Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 18 ноември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка
Качева, като разгледа докладваното от съдия Борислав Методиев гражданско дело №1347
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.2, офис *, представлявано от Д. Б.
Б., чрез В.П.Л. – юрисконсулт, против ответника Ц.П.С., с ЕГН: **********, с
адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ответника С., че дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, *** сумата от 428.17
лева / четиристотин двадесет и осем лева и 17 ст. /, представляваща главница по
договор за паричен заем; сумата от 71,63 лева /седемдесет и един лева и 63 ст./
- договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г.; сумата от 27,00
лева /двадесет и седем лева/ - такса разходи; сумата от 341,64 лева /триста
четиридесет и един лева и 64 ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г.; сумата от 39,74 лева
/тридесет и девет лева и 74 ст./ - обезщетение за забава за периода от
07.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 03.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски за образуване на делото в размер на 25,00
лева /двадесет и пет лева/, платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/.
Претендира и
направени в настоящия процес разноски.
Твърди се, че
на 05.12.2017 г. между „И. A. М.“ АД /Заемодател/ и Ц.П.С. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № 3094986, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем. С подписването на договора заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на заема. Редът и условията, при които кредиторът е
отпуснал заем на заемополучателя се уреждат от договора.
Излагат се
доводи, че вземането на „И. A. М.“ АД срещу Ц.П.С. по сключения Договор за
паричен заем с № 3094986 е прехвърлено на ищеца „А.з.с.н.в.“ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и
Приложение №1 към него.
Сочи се, че
съгласно чл. 3 от договора, страните са постигнали съгласие, че Договорът за
заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора, а
именно 05.12.2017 г..
Погасителните
вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по заема е договорена в размер на 599,76 лева. Така, договорната лихва по заема
е уговорена от страните в размер на 99,76 лева. Съгласно разпоредбите на договора
за паричен заем /чл. 2/, заемателят се е задължил да върне заема в срок до
01.12.2018 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 49,98 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 05.01.2018 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 01.12.2018 г..
Твърди се, че
на основание сключения Договор за паричен заем, съгласно чл. 16. ал. 2 от него
и Тарифа на „И. А. М.“ АД, в случай че заемателят забави заплащането на падеж
на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лева.
Релевира се
още, че съгласно чл. 4. ал. 1 от Договора заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: 1) две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. A. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ 2)
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем.
Излагат се
доводи, че предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.
4, ал. 1 от Договора, на основание чл. 4, ал. 2 от същия, на заемателя е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 448,68 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер
на 37,39 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
Договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в
Договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в общ размер на
87,37 лева.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер па действащата законна лихва
за периода от 07.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2019г.. Общият размер на начислената лихва е 39,74 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди се, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата,
която е погасена до момента, е в размер на 225,00 лв., с която са погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение в размер на 107,04 лева, такса разходи
в размер на 18.00 лева, договорна лихва в размер на 28.13 лева, главница в размер
на 71.83 лева.
Сочи се, че
срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 01.12.2018 г., и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Поради това „А.з.с.н.в.”
ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу длъжника Ц.П.С.. Съдът уважил претенцията за следните суми:
главница в размер на 428.17 лева. договорна лихва в размер на 71.63 лева, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в
размер на 341,64 лева, обезщетение за забава в размер на 39.74 лева и такса
разходи в размер на 27,00 лева. или обща сума в размер на 908,18 лева. и по
образуваното ч. гр. д. 839/2019 п, ГО по описа на Районен съд - Козлодуй е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това е подадена на настоящата искова молба.
Ответникът, не
е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. В открито съдебно
заседание, чрез назначения му особен представител адв. С.П. ***, са оспорени
предявените искове.
След като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело №839/2019г. по описа на РС-Козлодуй, въз основа на
заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на 04.07.2019г. е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №532, с която е
осъдил ответника Ц.П.С. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ЕАД сумата от 428.17
лева / четиристотин двадесет и осем лева и 17 ст. /, представляваща главница по
договор за паричен заем; сумата от 71,63 лева /седемдесет и един лева и 63 ст./
- договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г.; сумата от 27,00
лева /двадесет и седем лева/ - такса разходи; сумата от 341,64 лева /триста
четиридесет и един лева и 64 ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г.; сумата от 39,74 лева
/тридесет и девет лева и 74 ст./ - обезщетение за забава за периода от
07.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 03.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски за образуване на делото в размер на 25,00 лева /двадесет
и пет лева/, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева /сто и петдесет лева/.
Посочената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, на заявителя му е указано да предяви
положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Заявителят,
по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложен
по делото Договор за паричен заем №3094986, сключен между „И. А. М.“АД и Ц.П.С.,
се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 500,00 лева, като се
задължил да върне сумата в общ размер на 599,76 лева, включваща чистата
стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Погасяването на заема е
трябвало да стане на 12 равни погасителни месечни вноски по 49,98 лева, при ГПР
41,34℅ и фиксиран лихвен процент 35,00℅. Към размера на
погасителните вноски е включена и договорната лихва. Датата на първата
погасителна вноска е била 05.01.2018г..
С
подписването на договора заемополучателят е декларирал, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получената сума.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се
е задължил в 3-дневен срок от подписване на Договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1) две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „И. A. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство
ИЛИ 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. В ал.2 е уговорено, че в случай, че
заемателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение, той дължи
неустойка в размер на 448,68 лева, която следва да се заплаща заедно с всяка от
погасителните вноски. Към всяка вноска се прибавя сумата от 37,39 лева и
вноската става в размер на 87,37 лева.
Също така от
сключения Договор за паричен заем - чл. 16, ал. 2 от него се установява, че заемателят
е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „И. А. М.“АД, актуална към датата
на сключване на договора.
В посочената
тарифа е отразено, че при забава на заплащането от заемателя на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лв. Посочено е, че таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лева.
Видно от
представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.“ АД с ЕИК: *********и “А.з.с.н.в.“
ЕООД, с ЕИК: *********, както и приложение № 1/01.12.2018г. към него /л. 12-15; и л. 17-19/
вземанията по процесния договор срещу ответника Ц.П.С. са цедирани н. „А.н.с.н.в.“ЕАД,
с ЕИК: *********. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 2, т.2.1
от договора/.
С изрично
пълномощно законният представител на „И. А. М.“ АД е упълномощил „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 09.09.2015 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка.
По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „И. А. М.“ АД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е
изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3094986 от 03.12.2018
г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до
адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото е върнато в
цялост, като непотърсено. На 05.11.2019 г. е изпратено повторно уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3094986 за станалата продажба чрез куриерска фирма „Л.
е.“ с известие за доставяне на друг известен адрес на ответника в гр.С. ж.к. „Ц.“,
ул.“Цар С.“, бл.***, вх.“1“, ет.*, ап.*, което също не е връчено на С..
По делото
няма доказателства уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника-ответник преди депозиране на исковата молба.
В открито
съдебно заседание, особеният представител на ответника е поискал назначавене на
съдебно-графическа експертиза, която да установи дали Договор за паричен заем
№3094986 от 05.12.2017г. е подписан от Ц.П.С.. Назначена е и е изслушана
съдебно-почеркова експертиза, заключението на която е категорична, че подписът
за „Заемател“ в Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017г. е изпълнен от
ответника Ц.П.С..
По делото е
допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съдът приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след получаване на информация от „А.з.с.н.в.“ЕАД ***,
се установи, че на ответника заемната сума в размер на 500 лева – предмет на
договора за заем е предоставена на 05.12.2017г..
Ответникът,
се е задължил да я върне на 12 месечни вноски по 49,98 лева. Договорният лихвен
процент е в размер на 35℅ фиксиран годишен лихвен процент. На 01.12.2018г.,
срокът за погасяване на кредита е изтекъл. По кредита е внесена сумата от 207
лева, погасана е и сумата от 18 лева - такса разходи, или общо 225 лева. На 08.01.2018г.
е внесена сумата от 50 лева, от която с 12.61 лева е погасена лихва и с 37.39
лева е погасена неустойка. На 19.01.2018г. е внесена сумата от 40 лева, от
която с 35.40 лева е погасена главница и с 1.97 лева е погасена лихва. На 23.02.2018г.
е внесена сумата от 90 лева, от която с 36.43 лева е погасена главница, с 13.55
лева е погасена лихва и с 37.39 лева е погасена неустойка. На 31.05.2018г. е
внесена сумата от 27 лева. Погасена е неустойка в размер на 32.26 лева. Кредитът
е изпаднал в забава на 07.03.2018г.. Размерът на непогасената главница към момента
на изготвяне на заключението е 428.17 лева. Размерът на неплатената
възнаградителна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г. е 71.63 лева.
Размерът на обезщетението за забава за периода от 07.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
03.07.2019г. е 39.74 лева. Размерът на таксите разходи е 27 лева, а размерът на
дължимата неустойка за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г. е 341,64 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено от правна страна следното:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания за главница, договорна лихва, и
обезщетение за забава по договор за паричен заем, както и за сума за такса
разходи и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Исковете са с
правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове
ищецът претендира правото си да получи от ответника цитираните суми, поради
което в тежест на ищцовото дружество е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на това право.
Между
страните е налице спор относно наличието на облигационно правоотношение между
тях, по силата на което ищецът като кредитор на вземане по Договор за паричен
заем №3094986 от 05.12.2017г., прехвърлено с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., неразделна част от който е
Приложение №1 от 01.12.2018г., в което са индивидуализирани вземанията, има
право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора. В тежест
на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че има правен
интерес от воденето на исковете и право да получи изпълнение по претендираното
право.
В тежест на
ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между „И. А. М.“ АД и ответника по силата на валидно сключен
Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017г.; 2. Реално предоставяне на
заемната сума в твърдения размер от 500 лева; 3. Настъпване на падежа на
вземанията; 4. Размера на всяка една от претенциите за главница, неустойка,
такса разходи и лихви;
В тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е изпълнено
изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от
своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай при евентуално доказване твърденията на ищеца следва да
докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по
Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017г., както и че го е изпълнил
точно.
До
предявяването на исковете по чл.422 от ГПК се е стигнало, след като заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №532 от 04.07.2019г. по
ч.гр.д. №839/2019г. по описа на РС.Козлодуй е връчена на длъжника, понастоящем
ответник Ц.П.С., по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, тъй като
издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила, за ищцовото дружество е
възникнал правен интерес от предявяването на иска по чл.422 от ГПК, за
установяване на вземането си за сумите, за които е издадена заповедта. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
Предявените
искове са допустими, като предявени от правен субект с правен интерес.
За да
установи качеството си на кредитор по Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017г., „А.з.с.н.в.“ЕАД
се позовава на представения като писмено доказателство по делото Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.
A. М.“ АД с ЕИК: ********* и „А.з.с.н.в.“ ЕООД, с ЕИК: *********,
както и Приложение № 1 към него. Съдът кредитира тези писмени доказетелства за
относими и доказващи факта на прехвърляне на вземанията спрямо ответника Ц.П.С.
от „И. A. М.“ АД с ЕИК: ********* към „А.з.с.н.в.“ЕАД с ЕИК: *********.
Този факт се
подкрепя и от това, че не са нарушени и изискванията на чл.99, ал.1 от ЗЗД,
където е посочено, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
На следващо
място съдът намира, че е спазено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, а именно за
уведомяване на длъжника от стария кредитор за извършената цесия.
По делото е
прието като писмено доказателство, представеното с исковата молба от ищцовото
дружество пълномощно, видно от което „И. A. М.“ АД упълномощава „А.з.с.н.в.“ЕАД,
да извършва всички необходими правни и фактически действия, с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците по вземанията.
В
действителност по делото няма доказателства за уведомяване на длъжника за
извършената цесия от страна на „И. A. М.“ АД.
Съдът приема,
обаче че е извършено уведомяване на длъжника от съда с връчването на назначения
му особен представител на исковата молба, ведно с приложенията към нея, част от
които са и Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3094986 от 03.12.2018 г. и Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3094986 от 05.11.2019г., изпратени от „И. A. М.“ АД
чрез „А.з.с.н.в.“ЕАД, находящи се на л.21 и л.23, съдържащи уведомление за
извършената цесия по договора за заем.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия случай. Представителната власт н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, е възникнала на база представеното на л. 20 по делото
пълномощно.
Следва да се приеме,
че чрез особения представител, на който надлежно е връчена исковата молба, се
счита известен и ответникът. Това е така, тъй като връчването на всякакви книжа
на особения представител се считат за редовно връчени на ответника. В тази връзка
е и Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК,
което се споделя и от настоящия състав.
Съдът приема, че договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват
нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение
съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен между „И. A. М.“ АД с ЕИК:
*********/Заемодател/ и Ц.П.С.
/Заемател/ Договор за паричен заем №3094986 от
05.12.2017г., вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и Приложение №1
към него.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че заемната сума – предмет на
договора за паричен заем е предоставена на ответника Ц.П.С. на 05.12.2017г..
Падежът на вземанията по договора е настъпил на 01.12.2018г., с изтичането на
срока на последната погасителна вноска, като същият не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Според вещото лице остатъкът от
задължението на ответника по Договора за паричен заем №3094986 от 05.12.2017г.
е както следва:
Главница в размер на 428,17 лева;
Договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г. в размер на 71,63
лева; Текси разходи – 27,00 лева; Неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г. – 341,64 лева и
Обезщетение за забава за периода от 07.03.2018г. до 03.07.2019г. – 39,74 лева.
С Решение №23/07.07.2016 год.,
постановено по т.д. № 3686/2014 год. по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП, уреждащи
материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни.
В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93(13) ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Националният съд
/дори и без възражения/ е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер
на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Националният съд, който констатира неравноправния
характер на договорна клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителят
да направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според
националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е
обвързан от тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ
бр. 100 от 20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съдът приема, че процесният Договора за
паричен заем №3094986 от 05.12.2017г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1
от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита и
следва да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор. С разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Съдът с Определението по чл.140 от ГПК обяви
на страните че ще се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения
между тях Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017 год. и предостави възможност на всяка от страните да ангажират
доказателства до ПЪРВОТО открито съдебно заседание във връзка с направеното
обявяване, че съдът ще се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в
сключения договор за паричен заем.
След като се запозна с материалите по
делото, съдът достигна до извод, че предявената искова претенция е частично
основателна и същата следва да бъде уважена само за претендираното главно
вземане, договорна лихва и обезщетение за забава.
В останалата част предявените искове
следва да се отхвърлени по следните съображения, основаващи се на особеното
качество на длъжника -„потребител“ по смисъла на Закона за защита на
потребителите и основанието, от което произтичат претендираните вземания –
договор за паричен заем.
В разпоредбата на чл.16, ал.2 от
Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017 г. е предвидено, че заемателят е
запознат и съгласен с Тарифа на „И. А. М.“АД. В тарифата е уредено, че при
забава на плащането на вноска повече от 30 дни се събира такса в размер на 9
лева. Уточнено е, че общият размер на тези разходи не може да надвишава сумата
от 45 лева.
Претендираната в случая сума от 27.00
лева – такса разходи за събиране на вземането, противоречи на забраната по чл.
10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, който не допуска да се събират
такси и разноски по управление на кредита. С посочената норма законодателят
прави изключение от принципното правило за свобода на договарянето, като цели
да охрани правото на потребителя.
Допълнителните услуги, за които чл.
10а, ал. 1 ЗПК допуска да се начисляват такси, трябва да не са свързани с
основните задължения на страните по договора – да се предостави определена сума
в заем. Разходите за такси за събиране на вземането в размер на 27.00 лева са
недопустими от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, защото дейностите по улесняване на
събирането на вземането (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) са част от
управлението на кредита.
На следващо място претендираната сума в размер
на 341.64 лева – неустойка за неизпълнение на договорното задължение,
противоречи на чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право да получи като
обезщетение само лихва и то до размера на законната лихва за забава. Същата е в
пряко противоречие и с Директива 93/13/ЕИО, тъй като така определената
неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Отделно от това,
изхождайки от твърденията в исковата молба, относно съдържанието на уговорките
за неустойка за неизпълнение, съдът намира, че същите са нищожни, поради
противоречие със закона и добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и
утвърдено в съдебната практика е разбирането, че клаузата за неустойка е
нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции (Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK - т. 3) и в разрез с
принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В
случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител или представяне на гаранция, излиза извън присъщата
ѝ обезщетителна функция. Проявлението на тази функция е компенсиране на
кредитора за вредите от неизпълнението (пълното или неточно изпълнение с оглед
характеристиките време, количество и качество). Вредите за кредитора от
неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит се проявяват
с неосигуряване на следните дължими престации – връщане на предоставените в
заем парични средства; заплащане на възнаграждение за тяхното ползване и
реалните разходи по събирането. Уговорената между страните неустойка в случая
не обезпечава възстановяването на тези вреди от неизпълнение на задълженията по
договора, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез
поръчителство, затова тя надхвърля обезщетителната ѝ функция. Неустойката
в случая е свързана единствено с неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за осигуряване на поръчител или банкова гаранция. Налице е
противоречие с принципа на добросъвестността, защото уговорката за неустойка е
свързана с реално неизпълними задължения, каквито са осигуряването на две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на безкрайно много
изисквания или представянето на банкова гаранция след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е
валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Кредиторът разполага с достатъчно много източници на информация, за да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако
оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК),
вместо да сключи договора за паричен заем.
Освен това претендираната неустойка в
размер на 341,64 лева, при главница в размер на 428,17 лева, противоречи на
добрите нрави. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира
върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. В
случая нейният размер е и драстично завишен– 79% от получената главница, което
води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е предварително
обоснован и регламентиран.
Посоченото в съвкупност и поотделно
обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, както
и че е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави
нищожна поради противоречие с повелителни норми на закона - чл. 146 ал. 1 ЗЗП,
а в равна степен и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Същото се
отнася и за такса разходи за събиране на вземането, която както беше посочено
по-горе противоречи на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Поради това предявените искове за
неустойка и за такса разходи за събиране на вземането следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Нищожността на отделни клаузи на
договора обаче не влече нищожност на договора в останалата му част. В
останалата му част договорът за заем е валиден и поражда валидни облигационни
правоотношения между страните – относно дължимата главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. В тези му части не се констатираха основания за
нищожност на клаузите, поради противоречие със закона или неравноправност.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е внесъл по заема
сумата от 225 лева. От тази сума с 18 лева е заплатена такса разходи, с 71.83
лева е погасена главница, с 28,13 лева е погасена лихва и с 107,04 лева е
погасена неустойка.
Тъй като съдът приема, че
претендираните такса разходи и неустойка, са нищожни, сключени в условията на
неравноправност и противоречат на закона, поради което са неоснователни то
внесените от ответника суми, с които са покрити част от тях следва да бъдат
приспаднати от дължимата главница. Поради това общата сума от 125.04 лева /18
лева покрита такса разходи и 107.04 лева покрита неустойка/, съдът приема, че
следва да бъде приспадната от дължимата главница в размер на 428,17 лева.
Предвид горното съдът, намира, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 303,13 лева, представляваща остатък от
главница по Договор за паричен заем №3094986 от 05.12.2017г.; сумата от 71,63 лева /седемдесет и
един лева и 63 ст./ - договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до
01.12.2018г.; сумата от 39,74 лева /тридесет и девет лева и 74 ст./ -
обезщетение за забава за периода от 07.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 03.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 03.07.2019 г. до изплащане на
вземането.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът
е представил списък и претендира разноски в размер на 175,00 лв. за заповедното
производство и 825,00 лв. в исковото производство.
Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото
дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и
исковото производство, както следва: сумата от 79,87 лв. - разноски в заповедното производство
съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от 376,53 лв. - разноски в
исковото производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Страните
следва да възстановят на съда, като заплатят по сметка на РС-Козлодуй сумата от
155,84 лева, заплатена за съдебно-почеркова експертиза, както следва: сумата в
размер на 84,72 лева, съдът възлага в тежест на ответника Ц.П.С. *** сумата от 71,12
лева, съдът възлага в тежест на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, ЕИК *********.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.П.С., с ЕГН: **********, с
адрес *** дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*,
офис *, представлявано от Д. Б. Б., чрез В.П.Л. – юрисконсулт, сумата от 303.13
лева / триста и три лева и 13 ст. /, представляваща част от претендираната главница
в размер на 428.17 лева /четиристотин двадесет и осем лева и 17 ст./ по договор
за паричен заем; сумата от 71,63 лева /седемдесет и един лева и 63 ст./ -
договорна лихва за периода от 06.03.2018г. до 01.12.2018г.; сумата от 39,74
лева /тридесет и девет лева и 74 ст./ - обезщетение за забава за периода от
07.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 03.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №532/04.07.2019
г. по ч.гр.д.№839/2019 г. на Районен съд-Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове
с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 2 от ГПК от „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Д. Б.
Б., чрез В.П.Л. – юрисконсулт против Ц.П.С., с ЕГН: **********, с адрес *** за
дължимост на сумата от 27,00 лева /двадесет и седем лева/ - такса разходи;
сумата от 341,64 лева /триста четиридесет и един лева и 64 ст./ - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.03.2018г. до
01.12.2018г.; както и за сумата от 125.04 лева /сто двадесет и пет лева и 04
ст./, представляваща част от претендираната главница в размер на 428.17 лева /четиристотин
двадесет и осем лева и 17 ст./ по договор за паричен заем, за които суми е издадена Заповед №532/04.07.2019
г. по ч.гр.д.№839/2019 г. на Районен съд-Козлодуй като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ц.П.С., с ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Д. Б. Б., чрез В.П.Л.
– юрисконсулт, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 376.53 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител и в
заповедното производство по ч. гр.д. №839/2019 г. на Районен съд - Козлодуй в
размер на 79.87 лв., съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Ц.П.С., с ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати по сметка на РС-Козлодуй,
направените от съда разноски за съдебно-почеркова експертиза в размер на 84,72
лева.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от Д. Б. Б., чрез В.П.Л. – юрисконсулт да заплати по сметка на
РС-Козлодуй, направените от съда разноски за съдебно-почеркова експертиза в
размер на 71,12 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: