Решение по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №2302/29.03.2010 г., постановено по гр. дело №2886 по описа за 2009 г., Районен съд - Б. е признал за незаконно и е отменил извършеното, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със заповед № 78(без дата), издадена от управителя на “А.”О., уволнение на М. Ч. и е възстановил същата на заеманата преди това длъжност "шивачка", като е осъдил дружеството да й заплати сумата от 2145.66 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал.1 от КТ и 500.00 лева разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Дружеството-работодател, която е подадена в срок и в този смисъл е процесуално допустима. В същата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Не можело да се сподели изводът на съда, че работодателят не е мотивирал заповедта си. Иска се да бъде отменено атакуваното решение респективно предявените искове отхвърлени като неоснователни.В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не делегира представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор. В съдебно заседание жалбата се оспорва от пълномощника на въззиваемата. Сочи, че районният съд правилно бил очертал фактическата обстановка и достигнал до верни правни изводи, поради което бил постановил едно законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено. Също претендира за разноски.

Съдът, като прецени основателността на оплакванията в жалбата и при съобразяване с разпоредбата на чл. 268 от ГПК, констатира следното: Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е в законова форма от компетентен орган- Районен съд-Б. и е отговорено на предявените искове.

Районен съд - Б. е бил сезиран от М. Ч., с искова молба насочена против “А.”О., в която са били изложени твърдения, че било незаконно уволнението й от длъжността "шивач". Ищцата е считала, че винаги точно и съвестно била изпълнявала трудовите си задължения, но въпреки това, договорът й бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.

От своя страна, ответникът, с депозирания отговор по ИМ , е оспорвал изцяло предявените искове, като е твърдял, че уволнението било извършено при спазване на законовите изисквания.

Първостепенният съд е обсъдил доказателствата и доводите на страните и е достигнал до извода , че трудовото правоотношение незаконосъобразно е прекратено. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд.

Безспорно е обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение от 13.03.2003 г., като ищцата е работила при ответника длъжността "шивач". С атакуваната заповед на основание чл. 328, ал.1 т.5 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като правно основание е посочена цитираната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно - липса на качества на лицето за ефективно изпълнение на работата. При това положение, в акта си работодателят е следвало задължително да посочи точно, ясно и конкретно кои са тези липсващи качества (професионални или личностни умения, опит, знания, навици, природни дадености), които са мотивирали преценката му, защото това основание за уволнение е от категорията на безвиновните. Вместо да изложи мотиви работодателят се е задоволил единствено да посочи правната норма. Касае се за прекратяване на трудово правоотношение поради обективни причини, свързани с липсата на качества на работника. Задължение за работодателя е в заповедта да обоснове извода си за тази липса на качества. Налице е липса на мотивираност на заповедта за уволнение, отговаряща или намираща се в съответствие с описаната причина за прекратяване на договора, което е съществен порок на атакувания акт, водещ както до нарушаване на законните права и интереси на уволнения, свързани с възможността му за осъществяване на ефективна защита, така и до препятстване на възможността за провеждане на съдебен контрол. Отсъствието на конкретно позоваване на определени обстоятелства, формиращи състава на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, каÛто и недоказването на този фактически състав, се явява предпоставка за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а като последица от това - и за възстановяването на работника на длъжността, която е заемал по-рано в дружеството.

Предвид изложените дотук съображения, настоящата въззивна инстанция счита, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Поради избягване на ненужно преповтаряне съдът препраща към мотивите на първостепенния съд на основание чл.272 ГПК

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2302/29.03.2010 г., постановено по гр. дело № 2886 по описа за 2009 г. на Районен съд - Б..

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: