Решение по дело №60/2020 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20203510200060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260014                     08.09.2020 година      гр. Омуртаг

                  

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд - Омуртаг

на десети юли      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

секретар Стела Викторова

прокурор

като разгледа докладваното от председателя Н. З. административно наказателно дело номер № 50, по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Общ. О., с адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. *** № ***а, с код по БУЛСТАТ *****, представлявана от Е.Х.Е. – кмет, против Наказателно постановление № НЯСС-19 от 10.02.2020 г., на заместник - председателя на ДАМТН. Сочи се в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е нищожно, неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено от орган с липсваща или неустановена по надлежния ред материална компетентност. В жалбата се изтъкват доводи за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 на т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се и че е допуснато нарушение на чл. 28 от ЗАНН и се излагат съображения в тази насока. Поради изложените в жалбата подробни съображения жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.М. ***, упълномощена от Е.Е. *** да представлява жалбоподателя по настоящото дело. Адв. М. поддържа жалбата и излага доводи за допуснати редица процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, сходни с изложените в жалбата съображения.

Ответникът – ДАМТН – гр. С., редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Към материалите по делото е приложен Протокол № 1 от 15.04.2019 г., в който са отразени констатациите от извършена на същата дата проверка в изпълнение на Заповед № 119/03.04.2019 г. на областния управител на Област Т., на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир „***“, намиращ се в имот № 000091 в землището на с. ***, общ. О., обл. Т., представляващ общинска собственост на Общ. О., съгласно АОС № 453/02.08.2000 г. В протокола са вписани три предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на описания язовир, като предписанието по т. 3 е да се поставят нивомерни рейки, отговорник за изпълнението му е бил собственика, а срока на изпълнение 30.06.2019 г. Приложен е Констативен протокол № 05-04-34/30.07.2019 г., в който са вписани констатациите от извършена на 29.07.2019 г. от служители на РО НЯСС „Североизточна България“ - офис Ш., проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на описания по-горе язовир, като в протокола е отразено, че предписанието да се поставят нивомерни рейки не е изпълнено. Приложения към административно-наказателната преписка АУАН № 05-044/03.09.2019 г. е съставен на Общ. О., ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. *** № ***А, представлявана от Е.Х.Е., за нарушение по чл. 190 а, ал. 2 от Закона за водите. В АУАН описанието на нарушението е следното: „На 01.07.2019 г., общ. О., в качеството си на собственик на яз. „***“, не е изпълнила предписание на основание чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, в Констативен протокол № 1/15.04.2019 г. на Комисия, извършваща проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед № 119/03.04.2019 г. на областния управител на област Т., а именно, в срок до 30.06.2019 г. „Да се поставят нивомерни рейки“. В хода на проверката протекла чрез обход и оглед Комисията, е установила, че на яз. „***“ няма изградена нивомерна Контролно-измервателна система за следене на водното ниво в язовирното езеро. По този повод е предписано на собственика на язовирната стена в срок до 30.06.2019 г. „Да се поставят нивомерни рейки“. Нарушението, а именно неизпълнение на задължително предписание, установих при проверка, каквато извърших на 29.07.2019 г., на място на яз. „***“. Констатирах, че не са предприети действия от страна на собственика, имащи за цел да се осигури използването на нивомерна Контролно - измервателна система, а именно - не бяха монтирани нивомерни рейки за следене на водното ниво в язовирното езеро. За резултатите от проверката съставих Констативен протокол № 05-04-34/30.07.2019 г., подписан и съответно връчен на общ. О. на 02.08.2019 г. Като не е изпълнила в срок до 30.06.2019 г., дадено на основание чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите задължително предписание „Да се поставят нивомерни рейки“, на 01.07.2019 г. общ. О., в качеството си на собственик на яз. „***“, е нарушила чл. 190 а, ал. 2 от Закона за водите. “. В акта са описани местонахождението на язовира, собствеността върху същия и обстоятелството, че до собственика е била изпратена покана „за съставяне и връчване на АУАН“, но поради неявяване на представител на общината на указаните дата и час, АУАН бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В АУАН е посочено, че към същия няма приложения. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел. АУАН е бил връчен на 25.09.2019 г. на представител на жалбоподателя. Последният е посочил, че не е съгласен с акта, и че ще направи възражения в законоустановения срок, но такива не са приложени. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № НЯСС-19 от 10.02.2020 г., на заместник - председателя на ДАМТН, с което за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138 а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, на Общ. О., с адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. *** № ***а, с ЕИК *********, представлявана от Е.Е. – кмет, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл. 83 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите. В процесното НП е изложено следното: „На 29.07.2019 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „***“ находящ се в поземлен имот № 000091 в землището на с. ***, общ. О., акт за публична общинска собственост № 453/02.08.2000 г., собственост на общ. О., за което е съставен констативен протокол № 05-04-34/30.07.2019 г. В следствие на проверката, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че не са поставени нивомерни рейки, т. е. че не е изпълнено от собственика на язовир „***“ задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 1/15.04.2019 г. на комисията, извършваща проверки за готовността за безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед № 119/03.04.2019 г. на областния управител на област Т., а именно: „Да се поставят нивомерни рейки, със срок за изпълнение 30.06.2019 г. “. В срока по чл. 44, ал. 1 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения и обяснения. С което приемам, че с така описаните в акта деяния на 01.07.2019 г. общ. О. е осъществила фактическия състав на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а, ал. З, т. 5 от Закона за водите. “. По делото са приети и приложени като писмени доказателства материалите от административнонаказателната преписка, съдържаща освен описаните по-горе протоколи, АУАН и НП и: известия за доставяне; писма; покана за съставяне на АУАН; Заповед № А-5 от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, удостоверяваща материалната компетентност на АНО; становище; Заповед № 338 от 19.09.2019 г. на кмета на Общ. О., с която зам. кмет на същата община е оправомощен да замества кмета на общината за периода от 20.09.2019 г. до 19.10.2019 г., АОС № 453/02.08.2000 г. и скица, от които се установява, че язовира описан в АУАН и НП е публична общинска собственост на Общ. О.. Приложена е и Заповед № 517/12.07.3018 г. на председателя на ДАМТН, с която посочените в нея лица са оправомощени да осъществяват посочените в т. 1 – т. 6 от заповедта дейности, като съгласно т. 1 от тази заповед посочените в нея лица, сред които е и актосъставителя, са оправомощени да контролират предписанията на комисиите по чл. 158 а, ал. 3 от ЗВ, а съгласно т. 6 имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 13а, 18, 22 и т. 38-43, вкл. от Закона за водите Гласни доказателства не са ангажирани от страните.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът установи, че в акта е съставен в нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Цитираните разпоредби съдържат императивни изисквания в АУАН и НП да се посочат законовите разпоредби, които са били нарушени. В случая в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 190 а, ал. 2 от Закона на водите, а в НП е прието, че с бездействието си Общ. О. е осъществила фактическия състав на същата разпоредба. В случая предвид описаното в АУАН и НП нарушение като нарушена разпоредба е следвало да се посочи чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, която освен, че се явява санкционна съдържа и фактическия състав на нарушението. Неслучайно т. 6 от Заповед № 517/12.07.3018 г. на председателя на ДАМТН, която би следвало да удостоверява материалната компетентност на актосъставителя, гласи: „Да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 38-41, вкл., от Закона за водите. “ Следователно нарушена в случая се явява именно разпоредбата на чл. 200, ал., т. 39 от ЗВ, а не чл. 190 а, ал. 2 от ЗВ. Да се приеме обратното означава да се стигне до извод за липса на материална компетентност на актосъставителя, тъй като същият е оправомощен да съставя АУАН единствено за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 38-41 от Закона за водите. Видно е от цитираната заповед, че е издадена на основание чл. 201, ал. 11 от ЗВ, съгласно която актове за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 38-42 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Следователно и според волята на законодателя нарушението в конкретния случай би следвало да се квалифицира като такова по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Липсата, както в АУАН, така и в НП на точната нарушена законовата разпоредба и посочване на друга разпоредба като нарушена, води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. От друга страна съставянето на АУАН от лице, което не притежава необходимата материална компетентност за това, също води до извод за незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт НП. Ето защо съдът намира, че в процесния случай, е налице допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство по издаване на обжалваното НП. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и представлява предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, на формално основание, без да се обсъжда спора по същество. За пълнота следва да се посочи, че в процесното НП неправилно кодът по БУЛСТАТ на Общ. О., вписан в Регистър БУЛСТАТ е посочен като ЕИК, какъвто имат търговците и ЮЛНСЦ вписани в Търговския регистър.

Предвид изхода на делото направеното от процесуалният представител на жалбоподателя искане за присъждане на съдебни разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от 2019 г. / в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. От представените по делото договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и разпечатка от „преглед на получени операции“ е видно, че жалбоподателят е направил съдебни разноски в размер на 390.00 лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Посоченото възнаграждение надвишава само с 20.00 лева минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения. Искане за прекомерност съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН не е направено от АНО до края на съдебното заседание. Представен е списък на разноските.

 

Водим от горното съдът

 

                    Р Е Ш И:  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-19 от 10.02.2020 г., на заместник - председателя на ДАМТН, с което на Общ. О., с адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. *** № ***А, с код по БУЛСТАТ *********, представлявана от Е.Х.Е. – кмет, за административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл. 83 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. С., с адрес: гр. С., п. к. 1797, бул. *** № *** А, да заплати на Общ. О., с адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. *** № ***а, с код по БУЛСТАТ *****, представлявана от Е.Х.Е. – кмет, сумата в размер на 390.00/триста и деветдесет/ лева, представляващи направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна Захариева