МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №
26003/29.01.2021.
по НОХД №328/2020 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
Ш.М.А. е
предадена на съд, за това, че:
През
периода от 21.09.2010 г. до 07.09.2020 г., в гр.Дулово, обл. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери – 7646.60 лева, като не е подала в
Дирекция „Местни данъци и такси" към община Дулово изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни
декларации, в нито един от случаите на получени в периода 177 броя дарения от
различни лица на обща стойност 218 474.22 лв.
Престъпление
по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл.26 ал.1 НК
В
проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на
процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на нарочно
искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на
основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на
осъдителна присъда и за налагане на наказание лишаване от свобода
изтърпяването, на което да се отложи за максимален срок, за наказание глоба в
среден размер и за налагане на пробационна мярка през изпитателния срок.
Защитникът на подсъдимата моли за
определяне на наказанието в минимален размер, изтърпяването на което да се
отложи по реда на чл.66 НК.
В правото си на защита и в последната
си дума подсъдимата изразява съжаление.
Признатите от подсъдимата факти,
изложени в ОА са следните:
Ш.А. е
получавала през периода 2010 г. - 2020 г. множество парични преводи от различни
физически лица от Турция и други страни.
Част от средствата са и били изпращани по сметка лично на нейно име, а друга
част от средствата изпращачите са били уведомявани да преведат на името на св.
Синан Ниязи Сали, с когото тя живее на семейни начала. Сумите са изпращани чрез
международните системи за бързи разплащания и съответно, същите са теглени от
различни пунктове на финансови институции.
Western Union,
MoneyGram, EasyPay са международни системи за извършване на експресни
парични преводи, при която сумите се превеждат по банков път и се получават
лично. Изпращачът посочва имената на получателя, от коя държава е, размера и
вида валута. Получателят при получаване на сумата трябва да представи документ
за самоличност и уникален десет цифрен код /съобщен му от изпращача/. Този код
й е съобщаван от изпращача, и за част от сумите тя го е съобщавала на Сали за
изтегляне на сумите.
През
посоченият период е получила лично и чрез Синан Сали общо 177 бр. превода в общ
размер на 218 474,22 лева.
Получените парични преводи имат
характер на дарение. В
двумесечният срок от получаването на съответната сума подсъдимата не е подавала
данъчни декларации в местната община, съгласно изискванията на чл, 49 ал.3 от ЗМДТ, и не е заплащала дължимия данък
върху нея.
Лично изтеглените от нея суми по 119
превода, по години са:
|
година
|
Сума общо -лв
|
Дължим данък-лв
|
|
2010
|
14243.58
|
498.53
|
|
2016
|
68228.96
|
2338.01
|
|
2017
|
5665.78
|
198.30
|
|
2018
|
5593.52
|
195.77
|
|
2019
|
23421.52
|
819.75
|
|
2020
|
23868.91
|
835.41
|
|
общо
|
141022.26
|
4935.78
|
Получените чрез Синан Сали суми по 58
превода са:
|
година
|
Сума общо-лв
|
Данък-лв
|
|
2010
|
5818.59
|
203.65
|
|
2012
|
3716.08
|
130.06
|
|
2013
|
30550.06
|
1069.25
|
|
2014
|
35393.09
|
1238.76
|
|
2018
|
1466.87
|
51.34
|
|
2019
|
507.26
|
17.75
|
|
общо
|
77451.96
|
2710.82
|
Или общо, по 177 превода, подсъдимата
лично и чрез Сали е получила дарения в общ размер от 218474.22лв, за които е
следвало заплати местен данък в общ размер от 7646.60лв.
Заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза потвърждава тези данни, а именно:
Ш.А. е получила чрез международните
системи за разплащания 119 парични превода с левова равностойност от
141022.26лв. Общата сума за начисления данък по ЗМДТ е 4935.78лв. Получените от
Сали 58 парични превода са с левова равностойност от 77451.96лв, а общата сума
за дължимия данък по ЗМДТ е 2710.82лв. Експертизата подробно е описала данни за
всеки превод, като от изготвените таблици е видно, че първият превод е получен
на 21.07.2010г., а последният на 07.07.2020г.
Признанието на фактите се подкрепя
безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради
тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, показания на св.Сали, свидетелство
за съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови
извлечения, писма, заключение на ССЕ и други писмени доказателства приобщени по
реда на чл.283 НПК.
Получените суми следва да се приеме, че
са дарени. В този смисъл са обясненията на подсъдимата, че са и изпращани за да
бъде финансово подпомогната, и поради липса на доказателства в обратната
насока, например за измама, причина да не им се даде вяра липсва. Обясненията й
не могат да бъдат и насрещно проверени, поради недостатъчност на индивидуализиращите
данни на изпращачите, но те се потвърждават и от показанията на Сали.
Основният фактически извод посочен в
обвинителният акт се подкрепя от заключението на ССЕ, а именно, че за процесния
период, подсъдимата е получила суми по общо 177 превода, които е следвало да
декларира в местната община и да внесе дължимия 3.5% местен данък. Сумите са получавани в евро и в щатски
долари, като експертизата подробно е посочила получените в отделните банки и
финансови институции по дати и размер суми, изчислен и в левовата им
равностойност.
При решаване на въпросите залегнали в
разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на
облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг
начин имущества, поради което за подсъдимата е съществувало задължение за деклариране на получените средства.
Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия закон вменява в задължение на получилите
безвъзмездно имущество да подадат декларация за облагането му с данък и
заплащане на определения данък в двумесечен
срок от получаването му, като данъкът се заплаща в общината по постоянния
адрес на данъчно задълженото лице.
Имайки предвид датите на първия и
последният паричен превод и двумесечния
срок за подаване на съответната декларация, то периода на деянието е правилно
установен, а именно от 21.09.2010г. до 07.09.2020г.
За нито една от получените суми
подсъдимата не е подала декларация в законовия срок и съответно не е заплатила
дължимият данък.
Тя е следвало да декларира и получените
чрез Сали суми, тъй като са изпращани за нея, тя е разговаряла изцяло с тези
лица, и на нея те са й изпращали изискуемия код за теглене на сумите,
независимо, че в някои от случаите тя е давала и името на мъжа, с когото през
част от времето е живеела на семейни начала.
Ето защо, въз основа на всичко
гореизложено, съдът приема, че с бездействието си подсъдимата обективно е
осъществила състав на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй
като не е подала съответните декларации
по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е декларирала нито едно от получените
дарения, като по този начин е избегнала установяване и плащане на данъчни
задължения в размер на 7646.60лв, които
според чл.93 т.14 НК покриват признака „големи размери”. Всяко едно от тези 177 броя деяния, поотделно
осъществява един и същ състав на това престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите от
обективна и субективна страна, поради което и престъпленията са извършени в
условията на чл.26 НК.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването
на декларацията ще се избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите
данъци върху получените като дарения суми.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът е длъжен да се съобрази с императивната разпоредба на чл.373
ал.2 НПК, като приложи чл.58а НК.
След преценка за липса на условията на чл.58а ал.4НК, наказанието се определи съгласно
разпоредбите на Общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчита чистото съдебно минало, оказаното съдействие в ДП за разкриване на
обективната истина по делото, семейното и материално положение на лицето, а
като отегчаващи -многобройността на отделните деяния-177, извършването им в значителен период от време,
а именно десет години, значителността на размера на недекларирания придобит
доход, превърнал се в основен източник
на доходи, както и факта, че тази дейност е преустановена единствено поради
започнала предварителна проверка на случая. Така при условията на чл.5 НК съдът определи наказанието
лишаване от свобода в размер над минималния и под средния предвиден в закона, а
именно две години, като така определения
размер на основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и наложи окончателно наказание
лишаване от свобода за срок от една
година е четири месеца. По същият начин е определен и размера от 800 лв на
кумулативното наказание глоба.
Съобразявайки размерът на наказанието
лишаване от свобода, липсата на осъжданост и личността на подсъдимата, съдът
намира, че постигането на поправимост е достижимо и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание, поради
което и на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено за срок от три
години.
Отложеното наказание лишаване от
свобода е над минимума посочен в чл.67
ал.3 НК и съдът прецени, че през
изпитателния срок следва да се изпълнява пробационна
мярка по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК, а именно "Задължителни периодични
срещи с пробационен служител" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Съдът намира, че именно тази
мярка ще е в състояние да въздейства върху осъденото лице и ще способства да се
засили превантивното и превъзпитателното действие на наложеното основно
наказание за извършеното престъпление.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати разноските направени в хода на
ДП.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.
СЪДИЯ: