№ 1673
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110103978 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от **** О., ЕГН
**********, с която срещу **** О., роден на 01.02.1990 г., гражданин на ****, са предявени
искове с правно основание чл. 49, чл. 59 и чл. 143 от Семейния кодекс СК) за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните граждански
брак; предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето **** О.
на майката; определяне на местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични
отношения на бащата с детето; осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на
детето.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на **** г. През 2021 г.
двамата живеели в Албания, където ответникът започнал да живее с друга жена, което
довело до фактическа раздяла. През февруари 2023 г. ответникът отвлякъл общия им син
**** О. и временно се установил в гр. Варна, ж.к. „****“. След това ищцата не е получила
информация за местонахождението на детето, а от справка на ОД на МВР е установено, что
на **** г. ответникът е напуснал **** без данни за актуален адрес в страната.
При опити за призоваване на ответника на посочения в исковата молба адрес е
установено, че той не живее там от години. След процедура по призоваване чрез публикация
в „Държавен вестник“, на ответника е назначен особен представител – адв. С. М., която е
подала отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). В отговора се
изразява становище, че искът за развод по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК е допустим и
основателен, но прекратяването на брака следва да бъде по вина на двамата съпрузи. По
съединените искове за родителски права, местоживеене, издръжка и режим на лични
1
отношения с детето, особеният представител заявява, че ще изрази становище след събиране
на доказателства. Не възразява за приемане на представените писмени доказателства и
събиране на гласни доказателства, но моли ищцата да представи доказателства за доходите
си за шест месеца назад.
Назначеният на ответника особен представител изразява становище за основателност
на иска за развод, а въпросите, касаещи отношенията с малолетното дете, предоставя на
преценката на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно представеното удостоверение за граждански брак, **** О. и **** О. са
сключили брак на **** г. От представеното удостоверение за раждане е видно, че страните
имат общо дете – **** О.. За успешното провеждане на иска по чл. 49 от СК следва да се
установи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Безспорно установено в
отношенията между страните е, че са във фактическа раздяла от 2021 г., когато ответникът
напуснал семейното жилище, а понастоящем живее с общото им дете на неизвестно за
майката местонахождение, което прави невъзможно съществуването на взаимност, доверие и
съвместен семеен живот, респективно пълно отчуждение между съпрузите. Бракът не
изпълнява социалната си функция, а задълженията по чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от СК не се
изпълняват. Следователно, той е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен без изследване на вината, тъй като такова искане не е заявено.
По отношение на родителските права и местоживеенето на детето, съдът се ръководи
от интересите на детето, съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на ППВС. Решаващи
са възпитателските качества на родителите, проявените грижи, привързаността на детето и
социално-битовите условия. Ищцата твърди, че е поемала грижите за детето преди
отвличането му от бащата през февруари 2023 г. Ответникът не е представил доказателства
за родителски капацитет или желание да поеме грижите за детето. Напротив, той е напуснал
страната с детето, без да уведоми майката или държавните органи за местонахождението му,
което е обективно установено от справката на ОД на МВР и твърденията на ищцата. Това
поведение демонстрира липса на отговорност и заинтересованост към благосъстоянието на
детето и правото му на контакт с двамата родители. Поради това, предоставянето на
родителските права на майката и определянето на местоживеенето на детето при нея са в
най-добрия интерес на Фабиана О..
Настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнесе по твърденията за
отвличане на детето в рамките на настоящото производство, тъй като това изисква
инициирането на самостоятелно производство по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Настоящото дело по
чл. 49, чл. 59 и чл. 143 от СК е насочено към уреждане на развода, родителските права,
местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения, а не към установяване на
местонахождението на детето. Въпреки това, обективният факт, че детето е изведено от
страната без знанието на майката или държавните органи относно неговото
2
местонахождение, подкрепя извода, че бащата не е подходящ да упражнява родителски
права, тъй като изцяло е неглижирал неговите интереси да поддържа лични отношения с
двамата си родители. Предоставянето на родителските права на майката ще улесни
последващи действия за установяване на местонахождението на детето чрез международно
сътрудничество, което е в интерес на детето, тъй като би спомогнало да упражнява това свое
право, нарушено от неговия баща.
По отношение на режима на лични отношения, съдът съобразява необходимостта
детето да поддържа емоционална връзка с бащата, но предвид неговото напълно пасивно
процесуално поведение, липсата на данни за актуално местопребиваване и неизвестността
на местонахождението на детето, определя режим, който може да бъде изпълнен след
установяване на местонахождението на детето.
Относно издръжката, съгласно чл. 142 и чл. 143 от СК, нуждите на детето се определят
с оглед на обикновените условия за живот, възрастта и други обстоятелства, а
възможностите на родителите – според доходите и материалното им състояние. Поради
липсата на данни за актуалните нужди на детето и финансовите възможности на бащата,
който е в трудоспособна възраст, но не е представил доказателства за доходи, съдът приема,
че минималните нужди на детето за храна, облекло и образование налагат бащата да поеме
задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на 500 лева.
С оглед изхода на спора, разноските остават за сметка на страните, както са направени,
на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът
следва да заплати държавна такса за присъдената издръжка в размер на 600 лева (4% от
годишната издръжка от 500 лева х 12 месеца). Окончателната държавна такса за
производството е 50 лева, която се понася поравно от страните (по 25 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между **** О., ЕГН **********, и **** О., роден на
01.02.1990 г., гражданин на ****, сключен на **** г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето **** О.
на неговата майка **** О., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето при
майката на нейния адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата **** О. с детето **** О., както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09:00 ч. до 16:00 ч.; един месец през лятната
ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на
Новогодишните празници на всяка четна година от 09:00 ч. на 31.12. до 16:00 ч. на 01.01.;
Коледните празници на всяка нечетна година от 09:00 ч. на 24.12. до 16:00 ч. на 26.12.
Бащата следва да взема детето от дома му и да го връща там след приключване на режима.
3
ОСЪЖДА **** О. да заплаща в полза на детето **** О., чрез неговата майка и
законен представител **** О., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500 лева, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на исковата молба до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА **** О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 600 лева за присъдената издръжка и 25
лева като част от окончателната държавна такса за производството, на основание чл. 329 от
ГПК във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси.
ОСЪЖДА **** О., ЕГН **********, да заплати по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер на 25 лева като част от окончателната държавна такса за
производството, на основание чл. 329 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за възнаграждението за особения представител
адв. С. М. в размер на 1200 лева, което да бъде заплатено от внесения депозит.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4