Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На
осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4333 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.С.И., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 20-0819-001037/26.03.2020г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и „глоба“
в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
допуснати нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, които го опорочават. Твърди се, че екземпляр от издадения
АУАН никога не е бил връчван на жалбоподателката, тъй като същата е посочила,
че възнамерява да обжалва. По същество се счита, че в процесния
ден съприкосновение между автомобилите не е имало, жалбоподателката не е
създавала с поведението си пречки за движението и не е реализирала никакви
имуществени вреди. Оспорва се възприетата от АНО фактическа обстановка и се
моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и посочва, че е
налице процесуално нарушение и в обстоятелството, че свидетел при съставянето
на АУАН е всъщност другият участник в ПТП, което категорично противоречи на
основните принципи на административното наказване и на функциите на различните
видове свидетели в АНП. На следващо място се твърди, че нарушенията не са били
конкретно и ясно индивидуализирани, а лицето връчило НП не е имало
компетентност да стори това. Наред с това на нито едно място в АУАН или НП не
са били посочени точно, ясно и конкретно вида и стойността на реализираните
имуществени вреди, което по съществен начин е нарушило правото на защита на
жалбоподателката и едновременно с това отсъстват каквито и да е доказателства
за действително реализирани щети. Пледира се за отмяна на издаденото НП и
присъждане на сторените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, депозира се единствено писмено становище, в което жалбата се
счита за неоснователна, моли се същата да бъде оставена без последствия, а
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.02.2020г. в 08.05 часа в гр. Варна, на бул.
„Владислав Варненчик“ на паркинга пред Районен съд –
гр. Варна до кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“
жалбоподателката
И. управлявала собствения си лек автомобил „Фиат Браво“с ДК № В 8592 РА, като
при потегляне не се убедила, че пътя пред превозното средство е свободен,
вследствие на което било реализирано съприкосновение с лек автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № в 1756 ВН,
управлявано от Д.Т.П., като в деня на произшествието и двата автомобила
напуснали мястото на произшествието.
На 14.02.2020г. Д.Т.П. подала жалба до ОД на МВР – Сектор
„Пътна полиция“, в която описала че в резултат на описаните събития по
управлявания от нея лек автомобил имало реализирани материални щети, както и че
жалбоподателката И. се дължала невъзпитано и не
пожелала да остане на мястото на произшествието. Във връзка с подадената жалба
била заведена преписка с № 819000-8717/14.02.2020г. в резултат на което на
29.02.2020г. бил издаден протокол за ПТП (в който били вписани охлузвания на
предна и съответно задна част на участващите автомобили) и АУАН на жалбоподателката И. за допуснати нарушения на разпоредбите
на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Последната оказала да
подпише акта, респ. да получи екземпляр от същия, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на свидетел.
Въз основа на издадения АУАН на 26.03.2020г. било
издадено и обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателката на
16.10.2020г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя И.М., който беше достатъчно категоричен
досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 20-0819-001037/26.03.2020
год. на Началника на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен
орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални
срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз
основа на него НП.
Досежно възраженията в жалбата, свързани с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила свързани с посочването на
свидетел по съставяне на АУАН, който е идентичен с този станал свидетел на
извършване на нарушението, съдът намира същите за неоснователни, тъй като
законът не изисква непременно липса на идентичност между посочените категории
свидетели, като липсата на индивидуализация чрез ЕГН на втория свидетел
(очевидно полицейски служител) макар да съставлява процесуално нарушение, не е
от категорията на съществените.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от
жалбоподателя, съдът намира, че АНО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, свързани с описанието на допуснатото наушение, което на
практика е довело до съществено ограничаване на правото на жалбоподателя да
разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП
съдържа в себе си три отделни хипотези на нарушение, а именно учатник в
движението с
поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди.
Изброените биха могли да съществуват както заедно, така и
поотделно, като в случая и с оглед описаното от актосъставителя, както и с
оглед доказателствата по преписката очевидно е налице хипотезата за причиняване
на имуществени вреди.
При все това обаче видно от обстоятествената част на
издаденото НП жалбоподателят е бил санкциониран за това, че с поведението си е
създал пречки за движението(каквито не са посочени и за каквито не се събраха
обективни данни), причинил е имуществени вреди и е създал опасност за живота и
здравето на хората (като отново не са описани действията с които конкретно е
създадена опасност за лица, различни от водача на автомобила).
Поради изложеното съдът намира, че подобно обобщено
описание на нарушението на практика прерятства правото на жалбоподателя да
разбере с кои точно свои действия какво се претендира, че е извършил.
Що се отнася до нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП,
разпоредбата на закона е категорична, че водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. От снетите по делото обяснения на участниците в произшествието,
както и от поместеното в подадената жалба, станала повод за образуване на
преписката се установява, че и двамата участници са установили
съприкосновението между автомобилите, разменили са реплики помежду си, след
което почти едновременно са напуснали мястото на произшествието, като едва
четири дни по-късно Д.Т.П. е решила изобщо да подаде жалба. Наред с това и за
пълнота следва да се посочи, че т.нар. настъпили материални щети са били
описани единствено в протокола от ПТП, като същите са били неконкретно описани
и то четири дни след произшествието до който момент е принципно възможно да са
били реализирани и други увреждания, настъпили по начин и механизъм различен от
този описан в процесните АУАН и НП.
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
Предвид изхода на производството и предвид изрично
направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката съдът
намира, че на същата се следват такива в размер на сумата от 350 лева, за която
по делото има доказателства, че е била заплатена в брой.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-001037/26.03.2020г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Х.С.И. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и „глоба“ в
размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
допуснати нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на Х.С.И., с ЕГН **********
сумата от 350 лева, представляваща сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: