№ 897
гр. Благоевград, 03.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
и прокурора И. Ал. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600944 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Благоевград – прокурор А.
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. Н. – доведен от ОЗ „Охрана“, явява се лично и с
назначеният му служебен защитник адв. Д..
ПРЕВДАЧЪТ В. Ш. – редовно уведомена, явява се лично.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. - Не възразявам за преводача.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА за преводач в настоящото производство В. Ш., която ще
извърши превод от български на македонски език и от македонски език на
български език.
СНЕМА се самоличността на преводача:
В. Й. Ш. - 62 г., ***, *** гражданка, със *** образование, владее
писмено и говоримо български и македонски език, без дела и родство с
1
обвиняемия.
ПРЕВОДАЧЪТ бе предупредена за отговорността по чл. 291, ал.2 от
НПК. Обеща да направи верен и точен превод.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.- Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д. - Поддържам жалбата, с която моля определението на РС да
бъде отменено и да измените мярката за неотклонение на подзащитният ми да
бъде изменена в по-лека. Нямам искания за доказателства, нямам искания за
отвод.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Поддържам казаното от адвоката. Искам да заявява,
че владея български език и не се нуждая от преводач.
ПРОКУРОРЪТ – Жалбата е неоснователна нямам доказателствени
искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ - Налице са всички изискуеми предпоставки на закона за
потвърждаване на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. На първо
място, видно от доказателствата по делото обвиняемото лице е привлечено в
качеството на обвиняем за извършено умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“.
На второ място, налице е обоснованото предположение, че именно той е
2
извършил престъплението, като в тази насока правилно са ценени показанията
на разпитаните свидетели Ш., Г. и Д. и приложените писмени доказателства –
разписки за извършени парични преводи и декларация за предадена на ръка
сума. Относно опасността да се укрие, намирам, че са неоснователни
възраженията на защитата в тази насока. Видно от събраните по делото
доказателства в хода на ДП са били положени значителни усилия за
установяване на обвиняемия. Бил е обявен за общодържавно и международно
издирване чрез Интерпол, издадена е ЕЗА, в изпълнение на която
обвиняемият е установен и предаден на българските власти. Задържан е в
Черна гора, а не в гр. ***, където по документи е неговият адрес. Установява
се още, че лицето се издирва и от други държави – Чехия и Словакия и няма
постоянен адрес в Република България. Всички тези обстоятелства според мен
налагат категоричния извод, че е налице абсолютно реална, а не хипотетична
опасност да се укрие при определяне на по-лека мярка за неотклонение.
Налице е дори и опасността да извърши друго престъпление, предвид
осъждането му през 2020 г. и налагане на условно наказание, в изпитателния
срок по която присъда е извършено настоящото престъпление. С оглед на това
и предвид по-горе изложеното от мен, че лицето се издирва и в други държави
за подобен род престъпни деяния обосновава извода, че същият е мобилен и с
изградени трайни престъпни навици, поради което е налице и опасността да
извърши друго престъпление, поради което моля да потвърдите мярката за
неотклонение.
АДВ. Д. – Моля да отмените Определение №1992/26.08.2024г.,
постановено по ЧНД №1116/2024г. по описа на РС-Благоевград, с което по
отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Подзащитният ми и жалбоподателката Л. Г.а са имали гражданско-
правни правоотношения. Преди тези отношения, които са възникнали в
настоящия случай, те са имали други гражданско-правни отрошения – като
наемател и наемодател. Това е продължило няколко месеца, общували са. В
един момент жалбоподателката решава да си вземе кола от Германия и
подзащитният ми й предлага да осъществи това нещо, тъй като той има
възможност. В делото е приложена разписката, с която подзащитният ми е
3
декларирал, че е получил определена сума от жалбоподателката за доставката
на предпочитаният от нея лек автомобил. С течение на времето обаче, това
така и не се осъществява. Фактическият състав на престъплението по чл. 209
от НК, а именно измама изисква у лицето, което е привлечено като обвиняем,
да е имало идеята, че той ще възбуди или ще поддържа заблуждение у
другиго, с което ще му причини имотна вреда. Това е част от фактическия
състав на престъплението и то най-важната част от фактическия състав, а
именно субективният елемент – вината. Считам, че не са налице, няма
доказателства, че той първоначално е възбудил у Г.а такова усещане, че ще
извърши нещо, а е знаел, че няма да го извърши и е целял само и единствено
имотно облагодетелстване.
На следващо място подзащитният им е доведен в България по повод
настоящото производство с ЕЗА. Видно от приложената справка, която се
намира по делото подзащитният ми е имал влизане и напускане на
територията на Република България, но тъй като той не е имал информация,
че срещу него има образувано наказателно производство, той е пътувал
съвсем свободно.
На следващо място вероятността да извърши друго престъпление. Да,
той е осъждан през 2020 г., но това не означава, че той ще върши
непрекъснато престъпления. С оглед на това считам, пропусках да посоча
само, че между подзащитният ми и жалбоподателката Г.а през този период е
имало известна комуникация, която в ДП е приложена едната част, но между
него и нея комуникацията не е приложена, така, че той не се е укривал от нея и
не е целял да вземе парите и за себе си да получи имотна облага.
С оглед изложеното моля да отмените определението на РС и вземете
мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Аз искам да добавя нещо към казаното от моя
адвокат. С г-жа Г.а имахме уговорка за кола да й се докара от Германия. Аз й
докарах кола, но на нея не й хареса тази кола, а искаше друга. Искам да кажа,
че не съм извършил измама и затова не трябва да бъда задържан. И още
нещо. Госпожа прокурорката каза, че ме издирват в Чехия и Словакия, а това
не е вярно. Освен това аз сам се явих в полицията в Черна Гора и се съгласих
да се явя в България. Това го пише в документите. Не съм се укривал, имам си
4
адрес в Черна гора, аз съм регистриран там в полицията. Имаме си къща и там
и в Македония. Няма къде да се укривам.
Моля за по-лека мярка. Имам епикризи, имам проблеми с ***, със ***.
Ще стоя в България, можете да ми наложите забрана да напускам България,
ще си взема квартира под наем. Аз искам да се реши това, аз пътувам
постоянно.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ – Моля уважаемия съд за по-
лека мярка.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът намира следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат М. Д. в
качеството й на защитник на обвиняемия по досъдебно производство № 1899
ЗМ 18/2021 г. по описа на 01 РУ гр. Благоевград – Е. Н., северномакедонски
гражданин, роден на ********** г. в гр. ***, Pепублика Cеверна Македония, с
л.к. № А2160210, изд. на 10.08.2018 г., който е обвинен за престъпление по чл.
209, ал. 1 НК. С жалбата се иска отмяна на определението на РС Благоевград,
с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, алтернативно –
определянето на по-лека такава.
Защитата счита, че не са налице предпоставките в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 НПК
за вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Поддържа, че
наказателното производство е образувано през 2021 г. и че по него са
разпитани множество свидетели, част от които пред съдия, поради което за
обвиняемия не е налице възможност да им повлияе. Счита, че обвиняемият е
пребивавал на територията на Република България продължителен период,
напускал е нейните предели и се е завръщал. Навежда, че от материалите по
делото е видно, че и след образуването на наказателното производство,
обвиняемият е бил в България, но не е бил уведомен за досъдебното
производство. Поддържа, че взетата мярка за неотклонение непропорционално
ограничава правата на обвиняемия.
5
Представителят на държавното обвинение намира жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт,
поради наличието на всички предпоставки за определяне на най-тежката
мярка за неотклонение.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по
делото и като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК,
наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години.
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност дава основата за
извод, че е налице обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия в престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. В тази насока са
показанията на свидетелите Л. Б. Г.а, Г. А. Ш. и К. А. Д.. Изводът се подкрепя
и от писмените доказателства, в частност декларацията на Е. Н. от 21.09.2020
г. и разписките за парични преводи.
При анализа за наличието на обосновано предположение степента на
доказаност на обвинението се преценява и с оглед на конкретния етап на
развитие на досъдебната фаза. Различни са изискванията към степента на
доказаност при първоначално вземане на мярка задържане под стража, когато
това става в началото на разследването, и при проверка на законността на
мярката по-късно, след извършване на множество процесуалноследствени
действия. В същото време обоснованото предположение за участието на
обвиняемия в извършване на престъплението не следва да се приравнява на
по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за
вината и отговорността на подсъдимия по реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за
доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на
осъдителна присъда (в този смисъл решение № 466 от 04.10.2001 г. по н. д. №
402/2001 г., II н. о на ВКС). Затова, въпреки че към настоящия момент не са
установени твърдените от обвиняемият обстоятелства, че той е доставил
автомобил на пострадалата, съдът е на мнение, че на настоящия етап от
6
разследването посочената по-горе доказателствена съвкупност е достатъчна за
формирането на извод за съпричастността на обвиняемото лице към
разглежданото престъпно деяние. С оглед на събрания доказателствен
материал към настоящият момент обоснованото предположение е налице,
като впоследствие в хода на разследването то би могло да бъде разколебано.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за съществуването на
реална опасност обвиняемия да се укрие и да извърши престъпление.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 4 НПК ако от доказателствата по делото не се
установява противното, при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице,
когато лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3
НПК. В случая обвиняемия е бил привлечен при условията на чл. 269, ал. 3, т.
4, б. „а“ НПК. Събраният доказателствен материал по делото подкрепя извода
за реална опасност да се извърши престъпление. Според приложената справка
за съдимост обвиняемият е осъждан за обсебване по чл. 206, ал. 1 НК с
присъда, влязла в сила на 08.08.2020 г., с която му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от 3 години. Престъплението, което е предмет на
настоящото обвинение, е осъществено за периода от 21.09.2020 г. до
19.10.2020 г., т.е. в изпитателния срок на предходното осъждане.
Обстоятелството, че обвиняемият вече е бил осъждан за престъпление против
собствеността, каквото е и настоящото обвинение, го характеризира като
личност със завишена обществена опасност, проявяваща склонност към
извършване на подобен род деяния. Същевременно по делото са налице
доказателства, че обвиняемият е разследван и за други престъпления на
територията на други държави в ЕС и че е обявен за издирване от „Интерпол“.
Посоченото обосновава наличието на реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районният съд, че е
налице опасност от укриване, предвид усилията, които са били положени в
хода на досъдебното производство по установяване на обвиняемия,
обявяването му за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“,
впоследствие променена в мярка „принудително довеждане“. Същевременно
обвиняемият е обявен за издирване и чрез съобщение от „Интерпол“ и за него
7
е разрешено издаването на ЕЗА, в изпълнение на която е бил екстрадиран в
България. Според справките от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ обвиняемият няма постоянен адрес в Република България и е
издирван в Република Чехия и в Република Словения. Налице са и данни за
мобилност на обвиняемия. Всички тези обстоятелства обуславят наличието на
реална опасността от укриване.
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице. В същото време следва да се отхвърлят доводите на защитата относно
здравословното състояние на обвиняемия, понеже по делото липсват
доказателства в тази насока. Липсват и доказателства обвиняемият да страда
от заболявания, които да са несъвместими с условията на следствения арест и
с възможностите за лечение там. При възникване на здравословни проблеми
на обвиняемия може да бъде оказана необходимата медицинска помощ по
реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
При така установеното, контролната инстанция намира, че не са налице
основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от определената
такава, поради което следва да бъде потвърдено определението на районният
съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия.
Предвид гореизложеното и на основание чл.64, ал.8 и 9 от НПК
настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1992/26.08.2024г., постановено по
ЧНД №1116/2024г. по описа на РС-Благоевград, с което по отношение на
обвиняемия по ДП №18/2021г. по описа на 01 РУ-Благоевград - Е. Н., е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража" .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивната инстанция е окончателно.
ПРЕВОДАЧЪТ Ш. - Нямам претенции за заплащане на разноски за
превод, защото не се наложи такъв.
АДВ. Д. – Моля да ми се изпрати протокола на имейл.
8
ОБВИНЯЕМИЯТ – Моля да ми се изпрати препис от протокола чрез
началника на ареста. Не желая писмен превод на акта, тъй като разбирам
писмено и говоримо български език.
Протоколът се написа в съдебното заседание.
Заседанието приключи в 15,20 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9