№ 232
гр. Дупница, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100834 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. В. срещу В. М. В..
Ищцата твърди, че между нея и ответникът имало сключен устен договор за правна
защита и съдействие от 22.04.2019г., по силата на който ищцата осъществила процесуално
представителство на ответника по в.гр.д. № 1077/2019г. по описа на САС, 1-ви състав.
Заявява, че по силата на сключения устен договор ответникът следвало да й заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., който се дължал при спечелване на делото
и присъждане на дължимата на ищеца сума с влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че
воденото от името на ищеца дело било спечелено, но последният не изпълнил задължението
си по устния договор да заплати уговореното възнаграждение. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата следните суми, за които
твърди, че в нейна полза имало издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 120/2024г. по
описа на РС-Дупница: 4000 лв. – възнаграждение по сключен на 22.04.2019г. между
длъжника и заявителя устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие по
в.гр.д. № 1077/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 с-в, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2024 г. до изплащане на вземането и
378,55 лв. - лихва от 28.04.2023 г. до 19.01.2024 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор, с който
изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Отрича между страните да е имало устен договор, а изтъква, че
отношенията им били уредени с писмен договор, по който е заплатил в брой уговореното
адвокатско възнаграждение. Отправя искане за съединяване на образуваните пред РС-
1
Дупница дела между страните за разглеждане в едно производство. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА) и вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на твърдения устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие от
22.04.2019г., съдържанието и страните по договора, уговорения размер на дължимото
възнаграждение и уговорения срок за заплащането му.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията
си, а именно, че отношенията между страните по повод извършеното от ищцата
процесуално представителство са уредени въз основа писмен договор между страните,
съотв. че е заплатил уговореното възнаграждение.
В случая от представените от страните писмени доказателтва (л. 191-196, л. 202-204, л.
228) съдът намира за установено по несъмнен начин обстоятелството, че ищцата е
предоставяла правна помощ и съдействие на ответника по в.гр.д. № 1077/2019г. по описа на
САС, 1-ви състав.
Съществените спорни въпроси между страните се свеждат до това дали отношенията
им по повод предоствената адвокатска услуга са били уредени въз основа писмен или въз
основа устен договор от 22.04.2019г., както и дали уговореното адвокатско възнаграждение е
било заплатено от ответника, по които въпроси съдът намира следното:
В съдебната практика се приема, че мандатното правоотношение между страната и
нейния пълномощник за осъществяването на правна защита и съдействие може да възникне
както въз основа писмен договор между страните, в който да уредят отношенията си, така и
въз основа на постигната между страните устна договорка (Решение № 233 от 17.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., IV г.о., Определение № 1109 от 12.03.2024 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2946/2023 г., III г.о. и др.).
В конкретния случай, по делото е представен договор за правна защита и съдействие от
12.12.2018г. (л. 57), от който съдът намира за доказано по несъмнен начин обстоятелството,
че отношенията между страните по повод предоставената правна защита и съдействие са
били уредени в писмена форма на 12.12.2018г. По делото не са наведени нито твърдения,
нито годни доказателства, които да поставят под съмнение автентичността на представения
документ, а напротив – същият е представен и приет по в.гр.д. № 1077/2019г. по описа на
САС, 1-ви състав (л. 202-204).
Недоказани са в такъв случай твърденията на ищцата, че отношенията им са били
уредени с устен договор, сключен около 4 месеца по-късно – на 22.04.2019 г. Единствените
доказателства в подкрепа на тези твърдения са показанията на доведения от ищцата
2
свидетел – свид. Т. От представените по делото писмени доказателства обаче е видно не
само, че съглашението е постигнато още на 12.12.2018г., но и ищцата непосредствено след
това е предприела действия по изпълнение на мандата. Така, от цитираните по-горе
доказателства е видно, че в.гр.д. № 1077/2019г. по описа на САС, 1-ви състав е образувано по
въззивна жалба срещу решение № 7360 от 26.11.2018г. по гр.д. № 9850/2017г. по описа на
СГС, I-17 с-в. В противоречие с изявленията на свид. Т, видно от цитираното решение,
същото е поставено на 26.11.2018г., като ищцата е била упълномощена да подаде въззивна
жалба още на 12.12.2018г. (л. 58), от която дата е и представеният писмен договор. Наред с
това, от молба от 17.01.2019г. (л. 195) се установява не само, че отношенията между страните
са възникнали много преди месец април 2019г., но и че ищцата е предприела конкретни
действия в изпълнение на възложения преди това мандат. Следователно, при наличието на
несъмнени доказателства, че отношенията между страните са били уредени още на
12.12.2018г., въз основа сключен между тях писмен договор, няма как да бъдат кредитирани
показанията на свид. Т, че адвокатската услуга е предоставена въз основа устен договор,
сключен едва през месец април 2019г., когато изпълнението на договора вече е било
започнало. Тези изводи се отнасят в пълна степен и до съдържанието на договора и
дължимия за предоставяне на услугата хонорар, доколкото в писмения договор е посочен
същият размер на възнаграждението, какъвто се сочи и от свид. Т.
Извън изявленията на свид. Т, по делото не са ангажирани никакви други доказателства
в подкрепа на твърденията на ищцата, че отношенията между страните са били уредени с
устен договор от 22.04.2019г., а последното само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че
предявеният иск се явява неоснователен.
Дори и да се приемеше, че е без значение дали претенцията се основава на писмен
договор от 12.12.2018г. или устен договор от 22.04.2019г., в конкретния случай от
съдържанието на представения писмен договор е видно, че уговореното възнаграждение е
платено от ответника в пълен размер. Отразеното в документа изявление на ищцата, че
възнаграждението е заплатено има характера на разписка (т. 1. ТР № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), представена и като доказателство за платените
разноски по обсъжданото по в.гр.д. № 1077/2019г. по описа на САС, 1-ви състав, а
заплащането на възнаграждението е било отразено и в представения от ищцата по това дело
списък на разноските (л. 228).
Противно на поддържаното в писмената защита на ищцата, по делото не са ангажирани
допустими и достоверни доказателства, които да опровергават изявлението й, обективирано
в разписката от 12.12.2018г. (съдържаща се в договора от 12.12.2018г.). Съдържанието на
този документ е недопустимо да бъде оборвано със свидетелски показания (чл. 164, ал. 1, т. 6
ГПК), поради което по този въпрос съдът не дължи обсъждане на показанията на свид. Т.
Крайно недостатъчни, за да поставят под съмнение достоверността на разписката, са
изявленията на ответника пред Дисциплинарния съд на САК, на които се позовава ищцата
(л. 174-177). От една страна, за разликата от изявленията на ищцата в договора от
12.12.2018г., които не подлежат на двусмислена интерпретация, тези на ответника пред
3
Дисциплинарния съд на САК не са еднопосочни, тъй като е удостоверено както негово
изказване, че сумите по договорите за правна помощ за заплатени, така и че същите не са
платени. Извънсъдебните изявления на ответника подлежат оценка с оглед всички
обстоятелства по делото (л. 175 ГПК), а в конкретния случай не са ангажирани никакви
други допустими доказателства, от които да се заключи, че второто изявление на ответника
пред Дисциплинарния съд на САК е по-достоверно от първото. Напротив, разписката,
обективирана в писмения договор от 12.12.2018г., последващото му представяне пред САС и
включването му в списъка за разноски по чл. 80 ГПК, свидетелстват за това, че уговореното
възнаграждение е било заплатено от ответника. Единствено за пълнота следва да се посочи,
че до същия извод е стигнал и Дисциплинарният съд при САК (анализирал цялата
дисциплнарна преписка, а не изолирани изявления на страните, каквито са представени пред
настоящата инстанция), който независимо от двусмислените изявления на ответника, е
приел, че адвокатското възнаграждение е заплатено (л. 72).
В обобщение, следва да се приеме за недоказано твърдението на ищцата, че
отношенията й с ответника по повод предоставената адвокатска услуга са били уредени с
устен договор от 22.04.2019г., а последното обуславя и неоснователността на предявения
иск, с предмет вземане произтичащо от този устен договор. Независимо от това, предвид
обективираната в договор от 12.12.2018г. разписка, подписана от ищцата, следва да се
приеме, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение е заплатено от
ответника в пълен размер.
По изложените съображения, предявеният иск за главница подлежи на отхвърляне като
недоказан и неоснователен. Предвид акцесорния характер на претенциите, следва да се
отхвърли и искането на ищцата за присъждане на законна лихва за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и предявения иск за сумата от
378,55 лв. - лихва от 28.04.2023 г. до 19.01.2024 г.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В случая в
заповедното производство В. В. е извършил всички процесуални действия лично, без
участие на процесуален представител и не е поискал присъждането на разноски с подаване
на възражението по чл. 414 ГПК, поради което в полза на същия не се дължат разноски за
заповедното производство, а единствено за настоящото исково производство. Частично
основателно е възражението на ищцата за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1600 лв., като с оглед
фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до 750 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *** срещу В.
4
М. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 36 ЗА и вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответната страна дължи следните суми: 4000 лв. – възнаграждение по сключен
на 22.04.2019г. устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие по в.гр.д. №
1077/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 с-в, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.01.2024 г. до изплащане на вземането и 378,55 лв. -
лихва от 28.04.2023 г. до 19.01.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 120/2024 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.
М. В., ЕГН: **********, с адрес:гр. Дупница, ул. *** сторените по делото разноски, както
следва: 750 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5