Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри
касационен състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.дело № 785/2022г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Образувано е по касационна жалба на З.Д.Н. от
гр.Варна, чрез адв.Б.Р. против Решение № 260785/14.12.2021г., постановено по НАХД
№ 4950/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №
433зз-787/23.11.2020г. на инспектор в Първо РУ при ОД
на МВР - Варна, с която на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР е разпоредено
задържането й за срок до 24 часа. Касаторът счита обжалваното решение за
неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата;
процесната заповед не отговаря на изискванията на чл.74 ал.2 от ЗМВР; налице е
несъответствие между посочените мотиви и изведеното правно основание; сочи, че
по никакъв начин възможността на органите на реда да изпълнят служебните си
задължения не са били възпрепятствани.Моли съда да отмени обжалваното решение,
както и потвърдената с него заповед. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет
на оспорване пред районния съд е Заповед за задържане на лице № 433зз-787/23.11.2020г., издадена от инспектор в Първо РУ при ОД
на МВР - Варна, с която на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР е разпоредено
задържането на З.Н. за срок до 24 часа.
От фактическа страна районният съд е
установил, че Н. работела като
управител в хранителен магазин „Фреш“, находящ се на ул.“М.К* № ** в гр.Варна.
Към 23.11.2020г. действала Заповед № 655/13.11.2020г. на Министъра на Здравеопазването, съгласно
която в магазините за хранителни стоки в часовия период от 13.30ч. до 16.30ч. са се допускали само лица над 65
годишна възраст – т. 15. В тази заповед било предвидено задължение на
магазините да въведат нужната организация за да не се допускат в указания
часови интервал лица под 65 годишна възраст. На 23.11.2020г. около 14ч.екип от полицейски служители при 1
РПУ Варна при извършване на служебните си задължения включващи спазване на
обществения ред и изпълнение на посочената заповед извършвали проверки в
търговски обекти. Проверка извършили и в магазина, чийто управител била Н., при която било установено лице на видима
възраст около 30 години, което пазарувало в определения „зелен коридор“ за лица
над 65 годишна възраст. При установеното нарушение на Заповедта полицейските
служители поискали да разговарят с управителят на обекта. При тях се явила З.Н., която се представила като
управител на обекта. Двамата полицейски служите се представили и я уведомили,
че трябва да съставят акт за нарушаване на Заповедта на Министъра на
Здравеопазването, тъй като в обекта е допуснато да пазарува лице под 65 годишна
възраст. Тя възразила, че на нея трябвало да се състави акт, а на собственика на обекта, за когото
посочила, че го няма и започнала да разговаря по телефона си. Поискали й документ за самоличност, но тя
непрестанно говорела по телефона и влязла в друго помещение. Полицейските
служители указали на една от продавачките да я извика. Върнала се, но продължила да говори по
телефона, като междувременно заявила на двамата полицейски служители, че те не
са й се представили и няма да си даде
документа за самоличност. Докато водела разговор по телефона продължила да води и разговор с полицейските
служители, като изразявала несъгласие с действията им и отказвала да представи
документа си за самоличност. Това нейно
действие по отказ да представи документа си за самоличност продължило около 20
минути. Двамата полицейски служители няколкократно разпоредили на жалбоподателката
да представи документите си за самоличност, но тя през цялото време игнорирала
указаното и продължавала да разговаря по телефона, като обхожда търговския
обект. Въпреки, че й било разяснено,
че поради отказа й да представи документ за самоличност ще бъде задържана, тя
продължила да не изпълнява указаното и поведение от униформени полицейски
служители и да обхожда помещенията в търговския обект. Това наложило
задържането й въпреки
оспорването и неподчинението. След
това Н. била отведена в сградата на Първо
РУ при ОД на МВР-Варна, където била издадена Заповед за задържане на лице № 433зз-787/23.11.2020г.
При постановяване на съдебния акт, районният
съд приема, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма и при спазване на материално правните
предпоставки за това.
Така постановеното решение е
правилно.
Заповедта за задържане е издадена от
материално и териториално компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила. Настоящата инстанция споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за
задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. Разпоредбата
е специална по отношение на общата норма на чл. 59 от АПК. Същата е мотивирана и съобразена с ТР №
16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което е запазило правното си действие и
понастоящем. Посочените в акта мотиви, а именно, че лицето не изпълнява
полицейско разпореждане се установява от приложените с преписката документи и е
безспорно доказано в хода на съдебното производство. Изложените фактически
основания съответстват и на правната норма, поради което не е ограничено
правото на защита на лицето да знае срещу какви факти да организира защитата
си. По своята правна същност, мярка "задържане за срок до 24 часа" по
чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка /ПАМ/ - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата. От събраните по делото доказателства се
налага извода, че същата не е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските
органи "могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба".
По смисъла на посочената разпоредба
данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за
налагане на ПАМ е наличие на поведение от страна на конкретно лице,
представляващо пречка за изпълнение на служебните задължения на полицейски
орган и наличие на предупреждение, отправено до същото лице и отказ от негова
страна да преустанови поведението си. При тези фактически установявания съдът
правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед.
Посочил е, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на
оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР – полицейските органи са изпълнявали
служебните си задължения, след надлежно предупреждение да преустанови
неправомерното си поведение, лицето е продължило съзнателно да пречи на
полицейски органи да изпълнят задължението си по служба. С оглед съдържанието
на акта, приложените докладна записка във връзка с проверката, по повод на
която е задържан жалбоподателят, както и приложените два броя АУАН, съдът
аргументирано е отхвърлил възраженията за непропорционалност на приложената
принудителна административна мярка. В заповедта е посочено правното основание и
фактическите причини за задържането му, а в съпътстващите документи подробно са
изложени фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на
акта. Независимо от конкретните причини и условия за проявеното неправомерно
поведение на жалбоподателят, той не е преустановил същото след неколкократни
предупреждения от полицейски служителите, с което обективно им е попречил да
изпълнят задълженията си по служба. Спазен е принципът за съразмерност при
упражняването на правомощията на административния орган, като лицето е
задържано за времето необходимо за извършване на удостоверените процесуални
действия, като правата на адресата не са засегнати в по-голяма степен от
необходимото.
Предвид на изложеното, оспореното решение
като обосновано, постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон
и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК ще се остави в сила.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди
ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от
жалбоподателя.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260785/14.12.2021г.,
постановено по НАХД № 4950/2020г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА
З.Д.Н.,
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Варна
сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.