Решение по дело №34/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 86
Дата: 11 май 2023 г.
Съдия: Кирил Живков Чакъров
Дело: 20237160700034
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 86

 

гр. Перник, 11.05.2023 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията Кирил Чакъров административно дело № 34 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/.

Образувано по жалба на Д.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***  чрез адв. Д.Н. ***, съдебен адрес:***, партер, ел. адрес: ****, тел. **** срещу Решение № РС-602-22-112 от 23.11.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на Д.С.А., общински съветник в Общински съвет Перник, лице заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това че на 23.06.2022г. е гласувал „за“ приемане на Решение № 861 по Протокол № 9/23.06.2022г. на Общински съвет Перник, в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ, за което на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ  му е наложена глоба в размер на 5000 лева за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл. 56 от с.з.  и е отнета в полза на община Перник, от жалбоподателя сума в размер на 108.25 лв., представляваща нетно дневно възнаграждение за 23.06.2022г., получено от деянието породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на материалните разпоредби и целта на закона. Счита, че в случая не е налице третата кумулативна предпоставка от сложния фактически състав на конфликта на интереси, а именно наличието на частен интерес за жалбоподателя и свързано с него лице, породена от „икономическа зависимост“ на  Д.С.А. от „***“ ЕООД. Моли съда да отмени оспореното решение.

В проведеното съдебно заседание на 20.04.2023г., жалбоподателят Д.С.А., редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Д.Н. ***. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения, развива подробна пледоария по същество, като акцентира на липсата на свързаност, по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ, между жалбоподателя и „***“ ЕООД, счита че с изменението на ОУП на гр. Перник не се създава конкретна инвестиционна инициатива в полза на  „***“ ЕООД, доколкото ОУП е само предпоставка за бъдещи стопански инициативи и в тази връзка изменението на ОУП на гр. Перник, не създава нематериална облага в полза на дружеството. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното съдебно заседание на 20.04.2023Г., ответникът по жалбата Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /Комисията/, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Т., редовно упълномощен. Процесуалният представител оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност, моли съда да потвърди обжалвания административен акт, претендира присъждане на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки с подробни мотиви по същество.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след както обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят Д.С.А. е избран за общински съветник в Общински съвет Перник, с мандат 2019-2023г. Същият е положил клетва като общински съветник на дата 12.11.2019г., видно от клетвен лист (лист 130) и е избран за заместник –председател на Общинския съвет с Решение № 7 от 21.11.2019г. (лист 131). Не е спорно още, че съгласно Трудов договор ****г., (лист 174) сключен между „***“ ЕООД, ЕИК **** и Д.С.А., същият е назначен по трудово правоотношение, считано от 10.05.2021г., на длъжност „заместник-управител“ в „***“ ЕООД, като изпълнява тази длъжност до 31.08.2022г., видно от заповед № 7 от 30.08.2022г. за прекратяване на трудовия договор (лист 178). Не е спорно още, че трудовото възнаграждение на жалбоподателя, по трудовия му договор, с работодателя „***“ ЕООД е променяно в полза на служителя с допълнителни споразумения ****г. (лист 175), ****г. (лист 176) и ****г. (лист 177). Не е спорен и факта, че на 23.06.2022г. на проведено заседание на Общински съвет Перник, Протокол № 9/23.06.2022г. (лист106-126), общинският съветник и заместник –председател на Общински съвет Перник - Д.С.А., гласува „за“ приемане на решение по т. 13 от дневния ред - Решение № 861/23.06.2022г. (лист 127-129), относно одобрение на проект за изменение на Общия устройствен план на Община Перник, одобрен с решение № 1016/10.12.2018г. на Общински съвет Перник за поземлени имоти от група 1, находящи се в землището на с. Д., община Перник, група 2, находящи се в землището на гр. Перник, група 3, находящи се в землището на с. Р., община Перник и група 4 – поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник.

Производството пред административния орган е образувано по реда на чл. 71, ал. 1, предл. 1-во от ЗПКОНПИ, въз основа на сигнал рег. № ЦУ01/С-602/19.07.2022г. (лист 28-29), сравнен в оригинал, за своята автентичност, в съдебно заседание. В сигнала се излагат твърдения, че  на 23.06.2022г. на проведено заседание на Общински съвет Перник, общинският съветник и заместник –председател на Общински съвет Перник - Д.С.А., гласува „за“ приемане на решение по т. 13 от дневния ред, относно одобрение на проект за изменение на Общия устройствен план на Община Перник, одобрен с решение № 1016/10.12.2018г. на Общински съвет Перник за поземлени имоти от група 1, находящи се в землището на с. Д., община Перник, група 2, находящи се в землището на гр. Перник, група 3, находящи се в землището на с. Р., община Перник и група 4 – поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник. Твърди се още, че т. 13 от дневния ред, касае „***“ ЕООД, на което дружество Д.С.А. е представител и работи там. Твърдението се обосновава с приложен Протокол от 14.04.2022г. за обществено обсъждане  на проект за частично изменение на ОУП на Община Перник (лист 135-137),  Протокол № 9/23.06.2022г. (лист106-126) и материалите по т. 13 от заседанието на Общинския съвет, проведено на 23.06.2022г.

Въз основа на изложеното в сигнала и доклад на директора на дирекция „Конфликт на интереси“ на КПКОНПИ, с Решение № КИ-245 от 17.08.2022г. на Комисията (лист 27) е образувано производство за установяване на конфликт на интереси срещу Д.С.А. - общински съветник в Общински съвет Перник и в това му качество лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ.

Във връзка с образуваното производство е изискана информация от председателя на ПК „Конфликт на интереси, етика, борба с корупцията и жалби на гражданите“ към Общински съвет Перник с писма съответно (лист 100) и (лист 180), както и от управителя на „***“ ЕООД с писма съответно (лист 102) и (лист 182). По повод изисканата информация, административната преписка е окомплектована в цялост, като до органа са постъпили: писмо с приложения от 19.09.2022г. на председателя на ПК „КИЕБКЖГ“ към Общински съвет Перник (лист 104-172), писмо с приложения  от 17.10.2022г. на председателя на ПК „КИЕБКЖГ“ към Общински съвет Перник (лист 185-196), писмо с приложения от 23.09.2022г. на управителя на „***“ ЕООД (лист 173-178) и писмо с приложения от 19.10.2022г. на управителя на „***“ ЕООД (лист 184).

На 12.10.2022г. с Решение на Комисията за продължаване на срока на производството (лист 179), същият е удължен до 16.11.2022г.

За образуваното производство, жалбоподателят е уведомен с писмо ЦУ01-9610#8/20.10.2022г., (лист 196-197), като на основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ и чл. 45 от АПК е поканен на 02.11.2022г. от 09.45 часа, да се яви лично, в качеството си на лице срещу, което има постъпил сигнал за нарушение на ЗПКОНПИ, за изслушване по образуваното в Комисията производство. Със същото писмо на Д.С.А. са указани правата му по чл. 72, ал. 6 и ал. 7 от ЗПКОНПИ и последиците от неявяването му без уважителни причини на изслушването и респективно от непредоставянето на писмени възражения и обяснения. На основание чл. 72, ал. 6 от ЗПКОНПИ на жалбоподателя е предоставена и възможност да се запознае с всички събрани доказателства и да направи възражения, както и да представи доказателства.

Видно от протокол от проведен разговор от дата 01.11.2022г. (лист 199), Д.С.А. е запознат със съдържанието на писмо ЦУ01-9610#8/20.10.2022г. С жалбоподателя е проведен и втори разговор от дата 01.11.2022г, протокол (лист 200), от който става ясно, че същият желае да бъде изслушан на друга дата, тъй като не се чувства добре. По делото е приложена и молба от 01.11.2022г. на Д.С.А., с болничен лист, с която жалбоподателя  моли изслушването му да бъде насрочено за друга дата. С  протокол от проведен разговор от дата 02.11.2022г. (лист 201), Д.С.А. е уведомен, че изслушването му, ще се състои на дата 09.11.2022г. от 09.45 часа. Видно от приетия като доказателство по делото Протокол № 1092 от 09.11.2022г. на Комисията (лист 210-214) на посочената дата е проведено изслушване на Д.С.А..

При така установените факти на 23.11.2022г. Комисията, постановява Решение № РС-602-22-112 от 23.11.2022г., с което установява конфликт на интереси по отношение на Д.С.А., за това, че на 23.06.2022г. на проведено заседание на Общински съвет Перник, в качеството си на общински съветник в Общински съвет Перник, лице заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ,  гласува „за“ приемане на решение по т. 13 от дневния ред - Решение № 861/23.06.2022г., относно одобрение на проект за изменение на Общия устройствен план на Община Перник, одобрен с решение № 1016/10.12.2018г. на Общински съвет Перник за поземлени имоти от група 1, находящи се в землището на с. Д., община Перник, група 2, находящи се в землището на гр. Перник, група 3, находящи се в землището на с. Р., община Перник и група 4 – поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник. Административният орган приема, че Д.С.А. е нарушил забраната на чл. 56 от  ЗПКОНПИ, като е гласувал в частен интерес  на свързано с него по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ лице, а именно „***“ ЕООД. Комисията приема, че между жалбоподателя и „***“ ЕООД е налице „икономическа зависимост“, тъй като в периода от 07.05.2021г. до 30.08.2022г., А. е работил по трудово правоотношение в дружеството на длъжност заместник –управител, което предполага изпълнение на функциите на управителя в определени периоди от време и при определена ситуация. Комисията констатира, че в периода, в които А. е служител на дружеството, възнаграждението му е увеличавано неколкократно, че през същия период в дружеството не е имало назначен  друг служител на длъжност заместник –управител и че свързаността на жалбоподателя с  „***“ ЕООД се обуславя от факта, че А. е присъствал на общественото обсъждане на проекта за изменение на ОУП на гр. Перник, като представител на дружеството. Административният орган приема, още, че предмета на дейност на „***“ ЕООД е свързан с добив и обогатяване на кафяви каменни въглища, вътрешно и външнотърговска дейност и в тази връзка дружеството безспорно има частен интерес от промяна на предназначението на поземлените имоти предмет на Решение № 861/23.06.2022г., доказателство в тази насока е и факта, че самото предложение за изменение на ОУП изхожда от дружеството - Искане вх. рег. № 19/СЛУ-6003-2/16.09.2019г. (лист 187). Комисията констатира, че в резултат на нарушението на чл. 56 от  ЗПКОНПИ е реализирана нематериална облага за „***“ ЕООД, свързано с А. лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ, под формата на помощ, подкрепа и глас за дружеството с оглед приетото Решение № 861/23.06.2022г. за промяна на предназначението на имотите в такова, което съвпада с предмета на дейност на дружеството.

Обжалваното решение е съобщено на адресата си, в качеството му заместник-председател на Общински съвет Перник, с писмо изх. рег.№ ЦУ01-9610#17/11.01.2023г.,(лист 18), получено е в администрацията на Общински съвет Перник на дата 12.01.2023г. , видно от обратна разписка (лист 19), като жалбата срещу административния акт е подадена на дата 25.01.2023г., което се удостоверява от пощенско клеймо (лист 8).

Като доказателство по делото, неоспорено от страните, се прие и писмо вх. на Административен съд – Перник рег. № 1063/13.04.2023г. от „***“ ЕООД (лист 238), от което става ясно, че в периода, в който Д.С.А. е работил по трудово правоотношение в дружеството, на длъжност като заместник –управител, на същият никога не е възлагано да замества управителя, да управлява или представлява дружеството, като трудовите му задължения са били с чисто логистичен и оперативен характер.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид изричната разпоредба на  чл. 76, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок (доколкото решението е получено от неговия адресат на 12.01.2023г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на КПКОНПИ на 26.01.2023г.), пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в качеството на адресат на акта, засягащ неблагоприятно негови права. С оглед на това жалбата се явява процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния колективен специализиран административен орган - КПКОНПИ, разполагащ с правомощие да установи конфликт на интереси, да наложи глоба по чл. 171, като определи нейния размер и постанови отнемане по чл. 81, ал. 1 и ал. 2 при наличие на основания за това. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗПКОНПИ, според която КПКОНПИ установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности; изслушва или изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с установяване на конфликт на интереси, както и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ указваща, че за налаганата административно наказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. Съдът намира, че е спазена законоустановената форма на атакувания административен акт, който съдържа всички реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ. В решението са посочени фактическите и правни основания за постановяването му; отразено е изслушването на лицето и изложените доводи; налице е диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси; размера на наложената глоба по чл. 171 и е постановено отнемане, обосновано по размер и основание; срок и орган, пред който може да се обжалва. От формална страна издателят сочи проявлението на конкретни факти, на които се дава и определена правна обосновка. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелствената част на решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз основа на които е направен извод за наличие на конфликт на интереси, респективно за налагане на предвидените в закона санкции. В решението изрично е посочен срокът за доброволно изпълнение на наложените глоби и отнемане, както и банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума. Решението е подписано от всички членове на колективния орган, участвали в производството по установяване на конфликт на интереси, с означаване на заеманата длъжност – зам. председател и трима членове на КПКОНПИ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове. Съгласно чл. 13, ал. 2, изр. 1 от ЗПКОНПИ, решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В случая е формирано изискуемото по чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ мнозинство, затова съдът приема, че решението е валиден административен акт, приет от компетентен орган.

Спазени са съществените административно производствени правила, обуславящи проявлението на принципа на истинност по чл. 7 от АПК, респективно даващи правна възможност на настоящия жалбоподател да се запознае с материалите по преписката, да бъде изслушан, да направи възражение и да сочи доказателства в унисон с разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ.  По делото не се спори, че е било налице валидно сезиране на КПКОНПИ, при което са били налице и предпоставките за образуване на производство по установяване на конфликта на интереси съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Спазен е срокът по чл. 73 от ЗПНОНПИ за образуване на производството за установяване на конфликт на интереси, доколкото сигналът въз основа на който е образувано същото е постъпил на 19.07.2022г. сигнал рег. № ЦУ01/С-602 (лист 28-29), а производството е образувано с Решение № КИ-245 от 17.08.2022г. на Комисията (лист 27). От фактическа страна не е спорно, че решението е постановено след изтичане на срока по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Производството е било образувано въз основа на гореупоменатото решение на 17.08.2022г. С решение на КПКОНПИ от 12.10.2022г. (лист 179), срока на производството е бил удължен с 30 дни до 16.11.2022г. включително, докогато е следвало да бъде постановен крайният акт. Решение № РС-602-22-112 на Комисията е постановено на 23.11.2022г., след изтичане на срока по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Съдът обаче приема, че неспазването на двумесечния срок по никакъв начин не може да се отрази на законността на решението. Срокът за произнасяне с решение по сигнала не е преклузивен, а инструктивен и неспазването му не води до преклудиране на задължението на Комисията да се произнесе по сигнала. Преклудират се права, но не и задължения, а комисията има задължение за произнасяне. Срокът от два месеца за произнасяне по преписката има инструктивен характер и е въведен от законодателя в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия по смисъла на чл. 11 от АПК, поради което неспазването на срока по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не рефлектира върху крайния акт и не обоснована незаконосъобразност на решението. В този смисъл е абсолютно непротиворечивата съдебна практика – Решение № 9604/29.08.2016 г. по АД № 13944/2015 г. на ВАС, Решение № 10778/16.07.2013 г. по АД № 3582/2013 г. на ВАС и др. Съдът не установява съществени нарушения, допуснати при изслушването на Д.С.А..  Видно от приложения Протокол № 1092 от 09.11.2022г. на Комисията (лист 210-214), същият се е провел чрез видеоконферетна връзка, на която оспорващият се е явил лично и чрез адв. Д.Н. ***, като не се е възползвал от предвидената в закона и предоставена му от органа възможност да подаде писмено възражение и представи нови доказателства по случая. Предвид изложеното съдът приема, че правото на защита на лицето, по повод което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено, тъй като са му предоставени всички позволени от закона възможности да организира своята защитна теза. С оглед изложеното съдът приема, че при издаване на решението не са допуснати нарушения на процесуалните правила

Съдът намира обаче, че обжалваното решение е постановено в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По делото няма спор, че жалбоподателят е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ- към 23.06.2022г. същият е общински съветник и заместник –председател на Общински съвет Перник. Д.С.А. е избран за общински съветник в Общински съвет Перник, с мандат 2019-2023г. Същият е положил клетва като общински съветник на дата 12.11.2019г., видно от клетвен лист (лист 130) и е избран за заместник –председател на Общинския съвет с Решение № 7 от 21.11.2019г. (лист 131). Не е спорно още, че съгласно Трудов договор ****г., (лист 174) сключен между „***“ ЕООД, ЕИК **** и Д.С.А., същият е назначен по трудово правоотношение, считано от 10.05.2021г., на длъжност „заместник-управител“ в „***“ ЕООД, като изпълнява тази длъжност до 31.08.2022г., видно от заповед № 7 от 30.08.2022г. за прекратяване на трудовия договор (лист 178). Не е спорно още, че трудовото възнаграждение на жалбоподателя, по трудовия му договор, с работодателя „***“ ЕООД е променяно в полза на служителя с допълнителни споразумения ****г. (лист 175), ****г. (лист 176) и ****г. (лист 177). Не е спорен и факта, че на 23.06.2022г. на проведено заседание на Общински съвет Перник, Протокол № 9/23.06.2022г. (лист106-126), общинският съветник и заместник –председател на Общински съвет Перник - Д.С.А., гласува „за“ приемане на решение по т. 13 от дневния ред - Решение № 861/23.06.2022г. (лист 127-129), относно одобрение на проект за изменение на Общия устройствен план на Община Перник, одобрен с решение № 1016/10.12.2018г. на Общински съвет Перник за поземлени имоти от група 1, находящи се в землището на с. Д., община Перник, група 2, находящи се в землището на гр. Перник, група 3, находящи се в землището на с. Р., община Перник и група 4 – поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник.

Основния спорен въпрос се свежда до това, дали общинският съветник Д.С.А. е нарушил разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ,  като гласувал  „за“ приемане на решение по т. 13 от дневния ред - Решение № 861/23.06.2022г. (лист 127-129), относно одобрение на проект за изменение на Общия устройствен план на Община Перник, в частен интерес, който е предпоставка да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, т.е. при конфликт на интереси.

Според разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

Частен интерес, по см. на чл. 53, е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а облагата е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

С оспореното решение, органът приема, че в случая е налице частен интерес, защото с действията си Д.С.А. е осигурил нематериална облага, изразяваща се в предоставяне на помощ, глас и подкрепа в полза на „***“ ЕООД, свързано с А. лице по см. на § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ, поради „икономическата му зависимост от дружеството, обоснована с наличието на трудово правоотношение - сключен между „***“ ЕООД, ЕИК **** и Д.С.А. трудов договор ****г., (лист 174); спецификата на заеманата от А. длъжност -  „заместник-управител“; наличието на допълнителни споразумения за увеличение възнаграждението на служителя и присъствието на  Д.С.А. на общественото обсъждане на проекта на ОУП на община Перник, като представител на „***“ ЕООД. Като аргумент за наличието на частен интерес на свързаното с Д.С.А. дружество, органът изтъква и предмета на дейност на „***“ ЕООД, свързан с добив и обогатяване на кафяви каменни въглища, вътрешно и външнотърговска дейност.

Наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Свързаността създава риск от такъв в случаите, при които лицето, заемащо публична длъжност упражнява правомощия или изпълнява задължения по служба повлияно от частен интерес. От значение за установяване или не установяване конфликт на интереси е конкретно поведение на лицето, заемащо публична длъжност при изпълнение на правомощията му по служба, както и дали това поведение е в частен интерес негов или на свързано с него лице.

За да е налице свързано лице в хипотезата на икономическа зависимост по смисъла на чл. 53 във вр. с § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ, каквато органът твърди, е необходимо да се установи по безспорен начин съществуването на факти и обстоятелства, които я доказват. Едва когато е доказано наличието на икономическа зависимост, трябва да се установи дали тя поражда основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, което заема публична длъжност.

ЗПКОНПИ, не съдържа легална дефиниция за „икономически зависимости“. В своята практика Върховният административен съд (ВАС) приема, че зависимостта е икономическа, когато водещият мотив за лицето е икономически. Икономическата зависимост има различни практически хипотези, като в конкретния случай предмет на изследване е наличието на възникнало между страните трудово правоотношение, заеманата длъжност от работника, съответно получаваното от същия възнаграждение.

Сключеният между „***“ ЕООД, ЕИК **** и Д.С.А. трудов договор ****г., с който последният е назначен по трудово правоотношение, считано от 10.05.2021г., на длъжност „заместник-управител“ в „***“ ЕООД, не може да обоснове икономическа зависимост между Д.С.А. и „***“ ЕООД. Характерът на трудовите правоотношения е такъв, че позволява на общинските съветници да получават възнаграждение срещу престиран труд. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е получавал възнаграждение от дружеството без да е работил, а факта, че възнаграждението му е увеличено три пъти в рамките на 5 месеца  не може да се аргументира с предположения за наличие на частен интерес и неизменно съпътстващата го облага, доколкото по делото няма данни за индексация на заплатите в дружеството, което да може да обоснове по категоричен начин наличието на предпоставки различни от положен труд и поети отговорности, довели до увеличение на трудовото възнаграждение. Факта, че позицията, на която е работил жалбоподателя не е заемана и от друг служител в дружеството, за да бъде извършена съпоставка на получаваните възнаграждения, не може да обоснове липсата на доказателства относно наличието на реално престиран труд. Не без значение е и обстоятелството, че трудовия  договор, с който Д.С.А. е назначен на длъжност  „заместник-управител“ в „***“ ЕООД е със срок на изпитание 6 месеца в полза на работодателя и именно след изтичането на този срок, по инициатива на работодателя започва постепенно увеличение на трудовото му възнаграждение, в което няма нищо странно предвид ръководната позиция, която заема жалбоподателя.

Тълкуването на нормата на чл. 52 от ЗПКОНПИ сочи, че за да възникне „конфликт на интереси“, следва да първо място да е установен по несъмнен начин съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или на задълженията на лицето заемащо публична длъжност. Нормата не предвижда възможност за възникване на конфликт на интереси, основаващ се на хипотетичен частен интерес. Освен наличие на частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ за осъществяване на хипотезата на чл. 52 от закона трябва да е налице и облага по смисъла на чл. 54 Посочените обстоятелства следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. В настоящият случай липсват каквито и да било доказателства за наличие на частен интерес и свързаната с него облага, за да се приеме наличие на конфликт на интереси по смисъла на закона. Спецификата на трудовото правоотношение като двустранно възмездно отношение не може автоматично да обуслови направения от административния орган извод за наличието на икономическа зависимост на жалбоподателя от търговското дружество - работодател. На същата плоскост би се поставил и въпросът за зависимостта на това търговско дружество от престирания от А. труд, като елемент от съществуващото между тях трудово правоотношение. Обстоятелството, че за положен труд от жалбоподателя, на същия е заплащано възнаграждение от свързано с него лице не води до извод за наличие на частен интерес. Не са налични доказателства, жалбоподателя да е получавал трудово възнаграждение, не срещу положен труд, а срещу подкрепа и глас за дружеството и именно тази недължаща се престация за труд да е повлияла върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност.

Характера на заеманата от Д.С.А. длъжност -  „заместник-управител“ в дружеството, също не може сама по себе си да предопредели наличието на икономическа зависимост между свързаните лица. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 135 от ТЗ органи на дружеството с ограничена отговорност, каквато е и правната форма на  „***“ ЕООД, са общото събрание и управител/ли. Видно от нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. В чл. 141, ал. ал. 1 и ал. 3 от ТЗ е уредено, че управителя организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и името му се вписва в Търговския регистър, а пък в ал. 7 на същия член е записано, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. От справка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, се установи, че едноличен собственик на капитала на дружеството е П.М.Н., същият е вписан като такъв през 2012г., а действащ управител на „***“ ЕООД е З.Я.Е., вписан на 26.10.2021г. По делото няма данни П.М.Н., в качеството си на ЕСК да е сключвал договор за управление с Д.С.А., нито пък последният да е бил вписван някога, като управител на дружеството.

От изложеното следва, че заеманата от Д.С.А. длъжност -  „заместник-управител“ в дружеството, по никакъв начин не може да бъде окачествена с фигурата на управителя, още по малко да му предоставя права да представлява дружеството по силата на закона.

На второ място, по делото се прие, като доказателство,неоспорено от страните и писмо вх. на Административен съд – Перник рег. № 1063/13.04.2023г. от „***“ ЕООД (лист 238), от което става ясно, че в периода, в който Д.С.А. е работил по трудово правоотношение в дружеството, на длъжност като заместник –управител, на същият никога не е възлагано и с вътрешен акт, да замества управителя, да управлява или представлява дружеството, като трудовите му задължения са били с чисто логистичен и оперативен характер.

Изложеното по безспорен начин доказва, че жалбоподателят никога не е разполагал с права да управлява дружеството, още по-малко да представлява ***“ ЕООД, като заявява позиция от името на дружеството. В тази връзка заключението на Комисията, че свързаността на жалбоподателя с  „***“ ЕООД се обуславя от факта, че А. е присъствал на общественото обсъждане на проекта за изменение на ОУП на гр. Перник, като представител на дружеството, е абсолютно погрешен, доколкото единственият законов представител на  „***“ ЕООД по време на общественото обсъждане е бил управителя З.Я.Е.. Отъждествяването на присъствието на А. на проведеното обществено обсъждане с представителство на дружеството, е още един аргумент в подкрепа на тезата, че органът не е изследвал в детайли връзката между свързаните лица, тъй като както вече беше посочено в мотивите на съдебния акт, наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси.

Що се отнася до констатациите на Комисията, относно частния интерес на ***“ ЕООД, свързано с А. лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ, под формата на „нематериална облага“ с оглед приетото Решение № 861/23.06.2022г. за промяна на предназначението на имотите в такова, което съвпада с предмета на дейност на дружеството. Съдът, счита, че промяната на ОУП гр. Перник, не създава пряка възможност за стопанска инициатива и реализиране на облага. По делото са представени доказателства, от които е видно, че ***“ ЕООД има сключен договор за концесия за добив на кафяви въглища от „Пернишки въглищен басейн“, сключен между Министерски съвет на Р. България, чрез Министъра на енергетиката и ***“ ЕООД. Имотите предмет на изменението на ОУП на гр. Перник, от група 1, находящи се в землището на с. Д., община Перник, попадат в държавна концесия за добив на Находище на  кафяви въглища от „Пернишки въглищен басейн“, сключен между Министерски съвет на Р. България, чрез Министъра на енергетиката и ***“ ЕООД, група 2, находящи се в землището на гр. Перник, попадат също в  държавна концесия за добив на Находище на  кафяви въглища от „Пернишки въглищен басейн“, сключен между Министерски съвет на Р. България, чрез Министъра на енергетиката и ***“ ЕООД, група 3, находящи се в землището на с. Р., община Перник са имоти граничещи с устройствена зона „Жм“ и с изменението се цели да бъдат включени в устройствена зона за изграждане на еднофамилни къщи и група 4 – поземлени имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, за които има влязъл в сила ПУП –ПРЗ, приет с Решение 905/26.07.2018г. с изменението на ОУП се цели имотите да бъдат включени в устройствена зона отговаряща на изработения и одобрен ПУП-ПРЗ.

По делото няма данни дружеството  ***“ ЕООД да собственик, ползвател или концесионер на имотите попадащи в група 3 и 4 от предложението за изменение на ОУП на гр. Перник, в тази връзка аргументите за наличие на частен интерес от страна на свързаното с жалбоподателя лице са абсолютно не доказани и почиват на предположения.

Относно имотите по група 1 и 2, да безспорно  ***“ ЕООД, в качеството си на концесионер, по договор за концесия  с държавата, има интерес от изменение на ОУП на гр. Перник, но не изменението на ОУП на гр. Перник, ще даде право на концесионера на добива въглища от процесната територия, неговото право е възникнало по силата на договора за концесия, а дали ще бъде упражнено като стопанска инициатива, а от там и като реализиране на облага, е свързано с изработването на ПУП за съответните имоти, тъй като ОУП представляват основа на цялостното устройство на територията и тази категория планове няма пряко инвестиционно предназначение. В тази връзка предмета на дейност на дружеството не може да бъде аргумент за наличие на частен интерес на ***“ ЕООД, свързано с А. лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ.

От изложеното следва, че са налице две от предпоставките за конфликт на интереси по отношение на Д.С.А.  общински съветник и заместник - председател на Общински съвет Перник - лице, заемащо висша публична длъжност и упражнени правомощия по служба. Не е налице обаче третата предпоставка – наличие на частен интерес. Липсата, на който и да е елемент от понятието „конфликт на интереси“ обуславя извод за невъзможност за нарушаване на забраните по Глава Осма от ЗПКОНПИ, които представляват негова проявна форма и за липсата на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ.

Липсата на доказателства за наличието на свързаност между лицата в хипотезата на икономическа зависимост по смисъла на чл. 53 във вр. с § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ, каквато органът твърди, означава, че не е налице и възможност тази зависимост да поражда основателни съмнения в безпристрастността и обективността на А. при изпълнение на правомощията или задълженията му на лице, заемащо публична длъжност. Означава също, че не е налице частен интерес по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде отменено, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Относно разноските.

С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, изразяващи се в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие  (лист 239), изплатено по банков път, видно от платежно нареждане (лист 241), в размер на 2000.00 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Във връзка с гореизложеното, с оглед срочността на заявената претенция и липсата на възражение за прекомерност, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в размер на 2000.00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 ,ал. 1 от АПК Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***  чрез адв. Д.Н. ***, съдебен адрес:***, партер, ел. адрес: ****, тел. ****, Решение № РС-602-22-112 от 23.11.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с което е установен конфликт на интереси по отношение на Д.С.А., общински съветник в Общински съвет Перник, лице заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това че на 23.06.2022г. е гласувал „за“ приемане на Решение № 861 по Протокол № 9/23.06.2022г. на Общински съвет Перник, в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ, за което на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ  му е наложена глоба в размер на 5000 лева за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл. 56 от с.з.  и е отнета в полза на община Перник, от жалбоподателя сума в размер на 108.25 лв., представляваща нетно дневно възнаграждение за 23.06.2022г., получено от деянието породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Д.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** , съдебни разноски по делото в размер на 2000.00 / две хиляди/ лева.

Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Р. България, в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 138, във вр. с чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ:/п/