О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260635
гр.
Пловдив, 27.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 2616 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
следващите ГПК.
Образувано
е по подадени от Д.Д.М. частна жалба с вх. № 37504/02.07.2020 г. против
Разпореждане № 40352 от 12.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871 по описа
на РС – Пловдив за 2019 г., с което е допълнено Разпореждане № 96067 от
09.10.2019 г. в частта за разноските, и частна жалба с вх. № 269060/05.10.2020
г. против Разпореждане № 57809 от 07.08.2020 г., постановено по същото дело, с
което е уважена молба с вх. № 46579/05.08.2020 г. за издаване на изпълнителен
лист.
В
частната жалба с вх. № 37504/02.07.2020 г. са изложени съображения за
неправилност на разпореждането, с което е допълнено в частта за разноските
Разпореждане № 96067 от 09.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 10871 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г. На първо място, жалбоподателката оспорва
изводите на първоинстанционния съд относно приложимата редакция на Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като
счита, че приложима е редакцията, действаща към момента на подаване на жалбата.
На второ място, жалбоподателката излага съображения за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение. Отправя се молба за отмяна на обжалвания акт и намаляване на
присъденото с него адвокатско възнаграждение до минималния размер.
В срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се
отправя молба за потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
С частна
жалба с вх. № 269060/05.10.2020 г. като незаконосъобразно се обжалва
Разпореждане № 57809 от 07.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е уважена молба с вх. №
46579/05.08.2020 г. за издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателката счита,
че актовете, въз основа на които е издаден изпълнителният лист, не съдържат
осъдителен диспозитив.
Пловдивският
окръжен съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните, намира следното:
По
частна жалба с вх. № 37504/02.07.2020 г.:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В полза
на жалбоподателя е издадена заповед № 6615 от 22.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 10871/2019 г. на РС – Пловдив. Против заповедта
своевременно е подадено възражение по чл. 414 ГПК от „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“
ЕООД, като към последното е представен договор за
правна защита и съдействие и списък за разноските по чл. 80 ГПК за сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 96067 от 09.10.2019 г., постановено по
горепосоченото дело, е обезсилена процесната заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. Същото е потвърдено с Определение № 2496 от 03.12.2019 г., постановено по в. ч. гр. д.
№ 2763 по описа на ОС – Пловдив за 2019 г.
От страна на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ ЕООД е подадена молба по чл. 248 ГПК за допълване на Разпореждане №
96067 от 09.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 10871/2019 г. на РС –
Пловдив, в частта за разноските. С Разпореждане №
40352 от 12.06.2020 г., постановено по същото дело, горепосоченото разпореждане
е допълнено в частта за разноските и жалбоподателката е осъдена да
заплати на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД сумата от 370 лв., като е оставена без
уважение молбата за разликата над 370 лв. до пълния претендиран размер от 400
лв. За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е приел,
че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност и е
присъдил адвокатското възнаграждение в минималния съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер.
В горепосочената наредба е
регламентиран минималният рамер на адвокатските възнаграждения за съответния
вид услуга. В същата не е изрично предвидена
разпоредба, която да обхваща процесуално представителство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и на
основание § 1 от ДР възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се
изходи от вида на самото процесуално действие. В тази връзка следва да се
посочи, че законът е освободил длъжника в заповедното производство от
задължението да мотивира възражението си. Образец от това възражение се връчва
на длъжника от съда, ведно с заповедта, в която се съдържа подробно указание на
правата му, в това число и на правото му да подаде приложеното възражение по
образец, без да е необходимо да мотивира и обосновава същото. Достатъчно е
възражението да бъде подадено съобразно одобрения образец, без в същото да
бъдат посочвани други обстоятелства или възражения. Дори и длъжникът да намери
за необходимо и целесъобразно да се консултира с адвокат, то това не е
еднозначно с осъществяването на процесуално представителство по делото.
Подаването на възражение по чл. 414 ГПК не е обусловено по никакъв начин от
материалния интерес по делото. Следва да се посочи още, че в настоящия случай в
подаденото от длъжника по заповедното производство възражение не са изложени
съображения за недължимост на предендираното със заявлението вземане. Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира, че на основание § 1 от ДР от
наредбата аналогия може да бъде направена с подаването на „други молби“ по
смисъла на чл. 6, т. 5 от същата.
При
така изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че
присъдените в полза на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят до размер от 50 лв., поради което
обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която жалбоподателката
е осъдена да заплати на горепосоченото дружество разноски за разликата над 50
лв. до присъдения размер от 370 лв.
Във връзка с направеното от „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ ЕООД искане за
присъждане на разноски в настоящото производство следва да се посочи, че производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда
по направеното искане е изменение, респективно допълване, на вече постановен
акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови
разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. По изложените съображения на ответника по частната жалба не
следва да се присъждат разноски в настоящото производство.
По
частна жалба с вх. № 269060/05.10.2020 г.:
Съдът,
след като извърши проверка за редовност на частната жалба, констатира, че
същата не е надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Жалбата е
подадена срещу Разпореждане № 57809 от 07.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871/2019 г., с което е уважена молба с
вх. № 46579/05.08.2020 г. за издаване на изпълнителен лист. С разпореждане от
06.10.2020 г. районният съд е оставил без движение частната жалба до
представяне на доказателства за момента на получаване на поканата за доброволно
изпълнение и изпълнителния лист, както и за внасяне на държавна такса от 15 лв.
по сметка на ОС – Пловдив в едноседмичен срок. С молба с вх. №
272471/19.10.2020 г. жалбоподателката е представила документ за внесена по
сметка на ОС – Пловдив държавна такса. Впоследствие първоинстанционният съд,
без да се произнесе по въпроса дали жалбоподателката е изпълнила дадените ѝ
указания за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията за
редовност, е изпратил делото на въззивния съд. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е изпратена преждевременно на съда, поради
което в тази част производството следва да се прекрати, а делото да се върне на
РС – Пловдив за довършване на процедурата по администриране на частна жалба с
вх. № 269060/05.10.2020 г.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 40352 от 12.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10871 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която Д. Д
.М., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: *********, разноски за заповедното производство за
разликата над сумата от 50 лв. до присъдения размер от 370 лв. ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „КОНДОР-НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
направено по реда на чл. 248 ГПК за осъждане на Д. Д. М., ЕГН: **********, да
заплати сторените разноски за заповедното производство за разликата над 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 40352 от 12.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
10871 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в останалата му част.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 2616 по описа
на ОС – Пловдив за 2020 г. в частта му
досежно подадената частна жалба с вх. № 269060/05.10.2020 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за администриране на
частна жалба с с вх. № 269060/05.10.2020 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: