НОХД № 202/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е по чл.343в ал.2 от НК против подсъдимия Е.Г.Г.,  ЕГН ********** *** и по път III-842, между гр. Белово и с. Юндола, обл. Пазарджик, е управлявал МПС - л.а. „Хонда Сивик” с ДК № ***, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП № 18-1006-002089/28.06.2018 г., издадено от началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, влязло в сила на 23.07.2018 г.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за постановяването на осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава обяснения. Лично и чрез защитника си пледира за оправдателна присъда.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Към инкриминираната дата подсъдимият Е.Г. бил неправоспособен като водач на МПС, т.к. не притежавал свидетелство за управление.

Същият обаче шофирал лек автомобил на 23.06.2018 год., когато бил спрян от полицейски служители, които му съставили два АУАН – за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, т.к. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и за нарушение на чл.150 от ЗДвП, т.к. бил неправоспособен водач. Въз основа на тези два акта, началникът на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик издал против него две наказателни постановление – НП № 18-1006-002086/28.06.2018г., с което бил санкциониран на основание чл.174 ал.3 от ЗДП и НП №  18-1006-002089/28.06.2018г., с което бил санкциониран на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП във вр. с чл.150 от ЗДП. Тези две НП били връчени на съжителстващата с него на семейни начала – св.К.В., не били обжалвани и влезли в сила – първото на 20.07.2018г., а второто на 21.07.2018 год.

Тук е мястото да се отвори една скоба и да се посочи, че според отразеното в ОА, както и в самото НП №  18-1006-002089/28.06.2018г., а също и в справката за нарушител/водач приложена в ДП /л. 16/, въпросното НП било влязло в сила на 23.07.2018 година.  Тази дата обаче е неправилно определена, т.к. НП е било връчено на 13.07.2018г., а срокът за неговото обжалване е бил 7-дневен /чл.59 ал.2 от ЗАНН/ и е започнал да тече от деня, следващ връчването, т.е. от 14.07.2018г., като е изтекъл в 24:00 часа на 20.07.2018г. в работен ден – петък. Следователно от следващия ден – 21.07.2018г. /събота/ НП вече е било влязло в сила. Въпросното НП би било влязло в сила на 23.07.2018г. - понеделник, само ако срокът за обжалване е изтичал в неприсъствен ден /събота или неделя/, но в случая това не е било така, доколкото е изтекъл в работния ден петък.

На 14.11.2018 г., за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 15.11.2018 г. св.В.П. - полицай OOP в полицейски участък Белово при РУ на МВР – Септември, бил на работа по утвърден график заедно с колегата си - св. И.С.. Двамата изпълнявали служебните си задължения, като около 19:50 ч. на 14.11.2018 г. се движели с патрулен автомобил по ул. „Юндола” в гр. Белово, обл. Пазарджик в посока центъра на града. Достигайки кръстовището с ул. „И. Вазов” полицаите забелязали, че там чакал да се включи в движението л.а. „Хонда Сивик” с ДК № ***, за който знаели, че се ползвал от подс. Е.Г., непритежаващ СУМПС. Те видели, че зад волана на автомобила се намирал именно подс.Г., като вътре имало още две лица. Св. И.С. подал към водача със стоп палка, светлинен и звуков сигнал, с което му указал да отбие и спре за проверка. Подсъдимият обаче не се подчинил и потеглил рязко в посока с. Голямо Белово, обл. Пазарджик. Свидетелите П. и С. го последвали със служебния автомобил, като в един момент го изгубили от поглед. Подсъдимият Г. преминал с автомобила през с. Голямо Белово и продължил в посока с. Юндола, обл.Пазарджик, но на първия десен завой загубил управлението над автомобила и се ударил челно в дърво от лявата страна на пътя. Не след дълго полицейските служители пристигнали на мястото и подали сигнал за ПТП на тел. 112 с искане за линейка. След това установили, че освен водача – подс. Е.Г., който се намирал зад волана, в катастрофиралия автомобил пътували и свидетелите В.Г. и Х.Б.. Малко след това пристигнал екип на Спешна помощ, пред който и тримата участници в ПТП се оплакали от болки в гърба и главата. Двамата пътници отказали медицинска помощ, а подс. Е.Г. *** АД за преглед и наблюдение. Преди това на местопроизшествието пристигнал екип от сектор „ПП” при РУ на МВР - Септември, който поискал да тества подсъдимия за употреба на алкохол или наркотични вещества, но той отказал.

След това от подс. Г. и спътниците му били снети обяснения във връзка с инцидента, като против водача били съставени няколко акта за извършените от него нарушения.

Понеже подс.Г. шофирал без да е правоспособен водач и след като било установено, че против него имало издадено НП № 18-1006-002089/28.06.2018г., което било влязло в сила на  21.07.2018 год. и с което бил наказан за същото нарушение на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП във вр. с чл.150 от ЗДП, то било започнато настоящото наказателно производство.

Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР Пазарджик /л. 16 от ДП/ подс. Г. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, т.е. същият е неправоспособен като водач на МПС.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото  НП № 18-1006-002089/28.06.2018г., същото е издадено от началникът на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик издал против подс.Г. и с него той е бил санкциониран на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП във вр. с чл.150 от ЗДП. Според отразеното в това НП то е била връчено на 13.07.2018г. и е влязло в сила на 23.07.2018 година, но както вече се посочи подробно по-горе, вярната дата на влизане в сила е 21.07.2018 година.

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло  въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В.П., И.С., В.Г., Х.Б. и К.В.,  частично от показанията на св.Р.М., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

          Още тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите В.П., И.С., В.Г. и Х.Б. /първите двама полицейски служители, а вторите – спътници в автомобила на подсъдимия на 14.11.2018г./ не заслужават задълбочено обсъждане. Това е така, защото с тези свидетелски показания се установява фактът на шофирането на лек автомобил от страна на подс.Г. *** година, както и това, че към тази дата той е бил неправоспособен водач на МПС, а също и обстоятелствата по настъпилото ПТП. По тези факти обаче няма спор, доколкото те напълно се признават и от подс.Г., а се установяват категорично и от множеството приобщени по делото писмени доказателства.

          Съдът дава изцяло вяра на обясненията на подсъдимия, т.к. те не бяха опровергани с категоричност от никое друго писмено или гласно доказателство, а в същото време напълно се подкрепиха от показанията на св.К.В..

          В своите обяснения подс.Г. заяви недвусмислено, че на инкриминираната дата - 14.11.2018г., е управлявал процесния лек автомобил и то без да е имал правоспособност. Заяви обаче и това, че не е съзнавал, че вече е бил наказван по административен ред за управление на МПС без СУМПС  с НП № 18-1006-002089/28.06.2018г., издадено от началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, т.к. същото не му е било връчено нито лично, нито посредством друго лице. Посочи, че за съществуването на това НП, както и за още две други, също връчени според него на В., той научил след инцидента на 14.11.2018г., когато бил викан в полицията за снемане на обяснения и тогава разбрал, че НП, включително процесното, било връчено на св.В.. Заяви категорично и това, че св.В. никога не му е предавала процесното НП нито му е казвала за неговото съществуване, както и за това, че то е било връчено на нея.  Посочи, че действително полицейският служител – св.Р.М. бил провеждал с него телефонен разговор, в който го информирал, че трябва да му връчи някакво наказателно постановление, без да му пояснява подробно за какво се отнася то, но той отвърнал, че е на работа в друг град. Заяви, че е знаел за акта за установяване на административно нарушение – управление без правоспособност на 23.06.2018г. в с.Момина Клисура, т.к. този акт бил съставен в негово присъствие и му бил връчен, но в същото време посочи, че не е знаел за издаденото НП въз основа на този акт.

          Тези обяснения на подс.Г. се подкрепиха изцяло от показанията на св.В., които съдът не намери основание да не кредитира, т.к. също не бяха опровергани категорично от никое друго доказателство по делото. В. посочи недвусмислено в проведените й основен и допълнителен разпити, че получила от св.Р.М. повече от едно НП, които тя наричаше „листи” и които бил предназначени за подс.Г.. Заяви обаче, че въобще не била чела тези НП и не разбрала, че с тях се налагат глоби на Г., а след като й били връчени ги сгънала и прибрала в чантата си.След това ги отнесла в дома, където съжителстват с Г. и ги оставила на някакво шкафче. Посочи, че няма точен спомен в последствие какво се случило с тези НП, като допусна, че вероятно ги била изхвърлила или пък ползвала като подпалки за печка. Заяви обаче категорично, че след като Г. *** от командировка, тя въобще не му е предавал връчените й от Р.М. НП, нито пък му е съобщавала за тях. Беше абсолютно категорична, че той въобще не ги е виждал.

          Тук веднага следва да се вметне, че показанията на св.В. звучат житейски нелогично, особено в частта, в която сочи, че след като получила двете НП /процесното с № 18-1006-002089/28.06.2018г. и НП с № 18-1006-002086/28.06.2018г./ въобще не ги била чела и дори не разбрала, че с тях се налагат глоби на Г.. Това най-малкото не съответства на често проявяваното от хората чисто човешко любопитство, но в крайна сметка показанията на св.В. са такива, каквито са и в същото време те не се опровергаха от никое друго доказателство. Нито един обективно установен факт по делото не сочи, че св.В. на първо място се е запознала със съдържанието на връчените й НП, а на второ - че е предала тези на НП на подс.Г. или пък му е казала за тях, респ. за тяхното съдържание. В този смисъл показанията на св.В. не са разколебани, поради което няма причина да не бъдат кредитирани поради недостоверност.  Факт е, че между показанията на св.В. и тези на св.Р.М., които ще бъдат анализирани по-долу, възникнаха противоречия относно това дали при връчването на НП В. е разбрала за какво се отнасят те. М. посочи, че преди да ги връчи обяснил какво връчва, а след това В. ги подписала. Дори обаче това да е абсолютно вряно, то отново не опровергава по никакъв начин заявеното от В., че след като получила наказателните постановления тя въобще не ги е давала на Г. нито му е споменавала за тях.

Вярно е, че подс.Г. е абсолютно заинтересован от изхода на делото и има интерес да депозира обяснения, с които да се оневинява. Вярно е и това, че св.В. съжителства на семейни начала с подсъдимия, при което също е заинтересована да подкрепи неговата защитна теза, като депозира показания по посока на оневиняването му. В същото време обаче е вярно и това, че никое друго гласно или писмено доказателство не опроверга твърденията на подсъдимия и св.В. и то до степен на категоричност.

Единственото гласно доказателство, уличаващо подсъдимия Г. в извършването на вмененото му престъпление, бе събрано в процеса посредством показанията на св.Р.М., който в качеството си полицейски служител е бил натоварен със задължението да връчи НП № 18-1006-002089/28.06.2018г. Неговите показания обаче не бяха достатъчно убедителни за настоящия съдебен състав, т.к. бе констатирана една значителна и меко казано смущаваща непоследователност в тях, а също и липса на достатъчна категоричност.

Така например, в основания си разпит св.М. заяви, че връчил на св.В. едно НП, което било предназначено за подс.Г. и то било процесното с № 18-1006-002089/28.06.2018г. Заяви, че преди да го връчи той провел телефонен разговор с подсъдимия и го информирал, че следва да му връчи НП, като му съобщил и че то е издадено за нарушение свързано с управление на МПС без СУМПС. Посочи, че тогава се разбрали с Г. да отиде до местоработата на съжителстващата с него К.В. ***, където да й връчи това НП, което се случило в последствие.

След основания разпит на св.М. обаче и след проведената очна ставка между него и подсъдимия, а също и след основния разпит на св.В., стана ясно, че на последната са били връчени повече от едно НП. Според подсъдимия те били три, а според В. повече от едно.

Категорично се изясни, включително и от приетите като писмени доказателства по делото НП № 18-1006-002089/28.06.2018г. и НП с № 18-1006-002086/28.06.2018г. /лист 30 и 33 и лист 60-61 от материалите по съдебното дело/, че и двете са били връчени от М. на В., като са били предназначени за Г.. В допълнително проведени разпити св.М. се съгласи, че е връчил повече от едно НП на В., като твърдеше, че по принцип е връчвал много НП на Г., но за първи и единствен път е връчил  гореописаните не лично на него, а на приятелката му. В същото време св.В. заяви, че връчването на двете НП е станало в един и същи ден, но според отразеното в тях едното /второто цитирано по-горе/ е връчено на 12.07.2018г., а процесното – на следващия ден 13.07.2018 година. Св.М. обаче не съумя да обясни категорично в допълнителния си разпит от 24.06.2019г. защо в двете НП е вписано, че са връчени на две различни последователни дати, а в началото е твърдял, че това е станало в един и същ ден. Съгласи се обаче, че явно е връчил двете НП в посочените на тях дати, т.е. на два пъти, като заяви, че по принцип, когато връчва НП той вписва първо датата на връчване, а след това на получателя да се подпише в разписката към НП. Пак в този разпит св.М. промени първоначалните си показания, като този път заяви, че се бил обадил по телефона на подс.Г. и му казал, че имал да му връчва две НП, след което се разбрали да ги връчи на В..

Цялата тази неубедителност в показанията на св.М. даде основание на съда да направи извод, че неговите показания не са абсолютно достатъчни и само на тяхна база не може да се заключи, че подс.Г. към инкриминираната дата - 14.11.2018г., е имал пълното съзнание, че против него е било издадено НП № 18-1006-002089/28.06.2018г., както и че същото е било връчено на 13.07.2018г. на св.В., след което влязло в сила на 21.07.2018 година.

Още повече, че дори да се повярва абсолютно безрезервно на св.М., че когато е говорил по телефона с подс.Г. му е  съобщил, че следва да му връчи НП, с което е наказан за управление на МПС без СУМПС, като се разбрали връчването на стане на В., то това автоматично отново не означава, че подсъдимият е бил наясно с действително осъщественото връчване, респ. кога е станало то, а от там кога е започнал да тече срокът за обжалване на НП, респ. кога същото е влязло в сила. Няма никакви други доказателства, установяващи, че след проведения телефонен разговор Г. е бил информиран, че действително процесното НП е било връчено на В., съобразно договорката с М., нито кога е станало това. Напротив, налице са доказателства – неопроверганите показания на св.В., че тя не е предала нито едно от връчените й НП на Г., нито му е споменала за този факт. Казано с други думи, няма как да се установи, че подс.Г. е бил абсолютно наясно, че след проведения между него и М. телефонен разговор, последният реално е пристъпил към връчването на НП на В.. Допустимо е да се мисли, че след като Г. не е бил информиран от В. за връчените на нея НП, той е приел, че М. не е съумял да я намери на работното й място, поради което и не ги е връчил въобще.

С оглед на така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че не бе доказано и то до изискваната от закона степен на несъмненост, че подс.Г.  е осъществил от субективна страна признаците на престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК. За да бъде съставомерно деянието по този текст от особената част на НК от субективна страна е необходимо деецът да има знание за следните обстоятелства:

        

 

 

 

        

 

 

 

        

 

 

 

 

 

 

 

Поради всичко това съдът призна подс.Е.Г.  за невиновен в това, че на 14.11.2018 г., в гр. Белово, обл. Пазарджик и по път III-842 между гр. Белово и с. Юндола, обл. Пазарджик, е управлявал МПС - л.а. „Хонда Сивик” с ДК № ***, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с НП № 18-1006-002089/28.06.2018 г., издадено от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пазарджик, влязло в сила на 23.07.2018г. и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: