РЕШЕНИЕ
№ 2447
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215330108959 по описа за 2021 година
Предявени са искове чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от “Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* против Е. А. С. и П. А. С., с която са предявени
установителни искове за признаване на установено между страните, че всеки
един от ответниците дължи на ищеца при условията на разделност по 1 / 2 от
следните суми: 643,98 лева – главница, дължима по договор за потребителски
кредит №****/26.10.2015г.; 190,62 лева – договорно възнаграждение за
периода 26.09.2016г. – 26.11.2017г.; 555,93 лева – възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги; законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.02.2021г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
№2952/23.03.2021г. по ч.гр.д.№5012/2021г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Ищецът твърди, че между него и А.П. С. е сключен договор за №****
от 26.10.2015г. По силата на договора дружеството отпуснало на С. сумата
900,00 лева, която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца, ведно с
договорената възнаградителна лихва. Между страните било сключено и
1
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по силата на
което и на основание чл.15 от Общите условия кредитополучателят дължал
възнаграждение в размер на 900,00 лева. Общата дължима сума по кредита и
по допълнителното споразумение била в размер на 2235,36 лева, с месечна
погасителна вноска от 93,14 лева и падеж – всяко 26-то число от месеца.
Длъжникът заплатил девет пълни и една непълна погасителна вноска и
преустановил плащанията. Твърди се всички вземания по договора да са
падежирали на 26.11.2017г. Тъй като длъжникът по договора починал, ищецът
предприел действия за принудително събиране на дължимите суми срещу
неговите наследници по закон, които са ответниците по делото. От съда се
иска да признае за установено съществуването на задълженията на
ответниците. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с
които оспорват исковете. Възразяват, че размерите на ГПР и ГЛП надминават
установените и приемливи стойности, което не отговаря на изискването за
добросъвестност. Твърдят, че т.н.“допълнителни услуги“ по споразумението
всъщност обслужват усвояването и управлението на кредита , поради което
не представляват допълнителни услуги по смисъл на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Поддържат, че по този начин разходите по кредита надхвърлят допустимия
ГПР. Считат, че договорът за кредит е недействителен, поради неспазванията
на закона. Ответницата Е.С. е направила възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №5012/2021г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжниците, които са подали възражения
в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК и са допустими.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит Стандарт
№**** от 26.10.2015г. „Профи Кредит България” ЕООД е предоставило на
А.П. С., ЕГН ********** заем в размер 900,00 лв., платим за срок от 24
месеца, с месечна погасителна вноска в размер 55,64 лв., с краен падеж
съгласно погасителния план на 26.11.2017г. От представеното платежно
2
нареждане се установява, че на 27.10.2015г. сумата 900,00 лева е преведена на
кредитополучателя. Съгласно удостоверение за наследници, същият е
починал на 14.09.2016г. и е оставил за свои наследници дъщеря Е. А. С. и син
П. А. С..
Страните по договора са уговорили: заплащане на договорна лихва; фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 41.17%; годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 49,90 лева. Съгласно подписаното от страните
допълнително споразумение кредитополучателят се е задължил да заплати
900,00 лева, като сумата е разсрочена и предвидена за плащане на равни
вноски по 37,50 лева в добавка към вноските за погасяване на кредита.
Заплащането на уговореното възнаграждение е предвидено да се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а
именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Според твърдяното от ищеца и видно от представеното извлечение по сметка
/л.27/, А. С. е извършил следните плащания: главница в размер на 256,02 лева,
договорна лихва в размер на 244,74 лева, вноски по пакет „допълнителна
услуга“ в размер на 344,07 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Предвид чл.19, ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Чл.10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора, които нямат пряко отношение
3
към насрещните задължения на страните, а именно предоставянето на
паричната сума и нейното връщане, договорената лихва и падеж.
Така, както е уговорена в настоящия случай, допълнителната услуга
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“.Услугите
възможност за отлагане или намаляване на вноски и за смяна на падежа по
своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура
за получаване на допълнителни парични средства не е предоставяне на
допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а
отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и
условията по него, става по съгласие на страните.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за допълнителен пакет
услуги, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото съдът
приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита,
същите следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Такава е и уговорката за допълнителен
пакет услуги в случая, поради което за кредитополучателя, съответно за
неговите наследници не е възникнало задължение за заплащане на сумите по
нея.
Доколкото заобикалянето на закона представлява нелоялна търговска
практика, лишаваща потребителя от възможността да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, съдът приема, че
договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД. Съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени
за погасяване на главницата. Наследодателят на ответниците в случая е
заплатил по договора сума в общ размер на 844,83 лева, която следва да се
приспадне от сумата по предоставения заем от 900,00 лева. Разликата от
55,17 лева е дължима на ищеца поравно от наследниците на
кредитополучателя, поради което искът за главницата ще се уважи до този
4
размер. За разликата над 55,17 лева до пълния предявен размер от 643,98 лева
ще се отхвърли като неоснователен. Исковете по останалите вземания ще се
отхвърлят изцяло, предвид констатираната недействителност на договора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с
уважената част от претенциите. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер 77,81 лева, от които 27,81 лева – държавна
такса и 50,00лева – възнаграждение за юрисконсулт. В настоящото
производство дружеството е направило разноски за държавна такса в размер
на 122,19 лева. Тъй като е представлявано от юрисконсулт, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100,00 лева. Общо разноските за исковото
производство възлизат на 222,19 лева. Разноските на ищеца в заповедното и в
настоящото производство възлизат общо на 300,00 лева. Съразмерно с
уважената част от претенциите на ищеца се дължат разноски в размер на
11,90 лева. Тази сума е в тежест на ответниците поравно, или всеки от тях ще
следва да заплати на ищеца 5,95 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. А. С., ЕГН ********** от с.П.
**** и П. А. С., ЕГН ********** от гр.П. **** дължат на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, при условията на разделност по 1
/ 2 от сумата 55,17 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит Стандарт №****, сключен на 26.10.2015г. от техния
наследодател А.П. С., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 09.02.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за размера над 55,17 лева до пълния
предявен размер от 643,98 лева и ОТХВЪРЛЯ претенциите относно сумите
190,62 лева – договорно възнаграждение за периода 26.09.2016г. –
26.11.2017г. и 555,93 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, за които суми е издадена Заповед №2952 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5012/2021г. на ПРС.
5
ОСЪЖДА Е. А. С., ЕГН ********** от с.П. **** и П. А. С., ЕГН
********** от гр.П. **** - всеки от тях да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В разноски по съразмерност в
размер на 5,95 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6