РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Белоградчик, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100330 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност на
сделка, материализирана с Нотариален акт № 21, том I, рег. № 820, дело
№ 156/ 2024 г. на Нотариус Калина Гашева, поради липса на основание и
в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД –
разваляне на алеаторен договор – нотариален акт за прехрляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
В Исковата молба, ищците Ц. Д. С. и М. Д. С. – и двамата от гр. П., чрез
процесуалния си представител адв. Р. Д. от АК – Видин, твърдят, че двамата
ищци са наследници – низходящи на лицето Д. С. Ц., починал на ............... г.
Сочат, че след смъртта на наследодателя им – техен баща, ищците установили,
че притежаваният от баща им имот с идентификатор № 03616.501.793 по
кадастралната карта на гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Ведерник“ № 1 с
площ 274 кв.м., ведно с построените в имота сгради, е прехвърлен с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 2024 г. на Нотариус
Калина Гашева, от Д. С. Ц. на ответника Ц. С. Ц., като прехвърлителя Д. Ц. е
1
запазил правото си на живеене и ползване на имота до края на живота си.
Твърди се в Исковата молба, че първия ответник по делото Ц. Ц. има сключен
граждански брак с втората ответница по делото – В. Ц.. Ищците излагат, че
имота е прехвърлен непосредствено преди смъртта на прехвърлителя Д. С. Ц.,
поради което се твърди, че договора е нищожен, тъй като е сключен при липса
на основание – на преобретателя е било известно, че реално изпълнение на
договор за гледане и издръжка няма да има, тъй като прехвърлителя е бил в
здравословно състояние, което предвещава близката му смърт. Ищците
твърдят, че наследодателят им Д. С. Ц. е бил в изключително влошено
здравословно състояние към момента на извършване на сделката. Твърди се
също така, че, преобрателите по сделката – ответниците по делото не са
полагали грижи за прехвърлителя. Ищците твърдят, че Д. Ц. е посещавал
лечебни и здравни заведения с други лица, различни от преобретателите,
което ясно показва неполагане на грижи за него преди прехвърлянето на
имотите. Ищците твърдят, че сделката е нищожна, тъй като е сключена при
липса на основание и при знание, че реално изпълнение на задължението за
гледане и издръжка няма да има, тъй като прехвърлителя е бил на смъртно
легло. Поради това се твърди, че сделката е нищожна съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД
– поради липса на основание. В условията на евентуалност е предявен иск по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД – разваляне на сделката, тъй като реално изпълнение на
договора за издръжка и гледане от страна на ответниците към прехвърлителя
Д. Ц., не е имало и задълженията не са изпълнени от тяхна страна.
Предвид изложеното в исковата молба, ищците претендират, съдът да
обяви за нищожна сделката, материализирана с Нотариален акт № 21, том I,
рег. № 820, дело № 156/ 2024 г. на Нотариус Калина Гашева, поради липса на
основание съгл. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и в условията на евентуалност – съдът да
развали сделката извършена с Нотариален акт № 21, том I, рег. № 820, дело №
156/ 2024 г. на Нотариус Калина Гашева, поради неизпълнение на
задълженията от страна на преобретателите към прехвърлителя – съгл. чл. 87,
ал. 3 ЗЗД.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищците са представлявани от процесуален представител по делото –
адв. Р. Д. от АК – Видин.
По искане на процесуалния представител на ищците, по делото са
2
допуснати и изслушани свидетелите : Т. П. Д., Н. В. В. и Б. А. С.
Също по искане на пълномощника на ищците по делото е допусната и
изслушана съдебно – медицинска експертиза. Заключението на вещото лице Р.
А. – съдебен лекар, е приобщено към останалия доказателствен материал по
делото.
В заседанието в хода на устните състезания, процесуалния представител
на ищците пледира съдът да уважи предявените искове. Представени са
писмени бележки, в които подробно излага съображенията си. Претендират се
направените по делото разноски – за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен Списък на
разноските.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника Ц. С.
Ц., чрез пълномощника му – адв. И. В. от АК – Видин, в който оспорва
предявените искове. Сочи се, че прехвърлителят Д. Ц. е брат на ответника Ц.
Ц., като двамата братя винаги са живеели заедно, в една къща, единия брат –
Д. Ц. – на първия етаж, а ответника Ц. Ц. – на втория етаж. Ответникът
твърди, откакто Д. Ц. се е разболял, ответника Ц. Ц. е бил неотлъчно до него,
в период от повече от 2 години. Ответникът, чрез своя пълномощник излага,
че още от началото на здравословните проблеми на Д. Ц., ответника Ц. Ц. го е
подкрепял материално, морално, и физически. В началото на заболяването,
през месец април 2022 г. Д. Ц. почувствал слабост и уморяемост и на
03.05.2022 г. постъпил на лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Изписан е на 10.05.2022 г. като е насочен към белодробна клиника за
допълнително диагностициране. Ответникът Ц. Ц. сочи, че след това, Д.. Ц.
заедно с него е посещавал няколко болнични заведения, където е лекуван,
прилагани са му различни терапии, имунотерапии, след които Д. се
почувствал по – добре. Ответникът Ц. твърди, че от 2022 г., до смъртта на Д.
Ц., за него се е грижел именно той – ответника. Той го е придружавал в
болничните заведения, търсил е специалисти, карал го е и го е прибирал от
лечение, разговарял е по телефона с лекуващите лекари, купувал му е
лекарства. Постоянно и ежедневно е обгрижвал брат си – носел му е храна и
всичко необходимо, подкрепял го е морално. От 2022 г. Д. е започнал да
говори пред свои близки, че желае да прехвърли етажа си от къщата на своя
брат Ц. Ц., тъй като само той се грижи за него и се интересува от състоянието
3
му. Д. е разведен със съпругата си отдавна, а децата му са се дезинтересирали
от него – не го посещават, не се интересуват от него и не го търсят дори по
телефона. Това го е измъчвало психически, като той често споделял болката
си, че децата му не го търсят изобщо. Посетили го само веднъж, като
пристигнали през нощта, престояли един час и си тръгнали. Обяснили му, че
не могат да се грижат за него – нито някой може да дойде в гр. Белоградчик да
го гледа, нито пък да го вземе при себе си. Д. Ц. е имал нужда от грижи и
осъзнавайки това, предвид конкретен риск от влошаване, прехвърлил имота на
брат си – ответника Ц. Ц. срещу задължението последния да го гледа и
издържа.
Представени са писмени доказателства.
Втората ответница по делото В. Ц. – съпруга на първия ответник не е
депозирала отговор на исковата молба.
По искане на пълномощника на ответника Ц. Ц. – адв. И. В. от ВАК, в
процеса са допуснати до разпит свидетелите И. Ц. С. и А. А. Г.
В хода на устните състезания процесуалния представител на ответника
Ц. Ц., моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани – както иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, така и предявения в условията на
евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Писмени
бележки не са представени в дадения срок.
За нуждите на делото, от Нотариус Калина Гашева, рег. Номер в
Нотариалната камара 736, с район на действие Районен съд – Белоградчик е
изискано и приложено по делото нотариално дело № 156/ 2024 г., по което е
издаден Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за гледане и издръжка и запазено право на живеене и ползване №
21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 01.04.2024 г.
Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146,
ал.1 ГПК, изготвен от съда и възприет от страните, ищците следваше да
докажат в процеса следните обстоятелства: Наличието на сключен алеаторен
договор – с Нотариален акт № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 2024 г. на
4
Нотариус Калина Гашева.; наличие на основание за нищожност на същата,
поради липса на основание – че прехвърлителя е бил на смъртно легло и е
било налице ясно знание, че грижите за него няма да бъдат реализирани
поради предстоящата му скорошна смърт, че не е поето реално задължение за
полагане на грижи на тежко болния.; по предявени в условията на
евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – неизпълнение по договора за гледане и
издръжка от страна на приемателя Ц. Ц. и В. Ц., в това число – че не са
полагали необходимите грижи към прехвърлителя.
От своя страна, ответника Ц. С. Ц., с оглед оспорванията направени с
отговора, дължеше доказване на следните обстоятелства: че е изпълнил
задължението си по договора за гледане и издръжка на прехвърлителя.
По предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност на
сделката, материализирана с Нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за гледане и издръжка и запазено право на живеене
и ползване № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 01.04.2024 г. на Нотариус
Калина Гашева, поради липса на основание, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно доказано по делото е, че по силата на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка и
запазено право на живеене и ползване № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/
01.04.2024 г. на Нотариус Калина Гашева, рег. № 736, с район на действие РС
– Белоградчик, Д. С. Ц. е прехвърлил на ответника Ц. С. Ц., чиято съпруга е
втората ответница В. И. Ц., правото на собственост върху Поземлен имот с
иднетфикатор 03616.501.793 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Белоградчик, обл. Видин, с административен адрес: гр. Белоградчик,
обл. Видин, ул. „Ведерник“ № 1, с площ 274 кв.м., трайно предназначение на
имота: урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 м., ведно с построената в имота Сграда с идентификатор
03616.501.793.2 от 22 кв.м. – гараж, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 03616.501.793.1.1, етаж 1 на жилищна многофамилна сграда с
идентификатор 03616.501.793.1., който етаж представлява Жилище,
апартамент в жилищна сграда с площ 79.70 кв.м., ведно с Мазе от 10.70 кв.м.,
както и съответните идеални части от общите части на сградата.
Правото на собственост върху горепосочения имот, е прехвърлено на
5
първият ответник по делото Ц. Ц., със задължението за гледане и издръжка на
прехвърлителя Д. Ц., като по силата на нотариалния акт, последния е запазил
правото си да живее и ползва имота, докато е жив.
Правото на собственост е прехвърлено на ответника Ц. С. Ц. по време
на брака му с втората ответница В. И. Ц., поради което и имота е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност.
Видно от представеното по делото Удостовереиние на наследници №
2987 – 1 от 14.05.2024 г. на Община – Белоградчик, прехвърлителя по сделката
Д. С. Ц., е починал на 04.04.2024 г. Негови наследници по закон, са ищците Ц.
Д. С. и М. Д. С. – низходящи – деца. Поради това, ищците притежават
надлежна активна процесуална легитимация и имат правен интерес от
предявяване на Исковата молба.
Действително, от ангажирания по делото доказателствен материал –
приложена медицинска документация и приобщената съдебно – медицинска
експертиза, се установява, че прехвърлителя по сделката Д. С. Ц., е страдал от
онкологично заболяване – злокачествено образувание на левия бял дроб, с
което е диагностициран на 27.07.2022 г. До смъртта си – на 04.04.2024 г.,
същия многократно е посещавал лечебни заведения, бил е многократно
хоспитализиран и лекуван. Видно от заключението на вещото лице – съдебен
лекар и от изслушването му в съдебно заседание, заболяването, от което е
страдало на лицето е обикновено с летален изход, като преживяемостта на
пациента е обикновено до 5 години, след поставяне на диагнозата.
Въпреки това, при преценка на приложената медицинска документация
се установи, че Д. Ц. е бил в стабилно състояние. От всички приложени
Епикризи, се установява, че същия е изписван с подобР.е. От последната
епикриза на същия от 15.03.2024 г., издадена само две седмици преди смъртта
му, се установява, че Д. Ц. е изписан от МБАЛ „Сердика“ с подобрение, без
риск при десхопитализация, не настъпили усложнения по време на
хоспитализацията. Същият дори собственоръчно е подписал и Информирано
съгласие за лечение при постъпване в болницата.
Ищците навеждат доводи, че сделката, материализирана с нотариалния
акт, е нищожна, поради липса на основание, тъй като прехвърлителя е бил в
такова състояние, което предполага близката му смърт.
Съгласно установената съдебна практика на върховната инстанция,
6
допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, може скоро да
почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и
не лишава уговоР.те насрещни престации от еквивалентност, нито води до
нищожност.
В случая, прехвърлителят да е страдал от онкологично заболяване, но
именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид
конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договора за
прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане.
Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно
състояние, да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое
имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за
него момент, а това ще е неприемлив от гледна точка на гражданското право и
добрите нрави, резултат.
От разпита на изслушаните по делото свидетели, се установи, че след
като Д. Ц. е бил диагностициран, за него грижи е полагал единствено неговия
брат ответника Ц. Ц. и баща им С. Ответникът Ц. Ц. го е транспортирал до
болничните заведения, разговарял е с лекуващите лекари, осигурявал му
храна, грижи, лекарства. Когато Д. се е влошил, именно брат му Ц. Ц. и баща
им, са полагали грижи за него.
Показанията на изслушаните по делото свидетели, са източник на
доказателствена сила, че никой друг, освен ответника Ц. и баща му не са
полагали грижи за Д. Установи се от всички свидетелски показания, че ищците
не са полагали грижи за баща си. Ищцата Ц. го е посетила само веднъж преди
смъртта му, като контактите им са били единствено по телефон. Ищецът М. С.
е посещавал баща си в болницата, ходел му е на свиждане, като грижите към
него са се изчерпали само с тези епизодични посещения. Дори св. Т. П. Д. –
свидетел на ищците, установи, че ищците много рядко са посещавали баща си
и основно са контактували по телефона с него.
Показанията на свидетелите, както на ищците, така и на ответника, са
еднопосочни и безпротиворечиви досежно факта, че ответника Ц. С. Ц., е бил
човека, който изцяло се е грижел за своя брат, от момента на
диагностирицането му, до неговата смърт, който период е продължил 2
години. Свидетелите И. С. и А. Г., също в корелация по между си и
7
убедително в изложените от тях факти установиха, че Ц. Ц. е полагал всички
грижи за болния си брат Д. Св. А. Г., който е пряк началник на ответника Ц. Ц.
в работата му, заяви, че последния многократно е отсъствал от работа, за да
придружава брат си Д. в гр. София до болничните заведения за провеждане на
имунотерапия и вливания.
Св. И. С. сподели пред съда личните си възприятия, че ищците – децата
на Д. Ц. не са полагали никакви грижи за него, рядко са го търсели, което
много му е тежало и за което той е споделял със свидетелката, която е негова
леля и с която са говорели всяка вечер.
Поради това, дори и смъртта на прехвърлителя на недвижимия имот, да
е настъпила непосредствено след реализиране на сделката, съдът намира, че
не се доказаха признаците за нищожност на същата, поради липса на
основание.
Събраните по делото доказателства, установяващи близките братски
отношения в годините назад между прехвърлителя и първия ответник,
взаимното доверие и привързаност между двамата братя, полаганите грижи за
починалото лице от неговия брат в последните му дни и преди това – в
продължение на 2 години, решаващата материална и морална подкрепа, която
е оказал приобретателя в труден за прехвърлителя момент, не може да се
приравни на липса на престация от страна на ответника Ц. Ц.. Всички тези
обстоятелства, установени по делото, са мотивирали Д. Ц. да извърши
разпореждането с недвижимия си имот, тъй като е получил престираните от
брат му Ц. Ц. грижи и подкрепа в труден за него момент. Именно съзнаваната
необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от
влошаване, е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот
срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. В случай, че съдът
приеме обратното становище, ще означава по формални признаци, като
възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за
прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така
необходимите му лични грижи в критичен за него момент, а това ще е
неприемлив от гледна точка на гражданското право и добрите нрави резултат.
За да уважи предявения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, следва да се докаже липсата
на каквото и да е била престация от страна на ответника, която в конкретния
казус не се доказа.
8
И макар, че преживяемостта на страдащите от такова заболяване е
кратка, не се установи нито от медицинската документация, нито от
заключението на вещото лице, че прехвърлителя, е бил в така наречения
терминален стадии от болестта към момента на извършване на сделката ,
както се твърди от страна на ищците в представената Писмена защита. Вече
поетите към починалия Д. Ц. от страна ответника Ц. Ц. грижи и издръжка
години преди оформянето на нотариалния акт, обосновават основанията за
извършване на сделката. В горният смисъл е установената съдебна практика
на съдилищата.
При тези мотиви, съдът приема, че оспорената сделка не е лишена от
основание, поради което и така предявения иск с правно основание чл. 26, ал.
2 ЗЗД, се явява недоказан и като такъв, съдът го отхвърля.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД – разваляне на алеаторен договор – нотариален акт за
прехрляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Гореизложените от съда мотиви, са изцяло относими и към настоящата
искова претенция. Както бе посочено по – горе, от цялостния събран по делото
доказателствен материал, се доказа, че ответника Ц. Ц. и неговата съпруга В.
Ц. са полагали всички необходими грижи за прехвърлителя. Съгласно поетото
с нотариалния акт задължение, са му осигурили храна, медицински грижи,
финансови средства, втората ответница В. Ц., която е медицинска сестра е
следяла здравословното състояние на своя девер. След смъртта на
прехвърлителя Д. Ц., именно ответниците по делото да организирали
погребалната церемония и същия е бил погребан според обичайните нрави и
традициите. Това обстоятелство се установи от показанията на разпитаните по
делото свидетели. От гласните доказателства, се установи, че ищците са
идвали само на гости при своя баща, чували са го телефона и нито един от
двамата не се е ангажирал с грижите за него. Посещенията на ищците Ц. и М.
С.и са били редки и спорадични, както преди, така и след като баща им се е
разболял.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно
поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова
страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да
9
се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във
времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато. Именно по този
начин ответниците по делото са реализирали задълженията си по договора.
При така установеното здравословно състояние на прехвърлителя, същия се е
нуждаел от чужда помощ ежедневно, както за битовото си обслужване, така и
за поддържане на своята лична хигиена, така и за редовни медицински грижи.
Такива грижи са му били осигуР., изпълнението на задълженията за издръжка
и гледане е било ежедневно, непосредствено и непрекъснато, от които
прехвърлителят се е нуждаел.
Поради това, съдът прие, че ищците не можаха да докажат в условията
на пълно и главно доказване и алтернативно заявената искова претенция с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което съдът я отхвърля.
Не на последно място, за пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да отбележи, че не се доказаха и твърденията на ищците, че
прехвърлителя Д. С. Ц. към момента на извършване на сделката е бил в
състояние, в което не е разбирал свойството и значението на извършените от
него действия. Вещото лице – съдебен лекар заяви, че здравословното
състояние и диагнозата от която е страдал Д. Ц. не въздействат на психическо
състояние на лицето и същия е съзнавал значението на извършените от него
правни действия. Поради това, доводите на ищците в този смисъл се явяват
недоказани.
При тези мотиви, съдът приема, че и предявеният иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е неоснователен и недоказан, и като такъв, съдът
го отхвърля.
По разноските :
Предвид на това, че съдът отхвърли предявените искове, то ищците
следва да заплятат на ответниците направените по делото разноски. Данни за
разноски има само за ответника Ц. С. Ц., такива, направени за адвокатско
възнаграждение. На л. 46 по делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 15.08.2024 г. между ответника Ц. Ц. и пълномощника му – адв.
Ир. В., в който договор е обективирано, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1200.00 лв. и е отбелязано, че същото е платено
в брой. Съдът, ръководейки се от постановеното в т. 1 на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК,
10
досежно присъждане на разноските по делото, намира, че следва да присъди в
полза на ответника Ц. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
200.00 лв., каквито са уговоР. в Договора за правна защита и съдействие и за
които има доказателства, че са реално направени, като платени в брой. В този
смисъл е и изискването залегнало в т. 1 на горецитираното Тълкувателно
решение – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Поради това, съдът присъжда в полза на ответника Ц. С. Ц. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно уговореното в
Договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ж.к. „Д.........“ бл. ..., вх. ..., ап. ..., ет. ..., и от М. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ж.к. „Д............“ бл. ..., вх. ..., ап. .. ет. .., и двамата представлявани
от адв. Р. Д. от ВАК, против Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В.,
ул. „...................“ № ..., и против В. И. Ц., ЕГН ********** , с адрес: гр. Б.,
обл. В., ул. „.................“ № ..., иск по 26, ал. 2 ЗЗД – за обявяване на
нищожност, поради липса на съгласие на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка и запазено право
на живеене и ползване № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 01.04.2024 г. на
Нотариус Калина Гашева, с район на действие РС – Белоградчик, № 736 в
нотариалната камара.
ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност от Ц. Д. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Д.............“ бл. ........, вх. ..., ап. ..., ет. ...,
и от М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Д............“ бл. ...........,
вх...., ап. ..., ет. ..., и двамата представлявани от адв. Р. Д. от ВАК, против Ц.
С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. .................“ № ..., и против
В. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ № ..., иск
по 87, ал. 3 ЗЗД – разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка,
11
материализиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за гледане и издръжка и запазено право на живеене и
ползване № 21, том I, рег. № 820, дело № 156/ 01.04.2024 г. на Нотариус
Калина Гашева, с район на действие РС – Белоградчик, № 736 в нотариалната
камара.
ОСЪЖДА Ц. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „................“
бл. ..., вх. ..., ап. ..., ет. ..., и от М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к.
„Д...........“ бл....., вх. ..., ап. ..., ет...., и двамата представлявани от адв. Р. Д. от
ВАК, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В.,
ул. „...............“ № ..., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
12