно спрямо майката. Свидетелката е посочила, че не е виждала бащата да има агресивно физическо поведение спрямо децата, но те го имитирили като наричали баба си по майчина линия „М., ***“. Свидетелката заявила, че Г. винаги връщал децата скандали и винаги викали полиция - задържал ги в колата и обиждал майката пред тях. Според Н.Г., след срещите с баща му Д. ставал агресивен. Разказала е за случай, при който по-малкото дете Н., виждайки реклама на бира по телевизията, заявила, че татко й й дава бира и кола.
Свидетелката М. Г., майка на ищцата, в показанията си пресъздава някои от случаите, във връзка с които спрямо Г. са били наложени мерки за закрила по ЗЗДН, както и твърди, че често връщал децата във влошено здравословно и психическо състояние. Д. споделил, че баща му им е давал бира, вино и кола. На 27.12.2018г., когато ги върнал на майката след три дни престой, Н. била с температура и направила ларингит, а Д. - със зачервено гърло и направил гнойна ангина. Свидетелката заявила, че когато ответника връщал децата те били подсечени, защото не ги къпел. Децата се държали неадекватно, когато били с него, поради което у майката се появили съмнения, че им давал алкохол. Свидетелката заявила, че децата не се били срещали с баща си от 21.05.2019г. и от тогава са по-спокойни, особено Д., който след срещите с баща му започвало да обижда, да показва средни пръсти, подражавайки му. Бащата транспортирал децата без столчета в колата. Свидетелката е посочила, че децата не са споделяли баща им да ги е бил, при него да им е било студено, но е посочила, че ги е връщал боси и гладни, защото започвали веднага да ядат. Не е виждала белези по децата, но Д. си идвал два пъти с цицина, а Н. с две „петна“ на ***.
Свидетелят В.А., който бил кум на страните, заявил, че подържа контакти с ответника, а ищцата не бил виждал от около година. Един-два пъти се виждал с ответника заедно с децата и при срещите им не бил забелязал децата да са мръсни, гладни; ответникът им купувал играчки; не бил виждал Г. да проявява агресия към тях; когато бил в Канада плащал издръжка за децата.
От показанията на свидетелката В.Г., майка на ответника, е установено, че страните са живели при нея и съпруга й в Канада през 2016г. Н. се родила там и си тръгнали през юни 2017г. Живеели заедно в голяма къща и по това време страните не са се карали, живеели нормално. След като се прибрали в България с децата се чували по скайп и вайбър, впечатленията й били, че децата не са насила при бащата. В началото на декември се прибрали с мъжа й за месец, виждали се с децата на с.***, където живеели. Според свидетелката, Д. има особена връзка с баща си, иска да му подражава, винаги да е с него, Н. също. През месец юли 2019г. помолила снаха й да види децата, но й било отказано. Майката на ищцата твърдяла, че е дошла, за да отвлече децата, което счита за абсурдно. Била виждала децата само веднъж при психоложката, като я помолила да види децата. Д. се гушнал в нея, похвалил се че учи английски, танци и че не му харесва в детската градина. Когато сина й взимал децата ги водел в апартамента си в гр.Дупница или на село. От месец юли 2019г. не са ходили в Канада, в този период не са пропускали нито една събота и неделя определени от съда за срещите им с децата. Децата все били болни или ги е нямало и не са осъществявяли личен контакт с тях. Твърди, че синът й не е говорил нищо лошо за бившата си съпруга.
Пред ДнРС са били изслушани заключенията по назначени две комплексни съдебно-психиатрично-психологични експертизи.
Според заключение с вх.№6168/26.06.2020г. на вещите лица д-р Вл.Р., психиатър и С. М., психолог, двете деца функционират на адекватно за възрастта им ниво. Д. иска да остане и с двамата си родители и сестра си, но в процеса на развиващата се война между родителите постепенно се чувства несигурен в тази позиция и става тревожен и напрегнат; осъзнава, че трябва да вземе страна и това го тревожи и той реагира с хиперактивно поведение. Вещите лица коментират данните, съдържащи се в част от свидетелските показания в посока, че след срещите с бащата Д. ставал агресивен и започвал да обижда баба си, като считат, че тези реакции са следствие от противоречието между личните му преживявания на емоционален комфорт, обич и привързаност към бащата и инструкциите, които получава от майката и нейното семейство, където бащата е квалифициран като „опасен“ и като човек, който може да им навреди. Експертите считат, че детето само по себе си не е способно да изгради обективна собствена оценка на събитията, свързани с раздялата между родителите, тъй като му липсва зрелост и адекватно ниво на емоционална интелигентност, за да интерпретира случващото се, като считат, че нуждата на детето да бъде с бащата е изводима, както от възрастта, в която се намира Д., така и от необходимостта от мъжко присъствие като модел на поведение. Според вещите лица, нарушаването и прекъсването на връзката с бащата повишава тревожността на Д. и води до родителско отчуждение, което се изразява в страхове, че ако афишира привързаност към бащата, неговото поведение ще бъде неодобрено и ще бъде наказан от майката и семейството й. Сочи се, че Д. е привързан към баща му и спомените за щастливите мигове с него не са избледнели, но те са в противоречие с историите, които му се разказват. Това противоречие води до нарушаване на процеса на развитие проверката на реалността и детето не може да разгадае несъответствията между това, което възприема и това, което му се разказва.
По отношение на по-малкото дете Н., вещите лица са посочили, че с оглед възрастта й, у нея все още не са изградени устойчиви ментални образи и тя е отчуждена от бащата по силата на обстоятелството, че всички нейни преживявания се моделират от майката и именно майката предава тревожността си и на нея – детето изцяло функционира под въздействие на отричащите и игнориращи реакции на майката спрямо бащата.
При оценката, извършена от вещите лица, не са регистрирани следи от понесено психическо и физическо насилие от бащата спрямо децата. Считат, че в проекциите на Д. не се доказват твърденията на майката за наблюдавано или упражнявано насилие в семейството, а ограниченията по отношение на децата по-скоро са свързани с тревожността на майката, която тя генерализира и проектира върху децата, упражнявайки контрол, съответен на страховете й. Експертите сочат, че в създалата се ситуация бащата е дистанциран, в резултат на институционални актове, свързани с твърденията и страховете на майката, което считат, че не е съобразено с нуждите и интересите на децата. В тази връзка сочат вещите лица, в случай че твърденията на Св.Г., че е обект на продължаващо и постоянно насилие от страна на Вл.Г. са верни, то ограничителните заповеди, които Г. следва да спазва и тревожността от „възможна опасност“ у Г. ще са неотменна част и от начина на функциониране на децата, както и обективна пречка за изпълнението на препоръчаният от съда режим на контакти с бащата. В случай, че отношението на майката към бащата е резултат от субективни преживявания на застрашеност, поведението на майката, заради собствените й страхове и съмнения не би се отразило благоприятно на функционирането и развитието на децата в дългосрочен аспект, както заради недостатъчна обоснованост и липса на обстоятелства, които да налагат ограничаване на контактите с бащата и неговото подкрепящо семейство, така и заради едноличните решения на родителя, който отглежда децата, което ги поставя в условия на риск и неравнопоставеност по отношение на родителската грижа.
В съдебно засеД.е вещите лица са допълнили и обобщили, че децата са тревожни, защото майката е тревожна и генерира такава тревожност у тях - в малкото дете, защото е изключително зависимо от грижите на майката и нейното емоционално състояние, тъй като тя е основен родител, който полага грижи, а в голямото дете – как тя ще приеме отношенията му с бащата. Посочили са липсата на данни в поведението и функционирането на децата те да са травмирани от типа на това да са наблюдавали някакво насилие между родителите им, като при изследването на Д. няма данни да преживява травматично въобще такова събитие или да го отразява по някакъв начин - като видял баща си, детето не подходило като към човек, от когото се страхува да не бъде наранено, а спонтанно тръгнало към него да го прегръща, след което се притеснило вече от реакцията на майката.
В заключение по повторната комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вх.№261592/12.10.2020г., изготвено от вещите лица д-р Ел.М., психиатър и А.А., психолог, са извършени психологични оценки на двамата родители и по-голямото дете, поради невъзможността малкото да бъде обект на тестови методики. Посочено е, че при бащата не са налице завишения по клиничните скали; не са налице психопатологични тенденции; на базата на получения личностен профил могат да се посочат следните характеристики, които хора с подобен на получения психологически профил обикновено притежават – реалистичен, стабилен, доволен от себе си, доверчив, безгрижен, сензитивен към обиди и пренебрегване, адаптивен, дружелюбен, социабилен. Относно майката е посочено, че същата е попълвала внимателно и консистентно теста, но вещите лица считат, че е налице опит да се манипулират впечатленията и забелязват силни защитни нагласи, които поставят под съмнение валидността на получените резултати, поради което ги коментират само от гледна точка на желаното себепредставяне, а именно – същата се представя като личност, която притежава следните характеристики: реалистичност, емоционална балансираност, добронамереност, самоувереност, доволство, бодрост, възторженост, логичност, постоянство, отговорност, асертивност, спонтанност, благонадеждност, креативност, дружелюбност и разговорливост. Констатирана е възможност да е налице свръхконтролирана враждебност и идеи за преследване. Според резултатите от полупроективния тест, детето Д. е проявило привързаност към майка си в по-слаба степен от типичната за възрастта и привързаност към баща си в по-силна степен от типичната за възрастта; не е налице естественото за възрастта любопитство в нормални граници и проявява по-висока от обичайната степен на агресивност; проявява тъга поради липсата на пълно семейство; преживява отхвърленост и вина; има грижовно отношение към сестра му; липсва му бащината фигура и положителните взаимоотношения с него.
Вещите лица са констатирали, че Д. изглежда отчужден от бащата в присъствието на майка си,, но в нейно отсъствие поведението му е различно по отношение на готовността и активността в контакта с баща му. Сочат, че при Д. не се наблюдава негативно отношение към бащата като към агресор, като фигурата на бащата асоциира с приятни емоции, поради което правят извод, че наличното отчуждение, което е от няколко месеца, слабо и в лека степен (изразява се не с активна проява, а само с отдръпване в присъствие на майката) не може да се обясни с основателни причини, свързани с реално поведение от страна на бащата спрямо детето.
Относно по-малкото дете Н., експертите сочат, че се наблюдава отчуждение в слаба степен към бащата под формата на невербална експресия (гледа го лошо), което се променя в наблюдавания контакт между детето и бащата без присъствието на майката – детето общува активно вербално с баща си, позволява физически контакт (целувка). Вещите лица считат, че също като брат си и Н. е ставала свидетел на конфликти между родителите си, но не намират основание да се твърди наличие на физическо или психическо насилие, проявено от бащата спрямо нея. Н. разказва за припомнено от нея преживяване с бащата на фона на проява на положителна емоция.
По отношение на бащата вещите лица са констатирали спонтанно, адекватно, подходящо спрямо ситуацията и чувствата на децата отношение; съумява да се ориентира добре в поведението и чувствата на децата, да адаптира поведението си спрямо тях; по отношение на майката е демонстрирал толерантно отношение; създал е впечатление за автентичност на разказите и на цялостното му поведение.
По отношение на майката вещите лица са посочили, че още от самото начало у нея се е забелязал опит за скъсяване на дистанцията с изследващите, на които е заявила, че е тяхна колежка; обосновано е съмнение в автентичността на разказа, поради липса на вътрешна логическа последователност, липса на синтонна емоция, с доминиране на ситуативно напрежение, защитни позиции на тялото и жесто-мимична експресия. Констатирани са неколкократни прояви на поведение, индиректно внушаващо заплаха – при влизане в кабинета след срещата на бащата с децата се обръща към по-голямото дете с думите: „Добре ли си? Всичко наред ли е?“ и към двете деца - „Спокойно, сега съм тук“. Страхът от бащата е подкрепян и невербално – придърпване на децата, сгушване откъм далечната му страна, опит за прекъсване на контакта им. Експертите са обобщили, че у майката не е наблюдавано нито едно поведение, чрез което да подкрепя общуване на децата с бащата, на фона на заявеното в интервюто, че смята, че бащата няма да им липсва и за тях би било най-добре той да няма родителски права и да не ги вижда, защото е важно за тях да „са спокойни“. От тези прояви е направен извод, че майката показва липса на разбиране към потребностите на децата от двама родители, а също и невъзможност за коригиране на позицията й при постъпване на нови сведения или промяна в условията.
Според вещите лица, в основата на възникване на отчуждението стои родителския конфликт, който поставя децата, особено детето Д. в тежък конфликт на лоялност и отчуждението, който служи като защитен механизъм за психично оцеляване в този момент. От друга страна и двете деца са в изразена зависимост от отглеждащия родител и правилата, въведени в това домакинство. Роля в поддържането на конфликта имат и двамата родители, като майката е в по-овластена позиция, с оглед предоставените й родителски права и в този смисъл нейната отговорност за предоставяне на възможности за поддържане на контакти на децата и бащата е голяма. Не са установени данни за психологична основателност на отдръпването на децата от контакт с бащата, а по-скоро то се дължи на липсата на такъв за по-продължително време, като значение, според вещите лица, има и фактът, че поведението на отчужденост е подкрепено индиректно от поведението на майката.
При тези данни районният съд е приел, че исковете за лишаване на бащата от родителски права по отношение на двете му деца са неоснователни, поради което ги е отхвърлил, като е намерил за основателен иска за ограничаване на родителските права на Г..
Изхождайки от разбирането, че лишаването от родителски права, включително и в хипотезата на чл.132 ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК, е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето (личност, възпитание, здраве, имущество) от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете - насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск, ДнРС е приел, че в конкретния случай по делото не са установени такива особено тежки случаи на създадена опасност за живота и здравето на децата в резултат на виновно поведение (действие или бездействие) на бащата.
Посочил е, че в хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 от СК се имат предвид случаи, когато без основателна причина родител трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка за него - предпоставки, които следва да са налице кумулативно, като в случая съдът е констатирал, че от събраните доказателства се установява наличието на привързаност на бащата към децата и желанието му да контактува с децата, както и наличие на връзка между децата и други членове на семейството му, техните баба и дядо. Според съда, Г. не е лишен от самосъзнанието на баща, иска контакти с децата и проявява желание да запази родителските си права, както и не е налице изцяло и безпричинно пренебрегване от негова страна на родителските задължения, тъй като липсва дезинтересиране от децата. Съдът е посочил, че този извод не се променя от установения по делото факт, че бащата не е давал издръжка за децата, за което му поведение обаче е приел, че се следват други предвидени механизми за защита на децата, един от който е използван от майка им –образуване на изпълнително производство и събиране на издръжка по принудителен ред, както и е изтъкнал, че този факт следва да е даден кумулативно с другата предвидена в нормата предпоставка, която в случая отсъства.
Намирайки за недоказано твърдението на ищцата, че поведението на ответника, представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата, което може да бъде квалифицирано като особено тежък случай или бездействието на родителя, който нито полага грижи за израстването и възпитанието на децата си, нито дава издръжка, съдът е разгледал и другия евентуално съединен иск за ограничаване родителските права на бащата.
Съдът е посочил, че за да е налице хипотезата на чл.131 ал.1 от СК, при която родителските права могат да бъдат ограничени е потребно да се установят следните предпоставки: поведение на родителя (действие или бездействие); опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; причинно-следствена връзка между поведението и създадената опасност и вина, като случаят да не е особено тежък (в противен случай би била налице хипотезата на чл.132 ал.1 т.1 от СК, обуславяща лишаване от родителски права. Съдът е посочил, че по делото е установено, че общуването между децата и баща им насаме в неговия дом не е свързано с риск и не представлява опасност за личността и здравето им, а, че напрежението и конфликтите настъпват при връщането им и срещите на ответника с майката, изразяващо се в грубо и агресивно поведение, с обиди и обвинения в присъствието на децата, което е извършване на домашно насилие и спрямо тях по смисъла на ЗЗДН и неминуемо се отразява на емоционалното състояние на децата. Предвид този факт, съдът е приел, че от фактическа и правна страна са налице предпоставките за ограничаване на родителските права на ответника Вл.Г., тъй като поведението му – виновно – е създало опасност за личността, здравето и възпитанието на двете деца, при наличието на неособено тежък случай, като ограничаването може да се изрази в отнемането или в поставяне на условия при упражняването на конкретни родителски права, като намесата е допустима ако упражняването на конкретното право е вредно за детето – засяга негови основни права и интереси. Така, съдът е преценил, че следва да се поставят условия при упражняването на конкретно родителско право, а именно да бъде изменен определения режим на лични отношения между бащата и децата постановен с решение №310 от 14.06.2018г., по гр.д.№704/2018г. на Районен съд – Дупница, като същият бъде ограничен и да се осъществява без преспиване, а именно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване, като бащата следва да взима на посочените дни от месеца и часове децата от дома на майката, при която е определено местоживеенето им по съдебен ред, и която упражнява родителските права, и да ги връща в посочените дни от месеца и часове отново там, по една седмица през лятото, която да не съвпада с годишния платен отпуск на майката без преспиване; в четните години-два дни през коледно-новогодишните празници без преспиване, а в нечетните години-два дни през великденските празници без преспиване, както и да осъществява допълнителни контакти с децата по всяко време, при съгласие на майката.
В производството пред ОС-Кюстендил бяха изслушани и двамата родители и от изявленията им се установи, че контактите между бащата и децата след постановяване на първоинстанционното решение и изтичане на ограничението по ЗЗДН са възобновени, като през последните месеци те се осъществяват редовно при режима, определен с обжалвания съдебен акт, т.е. всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване. Децата с желание общуват с баща си. Г. е започнал да заплаща издръжка, а отношенията между родителите са по-спокойни. Независимо от това майката поддържа претенциите си и споделя притеснения, че подобряването се дължи на водените дела. Обяснението на бащата за този факт е ненамесата на странични лица в отношенията между страните.
От приетия социален доклад, изготвен от ДСП-Дупница, става ясно, че първите три срещи между бащата и децата са били проведени в присъствието на представител на отдел „Закрила на детето“ към ДСП, а след това Г. взима децата, съобразно режима и ги връща на майката в уречения час. Социалните работници са констатирали, че понастоящем родителите са в добри взаимоотношения, има комуникация помежду им и спазват добрия тон. Децата са спокойни, а между тях и баща им има емоционална връзка.
Окръжен съд-Кюстендил, след като прецени горните факти и го обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид оплакванията и възраженията на страните, приема от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Решението, в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за лишаване на В.Г. от родителски права е правилно и следва да се потвърди, а в частта, в която родителските права на същия спрямо двете му деца са били ограничени следва да се отмени, а предявеният иск – да се отхвърли като неоснователен. Съображения:
Въззивният съд споделя напълно мотивите, детайлно изложени от първостепенния такъв в подкрепа на изводите му, че по делото не е доказано поведение на бащата – ответника по исковете Вл.Г., което да попада в някоя от хипотезите на чл.132 ал.1 т.1 или т.2 от СК, позволяващи лишаване на родителя от родителски права, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
По възраженията в жалбата на Св.Г. може да се посочи следното:
Несъмнено е установено по делото, че на фона на конфликта между родителите, Г. е осъществил в присъствието на децата неколкократно прояви на домашно насилие спрямо бившата си съпруга, тяхната майка, преимуществено от емоционално и психично естество – отправяне на закани и обиди, което по силата на закона определя и самите деца като жертви на такова насилие, както и за продължителен период от време не е давал издръжка. Тези действия на Г. несъмнено го компроментират като родител. Не така стои въпросът с твърдените от ищцата обстоятелства, че при личните контакти на ответника с малолетните, те се връщали болни или с охлузвания и леки наранявания, тъй като по делото категорично не е доказано бащата да е проявявал някаква небрежност, още по – малко целенасоченост, които да са довели до тези резултати – несъмнен факт е, че в процеса на израстване децата падат, нараняват се и боледуват въпреки волята на родителите си и често – независимо от полаганите от тях грижи, насочени към предотвратяване на всякакви инциденти и увреди.
Следователно, най-същественият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е този дали установените форми на „провинения“ на бащата са представлявали особено тежки случаи, създаващи опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, доколкото това е основанието на поддържания от ищцата основен иск за лишаване на Г. от родителски права, намиращ правното си основание в чл.132 ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК. Въпреки възможността да се допусне, че у ищцата, като майка, се е създало субективно усещане за наличие на особено висок интензитет на засягане правата и интересите на децата в резултат на осъществените прояви от страна на бащата, доказателствената съвкупност по делото не предполага обосноваване на подобен извод. За да е налице особено тежък случай, по смисъла на посочената норма, е потребно виновното поведение на родителя да е извънредно укоримо и драстично, в резултат на което за децата да е възникнала много висока степен на опасност. В правната теория за наличие на подобна хипотеза се дават примери като: непрекъснат /системен/ физически и психически тормоз, побоища, пиянски ексцесии, порочно възпитание, разсипване на имуществото и др.подобни (срвн. „Семейно право на Република България“, второ основно преработено изД.е, проф. д-р Лиляна Ненова, стр.436, издателство „Софи-Р, 1994г.“). Очевидно е, че макар и укоримо, поведението на Г. не е от естеството и няма интензитета на засягане на интереса и интегритета на децата в степен, която да обуславя прилагане на подобна изключително тежка санкция. Т.е. хипотезата на чл.132 ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК не е налице.
Напълно следва да се сподели и извода на ДнРС за отсъствие и на предпоставките на чл.132 ал.1 т.2 от СК. Съгласно тази разпоредба, родител може да бъде лишен от родителски права когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Касае се за виновно поведение на родителя, което на практика се свежда до пълно пренебрегване на родителския дълг. Според хипотезата на правната норма, неизпълнението на родителските задължения обхваща едновременно (кумулативно) две форми на укоримо поведение – неполагане на грижи и недаване на издръжка. Неизпълнението трябва да е „без основателна причина” – родителят напълно пренебрегва родителския си дълг, абдикира от изпълнение на родителските си задължения изцяло. Данните по делото сочат на отсъствие на подобна хипотеза. Вл.Г. в нито един момент не е прекъсвал по своя воля контактите си с децата, спазвал е режима на лични отношения; активно е възразявал в случаите, в които не е могъл да осъществява срещите си с тях, включително чрез сезиране на компетентни институции. Периодът, през който ответникът не е контактувал с децата, поради това, че е търпял мерки по ЗЗДН не може да се приеме, че представлява такъв на виновно неполагане на грижи от негова страна.
Поради горното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че исковите претенции за лишаване на Г. от родителски права са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Въззивният съд не счита, че изводът на ДнРС за наличие на предпоставките на чл.131 ал.1 от СК за ограничаване на родителските права на ответника следва да бъде споделен. Според посочената норма, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. Водещ при преценката е интересът на детето. Ограничаването на родителските права представлява, макар и по-лека, санкция за виновно провинение на родителя, който е имал поведение, поставящо децата в риск (предвидени са и хипотези на ограничаване на родителските права поради наличието на обективни причини, но те не представляват интерес за настоящото разглеждане). Тази мярка се налага на родителя, но нейната основна приоритетна цел е да охрани интереса на децата, като най-висш защитим от закона интерес. Следователно, дори да е налице форма на родителско провинение, ограничаването на родителските права може да бъде наложено само тогава, когато това е в интерес на децата. Установени са по делото актовете на насилие, упражнени от бащата спрямо майката, които, доколкото са извършвани в присъствието на децата, са засегнати и техния емоционален интегритет. За тези прояви на Вл.Г. са наложени предвидените в ЗЗДН мерки и ограничения. Въззивният съд счита – в разрез с приетото от ДнРС – че тези прояви не обуславят необходимостта от ограничаване на родителските права на бащата. Този извод произтича от категоричните данни по делото, основаващи се на безпротиворечивите констатации и изводи на вещите лица по двете приети експертизи, че в интерес на децата е да запазят и поддържат връзката си с бащата, която е значима за тях и не е смутена от неприятни усещания и емоции. В психологически аспект не се установява никое от децата да има преживявания, които да са функция на преживяно насилие. По-скоро е установено, че ако има негативно отношение у децата, то е породено от тревожността и внушенията от страна на майката, която не подкрепя общуване с бащата и има поведение, водено от погрешното разбиране, че децата не се нуждаят от него. Експертите не намират основание за отдалечаването на децата от бащата, в чиито психологически облик не констатират съществени дефицити. Съдът не намира основание да не даде вяра на вещите лица и счита, че в интерес на децата е родителските права на баща им спрямо тях да не бъдат ограничавани. Този извод не може да бъде променен в зависимост от изхода на воденото срещу Г. наказателно производство за неизпълнение на съдебно решение, за което няма данни да е приключило.
Потвърждение за горното са и установените в хода на въззивното производство факти в посока, че след приключване на първоинстанционното производство отношенията между родителите са се развили в положителна посока, двамата спазват добър тон на общуване, бащата има регулярни и спокойни контакти с малолетните, заплаща издръжка, а конфликти при предаването на децата няма. Така започналия благоприятен процес на развитие на взаимоотношенията не следва да бъде прекъсван, посредством лимитиране на общуването между децата и бащата, дори напротив – чрез възстановяване на пълния режим на лични отношения ще се насърчи задълбочаването на създалата се емоционална връзка между тях. Последното е в изключителен интерес на малолетните.
С горните доводи, обжалваното решение в частта, в която родителските права на Г. са ограничени, следва да се отмени и исковата претенция да бъде отхвърлена.
Решението следва да се отмени и в частта, в която Г. е осъден да заплати на Св.Г. разноски в размер на 300.00 лева.
За въззивното производство на страните не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260117 от
20.11.2020г., постановено по гр.д.№1167/2019г. по описа на Районен съд –Дупница,
в частта, в която съдът е ограничил
родителските права на В.Й.Г.,
ЕГН **********, с
адрес: *** по отношение на децата му Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г.,
с ЕГН **********, и двете деца, с настоящ адрес:***, като е изменил определения
режим на лични отношения с
решение №310 от 14.06.2018г., постановено по гр.д.№704/2018г. на Районен съд-гр. Дупница, определяйки друг
конкретен режим, както и в частта, в
която В.Г. е осъден да заплати на С.Г. направените по
делото разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 300 лева,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.131 ал.1 от СК за ограничаване на родителските права на В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** по отношение на децата му Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, и двете деца, с настоящ адрес:***.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260117 от 20.11.2020г., постановено по гр.д.№1167/2019г. по описа на Районен съд –Дупница в останалите части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба в 1-месечен срок, считано от датата на връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: