Р Е Ш
Е Н И Е № 1434
гр.
Пловдив, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 06.11.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 1626 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. № 21800/17.07.2019г. на Ц.Д.М., ЕГН **********
чрез пълномощника адв. М.Д. против решение № 163/02.05.2019г., постановено по
гр. д. № 1211 по описа за 2018г. на Карловски районен съд, с което се изменят
постановените с решение № 395 от 10.12.2015г., постановено по гр. д. №
365/2015г. по описа на КрлРС, мерки относно
родителските права спрямо детето Т.К.А., ЕГН **********, като предоставя
упражняването на същите на бащата К.Т.А. ***, ЕГН ********** и определя
местоживеене на детето при бащата.Определя режим на лични отношения между
майката Ц.Д.М., ЕГН ********** *** и детето Т.К.А., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с пресписавне
от 10, 00 часа на първия ден до 17, 00 часа на втория ден, един месец през
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и половината от
Коледната и Великденската ваканция, половината от времето на официалните
празници и по времето на личните празници на майката – рожден ден и имен ден.С
решението се осъжда майката Ц.Д.М., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си
дете Т.К.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018г. до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като
за разликата над 140 лева до претендирания размер от
170 лева е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.С решението се
прекратява присъдената с решение № 395 от 10.12.2015г., постановено по гр. д. №
365/2015г. по описа на КрлРС месечна издръжка за
малолетното дете Т.К.А., ЕГН **********,
дължима от бащата – К.Т.А., ЕГН ***********.Осъжда се Ц.Д.М., ЕГН ********** да
заплати на К.Т.А., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
1071, 84 лева.Осъжда се Ц.Д.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на КрлРС сумата от 201, 60 лева, представляващи държавна такса
за настоящето производство по определената издръжка за малолетното дете.
Във въззивната жалба се изразява
становище, че решението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано.Оспорват
се направените изводи от съда, като същевременно се поддържа становище, че
майката на детето притежава необходимите качества и капацитет да се грижи за Т.,
че във възрастта, в която се намира той, е особено важно нейното присъствие
относно емоционалното и психичното му състояние, а бащата от своя страна би
могъл да участва активно в живота на детето, като го подпомага в развитието в
училище лично или чрез наети специалисти, за което получава пълното съгласие на
майката.Моли се за отмяна на атакуваното решение, вместо което да бъде
постановено ново, с което да се отхвърли иска за промяна упражняването на
родителските права и съединените с него искове, като остане в сила фактическото
положение, закрепено с решение № 395/10.12.2015г., постановено по гр. д. №
365/2015г. на КрлРС, II гр.
с.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемия се моли въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.Излагат се подробни съображения за неговата правилност.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определените мерки с решение №
395/10.12.2015г., постановено по гр. д. № 365/2015г. по описа на РС К., II-ти гр. състав,
относно упражняването на родителските права и местоживеенето по отношение на
детето Т.К.А., определяне режим на лични отношения между детето и майката и
месечна издръжка в размер на 170 лева, която последната да заплаща в полза на
сина си.
С решение № 395 от
10.12.2015г., постановено по гр. д. № 365 по описа за 2015г. на Карловски
районен съд, II гр. с., е прекратен брака, сключен с акт за граждански
брак № 5 от 30.05.2004г. между Ц.Д. А., ЕГН ********** и К.Т.А., ЕГН **********,
като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.Обявено
е, че вина за разстройството на брака има съпруга.Предоставено е упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца – Т. К.
А., родена на ***г. и Т.К.А., роден на ***г., на майката Ц.Д. А., ЕГН **********
***.Определен е режим на лични отношения на бащата К.Т.А., ЕГН ********** с
родените от брака деца Т. К. А., родена на ***г. и Т.К.А., роден на ***г.,
както следва: всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 9, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на втория ден, един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както
и половината от Коледната и Великденската ваканции, половината от времето на
официалните празници и по времето на личните празници на бащата – рожден ден и
имен ден.Осъден е на основание чл. 143, ал. 1 от СК К.Т.А., ЕГН ********** да
заплаща на малолетните деца Т. К. А., родена на ***г. и Т.К.А., роден на ***г.
чрез тяхната майка и законен представител Ц.Д. А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 120 лева, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на законоустановена причина за изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.След прекратяване на брака е постановено съпругата да
носи предбрачното си фамилно име М..Предоставено е
ползването на семейното жилище, представляващо етаж от къща, находящо се в гр.
К., ул. ***, на бащата К.Т.А., ЕГН **********.Присъдени са разноски съобразно
изхода на делото.
След анализ на събраните в първоинстанционното
производство доказателства районният съд е приел, че в случая в интерес на
детето е, да бъдат променени мерките относно родителските права и упражняването
на същите да бъде предоставено на бащата.
По делото са представени като писмени доказателства
относно доходите на бащата удостоверение изх. № 2/05.11.2018г., издадено от „Парагон интернационал транспорт“ ЕООД, удостоверение изх. №
3/05.11.2018г., подписано от К.А. в качеството на управител на „КМ Транс 2016“
ООД и служебна бележка изх. № 4/05.11.2018г., в която е удостоверено, че К.Т.А.,
ЕГН ********** работи като *** в „КМ ТРАНС 2016“ ООД и в качеството си на самоосигуряващо лице е осигурен за всички социални рискове,
като получава възнаграждение всеки месец в размер на 510 лева.
Като писмено доказателство по делото е приложена служебна
бележка, подписана от управителя на логопедичен център „А. Г.“, в която е
удостоверено, че Т.К.А., ЕГН ********** е включен в логопедична
терапия, с интензивност една терапевтична сесия на седмица от 01.09.2018г., с
продължителност 60 мин., като цената за осем терапевтични часа е 120
лева.Според графика на логопедичния център детето
посещава логопед всяка събота.Според терапевтичния план и графика до
27.10.2018г. посещенията би трябвало да бъдат девет на брой, като от
извършената справка е установено, че са извършени седем посещения.Приложени са
като писмени доказателства от ищцовата страна и логопедична оценка и препоръка от психологичен преглед на
детето.
Във въззивното производство е
представена като писмено доказателство и
служебна бележка, издадена от Логопедичен център „А.
Г.“, в която е удостоверено, че детето Т.К.А. за периода 01.08.2019г. –
02.11.2019г. е посещавал логопедична терапия седем
пъти, от които е бил воден от майка си и баба си два пъти – на 12.08 и 19.08, а
останалите пъти е воден от баща си, съответно на 02.08, 30.08, 19.10, 26.10,
02.11.2019г.
По реда на чл. 176 от ГПК в първоинстанционното производство
ищецът е обяснил, че трудовата му заетост е в транспортна фирма, извършваща
превози по реалация Румъния – България.Шофира в
месеца един или два пъти до Румъния, тъй като е механик и се налага да пътува
по ден-два, когато трябва да отстрани възникнал проблем, но дейността си
осъществява в гр. К. при ненормирано работно време.По принцип работел от 08, 00
часа до 17, 00 часа.От дома си отсъствал най-много по 3-4 дни.Събота и неделя
не работел.В друго дружество работел пак като механик по 2 часа, за което
получавал по 70 лева месечно и съответен дял от печалбата на
дружеството.Средният му доход на месец бил над 1000 лева.Работното му място
било в дома му.
Пред въззивната инстанция родителните бяха изслушани по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Жалбоподателката пред съда заявява, че желае да продължи
да упражнява родителските права по отношение на Т..Работи в И. о. К. с работно
време от 7, 45 ч. до 16, 15 ч.В събота и неделя почива.Живее с баща си и баба
си, които й помагат в отглеждането на Т., а майка й била в Италия.Другото им
дете било при бащата, на който били дадени родителските права.Т. имал някакви
проблеми, но не били чак толкова големи.Имал затруднения, поради което тя
контактувала всеки ден с класната му, която смятала, че няма смисъл от ресурсен
учител, тъй като детето не изоставало чак толкова от другите деца.В тази връзка
майката също го водела на логопед.Купила си апартамент в Казанлък, където
смятала да се премести, тъй като бил по-голям град.
Въззиваемият пред съда също заявява, че желае да
упражнява родителските права по отношение на Т..Другото дете било момиче, на
13г., живеело при него и от фактическата радяла не отишло нито един път при
майката, а останало да живее в дома му.Той се занимавал с частна транспортна
дейност, като сам си определял работното време.Живеел с родителите си, които му
помагали при отглеждането на детето.По негова инициатива Т. посещавал
логопед.Детето изоставало много в училище, защото имало проблем.Майката не била
съгласна със заключението на специалистите.
Малолетният Т. беше изслушан пред съда по реда на чл. 15
от ЗЗД.Той споделя, че живее в гр. К. с мама и там учи.В четвърти клас е,
харесва училището и има много приятели.Тренира, вдига щанги по негово
желание.Треньорът бил доволен от него и му харесвало.От учебните предмети
предпочита математика и български език.С тати се вижда често в събота и неделя,
а понякога е при мама през почивните дни.Когато е с нея, й помага.С тати
понякога се чували по телефона.Със сестричката му се разбират.Тя е в осми клас
и учи в Пловдив.С нея се виждат в събота и неделя, когато си дойде при тати,
където живее.На него му харесва да учи в К..
В приложения социален доклад по делото се съдържат данни,
че след раздялата на двамата родители, родителските права по отношение на
детето Т. се упражняват от бащата, а по отношение на детето Т. – от
майката.Бащата взема детето съгласно определения режим на лични отношения, а
майката не възпрепятства контактите им.При проведения разговор с детето Т., то
споделило, че много обича и двамата си родители и е силно привързано към
тях.Казал, че слуша и двамата.Живее при майка си, а събота и неделя ходи при
баща си.И на двете места има собствена стая и играчки.Споделя, че и двамата
родители често му купуват подаръци и се грижат за него.Майка му винаги му
помага с домашните и се разбира много добре с нея.Обича много бабите и
дядовците и по двете линии.Бащата живее със своите родители и дъщеря си Т., а
майката живее със сина си Т., своите родители и баба си по бащина линия.Т. е
ученик в трети клас в ОУ „***“ гр. К., има изграден стабилен приятелски кръг на
мястото, където живее, както и в училищната среда.Детето се чувства добре в
дома на майка си, разбира се много добре с нея и бабите и дядовците от двете
страни.Разбира се много добре със сестра си Т..Поддържа контакт с баща си.Често
гостува в дома му.Родителите не поддържат контакти помежду си.
В първоинстанционното производство е приета комплексна
експертиза, изготвена от психолог, невролог и логопед.При обследването на
детето Т. от психолога е установено, че то проявява топли чувства към сестра
си, разказва за общи занимания и игри между двамата.Детето споделило, че със
сестра си се виждат в училище, на народни танци, предпочита компанията й за
игри пред тази на родителите.При Т. не се установяват преживявания за
конкуренция спрямо сестра му.По отношение на баба и дядо по майчина и бащина
линия се установява привързаност на детето към всички.Познава ги и прекарва
част от времето си с всеки от тях.В изказа на детето, говорейки за разширените
семейства, не се долавя негативизъм или нежелание да общува с тях.За своите
родители Т. споделил, че всеки ден след работа майка му му помага с домашните
/четене, писане, математика/, дава му джобни за училище, пазаруват в магазина
заедно.По отношение на баща му Т. споделил, че по-често той му се кара, като
при споделяне за наказания отсъстват данни за физическо насилие или за проявено
уронващи достойнството и здравето на детето подходи, както от страна на бащата,
така и от страна на майката.За баща си
добавил, че когато е при него, няма възможност двамата да си играят,
понеже „тати работи“.При въпрос касаещ външния вид и
прическата, детето споделило, че баща му се грижи за това - „тати ме
подстригва“.Момчето проявявало признаци на привързаност и към двамата си
родители.Казвало, че обича еднакво и двамата.Искало да живее и с двамата си
родители, в смисъл да прекарва време и с двамата.
При психологическото обследване на майката въз връзка с
изготвяне на експертизата, същата е потвърдила по отношение на детето Т., че то
има трудности в образователен план.Споделила за ежедневна работа от нейна
страна с детето след училище.Информирала, че поддържа редовна комуникация с
класния ръководител на Т., съгласува взетия материал и това на какво следва да
наблегне в работата с детето вкъщи.По думите й Т. има известно изоставане от
своите съученици, но с повече и по-упорита работа се забелязва напредък и
резултати при детето.В нагласите на майката съществува връзка между преболедувания в ранна възраст менингит и последвалите
оперативни намеси, с актуалното състояние на детето.Има желание детето на първо
време да е здраво, очаквания за догонване на резултати в учебния процес няма, а
по-скоро за достигане на определено приемливо ниво на представяне на момчето в
училище.Майката разпознава основните потребности на детето /подслон, храна,
здравни грижи, посещение в училище, съхраняване на идентичността на детето през
образа на бащата/, затруднява се в търсенето на специализирана помощ за
подкрепа при специфичните потребности на Т..Получава финансова и физическа
подкрепа от своите родители.Детето и майката помещават етаж от фамилна къща, в
която съжителстват с нейния баща и баба.Нейната майка пребивава и работи в
Италия и предимно от нея получава финансова подкрепа.Когато се налага, с
физически грижи за детето може да разчита на своя баща.В ежедневието си като
възпитателни форми майката провежда разговори с детето, а когато се налага да
наложи наказание, то обикновено е свързано с лишаване от игра за определено
време.Т. е записан на народни танци, учи се да свири на гайда и тъпън.По данни на майката често с Т. и по-голямата му
сестра ходят на разходка до Казанлък, излизат с приятели в града, през лятото
ходят на море.Пак по нейни данни Т. посещавал с желание баща си, според нея се
чувствал спокоен, нямало трудности с поведението на детето при предаването,
както и с мотивацията му за спазване режима на лични отношения.Желае детето да
поддържа контакт с бащата, както до момента и изразява желание да продължи да
се грижи за Т..
При срещата с бащата същият потвърдил, че режима на лични
контакти с детето се спазва без трудности от страна на детето.Бащата изказва
своите притеснения около образователните трудности на детето.По негови данни от
около три месеца водел детето на логопед, а преди това и на психолог в гр.
Пловдив.От дадената му обратна връзка, че развитието на детето е на нивото на
5-годишен или съвпада с възрастта на детето при развода, намира за
тревожни.Счита, че класния ръководител не отдава „изоставането“ на детето за
значимо.Описва Т. като добро дете, което е привързано към сестра си, както и
към неговите родители.Вземайки го в режима на лични отношения, нямал усещането Т.
да е настройван или манипулиран.Той идвал спокоен и нямал съпротиви да работи
със специалистите, при които го води.Обичал животните и имал изключителна
наблюдателност – веднага реагирал ако в двора например нещо е преместено или
променено.За бащата образованието е основна ценност и не желае детето да изостава
от другите си съученици.Като родител е по-строг и принципен в сравнение с
майката.Счита за недопустимо Т. да си нали успеха или Т. да не може да смята и
пише.В определени ситуации е по-краен в изказа си към децата, с цел да разберат
сериозността на мнението му или на последиците от тяхно поведение.По отношение
на двете си деца стои контролиращ и непоколебим във вече заета позиция.Наказанията
в дадените от него примери не съдържат данни за физическо посегателство, а
касаят ограничаване на излизанията, отнемане на телефона, по-строго заканване,
заплаха.За бащата като родител е недопустимо децата му да лъжат, крадат, да го
разочароват.Като цяло се долавя негативно отношение спрямо бившата му съпруга.Намира
възможностите й за ограничени и счита, че не е добър родител.Провокиран да
направи промени в подхода си към нея, проличава по-скоро нежелание двамата да
се разберат.Тя от своя страна декларирала, че комуникацията им е силно
нарушена.Бившият й съпруг имал очаквания да се докаже, че детето „изостава“, да
отглежда той детето и „да го направи човек“.
От заключението се установява, че нивото на емоционална
интелигентност на детето е съответстваща на възрастта му.От обследването в тази
посока не се установяват дефицити, които да влияят в негативен план на
интелектуалната сфера.Откъм социализация, вписване в средата, контакти с връстници и функциониране на Т. в ежедневието извън
учебната дейност, няма затруднения и не се извеждат дефицити, налагащи специфичен
подход във възпитанието и поведението на детето.Липсват данни за
социално-неприемливи форми на поведение на Т..Във взаимодействието между детето
и майката като отглеждащ родител, както и в комуникацията помежду им, отсъстват
форми на напрежение, прилагане на неадекватни възпитателни мерки, данни за
отчуждение или липса на базова привързаност.В училищна възраст редом с
авторитета на родителя се нарежда и този на учителя, значими стават и връстниците, тяхното мнение, приемането в група и принадлежността
към нея.При Т. това се случва – момчето трупа социален опит и познания не само
от контакта с майката и бащата, но и от обкръжаваща среда.Майката на детето
като основен обгрижващ родител към момента, съзнава
дефицитите и пропуските на детето в учебния материал и се старае със собствени
усилия да подкрепя детето с цел компенсация.При наличие на „д.“ или друга
причина за затрудненията, собствените усилия не са достатъчни – нужна е
допълнителна професионална помощ с целенасочен характер.Нивото на психо-социален опит на детето съответства на биологичната
възраст в смисъл на – учения за самостоятелност, самообслужване, познаване на морални
категории и правила на общуване в група.Разглеждано от гледна точка само на
познавателен опит и компетенции, съответстващи на ниво на третокласник – има
известни дефицити, налагащи системна работа и подкрепа на момчето.Като личност,
характер, темперамент, поведение, реактивност на дразнители при Т. отсъстват
прояви и характеристики извън нормата.Момчето има своя потенциал, който в
определена степен може да спомогне за преодоляване на затрудненията или да се
превърне в алтернативна форма на развитие /насърчаване на музикални,
художествени и др. изяви на момчето и насочване потенциала му в тази посока –
като продължаващо обучение, курсове, занаят/.При Т. водещи са затрудненията и
нуждата от терапия, подкрепа и работа в обучително-образователен
план.Психологическата подкрепа е съпътстваща и допълваща общата терапия
дейност.Препоръчителна е на фона на сложните отношения между родителите и
проследяване влиянието им върху психоемоционалния
свят на детето.При възможност спрямо Т. комплексната терапия е най-подходящият
избор – съответен специалист за обучителна подкрепа /логопед, ресурсен учител/,
психолог или психотерапевт.В рамките на Центровете за обществена подкрепа,
разкрити към повечето общини в страната, има възможност за ползване на
безплатни подобни услуги, предвид факта, че подобна продължителна терапия е
трудна за поддържане в платен вариант.С оглед споделеното от детето, че обича
еднакво и майка си и баща си и би желал
да живее и с двамата, вещото лице изяснява, че по подобен начин отговарят
децата, които не са въвлечени в конфликт на лоялност, при които липсва
родителско отчуждение и които не са въвличани в конфликта между родителите.При
изготвяне на експертизата са изследвани определени аспекти от родителския
капацитет на двамата родители.В обследването са засегнати аспекти на грижата,
която осъществяват майката и бащата по отделно спрямо Т., възпитателни техники,
модел на възпитание, ценности за родителите, подходи.Двамата родители са
трудово ангажирани в ежедневието.В тази връзка майката прекарва време с детето
основно вечер в помощ за уроците, един уикенд в месеца и през ваканциите, тя е
родителят, който посещава родителски срещи и контактува с класния
ръководител.Бащата от своя страна прекарва време с детето през три уикенда в
месеца, в които предоставя на сина си подкрепа от логопед, налага правила в
дома и извън него и осъществява последователен контрол в надграждането
на ежедневни хигиенни навици при детето.Становището на експерта е, че
изискванията и очакванията на родителите за темпа и степента на развитие на
детето, следва да бъдат съобразени с неговото актуално здравословно и специфично
състояние.Необходимо е да признаят и приемат затрудненията му и да се потърси
възможност за интензивна, целенасочена, непрекъсната и подкрепяща работа със съответните
специалисти.Спрямо Т. е необходимо прилагане на внимателен подход от страна на
родителите, осигуряване на възможност да расте в емоционално спокойна среда, в
щадяща от напрежение и конфликти атмосфера и пълно осъзнаване от страна на
родителите на партньорската им роля по отношение на двете деца, поне до
навършване на пълнолетието им.В заключението се съдържат данни и относно
здравословното състояние на детето Т..По данни на майката то е боледувало от М.
в ранна детска възраст.На този етап детето не се нуждае от медикаментозно
лечение.Приложена е и консултация с офталмолог, от която се установява
Астигматизъм и Късогледство, поради което Т. трябва да носи очила и се нуждае
от наблюдение.Отчасти установеното от офталмолог състояние може да се отрази
при усвояване на учебния процес, но при съответна корекция офталмологичния
проблем няма да бъде пречка при усвояване на учебния материал.По данни на
учителката на Т. няма застрашаващи проблеми в усвояването на учебния процес.Има
по-бавно усвояване, но по нейни данни до 4-ти клас се надгражда.По
нейно мнение има необходимост от повече занимание от майката, но не се нуждае
от допълнително обучение от специалист на този етап.При проведеното логопедично обследване на детето Т. е установено, че то е с
общо недоразвитие на речта /дисфазия
на развитието/, следствие на което, вторично проявление е нарушение на
писмената реч – д.-д.Становището на експерта е, че за
преодоляване на езиково-говорното нарушение е необходима интензивна
индивидуална терапия с логопед, психолог, специален /ресурсен/ педагог и
допълнителни консултации по общообразователните учебни предмети.Във връзка със
Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба за приобщаващото образование, родителите на Т.,
могат да изискат от училището, в което учи, да сформира екип за подкрепа на
личностното развитие, който да му подсигури допълнителна подкрепа за личностно
развитие.Прилагането на тези мерки ще доведе до отстраняване на нарушението в
езиково-говорното развитие, като непредприемането им обуславя развитие на
функционална неграмотност в по-късен етап.
Общото становище на вещите лица е, че Т. следва да получи
съответна образователна подкрепа по начин и в степен, съобразен с физическите
възможности на родителите, ресурсите в училище и областта.Съществува възможност
от прилагане на комплексна, но в същото време строго индивидуална терапевтична
стратегия /логопед, психолог, специален или ресурсен педагог/ за работа с Т. в
посока подкрепа за овладяване на училищните умения.В рамките на общността са
налице както платени услуги на такива специалисти, така и безплатни – към
Центровете за обществена подкрепа и училищата.Социалното обкръжение също има
отношение към емоционалното състояние на детето, като от него най-съществена
роля имат отношенията на значимите за Т. фигури – родителите.В тази връзка е от
изключителна важност родителите да осъществяват партньорство помежду си в
родителската си роля, което е тяхна неизменна отговорност и да се стремят да
осигурят спокойна среда /лишена от конфликти, спорове и напрежение помежду им/,
в която Т. да расте и да се развива.
В първоинстанционното производство като свидетел е
разпитана М. Я., която познава страните по делото, а след раздялата им поддържа
контакти с К..Същата е посочила, че децата им са на една възраст и често се срещат
в Пловдив, К., ходят на кино и на други места с децата.К. не отсъствал трайно
през почивните дни, а когато се случвало, било за по няколко часа.Той бил строг
с децата си, намирал им занимания и ангажименти през свободното време.Т. със желание
идвал при него.Когато си тръгвал не поглеждал никой, прегръщал този, от който
си тръгва, навеждал глава и продължавал.Със сестра му били много близки,
играели заедно, търсели се, загрижени били един за друг.В първи клас Т. бил
заедно с дъщерята на св. Я., която им обръщала внимание на децата и се занимавала
с тях.Още в началото направило впечатление, че Т. е неподготвен, незнаещ и това
се задълбочило впоследствие.През лятото св. Я. водила двете деца на занималня и
учителите там сигнализирали, че виждат проблем при Т..През миналото лято бащата
пак водил Т. на занималня, където на него му било изключително интересно.В
същото време детето било и много притеснено, защото не можело да се справя с
материала, не разбирало какво се говори в музея, в който ги водели.Бащата бил
готов да плаща за частни уроци и специалисти, но според майката се правел на
интересен.Тя не смятала, че детето има проблем.Бащата започнал да води Т. на
психолог по препоръка на учителите в занималнята, а майката ходела там
понякога, да прави скандали.Не била съгласна, че детето има нужда от такава
специализирана помощ, поради което психолога отказал да работи с него.К. го
водил и на логопед, с който уточнили посещенията да бъдат всяка седмица по два
часа в ден събота.От майката нямало съдействие, тъй като не водела детето всяка
седмица.К. предлагал той да го води, но тя категорично отказвала.Имало и
ситуация, при която детето било обвинено в кражба, но майката неглижирала проблема и бащата разбрал за това от бащата на
потърпевшото дете.При обгрижването на децата К.
получавал помощ от своите родители, от брат му и снаха му.В свободното си време
и той се занимавал с детето, учел с него.Т. споделял, че вечер учи с мама.Първата
година дори не бил записан на занималня, а по цял следобед обикалял
улиците.Майката смятала, че в занималнята са сборни класове и е безсмислено да
я посещава.Св. Я. и К. имали обща фирма.Тя била управител на транспортната
дейност, а той бил управител на дружеството, занимавал се със спедиция и логистика, с транспорт, като същевременно бил и
м. към друга фирма.В месеца отсъствал веднъж по два-три дни.К. бил строг,
лишавал Т. от игра, примерно два дни да не излиза, а да се занимава с учене.На Т.
вземал телефона, но св. Я. не го е виждала да им посяга.
Като свидетел в първоинстанционното производство е
разпитана и Х. М., която е съпруга на брата на ответницата.Същата свидетелка е
посочила, че майката се грижи за Т. с помощта на нейния баща, баба й и на тях,
като близки.По никакъв начин не пречела на контактите на бащата с Т..Докато
съжителствали К. обиждал майката пред децата, дори й посягал и я удрял.Това й
споделяла Ц..От нея също знаела, че бащата водел детето на вилата им, но там не
му било приятно в компанията на приятелката на баща му М., с която пушели при Т..Той
казвал, че баща му пътува, че не го вижда, защото бил ангажиран.Отношенията със
сестра му били добри, двете деца се виждали, когато Т. ходел при баща си и
когато момичето идвало при майка си.Т. имал затруднения в училище, но майката
водела постоянни разговори с класната и нещата се подобрили.По думите на
свидетелката М. майката не е отказвала каквато и да е помощ за детето.Давала му
и допълнителни домашни занимания.Водели детето и на логопед.Когато Т. бил при
бащата, го водел той, а когато бил при майката съответно тя го водела.Съпругът
на св. М. също ходил веднъж с тях.Ц. приемала всичко като полза за
детето.Бащата бил инициатор да се ползва специализирана помощ.
Пред въззивната
инстанция е разпитан като свидетел М. М., който е управител на Логопедичния център в гр. Пловдив и от там познава детето Т.
и неговите родители.По думите на свидетеля в края на м. август миналата година
детето било заведено при тях за диагностика, при която било установено, че то
има затруднения с обучението и започнали терапия един път седмично по 60
минути.По-често бащата водел детето и по-рядко майката.С нея провеждали
разговори в кабинета на свидетеля.Тя реагирала положително и го питала колко
дни е терапията.Казвала, че няма против да води детето, но няма възможност през
делничните дни, защото е на работа.В момента детето продължавало да има
необходимост от терапия, затрудненията му били сериозни, но имало разминаване
от очакваното, тъй като следвало да стане по-бързо.До момента имало две
отсъствия.След 31 май спрели да работят в събота и неделя.От първи юни до
момента детето било водено само седем пъти.Последните два пъти го давела бабата
по майчина линия, а в останалите случаи го водел бащата и неговите близки.Била
направена среща с психолог, на която обсъдили състоянието на детето и
необходимостта от комплексна терапия до края на календарната година.Били
провеждани телефонни разговори и от двамата родители с психолога, във връзка с
които се създало напрежение.След м. януари детето спряло да ходи на психолог.В
центъра им работели по авторска методика на А. Г., прилагали т. нар.
терапевтичен подход, при който обръщали индивидуално внимание на детето и
постигали отлични резултати.Цената била по 15 лв. за 30 мин., 30 лв. за 60 мин.
и 120 лв. за един модул.В училищата имало безплатен логопед.В Пловдив имало
такъв център за общинска услуга, а за К. не му е известно.
Като свидетел във въззивното
производство е разпитана отново и Е. Я.Същата сочи, че от м. май логопедичния център, който посещавал Т., спрял да работи в
събота и неделя и се наложило посещенията да са през седмицата, което било
свързано с много перипетии.Майката го водела в единични случаи през делничните
дни, след разговори с логопеда, тъй като била на работа.Бащата предложил той да
го води, но майката отказала.Причината детето да прекъсне посещенията на
психолога били нападките, обидите и тормоза над психолога от майката, като се
наложило св. Я. да се намесва.Майката винаги обещавала, че ще направи всички
възможно.През м. юли тази година Т. бил две седмици при баща си.През този
период те били постоянно заедно.Бащата планирал отпуск и през м. септември,
когато щели да ходят заедно с децата на море в гр. К.
Като свидетел във въззивното
производство е разпитана и Н. М. – майка на жалбоподателката.Същата дава
показания, че детето Т. *** миналата година, по един път седмично.Бащата на Т.
казвал, че само в понеделник детето можело да се води на посещение, а по
информация от управителя на центъра в събота и неделя също работели и детето
можело да бъде водено в удобен за тях ден и час.На свидетелката не било
известно майката да е възпрепятствала посещенията на детето при специалист, а
от социалната служба в К. им предложили безплатно да се занимават с него.Детето
ходело на училище и след обяд на занималня.Майката плащала обяда му.Миналата
седмица св. М. го водила на логопед, като не се отказвали от посещенията, а
детето имало страх от баща си.Тя всяка вечер се обаждала и разговаряла с
логопеда, с учителката, а бащата дори не знаел, че детето е ходило на зелено
училище, никога не присъствал на родителски срещи, нито на празник в училище.На
рождения му ден взел Т. при него и по този повод детето се обадило на майката
да я пита, дали може да остане и на следващия ден, защото баща му ще празнува.
Впоследствие се оказало, че той е празнувал предишния ден, но накарал детето да
излъже майката, че ще празнува на *-ми.Последната събота децата били при
майката и св. М. попитала Т. кога баща им ще ги вземе.Детето й отговорило, че
ще закусят и ще си отидат сами.След малко момчето казало, че баща им ще дойде
да ги вземе.С навити на ръка дрехи и подпетени маратонки, защото бързали, тъй
като баща им не трябвало да чака, децата тръгнали.Св. М. след това отишла у
съседите и видяла, че бащата още го няма, но децата трябвало да го чакат.Св. М.
сочи също в показанията си, че бащата разделил двете деца.Той също решил да
води Т. ***, а от социалните им предложили безплатни логопедични занимания.За
първия учебен ден св. М. купила дрехи на двете деца за училище.Бащата тогава не
присъствал, както и на завършването.От дъщеря си разбрала, че той искал да им
извади паспорти и да ги води в Турция тази година.Дъщеря й щяла да е съгласна,
ако ги заведе.
Районният съд е приел в решението си след анализ на
събраните доказателства, че в случая в интерес на детето е да бъдат променени
мерките относно родителските права и упражняването на същите да бъде
предоставено на бащата.За да достигне да този извод решаващият съд е отчел, че
е налице проблем в емоционалното, психическото и интелектуалното развитие на
детето, като е налице изоставане значително в сравнение с неговите връстници в усвояването на учебния материал, който проблем
се пренебрегва от майката.Въз основа на приетите гласни доказателства в
първоинстанционното производство районният съд е приел, че единствено бащата е
този, който настоява за съответна образователна подкрепа и полага усилия в тази
насока, водейки детето на терапия в гр. Пловдив, а майката неглижира
проблемите му и детето отсъства и прекъсва терапия, поради неосигуряването му
пред специалист.
При разглеждането на спора по същество и предвид
установената фактическа обстановка по делото, настоящият състав на съда намира
следното:
Към обстоятелствата, обуславящи
изменение на постановените мерки спадат невъзможността да се изпълни решението,
поради поведение на самото дете; неподходящ режим, когато в течение на
изпълнението му, мерките са се оказали неблагоприятни за детето; невъзможност
за прилагане на марките по други обективни причини.Самостоятелни основания, за
да се приеме наличието на изменени обстоятелства са и отчуждаването на детето
по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на лични отношения с другия
родител; невръщане на детето след осъществяване на лични отношения от родителя
на когото не са предоставени за упражняване родителските права или друг вид
неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето.Към тези основания следва да се добави и най-добрия интерес на детето,
защото мерките се налагат основно с оглед съблюдаване и осигуряване именно на
интереса на детето.Съгласно легалното определение на това понятие, дадено в пар. 1, т. 5 от ЗР на ЗЗД следва да бъдат преценявани
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
При преценката на кой от родителите да бъде предоставено упражняването на
родителските права съдът следва да се ръководи изключително от интереса на
детето, да зачете чувствата му, възрастта му, конкретното му развитие и
зрелост, най-вече с оглед конкретното му психо-емоционално
състояние.
Настоящият
състав на съда намира, че в най-добър интерес на детето Т. е да бъдат изпълнени
препоръките на вещите лица, като по отношение на него бъде приложен внимателен
подход, съобразен с темпа и степента на развитието му, както и с неговото
здравословно и специфично състояние.Необходимо е родителите да признаят и
приемат затрудненията му и да осигурят комплексна интензивна, целенасочена,
непрекъсната и подкрепяща работа със съответните специалисти.Необходимо е също
да се осигури възможност на детето да расте в емоционално спокойна среда, в
щадяща от напрежение и конфликти атмосфера, както и да му се осигури възможност
да общува със сестричката си, към която е привързано.В тази насока съдът изцяло
възприема заключението на приетата комплексна експертиза като компетентно и
обосновано изготвени, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
Съдът
намира с оглед данните по делото, че потребностите на малолетния Т. в
горепосочения смисъл могат да бъдат гарантирани в пълен обем не с промяна на
мерките относно упражняването на родителските права, а само със съвместни
усилия на двамата родители за преодоляване на негативните им нагласи един към
друг и възстановяване на нормалната им комуникация с цел осъществяване на
партньорство по отношение на родителската им роля.Само по този начин могат да
осигурят спокойна среда, в която да расте и се развива детето и да вземат
адекватни мерки, необходими за преодоляване на затрудненията му в
образователния процес.
Към
настоящия момент детето Т. живее с майка си, която освен обичайните грижи
полага ежедневно усилия и отделя време, за да го подкрепя и му помага да преодолее
дефицитите и пропуските си при усвояване на учебния материал.Същата разговаря с
него, контактува ежедневно и с класния му ръководител, посещава родителските
срещи и училищните празненства, изобщо съпричастна е към всички трудности и
етапи, през които преминава Т. и му дава опора, което е в изключителен негов
интерес, за да се чувства спокоен и сигурен, поради което съдът намира, че
такива грижи детето следва да получава и в бъдеще.На този етап според съда не
следва да бъде променяна и училищната среда, тъй като Т. е изградил приятелски
кръг сред съучениците си в гр. К. и се чувства добре приет там, а при
поставянето му в нова среда детето се чувства притеснено и засрамено от ограничените
си образователни възможности.В тази насока съдът съобрази показанията на св. Е.
Я.
Съдът
намира още, че приоритетите на майката са правилно подредени, изискванията и
очакванията й за темпа и степента на развитие на детето са съобразени със
здравословното му състояние, което е от първостепенно значение, като
същевременно с оглед специфичните потребности на Т. е необходима и допълнителна
професионална помощ с целенасочен характер.В тази насока бащата е поел
инициатива, която не само следва да бъде насърчавана, но и е задължителна с
оглед правилното развитие на детето.В случай, че майката не е в състояние да
осигури необходимата комплексна терапия, същата следва да окаже пълно съдействие
на бащата в това отношение, включително и през дните, които не са определени за
режим на лични контакти между бащата и детето.
Съобразявайки
всички данни по делото съдът намира, че майката е грижовен родител,
заинтересован за благополучието на детето си, с оглед на което не би взела вредни
за него решения.Факт е, че тя не възпрепятства контактите на детето с бащата,
не се опитва да го настройва и манипулира, като съдът приема, че на този етап
тя е осъзнала необходимостта и дава пълно съгласие бащата да участва активно в
живота на детето, подпомагайки го в развитието му в училище, лично или чрез
наети специалисти, каквото изявление прави във въззивната жалба.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че в случая не са налице
обстоятелства, налагащи изменение на мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на детето Т..Една нова външна промяна, след
като детето вече е преживяло раздялата на родителите си и се е приспособило към
тази семейна ситуация, не би била в негов интерес и то при положение, че
майката има капацитет и желание да продължи да полага непосредствените грижи за
сина си.С оглед на това не се налага и изменение относно местоживеенето на
детето, режима на лични контакти с бащата, който в случая е разширен и подходящ
с оглед възможността Т. да общува и със сестричката си, към което е привързан,
както и относно издръжката на детето.
Предвид гореизложеното решението на
първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция в тежест на въззиваемия следва
да се възложат направените от жалбоподателката разноски в първата инстанция в
размер на 701, 84 лева, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева и възнаграждение за вещи лица в размер на 201, 84 лв.За въззивното производство жалбоподателката е представила доказателства
за заплатена ДТ в размер на 25 лева, които също следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 163 от 02.05.2019г., постановено по гр. д. № 1211 по описа за 2018г.
на Карловски районен съд, I гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от К.Т.А., ЕГН ********** *** чрез адв. С.П.-К. против Ц.Д.М.,
ЕГН ********** *** за изменение на постановените с решение № 395/10.12.2015г.
по гр. д. № 365/2015г. по описа на Карловски районен съд, втори гр. състав,
мерки относно местоживеенето на малолетното дете Т.К.А., роден на ***г., ЕГН **********,
относно упражняването на родителските права по отношение на детето, което да
бъде предоставено на бащата, относно режима на лични отношения, като бъде
определен такъв на майката с детето и относно издръжката, като бъде осъдена
майката Ц.Д.М., ЕГН ********** да заплаща в полза на малолетното дете Т.К.А.,
ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител К.Т.А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното погасяване, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Т.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Д.М., ЕГН ********** *** направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 701, 84 лева и разноски в размер на 25 лева за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК
, пред Върховния касационен съд.