Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.10. 2021
година гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданско и търговско отделение
На четвърти октомври 2021 година
В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
т.д.№
4, по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила е молба от „Ю.....“ АД
гр. София за поправка на явна фактическа грешка, допусната в решение № 57 от 16.07.
2019 г. В диспозитива на решението си съдът не се бил произнесъл по въпроса за
присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба,
до окончателното изплащане. В мотивите си съдът е посочил, че ищецът търси тази
лихва, върху сумата от 77 214,59 лв. В диспозитива на решението обаче
съдът не е присъдил тази лихва. Ищецът счита, че е налице явна фактическа
грешка и моли тя да бъде поправена като в решението бъде посочено и това, че се
присъжда законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
На ответниците беше връчен препис
от исковата молба, но в дадения им срок те не взеха становище.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства и най-вече постановеното решение, намира следното: Молбата
е неоснователна.
Видно от решението на съда, в
диспозитива действително липсва присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане.
Описвайки претенцията на ищеца в началото на решението, съдът е посочил, че има
такова искане. В мотивите на решението обаче, съдът не е изложил каквото и да
било относно тази претенция – основателна ли е тя и следва ли да се уважи. Т.е.
липсва произнасяне по тази част от исковата молба както в диспозитива, така и в
мотивите на решението.
Касае се до класически случай на
непълнота на решението, а не до явна фактическа грешка. Ако съдът беше изразил
воля за основателност или не на претенцията за заплащане на тази лихва, но беше
пропуснал да осъди ответника да я заплати, то тогава действително щеше да бъде
налице очевидна фактическа грешка.
Не може да се приеме становището
на ищеца, че споменаването в мотивите на това каква е неговата претенция, е
произнасяне на съда по нея. Произнасяне има, когато съдът посочи дали уважава
тази претенция или отхвърля иска в същата част. След като никъде в мотивите
няма такова произнасяне, решението е непълно.
Подадената молба обаче е за
поправка на очевидна фактическа грешка, а не за допълване на решението. Съдът
счита, че ищецът не случайно се позовава на чл. 247 от ГПК, въпреки че е
наясно, че съдът изобщо не се е произнесъл по тази част на иска. В
производството по чл. 247 от ГПК няма преклузивни срокове и съдът може да се
произнесе по всяко време. За допълване на решението обаче има такива срокове и
в случая те отдавна са изтекли. Именно по тази причина и съдът счита, че ищецът
е подал молба за поправка на явна фактическа грешка. Молбата е пределно ясна и
затова не беше необходимо съдът да дава указания дали се касае до искане по чл.
247 или по чл. 250 от ГПК.
След като съдът не е допуснал
грешка, то молбата за поправката е неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ю.....“ АД“ гр. София за
поправка на явна фактическа грешка, в решение № 57 от 16.07. 2019 г., по
настоящото дело, изразяваща се в неприсъждане в диспозитива на решението на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: