Решение по дело №718/2016 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 179
Дата: 9 юни 2017 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20164340100718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 179

 

гр. Троян, 09.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………................ като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 718 по описа на ТРС за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:                

         М.К.К. *** е предявил срещу Сдружение “Фабриката” - гр. Габрово, представлявано от М.П.-И.три обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 215 от КТ  и чл. 86 от ЗЗД,съответно за сумата 9 035,16 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г., за сумата 1 513,23 лева, представляваща обезщетение за командировка в чужбина и мораторна лихва в размер на 1 479,01 лева.

В течение на производството на основание чл. 214 от ГПК по искане на ищцата съда е изменил размера на иска по чл. 86 от ЗЗД, като претенцията на същия е за сумата 1288,34 лева, лихва за забава начислена върху тр. възнаграждение, и 151,17 лева – лихва, начислена върху командировъчните.

В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства и чрез своя пълномощник – адв. Т.Т. от АК – гр. Габрово моли съда изцяло да уважи предявените искове, както и да бъде присъдена законовата лихва и направените разноски по делото. 

За ответника Сдружение „Фабриката” - гр. Габрово, представител М.П.– И., редовно призовано се явява пълномощника адв. Р. ***. В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответника е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва предявената искова претенция.

От приложените към делото писмени доказателства: покана от 09.09.2016 г. за плащане с куриерска товарителница, трудов договор № 2/31.07.2014 г., отчети за извършена командировка в чужбина от 16.02.2015 г., отчет за извършена командировка в чужбина от 16.06.2015 г., отчет за извършена командировка в чужбина от 06.10.2015 г., отчет за извършена командировка в чужбина от 01.03.2016 г., отчет за извършена командировка в чужбина от 27.06.2016 г., изчисления на мораторна лихва – 17 стр., изчисления на лихва за забава обезщетения и командировки – 5 стр., служебна бележка за доходи от  трудови правоотношения по чл.45, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗДДФП, издадена от Сдружение „Фабриката” в полза на М.К., Устав на сдружение с нестопанска цел „Фабриката” гр. Габрово,  удостоверение на Окръжен съд гр.Габрово по ф.д. № 556/2005 г. от 21.11.2016 г., копие от пълномощно от 12.10.2012 г. рег. № 299, удостоверение на Окръжен съд гр.Габрово по ф.д. № 556/2005 г. от 22.04.2014 г., декларация –съгласие образец на подпис рег. № 1626/17.03.2015 г., решение № 24 от 19.03.2015 г. по ф.д. № 556/2005 г. на окръжен съд Габрово, молба до Районна прокуратура гр.Троян от 11.09.2016 г., Протокол да представяне на документи по проект ЗС от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., Протокол за представяне на документи по проект ЗС от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., справка за проведени командировки в Швейцария и наличие на доказателства за командироване, Заповед № НЧ-1/01.02.2016 г., командировъчно от 08.03.2016 г.,  Доклад от 15.03.2017 г. и Референция, от показанията на разпитаната свидетелка Г.Т., от заключението на допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. и от обясненията на страните, от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото е представен трудов договор № 2/31.07.2014 г., сключен между ищцата М.К. и Сдружение „Фабриката” – гр. Габрово, представлявано от Д.Д., чрез М.П.– изп. директор, с пълномощно от 12.10.2012 г. От съдържанието на договора се установява, че К. е назначена на длъжност „Мениджър проекти”, между страните с уговорено пълно работно време от осем часа от 09.00 до 18.00 часа, уговорено е месечно тр. възнаграждение в размер на 678,00 лева, работно място – дома на служителя, както и срока на договора – от 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г. Договора е сключен между М.К. и М.П.– И., като пълномощник на Д.Д., който е представляващ ответното сдружение, като са попълнени данни и за завереното пълномощно от 12.01.2012 г. Пълномощното е приложено по делото и във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна легитимация, следва да се отбележи, че трудовия договор и работодател на ищцата е юридическо лице, а не физическото лице М.П.– И.. От друга страна съда намира, че И. притежава правомощията да сключи договора в качеството си на представляващ Сдружение „Фабриката”, съгласно делегираните права по т. 2 от пълномощното.

Съда е изискал справка от НАП, от която се установява, че процесния трудов договор е регистриран в агенцията, съгласно задължението на работодателя по чл. 62 от КТ.

Не се оспорва от страните, че по повод изпълнение на служебните си задължения, М.К. е била командирована в Швейцария. По делото са представени 5 отчета от ищцата за извършена командировка в чужбина.

Ответната страна оспорва изобщо наличие на трудово правоотношение, като извежда от това, че лице, което не е служител или работник при съответния работодател, не може да бъде командировано. За пълнота на изложението съда следва да отбележи, че дори и в случай, когато между страните няма сключен трудов договор, примерно при наличие на извънтрудово правоотношение между командирования и командироващия може да бъде обусловено с наличието на граждански договор, чрез който възложителят (командироващия) възлага на изпълнителя (командирования) да му бъде предаван периодически или еднократно конкретен трудов резултат, а изпълнителят приема да предаде този резултат срещу определено възнаграждение. От предходното следва, че ако физическото лице е приело да извърши възложеното му от командироващия за постигане на определен резултат, то тогава може да се счита, че между дружеството и физическото лице са възникнали извънтрудови правоотношения, без да е необходимо същите да бъдат формулирани в писмена форма.

Като свидетел по делото е разпитана Г.Т., която излага, че била наета като счетоводител на проекта. Т. е подписвала ордери по проекта, главния счетоводител е в Сдружение „Фабриката”, като Т. постоянно е контактувала със счетоводството в Габрово. Постоянно е имало текучество на документи между Троян и Габрово. Свидетелката излага, че винаги в края на всяка една календарна година е изисквала от счетоводството в Габрово да й представят информация, кога са изплащани работни заплати в случая на М.К., защото това и било в нейните задължения по проекта. През по-голямата част от времето осигуровките са се нареждали от Габрово и Т. не е имала информация за това. Всяка година в началото, счетоводителите от Габрово са предоставяли информация за дата на изплатени работни заплати за предходната година. Аналогично през януари 2016 г. на Т. е изпратена справка за 2015 г. На база на тази информация, Т. е съставяла ордерите за заплати на К., но излага, че не знае на практика кой реално е изплащал сумите. Издадения ордер представлява проекто-документ, който се е изпращал в Габрово. Свидетелката предполага, че в сдружението са налични първични счетоводни документи. Т. излага, че няма разпоредителни функции. Свидетелката излага, че също е била в командировка в Швейцария заедно с ищцата и с още няколко човека, за което на Т. е била издадена заповед за командировка и след това е направила отчет. Заповедите за командировка на всички са били издадени от Сдружение „Фабриката”.

Приетата съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че точния размер на нетното трудово възнаграждение за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г. е 9 035,16 лева, а мораторната лихва, изчислена върху месечната сума за получаване от датата на съставяне на РКО е в размер на 1 288,34 лева. Вещото лице Н.Р. е изчислила и мораторната лихва от 151,17 лева, върху размера на претендираните командировъчни от 1 513,23 лева. При извършената проверка, Р. е отбелязала, че не са представени писмени документи за изплащане на сумата за трудови възнаграждения, освен неподписаните от ищцата РКО. В допълнително заключение по поставени задачи, вещото лице е отговорило, че от банковата сметка на ответника по тази на ищцата М.К., през процесния период не са превеждани средства за заплати. Начислените заплати и осигуровки за периода 01.08.2014 г – 31.12.2015 г. са отразени в годишните счетоводни отчети за 2014 г. и 2015 г. Разходите за командировки също са осчетоводени и са отразени в годишните счетоводни отчети за 2014 г. и 2015 г. В с. з. вещото лице пояснява, че при извършената проверка представените й разходни касови ордери

Предвид изложените факти по делото, настоящата инстанция мотивира следните правни изводи:

При тези изводи ще следва първия предявен иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. В случая съда намира, че между страните е било налице трудово правоотношение. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ. В процесния трудов договор се съдържат именно посочените реквизити. Разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ изисква трудовия договор да се сключва в писмена форма в два екземпляра (арг. от чл. 63 ал. 1 КТ) и това е формата за валидност на трудовия договор. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

 При  хипотезата на чл. 128 т. 2 от КТ работодателя е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудовото възнаграждение на работника /служителя/ за положения от него труд.  В настоящия случай съда приема, че ищцата не е получила полагащото й се трудово възнаграждение в претендирания размер 9 035,16 лева – така предявения иск следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

Настоящата инстанция намира, че следва да бъде уважен и втория обективно съединен иск - обезщетение при командировка по реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 от Наредбата за служебните командировки в размер на 1 513,23 лева. За да бъде уважен искът за заплащане на командировъчни пари, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните, което придава качество на ищеца работник или служител; 2. командироване на последния временно да изпълнява трудовата си функция в друга държава и 3. неизпълнение от страна на работодателя на задължението за заплащане на полагащите се на работника или служителя командировъчни пари, при условия и в размери, определени с акт на МС.   

Спорът в настоящия процес е свързан именно с факта - изплатени ли са дължимите командировъчни пари на ищеца за тези командировки.

Съгласно чл. 215 от КТ: „При командироване работникът или служителят има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет”.

В случая, приложимият подзаконов нормативен акт, е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ – в чл. 31 ал. 1, от която е предвидено, че командированите лица имат право на дневни пари в размери и валути съгласно приложение № 3 на НСКСЧ.

В случая се установи, че ответното сдружение е неглижирало воденето на счетоводство /предвид изследването на СИЕ, както и показанията на свидетелката Г.Т./, което по никакъв начин не следва да е в ущърб на претендираните права на ищцата.

Предвид забавата в изплащането на дължимите суми, ответното сдружение дължи и законова лихва за забава върху главниците, която сумарно е изчислена от СИЕ и е в размер на 1 288,34 лева начислена върху трудовото възнаграждение и 151,17 лева – начислена върху командировъчните.

               С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ ще следва ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 473,44 лева държавна такса – 4 % върху размера на предявените искове и на ищцата – 1 040,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш     И :

 

ОСЪЖДА Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Стефана Богдангенчева” № 25, представлявано от М.П.- И. да заплати на М.К.К., адрес: ***, ЕГН ********** сумата 9 035,16 – девет хиляди тридесет и пет лева и 16 стотинки, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г., както и сумата 1 513,23 – хиляда петстотин и тринадесет лева и 23 стотинки, представляваща неизплатена част от командировъчни по отчети за извършени командировки в чужбина от 16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г., 01.03.2016 г. и 27.06.2016 г. по реда на чл. 215 от КТ, вр. чл. 31 ал. І от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Стефана Богдангенчева” № 25, представлявано от М.П.- И. да заплати на М.К.К., адрес: ***, ЕГН ********** законова лихва за времето на забава, начислена върху дължимата сума на незаплатените тр. възнаграждения в размер на 1 288,34 – хиляда двеста осемдесет и осем лева и 34 стотинки, както и законова лихва за времето на забава, начислена върху дължимата сума на незаплатеното обезщетение за командировка в размер на 151,17 – сто петдесет и един лева и 17 стотинки

ОСЪЖДА Сдружение “Фабриката”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Стефана Богдангенчева” № 25, представлявано от М.П.- И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна такса в размер на 473,44 – четиристотин седемдесет и три лева и 44 стотинки, а на ищцата М.К.К., адрес: ***, ЕГН **********  – 1 040,00 – хиляда и четиридесет лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Ловеч  в двуседмичен срок от днес.

                                       

                                                                Районен съдия: