ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42971
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110146607 по описа за 2023 година
Производството е образувано с искова молба с вх. № 234559/21.08.2023
г., с която ищците З. Валиериев Г., Г. В. С., Г. К. Г., Г. В. С., К. В. Г. срещу
ответниците В. Б. З. и И. З. Г..
Ответниците са подали отговори на исковата молба, с който оспорват
предявените искове като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
1. Съдът счита, че са налице предпоставки за насрочване на делото
в открито съдебно заседание и изготвяне на проект за доклад в следния
смисъл:
Ищците с исковата молба твърдят, че на 20.05.2020 г. лицето Г. В. М. е
сключила договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила
нейните 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя
В. Б. З.. Процесният имот е придобит по време на брака й със съпругът З. М. и
е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). След неговата
смърт на 09.02.1989 г., Г. придобива 1/2 идеални части от процесния имот. В
нотариалния акт е посочено, че прехвърлянето се извършило с цел Г. В. М. да
погаси дълг на сина й В. З. Г. от 1994 г. на починал през 2016г., към
приобретателя В. З. в размер на 25 350 лева, като запазила правото си на
ползване върху идеалните части предмет на сделката.
Гюра ВЕ.а Манова починала на 16.02.2022 г.
1. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Предявен е главен иск от страна на ищците З. В. Г., Г. С. Г. С., заедно с К.
1
В. Г. и К. Г. иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД срещу
ответниците В. Б. З. и И. З. Г., с който се иска да бъде прогласен за нищожен
сключения между Г. В. М. и В. Б. З. договор за прехвърляне на собственост
върху недвижим имот в изпълнение на задължение с Нотариален акт № 144,
том I, peгr. № 1378, дело № 126 от 20.05.2020 г. на нотариус Ц. Д., вписана под
per. № 350 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-София,
вписан в СВ-гр. София с вх. № 24642 от 20.05.2020 г.
Ищците, З. В. Г., Г. В. С. и Г. В. С. се легитимират като съсобственици на
Имота получен по наследство от дядо си наследодателят З. Г. М., който е бил
съпруг на прехвърлителката Г. М., като Имотът е придобит в режим на СИО и
като такива имат правен интерес от предявяване на исковете, като в същото
време са наследници и на прехвърлителката. Ищецът К. Г. е направил отказ от
наследство на 29.07.2016г. на своя баща, който е починал на 17.07.2016г.,
поради което не се явява наследник на З. М. Твърди, че доколкото е наследник
на Г. М. има правен интерес от иска.
Ищците твърдят, че процесният договор е нищожен поради накърняване
на добрите нрави. Основават претенциите си на следните факти:
Твърдят, че основанието за сключване на процесният договор, а именно
погасяване на задължение на В. З. Г. към третото лице, не съществува и
поради това прехвърлянето е лишено от основание.
Посочват, че никога не е осъществяван юридически факт, от който да
произтече въпросното задължение, заради което е сключен договора.
Посочват, че задължението никъде не е определено по размер, не става ясно и
какво е правоотношението, заради което се сключва процесния договор, нито
правопораждащият му юридически факт.
Твърдят, че сделка, която е сключена без основание накърнява добрите
нрави и като такава може да бъде обявена за нищожна. Аргументират се с
мотивите от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК. Посочват още Определение № 898
от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г. I г.о., ГК докладчик съдията К.
А; Решение 1291 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 5477/2007 г., ВКС, V г.о.
Ищците посочват още, че така сключената сделка е лишена от правна,
икономическа и житейска логика, защото не съществува подобно задължение,
чието погасяване е довело до резултат, противоречащ на морала и добрите
нрави, а именно несправедливо обогатяване на едно лице.
Ищците навеждат твърдения, че третото лице приобретател се е
възползвал от преклонната възраст на праводателката. Твърдят, че към
момента на изповядване на сделката Г. е била в преклонна възраст и е
възможно приобретателят да е повлиял на волеобразването й като й е вменил
разбирането, че тя отговаря за задължение на починалия син, което не
съществува. Обосновават тезата, че учреденото право на ползване е в заблуда
на праводателката, за да не остане на улицата.
На следващо място твърдят, че размерът на престациите е
2
нееквивалентен. Определената пазарна цена от 25 350 лв. е явна и
незначителна за 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда. Нещо
повече това нарушава принципите на справедливост и добри нрави в
гражданския оборот, защото за така определената цена действително
приобретателят не е прехвърлил парична сума, а се е погасило едно
задължение.
Според съда, ищцата Г. Г. няма правен интерес от предявяване на иска,
същата не е наследник на Г. М., иска и следва да бъде върнат.
2. По втория иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС:
При условията на евентуалност при отхвърляне на иска за нищожност
ищците З. В. Г., Г. В. С., Г. В. С. и Г. К. Г. са предявили срещу В. Б. З. иск с
правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, с който да бъде допуснато право на
изкупуване в полза на купувачите, при следната поредност: 1.З. В. Г., 2.Г. В.
С., 3. Г. В. С. и 4. Г. К. Г. за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4361.176.1.28, находящ се в гр. С. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 14/06.03.2009
год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. С., район Л.,
...................../", блок № ............. вход „.....", етаж ........., апартамент ................ ,
който самостоятелен обект се намира на етаж ........... в сграда с
идентификатор 68134.4361.176.1, брой надземни етажи: 14, брой подземни
етажи: 0; с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.176,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 68.87 кв. метра, с прилежащи
части: избено помещение № 28, и 1.657 % /едно цяло и шестстотин петдесет и
седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата; стар
идентификатор: 68134.4361.176.1.30; ниво 1 /едно/, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.4361.176.1.27
68134.4361.176.1.22, над обекта - 68134.4361.176.1.34 /, който самостоятелен
обект, съгласно доказателствен документ за собственост представлява:
АПАРТАМЕНТ № .........., находящ се в гр. С. ж.к. „............ ул. „.........", в
жилищната сграда - блок № .........../, разположена на ............. етаж, състоящ се
от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
68.87 кв. метра.
К. Г. към датата на изповядване на процесната сделка не е притежавал
качеството на съсобственик.
Ищците твърдят, че праводателката не е изпълнила задължението да
предложи на останалите съсобственици да изкупят имота, от което имат право
да предявяват иск за изкупуване на идеалните части. Основават претенцията
си на следните факти:
Твърдят, че са съсобственици заедно с праводателката на процесния
имот към момента на сделката.
3
Посочват, че не са били уведомени за намеренията на праводателката да
прехвърли имота и не са имали възможността да упражняват правото си на
изкупуване.
Считат, че процесният договор отговаря на хипотезата на чл. 33, ал. 1
ЗС, бидейки възмезден и не с оглед на личността, както че насрещната
престация е родово определени вещи. Аргументират се с ТР №5/2012 на ВКС-
ОСГК.
Поясняват, че момента на узнаване за сключване на процесния договор е
след направена справка в имотния регистър на 05.07.2023 г., като посочват, че
от тогава започва да тече срокът за предявяване на иска.
В срок са постъпили отговори на исковата молба от ответната страна,
В. Б. З., представлявана от адвокат Д. Я. и от И. З. Г..
Оспорват основателността на предявените искове, като основават
твърденията си на следните факти:
Ответникът В. Б. З. посочва, че през април 1994 г. е изтеглил заем от
банка ДСК в размер на 100 000 лева, която предоставил на В. З. Г. в
присъствието на Г. Г. и Г. М., с която сума е била погасена ипотека по
отношение на процесния апартамент. Твърди, че Г. М. собственоръчно е
написала относно погасяване на задължение към сина й, като е изразила
желание да стори това и е била активната страна по сделката. Оспорва да е
налице нееквивалентност на престациите. Посочва, че иска по чл. 33, ал. 2 от
ЗС е погасена по давност.
Ответникът И. З. Г. също оспорва исковете като неоснователни.
Посочва, че е наследник на З. Г. М. и Г. В. М. Твърди, че процесния имот е
придобит от неговите родителите през 1986 г. като обезщетение за отчужден
недвижим имот. Сочи, че двамата му братя имали семейни бизнеси, като
инвестицията за бизнесите им била осигурена от ипотекиране на семейните
жилища. Навежда, че ипотечния кредит по отношение на апартамента на
майка му не бил обслужван, като имотът на два пъти бил посещаван от
инспектори на банката. Твърди, че през май 1994 г. майка им заедно с брат му
В. и съпругата му Г. (ищцата по делото) отишли си при брат й Б. и сина му В.
(ответника), който предоставил заем в размер на 100 000 лв., въпреки че към
този момент имал финансови проблеми. Въпреки това получената сума не
била върната на В., като същата никога не била поискана от него. Твърди, че
преди си смъртта си Г. М. искала да погаси този дълг, поради което решила да
прехвърли идеалните си части от апартамента, като сделката била сключена
пред май 2020 г. Обосновката била на сделката била направена въз основа на
4
това, че през 1994 г. средната заплата е била 4960,42 лв., с оглед на което
сумата 100 000 лв. е представлявала 20,16 средни месечни заплати, с оглед на
което 20,16 месечни заплати през 2019 г. се равнявали на 25 350 лв. Сочи, че
законовата годишна лихва от 10% довела до натрупана лихва от 45 910 лв., с
оглед на което общо дължимата сума станала 71 260 лв. Посочва,че през
ноември майка му прехвърлила 1/8 от апартамента за сумата в размер на 5500
лв. Твърди, че за сключената сделка разговарял с Г., която заявила, че нейните
деца няма възразят, като единствено З. научил постфактум за сделката. С
оглед гореизложеното молят за отхвърлянето на предявения иск.
2. Кои права и кои обстоятелства се признават:
Между страните не се спори, че на 20.05.2020 г. Г. В. М. е сключила
договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила нейните 1/2
идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З., като
в нотариалния акт е посочено, че прехвърлянето се извършило с цел Г. В. М.
да погаси дълг на сина й В. З. Г. от 1994 г., починалия през 2016г., към
приобретателя В. З. в размер на 25 350 лева, като запазила правото си на
ползване върху идеалните части предмет на сделката.
3. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Няма такива.
4. Правна квалификация:
Съдът счита, че:
1. Сезиран е със следните субективно съединени искове: установителен
иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение 3 от Закон за
задълженията и договорите и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от Закон за задълженията
и договорите.
2. В условията на евентуалност, е със следните субективно съединени
искове: конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 от Закон за
собствеността.
5. Съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:
1. По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение 3
от Закон за задълженията и договорите и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от Закон за
задълженията и договорите.
В тежест на ищците е в условията на пълно и главно доказване да
установят, че на 20.05.2020 г. Г. В. М. е сключила договор в нотариална форма,
чрез който договор е прехвърлила нейните 1/2 идеални части от
самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З., който договор
противоречи на добрите нрави, както и да оборят презумпцията по чл. 26, ал.
2, изр. 2.
В тежест на ответниците в условията на пълно и главно доказване да
5
установят, че: е налице основание за извършване на процесното прехвърляне,
което в случая предполага да установи: 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и В. З. Г., възникнало по силата на
Договор за заем; 2) размера на вземането по договора, както и останалите
обстоятелства твърдени в отговорите на исковата молба.
2. По втория иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание по чл. 33, ал. 2 ЗС е и за двете страни. Ищците следва
пълно и главно да докажат, че имат дял в съсобствен имот, че Г. В. М. е била
съсобственик в същия имот и е сключила договор за покупко-продажба, с
който е прехвърлила на В. Б. З. дела си в имота, както и че искът е предявен в
двумесечен срок от узнаване на сделката, а при отправена покана – от датата
на сделката. В тежест на ответника е да докаже, че преди сключване на
сделката на ищците е било предложено изкупуване на съответния дял при
същите условия, при които е била осъществена продажбата. Извън това всяка
от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици.
5.По доказателствените искания:
Съдът допуска представените писмени доказателства с исковата молба и
с отговора на исковата молба;
Ответникът И. Г. е поискал допускането на двама свидетели при режим
на довеждане за доказването на сключения заем в размер на 100 000 лв., но
същото доказателствено искане е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т.3
ГПК.
Ответникът В. Б. З. е поискал допускането на разпит на двама свидетели
при режим на довеждане за доказване на обстоятелствата по т.2 и т.3 в
отговора на исковата молба, като същото искане е допустимо и относимо
единствено по отношение на 1 свидетел и следва да бъде уважено. Ответника
се е отказал от въпроса по т. 1, както и от почеркова експертиза.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба по чл. 26, ал. 1, предложение 3 от Закон за
задълженията и договорите и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от Закон за задълженията и
договорите, от Г. К. Г. срещу В. Б. З. и И. З. Г. и ПРЕКРАТЯВА делото в тази
му част. Определението подлежи на обжалване в тази му част в 1 седмичен
срок от връчване на ищцата пред Софийски градски съд.
6
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.12.2024 г. от
10:15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им
указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Указва на ищците в 1 седмичен срок да посочат дали твърдят, че
договора, който е сключила Г. В. М. с В. Б. З. е унищожаем: поради измама по
чл. 29 ЗЗД, поради невъзможност на същата да разбира и ръководи действията
си по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, поради сключване при крайна нужда и явно неизгодни
условия по чл. 33 ЗЗД и дали предявяват подобен петитум. При положителен
отговор- да представят поправена искова молба, с преписи за ответните
страни, в която да отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 , т. 4 и т. 5 ГПК.
При неизпълнение в срок съдът ще върне исковата молба.
ПРИЕМА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата
молба и отговор на искова молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА разпит на 1 свидетел при режим на довеждане на ответника
В. Б. З.. Свидетеля следва да бъде доведен за датата на насроченото съдебно
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на двама свидетели на
ответника И. Г..
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или
друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба
с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един
месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
7
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено
неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8