Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 122 21.10.2019 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 204 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х. Р. Х. с постоянен адрес *****, чрез адв. Д. П. от АК – Р., срещу Решение №
1012-16-48/1 от 19.07.2019 год. на
Ръководителя на Териториално поделение – Разград на Националния осигурителен
институт. С него е потвърдено Разпореждане № 3108-16-20 от 18.06.2019 год. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е спряна
считано от 01.07.2019 год. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй
като потвърденото с него разпореждането не е издадено в предвидената форма-
липсват мотиви. В оспореното решение лисват конкретни фактически обстоятелства,
обосноваващи спирането на пенсията. Оспорващият твърди, че както към момента на
издаване на разпореждането, така и на решението липсват материалноправните предпоставки по чл. 96,
ал. 1 от КСО за спиране на пенсията му.
Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването – ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
С разпореждане № ********** от 21.05.2007 год. /л.118/
на ръководителя „ПО” при ТП на НОИ
Разград на оспорващия Х. е отпусната считано от 25.01.2007 год. социална пенсия
за инвалидност въз основа на представените документи в т.ч. и решение № 0666 от
19.03.2007 год. /л.122/ на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски -
Разград” АД , с което на Х. е призната **% трайна загуба
на работоспособност с начална дата на
инвалидност 25.01.2007 год. за срок от 3 години.
С разпореждане № ********** от 02.02.2010 год. /л.108/ на ръководителя „ПО” при ТП на НОИ Разград на оспорващия Х. е
отпусната считано от 01.02.2010 год. пожизнено социална пенсия за инвалидност
въз основа на представените документи в т.ч. и Експертно решение № 0043 от
19.03.2010 год. /л.109/ на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски -
Разград” АД Разград,
с което на Х. е призната пожизнено **% трайна загуба
на работоспособност с начална дата на инвалидност 25.01.2007год.
С разпореждане № ********** от 26.07.2011 год. /л. 85/ на ръководителя „ПО” при ТП на НОИ Разград на оспорващия Х. е
отпусната считано от 05.07.2011 год. пожизнено лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване въз основа на представените документи в т.ч. и Експертно
решение № 0043 от 19.03.2010 год. /л.109/ на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ
„Св. Иван Рилски - Разград” АД , както и правото му да получава 25% от
отпуснатата му преди това социална пенсия за инвалидност.
С разпореждане № Ра 151 от 25.07.2014 год. на
ръководителя „ПО” при ТП на НОИ – Разград/л.75/ са спрени
считано от 01.08.2014 год. получаваните от оспорващия Х. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и
личната социална пенсия за инвалидност.
Със заявление вх. № МП-3273 от 23.02.2015 год. /л.74/
оспорващият Х. е поискал да бъде възстановена личната му пенсия. Представил е
Експертно решение № 0324 от 06.02.2015 год. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ”
Св. Иван Рилски- Разград” АД, с която му е призната 56 % трайно намалена работоспособност за срок от
три години считано до 01.02.2018 год. Решението е потвърдено изцяло от
медицинската комисия при ТП на НОИ Разград /л.68/ С Разпореждане № **********
на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Разград на Х. е възобновена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 06.02.2015 год. със срок на
инвалидност за три години до 01.02.2018 год.
С ЕР № 2990 от
14.12.2017 год. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград”
АД /л.44/ Х. е преосвидетелстван и му е
призната 56% т.н.р. за нови три години до 01.12.2020 год. Въз основа на това
експертно решение, което също е одобрено изцяло от Медицинската комисия при ТП
на НОИ – Разград /л.42/, с разпореждане № ********** от 25.01.2018 год.на Х. е
определена лична пенсия за инвалидност от 01.01.2018 год. до 01.12.2020 год.
С писмо вх. № 1056-16-386 от 28.08.2018 год.
/л.39/ директорът на ОДМВР Разград е поискал от ръководителя на
ТП на НОИ Разград оригиналите и заверени копия от всички документи, послужили
за отпускане на пенсия на пет лица, сред които и оспорващия Х. във връзка с
извършвана проверка от сектор „Противодействия на икономическата престъпност
при ОДМВР Разград с № УИ № 330000-20913/2018 год.
С писмо вх. № 1056-16-328 от 14.06.2019 год. /л.28/
разследващ полицай от ОДМВР Разград е поискал във връзка с досъдебно
производство № 330 ЗМ-253/2018 год. от ръководителя на ТП на НОИ – Разград да
му бъдат предоставени актуална справка за вида на пенсиите и размера на
изплатените суми на оспорващия Х., като се посочат основанието за отпускане, за
какъв период от време, кога, къде и по какъв начин са изплащани. Изискал е
копия от разпорежданията за отпускане, промяна и спиране на същите. Данни за
служителя пред когото са подадени заявленията за отпускане на пенсиите и е
представено експертното решение на ТЕЛК.
С Разпореждане № 3108-16-20 от 18.06.2019 год. на Ръководителя по пенсионно осигуряване е спряна считано от 01.07.2019 год. личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия. Като основание за
издаване на разпореждането е посочено:
„представени са доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до
прекратяване на получаваната от лицето пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.”
Оспорващият Х. е обжалвал разпореждането с жалба от
15.07.2019 год. Посочил е , че в разпореждането не е посочено, коя точно от
хипотезите на чл. 96, ал. 1 от КСО се има предвид, поради което не може да представи информация. Доколкото
разпореждането е до него, оспорващият предполага, че се касае до отпаднало
основание за получаване на пенсията и е
посочил, че към момента на издаването на разпореждането не е налице отпадане на
основанието за получаване на пенсия, като е представил допълнително медицински
документи за заболяването си
С решение № 1012-16-48/1 от 19.07.2019 год. год. Ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата и
е потвърдил разпореждането като се е мотивирал с постъпилото писмо от директора
на ОДМВР Разград, в което според административния орган се съдържат
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване
на основание чл. 95, ал. 2 от КСО с оглед на евентуално извършено престъпление
по чл. 212, ал. 1 от НК. Решението е връчено на оспорващия на 25.07.2019 год., а жалбата срещу него е
постъпила на 08.08.2019 год.
В хода на съдебното производство по делото са приети
като доказателства писмо на Районна
прокуратура Разград /л.132/ и Постановление от 27.12.2018 год. на Районна
прокуратура Разград /л.133-134/ за образуване на досъдебно производство № 330 ЗМ-253/2018 год. за това, че за времето
от 05.07.2011 год. до 31.07.2014 год. в гр. Разград , в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –
Експертно решение № 0043 от 03.08.2010 год., на който е придаден вид, че е
издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван рилски – Разград” АД, е
получил без правно основание чуждо движимо имущество: парична сума от 3480,87
лв., представляваща изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ, парична
сума от 585 лв., представляваща
изплатена месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги,
хранителни и лекарствени продукти, собственост на Агенция „Социално
подпомагане” – гр. София и винетни стикери за периода 2011-2014 год. на обща
стойност 268 лв. , собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” София –
престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. В писмо е посочено, че досъдебното производство се води
срещу оспорващия Х.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1
от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания.
Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден при спазване изискванията за
форма. Решението съдържа фактически и
правни основания за неговото издаване. Доколко изложените фактически основания
са верни и обосновават издаването на оспореното решение е въпрос, касаещ
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Съдът намира, че при издаване на оспореното
решение са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
На първо място в потвърденото с оспореното решение
разпореждане липсват, каквито и да са фактически основания, въз основа на които
то се издава. По този начин е нарушено правото за защита на оспорващия, а
именно да разбере на какви фактически основания се издава този административен
акт и да представи доказателства, които оборват тези факти.
На следващо място нито в разпореждането, нито в
потвърждаващото го решение е посочена, коя от хипотезите на чл. 96, ал. 1 от КСО е налице според административните органи. Следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 95, ал. 2 препраща
към разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от КСО и административният орган следва да
посочи коя точно хипотеза на чл. 96, ал. 1 от КСО според него има вероятност да е налице и
конкретните фактически основания, които я
обосновават.
Доколкото
административният орган се е позовал в мотивите си на писмо на директора на ОДМВР Разград, съдът
приема, че сме в хипотезата на чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1 т. 4 от КСО. В този случай материалните
предпоставки за спиране на пенсията, които административният орган следва да
установи са: представени доказателства за обстоятелства, които биха могли да
доведат до прекратяване на пенсията поради отпадане на основанието за
отпускането ѝ.
В
случая обаче в приложеното по преписката писмо на директора на ОДМВР Разград,
на което се е позовал административният орган, не се сочат конкретни фактически
обстоятелства, които обосновават вероятно прекратяването на пенсията, поради
което това писмо не съдържа предвидените в чл. 95, ал. 2 от КСО доказателства,
а и самото то не е такова доказателство. В писмото не са посочени лицата спрямо
които се извършва проверката, какви документи засяга тази проверка и каква е
връзката на тези документи с отпуснатата пенсия на оспорващата.
Вярно
е, че в последствие в писмото на Разследващия полицай от ОДМВР Разград е
конкретизирано, че се води досъдебно разследване за престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК и са конкретизирани по вид документите, които се изискват във
връзка с получаваната от оспорващия пенсия, но на първо място ръководителят на
ТП на НОИ не се е позовал на него в
оспореното решение, а на следващо място в това писмо също не са налице данни за
кои конкретно документи се води това досъдебно разследване.
Административният
орган е следвало да събере и анализира
данни за същността, предмета и обхвата на досъдебното производство, за
истинността на експертното решение на медицинската експертиза и другите
документи, за да се прецени вероятното наличие или липса на основание за
прекратяване на пенсията. Именно за прекратяване на пенсията, тъй като ако тези
доказателства само биха повлияли върху нейният размер, те не могат да бъдат
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО. Като не е
сторил това, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК,
което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като създава вероятност за неистинност на фактите, които административният
орган е счел за установени.
Този
извод се потвърждава и от грешните фактически твърдения в оспореното решение.
Към момента на издаване на обжалваното по административен ред разпореждане,
оспорващият Х. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не
на основание Експертно решение № 0043 от 19.03.2010 год. /л.109/ на ТЕЛК общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград” АД , както е приел административният орган, а
въз основа на ЕР № 2990 от 14.12.2017
год. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД /л.44/.
Това експертно решение не е предмет на разследване по досъдебно
производство № 330 ЗМ-253/2018 год. видно от постановлението за образуването
му. Инкриминираният документ е Експертно решение № 0043 от 19.03.2010 год. и
периода на евентуалното престъпно деяние е от 05.07.2011 год. до 31.07.2014
год.
Това
нарушение е довело от своя страна до противоречие на оспорения административен
акт с материалния закон. В случая спирането на пенсията е постановено на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО,
в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени доказателства
за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1.
От регламентираните в чл. 96, ал. 1 от КСО
хипотези за прекратяване на пенсията,
относима за казуса е тази по т. 4 -
пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването ѝ.
Спирането на пенсията в тази хипотеза предпоставя вероятност за неистинност на
съответните документи, а не установяване на неистинност по несъмнен начин. Тази
вероятност обаче не може да бъде имагинерна, а реална. За да бъде спряна
пенсията в тази хипотеза, достатъчно е да се установи, че е налице висящо
наказателно производство, отнасящо се до документи, удостоверяващи правото на
пенсия, която лицето получава към момента на постановяване на разпореждането за
спиране. Въпросната вероятност е напълно
реална, когато е образувано досъдебно производство, в чийто предмет на
доказване попада верността и/или автентичността на гореспоменатите документи
(вж. решение № 14556 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12989 / 2017 г., VI
о.; решение № 14558 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618 / 2017 г., VI о.).
В контекста на това
тълкуване на закона съдът намира, че
установените по делото факти не осъществяват хипотезата на чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, поради което разпореждането
и потвърждаващият го решение се явяват незаконосъобразни
Предвид конкретните данни по
делото, обстоятелствата, които могат да
доведат до прекратяване на пенсията на Х. Х. са свързани с евентуалната
неистинност на Експертното решение № 2990 от 14.12.2017 год. на ТЕЛК общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД въз основа на което на
оспорващия е отпусната личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
която получава в момента на издаване на разпореждането за спиране. В цитираното от административният орган писмо
на директора на ОДМВР Разград и писмото
на разследващия полицай не се съдържат данни, които предпоставят реална
вероятност за неистинност на това експертно решение, което е послужило като
основание за отпускане на получаваната в момента от оспорващия пенсия.
Евентуалната неистинност на
Експертно решение № 0043 от 19.03.2010 год. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ
„Св. Иван Рилски – Разград” АД, въз основа на което оспорващият Х. е получавал социална пенсия за
инвалидност и лична пенсия за
инвалидност за периода от 05.07.2011
год. до 31.07.2014 год., и което е предмет на разследване по посоченото досъдебно
производство, е без значение за настоящия правен спор.
По изложените съображения
съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на делото искането
на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като
своевременно направено, е основателно и доказано в размер на 100 лв. По делото
е представен списък на разноските в размер на 500 лв., но от представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л. 6/ е видно, че от договорения
размер на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в брой е платена само
сумата от 100 лв. Следователно
действително направените от оспорващия разходи по делото са в размер на 100
лв., а не в претендирания размер от 500 лв., поради което искането за разноски
представляващи възнаграждение за адвокат над размера от 100 лв. се явява
недоказано.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-48/1 от 19.07.2019 год. на Ръководителя на
Териториално поделение – Разград на Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане № 3108-16-20
от 18.06.2019 год. на Ръководителя по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА Териториалното поделение – Разград на Националния осигурителен институт да заплати на
Х. Р. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***** сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/