Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 491 18.12.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 532 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Е.Ж.П., ЕГН **********, Н.Д.П., ЕГН ********** и А.Х.И., ЕГН ********** - последната лично и със съгласието на законния си представител Е.Ж.П., тримата чрез адв. Цветомила Вукова, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за осъждане на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от смъртта на починалата на 18.05.2017 г. вследствие на ПТП тяхна родственица Н. Н. П., ЕГН **********, както следва:
- на Е.Ж.П., сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на дъщеря ѝ; както и сумата от 3 556 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребението на дъщеря ѝ;
- на Н.Д.П. сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на дъщеря му;
-
на А.Х.И., сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от загубата на сестра ѝ.
Претендира се и законната лихва върху сумите,
считано от датата, на която ответникът е следвало да се произнесе – 08.05.2018
г. до окончателното изплащане на сумите.
Според изложеното в исковата молба, на 18.05.2017 г. около 06:10 часа на общински път № 5391 при км 12.500, М.Б. при управление на превозно средство лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег. № А 6851 КР, с превишена и несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост, е загубил контрол и е самокатастрофирал, преобръщайки се в крайпътна нива. В резултат на възникналото ПТП е настъпила смъртта на Н. Н. П. – дъщеря на първите двама ищци е сестра на третата ищца. Тези обстоятелства са установени с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/ 18.05.2017 г. и е образувано досъдебно производство № 2823М-198 по описа на РУ-Карнобат. Според резултатите от проведеното разследване, причина за настъпилото ПТП са допуснатите груби нарушения на правилата за движение по пътищата от М.Б. – превишена и несъобразена скорост, без да притежава свидетелство за правоуправление, загуба на контрол. Образувано е наказателно производство НОХД № 815/2018г. по описа на ОС-Бургас с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр.чл.342, ал.1 от НК. Автомобилът имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Бул Инс” АД, полица № BG/02/116002842026, със срок на валидност от 04.11.2016 г. до 03.11.2017 г. В резултат на подадено от ищците заявление, пред ЗК „Бул Инс” АД са образувани ликвидационни преписки: под № ********** за Е.П., № ********** за Н.П. и № ********** за А.И., но ответникът не спазил предвидения в разпоредбата на чл. 108 ал. 3, вр. с чл. 496 от КЗ тримесечен срок за произнасяне. Въпреки че по образуваните застрахователни преписки са приложили констативен протокол за ПТП и съгласно нормата на чл. 496 ал. от КЗ при представянето на този документ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, произнасяне по претенциите и към момента на подаване на исковата молба няма. Единствено по отношение претенцията на А.И. е постановен отказ с писмо изх.№ НЩ-5529/ 08.08.2018г., който ищцовата страна счита за неоснователен и неправилен. Ищците обосновават въпроса за отговорността на застрахователя, който отговаря за пълния размер на вредите. Според ищците, всички заедно със загиналата са били едно семейство и попадат в кръга от лица с право на обезвреда за нанесените им имуществени и неимуществени вреди.
По отношение размерите на търсените обезщетения ищците считат, че преживяват много тежко внезапната загубата на тяхното дете и сестра. Заедно са живели, като първите двама са отгледали и възпитавали децата си. Смъртта на по-голямата ѝ сестра се е отразила пагубно и върху А.И., като Н. е била за нея авторитет и сплотяващ семейството фактор. Заявяват, че преживените от тях душевна болка и страдание ще останат завинаги и не могат да бъдат преодолени. Освен безспорната родствена връзка помежду им, ищците са свързани със загиналата и посредством особена духовна и емоционална близост, която прави загубата още по-непреодолима и тежка.
С допълнителната искова молба, ищците посочват приключването на НОХД № 815/2018г. по описа на БОС с присъда № 236/ 09.10.2018г., с която водачът М.Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“, вр.ал.4, вр.ал.1, б.„б“ и „в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2 от ЗдвП и е осъден на 8 години лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана единствено по отношение размера на наложеното наказание. Според ищцовата страна, постановеното тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не разширява кръга на лица, които могат да претендират обезщетения само за напред, т.е. за събития настъпили след постановяване на решението, тъй като не се създава ново правило, а се очертава как съществуващото следва да се прилага в действителността. Липсват доказателства, че Б. като „ползващо се лице“ според чл.477 ал.2 от КЗ е придобил владението върху управляваното МПС по престъпен начин (чл.346 от НК), а извършването на престъпление от общ характер следва да бъде установено с влязла в сила присъда. Заявяват, че именно непоставянето на предпазен колан е предотвратило настъпването на много по-тежки увреждания на пътниците в автомобила, тъй като същите са изпаднали през счупените му стъкла след настъпилото ПТП. Пострадалата не е била длъжна да знае, че Б. няма свидетелство за управление на МПС, а от извършената химическа експертиза било установено, че М. Б. не е имал алкохол или упойващи вещества в кръвта си, предвид което счита, че не е налице съпричиняване от страна на Н. П..
В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспори както по основание, така и по размер. На първо място застрахователят счита, че исковата претенция е недопустима по отношение на А.И., тъй като същата не е от кръга на лицата, за които е налице „особено близка връзка“ с починалата по смисъла на тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспори извършването на деликт от M. Б. или ответникът оспорва изцяло основателността на иска, в т.ч. описания механизъм на настъпване на ПТП. Сочи, че М.Б. е придобил автомобила чрез извършване на престъпление, поради което на основание чл.493 ал.2, т.1, б.“а“ от КЗ застрахователят не покрива отговорността на виновния водач. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че е налице принос на пострадалата, тъй като същата се е качила в автомобил без предпазен колан, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол. Оспори се и твърдението, че между ищците и пострадалия са съществували отношения на общност и привързаност, които да обуславят претендирания размер на парична сума.
С определение № 406 от 02.04.2019г. съдът е конституирал по делото като трето лице-помагач на страната на ответника, М.Г.Б., ЕГН ********** ***, който не депозира становище във връзка с предявения иск и не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С нарочна молба, ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. Възражението на ответната страна за липса на процесуална легитимация на А.И., тъй като не е в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, беше разгледано в определение № 823/ 01.07.2019г. и към настоящия момент не се налага промяна в становището на съда, а степента на близост със загиналата е въпрос по същество на спора.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените препис извлечение от акт за смърт № 0100/ 18.05.2017 г. (л.62) и удостоверение изх.№ 94-01-17415/ 22.05.2017г. (л.66) и изх.№ 94-01-21976/ 05.07.2018 г. (л.76) - всички издадени от Община Карнобат, ищците Е.П. и Н.П. са родители и единствени наследници на починалата на 18.05.2017 г. Н. Н. П.а, а ищцата А.И. е нейна едноутробна сестра. Не се спори и относно наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача М.Б. по повод ЗЗГО полица № BG/02/116002842026, със срок на валидност от 04.11.2016 г. до 03.11.2017 г. (непредставена). Съставен е бил констативен протокол с пострадали лица (л.8), с описани участници и пострадали лица в ПТП от 18.05.2017 г. Видно от писма от ответника до адв.Вукова (л.71-74, 79), били са заведени щети № **********, ********** и ********** по застраховка „Гражданска отговорност“, а на ответницата А.И. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение поради това, че не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпени вреди.
В хода на делото ищците представиха влязла в сила присъда № 236 от 09.10.2018 г. по НОХД № 815/2018г. по описа на БОС (л.164-170), намалена относно размера на наказанието и потвърдена в останалата ѝ част с Решение № 29 от 21.05.2019 г. по ВНОХД № 11/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас (л.171-182), оставено в сила с Решение № 190 от 01.11.2019 г. по н.д. № 792/2019 г. по описа на ВКС, 1-во н.о. (л.204-207). Безспорно установено на основание чл. 300 от ГПК е по делото, че при ПТП на 18.05.2017 г. е била причинена смъртта на Н. П. по вина на водача на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с ДК № А 6851 КР – М.Г.Б.. Последният е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. П., както и средна телесна повреда на още едно лице, като управлявал МПС без да има необходимата правоспособност. Механизмът на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Бургас. Следователно неоснователни се явяват възраженията на ответната страна, че не е налице извършен от М.Б. деликт.
По същите съображения, неоснователно е и възражението за изключване отговорността на ответника по силата на чл.493 ал.2, т.1, б.„а“ от КЗ, поради това, че владението върху автомобила е придобито чрез престъпление по чл. 346 от НК. Налице е влязла в сила присъда, с която М.Б. е осъден за престъпление по чл. 343 от НК, в състава на което не влиза противозаконно отнемане на автомобила. По делото е представено и удостоверение от Окръжна прокуратура – Бургас изх.№ 13262 от 24.07.2019 г., видно от което в деловодните регистри на Районна и Окръжна прокуратури Бургас, няма данни да е образувано досъдебно производство за осъществено на 18.05.2017 г. престъпление по чл. 346 от НК по отношение на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ А 6851 КР. Освен това, не се доказа и елемента знание у починалата Н.П., съгласно изискването на нормата на чл.493 ал.3 от КЗ. Изключването на отговорността на застрахователя не е автоматично, а при доказване от страна на ответника, че пострадалото лице доброволно се е качило в превозното средство, като е знаело, че владението върху същото е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК.
Ответната страна оспори механизма на ПТП като сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата Н. П., като не е поставила предпазен колан и се е качила в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол. Влязлата в сила присъда в частта досежно констатациите за липса на съпричиняване няма задължителна и обвързваща сила за настоящия граждански съд. Това е така, тъй като не се касае за част от фактическия състав на приложената от наказателния съд правна норма. Това сочи на допустимост на възражението и възможността същото да бъде установявано с допустимите и релевантните за това по ГПК доказателствени средства.
Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се намали само, ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД показва, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди. Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/ 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДП и виновно. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства по конкретния спор.
Безспорно установено е с присъда № 236 от 09.10.2018 г. по НОХД № 815/2018г. по описа на ОС - Бургас, че водачът М.Б. е бил неправоспособен, както и че не е бил в пияно състояние по смисъла на чл.343, ал.3, предложение първо от НК. За установяване наведените в горната насока твърдения от страна на ответника по делото беше допусната и извършена съдебна автотехническа експертиза. Установява се както от мотивите към присъдата, така и от заключението на вещото лице инж. Гяуров, че пострадалата Н. П., не е поставила предпазен колан, а автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани. Вещото лице дава заключение, че с голяма вероятност пострадалата не би получила фатални за живота си наранявания и би оцеляла при поставен предпазен колан. При навлизането си в околния терен, който е бил с денивелация над 1 метър, автомобилът се е преобърнал няколко пъти. В хода на преобръщането от автомобила са изпаднали на различни места водачът и пътниците, като Н. П. е получила фатални за живота си наранявания. Категорично е заключението, че ако е бил поставен правилно, предпазният колан би задържал пострадалата в купето и независимо от това, че автомобилът се е преобърнал няколко пъти, деформациите на купето не са така дълбоки и съпоставими с тези като при сблъсък между автомобили или в неподвижно препятствие. Деформациите не биха причинили фатални за живота на пострадалата наранявания, а притиснатото до седалката тяло не би било подложено на удари с твърди предмети от интериора на автомобила. От мотивите към присъдата и от изслушаното в съдебно заседание заключение на вещото лице д-р Параско Парасков по назначената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че починалата Н. П. е получила черепно-мозъчна травма със субарахноиден кръвоизлив, мозъчен оток, гръдна травма със счупване на ребра и контузия на белия дроб, коремна травма с разкъсване на слезката, счупване на лява раменна кост. Причина за смъртта са комбинирана черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травми, причинени от притискане и удари по тялото върху твърди тъпи предмети.
Не се доказа пострадалата да е знаела за липсата на правоспособност у водача. Свидетелката Д., която е присъствала лично на събитията от вечерта на произшествието, твърди, че М.Б. имал собствен автомобил, виждала го е и друг път да управлява кола, включително и такси, поради което не е допускала, че той няма документи за правоуправление. Сочи, че не би се качила в автомобила, ако е знаела противното, като смята, че и пострадалата П. не е знаела този факт.
От всичко изложено следва да се направи обосновано заключение, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата Н. П., което следва да бъде определено в размер на 1/6. Пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата, като не е поставила предпазен колан. От друга страна, безспорно е, че водачът на автомобила е създал предпоставките за настъпване на вредите, като е управлявал МПС без необходимата правоспособност, в тъмната част на денонощието, с несъобразена и значително превишена скорост, въпреки че в автомобила е пътувало и малко дете.
Оспорва се и размера на претенцията, като ответникът счита същата за завишена съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Според показанията на свидетелката М.В. – собственик на автомобила, същата знае за станалото произшествие, но не познава човека, който е катастрофирал с нейния автомобил. Тя предоставила колата на човека, с който съжителствала на съпружески начала, а последният я предоставил на колегата си И.. Автомобилът бил минал годишен технически преглед, имал застраховка „Гражданска отговорност“ и е бил оборудван с предпазни колани.
Свидетелката Д. Д. – позната на ищците, заявява, че те винаги са живеели заедно, отношенията им били нормални. Децата имат 7 години разлика, като Н. след училище използвала всеки един момент, за да бъде със сестра си. Тя била заместник на майка си, която работела на смени в завод „П.“. Двете момичета били изключително близки. Н. много пъти излизала със сестра си зад блока. Децата били в много добри, прекрасни отношения и имали изключително силна връзка. Всички били в ужасен шок от катастрофата, включително и А., на която ѝ отнело доста време да се съвземе от случилото се. Майка ѝ я водела на психолог, но и до ден-днешен А. не била преживяла загубата на сестра си. Всяка събота и неделя свидетелката и ищците ходели гробищата, а с А. ходела и на църква. Двете деца по принцип били кротки, но след случая А. се затворила и спряла да излиза и да контактува, което не е нормално за едно дете на нейната възраст. С нея свидетелката ходела само до църквата и до гробищата.
Свидетелката В.П. – сестра на ищеца П., сочи, че и към настоящия момент е в много близки контакти със семейството. Н. била весело, жизнерадостно и любвеобилно дете и било удоволствие да контактуват с тях. В училище имала много добри взаимоотношения със съучениците си. Свидетелката имала преки впечатления, тъй като Н. известно време учела в училището, в което тя работи. Била обградена от много грижи и внимание в училище и в семейството. Родителите ѝ поддържали контакт със свидетелката през учебните периоди. Н. имала респект от родителите си, но в същото време били и в много добри, приятелски взаимоотношения. Н. имала ключ от апартамента и се прибирали, заедно били на семейни празници и без поводи. С родителите си Н. правела планове за бъдещото си развитие след завършване на училище, на които свидетелката била съпричастна. Н. имала желание да направи козметичен салон, която идея финансово трябвало да бъде подкрепена от родителите ѝ, но за съжаление не могла да се осъществи. Всички били доволни, че един млад човек има цел, която да преследва. Родителите ѝ я подкрепяли и били много доволни и щастливи, очаквали момента на завършването ѝ на училище. Говорели и за финансовата подкрепа, която щяла да ѝ е необходима. В семейството не е имало конфликти, а подкрепа, комуникация, непрекъснато коментиране на това, което предстои в момента, в ежедневието. Всичко това приключило в един миг. Родителите изпаднали в шок от новините за смъртта на детето си и дори се наложило свидетелката П. да разпознае тялото в моргата вместо тях. Трагедията и стресът се отразили на здравето и самочувствието им, и сложила край на мечтите, плановете и подкрепата. На всеки един от семейството загубата се отразила много. Сочи, че ищецът П. е непрекъснато на успокоителни хапчета и има диабет на стресова основа, а ищцата Е.П. има проблеми със зъбите, с кръвното и т.н. След такъв един случай човек става просто една развалина. Свидетелката ходи редовно на гробища с ищците поне един-два пъти седмично. Смята, че след един такъв случай човек се променя, разбива се психиката му. Ищците се затворили в себе си, не се събирали и веселели както преди. Трудно понасяли да виждат съучениците на детето си, макар и съпричастни към болката им.
Свидетелката М. Д. – позната на починалата Н. П., заявява, че в нощта на злополуката била с Н., сина си и приятеля си в село Крушево в Община Карнобат, в заведението на последния. М.Б. се присъединил към тях по тъмно между 9 и 10 часа. Били заедно около два часа и половина и не видяла М. да консумира алкохол, само Н. изпила една бира. Н. и М. се скарали, а след това се помири и всички решили да се прибират. Н. живеела при свидетелката Д. на село и М. предложил да закара двете жени и детето с колата. Сочи, че е виждала М. и друг път да управлява кола, имал собствен лек автомобил, може би „Ауди“. Виждала го е да управлява и такси, и мислела, че има документи. Н. не знаела, че той няма документи, както и свидетелката. Заявява, че ако знаела, нямало да се качи. Не помни дали са си сложили колани. Разстоянието между заведението и къщата е около 100 м., но М. не спрял, а вместо това увеличил скоростта. Последно си спомням, че колата поднесла, ляво-дясно и се обърнала няколко пъти по таван и всички изпаднали по време на превъртането навън. Свидетелката била в съзнание през цялото време. Било тъмно и тя чула детето си да плаче. Проверила първо него, било видимо добре. Сложила го да легне на земята и го завила с якето. Започнала да вика за помощ, искала да провери къде е Н., но усетила, че е неподвижна и не може да стане. Повикала М., който бил подпрян на колата, но ѝ отказал помощ. Цяла вечер стояли така, накрая накарала детето си да вземе телефона и се свързала с приятеля си, който повикал „Бърза помощ“.
Представените
доказателства водят до извода за частична основателност на исковете на първите
двама ищци. Съгласно чл. 432 ал. 1 от
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищците П. и П. са претърпели болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и мъка след смъртта на дъщеря им Н. П., загинала вследствие на пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има М.Б.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил смъртта на Н. П., а с това и неимуществени и имуществени вреди на ищците, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с рег.№ А 6851 КР, управляван от М.Б..
Съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи
характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че
исковете за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се
явяват основателни и следва да ги уважи, но частично спрямо претендирания
размер. Явно е, че след смъртта на своята дъщеря Н.П., ищците не могат да
живеят както преди това. Смъртта на низходящ е огромен удар за Е.П. и Н.П. като
родители, особено когато това е станало внезапно, а не след заболяване, в
разцвета на живота на детето им. От показанията на разпитаните свидетели се
установи, че загиналата не е живеела в едно домакинство с родителите и сестра
си. Между нея и първите двама ищци са съществували взаимоотношения на
привързаност и близост, като родителите са кроели планове за бъдещето на детето
си. Смъртта ѝ е довела до мъки и страдания за родителите, изпадане в
депресия, продължително ненормално протичане на техния живот, заболявания на
стресова основа. Претърпените болки и страдания от ищците П. и П. вследствие на
преживяното, невъзможността да водят живот както преди, съдът преценява че
отговарят на сумата от по 120 000 лв. за всеки от посочените ищци. Така
определеното обезщетение следва да бъде редуцирано с 1/6, съобразно приетото от
съда съпричиняване от страна на починалата Н. П.. Исковете по чл. 432 ал. 1 от
Ищцата П.
претендира и имуществени вреди в размер на 3 556 лв., представляващи разходи за
погребението на дъщеря ѝ. По делото са представени два броя фактури с
касови бонове за погребални услуги от 19.05.2017 г. (на л.67 и 68) на обща
стойност 3 556 лв. Предвид приетото от съда съпричиняване в размер на 1/6,
обезщетението следва да бъде редуцирано. Искът по чл. 432 ал. 1 от
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, не водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания за нея. Отбелязано е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В заключение е отбелязано, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, в тежест на ищцата А.И. е да установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка в резултат на която търпи от смъртта на сестра си Н. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на смъртта си Н. П. е била на 21 годишна възраст, а ищцата А.И. - на 15 г. Починалата Н. не е живеела заедно със семейството, макар да е била в много добри и близки отношения със сестра си, за която полагала грижи по време на нощните смени на майка си. Отношенията между сестрите били много добри и като приятелки. Ищцата понесла тежко загубата на сестра си, затворила се в себе си, посещавала психолог и редовно ходела на гробища. От така събраните гласни доказателства, се констатира, че починалата и ищцата са били сестри, като взаимоотношенията им са били много добри, такива каквито са характерни за тази родствена връзка. Не се установява, отношенията помежду им, да са били от такова естество, че да създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между сестри. Описаните от свидетелите отношения между ищцата и починалата са естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищцата морални болки и страдания от смъртта на сестра ѝ, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките – родителите. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса (ищцата е скърбяла за своята сестра), но в случая не се установява тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на сестрата.
С оглед изложените съображения настоящият съд счита, че предявеният от А.И. иск за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 08.02.2018 год. – датата, на която ищците П. и П. са подали заявления за изплащане на застрахователно обезщетение. В настоящия случай обаче, ищците претендират лихва за забава, считано от 08.05.2018 г. и това е началният момент, от който следва да се присъди лихва за забава. С оглед отхвърлянето на главния иск на ищцата А.И. претенцията ѝ за лихва за забава също е неоснователна.
Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА. С нарочно определение на съда, ищците са били освободени от заплащането на държавна такса и разноски, като влязлата в сила присъда обосновава наличие на хипотезата на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищците направените по делото съдебни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете им. По делото не са ангажирани доказателства за предоставяне на безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което неоснователно е искането на процесуалния им представител за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, установен от Наредба № 1/ 2004 г. По тези съображения, въпреки частичното уважаване на исковете, не са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение.
След като ищците изцяло са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски с определение № 1009/ 31.10.2018г., дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 8118.52 лв. Следва да му бъдат възложени и направените в производството разноски в размер на 350 лв. за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица по съдебно-автотехническата и съдебно-медицинската експертизи.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД има право да получи част от направените разходи за възнаграждение за САТЕ в размер на 72 лв. С протоколно определение от 14.11.2019 г. е отменено определение № 823/ 01.07.2019 г. в частта, с която е допуснато извършването на съдебно-химическа експертиза и е постановено внесеният от ответника депозит да му бъде върнат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на Е.Ж.П., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ №11-13, офис 5, сумата от 100 000 (сто хиляди) лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на Н. Н. П. от настъпило на 18.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие, причинено от М.Г.Б. при управлението на л.а.м. „Опел“, модел „Корса“, с рег. № А 6851 КР, ведно със законната лихва считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане, по следната сметка IBAN: *** „**“ АД с титуляр Е.Ж.П., като иска до претендираните 200 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза Н.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ №11-13, офис 5, сумата от 100 000 (сто хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на Н. Н. П. от настъпило на 18.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие, причинено от М.Г.Б. при управлението на л.а.м. „Опел“, модел „Корса“, с рег. № А 6851 КР, ведно със законната лихва считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане, по следната сметка IBAN: *** „Експресбанк“ с титуляр Н.Д.П., като иска до претендираните 200 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на Е.Ж.П., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ №11-13, офис 5, сумата от 2963 (две хиляди деветстотин шестдесет и три) лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за погребение, вследствие на причинена смърт на Н. Н. П. от настъпило на 18.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие, причинено от М.Г.Б. при управлението на л.а.м. „Опел“, модел „Корса“, с рег. № А 6851 КР, ведно със законната лихва считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 3556 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.И., ЕГН **********, лично и със съгласието на законния си представител Е.Ж.П., чрез адв. Цветомила Вукова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ №11-13, офис 5, иск против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати сумата от 100 000 (сто хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на Н. Н. П. от настъпило на 18.05.2017 г. пътно-транспортно произшествие, причинено от М.Г.Б. при управлението на л.а.м. „Опел“, модел „Корса“, с рег. № А 6851 КР, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Ж.П., ЕГН **********, Н.Д.П., ЕГН ********** и А.Х.И., ЕГН ********** - последната лично и със съгласието на законния си представител Е.Ж.П., и тримата чрез адв. Цветомила Вукова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ №11-13, офис 5, да заплатят в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 72 лв. (седемдесет и два) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 8118.52 лв. (осем хиляди сто и осемнадесет лева петдесет и две стотинки) дължима такса върху уважената част от исковете и 350 (триста и петдесет) лв. дължими разноски за възнаграждение на вещи лица.
Решението е постановено при участието на М.Г.Б., ЕГН ********** ***, като трето лице- помагач на ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :