Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 27.05.2019 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 614/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът МБАЛ Н.К.Б.ЕАД твърди, че в качеството си на изпълнител на медицинска помощ е сключил с ответника Н.З.К.Договор № 22-2473/25.02.2015 г. и Договор № 22-6968/25.05.2017 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и клинични процедури. Твърди, че за изпълнената и отчетена дейност по клинични пътеки за месец ноември 2016 г. и по клинични процедури за месец юни и месец ноември 2016 г. ответникът не заплатил дължимото възнаграждение в общ размер от 178 371 лв. Ищецът счита, че процесното възнаграждение му се дължи, дори да се явява надлимитно, тъй като в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ не е имал право да откаже осъществяването й спрямо здравноосигурени лица. Ето защо поддържа, че договорните клаузи, които установяват лимит, са нищожни поради противоречие с Конституцията и със закона, а също и с добрите нрави. Твърди, че в Националния рамков договор за медицински дейности за 2015 г. не е предвидено задължение за изпълнителя да ограничава дейността до размера на определената от НЗОК парична стойност. Наред с това поддържа, че има решение на Надзорния съвет на НЗОК от 17.01.2017 г. за заплащане на процесните дейности. Ищецът сочи също, че съгласно договора отчетената дейност се заплаща от НЗОК в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, и поради това ответникът е изпаднал в забава, за което дължи лихва в общ размер на 22 819,94 лв., считано от падежа на всяко месечно плащане (или от падежа, определен с решението на Надзорния съвет за закупуване на дейностите) до 29.03.2018 г. В евентуалност предявява иск за същите размери на главница и лихва, като твърди, че му се дължи по-малката от двете суми – стойността на неговото обедняване от извършване на процесните дейности и стойността на обогатяването на ищеца от спестяване на разход за заплащане на възнаграждение за извършването им от други изпълнители на болнична помощ. Счита, че върху обезщетението за неоснователно обогатяване се дължи лихва за същия период, тъй като ответникът би бил длъжен да заплати възнаграждението на друг изпълнител при същите договорни срокове за плащане. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове, както и да присъди законна лихва и разноски.
Ответникът Н.З.К.(НЗОК) оспорва исковете при твърдението, че съгласно действащата за процесните периоди нормативна уредба и съгласно договора осъществената медицинска дейност се заплаща в рамките на стойностите, посочени в приложението към договора, а заплащане на надлимитната дейност е възможно само по решение на Надзорния съвет на НЗОК в рамките на средствата по бюджета за съответната година. Определянето на стойностите, до които се заплаща медицинската дейност, се извършва съобразно Правилата, приети на основание чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. и Методиката за остойностяване на болничната медицинска помощ, приета с ПМС 57/2015. Твърди, че медицинската помощ, до която здравноосигурените лица имат право на достъп, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем, т.е. при условията на нормативните актове и на индивидуалните договори. Оспорва иска за неоснователно обогатяване при твърдението, че не е налице спестяване на разходи, тъй като НЗОК не дължи пряко заплащане на извършеното лечение на здравноосигурените лица. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО.
Предявеният иск е осъдителен за реално изпълнение на договорно парично задължение – за заплащане стойността на извършени и отчетени дейности за оказана медицинска болнична помощ, която стойност надвишава уговорения от страните лимит. Източник на претендираното право са сключените между страните договори - Договор № 22-2473/25.02.2015 г. и Договор № 22-6968/25.05.2016 г. Когато основанието на иска е договорно, съдържанието на правата и задълженията следва да се изведе от договора, от императивните правни норми, приложими за съответния договор, ако има такива, както и от диспозитивните правни норми, приложими в отношенията, ако страните изрично не са се отклонили от тях.
Тъй като в случая се касае за договорни отношения, които не се развиват в класическия престационен вид между частноправни субекти, съдържанието им е уредено основно по императивен начин. Това налага да се разгледа на първо място нормативната уредба (както и нейното задължително тълкуване, ако такова е дадено по съответния ред), а след това – съдържанието на договора. Изясняването й ще даде възможност да се отговори на спорните между страните въпроси, а именно: 1). нищожни ли са клаузите в процесните догорите, които установяват лимит за заплащане на дейностите по медицинска болнична помощ, поради противоречие с императивни норми, включително с конституционни; 2). важи ли уговореният лимит за оказана спешна медицинска болнична помощ; 3). спазен ли е уговореният механизъм за увеличаване на лимита и ако не – как се отразява това върху правото да се получи надлимитно плащане; 4) има ли надлежно взети решения за увеличаване на лимита или за закупуване на надлимитна дейност, обвързващи възложителя да плати процесните суми към настоящия момент.
Нормативната уредба на процесните отношения се съдържа както в закони, така и в подзаконови нормативни актове, а също има своята конституционна основа.
Съгласно чл. 55е ЗЗО преди редакцията на ДВ 48/2015 г., методиката за
остойностяване и за заплащане на медицинските дейности се разработва от НЗОК и
се приема от Министерския съвет. В изпълнение на това задължение са приети ПМС
94/2014 (действало до 20.03.2015 г.) и ПМС 57/2015, към които препращат
и процесните договори (чл. 1, ал.
2 от Договор № 22-2473 и чл. 1, ал. 3 от Договор № 22-6968). С изменение на
чл. 55 ЗЗО, обнародвано в ДВ 48/2015, е предвидено, че обемите, цените и методиките за
остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ се определят с националния рамков договор, сключван
между НЗОК и съсловната организация (т. 3а). Поради неприемане на НРД за
медицински дейности за 2016 г. на основание чл. 54, ал. 9 вр. ал. 8 ЗЗО е
прието Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. (Решението), с което се
установяват правила относно обемите, цените, методиките за остойностяване и
закупуване на медицинските дейности. Съобразно
дадената с чл. 4, ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК
за 2016 г. делегация са приети и Правила за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗБНЗОК, вкл.
относно закупуването от изпълнителните на болнична медицинска помощ на здравни
дейности от пакета. Тези разпоредби са приети за „относими“ към процесните
отношения и в определение № 714/13.12.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, по т.д. №
1298/2018 г.
С приетите с ПМС 94/2014 и ПМС 57/2015 методики за заплащане на медицинската помощ детайлно и в рамките на законовата делегация е уреден механизъм на отчитане и заплащане на стойността, а именно: НЗОК заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по клинична пътека, ако отчетената пътека е включена в предмета на договора и е извършена от съответните специалисти, хоспитализираното лице е с непрекъснати здравноосигурителни права или попада в изключенията, изпълнителят е спазил медицинските изисквания относно хоспитализация и начин на извършване на лечението, дейността е отчетена по предвидения ред. За целта изпълнителят е длъжен да отчита ежедневно по електронен път и по утвърден формат оказаната помощ; отчетената в ежедневните отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен месец РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност с посочване на основанието за отхвърлянето й. Заплащането се извършва след представяне на фактура и спецификация, които следва да съдържат само неотхвърлената за заплащане медицинска дейност (чл. 18). Съгласно чл. 21 стойностите по финансовоотчетните документи не следва да надвишават размера на стойностите, определени в индивидуалния договор в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК и приетите правила на Надзорния съвет на НЗОК.
Тази уредба е в синхрон с чл. 55а ЗЗО (в приложимата за периода редакция), съгласно който НЗОК закупува медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. За да се обезпечи спазването на това изискване, е предвидено ежеседмично РЗОК да информира изпълнителя за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности. При достигане на стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализация, изпълнителят е задължен да формира листа на чакащите с изключение на спешните случаи. За случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност.
Съгласно чл. 199 от Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. (Решението) НЗОК закупува медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО в рамките на обемите по чл. 193 – 198 и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в ЗБНЗОК за 2016 г. В чл. 221 е предвидено, че съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2016 г. НС на НЗОК утвърждава за всяка РЗОК обща годишна стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за заплащане на изпълнителите на БМП, разпределена по месеци за заплащане през бюджетната 2016 г. за периодите на извършване на дейността. Директорът на РЗОК сключва договори с изпълнителите на БМП за закупуване на утвърдените за съответната РЗОК по ал. 1 обеми по видове медицински дейности в рамките на стойностите за тях (чл. 221, ал. 4). При извършени медицински дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност. След изпращане на месечното известие по чл. 217, ал. 10 и анализ на отчетите на всички изпълнители директорът на РЗОК има право да вземе решение за закупуване на дейности в рамките на неусвоените стойности по ал. 7 и определените обеми и стойности по ал. 4. В случай че на ниво РЗОК не са налични средства за закупуване на допълнителни дейности, директорът на РЗОК извършва проверка на всички изпълнители и изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, мотивирано искане за корекции на стойностите по ал. 1, което управителят внася за разглеждане от НС на НЗОК. НС на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на РЗОК по реда на правилата по чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. в рамките на договорените обеми, както и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК на национално ниво, определени в ЗБНЗОК за 2016 г. При достигане или надвишаване на средствата, предвидени по съответния параграф за здравноосигурителни плащания на ЗБНЗОК за 2016 г. на национално ниво и след верификация на надвишените дейности от НС на НЗОК, средствата не се изплащат. При осигурена възможност на средства през следващите месеци и в рамките на предвидените в ЗБНЗОК за 2016 г. НС на НЗОК взема решение за извършване на корекция и изплащане на потвърдените дейности, частично или напълно.
Уредбата на процесните отношения в двата процесни договора е идентична с уредбата в цитираните подзаконови актове и поради това ще бъде маркирана накратко:
Съгласно чл. 1 от Договор № 22-2473/25.02.2015 г. ищецът-изпълнител се задължава да оказва болнична медицинска помощ по посочени в договора клинични пътеки, а възложителят - да заплаща дейността съгласно приетите с ПМС 94/2014 г. методики за остойностяване и за заплащане на дейностите. В срока на действие на договора са сключени множество допълнителни споразумения, с които се актуализира Приложение 2 към договора съобразно утвърдените стойности. С допълнително споразумение от 25.05.2016 г. (л. 338, т. ІІ) e създаден раздел VІ „Условия и срокове за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ“ и нов чл. 34, съгласно който възложителят закупува от изпълнителя дейности съгласно договора в рамките на стойностите и обемите, определени съобразно Правилата към ЗБНЗОК за 2016 г. Съгласно чл. 37 изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща общата месечна стойност. При надвишаване на стойностите за съответния месец възложителят отхвърля заплащането им, като незаплатените дейности се определят по реда на последно извършена по време дейност (чл. 37, ал. 4). Съгласно чл. 38, ал. 2 при „извършени и отчетени от изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност изпълнителят подава в сроковете за отчитане писмено заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност.
Подобна е уредбата и в Договор № 22-6968/25.05.2017 г. за извършване на клинични процедури. Отново е предвидено отчитане на дейността чрез ежедневен електронен отчет (чл. 22 и сл.). След обработка на отчетите за календарния месец РЗОК следва да изпрати по електронен път месечно известие, съдържащо отхвърлената част и основанието за отхвърляне. Възложителят закупува дейности в рамките на стойностите и обемите, определени по съобразно Правилата (чл. 25), а съгласно чл. 28 от Договора изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, надвишаващи общата месечна стойност. При отчитане на надлимитни дейности изпълнителят подава заявление за увеличаване на месечната стойност, като възложителят има право след анализ на отчетите на всички изпълнители да вземе решение за закупуване на така заявените дейности.
От изложената правна и договорна рамка на процесните отношения се налага изводът, че по правило НЗОК дължи заплащане на дейности, когато тяхната стойност е в рамките на определените по съответния ред лимити за периода (с изключение на пътеки или лица, за които не е установен лимит, но които са извън процесните случаи). Това правило има своето основание в специфичния източник на финансиране (от бюджета на НЗОК), който освен че има пределна и то законова рамка, е част от общия финансов ресурс на държавата и разходването му следва да се извършва по строго определени правила. Да се допусне обратното, би означавало да се накърнят други права на гражданите, включително конституционно закрепени (право на образование, на социално подпомагане).
Че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е противоконституционно, е прието в Решение на Конституционния съд № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. с докладчик Р.Я.– в същото е посочено, че правото по чл. 52, ал. 1 от КРБ на безплатно ползване на медицинско обслужване не е „право от класически тип … и по необходимост налага държавна намеса. Това е причината самата Конституция да посочва, че здравното осигуряване и, общо казано, медицинската помощ се осъществяват по ред, определен в закон ….Законът за бюджета на Касата не отрича посочените в чл. 52, ал. 1 принципи на здравното осигуряване“ и не води до неравно третиране на гражданите.
Поради изложеното настоящият състав приема, че определянето в договорите на лимити, до които да се заплаща болничната медицинска дейност, не е нищожно поради противоречие със закона – то не е в нарушение на Конституцията според мотивите на цитираното РКС, както е в пълно съответствие с ЗЗО и приетите в негово приложение нормативни актове, цитирани и разгледани по-горе. В частност – не е налице нарушение на сочените от ищеца разпоредби на чл. 2, ал. 1, изр. 2 ЗЗО и чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗЗО. В тях е предвидено правото на здравноосигурените лица да ползват определен пакет медицински дейности, който обаче е гарантиран от бюджета на НЗОК. Следователно ако договорът е съобразен с бюджета на НЗОК и с неговите принципи на финансиране, отчитане и заплащане на дейностите, то той не би могъл да се яви противозаконен. Бюджетът на НЗОК се установява със закон и спазването му е гаранция за валидност на договорните клаузи, а не основание за тяхната нищожност.
Не се установява нищожност на клаузите, установяващи лимит, и поради противоречие с добрите нрави – както беше посочено, тези разпоредби са съобразени с императивни законови норми и това изключва възможността да бъдат обявени за нищожни поради противоречие с морала.
Следва да се отговори на следващия въпрос, а именно - важат ли лимитите за всички медицински дейности, осъществени в рамките на оказаната болнична помощ, или се отнасят само до плановите, а не и за спешните.
В разгледаната по-горе нормативна и договорна уредба няма пряка норма, която да разделя режима на заплащане на дейността според нейния характер – всички изброени правила важат като цяло „за извършена и отчетена дейност, попадаща в предмета на договора“. В частност, съгласно чл. 51 ЗЗО „медицинската помощ“ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се закупува от НЗОК независимо от нейния характер – спешен или планов.
Разделен режим на заплащане не може да се извлече и по тълкувателен път. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Договор № 22-2473, изменен с Допълнителното споразумение от 25.05.2016 г. (л. 358, т. ІІ), както и съгласно чл. 30, ал. 2 от Договор № 22-6968 (л. 440, т. ІІ), при извършени и отчетени от изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност, изпълнителят подава писмено заявление за увеличаване на месечната стойност. При извършени и отчетени случаи извън случаите на спешна диагностика и лечение на стойност, надвишаващи определената месечна стойност, в писменото уведомление изпълнителят посочва причините за извършването на такива хоспитализация. Изключението за „случаите на спешна диагностика и лечение“ в ал. 2 касае единствено изискването да не се посочват причините за надлимитните хоспитализации, но не е изключение от принципа за лимитно плащане, заложен в ЗЗО.
Именно защото лимитът важи и за спешните случаи, в ал. 3 на чл. 39 от Договор № 22-2473 (ал. 3, на чл. 30 от Договор № 22-6968) е предвидено тяхното закупуване, когато са над лимита: – съгласно т. 1, при наличие на един или няколко изпълнители, отчели и заявили дейност за спешна диагностика и лечение над месечната стойност, със свободните средства се закупуват дейности пропорционално на стойността на отчетените случаи над месечната дейност за всички изпълнители, отчели спешни случаи над утвърдените им месечни стойности; когато след прилагане на този критерий останат неусвоени стойности, същите могат да се използват за закупуване на дейност за плановите случаи (т. 2). Това означава, че спешните случаи също са лимитни, но имат приоритет пред плановите в случаите на закупуване на надлимитна дейност.
Допълнителен аргумент за това, че спешните дейности също могат да са надлимитни, е и обстоятелството, че при надвишаване на месечните стойности се отхвърлят последните по време дейности, независимо от техния характер (на спешни или на планови).
Правилото, че лимитите важат и за спешните дейности не противоречи на задължението на изпълнителя да окаже спешна помощ винаги, когато се налага. То има друг аспект – финансов, и определя задължение за изпълнителя така да организира своята дейност, че да може да изпълнява основното си задължение по осигуряване на спешна медицинска помощ. Такава организация предполага на база данните за договорената месечната стойност и данните за достигнатото или статистическо месечно потребление плановите дейности да се ограничават до обем, който да позволи във всеки един момент изпълнителят да разполага с ресурс за спешна помощ. Или казано другояче – ако изпълнителят е избрал да осъществи всички планови дейности в един период, а не да отложи част от тях (което е допустимо именно поради неспешния им характер), той носи риска от невъзможността да финансира със средства от НЗОК последващите дейности, ако те са спешни и е задължен за тяхното извършване.
Ето защо в ПМС 57/2015 е предвидено задължение за РЗОК ежеседмично да информира изпълнителя за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности, а изпълнителят от своя страна е длъжен при достигане на стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализация, да формира листа на чакащите с изключение на спешните случаи, а при спешните дейности – да заяви искане за увеличение на лимита. Възможността това задължение да бъде изпълнено е гарантирана и от вмененото и с договорите задължение за възложителя да подава ежеседмично информация за достигнатите стойности (чл. 38, ал. 1 от Договор № 22-2473 след изменението от 25.05.2016 г. и чл. 29, ал. 1 от Договор № 22-6968).
В обобщение – лимитите, установени в индивидуалните договори с изпълнителя, важат за всички случаи на осъществена медицинска дейност. Ето защо следва да се отговори на въпроса, възможно ли е увеличаването им и ако да – извършена ли е в настоящия случай такава процедура. В чл. 21, ал. 4-6 от ПМС 57/2015 г. е предвидено, че за случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност, което е за сметка на стойностите от следващите месеци на тримесечието и от следващото тримесечие, но не и за четвъртото (и то до определен размер от 5%). Договарянето на увеличението се извършва между изпълнителя и директора на РЗОК. Сходна е уредбата и в чл. 16 от Правилата, приети на основание чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. – в рамките на неусвоените стойности от всички изпълнители директорът на РЗОК може да вземе решение за закупуване на дейности при разгледаните по-горе критерии (първо спешни, а после планови надлимитни дейности). Процедура по увеличаване на лимита е уредена и в чл. 221, ал. 8 от Решението на НС.
Следователно, уредена е възможност за увеличаване на лимита в рамките на неусвоените стойности за общия бюджет на НЗОК, но тази възможност не е едностранна, а предвижда решение на директора на РЗОК. Когато пък са достигнати средствата на НЗОК на национално ниво, е възможно заплащане на надлимитните дейности при условията на чл. 40 от Договор № 22-2473 и чл. 31 от Договор № 22-6968 - по решение на Надзорния съвет, но при осигурена възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания (вж. например Приложение 2 към Допълнително споразумение от 05.05.2015 г. (л. 261), с което за заплатени надлимитни дейности за предходен месец съгласно решение на НС). Такава е уредбата и в Правилата, приети на основание чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. – съгласно чл. 17, ал. 3 „при осигурена възможност на средства в следващите месеци“ НЗОК взема решение за корекции и закупуване на потвърдените дейности.
В настоящия случай с писмо от 13.02.2018 г. НЗОК е уведомила ищеца, че е прието Решение на Надзорния съвет № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. да закупи отчетената дейност, като заплащането ще се извърши в месеца, в който се осигурят тези средства. С последващо решение е било отложено изпълнението на посоченото решение съобразно § 9 ПЗР ЗБНЗОК за 2017 г. Посочено е също, че към настоящия момент не са постъпили средства и няма освободен лимит, за да се осъществят плащанията.
Видно от съдържанието на самото решение (л. 660), директорите на РЗОК следва да извършат проверки и да заявят необходимите средства за потвърдените при проверките стойности, като тези стойности следва да бъдат изплатени след приемане от Надзорния съвет на НЗОК на месечно разпределение на средствата по бюджета на НЗОК за 2017 г. в месеца, в който са осигурени заявените средства.
Изложеното сочи, че е взето решение за заплащане на част от процесната дейност, но под условие - когато са налице средства за това. Това решение е в съответствие с цитираните разпоредби на договора, задължаващи възложителя да съобрази дали е осигурена възможност за плащане през следващите месеци. Следователно, за да е настъпила изискуемостта на задължението за закупуване, е необходимо да се докаже „приемане на месечно разпределение в месеца, в който са осигурени заявените средства“. До настъпването на това условие, а именно - до осигуряване на финансов ресурс, задължението не се явява изискуемо. Не може да се приеме, че самото решение задължава НЗОК да осигури средства, тъй като това противоречи на разгледаната по-горе идея на бюджетирането.
В настоящия процес не се доказа настъпването на посочената предпоставка и поради това вземането не се явява изискуемо. Съдът не би могъл да постанови присъждането му. Ирелевантно е обстоятелството, че изпълнението на процесното решение е било отложено с последващо решение до момент, който вече е настъпил (до изтичане на срока по § 9 ПРЗ ЗБНЗОК за 2017 г.). Установяването на нов срок за изпълнение не води до отпадане на материалната предпоставка за наличие на свободен финансов ресурс, а само отлага задължението да се извърши плащане, ако такъв ресурс се осигури по-рано от изтичане на новоопределения срок.
Ето защо съдът намира иска за главница за неоснователен, а поради това неоснователен се явява и искът за лихва.
По евентуалните искове по чл.
59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
С оглед формирания правен извод по главните искове се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалните искове. Съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:
Фактическият състав на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване включва обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и връзка (поне генетична) между тях. Наред с това е необходимо ищецът да няма друг път за възмездяването си.
В настоящия случай ищецът обосновава обедняването си с извършените от
него разходи по лечение в процесните случаи и съдът приема това за доказано (не
би могло да се приеме, че осъществяването на лечение не генерира никакви
разходи). Не се установява обаче обогатяване на ответника под формата на
спестяване на разходи за същото това лечение – не може да се презюмира, че
лицата, получили лечение от ищеца, биха получили такова лечение от друг
изпълнител на болнична медицинска помощ, който има сключен договор с НЗОК и комуто
ответникът би бил длъжен да плати (спешната помощ би могла да се
осъществи и от лице без договорна връзка към НЗОК).
Освен това съдът прие, че е налице решение за заплащане на надлимитните дейности, но задължението за това не е станало изискуемо към настоящия момент, тъй като не се доказва наличие на финансови средства в рамките на съответния бюджет. Ето защо дължимостта на процесната сума следва от развитието на облигационните отношения на страните и това препятства възможността да се претендира плащане по реда на субсидиарния иск (ищецът следва да търси защита по пътя на реалното изпълнение на решението, като докаже сбъдване на неговото отлагателно условие).
Поради изложеното евентуалните искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от МБАЛ Н.К.Б.ЕАД, ********, срещу Н.З.К., ЕИК ********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 178 371 лв., дължима по Договор № 22-2473/25.02.2015 г. и Договор № 22-6968/25.05.2015 г. за оказана и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец ноември 2016 г. и клинични процедури за юни и ноември 2016 г. и сумата от 22 819,94 лв., представляваща лихва за забава върху главницата считано от падежа на всяко месечно плащане до 29.03.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от МБАЛ Н.К.Б.ЕАД, ********, срещу Н.З.К., ЕИК ********, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 178 371 лв., представляваща стойността, с която ищецът е обеднял, а оветникът се е обогатил в резултат от оказване на болнична медицинска помощ през месец юни и месец ноември 2016 г. и сумата от 22 819,94 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода, считано от настъпване на обогатяването до 29.03.2018 г.
ОСЪЖДА МБАЛ Н.К.Б.ЕАД, ********, да заплати на Н.З.К., ЕИК ********, основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: