РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Петрич, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000576 от 06.10.2023 г.,
издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, на Д. М. Д., с ЕГН-********** от град София,
ул.“С.М.“ №*, вх. *, ет. * ап. *, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
3000 лева и наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останало наказаното лице, което, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено при съществено противоречие
във фактическата обстановка и неизяснена фактическа рамка на соченото обвинение. Иска
се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично.
Представлява се и от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска
отмяна на процесното наказателно постановление. Представя списък на разноски по чл. 80
ГПК.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
РП-Благоевград, ТО-Петрич, редовно уведомени, не изпращат представител.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбоподателят е привлечен към административна отговорност за това, че на
05.06.2023 г., в 20:50 ч., в гр. Петрич, по ул.“Цар Б. III“, в района на ГУМ –гр. Петрич, в
посока центъра управлява лек автомобил БМВ с рег. №****, собственост на фирма „П.“АД,
гр. София, като управлява опасно, а именно използва пътя за други цели,като навлиза в
другата лента на пътя и извършва „дрифтиране“ – последователно блокиране на задните
колела, с което създава предпоставка за ПТП, с което виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП – Водачът на МПС използва пътищата отворени за общественото ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Материалите от проверката били докладвани в ТО-Петрич при РП-Благоевград и за
случая било образувана преписка вх. № 6169/2023 г. по описа на ТО-Петрич към РП-
Благоевград. На 21.08.2023 г. е издадено постановление за отказ да бъде образувано
наказателно производство, тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер.
Материалите по преписката са изпратени на началника на РУ –Петрич за сведение и
вземане на отношение по компетентност.
Въз основа на материалите по преписката, началникът на РУ – Петрич издал
обжалваното (НП) №23-0314-000576 от 06.10.2023 г., издадено от началник на РУ Петрич
при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175а, ал. 1, пр.3 от
ЗДвП, на Д. М. Д., с ЕГН-********** от град София, ул.“С.М.“ №* вх. *, ет. *, ап. ***, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и наказание „Лишаване
от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за
процесните събития.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи
на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.12.2023 г. и е
обжалвано на 14.12.2023 г.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
2
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.
34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.
57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния
закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да стигне до този извод,
съдът съобрази следното:
Не са налице допуснати съществени процесуални нарушение при съставянето на
АУАН и издаването на НП. В тази връзка следва да се отбележи, че наказателното
постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото се установява, че
съставеният срещу лицето АУАН, съдържащ констатации за извършеното нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП е бил прекратен с мотивирана резолюция на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН. Едва след прекратяване на образуваното досъдебно производство, наказващият
орган- Началник РУ-Петрич е издал процесното НП.
Жалбоподателят е наказан с административно наказание "Глоба" в размер на 3000
/три хиляди лева/ административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 на водача на моторно превозно средство е
забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази
забрана в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят Д. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Разпитаните в хода на съдебно производство свидетелите Б. К. И., А. Б. З. и С. Г. С. и
И. Д. Д. отразиха правилно настъпилите факти. Изслушани са обясненията на
жалбоподателя.
По делото са приобщени материалите по административно-наказателната преписка,
както и са изискани магнитни носители със записи от общинско видеонаблюдение и от
Дирекция „Национална система 112“, които записи са предявени в съдебно заседание чрез
3
възпроизвеждането им.
Свидетелят Б. К. И. в разпита си казва: „Аз лично прегледах записите, вижда се лек
автомобил БМВ, който ускорява скоростта, навлиза в насрещната пътна лента, дръпва се
ръчната, и се получава така наречия „дрифт“, при който задните колела са блокирани и
задницата на колата се занася, с което се създава предпоставка за ПТП.“.
Свидетелят А. З. в разпита си казва: „ Снел съм писмени обяснения от Д., в който той
призна, че е управлявал автомобила и на това място е подал повече газ. … гледах записите,
вижда се как задната част на автомобила занася по време на движението… Аз лично
възприех това дрифтиране на записа от общинското видеонаблюдение… Каза, че признава,
че е подал газ на автомобила…“.
Съдът намира за убедителни показанията на свидетеля-очевидец на нарушението –
свид. С. С.. Същият напълно последователно представи своята позиция, от която е имал
възможност да възприеме движението на жалбоподателя: „По пътя се появи една синя кола
с черен капак. Започна да дрифти…. Колата се завъртя на ляво и на дясно… Това нещо се
направи два пъти…“
Полицейския служител И. Д., който установил нарушителя, в съдебно заседание
казва: Видях на записите, че колата поднася…“
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели напълно, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни
и вътрешно безпротиворечиви, съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.
При предявените чрез възпроизвеждане видеозаписи се установи обстановка, сходна с
описаната в НП.
Жалбоподателят Д. е имал качеството водач, тъй като е управлявал МПС със
съдържанието на понятието "управление", прието от съдебната практика (вж. ППВС № 1 от
1983 г.). След като Д. е правоспособен водач и има придобита правоспособност, това
предполага знание относно това как се борави със системите на автомобила. Субективната
страна може да се извежда и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим
начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила /криволичене по пътната
настилка и превъртане на гуми/, неоправдано с други препятствия или обстоятелства от
заобикалящата го действителност.
Безспорно платното за движение е предназначено за обичайното придвижване на
МПС, осъществяващо се в съответна посока.
Ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица,
които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила
/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно
4
или в съчетание с посочените действия, които се осъществяват умишлено/, може да се
наблюдава именно съобщения ефект /въртене, превъртане на гуми/, при който се
демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната или
предна част на колата и др. ефекти, известни в общожитейския смисъл като „форсиране“,
"въртене на гуми", „дрифт“ и прочие. Без съмнение този ефект следва да се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление, като без значение е начина, по който е
постигнат от водача в купето на автомобила.
Съдът тук следва да отбележи, че няма легално понятие за "дрифт", като за това се
разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана,
изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в
резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на
задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът
странично се приплъзва – в този смисъл са Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД №
292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 06.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в достатъчна степен от
превалиращата съдебна практика. Това е спортна техника на шофиране, което представлява
използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят Д. М. Д. е извършил вмененото му
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е използвал пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, чрез извършване на маневра, при която
преднамерено извежда МПС-то извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на
гумите, или т. нар. дрифт.
В атакуваното НП, действията на жалбоподателя са описани изчерпателно, доколкото
е описано точно установеното движение на управляваното от него МПС. Дадена правилна
правна квалификация на действията на жалбоподателя, поради което съдът намира, че не е
допуснато нарушение на материалния закон.
В случая приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената
нарушена такава, като с нищо не е накърнено правото на защита на въззивника, тъй като
както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е
предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му
5
отговорност. В случая е налице пълно единение от преки и косвени доказателства, касаещи
авторството на деянието. Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му
нарушение от обективна страна. Безспорно от доказателствата по делото – от показанията на
свидетелите се установи, че въззивникът използва път, отворен за обществено ползване не
по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- навлиза в другата
лента на пътя и извършва „дрифтиране“ – последователно блокиране на задните колела, с
което създава предпоставка за ПТП. Безспорно от установените по делото факти е видно и
че това е станало преднамерено, доколкото никъде не е упоменато, а и няма гласни
доказателства в тази насока, в процесния ден да е имало особености в атмосферните
условия, които да предполагат загуба на контрол над автомобила от страна на водача по
обективни причини.
При така установените факти, съдът счита, че административнонаказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това
нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е определена от законодателя във
фиксиран размер и за съда не съществува възможност да редуцира същия.
Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се
касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да бъде толерирано,
тъй като застрашава живота и здравето както на извършващите маневрите, така и на
останалите участници в движението по пътищата, в това число и на случайно преминаващи
пешеходци.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира, че случаят не
може да се квалифицира като маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. На първо
място самият законодател е определил по-високата обществена опасност на това деяние,
имайки предвид че разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП бе въведена като забрана в ЗДвП с цел
осуетяване на зачестилите случаи на специфични автомобилни техники на шофиране, с цел
да се осуети създаването на опасност за движението при ползване на пътищата за тези цели.
Следва да се имат предвид и обществените отношения, които се регулират именно с тази
норма, свързани с безопасността на движението. Затова и законодателят е предвидил за този
род нарушения санкции в твърд фиксиран размер. Следва да се отчете и високата степен на
обществена опасност на дееца, предвид обременения му статус като водач с няколко
санкционни акта за краткия период от време от придобИ.е на правоспособността през 2017 г.
Фактът, че нарушението е извършено за първи път само по себе си не може да обоснове
маловажността на деянието.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск
за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява
нарушение с висока степен на обществена опасност. Нещо повече деянието е извършено в
населено място, в оживена част от денонощието – в обедно време, на една от най-оживените
централни улици в град Петрич, на която са съсредоточени множество търговски обекти
6
(градски универсален магазин, банки, градския пазар), в която обичайно има засилено
присъствие на пешеходци и интензивен трафик на автомобили.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач за конкретното нарушение е напълно
оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така,
според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в
бъдеще такива нарушения, застрашаващи живота и здравето на хората.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 69д от ЗАНН, ответната страна по
жалбата има право на присъждане на разноски по реда на АПК. Правоимащата страна не
прави такова искане, не ангажира доказателства за направени разноски в настоящото
производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000576 от 06.10.2023
г., издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, на Д. М. Д., с ЕГН-********** от град София,
ул.“С.М.“ №*, вх. *, ет. *, ап. *, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок
от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7