РЕШЕНИЕ
№ 1876/18.10.2021г.
гр. Пловдив, 18.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и
двадесети първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря В.П.
и с участието на прокурор при ОП – Пловдив М. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2873 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Д.З.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез
пълномощника му адв. С., срещу Агенция за
социално подпомагане гр. София. Предявен е иск за осъждане на ответника
за заплащане на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева,
които се сочи да произтичат от незаконосъобразен административен акт, а именно
Заповед № ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП –Пловдив, съдържаща отказ
на ищеца Д. да му се отпусне еднократна помощ при инцидентни нужди съгласно
чл.16 от ППЗСП. Претендираните неимуществени вреди ищецът сочи да са такива,
свързани с негови преживявания в два аспекта: 1. Разочарование от институциите
от забавянето, привидността и фиктивността на процедурните възможности, които
не водят до реална подкрепа за затруднените лица, в която връзка ищецът твърди
да е огорчен и разочарован от поведението на администрацията, да изпитва стрес,
притеснение, несигурност от това дали ще разполага със средства да проведе
необходимото му лечение, притеснение да не загуби зрението си и намаляване
възможността да се грижи за себе си с оглед факта, че няма на кого да разчита, че е обезверен от отказа на администрацията
да уважи основно негово конституционно право на социално подпомагане, че е
изпитвал сериозни съмнения относно ефикасността на предвидената законова
възможност да получи подкрепа в лицето на Държавата чрез АСП в труден за него
момент; 2. влошаване на здравословното му състояние, вследствие забавяне на
крайно належаща операция на дясното око, за заплащането на консумативи за която
/вътреочна леща/ ищецът не е имал средства, а е очаквал уважаване на молбата му
за отпускане на такива от ДСП, като и към момента на депозиране на исковата
молба не е в състояние да намери близки хора, които да разполагат със средства
и да му отпуснат заем в нужния размер, изпитвани затруднения да се грижи за
тоалета си и да извършва ежедневни действия от първа необходимост, блъскане в
предмети и прегради и изпитване на трудности в преценката на разстоянията,
поради недобро зрение, затруднения при пресичане на пешеходна пътека и при
разминаване с хора, неспокойствие и страх при движение като пешеходец. Върху сумата
на претендираното обезщетение се прави искане да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт
24.06.2020 г. От съдържанието на исковата молба и направеното в нея конкретно
изложение на фактите е ясно, че описаните неимуществени вреди ищецът твърди да
е търпял в периода от издаването на незаконосъобразната заповед без прекъсване
включително до депозирането на исковата молба.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца лично и чрез
неговия пълномощник адв. С., като се моли и присъждане на разноски по
представен списък. В писмена защита са изложени и конкретизираните съображения
по същество към искането за уважаване на исковата претенция в пълен размер.
Ответникът Агенция за социално подпомагане - София, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Г., депозира писмен отговор по исковата молба,
като и в съдебно заседание моли искът да бъде отхвърлен като изцяло
неоснователен и недоказан. В отговора и в писмени бележки са изложени подробни
възражения и съображения във връзка с направеното искане. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП
Пловдив изразява становище за основателност на иска, като счита, че са доказани
неимуществени вреди и моли съдът при преценка на дължимото обезщетение да
определи същото по справедливост.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е
допустим. С оглед на съдържанието на основната искова претенция, се касае до
иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за
присъждане от съда на обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди да
са претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган
при изпълнение на административна дейност, а именно въпросната Заповед №
ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП –Пловдив. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния
кодекс. Този общ ред на ЗОДОВ е допълнен от разпоредбата
на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо
да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В
случая исковата претенция е основана именно на предходна отмяна на заповедта по
предвидения за това съдебен ред с Решение № 927/05.06.2020 г. на Административен
съд Пловдив, постановено по адм. дело № 4/2020 г. по описа на същия съд, като
законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение се претендира именно
от датата на влизане в сила на това съдебно решение – 24.06.2020 г.
Същевременно, предвид факта, че със съдебното решение по отмяната на Заповед №
ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП –Пловдив въпросът не е бил решен по
същество, а административната преписка е била върната за ново разглеждане от
органа, в резултат на което е последвало и произнасяне с нарочна последваща
необжалвана заповед, с която административното производство е приключило в положителна за ищеца насока с отпускане на парична помощ, то и
предявената от него искова претенция не е преждевременна, съгласно изложеното
по допустимостта на иска за вреди от незаконосъобразен акт в практиката на ВАС
/ напр. Решение №16033/2020 г. по адм. дело № 6814/2019 г./.
Искът
е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият
е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател
на посочената заповед, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли
вреди за ищцата, е длъжностно лице, подписало заповедта за Директор на ДСП
Пловдив. Съгласно чл.2,
ал.3 от Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане, последната
е юридическо лице, а съответните ДСП са
нейни териториални поделения. Следователно и тъй като АСП е юридическо лице, то доколкото издателят на отменената като
незаконосъобразна заповед е част от административната структура на това
юридическо лице, правилно искът е насочен именно срещу Агенция за социално
подпомагане София.
По същество съдът намира, че исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е само частично основателна.
От приетите по делото писмени доказателства, включително приложените по
адм. дело № 4/2020 г. такива, показанията на разпитания свидетел, както и
приетите експертизи и при справка на публичната страница на ВАС за публикувани
съдебни актове, се установява следното от фактическа страна:
Към 2019 г. ищецът Д. бил освидетелстван
съгласно ЕР на ТЕЛК като лице с трайно намалена работоспособност с водеща
диагноза исхемична болест на сърцето, като в тази връзка получавал и пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, живеел сам в общинско жилище, за което наемът се
заплащал по реда на ЗХУ чрез ДСП, обслужвал се сам, като получавал и месечна
финансова подкрепа по ЗХУ. През 2017 г.,
както и след това през 2018 г., във връзка с установено от по-рано заболяване
на лявото му око – катаракта и препоръчано му оперативно отстраняване с
поставяне на вътреочна леща, ищецът Д. подал двукратно заявления до Директора
на ДСП Пловдив с искане за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди
за осъществяване на препоръчаната операция на основание чл.16, ал.1 от ППЗСП. И
по двете заявления ищецът получил отказ за отпускане на исканата еднократна
помощ, като след осъществено административно и съдебно обжалване, в крайна
сметка с Решение по адм. дело №13248/2017 г., както и такова по адм. дело №
83/2019 г. на ВАС отказите били счетени за законосъобразни и исканата
еднократна помощ не била отпусната. На 11.05.2018 г. ищецът Д. се подложил на
операция в Очно отделение на УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив, където било извършено
оперативно отстраняване на старческа катаракта на ляво око и имплантация на
интраокуларна леща. Операцията била извършена, след като ищецът получил от свой
пълномощник сумата, присъдена му като обезщетение за вреди по адм. дело №
13283/2016 г., водено по иск, предявен също срещу Агенция за социално
подпомагане по ЗОДОВ, предвид това, че операцията предполагала заплащане на
консумативи, възлизащи на 850 лева към 2017 г. и на 600 лева към 2018 г.,
съгласно издаваните му от лечебни заведения, в които бил плануван за операция,
служебни бележки. През 2019 г. във връзка с констатирана старческа катаракта и
на дясното око, както и оплаквания на ищеца относно това, че въпреки
проведената операция на лявото око, същият не вижда добре с него, му било
препоръчано оперативно отстраняване катарактата и на дясното око. В тази връзка
и предвид това, че знаел, че е нужно поставянето на вътреочна леща и на дясното
око след екстракция на катарактата, ищецът поискал заем от 600 лева от свидетеля
П.Д., негов приятел, който преди това му бил предоставял и паричен заем за
извършване операцията на лявото око, като депозирал и Заявление-декларация от
25.10.2019г. до Директора ДСП Пловдив с искане за отпускане на еднократна помощ
за операция и поставяне на леща на дясното му око. Така ищецът се надявал, че
ако му бъде отпусната исканата помощ, заедно с предоставения му реално още в
началото на 2019 г. заем от свидетеля Д., ще е в състояние да поеме
консумативните разходи за операция и на дясното око. След подаване на заявлението
– декларация ищецът представил в ДСП Пловдив и направление за очен лекар и
служебна бележка от лекар в УМБАЛ „Пловдив“, удостоверяваща, че операционният
пакет за лечение на катаракта, включващ вътреочна леща, е 800 лева. След
изготвения социален доклад била издадена Заповед № ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г.,
подписана за Директор ДСП Пловдив, с която по заявлението на ищеца Д. от
25.10.2019 г. бил постановен отказ от отпускане на еднократна помощ при инцидентни
нужди по чл.16 от ППЗСП. Ищецът обжалвал тази заповед пред Директор на РДСП
Пловдив, като с Решение № 16-РД06-0013/09.12.2019 г. на Директора на РДСП
жалбата на Д. била отхвърлена. Междувременно същият посетил лекар по издаденото
му направление на 23.11.2019 г., когато било констатирано наличието на
старческа нуклеарна катаракта на дясно око и препоръчано оперативно лечение. След
осъщественото обжалване по административен ред ищецът обжалвал заповедта за
отказ от 12.11.2019 г. на Директор ДСП Пловдив пред Административен съд
Пловдив, където по образуваното по жалбата му адм. дело № 4/2020 г. с Решение №
927/05.06.2020 г. съдът отменил Заповед № ЗСП/Д-РВ/7852/ 12.11.2019 г. и
изпратил преписката за ново произнасяне по заявлението на Д. ***. Решението на
Административен съд Пловдив не било обжалвано и влязло в законна сила на
24.06.2020 г. Последвала нова Заповед № 98/07.07.2020 г. на Директор ДСП
Пловдив, с която по заявлението на ищеца от 25.10.2019 г. била отпусната еднократна
помощ по чл.16 от ППЗСП в максималния възможен размер от 375 лева. Заповедта
била връчена на 17.07.2020 г., като не била обжалвана и влязла в сила, след което
сумата била начислена и изплатена на ищеца през юли 2020 г. По друго негово
заявление от м.11.2020 г. и за 2020 г. му била отпусната със заповед от
08.12.2020 г. отново еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП от 375 лева,
която му била изплатена в края на месец декември 2020 г. С оглед оплаквания на
ищеца и относно състоянието на оперираното му ляво око, същият провел прегледи
с офталмолог, като при констатирана вторична катаракта през месец май 2020 г.,
на 04.06.2020 г. постъпил в МБАЛ „Тримонциум“ ООД Пловдив, където му била
извършена отново операция на ляво око с извършена ексцизия на секундарни
мембрани /след катаракта/, която операция била поета от НЗОК и ищецът не
заплащал допълнително за същата. Междувременно, още в края на 2019 г.
свидетелят Д. изискал връщане на предоставената на ищеца в заем сума от 600
лева и ищецът, който я пазел до този момент, я върнал на свидетеля. На
17.02.2021 г., след предявяване на исковата молба по настоящото дело, ищецът
постъпил в Очно отделение на УМБАЛ „Пловдив“ АД гр. Пловдив, където била
осъществена и операция за отстраняване на старческа катаракта от морганиев тип
на дясното око, като била поставена интраокуларна леща и на това око, а ищецът
заплатил консумативи в общ размер от 804 лева, за което му били издадени
фактура и фискален бон, които консумативи били хидрофобна мека вътреочна леща и
вискосубстанция, изписани от болничната аптека.
В периода от произнасянето на заповедта за отказ да му бъде отпусната
еднократна помощ от 12.11.2019 г. до подаването на исковата молба в съда,
ищецът изпитвал затруднения в ежедневието си, предвид недоброто зрение,
включително поради наличието на катаракта на дясното око, което било свързано с
трудно придвижване по улиците, особено по тъмно, както и затруднения при
пресичане. В посочения период ищецът изпитвал сериозни притеснения за здравето
си и по-конкретно това на дясното си око, защото нямал възможност да заплати
консумативите по препоръчаната му операция за отстраняване на катаракта и
поставяне на вътреочна леща, като споделял на свидетеля Д. в тази връзка, че ще
направи операцията си, само ако от ДСП му отпуснат парична сума, но ако не
успее да събере необходимата сума, няма да прави операция. Ищецът Д., освен
това, преживявал неудоволствени емоции на гняв и обида по повод работата на
социалните служби.
Така описаната фактическа обстановка съдът намери за установена на базата
на всички доказателства, които се събраха в хода на съдебното дирене. Конкретно
по отношение на показанията на свидетеля Д., разпитан по искане на ищеца, съдът
кредитира същите в по-голямата им част, естествено доколкото са съответни на
писмените доказателства по делото и приетата експертиза, като ги разглежда и
внимателно и критично, предвид установените близки приятелски взаимоотношения
на ищеца и свидетеля и заявеното от свидетеля, че е давал показания в полза на
ищеца и по друго дело, както и факта, че в показанията има известно объркване
по отношение на фактите дали и на кое око е извършвана операция от ищеца и кога
като последователност. Все пак показанията на свидетеля Д. дават една обща
картина на фактите и поради това са от значение за делото и съдът ги взема
предвид при постановяване на акта си.
Изготвената и приета без възражения
съдебно-психологическа експертиза на ищеца се кредитира от съда, като изготвена
обективно и с необходимите професионални знания и опит, след извършено лично
експертно психологично изследване на ищеца. Същото се отнася и до приетата
отново без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза на лекар-офталмолог,
която има значение относно определяне конкретното здравословно състояние,
свързано с оплакванията на ищеца от заболявания на очите към процесния период.
При така установеното и при анализа на събраните доказателства, от правна
страна съдът намира, както се посочи и по-горе, че исковата претенция на ищеца Д.
се явява само частично основателна.
За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо
да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има
причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, както се посочи,
е установена по делото категорично отмяната с влязло в сила съдебно решение на
административен акт, издаден в изпълнение на административната дейност,
регламентирана от ППЗСП от административен орган, а именно Заповед №
ЗСП/Д-РВ/7852/ 12.11.2019 г. на Директор ДСП Пловдив, като
незаконосъобразен. В тази насока от значение досежно наличието на този елемент
на фактическия състав за реализиране отговорността на държавата е крайният
резултат, а именно обявяването с влязъл в сила съдебен акт на въпросния
административен акт за незаконосъобразен, при това независимо от факта по какви
причини административният акт е счетен за такъв от съда. Ето защо и всички
доводи на ответната страна, изложени в отговора, свързани с това дали при ищеца
Д. действително е била налице инцидентна нужда от здравословен характер, или не
и в тази връзка дали му се е следвало, или не, отпускането на поисканата от
него еднократна помощ за възникнала нужда от здравословен характер със
заявлението –декларация от 25.10.2019 г., не могат да се обсъждат в настоящото
производство, доколкото са стояли на обсъждане и са били съобразени при
произнасянето на съда по адм. дело № 4/2020 г., по което заповедта за отказ от
отпускане на помощта по чл.16, ал.1 от ППЗСП е била отменена като
незаконосъобразна. Според съда са налице и втората, и третата предпоставка за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, а именно наличието
на действително претърпени от ищеца неимуществени вреди, които се явяват и
такива в причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед за отказ. В
тази насока от доказателствата по делото се установява категорично, че ищецът Д.
още от 2016 г. е с регистрирани оплаквания, свързани с намалено зрение в
резултат на образувала се старческа катаракта, като първо такава констатация
била направена относно лявото му око, а след няколко години и за дясното око,
като в тази връзка и от доказателствата е видно, че ищецът е провеждал прегледи
и му е било препоръчвано оперативно отстраняване на старческата катаракта и
поставяне на вътреочна леща с оглед подобряване състоянието на очите и
съответно и на зрението му. Установено е, както от писмените доказателства,
така и от приетата СМЕ, че към момента, в който Д. е подал
заявлението-декларация, по което е бил постановен отказът от отпускане на
парична помощ с незаконосъобразната заповед на Директора на ДСП Пловдив, при
ищеца е била вече налична старческа нуклеарна катаракта на дясното око, за
която е било препоръчано оперативно лечение. Към този момент за ищеца Д.,
предвид проведената преди това през 2018 г. операция на катаракта на лявото му
око, е било известно, че следва да заплати консумативи за операцията, която му
е препоръчана, при това на значителна стойност, особено на фона на доходите му
като пенсионер с получавана пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В
тази насока и макар и вече да е имал предходни двукратни откази от ДСП за
отпускане на еднократна годишна помощ по чл.16 от ППЗСП по негови заявления,
свързани със здравните му нужди от 2017 г. и от 2018 г. все пак за ищеца
съществувала надеждата, че ще му бъде отпусната парична помощ от ДСП Пловдив и
с нейна помощ, както и със заемни средства ще успее да покрие разходите за
операция на дясното си око. В тази
връзка от показанията на свидетеля Д. се установява ищецът действително да е
споделял с него, че разчита да му се отпусне парична сума и че ако успее да
събере парите за операцията ще я направи, а иначе не би могъл. Установява се
също така от доказателствата, че ищецът Д., макар да е получавал пенсия и
социални помощи на различни основания, включително и заплащане наема на
жилището му, на практика е имал ниски доходи, като е извършвал разходи и за
медикаменти, предвид наличие на хронични заболявания, като не е разполагал със
значителни средства, нито е имал живи родственици, или други близки, на които
да разчита за финансова подкрепа. От показанията на свидетеля е установено и че
ищецът е разчитал на заемни средства от него, получавани именно поради нуждите
му от здравен характер. Ето защо и постановеният отказ с незаконосъобразната
заповед от 12.11.2019 г. е бил от естество според съда да доведе до изживяване
на част от описаните от ищеца неприятни емоции, свързани с положението, в което
се е намирал, а именно на нужда от средства за подобрение на здравето му и
невъзможност същите да бъдат набавени своевременно. В тази насока и от приетата
по делото СПЕ се установява, че с оглед на възрастта му /към момента на
постановения отказ ищецът е бил на 78 навършени години/, както и социалният му статус,
а също и липсата на близки, взаимоотношенията на ищеца със социалните служби в
целия им диапазон - съпричастност, внимателно отношение, реална практическа
помощ са били изключително важни. Установено е също така от експертизата, която
има отношение към преценката за наличието и на първия, но и на втория аспект от
описаните в исковата молба неимуществени вреди, че ищецът Д. е лице, което е с
изразени акцентуации в характера си по различни критерии, които го определят
като егоцентричен, като амбициозна и демонстративен тип личност, която изпитва
необходимост от постоянно внимание от околните, нелишен от хитрост и при липса
на скромност, с потиснато настроение, песимистично отношение към бъдещето, мнителност,
трудна преживяемост на неуспехите, изострени хипохондрични идеации и т.н.
Установено е също така от СПЕ, че с оглед на изразените акцентуации на личността
и сериозните според експерта-психолог хипохондрични опасения, при ищеца дълбоко
се е укоренило схващането, че е грубо пренебрегван от социалните служби при
това, без да е от значение според експерта за тези изживявания дали чувствата
на ищеца имат реално основание. В случая, като се има предвид, че
незаконосъобразният отказ е последван след неговата отмяна от съда от
положителна за ищеца заповед, с която му е била отпусната исканата помощ в
максималния възможен размер, очевидно е, че ищецът е имал и основание да се
чувства пренебрегнат и съответно обиден /огорчен/ и разочарован от
администрацията, както е отразил в исковата си молба, защото реално е имал
правото на посочената помощ. Установено е от СПЕ, че ищецът Д. в действителност
е изживявал гняв и обида, свързани с отношението към него като личност и
съответно несправедливото по негово дълбоко убеждение решение на компетентните
служби по неговото искане. Затова и е прието в СПЕ, че епизодът от живота на
ищеца, свързан с момента на постановяване на незаконосъобразната заповед се е отразил
негативно на психическото му състояние, свързано с изживени гняв и обида по
повод на цялостната работа на социалните служби, която ищецът възприема като
некомпетентна, невнимателна, дистанцирана, формална и лишена от емпатия, както
и е предизвикал у него стрес във връзка с необходимостта от извършване на
операция и невъзможността това да се осъществи поради липса на нужните
средства. В насока последното, а именно съзнаваната нужда от операция, което
съдът намира, че е обективно установено от вещото лице-психолог, освен данните
за възрастта и социалния статус на ищеца Д., по делото са налице и гласните
доказателства в показанията на свидетеля Д., който сочи и на действително
наличие на реално изживявани трудности и в ежедневните дейности на Д., свързани
с установеното влошено зрение и на дясното му око. В тази насока и според СМЕ
зрението на дясното око, установено от медицинската документация в периода от
момент, близък до момента, в който ищецът е поискал отпускане на еднократната
помощ, до операцията на катарактата, която следва постановяването и съответно
отмяната на незаконосъобразната заповед, е било много ниско - един процент. Ето
защо и съдът намира за установено от доказателствения материал по делото,
разгледан в неговата съвкупност, наличието на действително претърпени
неимуществени вреди от ищеца, изразили се именно в посочените от него стрес,
несигурност за бъдещето, обида и разочарование /изразило се по-скоро като гняв/
от постановения отказ да му бъде отпусната еднократна помощ за операцията на
дясното му око, всичко това на фона на изживяваните от него затруднения в
ежедневните дейности, свързани със състоянието на зрението му. Посочените
затруднения в бита нямат пряка връзка с издадената незаконосъобразна заповед,
доколкото са такива, свързани с установено от по-рано заболяване на очите, но
имат косвено отношение към страданията на ищеца, свързани със състоянието на
несигурност за бъдещото му здраве поради оправданата му надежда, че ако се
оперира, здравето му и съответно
ежедневието му ще се подобри. От исковата молба с оглед употребените в нея
изразни средства става ясно, че се твърди негативните психологически усещания
при ищеца да са били на практика налични и към момента на депозирането на иска,
като от заключението на СПЕ става ясно, че част от кръга неблагоприятни
емоционални изживявания ищецът все още не е бил преодолял и негативните чувства
са били налични дори и към момента на експертното изследване. И това е ясно
обяснено от вещото лице защо е така, а именно предвид възрастта, социалния
статус на ищеца, акцентуациите на неговата личност и характер. Независимо от
посоченото обаче, съдът намира, че част от негативните изживявания, които е имал
ищецът след издаването на незаконосъобразната заповед за отказ от отпускане на парична
помощ за лечението му, са такива, които са имали пряка причинна връзка с този
незаконосъобразен акт и са произтичали от неговото издаване, но само до
момента, в който в резултат на отмяната на акта е била издадена и изпълнена
благоприятната за ищеца заповед от 08.12.2020 г. И това е така, защото към този
момент не може да се счете, че изживяваният от ищеца стрес, притеснение и несигурност,
че няма да може да направи препоръчаната му операция и усещането за
невъзможност да се грижи за себе си, се дължат на незаконосъобразния акт, тъй
като вредните последици от същия са били преустановени в момента на издаване и
съответно изпълнение на благоприятния за ищеца последващ административен акт, с
който е отпуснат максималният размер на еднократна помощ. В тази насока, следва
да се има предвид, че не единствено неотпускането на средства с акт на Директор
на ДСП – Пловдив е създавало притесненията у ищеца, но напротив, установено е,
включително и от СПЕ, както и от свидетелските показания, че ищецът поради липса и на близки, на които да
разчита, е имал притеснения как ще намери останалата част от сумата, необходима
за извършване на операция, тъй като му е било добре известно, че дори и да му
се отпусне еднократна парична помощ в максимален размер, то тя няма да е
достатъчна да покрие разходите по операцията на окото. Що се касае, от друга
страна, до установените при него дълговременно разочарование, обида и гняв към
административната структура, от която му е било отказано подпомагане, то следва
тук да се има предвид и установеното категорично по делото обстоятелство, че от
ДСП Пловдив преди въпросната заповед от 12.11.2019 г. са били постановявани и
потвърждавани от съдилищата два предходни отказа от отпускане на еднократна
парична помощ за лечение, които с оглед установената особена чувствителност при
ищеца очевидно също са имали отражение върху тези му състояния на обида и
разочарование от формалния според него подход на институцията. Освен това, от
показанията на свидетеля, също става ясно, че ищецът е водил дела, писал е
жалби до различни инстанции и е споделял, че по институциите не са му обръщали
внимание. Ето защо и според съда част от негативните му изживявания са
съществували и преди издаването на незаконосъобразния административен акт, като
същият допълнително ги е подсилил и удължил тяхното проявление в психичната
сфера на ищеца. Посоченото от своя
страна има значение с оглед преценката относно справедливото обезщетение.
Що се
касае конкретно до втория посочен в исковата молба аспект на претендираните
неимуществени вреди, а именно твърдението, че в резултат на издадената
незаконосъобразна заповед, довела до забавяне на благоприятното за ищеца
разрешение по образуваното по неговото заявление-декларация административно
производство, неговото здравословно състояние, свързано със състоянието на
зрението му, поради забавяне на операцията, сериозно се е влошило, то съдът
намира това твърдение за недоказано с оглед на събраните писмени доказателства,
съставляващи медицинска документация, съдържаща обективни констатации и
категоричните изводи на приетата СМЕ. Съгласно последната, от момента на
преглед на ищеца, най-близък до датата на издаване на незаконосъобразната
заповед, а именно от 23.11.2019 г. до момента на извършване операцията на
дясното око, сторено в хода на настоящото съдебно производство – 17.02.2021 г.,
състоянието на окото не е било променено и зрението, макар и твърде ниско –
един процент, не е намаляло за този период от време. В тази насока,
действително вещото лице-офталмолог е обяснило, че състоянието на катарактата
на дясното око е било установено като такова в предпоследен стадий на развитие
и именно в такъв стадий е била осъществена след това и операцията на окото,
като не се е достигнало до т.нар. презряла катаракта, което състояние би довело
до необходимост от спешна операция поради настъпващи усложнения. Ето защо и
съдът не намира, че е доказано твърдяното сериозно влошаване на здравето на
ищеца, свързано със състоянието на неговото око и неосъществяване своевременно
на препоръчаната му операция, независимо, че такава опасност за окото е
съществувала, защото влошаване обективно не е настъпило, като не е констатирана
промяна нито в зрението, нито в стадия на развитие на матурната катаракта. А
евентуалната възможност и съответно опасност от преминаване състоянието на катаракта
от предпоследен в последен стадий, когато според вещото лице медицинската
намеса би могло да се наложи и да е спешна, следва да се съотнесе към първия
аспект от търпените от ищеца неимуществени вреди, а именно, изживените страхове
относно евентуално влошаване на здравето му, свързано и с хипохондричните му
акцентуации. Видно от представената в хода на настоящото производство епикриза
от осъществената операция на дясно око с имплантиране на интраокуларна леща, не
са описани усложнения и ищецът е изписан с подобрение. Отделно от това,
очевидно е, с оглед датата, на която е осъществена операцията, съпоставена с
датата, на която на ищеца е била преведена сумата по отпуснатата му еднократна
помощ за инцидентна здравна нужда /през юли 2020 г./, че не само неотпускането
на сумата е бил единственият фактор, довел до забава оперативната намеса, както
се каза и по-горе, но дори и това да бе така, на практика не се установява от
забавата да е настъпила някаква последица, свързана конкретно с влошаване
здравното състояние на ищеца. Изложените от страна на ответника възражения и
черпените от тях изводи, свързани с това, че ищецът междувременно бил
осъществил втора операция на лявото око, но едва след това бил осъществил
такава на дясното, не могат да се възприемат като основателни, защото от
писмените доказателства се установява, че повторната операция на лявото око е
била необходима и че е била поета от бюджета на НЗОК. Освен това, напълно
несъстоятелни са и сочените от страна на ответника възражения, свързани с това,
че ищецът бил правил сам избор на вътреочна леща и бил избрал най-модерната и
скъпа технология за операция, доколкото изборът и получаването на най-добрата
медицинска грижа е преди всичко право на всеки гражданин.
В обобщение съдът намира, че искът е доказан отчасти, доколкото се
установява на ищеца да са били причинени описаните неимуществени вреди,
свързани с неудоволствените психо-емоционални изживявания на стрес и страх за
здравето, несигурност, подсилени от изпитваните реално затруднения при
ежедневните дейности поради заболяванията на очите, без тези затруднения да са
следствие от незаконната заповед, както и обида и гняв към социалните служби, а
също и разочарование, които са били изпитвани или подсилвани при ищеца от издадената
незаконосъобразна заповед на Директор ДСП Пловдив от 12.11.2019 г., като не се
доказаха в настоящия процес твърдените неимуществени вреди, състоящи се в
сериозно влошаване на здравето му.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата, която е обективна по своя характер. В тази връзка съдът съобразява и
съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, предл. посл. от ЗОДОВ.
Ето защо и ще следва да се осъди ответната страна да заплати на ищеца
обезщетение за действително установените неимуществени вреди, произтекли от
незаконосъобразния административен акт, като при това положение се съобрази,
както интензитета на претърпените вреди, така и отразеното по-горе относно
наличието и на други обективни и субективни причини за неприятните емоционални
изживявания на ищеца, проявили се съвкупно. В тази насока, както се каза, се
съобразява от съда наличието и на предходни заповеди за отказ, постановявани по
сходни искания на ищеца до Директор ДСП Пловдив във време близко до издаването
на процесния незаконосъобразен административен акт, както и цялостното
отношение на разочарование и снижено доверие на ищеца към институциите, а също
и социалният му статус на пенсионер с ниски доходи, който няма близки, на които
да разчита за финансова подкрепа, необходима му отделно и допълнително от
нужната му социална помощ. Същевременно, съдът отчита и факта, че емоционалните
преживявания на ищеца от описания негативен кръг са в значителна степен
преувеличени именно поради неговите специфични характерови особености, като в
тази насока съобразява представеното писмено доказателство, удостоверяващо
това, че ежегодно от 2009 г. на ищеца са били отпускани социални плащания с
различно основание, включително и през 2019 г. и 2020 г., в която връзка и
усещанията му за липса на подкрепа от социалните служби не може да се счете, че
има сериозно основание.
При това положение и като съобразява
възрастта на ищеца към момента на издаване на заповедта, както и посочените негови
личностни и характерови особености, описани подробно в СПЕ, а също и като взема
предвид периода от време от издаването до отмяната на незаконосъобразния акт,
през който период съдът счита, че негативните емоции при ищеца са били най-интензивни,
както и периода до издаването на благоприятната за ищеца последваща заповед, с
която в крайна сметка административното производство е приключило и на ищеца е
била отпусната исканата от него еднократна помощ, поради което и са били
преустановени вредните последици на незаконосъобразния акт, съдът намира, че
търпените от ищеца неблагоприятни емоции са били със сравнително висок, но не
изключително висок интензитет. Същевременно, като съобразява и факта, че
страховете и притесненията на ищеца относно здравето му не са били обусловени
единствено от действията на администрацията, свързани с издаването на заповедта
за отказ, но и от липсата на близки, на които да разчита за допълнителна
финансова подкрепа и затрудненията, които поради здравния си статус е изпитвал
и като отчита, че част от претендираните неимуществени вреди останаха
недоказани, съдът намира, че съответно и справедливо обезщетение за доказаните
като претърпени неимуществени вреди, би се явило такова в размер на 1000 лева.
Поради това и ще следва да се осъди ответния административен орган Агенция за
социално подпомагане, в качеството му на ответник по делото, да заплати такова
обезщетение на ищеца Д., а за разликата до пълния предявен размер на иска от
2500 лева същият ще следва да се отхвърли като недоказан и завишен.
При това положение и ще следва да се
уважи акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, която претенция принципно следва съдбата на главната. Според т.4 на ТР
№ 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният
момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, а при нищожните – моментът на издаването им. В случая се претендира
законна лихва именно от влизането в сила на решението, с което Заповед № ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП –Пловдив е отменена - 24.06.2020 г. Ето защо и ще следва законната
лихва върху сумата от 1000 лева да се присъди, считано именно от тази дата и до
окончателното изплащане на размера на обезщетението.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ще следва да бъде осъден
ответника да заплати в полза на съда направените разноски за вещи лица от общо
500 лева, а на ищеца внесената държавна такса от 10 лева, както и
възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие, както и пълномощното за адв. С., се установява, че
адвокатът, упълномощен от ищеца за представителство по делото, е следвало да
представлява последния безплатно като лице, което е материално затруднено,
сиреч на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Поради това и според съда са налице
основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. А.С. да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.8,
ал.1, т.2 от Наредбата, което с оглед на това, че следва да се присъди
съразмерно на уважената част на иска, така изчислено възлиза на 162 лева.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ с оглед на
факта, че е направено искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение от
ответника и искът не се уважава изцяло, ще следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника, изчислено съобразно с отхвърлената част от иска и на
основание чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от НЗПП /в редакцията към момента на
приключване на настоящото производство/ юрисконсултско възнаграждение от 120
лева.
По изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София,
ул.“Триадица“ № 2, да заплати на Д.З.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от незаконосъобразен административен акт Заповед №
ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019 г. на Директор ДСП – Пловдив, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.06.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение до пълния му
предявен размер от 2500 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, ул.“Триадица“ № 2, да заплати на Д.З.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 10 /десет/ лева, направени разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.
София, ул.“Триадица“ № 2, да заплати на адвокат А.В.С. *** с персонален номер ********** и адрес ***, сумата от 162 лв. /сто шестдесет и два лева/,
съставляваща размер на адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.
София, ул.“Триадица“ № 2, да заплати по бюджетната сметка на Административен
съд - Пловдив сумата от 500 лв.
/петстотин/ лева, съставляваща направени разноски от бюджета на съда за
вещи лица.
ОСЪЖДА Д.З.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Агенция за социално подпомагане гр. София, ул.“Триадица“ № 2, сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
съставляващи размер на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: