Решение по дело №960/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 847
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040700960
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№847

                                                Бургас, 10/06/2021 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито  заседание на  двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                     Съдия Златина Бъчварова

Секретар В. С.

Прокурор Андрей Червняков

като разгледа административно дело  номер  960  по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по искова молба на И.С.И. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000.00/десет хиляди/ лева за периода от 27.05.2015 г. до 27.05.2020 г., причинени от неосигуряване на необходими лекарства и зъбни протези на горна и долна челюст  и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на медицинско обслужване.

Ищецът, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и уточненията към нея. Твърди, че от две години, без резултат, пише молби до Министерство на правосъдието за отпускане на сума в размер на 240.00 лева за направа на зъбни протези, тъй като няма зъби и не може да се храни нормално. Молбите му били препращани до ГД „ИН”, откъдето изразили становище, че следва да се обърне към дирекция „Социално подпомагане”. Получил откази за помощи от дирекция „Социално подпомагане”, затова, че е лишен от свобода и е настанен на пълна държавна издръжка за повече от 30 дни. Обърнал се отново към ГД „ИН”. Оттам го уведомили,  че получава и разполага с достатъчно финансови средства да заплати сам медицинските изделия. Сочи, че тъй като е лице, освидетелствано със 100 % неработоспособност и получава социална пенсия за заболяване, чийто размер не е достатъчен да покрие разходите му за тоалетни принадлежности, перилни препарати, чаршафи, дрехи и обувки и за лекарства, които следва да приема редовно, неправилно  медицинският център отказва да му ги отпусне безплатно като се позовава на заповед на началника на затвора. Ищецът твърди, че е принуден с лични средства да закупува предписаните му лекарства и счита, че са нарушени правата му на лице, лишено от свобода, което е изцяло на държавна издръжка. Счита, че това е проява на нечовешко отношение към него и е израз на нехайство и незаинтересованост за здравето му. Твърди също, че не е проведена предписаната му антибиотична терапия през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Иска да се уважи претенцията му, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажира доказателства.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява. В писмен отговор оспорва иска по основание и размер и иска да се отхвърли. Счита, че не са конкретизирани  претърпените вреди и липсват доказателства такива да са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на негови длъжностни лица. Твърди, че по отношение на ищеца се подхожда законосъобразно и не са извършвани действия или бездействия в нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС. Представя доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник и е допустим.

Разгледан по същество е неоснователен, при следните съображения:

Ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор” в затвора Бургас. И. е лице с трайно намалена работоспособност 91 % и получава социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО за срок до 01.10.2019 г. С експертно решение № 2130 от 27.09.2019 г.  на ТЕЛК, УМБАЛ Бургас, е преосвидетелстван като лице със 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ с дата на инвалидизиране 12.07.2018 г. за срок до 01.09.2020 г./л.50 от делото/. С разпореждане № 2107-19-159#3/25.11.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, ТП НОИ Сливен, е наредено да продължи да се изплаща социалната пенсия за инвалидност на И.С.И. ***, до 01.09.2020 г./л.44 от делото/.

Ищецът е подавал през различни периоди от време молби за отпускане на средства за провеждане на протетично лечение до Министерство на правосъдието, изпращани по компетентност до ГД „ИН“, както и молби до дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/, Сливен/виж  справка на началника на затвора Бургас и приложенията към нея, л. 67-76 от делото/.

С писмо, изх.№ 2003-24-00-0490#1/30.01.2019 г., директорът на ДСП Сливен е уведомил ищеца, че на основание  чл.79 от Закона за хората с увреждания, хората с трайни увреждания, настанени на пълна държавна издръжка в учреждения за срок по-дълъг от един от месец, какъвто е той, нямат право да получават месечна финансова подкрепа за периода на престоя си в тях/л.47 от делото/.

В писмо, рег.№10276 от 06.11.2019 г. до директора на затвора Бургас, главният директор на ГД „ИН” сочи, че по повод подадена от ищеца молба за отпускане на сума за протетично лечение до администрацията на Министерския съвет и Министерство на правосъдието, изпратена по компетентност в ГД”ИН”, на И. е  извършен преглед в кабинета по дентална медицина в затвора Бургас, при който е установена тотална липса на зъби на горна и долна челюст и липса на протези. Ищецът е уведомен, че протетичното лечение на лишените от свобода се предоставя срещу заплащане, съгласно Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата залишаване от свобода.  Писмото съдържа указания И. да бъде уведомен, че следва да се обърне за съдействие към инспектор СДВР в затвора за осъществяване на кореспонденция с ДСП по постоянен адрес относно неговата молба за отпускане на финансови средства като социално слаб. С тези указания той се е запознал на 07.11.2019 г. срещу подпис/л.77 от делото/.

Ищецът е подал отново молба до Министерство на правосъдието, препратена по компетентност на ГДИН с № М-178/24.02.2020 г., с която е поискал да му бъде отпусната сумата в размер на 240 лева за изработване на зъбни протези. Видно от справка на началника на затвора Бургас до ГД „ИН“,  изх.№ 549/03/11.03.2020 г./л.74 и 75 от делото/; писмо с рег.№ 2914/1/20.03.2020 г. на ГДИН/л.73 от делото/ и медицинска справка от 04.03.2020 г./л.86 от делото/ при извършения преглед на ищеца от стоматолога в затвора  Бургас  на 30.10.2019 г. е  констатирано, че лишеният от свобода има нужда от два броя дентални протези на стойност 240.00 лева, неколкократно е писал до институциите за парично подпомагане, но на база заповед на ГД „ИН“ и последваща на началника на затвора Бургас, такава помощ му е отказана. Подпомагане е отказано и от ДСП Сливен.

С писмо, рег.№10391 от 22.10.2018 г. главният директор на ГД „ИН“ е указал на началника на затвора Бургас, че доплащането на лекарства, предписани с рецептурна книжка на хронично болния по НЗОК от бюджетната сметка на ГД „ИН“  става само след стриктно изясняване на финансовото състояние за конкретен лишен от свобода, като при наличие на постъпления на парични средства в индивидуалната сметка на лицето, доплащането на лекарства по НЗОК е за сметка на ЗОЛ/л.79 от делото/.

Във връзка с тези указания е извършена проверка на финансовото състояние на ищеца от комисия, назначена със заповед № 659/31.10.2018 г. на началника на затвора в гр.Бургас/л.80 от делото/. Установено е, че лишеният от свобода И. е имал редовни постъпления в сметката си в периода от 02.09.2019 г. до 04.03.2020 г. и разполага с финансови средства за извършване на желаното от него дентално лечение, поради което молбата му е оставена без уважение, за което ищецът е уведомен на 26.03.2020 г./л.73 от делото/.

Впоследствие ищецът е подал нова молба на 22.06.2020 г. за отпускане на средства за протетично лечение до Министерство на правосъдието, препратена по компетентност на ГД „ИН“, по повод на която отново е извършена проверка на финансовото му състояние /л.70-72 от делото/.  Комисията, назначена със заповед на началника на затвора  Бургас е установила, че ищецът е получил парични средства на стойност 1195.74 лева в периода от 06.01.2020 г. до 14.07.2020 г., видно от разпечатка от разплащателната система/л.81-84 от делото/,  поради което е изразила становище на 14.07.2020 г., че лечението следва да бъде заплатено с лични средства на лишения от свобода. Ищецът се е запознал на 15.07.2020 г. с писменото становище, възразявайки, че справката е невярна/л.85 от делото/.

От медицински справки относно зъбния статус на И., съставени от стоматолога в затвора Бургас/л.86, 107 и 169 от делото/ се установява, че на ищеца е проведен медицински преглед, при който е установена тотална липса на зъби на горна и долна челюст. Ищецът е бил уведомен, че за направа на двете зъбни протези са необходими 240.00 лева, неколкократно е писал до институциите за парично подпомагане, а на основание заповед на ГД „ИН“ и последваща на началника на затвора Бургас му е отказана парична помощ.

От справка за трансфери по сметка на ищеца е видно, че за периода 01.01.2018 г.-27.05.2020 г. той е получил приходи в размер на 7 075.44 лева/л.89-90 от делото/. 

За периода 01.06.2014 г. - 19.02.2019 г. ищецът е полагал труд в  бригада „Мираж”, за което е получавал възнаграждение/виж служебна бележка, л.48 и 49 от делото и справка, изх.№549/03/03.08.2020 г., л.88 от делото/.

В становище, вх.№10456 от 25.11.2020 г. на директора на РЗОК Бургас относно стойността на денталната помощ, която се заплаща от НЗОК се сочи, че при изцяло обеззъбени здравно осигурени лица, независимо от възрастта НЗОК заплаща на изпълнителите на дентална помощ дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при изцяло обеззъбена горна и долна челюст с горна и долна цяла плакова зъбна протеза, в т.ч. и контролни прегледи за период от 4 години, като стойността, която се заплаща от НЗОК за посочените дейности е 200.00 лева за всяка, без пациентът да дължи доплащане, но изрично се сочи, че пациентът заплаща изцяло материалите за изработка на протезата и самата изработка на зъботехническата лаборатория/л.140 от делото/.

В периода 27.05.2015 г.- 27.05.2020 г. на ищеца са извършени медицински прегледи с поставени диагнози и назначено лечение/ виж справки за медицинско обслужване на И. ***, л. 135-139; л.161-164; л.186-189 от делото; копия от медицински журнал в мед.център към затвора и журнала на ОПЛ, затвор Бургас,  л.194-355 и л.381-л.431 от делото/.  В медицинските справки   е посочено, че липсата на зъби на лишения от свобода И. датира от 17.01.2019 г. и няма условия за предоставяне на безплатни протези при тотална липса на зъби по НЗОК. Протезите се заплащат от пациентите на зъботехниците в зависимост от ценоразписа на зъботехническите лаборатории.

На 10.10.2018 г. на И. е проведен медицински преглед от външен специалист, при който му е поставена диагноза емболия и тромбоза на артерии на долните крайници и му е била предписана следната медикаментозна терапия: лостразин 2х1 и синтром, по схема/виж амб.лист 001525/10.10.2018 г. , л.51 от делото/. Представени са и копия на рецепти за изписани лекарства на ищеца от 02.06.2020 г.,  07.07.2020 г., 24.09.2020 г. и 20.10.2020 г./л.126-129 от делото/, които не касаят обаче процесния период.

През 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са му проведени медицински прегледи и предписана медикаментозна терапия/виж амбулаторни листи/л.147-152 от делото/, с поставени диагнози, касаещи процесния период,  както следва: „друга пневмония с неуточнен причинител“, „хронична обструктивна белодробна болест, неуточнена“ и „остър бронхит, неуточнен“ /л.147-152 от делото/.

Като свидетел по делото бе разпитан  стоматологът в затвора Бургас,  изготвил справките относно зъбния статус на ищеца. Свидетелят заявява, че ищецът е идвал многократно при него на преглед и потвърждава  изложеното в медицинските справки, че ищецът няма зъби на горна и долна челюст. Направил е предходна частична зъбна протеза на И., претърпяла много поправки, която той не носи, не защото няма желание, но защото не му е удобна. Протеза не е била платена от администрацията на затвора, а заплащането е било извършено от фондация. Направена е, когато ищецът е  нямал зъби на долната челюст и че от много ремонти не става за употреба и му наранява венците като дъвчи/л.114 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС; 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение - чл.3, ал.1 ЗИНЗС, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност - чл.3, ал.2 ЗИНЗС.

Обстоятелството, че на ищеца не е отпусната от ГД „ИН“ поисканата сума от 240.00 лева за направа на зъбни протези не се оспорва от ответника и се установява по безспорен начин от събраните по делото доказатества. Спорът между страните се свежда до това дали ответната страна е била длъжна да уважи подадените молби от ищеца през исковия период и дали чрез неосигуряването на поисканата сума го е лишила от дължимо медицинско обслужване и поставила в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в затвора Бургас.

Съгласно чл.128, ал.1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл.128, ал.2 ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, включително за оказване на дентална медицинска помощ са установени в Наредба № 2 от 22.03.2010 г./обн.ДВ, бр.31/23.04.2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, на основание чл.128, ал.3 ЗИНЗС. Съгласно чл. 25, ал.1 от тази наредба денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в мястото за лишаване от свобода.

Ищецът е здраво осигурено лице по смисъла на чл.128, ал.2 ЗИНЗС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че той е бил прегледан от стоматолога в медицинския център в затвора в гр.Бургас на 30.10.2019 г., който е установил пълна липса на зъби на долна и горна челюст и необходимост от изработка на зъбни протези за ищеца на стойност 240.00 лева. Съгласно чл. 28 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода протетичното лечение се предоставя на лишените от свобода срещу заплащане. В  националния рамков договор/НРД/ за денталните дейности за 2020-2022 г. за първи път е предвидена възможност за здравно осигурените лица с такъв здравословен проблем, независимо от възрастта им,  да получат  дентални услуги по смисъла на чл.100, т.3, б. „а“ и б. „б“ НРД за денталните дейности 2020-2022 г., чиято стойност се заплаща от НЗОК - дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостна обеззъбена горна и долна челюст с горна, съответно долна цяла плакова зъбна протеза, в т.ч. и контролни прегледи за период от четири години, на стойност 200.00 лева за горна, съответно 200.00 лева за долна челюсти. В предходния НРД за дентални дейности за 2018 г. такава възможност е била предвидена единствено за изцяло обеззъбени ЗОЛ на възраст от 65 до 69 г., в чиято категория ищецът не попада. Изрично е отбелязано, обаче, в чл.105, ал.2 НРД за денталните дейности за 2020 г. - 2022 г., че цената по ал. 1, заплащана от НЗОК за възстановяване функцията на дъвкателния апарат при обеззъбени ЗОЛ, не включва материала за протезата и медико-техническата дейност за нейната изработка. В разпоредбата на чл.86, ал.5 от НРД за денталните дейности за 2020 - 2022 г. е посочено, че ЗОЛ попълва декларация съгласно приложение № 5 за това, че му е поставена плакова зъбна протеза и е информиран, че цената на денталната услуга не включва материала за протезата и медико-техническата дейност за изработката й. Ето защо и предвид неоспорените доказателства по делото, че за времето от 02.09.2019 г. до 04.03.2020 г., ищецът е разполагал с финансови средства да плати за изработката на зъбните протези, която не се покрива от бюджета на НЗОК, съдът намира иска за недоказан.

По отношение на твърденията, че не са му осигурявани предписаните лекарства за лечение на заболяванията му съдът намира, че те се опровергават от медицинските справки и представените с тях извадки от журналите на МЦ в затвора Бургас.  В тях се съдържат данни, че ищецът е преглеждан редовно през исковия период, предписвано му е лечение и периодично са му предоставяни срещу подпис медикаменти, включително синтром, предписан му по схема за лечение на установеното му заболяване - емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, както и „Лостразин“ на 19.09.2019 г. с амб.№ 1145/л.345 и л.344 от делото/. По делото липсват данни за какъв времеви период от обхвата на исковата претенция му е бил предписан медикамента „Лостразин“.  По отношение на този медикамент, както и по отношение на предписаните антибиотици от външен специалист  с амб. листи № 000572 от 08.04.2019 г./л.150 от делото/; № 000265 от 07.03.2018 г./л.151 от делото/ и № 000785 от 27.09.2017 г./л.152 от делото/ липсват доказателства ищецът да е заявил необходимостта - писмено или устно до началника на затвора или други лица от затворническата администрация, от набавянето им и длъжностните лица от затвора Бургас да са отказали да му ги осигурят.

По отношение на останалите лекарства, за които ищецът твърди, че не са му осигурявани безплатно от затвора като „Полинейл“, „Еманера“ и „Беналгин“, липсват доказателства тези  медикаменти да са му предписвани в исковия период. Видно от рецептата, с която те са изписани, както и „Лостразин“ - две опаковки, същата е от дата  07.07.2020 г., и не касае исковия период/л.50 от делото/.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е бил лишен от медицинско обслужване, напротив видно от медицинските справки и показанията на стоматолог в МЦ в затвора Бургас в исковия период му е осигурявана своевременно дължимата медицинска и дентална помощ.

Следователно не е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на чл. 84, ал.2, т.4 ЗИНЗС и чл.65, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, съответно на  чл.3, ал.2 ЗИНЗС. Липсва нехуманно и унижаващо достойнството на И. отношение по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС от страна на ответника.

Налага е се изводът, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Данните по делото не сочат незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в затвора Бургас, обуславящо като пряка и непосредствена последица твърдяното от ищеца чувство на незащитеност, страх и за липса на справедливост през процесния период.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000.00/десет хиляди/ лева за периода от 27.05.2015 г. до 27.05.2020 г., причинени от неосигуряване на необходими лекарства и зъбни протези на горна и долна челюст и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на медицинско обслужване.

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас, да плати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, разноски в размер на 100.00/сто/лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред тричленен състав на Административен съд Бургас.

 

 

 

 

                                                             СЪДИЯ: