№ 895
гр. Шумен, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500501 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба с вх. №
10959/16.08.2022 г. депозирана от адв. С.Б.а от ШАК, в качеството и на
пълномощник на М. С. Г. от гр. Шумен срещу определение № 1725 от
03.08.2022г. по ч.гр.д. № 20223630101148 на РС - Шумен, с което
първоинстанционният съд на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е изменил
определение № 1422 от 25.06.2022г. в частта за разноските и е осъдил
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да заплати на М. С. Г. направените
по делото разноски в размер на 150.00 лева на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител твърди, че
определението е незаконосъобразно, тъй като съда е присъдил разноските за
оказаната по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. безплатната правна защита и
съдействие, не на адвоката оказал помощта, а на клиента, на когото е указал и
да посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Също така сочи и, че
размерът е неправилно определен, тъй като определеният размер, е с пъти по -
нисък от предвидения в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.. Съдът е определил
възнаграждението по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата, а същото следвало да се
определи по чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 вр. чл. 5, т. 1 и т. 3
пр. 1 от Наредбата. Присъждайки на заявителя възнаграждение по чл. 7 от
Наредбата, а на ответника по – по аналогия по чл. 6, т. 5 от същата Наредба,
съдът поставял страните в неравностойно положение и незаслужено
1
обезценяване на труда на процесуалния представител на ответника. Моли
съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което
заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да бъде осъден да
заплати на адв. С.Б.а от ШАК, а не на клиента, възнаграждение за оказаната
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. безплатна правна защита и съдействие на
ответника по ч.гр.д. № 20223630101148 на РС - Шумен – М. С. Г., съгласно
минималните размери по Наредба № 1/2004г.. Претендира и разноски за
настоящото производство в размер на 15.00 лева – д.т. и адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 200.00лева, съгласно
чл. 11 от Наредбата.
Ответната страна по жалбата – заявителя „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е депозирала отговор, в който оспорва основанието за
оказаната безплатна помощ, тъй като за осъществяването й, не били
представени доказателства за съществуването на конкретната хипотеза, както
й довода, че адвокатското възнаграждение в производството по чл. 414 от
ГПК, следвало да се определи на осн. чл. 7, ал. 7 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, а не по аналогия по чл. 6, т. 5 от
нея. Моли съда да остави без уважение жалбата, както и искането за
присъждане на разноски за настоящото производство, тъй като същото няма
самостоятелен характер.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и
като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Съдът, след
като се запозна с материалите по делото, установи следното:
По ч.гр.д. № 1148/2022г. по описа на РС - Шумен по подадено от
заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, заявление по чл. 410 от
ГПК, е била издадена заповед за изпълнение № 536/01.06.2022г. за
претендираните със заявлението суми, както следва: 266.29 лева – главница
по договор за кредит, 20.78 лева договорна лихва за периода 15.10.2016г. –
25.03.2017г. и 91.73 лева - обезщетение за забава, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането срещу длъжника М. С. Г. с ЕГН **********. На
23.06.2022г. е депозирано възражение от процесуалния представител на
длъжника адв. С.Б.а от ШАК, че същия не дължи сумите по издадената
2
заповед, като е направено и искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1007.00лева по
представен списък с разноски. Във връзка с подаденото възражение, на
заявителя е указано да предяви иск за вземането си на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК. С молба от 23.06.2022г. на осн. чл. 232 от ГПК заявителя е оттеглил
иска си срещу длъжника и е поискал от съда да прекрати производството по
делото, както и да обезсили така издадената заповед за изпълнение. С
определение № 1422/25.06.2022г. съда е прекратил производството по делото
и е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение, но е пропуснал да се
произнесе за разноските в заповедното производство, за което е сезиран с
молба с пр. основание чл. 248 от ГПК от длъжника М. С. Г.. С обжалваното
пред настоящата инстанция определение, първоинстанционния съд е приел,
че искането е основателно, тъй като длъжника е направил своевременно
искане за присъждане на разноски, още с подаване на възражението и е
представен списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна помощ,
осъществена на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА но е приел, че в случая за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, приложение следвало да намери
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, а не чл. 7, ал. 7 от Наредбата и е
постановил, че минималното адвокатско възнаграждение следва да е размер
на 50.00лева за всяка една от трите предявени претенции и е уважил частично
искането, като е осъдил заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
да заплати на длъжника, разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК в размер на 150.00 лева.
С депозираната жалба длъжника обжалва определението, като
незаконосъобразно, тъй като разноските са присъдени, не на адвоката оказал
безплатната адвокатска помощ, а на страната и като неправилно, доколкото за
определянето на размера им, приложение следвало да намери разпоредбата на
чл. 7, ал. 7, а не на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Настоящата жалба е била предмет на разглеждане от ОС – Шумен по
в.ч.гр.д. № 20223600500390, който с определение № 723/20.09.2022г. е
констатирал, че жалбата, в частта й, с която се оспорва присъждането на
разноските на М. С. Г., а не на процесуалния представител оказал безплатната
адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., има характер на искане
по чл. 247 от ГПК за поправка на ОФГ и е върнал същата на РС – Шумен за
3
отстраняването й.
С определение № 2272/19.10.2022г. първоинстанционния съд е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
обжалваното определение и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД да заплати на адв. С.Б.а от ШАК, процесуален
представител на М. С. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
150.00 лева, поради което предмет на разглеждане в настоящото производство
е жалбата, само в частта й по отношение на размера на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена
за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна
правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването
на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА в договора за правна
помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за
присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при
условията на безплатно за страната процесуално представителство.
Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е
условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито
е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на
която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица, каквито възражения са направени от
заявителя с депозираният отговор по настоящата частна жалба. Достатъчно е
да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един
от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се
оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, какъвто е и настоящият
случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение,
4
когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. В
посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е
въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е
и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение
във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за
неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже
безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи
възнаграждение, следва да е само негова.
Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски,
направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени
надлежни доказателства. В случая прекратяването на производството е
направено по инициатива на самия заявител, който сам е оттеглил исковете си
и е поискал от съда да обезсили издадената заповед за изпълнение, поради
което с обезсилването на издадената заповед за изпълнение, се слага край на
заповедното производство и по аргумент от нормата на чл. 81 от ГПК, съдът
дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
Спорният въпрос в случая е, се свежда до това, по кой член от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съда
следва да определи възнаграждението в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на
процесуалния представител, оказал безплатна правна помощ на длъжника в
заповедното производство, изразяваща се в подаване на възражение по чл.
414 от ГПК. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение
следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР
на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се
приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на
самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба
№ 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според
утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която
съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато
част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В заповедното
5
производство длъжникът, чрез процесуалния си представител е подал
възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане и извършените от
адвоката действия са се изчерпали с подаването на възражението, както и на
искане за присъждането на разноски, като в приложения договор за правна
защита и съдействие, като основание за сключването му изрично е посочено
само едно правно действие – изготвяне и подаване на възражение по чл. 414
от ГПК. За сочените в жалбата останали действия, въз основа на които се
претендират допълнително разноски, като проучване на дело и заверка на
представени документи, не е налице нито упълномощаване, нито възлагане от
страна на длъжника, в представения договор, за да са налице основания за
претендирането им. С оглед на така извършените от адвоката действия по
изготвяне на възражението по аналогия следва да намери приложение
предвиденото възнаграждение в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на
книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки
до действията му по изготвяне и подаването на бланката на възражението по
чл. 414 от ГПК, поради което дължимото за тях възнаграждение е 50.00 лева.
Тук следва да се отбележи, че макар подаването на възражението да не е
самоцелно и предпоставя задължението на заявителя да подаде иск по реда на
чл. 422 от ГПК, то за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в
заповедното производства са релевантни извършените от адвоката действия.
В заповедното производство действията на процесуалния представител на
длъжника са се изчерпали с подаването на възражението и за тези действия
следва да му се определи горепосоченото възнаграждение. В случай, че е
било инициирано производство по реда на чл. 422 от ГПК, след подаване на
възражението по чл. 414 от ГПК, за това производство страните също биха
имали право на разноски съобразно изхода на делото.
Налице е изрично пълномощно и договор само за извършване на едно
правно действие – изготвяне и подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и
правилно първоинстанционния съд е определил минимално възнаграждение
по аналогия по § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и по нормата на чл.
6, т. 5 от горната Наредба, която предвижда, че за изготвяне на други молби
минималното възнаграждение е 50.00 лева и е присъдил възнаграждение в
размер на 150.00 лева, за всяко едно от трите предявени парични вземания.
Предвид гореизложеното обжалваното определение, поправено с
определение № 2272/19.10.2022г., като правилно следва да бъде потвърдено.
Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в
настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл. 248
от ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото
по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
6
съответната инстанция, то разноски за настоящото производство, дори и да са
претендирани, не се дължат, независимо в чия полза е решен спора /така
Определение № 218/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на ВКС/.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1725 от 03.08.2022г., поправено с
определение № 2272/19.10.2022г., по ч.гр.д. № 20223630101148 по описа на
на РС – Шумен.
На осн. чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7