№ 146
гр. ****, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря Бойка Сп. ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231420200169 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на „**** 03”ЕООД-гр.**** против НП № 26-0000582/24.01.23 г. на Директора
на РД”АА”-****, с което на дружеството-жалбоподател за извършено
нарушение по чл.91в, т.2 ЗАПр. и на основание чл.104, ал.7 от ЗАПр., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000.00 лв. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, както и в
допълнително писмено становище се поддържат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна в приложено към преписката писмено становище
изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
1
ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 10.01.23 г. служители на РД”АА”-****-св. Т.Г. и св.Ст.Г. извършили
комплексна проверка на дружеството –жалбоподател в качеството му на
превозвач, притежаващ лиценз за обществен превоз на товари в Р.България за
периода от 10.01.22 г. до 10.01.23 г. Според показанията на горепосочените
двама свидетели, дружеството било предварително уведомено за плановата
проверка и с покана били изискани за представяне съответен набор от
документи. При проверката се явило упълномощено с приложено
пълномощно лице, което фактически е отказало да им съдейства,
представяйки само част от изисканите документи, а след това напуснало
мястото на проверката, отказвайки връчването на каквито и да е последващо
издадени документи-констативен протокол за проверка и/или АУАН. Въз
основа на наличните им два протокола за технически преглед от 28.03.22 г. и
от 12.10.22 г. за МПС-„**** ****“ с рег№**** оборудван с аналогов
тахограф, свидетелите констатирали разлика в километража на МПС-то от
изминати 753 км. Само въз основа на тези данни, свидетелите приели, че
дружеството е осъществявало превози, за които трябва да представи
тахографски листа. Въпросните констатации са обективирани в съставен на
10.01.23 г. констативен протокол за извършена комплексна проверка. На
същата дата е съставен и АУАН №320466/10.01.23 г. против дружеството за
нарушение на чл.91в, т.2 ЗАПр. Според посоченото в акта, въпросното
нарушение се е изразило в това, че в качеството на превозвач, притежаващ
лиценз за превоз на товари в Р.България , дружеството-жалбоподател „не е
съхранил тахографските листа /не ги представя/...“ за горепосоченото МПС.
Последвало е издаването на обжалваното НП, в което дословно е пренесено
словесното и цифрово описание на нарушението от акта и на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. на основание чл.104,
ал.7, предл.последно ЗАПр.
Съгласно свидетелските показания на ангажираните от страна на
дружеството-жалбоподател двама свидетели-негови служители-св.Р.**** и
Цв.****, в последните години дружеството не извършва превози, като
основната му дейност се състои в производство на бетонови изделия и
елементи. Тази дейност се осъществява в собствена база находяща се в
гр.****, ул.“****“№6, която е с площ от около 5 дка. Дружеството разполага
2
с няколко МПС-та, между които и въпросната „****“-бетоновоз, който се
движи само в базата и се използва само за производствената дейност –за
изливане на бетонните елементи.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г./актосъставител/ и
св.Ст.Г. /свидетел по акта/, на двамата свидетели-служители в дружеството-
Р.**** и Цв.****, цитираните констативен протокол за проверка и протоколи
за технически преглед и останалите материали от преписката. Данните от
горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че обжалваното НП подлежи на отмяна при следните съображения:
Съобразно посочената в процесните АУАН и НП за нарушена
разпоредба на чл.91в, т.2 от ЗАПр., превозвачите, ръководителите на
предприятията и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка на контролните органи: 1.тахографските листове от
аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача; 3.пътните листове. На свой ред посочената в
НП санкционна разпоредба на чл.104, ал.7 ЗАПр. предвижда налагане на
имуществена санкция на превозвач или лице по чл.12б, ал.1 ЗАПр.,
извършващо превози за собствена сметка, който не съхранява за период от
365 дни или отказва да предостави за проверка на контролните органи
тахографски листа или извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача.
В случая според изложените в АУАН и в НП фактически констатации,
отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на „превозвач“,
извършващ „превози“, при това неуточнени по вид /на товари или пътници,
обществени или за собствена сметка/. Същевременно по делото няма
представени никакви надлежни доказателства от страна на АНО /в чиято
тежест е това/, подкрепящи тези фактически констатации. Единствено
ангажираните в тази насока са данните за това, че дружеството по принцип
има издадена лицензия за превоз на товари в Р.България, както и тези за
3
разлика в изминат километраж на процесното МПС на база 2 бр.протоколи за
технически преглед. Тези данни обаче не са достатъчни и по никакъв начин не
доказват реално осъществяване на „превоз на товар“ по смисъла на пар.1,т.3
от ДРЗАПр., или на „обществен превоз“ по смисъла на пар.1,т.1 от ДРЗАПр.,
а от тук и качеството на „превозвач“, съгласно дефиницията по пар.1,т.5 от
ДРЗАПр. Към така оформения изначален доказателствен дефицит на
административно-обвинителната теза, заложена в процесните АУАН и НП, в
случая се добавят и противопоставените свидетелски показания на
служителите на дружеството, установяващи липса на реално осъществявана
превозваческа дейност и използване на процесното МПС само за собствени
производствени нужди на дружеството. В този смисъл вмененото нарушение
остава изцяло недоказано още откъм първоначално налични, обективни
съставомерни елементи –субект на нарушението –„превозвач“, осъществяващ
„обществен превоз“ и за който превоз следва да се извличат и съхраняват
съответни данни.
При така изложените съображения, вмененото нарушение остава изцяло
недоказано, поради което и обжалваното НП подлежи на отмяна като
неправилно и необосновано. Поради това и не се налага по нататъшно
обсъждане и на останалите доводи на жалбоподателя, за налични и други
негови процесуални пороци.
При този изход на делото, на дружеството-жалбоподател се дължи
присъждане на направените в хода на делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно представените договор за правна помощ и списък
на разноски в общ размер на 500.00 лв. и който е в минималния размер,
изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000582/24.01.2023 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.****, с което
на „**** 03” ЕООД гр.****, ЕИК ****, за нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАПр.
и на основание чл.104, ал.7,пр.1 от ЗАПр., е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.
4
ОСЪЖДА ИА„Автомобилна администрация”-София да заплати на
„**** 03” ЕООД гр.****, ЕИК **** направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. **** по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5