РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ихтиман, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200459 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. В. Г., ЕГН: **********, адрес:
град И., ул. „Х.К.“ № *, чрез пълномощник адвокат Б. срещу наказателно
постановление */12.07.2022г. (НП), издадено от Началника на РУ- И., с което
на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, затова, че на 20.06.2022г. в 22:25 часа
в град И. на ул. „И.В.“ като водач на лек автомобил марка *, модел „*“ с рег.
№ ******** при подаден сигнал за спиране от контролен орган не спира
плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за
движение – нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, твърди, че в
посочения ден и час не е спиран от органите на реда за проверка.
Потвърждава, че е управлявал личния си автомобил по въпросната улица и е
имало представители на РУ -И., но възразява те да са направили опи да го
спрат за проверка.
Въззиваемата страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща
законен или процесуален представител. Депозира писмено становище, с което
моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно,
процесното наказателно постановление. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
1
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 20.06.2022г. в 22:25 часа в град И. на ул. „И.В.“ И. В. Г., ЕГН:
********** управлявал лек автомобил марка *, модел „*“ с рег. № ********
в град И. като в автомобила пътувал и приятеля му Й.В.Б., ЕГН: **********.
При движение по бул. „Ц.О.“ в град И. дежурен автопатрул в състав –
актосъставителя В. В. – длъжност младши автоконтрольор при РУ И.,
свидетелите – Д. Ц. - длъжност младши автоконтрольор при РУ И. и М. С. –
длъжност постова дейност към Охранителна полиция при РУ -И. подал
сигнал за спиране със стоп палка, но И. Г. не се подчинил и продължил
движението на автомобила. След преследване със звуков и светлинен сигнал,
автомобилът спрял за проверка на ул. „И.В.“.
За констатираното нарушение, изразяващо се в неспиране плавно при
подаден сигнал за спиране от контролен орган на жалбоподателя, свидетелят
В. В. в присъствието на жалбоподателя и свидетелите - Д. Ц. и М. С. съставил
АУАН серия GA № ******/20.06.2022г. Жалбоподателят подписал посочения
АУАН с изявлението, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по
чл. 44 от ЗАНН. На същата дата –20.06.2022 г. на жалбоподателя бил връчен
препис.
Въз основа на АУАН серия GA № ******/20.06.2022г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя И. В. Г.
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т 4 ЗДвП е наложена
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
От докладна записка, изготвена от свидетеля В. В.- актосъставител се
установява, че на 20.06.2022г. по време не дежурство с другите двама
свидетели в град И. на бул. „Ц.О.“ жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № ********, като след подаден сигнал
със стоп палка, същият не е спрял. Полицейският екип е последвал
автомобила, подал е светлинен и звуков сигнал и на ул. „И.В.“ водачът е
спрял. Като водач на автомобила е установен жалбоподателят, а като негов
спътник Й.В.Б., ЕГН: **********.
От приложените към административно наказателната преписка и приети
като писмени доказателства по делото 2 броя сведения дадени от
жалбоподателя и лицето Й.Б. се установява, че на 20.06.2022г. в 22:00 часа в
град И. И. Г. и Й.Б. пътували с автомобила на първия, като при подаден
сигнал със стоп палка от полицейски служители, водачът на автомобила не
спрял, но след преследване с включен звуков сигнал на полицейския
автомобил, И. Г. спрял автомобила на улица „И.В.“ в град И..
Разпитан като свидетел актосъставителят В. В. потвърждава
авторството на АУАН серия GA №******/20.06.2022г. и направените в него
2
констатации, но няма конкретни спомени по случая. Другите двама свидетели
потвърждават подписите си в графа „свидетели“ на АУАН серия GA №
******/20.06.2022г. и поддържат отразените в него констатации, но също
нямат конкретен спомен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган –Ф.В.Б.– Началник
РУ-И. към ОДМВР-С., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице –
свид. В. В., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-И..
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН серия GA № ******/20.06.2022г. и обжалваното НП са издадени
при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на обжалваното
НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят И. В. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване
изложеното в АУАН и обжалваното НП, а съгласно изричната разпоредба на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП актовете, издадени по реда на същия закон имат
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на
нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички
доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят
на обективната действителност.
Изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на НП
поради неустановяване по надлежен начин за твърдяното нарушение са
неоснователни. Всички приети и събрани в настоящото производство
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
еднозначно на извършване от обективна страна на описаното в АУАН и в НП
3
нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им. Жалбоподателят е видял подадения от служителя
сигнал за спиране и въпреки това съзнателно не се е подчинил и е продължил
да управлява автомобила.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
въззиваемата страна не е поискала своевременно присъждане на разноски
в настоящото съдебно производство и не е била представлявана от
юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление */12.07.2022г. (НП), издадено
от Началника на РУ- И., с което на И. В. Г., ЕГН: **********, адрес: град И.,
ул. „Х.К.“ № * на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, затова, че на 20.06.2022г. в
22:25 часа в град И. на ул. „И.В.“ като водач на лек автомобил марка *, модел
„*“ с рег. № ******** при подаден сигнал за спиране от контролен орган не
спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за
движение – нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4