РЕШЕНИЕ
№
гр.
Троян,21.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД , трети състав,
в открито заседание на двадесет и първи август,
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА
............................
Секретар Ценка Банчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Гатева
АНД № 171 по описа на ТРС за
2020год., за да се произнесе – съобрази:
Производство
с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление №295р -
7394/14.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст.
комисар Милен Семков Маринов на жалбоподателката С.К.В. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300/триста/лева на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр. ал.1
от Закона за здравето/ЗЗдр./ за нарушение по чл.209 а ал.1 от ЗЗдр.Посоченото наказателно постановление е обжалвано от В., която в законоустановения срок е подала жалба до Троянски районен съд и моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и издадено без правно
основание.Алтернативно, жалбоподателката моли съда да приеме, че случая е
маловажен.
В съдебно
заседание жалбоподателката С.К.В., редовно призована, не се явява лично.Представлява
се от адв.К. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да отмени обжалваното
НП при съображения, подробно изложени в
представена по делото писмена защита.
За
въззиваемата ОДМВР Ловеч, редовно призовани, представител не се явява в с.з.В
придружителното към жалбата писмо е
направено искане жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
От показанията на разпитаните свидетели
И.Д.Н. и А.К.К. и от приложените към делото писмени доказателства: Докладна
записка № 359р-10401/27.05.2020 г.; Наказателно постановление №
295р-7394/14.05.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч; АУАН №
72/2020 г.; Докладна записка рег. № 359р-8020/27.04.2020 г.; Протокол за
предупреждение от 25.04.2020 г.; Сведение от С.К.В. от 25.04.2020 г.; Заповед №
295з-579/24.03.2020 г. на МВР съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателката С.К.В. е съставен
АУАН № 72/20 с бл.№ 889988 от 25.04.2020г. от И.Д.Н. ***
затова, че на 25.04.2020г.
около 10.30 часа в с.Орешак,Ловешка област, ул.Стара планина № 28, в хранителен магазин „Манастира” не
спазва въведената със
Заповед №РД -01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от
Закона за здравето, а именно не е „поставила”
защитна маска или друго средство
, покриващо носа и устата на обществено място.Констатирано е, че е налице
нарушение по чл.209а ал.1 от ЗЗдр.Препис
от акта е връчен на жалбоподателката, която
в графата за възражения е вписала, че за малко е свалила маската си, за
да брои пари.Въз основа на акта е
издадено Наказателно постановление №295р -
7394/14.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч
ст.комисар Милен Семков Маринов, с което на
С.К.В. е наложено административно наказание
глоба в размер на 300лева на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр. ал.1 от ЗЗдр.В НП е
уточнено, че нарушението е извършено в условията на обявено в РБългария
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г.
на Народното събрание, както и че е въведена противоепидемична мярка на
основание чл.63 ал.1 от ЗЗдр. със Заповед №РД -01-197/11.04.2020г. т.9, с която
е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
При така
установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН
срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
От
показанията на свидетелите И.Д.Н. и А.К.К.
се установява, че на посочената дата в
акта двамата са посетили магазин „Манастира” в с.Орешак, Ловешка област. В
помещението се намирала жалбоподателката В., която подреждала стоки. В магазина била сама,
нямало клиенти. Когато я попитали защо не е поставила маска на лицето си, В. им
отговорила, че маската я задушава и и пречи да изпълнява служебните си
задължения.В жалбата си и в с.з. С.К.В.
не оспорва, че е извършила нарушението, описано в наказателното постановление.В
писмената защита процесуалният и представител адв.Н. твърди, че действително
нарушението е извършено, но в момента на проверката в помещението на магазина
не е имало други лица.Счита, че от
нарушението не са настъпили вредни последици и е следвало АНО първо да предупреди В. и след това
да и наложи административно
наказание.Изтъква, че по смисъла на закона магазинът е „обществено място”, во
тъй като е нямало други хора в помещението не се е създала опасност В. да зарази себе си или другиго.
От така изложената фактическа
обстановка на първо място е видно, че
жалбоподателката е извършила административно нарушение, като на посочените дата
и час в АУАН се е намирала на обществено
място – магазин „Манастира” в с.Орешак, Ловешка област и не е имала поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, каквито са изискванията на чл.63 ал.4 във вр. ал.1 от
ЗЗдр., във вр. с т.9 от
Заповед №РД -01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД
-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
Въз основа
на извършената служебна проверка съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на императивни
разпоредби от ЗАНН, ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл.
42 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП,
следва да бъдат посочени законовите
разпоредби, които са били нарушени. АУАН не отговаря на изискванията на
чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като разпоредбата
на чл.209 а ал.1 от ЗЗдр, по която е квалифицирано нарушението е бланкетна и не
съдържа състав на административно нарушение,
а съдържа само санкцията за съответното нарушение.За да може
нарушителят да разбере в какво е
обвинен, трябва в АУАН и в НП да бъде
цитиран точно нарушения нормативен акт и
тъй като в текстовата част на акта се
твърди, че е нарушена противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗдр., да се
посочи не само с какъв акт е въведена тя, но и коя точно мярка е
нарушена.Разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр. не
съдържа описание на
противоепидемични мерки на територията
на България, а сочи, че при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл.61 ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите,
се обявява извънредна епидемична обстановка.Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено значение,
като следва да се има предвид, че между описанието на нарушението и неговата
правна квалификация следва да е налице пълно единство, тъй като влияят върху
правото на защита на нарушителя, а именно върху възможността му да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен. В АУАН е посочена една от заповедите по чл.63 от ЗЗдр. и едва в НП в текстовата част са посочени
двете заповеди на министъра на здравеопазването, визиращи нарушената мярка,
което е недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН нарушителят следва да е
наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Освен това липсва
съответствие между посочените правни норми в АУАН и в НП, което е
съществено процесуално нарушение. Както и по-горе е посочено, в АУАН е записана
като нарушена разпоредбата на 209а ал.1
от ЗЗдр., а в НП освен нея са посочени
и разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр. и двете заповеди на министъра на
здравеопазването, а именно Заповед №РД
-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г., но
само в текстовата част, като нарушението
отново е квалифицирано по чл.209 а ал.1
от ЗЗдр.С тези нарушения е ограничено
правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано.Досежно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено, АНО в обстоятелствената част на НП не е отразил точно мястото на извършване на нарушението, като
твърди, че В. се е намирала на открито/закрито/ обществено място. Касае се
отново до допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице.
Освен изложеното по-горе, по преценка
на настоящата инстанция,
наложеното на жалбоподателката наказание не е съобразено и с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При
получаване на АУАН с цялата преписка към него , АНО е бил длъжен на първо място
да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да издаде съответното НП и наложи
административно наказание на нарушителя.В конкретния случай тази
последователност не е спазена.Не е отчетена
конкретната тежест на извършеното
нарушение. В този смисъл съдът намира за основателно възражението на адв.Н., че
по време на проверката в помещението, в което се е намирала В., не е имало
клиенти.Тя е била сама и е извършвала
служебните си задължения –
подреждала е стоката в магазина и
въпреки ,че се е намирала на обществено място, не е създала опасност за своето
здраве и това на клиентите на магазина, като не е
поставила защитна маска на лицето
си. Съдът счита, че административно – наказващият оран е
следвало да съобрази, че се касае до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да
предупреди писмено В., че при ново нарушение ще бъде санкционирана.
При това
положение съдът намира обжалваното Наказателно постановление №295р -
7394/14.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч
ст.комисар Милен Семков Маринов за
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съставения акт за административно нарушение следва да се
третира като писмено предупреждение на
жалбоподателя по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №295р - 7394/14.05.2020г. на директора на Областна
дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст. комисар Милен Семков Маринов, с което на С.К.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 300/триста/ лева на
основание чл.209а ал.4 във вр. ал.1 от Закона за здравето за нарушение по
чл.209а ал.1 от ЗЗдр., като незаконосъобразно.
Съставеният
АУАН № 72/20 с бл.№ 889988 от 24.05.2020г. от И.Д.Н.,***, да се счита като писмено
предупреждение по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Ловешки административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Районен съдия: