№ 124
гр. Благоевград , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200501412 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Е.Г., със служебен адрес: гр.П.,
ул."Б" № в качеството си на особен представител на Ф. Г. Г. (ответник по
първоинстанционното дело), против Решение №8527 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д.
№612/2018 г. по описа на РС – Петрич.
С атакуваното решение се осъжда Ф. Г. с адрес Р.М.,гр. Р., ул. В.С, както и постоянен адрес:
с.Б, обл.Б, да заплати на Р. Б. З., от с.П., общ.П.,ул.В № ЕГН, сумата от 5 000 /пет хиляди/
лв. (частичен иск от общо сумата от 100 000 лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от причинена смърт на сина
на ищеца Б.Р. З., вследствие на пътно-транспортно произшествие с участие на ответника Ф.
Г., който е управлявал влекач "С, с рег. № и закачено към него ремарке, ведно със законна
лихва считано от 23.05.2013 г. /датата на непозволено увреждане/ до окончателното
изплащане на сумата.
С атакуваното решение също така се осъжда Ф. Г., с адрес Р.М.,гр. Р., ул. В.С, да заплати на
Р. Б. З., от с.П., общ.П.,ул.В № ЕГН сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет лева),
представляваща сбор от сторените от ищцовата страна разноски по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
1
С атакуваното решение съдът е осъдил Ф. Г., с адрес Р.М.,гр. Р., ул. В.С, да заплати по
сметка на РС – Петрич, сумата от 823 лв. (осемстотин двадесет и три лева), представляваща
разноски във връзка с назначената съдебно авто-техническа експертиза и заплатени от
бюджета на съда, както и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Не на последно място, с атакуваното решение съдът е постановил да се изплати в полза на
адв.Е.Г. сумата от 580 лв. (петстотин и осемдесет лева) от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Ф. Г..
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
първоинстанционно решение. Поддържа се в жалбата, че фактическата обстановка по делото
и по-конкретно механизма на извършване на ПТП-то, довело до смъртта на Б З., е останал
неизяснен и неустановен по делото. Твърди се, че съдът неправилно е възприел
заключението на вещото лице, изложено в изготвената авто-техническа експертиза, без да
отчете другите доказателства по делото, които изцяло му противоречат. Посочва се, че
вещото лице очертава един съвсем различен механизъм на извършване на ПТП-то, различен
от този установен в досъдебното производство. Въпреки, че свидетелите твърдели, че
автомобил "О.В" управляван от починалото лице Б З., не е изпреварвал, вещото лице
заключавало, че ПТП-то се е случило поради предприето изпреварване от страна на водача
на "О.В". Вещото лице не било отчело, че встрани на пътя е било обрасло с висока трева,
която е излизала на пътното платно и е ограничавала допълнително видимостта на острия
завой. Твърди се, че неотчитайки това вещото лице е заключило, че двете сблъскали се
превозни средства са имали пряка видимост от около 170-190 метра, което изцяло
противоречало на заключението в досъдебното производство, където вещото лице стигнало
до заключението, че водачите на двата автомобила са имали възможност да се забележат
взаимно за първи път на разстояние 25 м. един от друг. Това било съществено противоречие,
защото времето за реакция в двата случая било различно. При 170-190 метра видимост
жалбоподателят е има възможност да реагира и евентуално да избегне удара или да го
„омекоти“, но при 25 метра видимост водачът не е имал никакво време за реакция, т.е.
липсвало субективния елемент на вината. Поддържа се, че от неправилно възприетия
механизъм на ПТП-то съдът е стигнал и до грешния извод за наличие на вина у ответника
Ф. Г. за смъртта на Б З., като неправилно е приел наличието на субективния елемент –
вината от състава на чл.45, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че деянието не може да се вмени във вина
на ответника, тъй като за него навлизането на лек автомобил "О.В" в насрещната лента за
движение е било изненада и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди такова поведение
от страна на другия водач и настъпването на тези последици. Посочва се, че допуснатото от
него нарушение на ЗДвП, а именно шофиране със скорост от 52 км/ч (само 2 км/ч над
разрешената) не било в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, тъй като
дори и да е бил управлявал автомобила с 50 км/ч, не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП-то поради липсата на видимост и поради липса на време за реакция с
2
оглед разстоянието, на което водачите са имали възможност да се видят. На следващо място,
в жалбата се навежда, че по делото не се установила по категоричен начин и
непосредствената причинно-следствена връзка между деянието и претърпените вреди.
Съдът неоснователно бил отхвърлил и възражението за погасяване по давност на
претендираната с исковата молба лихва. С оглед изложените съображения се иска отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявения срещу Ф. Г. иск да се
отхвърли като неоснователен. Претендира се и присъждане на сторените по делото
разноски. Прави се искане за допускане на повторна авто-техническа експертиза.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Р. Б. З.
от с.П общ.Петрич, чрез адв.Константин Петров, в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че особения представител нямал правно
основание да подава въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, тъй като
липсвало овластяване от закона за подаване на въззивна жалба от особения представител в
хипотеза като настоящата. Посочва се, че атакуваното решение е правилно. Твърди се, че не
е спорно по делото, че е налице непозволено увреждане, от което е възникнало
облигационно отношение. Не било спорно по делото, че е налице деяние, извършено от
ответника – действие, изразяващо се в управление на ППС, с превишена скорост, че чрез
забавяне спиране на същото е реализиран сблъсък с друго ППС, като е настъпила вреда –
телесни увреждания на сина на ищеца – управляващ ППС, вследствие на които увреждания
той е починал. Това деяние било противоправно – в нарушение на правилата за движение по
пътищата, като ответникът е нанесъл вреди на пострадалия – телесни увреждания, довели до
смъртта му. Твърди се, че е налице и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, като както писмените доказателства, така и заключението на вещото лице и
показанията на свидетелите сочели, че ПТП е реализирано с ППС на ответника, като
пострадал е синът на ищеца – вследствие на телесни увреждания е настъпила смъртта.
Поддържа се, че е налице и петия елемент на непозволеното увреждане – вината на
ответника, тъй като особения представител не е опровергал презумпцията по чл.45, ал.2
ЗЗД. Твърди се, че е несъстоятелно посоченото във въззивната жалба, че материалите в
досъдебното производство не могат да се игнорират от съда, защото писмените
доказателства по досъдебното производство установявали само деянието, но не и
обстоятелствата, от които да се опровергае презумпцията за вина. Твърди се, че посоченото
във въззивната жалба, че приетата експертиза в досъдебното производство не е съобразена
от съда, е несъстоятелно, тъй като приетата експертиза в досъдебното производство, не
може да се кредитира като такава в гражданското съдопроизводство, тъй като не е събирано
това доказателствено средство по реда на ГПК – аргумент от чл.5 ГПК, във връзка с
принципа за непосредственост. Твърди се, че не може да се приеме и посоченото във
въззивната жалба, че приетата съдебно авто-техническа експертиза противоречи на
показания на свидетели, защото чрез заключението на вещото лице се изяснявали въпроси
по делото относно които са необходими специални знания, поради което заключението на
вещото лице не може да противоречи на показанията на свидетели и да се основава на
3
показания на свидетел. В този контекст се поддържа, че заключението на вещото лице е
обосновано, поради което няма основание за друга експертиза – нито повторна, нито тройна
такава. Поддържа се, че искът е основателен, а решението на първата инстанция правилно,
поради което се моли за потвърждаването му. Претендира се и присъждане на сторените по
делото разноски.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от Сдружение "Н б"
чрез адв.А.Б., в който се поддържа, че депозираната от Ф. Г. жалба е основателна. Твърди се,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му
първоинстанционният съд не е направил обстоен анализ на всички кореспондиращи
помежду си доказателства и неправилно е преценил и съобразил особеностите на
конкретния случай. Посочва се, че изложените в жалбата твърдения на ответника за
необоснованост на съдебния акт са състоятелни и обосновани, доколкото решаващият
състав не е кредитирал като съвкупност събраните по делото доказателствени материали.
Приетото по делото експертно заключение е необосновано и не кореспондира с гласните
доказателства и с доказателствата от досъдебното производство, поради което следва да се
назначи нова експертиза. В заключение се иска уважаване на въззивната жалба на Ф. Г. и
отхвърляне на предявените срещу него искове.
Жалбоподателят Ф. Г., редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, за него се
явява особеният представител адв.Г.. По съществото на делото, особения представител
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.
Въззиваемата страна – Р.З., редовно призован, не се явява лично, не се и представлява, в
проведеното открито съдебно заседание по делото.
Третото лице помагач - "Н б" редовно призовано, не изпраща представител в откритото
съдебно заседание по делото.
В открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането за допускане и
назначаване на тройна съдебно авто-техническа експертиза.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да се разгледа по същество.
Несъстоятелно е възражението на въззиваемия, че особеният представител не е овластен да
подава въззивна жалба срещу решението в казус като настоящия. В ГПК такива ограничения
в правата на особения представител не са предвидени, като същият разполага с правото да
обжалва постановеното от районния съд решение. Ето защо и посоченото възражение на
4
въззиваемия е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първостепенния съд, поради което, на
основание чл.272 ГПК, съдът препраща към изложената от него фактическа обстановка.
С оглед доказване на активната процесуална легитимация на ищеца по делото е представено
удостоверение за наследници на Б.Р. З., видно от което Р.З. е баща на починалото лице /на
л.63 от първоинстанционното дело/. В тази връзка е представен и препис-извлечение от акт
за смърт на Б.Р. З. /съдържащо се на л.62 от първоинстанционното дело/ и удостоверение за
раждане на Б.Р. З. /л.61 от първоинстанционното дело/.
Първоинстанционният съд служебно е изискал и приобщил към доказателствата по делото
образуваното във връзка с настъпилото ПТП наблюдателно производство №2093/2013 г., по
описа на Благоевградска окръжна прокуратура, образувано във връзка с дознание
№325/2013 г. по описа на РУП-Петрич.
Цитираното ДП е образувано на 24.05.2013 г. срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 15.12.2015 г., прокурор от
Окръжна прокуратура гр.Благоевград прекратява образуваното наказателно производство
по ДП №325/2013 г. по описа на РУП-Петрич, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК поради
липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.
В мотивите за прекратяване на образуваното ДП, окръжният прокурор е изложил доводи, че
причините за възникналото пътно-транспортно произшествие съгласно събраните по делото
доказателства и изготвената автотехническа експертиза е управлението на автомобила "О.В"
с ДК № с несъобразена скорост в мястото на произшествието, а именно при навлизане в ляв
завой, в резултат на която моторното превозно средство е навлязло в лентата за насрещно
5
движение, където се осъществил сблъсъка между двата автомобила. Обраслостта на банкета
с висока трева, ограничаваща допълнително видимостта, както и наличието на улична лампа
в участъка на завоя са намалили допълнително възможността на Б З. да възприеме на по-
ранен етап фаровете на насрещно движещия се товарен автомобил. Водачите на двата
автомобила са имали възможност да се забележат взаимно за първи път когато са били на
разстояние 25 метра един от друг. При установената скорост на движение на двете МПС, а
именно за лекия автомобил – 62 км/ч и 52 км/ч за товарния за водачите им не е имало
техническа възможност да предотвратят ПТП. Съгласно заключението на вещото лице, дори
и влекач "С, с рег.№ да е бил управляван с разрешената скорост от 50 км/ч произшествието е
било непредотвратимо, от което според наблюдаващия прокурор от обективна и субективна
страна няма осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.342, ал.1,
пр.3 от НК.
Посочено е още, че деянието, в резултат на което е станало автопроизшествието е случайно
по смисъла на чл.15 от НК за водача на товарния автомобил Ф. Г., тъй като опасността по
пътя, а именно навлизането на лекия автомобил "О.В" с ДК № Е в насрещната лента за
движение на товарния автомобил влекач "С, с рег.№ е било изненада за водача Ф. Г. и той
не е бил длъжен и не е могъл да предвиди такова поведение и настъпването на тези
последици. Допуснатото от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е в пряка причинно-
следствена връзка с тежкия вредоносен резултат, тъй като дори и да е управлявал
автомобила със скорост от 50 км/ч, водачът Ф. Г. не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието.
Свидетелката З.а, майка на ищеца, посочва, че Р и синът му живели заедно и се разбирали
добре, но откакто починал внука й Б, синът й станал неадекватен. Лежал на гроба на сина
си, искал да се обеси, било все едно, че не може да живее. Посочва, че майката ги
изоставила, когато детето било на 10 години и основно Р се грижел за сина си през тези 12
години. Твърди, че откакто си отишъл синът му, Р станал друг човек, направо откачил от
мъка, синът й не бил същия човек, той откачил, сринал се психически. Сочи, че Р имал и
дъщеря, но не контактувал с нея.
Свидетелят Иванов, приятел на ищеца, посочва, че с Р се познават от 20 години, като на
седмица-две пият кафе, заедно пътували и по работа, а преди четири-пет години ходили и
във Франция. Твърди, че ищецът бил грижовен баща, в добри отношения бил със сина си, но
след случилото се, той се затворил, не му се пътувало навън, станал умислен. Сочи, че
ищецът има и дъщеря, която е в чужбина. Посочва още, че Р като поведение се затворил, не
му се общувало, не му се пътувало, като Р пътувал в чужбина за последно през 2017 г.
В съдебно заседание проведено на 23.06.2020 г. като свидетели са разпитани лицата К.Г.Л. и
Н.И.Б
Свидетелят Л, мл.автоконтрольор при РУП-Петрич, посочва, че при отиване на мястото на
6
ПТП-то заварил тежкотоварен автомобил /влекач - гондола/, който се бил обърнал, както и
лек автомобил "О.В" който се забил в предната част на влекача. Сочи, че влекачът бил с
македонска регистрация, а опелът бил с благоевградска регистрация. На място имало
пристигнал и екип на спешния център и свидетелят разбрал, че транспортирали водача от
лекия автомобил. Свидетелят посочва, че на мястото не видял шофьора на лекия автомобил,
а водачът на товарния автомобил - македонски гражданин, му посочил като причина за
станалото ПТП, че когато се е движил в посока от гр.Пза с.П при излизане на десен завой
точно преди входа на бензиностанцията забелязал, че лек автомобил навлиза в лентата му за
движение, при което направил опит да избегне удара и рязко завил, за да излезе от пътя,
което станало и причина да се обърне. Свидетелят посочва, че видял, че ударът бил челен и
в лявата лента, а гондолата /товарния автомобил/ се била обърнала и товара, който бил
негасена вар бил изсипан целия на входа на бензиностанцията до самите вливни, до
цистерните. Излага твърдения, че водачът на товарния автомобил му обяснил, че забелязал,
че срещу него идвал лек автомобил, в неговата лента, при което направил маневра на дясно,
инстинктивно с цел да предпази и своя живот, но въпреки това се стигнало до челен
сблъсък. Свидетелят сочи, че от обясненията на македонския водач и разположението на
автомобилите, на него като автоконтрольор му се сторило логично това, което водачът на
товарния автомобил му обяснил като причина за ПТП-то. Лекият автомобил бил забит в
предната част на влекача и той бил плътно в дясно в посока Петрич-Първомай, а лекият
автомобил се забил челно в него. Това което на място установили е, че ПТП-то е настъпило
в лентата на движение на товарния автомобил, че лекият автомобил е навлязъл в насрещната
лента за движение и се е ударил във влекача.
Свидетелката Богойска посочва, че е пътувала в лекия автомобил при настъпване на ПТП-
то. Сочи, че с Б З. били в с.П след което той я прибирал за Петрич с неговия автомобил
марка "О", като в колата били той и тя, и на излизане от с.П на бензиностанцията, на завоя
се ударили в един TIR. Посочва, че тя седяла на предната седалка до шофьора, че не са
изпреварвали друга кола, като не си спомня скоростта да е била висока. Сочи, че на завоя
видяла тира и извикала на Б, че идва тир и се ударили. Твърди, че изпаднала безсъзнание и
друго не си спомня. Посочва, че не усетила лекият автомобил да е излязъл от платното си и
да е бил в насрещното платно, както и че водачът не бил разсеян, тъй като разговаряли
нормално, и Б /водачът на лекия автомобил/ не си е разсейвал вниманието, слушали музика,
но не била силна музиката. Посочва, че вниманието на шофьорът не било отклонено от
нищо. Сочи, че пред тях нямало друг автомобил, но зад тях имало автомобил с хора от
селото, които след това й помогнали да излезе от автомобила. Посочва, че друг удар освен
удара с влекача не е усетила.
В хода на процеса е допуснато извършването на съдебно авто-техническа експертиза.
Същата е изпълнена от вещото лице Владимир Ненков, който е отговорил на поставените
въпроси, давайки отговори по основните релевантни за спора обстоятелства свързани с
процесното ПТП, като са определени скоростите за движение на автомобилите и на
товарната композиция, разстоянията до ударите и отстоянието за техническа възможност на
7
виждане на водачите на л.а.ОПЕЛ и влекач С.. Всички данни са използвани за да бъде
изготвен подробен анализ за изясняване на възникването и протичане на механизма на ПТП.
На въпроса, къде по дължина и широчина на пътя е станал сблъсъка на моторните превозни
средства, вещото лице е посочило, че ударът между влекач С. /управляван от ответника/ и
л.а. ОПЕЛ /управляван от починалия праводател на ищеца/ е станал на 0,85 метра (0,80 м -
0,90 метра) по дължина на платното за движение преди линията по перпендикуляр към
основен ориентир №1, гледано в посоката от град Петрич към с.П; на 5,90 метра (5,85 м -
5,90 метра) по ширина на платното за движение, вляво от основен ориентир №1 гледано в
посоката към с.П. Ударът е настъпил на около 1,85 - 1,90 метра, вдясно от непрекъснатата
бяла средна разделителна линия от маркировката тип М5, гледано в посоката към с.П.
Последвал е и удар между л.а. ОПЕЛ и друг л.а. МЕРЦЕДЕС.
Експертът е изчислил и скоростите, с които са се движили МПС преди настъпване на ПТП,
както следва: начална скорост на л.а.ОПЕЛ, без данни да е била задействана спирачната
уредба, е била кръгло Vо ~ 93,5 км./ч., скоростта в момента на удара му във влекач С. (първи
по ред) е била кръгло Vу-0-1 ~ 93,5 км./ч., а скоростта му в момента на удара в
л.а.МЕРЦЕДЕС (втори по ред) е била кръгло Vу-о-2 ~ 29,4 км./ч.; начална скорост влекач С.
в състав с ПОЛУРЕМАРКЕ преди да бъде задействана спирачната уредба за спиране със
служебно спирачно закъснение е била около Vг ~ 74,0 км./ч., а скоростта в момента на удара
му в л.а.ОПЕЛ е била около Vу-с ~ 52,0 км./ч.
Изяснена е в САТЕ и причината за възникналото ПТП от техническа гледна точка, а именно
това, че водачът на л.а. ОПЕЛ - Б З., е предприел изпреварване на л.а.МЕРЦЕДЕС, при
наличие на пряка метеорологична видимост към товарната композиция и поява в
полезрението на водача на светещите габарити на влекач С.; при липса на действия
предприети от водача за намаляване на скоростта, с която е управлявал и връщането на
л.а.ОПЕЛ в лентата му на движение към гр.П
На следващо място, според инж.Вл.Н водачът на влекач С. /отв.Ф. Г./ е закъснял в
действията си за намаляване на скоростта от 1,48 секунди за изминаване на разликата от
разстоянието за виждане (Рзнак-с ) от 70,0 метра към знак „В26“ и разстоянието (Рдв-с-1) от
39,48 метра към момента на реално предприетите действия за спиране, закъснително
предприети действие за намаляване на скоростта чрез спиране на товарната композиция със
служебно закъснение от 3,06 м/с2, при наличие на техническа възможност за намаляване на
скоростта със спирачно закъснение от 4,40 м/с2 или с максималната му стойност от 4,80 м/с2
към линията на знак „В26".
Установено е и наличието на техническите възможности за предотвратяване на ПТП от
страна на водачите.
Експертът счита, че от техническа гледна точка настъпване на ПТП е вследствие
предприетото изпреварване от водача Б З. със скорост от около 93,5 км/ч в участък на пътя с
8
ограничение на скоростта до 50,0 км/ч, наличие на хоризонтална маркировка тип М1 (бяла
непрекъсната средна разделителна линия между двете ленти) и вертикална маркировка със
знаци и забрана с пътен знак „В24“ за изпреварване от посоката на с.П, който е поставен в
района на около 200 метра преди кръстовището за село Коларово и пътна сигнализация за
наличие на пешеходни пътеки.
В създадената ситуация реакцията на водача на лек автомобил "О.В" с рег.№ и реакцията на
водача на влекач „С.“ с рег.№ST 4361 R и закачено към него ремарке съобразно пътната
обстановка, е била такава, че и двамата водачи са действали закъснително при ефективно
предприетите действия както следва:
Водачът Б З. непосредствено преди ПТП управлявайки л.а.ОПЕЛ е изпреварвал
л.а.МЕРЦЕДЕС, като на разстояние около 62,10 метра преди мястото на удара е предприел
само ефективни действия за отклоняване на автомобила в посока надясно към лентата за
град Петрич. При изпълнението на тази маневра, л.а.ОПЕЛ се е намирал в насрещната лента
(лентата за движение на влекач С.), а видимостта към влекача е предоставяла техническата
възможност на водача З. да преустанови изпреварването л.а.МЕРЦЕДЕС чрез спиране, да
отклони надясно л.а.ОПЕЛ и да върне автомобила в лентата зад л.а.МЕРЦЕДЕС.
Ответникът Г. е предприел намаляване на скоростта на товарната композиция със служебно
спиране, към момента когато влекач С. се е намирал на разстояние около 74,40 метра преди
мястото на удара, при наличие на техническа възможност за спиране с максимално спирачно
закъснение. Отклоняването на товарната композиция в посока надясно е настъпило
вследствие от задействаната кормилната уредба на влекач С. към входа за терена пред
бензиностанцията и е настъпило по време след удара на влекач С. с л.а.ОПЕЛ.
Според експерта, за водача Ф. Г. е съществувала техническа възможност да спази
ограничението на скоростта, която е управлявал. При намаляване на скоростта товарната
композиция с влекач С. на линията на знак „В26“ е щяла да достигне максимум скорост от
около 48,2 км/ч. Съобразно критичната обстановка на изпреварване от две МПС и пряка
видимост пред влекача, за водачът Г. е съществувала техническата възможност да продължи
да управлява товарната композиция със спиране.
Вещото лице посочва, че при такъв режим на управление чрез спиране на товарната
композиция, водачът Г. е щял да предостави техническа възможност на водача З. да завърши
безопасно маневрата за изпреварване на л.а.“Мерцедес“ и нямаше да се реализира удара
между л.а.ОПЕЛ и влекач С..
Въз основа на така приетите фактически положения, РС – Петрич е приел от правна страна,
че предявения частичен иск по чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД е основателен в предявения размер от
5000 лв. Приел е, че е налице деликтно поведение на ответника в производството, в резултат
на което поведение са причинени страдания на ищеца Р.З., които подлежат на обезщетяване
по смисъла на чл.52 ЗЗД, след редукцията вследствие на съпричиняването по смисъла на
9
чл.51, ал.2 ЗЗД. Районният съд е приел, че съобразно описаната по-горе фактическа
обстановка, основна вина (наред с тази на ответника Г. – за което са изложени съображения)
има починалият Б З. (праводател на ищеца), който е извършил няколко нарушения на ЗДвП,
предизвикали процесното ПТП, поради което е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на последния в размер на 90 %. Приел е, че за обезщетяване на вредите от
непозволеното увреждане за ищеца (ненавременната и внезапна смърт на 21 годишния му
син) справедливият размер е 100 000 лв., като след приспадане на приетия процент на
съпричиняване предявения иск се явява основателен за сумата от 10 000 лв., поради което
доколкото е предявен като частичен, същият е основателен за предявения размер от 5000 лв.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на горните правни изводи.
Решението е правилно. Въззивният състав споделя мотивите на районния съд за
основателност на предявения частичен иск, намира за безпредметно приповтарянето им,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС – Петрич. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
За да бъде уважен предявения иск, с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД, следва да се
установи противоправно деяние – деликт, неимуществени вреди, причинна връзка между
деянието и вредите и вина на извършителя на деянието.
По отношение на противоправното деяние на ответника (жалбоподателя) същото е
безспорно доказано с оглед установения механизъм на ПТП от заключението на назначената
по делото съдебно авто-техническа експертиза. От заключението се установява, че водачът
на влекач „С.“ с рег.№ST 4361 R и закачено към него ремарке (жалбоподателят Ф. Г.) е
управлявал МПС преди настъпване на процесното ПТП, преди да бъде задействана
спирачната уредба за спиране със служебно спирачно закъснение, с около 74, 0 км/ч, като
скоростта в момента на удара му в лекия автомобил „Опел“ (управляван от починалия Б З.) е
била около 52, 0 км.ч. Нещо повече. Ако би спазил ограниченията на скоростта, ответникът
Г. е разполагал с техническа възможност да избегне удъра, предприемайки действия по
безопасно спиране, по който начин е можел да позволи завършване на маневрата
изпреварване от страна на Б З.. Вещото лице изрично посочва, че за водачът Г. е
съществувала техническа възможност да спази ограничението на скоростта, която е
управлявал При намаляване на скоростта на товарната композиция с влекач „Сканя“ на
линията на знак „В26“ щеше да достигне максимум скорост от около 48, 2 км/ч., при което
положение за водачът Г. е съществувала техническата възможност да продължи да
управлява товарната композиция със спиране, а по този начин щеше да се предостави
техническа възможност на водача З. да завърши безопасно маневрата за изпреварване на
л.а.“Мерцедес“ и нямаше да се реализира удъра между л.а.“Опел“ и влекач „Сканя“.
От горното се установява и следващия елемент, а именно причинната връзка между
деянието на ответника Г. (неспазване на ограниченията на скоростта) и настъпилите вреди
за водача на л.а.“Опел“ – смъртта на Б З., вследствие на процесното ПТП.
10
По отношение на вината, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД тя се предполага до доказване на
противното. Освен, че не е доказано противното, вината е доказана посредством горните
изводи на вещото лице относно поведението на водача Г. и несъобразяване с ограниченията
в скоростта. Като за гражданската отговорност е достатъчно вината да е груба небрежност,
т. е. непредпазливост според наказателното право.
По изложените съображения, БлОС намира за несъстоятелни развитите от особения
представител възражения, че в случая не можело да се установи по категоричен начин
непосредствената причинно-следствена връзка между деянието на ответника Г. и
претърпените вреди – смъртта на Б З. (син на ищеца). Напротив. Такава се установява от
всичко изложено по-горе.
Неоснователни са на следващо място и възраженията на особения представител, че не е
установен механизма на ПТП. Същият се установява безспорно от заключението на авто-
техническата експертиза, поради което възражението е неоснователно.
Относно възражението, че е налице противоречие между експертизата по досъдебното
производството и тази, извършена по настоящото дело, следва да се изтъкне, че за
гражданския съд меродавна е извършената в рамките на гражданското дело авто-техническа
експертиза, събрана по правилата на ГПК, а не тази в досъдебното производство. Ето защо,
възраженията, че съдът не е съобразил последната са необосновани. Тук следва да се
изтъкне също така, че по искането за тройна авто-техническа експертиза съдът се е
произнесъл в открито съдебно заседание, като е намерил същото за неоснователно.
Неоснователно е и възражението относно погасяването по давност на вземането за лихва
върху присъдената сума. Следва да се изтъкне в тази насока, че такова възражение не е
направено в първоначалния отговор на исковата молба (вж.л.55 и 56 от
първоинстанционното дело), поради което и последващото му релевиране, каквото е
направено с последващ отговор (вж. отговора на л.85 от първоинстанционното дело) е
недопустимо. Същото е преклудирано, поради което не е следвало да се разглежда от
районния съд, не следва да се разглежда и от въззивната инстанция.
Районният съд е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и връзка
помежду си, поради което доводите за едностранчива преценка на доказателствата са
несъстоятелни.
Доколкото липсват други доводи в жалбата, а наличните такива се неоснователни, БлОС
намира, че атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото
11
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (вж. договора за
правна защита на л.15 от въззивното дело) и разноски за заплащане на възнаграждение за
особения представител на жалбоподателя пред въззивния съд в размер на 580 лв. (петстотин
и осемдесет лева), или общо сумата от 1180 лв.
С оглед изхода от делото жалбоподателят – Ф. Г., следва да се осъди да заплати по сметка на
ОС-Благоевград дължимата се по жалбата държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева).
На особения представител на жалбоподателя – адв.Е.Г., следва да се изплати
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд
в размер на 580 лв., внесено с платежно нареждане на л.8 от въззивното дело.
Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №8527 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д.№612/2018 г. по
описа на РС – Петрич.
ОСЪЖДА Ф. Г., с адрес Р.М.,гр. Р., ул. В.С, да заплати на Р. Б. З., от с.П., общ.П.,ул.В №
ЕГН сумата от 1180 лв. (хиляда сто и осемдесет лева) – разноски по въззивното дело.
ОСЪЖДА Ф. Г., с адрес Р.М.,гр. Р., ул. В.С, да заплати по сметка на ОС – Благоевград,
сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща дължима държавна такса по жалбата.
ДА СЕ изплати на адв.Е.Г., възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 580 лв. (петстотин и осемдесет лева),
внесено с платежно нареждане на л.8 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13