№ 367
гр. К., 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело №
20245100900048 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Е. Й. и А. Й., и двамата
от РТ., срещу „Л.П.“ ООД, с.К., при твърдение, че ищците, като съдружници в
ответното дружество, които не знаят български език, били подведени от
съдружника и управител В.Б.И. и подписали протокол от ОСС от 27.07.2023г.
за промяна в начина на представляване на дружеството, като нотариусът,
заверил протокола от процесното ОС, не им назначил преводач, с искане : 1. да
бъде прогласена нищожността на протокол с решения на общото събрание на
съдружниците от 27.07.2023 г., с нотариална заверка на подписите с peг. №
3364 от 27.07.2023 г. и съдържанието с peг. № 3365, том 1, акт 88 от 27.07.2023
г. на нотариус с peг. № 459 на НК, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във
връзка с чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 582 от ГПК, поради липса на
предписаната от закона форма и при липса на съгласие; и 2. да бъдат признати
за несъществуващи всички обстоятелства, заявени за вписване със Заявление
А4, вх. peг. № 20230731172340, по партидата на „Л.П.“ ООД, с ЕИК
********** в Търговския регистър: промяна в начина на представляване и
обявяването на нов дружествен договор, на основание чл. 29, ал. 1,
предложение 3-то от ЗТРРЮЛНЦ.
С протоколно определение от ОСЗ, проведено на 08.10.2024г. съдът
остави без движение исковата молба, като указа на ищците в едноседмичен
срок, считано от датата на заседанието, да отстранят нередовностите на
исковата молба, като приведат в съответствие твърденията си, изложени в
обстоятелствена част на исковата молба, с искането си, очертаващо спорното
право /петитума на ИМ/.
Съдът подробно посочи в мотивите на определението си, че нищожни
са само изрично посочените в закона решения на общото събрание - например
тези по чл. 75, ал. 2 или чл. 197, ал. 3, изр. 2 ТЗ, чиято недействителност не се
предявява с конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, а с общ установителен иск.
Нищожно е и липсващо (невзето) решение на ОС, което е отразено като
съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а
също така и ако е вписано в търговския регистър. В тези случаи съдружникът
може да защити правата си с иск по чл. 124, ал. 1 или ал. 3 и 4 ГПК (ако
1
решението не е вписано в търговския регистър), стига да е налице правен
интерес от установяване несъществуване на съответното решение.
Също така, решенията на ОС на търговското дружество не са сделки по
смисъла на ЗЗД, поради което при преценка на тяхната действителност са
неприложими критериите на чл. 26-35 ЗЗД. За решенията на ОС се прилагат
специалните критерии за законосъобразност, предвидени в ТЗ. Дори и при
вземане на решението волята на някой от участниците в ОС да е била
опорочена поради грешка, измама, заплашване или крайна нужда, това не
обуславя унищожаемост на решението на ОС, а евентуално само неговата
незаконосъобразност поради липса на кворум или мнозинство.
При това положение, и след като искането на ищците по първия
предявен иск е за прогласяване нищожност на решения на общо събрание на
съдружниците от 27.07.2023г., следва те да обосноват искането си съобразно
изложеното, като посочат кои са правнорелевантните факти, обосноваващи
този иск.
На следващо място, предявен е и иск с правно основание чл.29, ал.1,
предл.3 от ЗТРРЮЛН, който се обосновава с несъществуване на вписано
обстоятелство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2002 г., ОСГК, при иск за установяване нищожност или недопустимост на
вписването, или несъществуване на вписаното обстоятелство, проверката не
следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано
обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен
орган на дружеството), тъй като ако решението на ОС е незаконосъобразно,
членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ.
Доколкото относимите към производството по иска с правно основание
чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ факти са обусловени от успешното
провеждане на установителен иск за незаконосъобразност на решенията на
общото събрание на съдружниците от 27.07.2023 г., решението по което има
действие занапред, то и този иск се явява нередовно предявен, с оглед
описаната по-горе липса на съответност между правопроизводящите факти и
отправеното искане до съда.
В срок е постъпила молба с вх. №4282/14.10.2024г., депозирана от
пълномощника на двамата ищци – адв.И. Т., с която обаче съдът счита, че
нередовностите не са отстранени. Единственото, което е сторено с тази молба
е промяна в петитума по първия иск, който се предявява по следния начин : Да
бъде признато за установено на основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 576
от ГПК във връзка с чл. 582 от ГПК, във връзка с чл. 137, ал. 4 и, ал. 5, вр. с,
ал. 1, т. 5 от ТЗ, че решението на общото събрание на съдружниците,
обективирано в протокол от 27.07.2023 г., с нотариална заверка на подписите с
рег. № 3364 от 27.07.2023 г. и съдържанието с рег. № 3365, том 1, акт 88 от
27.07.2023 г. на нотариус с рег. № 459 на НК е нищожно. Т.е., ищците са
посочили, че предявяват установителен иск, с който да бъде установена
нищожност на решение на общото събрание на съдружниците, без обаче да
изложат релевантни обстоятелства по чл. 75, ал. 2 ТЗ /доколкото чл. 197, ал. 3,
2
изр. 2 в казуса е неотносим/. Вместо това са посочили, че предявяват иска във
връзка с чл. 137, ал. 4 и, ал. 5, вр. с, ал. 1, т. 5 от ТЗ.
И, тъй като подвеждането на спора под относимата правна норма е
задължение на съда, а в изложението на обстоятелствата в исковата молба не
се твърди нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 4 и, ал. 5, вр. с, ал. 1, т. 5
от ТЗ, остава да се направи извод, че въпреки дадената им възможност ищците
не са изправили надлежно нередовностите на ИМ, поради което
производството по делото следва да се прекрати, а исковата молба – да се
върне.
Следва да се допълни, че горните неизправности не подлежат повторно
на оставяне на ИМ без движение с даване на указания за въвеждане на
правнорелевантните факти, съобразно нововъведеното от ищците основание
по чл. 137, ал. 4 и, ал. 5, вр. с, ал. 1, т. 5 от ТЗ, тъй като тогава би се стигнало
до предявяване на съвсем нов иск.
Водим от горното и на осн. чл.377 във вр. с чл.129, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 48/2024г. по описа на
Окръжен съд – К..
Връща искова молба с вх.№ 1948/02.05.2024г. и молба за изправяне на
нередовности с вх. №4282/14.10.2024г., подадена от Е. Й. и А. Й., и двамата от
РТ..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - П., в едноседмичен срок от връчването му на ищците на посочения
съдебен адрес.
Определението да се връчи и на ответното дружество „Л.П.“ ООД, с.К.,
на посочения в отговора съдебен адрес, за сведение.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
3