Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.12.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9513 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.01.2018г. (поправено с решение от 24.01.2018г.), гр.д.15631/17г., СРС, 28 с-в признава за установено
по искове с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
че „Б.– София“ АД дължи на „Л.“ АД общо 21 816.22 лв. - незаплатени суми за
доставени стоки по фактура от 14.12.2015г. за 12 957,56 лв. и фактура от 21.12.2015г.
за 8 858,66 лв., ведно със законна лихва, считано от 05.10.2016г., сумата 1
049.50 лв. - мораторна лихва за периода 15.12.2015г. - 30.09.2016г. и сумата 700
лв. - мораторна лихва за периода 22.12.2015г. - 30.09.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 11.10.2016г., гр.д.56477/16г., СРС, 28 с-в,
като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 2 851,32 лв. - разноски за
исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „Б.– София“ АД. Счита, че в решението липсват мотиви
защо се кредитира експертизата. Не са обсъдени възраженията по отговора на
исковата молба. Адвокатското възнаграждение за заповедното производство е
прекомерно и следва да се намали. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Л.“ АД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Договорът за търговска продажба по
чл.327, ал.1 ТЗ е неформален и може да бъде обективиран в двустранно подписани
протоколи или фактури. Всяка от процесните фактури материализира съществените
елементи от съдържанието на отделен договор – страни, основание, предмет,
достатъчна индивидуализация на стоката и цена. За получател на стоките по
фактурите, от името на ответното дружество „Б.– София“ АД е положен подпис за
получател от лицето Тем. Благоева. Фактурите са редовно осчетоводен от
ответника съответно през м.11.2015г. и м.12.2015г., съобразно
съдебно-счетоводната експертиза. Експертизата е изготвена от компетентно вещо
лице, обосновано и след проверка в счетоводството на ответника, поради което
следва да се кредитира. Осчетоводяването е извършено с цел, ответникът да извлече благоприятни за себе си
последици като получи право на данъчен кредит по ЗДДС. Същото имплицидно
съдържа извънсъдебно признание на ответника за реално получаване на стоката по
фактурите и дължимост на цената по валидно възникналото правоотношение. В тази
връзка, търговецът узнава за подписване на протокола за приемане на стоките по фактурите
от негово име най-късно в момента на осчетоводяване на същите фактури.
Противопоставянето срещу приемането, извършено едва с отговора на исковата
молба от 15.06.2017г. е значително забавено по смисъла на чл.301 ТЗ, изискващ
незабавна реакция. Действията без представителна власт по подписване за
получаване на доставката се считат потвърдени от принципала. При липса
на доказателства за плащане, исковете за стойността на цените на предадените
стоки по отделните фактури и мораторна лихва са основателни.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е заявено
за първи път с въззивната жалба, поради което като преклудирано още в първа
инстанция, не следва да се обсъжда.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
реализирани разноски от 2 200 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2018г. (поправено с решение от 24.01.2018г.), гр.д.15631/17г., СРС, 28 с-в.
ОСЪЖДА „Б.– София“ АД, гр.София, Индустриална зона „О.“, ул.
„********да заплати на „Л.“ АД, гр.София, ул. „********сумата 2 200 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.