Решение по дело №877/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 494/21.2.2020г.

гр. Пловдив, 21 февруари 2020 г.

Административен съд - Пловдив, III състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело № 877 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 от ДОПК.

Жалбоподателят „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.К.М., е оспорил ревизионен акт (РА) № Р-16001618002058-091-001/29.11.2018 г., издаден от П.Д.С.– началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 118/25.02.2019 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в общ размер на 74 859,50 лева с прилежащи лихви в размер на 13 129,03 лева и лихви за просрочие на ДДС в размер на 5,52 лева, както и за установените задължения по ЗКПО за 2016 г. за корпоративен данък в размер на 10 245,72 лева, ведно с начислени лихви в размер на 1730,53 лева.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Ангажират се доказателства и се иска от съда да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител и пълномощник адвокат М., поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Представя се подробна писмена защита.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.С, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице – данъчно задълженото лице, срещу което е издаден процесният РА, в законоустановения по чл.156, ал. 1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Ревизията е повторна, възложена е във връзка с решение № 194/03.04.2018 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001617002284-091-001/05.01.2018 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

Първоначалното ревизионно производство е сложено в ход със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617002284-020-001/12.04.2017 г., издадена от П.Д.С.– Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, с която е възложена на жалбоподателя ревизия за задължения за корпоративен данък за периода 11.02.2016 г. – 31.12.2016 г. и за ДДС за периода 01.12.2016 г. – 28.02.2017 г., с която е определен срок за приключване на ревизията до три месеца от връчване на заповедта, което е сторено на 18.04.2017 г. по електронен път /л.967-969/. Последвало е издаването на: Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617002284-020-002/31.05.2017 г., с която е разширен обхватът на ревизираните задължения по ЗДДС с периода 01.03.2017 г. – 30.04.2017 г., връчена е на 05.06.2017 г. отново по електронен път /л.970-972/; Заповед № Р-16001617002284-023-001/13.06.2017 г. за спиране на ревизионното производство до 13.09.2017 г. по искане на жалбоподателя, връчена по електронен път на 13.06.2017 г. /л.976-978/; Заповед № Р-16001617002284-143-001/14.09.2017 г. за възобновяване на производството, връчена по електронен път на 15.09.2017 г. /л.979-981/; Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617002284-020-003/18.10.2017 г., с която срокът за приключване на ревизията е продължен до 19.11.2017 г., връчена по електронен път на 19.10.2017 г. /л.973-975/. Всички цитирани заповеди са издадени от П.Д.С.– Началник сектор, надлежно упълномощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л.1315 и сл./, а екипът ревизори – К.Г.Д.и Х.М.Б.е надлежно определен със заповед № РД-09-331/28.02.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, видно от нейното Приложение № 1 и Заповед № РД-09-332/28.02.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л.1320 и сл./.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001617002284-092-001/04.12.2017 г. /л.594 и сл./, срещу който в рамките на предвидения в чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок, е постъпило възражение от данъчно задълженото лице /л.590 и сл./. Въз основа на РД в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК бил съставен и РА № Р-16001617002284-091-001/05.01.2018 г. /л.567 и сл./, отменен с Решение № 194/03.04.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив /л.993 и сл./ по подадена от лицето жалба /л.982 и сл./. С това решение преписката е върната за извършване на нова ревизия на „ИНВЕСТ 2020“ АД.

Начало на повторната ревизия е сложено със ЗВР № Р-16001618002058-020-001/10.04.2018 г. на П.Д.С.- Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив /л.903/ за установяване на задължения за данък върху добавената стойност на жалбоподателя за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2017 г. и за корпоративен данък за периода 11.02.2016 г. – 31.12.2016 г. Срокът за приключване на производството е определен до 3 месеца от връчването на заповедта, което е редовно сторено на 17.04.2018 г. Впоследствие е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618002058-020-002/16.07.2018 г., с която срокът е продължен до 17.08.2018 г. /л.898/, а със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618002058-020-003/16.08.2018 г. производството е продължено до 17.09.2018 г. /л.894/. Заповедите са изменение се връчени редовно на ревизираното лице по електронен път съответно на 17.07.2018 г. и 20.08.2018 г. Видно от находящите се по делото на л. 58 и сл. заповеди на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, е налице компетентност за лицето П.Д.С.– Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизионното производство. Компетентност е налице и по отношение на ръководителя на екипа, а именно Анка Николова Ботева, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-332/28.02.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив /л.63-64/, а екипът ревизори – А.Н.Б.и Таня Янева Василева е надлежно определен със заповед № РД-09-331/28.02.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, видно от нейното Приложение № 1 /л.1320 и сл./.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001618002058-092-001/01.10.2018 г. /л.103 и сл./, срещу който в рамките на предвидения в чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок е постъпило възражение от данъчно задълженото лице /л.80 и сл./. Въз основа на РД в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК бил съставен и процесният РА № Р-16001618002058-091-001/29.11.2018 г. /л.67 и сл./, с който на ревизираното лице са определени задълженията, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт бил обжалван изцяло пред Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението си под № 118/25.02.2019 г., с което потвърдил ревизионния акт.

С оглед изложеното, и съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионния акт е приложен и РД като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органите по приходите са спазили процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. Следва да се отбележи също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи /л.3, л.1340 и сл./.

По материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът намира следното:

В хода на ревизията е установено, че основен предмет на дейност на дружеството-жалбоподател през ревизирания период е предоставяне на икономически и финансови консултации на клиенти; представителство на клиенти предходни контрагенти; консултации и проучвания по интересуващи ги въпроси; информация и помощни дейности по обявени обществени поръчки; помощни счетоводни услуги. От 2017 г. отдава под наем собствени обекти, находящи се в град Пловдив, ул. „Владая“ 4. Регистрирано е по ЗДДС на 11.02.2016 г.

По ЗДДС.

В хода на ревизията, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „ИНВЕСТ 2020“ АД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 74 859,50 лева по фактури и доставчици, както следва:

В размер на 20 731,80 лева по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /от 30.01.2017 г. с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/ в периода м.12.2016 г. с предмет „възнаграждение по договор от 01.12.2016 г.“.

В хода на първоначалната ревизия от ревизираното дружество в отговор на връчено ИПДПОЗЛ от 18.04.2017 г. по отношение на този доставчик са представени /л.658-661/:

- Договор за поръчка от 01.12.2016 г., сключен между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „ЛУКС КОМЕРС 96“ ЕООД с управител Л.В.Ц.чрез Г.В.Ф.– упълномощен представител, с предмет изпълнителят: „Да проучи и предостави подробна информация относно инвестиционен проект „Тракия парк“, ситуиран в района на община Марица, обл. Пловдив, включващо: имоти – декари и местонахождение, статут; собственост – инвеститор и/или собственици на имотите, предмет на инвестиционния проект. Да предостави документи, свързани със собствеността; ГФО за 2015 г., ОПР и Баланс за 2016 г. на инвеститора; скица-виза, в случай, че е издадена; оценка за въздействието на околната среда, съгласувана с Министерство на околната среда и водите – в случай, че е изготвена, респ. етап на съгласуване; договор за присъединяване към електропреносната мрежа – в случай, че е сключен, респ. етап на сключване, разрешени киловати; обяснителна записка към архитектурен проект, респ. има ли одобрен от съответната община архитектурен проект; да представи документи, от които е видно, че не са налице вещни тежести върху имотите /ипотеки, възбрани, права на ползване, налични договори за наем, вкл. и информация за настоящите към момента ползватели на имотите/, включени в инвестиционния проект; цена за покупко-продажба на терена; предмет на покупко-продажба: терен с инвестиционен проект или поотделно.“. Договорено е възнаграждение в размер на 0,5 % от цената на покупко-продажба на терена с подобренията, която ще се конкретизира от Изпълнителя при реализиране предмета на договора и е дължимо както следва: частично 26 500 евро и допълнително начислен ДДС в срок до 10 дни от подписването на този договор; остатъкът от възнаграждението, формирано по начин, уговорен в т.6.1 от договора, което е дължимо след извършване на възложените дейности от Изпълнителя, като за целта се подписва протокол между страните;

- фактура № **********/01.12.2016 г., издадена от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД с предмет „възнаграждение по договор от 01.12.2016 г.“, с ДО 51 829,50 лева и ДДС 10 365,90 лева, подписана за получил от А. М. и за съставил Л.Ц., като е посочено, че плащането е „По сметка“, без обаче да е посочена банкова сметка;

- *** № **********/30.12.2016 г., издадена от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД с предмет „възнаграждение по договор от 01.12.2016 г.“, с ДО 51 829,50 лева и ДДС 10 365,90 лева, подписана за получил от А. М. и за съставил, като е посочено, че плащането е „По сметка“, без отново да е посочена банкова сметка;

- ***.12.2016 г., подписан между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „ЛУКС КОМЕРС 96“ ЕООД, в който е посочено, че изпълнителят е предоставил информация и документи относно инвестиционен проект „Тракия парк“, включващ терен от 275 дка, както му е било възложено, съответно възложителят приема за изпълнени задълженията по предмета на договора. Посочено е също така, че архитектурният проект е обект на авторско право и при проявен интерес за покупка на инвестиционния проект, ще бъде допълнително уговорена цена; установена е цена за покупко-продажба на терена с подобренията – 10 600 000 евро. Съгласно уговорката между страните в т.6.1 от договора, дължимото възнаграждение на изпълнителя се равнява на 53 000 евро и допълнително начислен ДДС 0,5%х10 600 000 евро/. От горепосочената сума, съответно 26 500 евро и допълнително ДДС е фактурирана от изпълнителя на възложителя на дата 01.12.2016 г., останалото дължимо възнаграждение е в размер на 26 500 евро и допълнително ДДС, за което следва да бъде издадена фактура от изпълнителя. И най-сетне се посочва в протокола, че същият е съставен и подписан в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страните.

- Дадени са и следните обяснения: „С този доставчик сме работили през м.декември 2016 г. и към онзи момент той е бил с наименование „Лукс комерс 96“ ЕООД. На 01.12.2016 г. сме сключили договор за поръчка, с който му възложихме да събере, проучи и предостави подробна информация относно инвестиционен проект с наименование „Тракия парк“, който ще се изгражда в района на община Марица обл. Пловдив. Взаимните ни права и задължения, ведно с дължимо възнаграждение и неговото определяне, са уговорени в договора. В уговорения срок Възложителят ни предостави резултатите от извършеното проучване. Изпълнителят е изпълнил възложената му работа по договора. Приемането и одобрението на свършената работа обективирахме в подписан помежду ни констативен протокол от 30.12.2016 г. В изпълнение на уговорките в договора, конкретизирани и в протокола от 30.12.2016 г. относно дължимото възнаграждение, от „Лукс комерс 96“ ЕООД са издадени две фактури с № 183/01.12.2016 и № 186/30.12.2016 г. „Инвест 2020“ АД се е задължил със сумите по така издадените фактури, плащането предстои, обвързано е с нашите финансови възможности.“ /л.616/.

Отново в хода на първоначалната ревизия на доставчика „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/ е извършена насрещна проверка, приключила с издаването на Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП). Връчено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), като в указания срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Постъпили са впоследствие писмени обяснения от управителя Л.Д.П., който посочва, че дружеството в ревизирания период е било с друг управител, нямат първични документи за издадени фактури и извършени сделки с дружеството-жалбоподател, няма какво да представят нито на хартиен, нито на електронен носител /л. 728 и сл./.

С възражението срещу предходния РД, съответно жалбата срещу РА нови доказателства от страна на жалбоподателя, касаещи тези доставки, не са представени.

Събраните в хода на първоначалното ревизионно производство са надлежно присъединени към процесното такова с Протокол № 1329583/14.09.2018 г. /л. 557 и сл./.

В хода на повторната ревизия е извършена насрещна проверка на Л.В.Ц./управител на дружеството-доставчик в процесния период/, изпратено е и ИПДПОЗЛ на заявените в регистър ЕСГРАОН постоянен и настоящ адрес на лицето, като обратните разписки са върнати от пощенски оператор с гриф „заминал“ и с гриф „сменен адрес“.

Също в хода на повторната ревизия до дружеството-жалбоподател са отправени 3 бр. ИПДПОЗЛ, в отговор на които по отношение на този доставчик, са дадени следните обяснения: „Задълженията по фактурите, упоменати в искането, са трансформирани във финансов дълг, въз основа на постигнати помежду ни споразумения. Задълженията по фактурите са закрити. Тези факти имат своето счетоводно записване при нас… Нашият възложител, имащ отношение по сделките по горецитирания договор, подписан с този доставчик, е „Д.Р.А.К.“ ЕООД – относими документи са предоставени с Уведомително писмо от 31.07.2018 г. в отговор на Искане от 11.07.2018 г.“ /л. 433/.

Представени са Договор за представителство от 04.03.2016 г., сключен между „ИНВЕСТ 2020“ АД - Изпълнител и „Д.Р.А.К.“ ЕООД - Възложител, ведно с Анекс № 1 от 02.09.2016 г., с който се допълва предметът на сключения договор с проучване и предоставяне на информация относно инвестиционен проект „Тракия парк“, ситуиран в района на Община Марица, област Пловдив, включващо: собственост на терен, статут и застрояване на терена, бизнес намерения със срок за изпълнение до 31.12.2016 г. и Констативен протокол от 30.12.2016 г., съгласно който Възложителят одобрява дейността на Изпълнителя по осъществяване предмета на договора, задълженията са изпълнявани изцяло, в пълен обем и своевременно, до момента Изпълнителят е получил изцяло дължимото възнаграждение по договора, за което са издавани съответните фактури, обективиращи плащанията /л. 451-454/. Представени са и 5 бр. фактури с предмет „Възнаграждение по договор от 04.03.2016 г.“ на обща стойност 120 000 лева, от които ДО 100 000 лева и ДДС 20 000 лева /л. 469-473/.

При извършени служебни проверки в регистрите на НАП, по отношение дружеството-доставчик е установено, че за проверявания период има регистрирани 4 бр. лица на трудов договор – Д.И.К.на длъжност „техник строителство и архитектура“, И.Д.М.на длъжност „общ работник строителство на сгради“, Т.Р.М.на длъжност „разпространител на безплатни вестници и списания“ и И.Н.И.на длъжност „технически организатор“ /л.845 и сл./. За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която няма декларирани данни за приходи, разходи, счетоводен и данъчен финансов резултат /л. 851 и сл./. Или иначе казано, не са декларирани приходи от извършени доставки на услуги. Лицето не е изпълнило задължението си за публикуване на ГФО в ТР от 2016 г.

С жалбата срещу процесния РА е представено нотариално заверено на 03.08.2018 г. Уведомително писмо от „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД до „ИНВЕСТ 2020“ АД, с което управителят Л.П.уведомява дружеството-жалбоподател, че след проведено от него търсене, е успял да установи съществуващи документи по процесната сделка и представя фактура № **********/01.12.2016 г. и фактура № **********/30.12.2016 г., Договор за поръчка от 01.12.2016 г. и протокол от 30.12.2016 г., СД по ЗДДС с уведомление за приемане на данни за м.12.2016 г., Дневник за продажбите за м.12.2016 г., както и доказателства за осчетоводяване на процесните фактури /л. 36-51/.

На „ИНВЕСТ 2020“ АД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 21 093,74 лева по 15 бр. фактури, издадени от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД в периода м.01, м.02, м.03 и м.04.2017 г. с предмет наем на недвижим имот, продажба на лаптоп и консултантски услуги.

В хода на първоначалната ревизия от ревизираното дружество в отговор на връчено ИПДПОЗЛ от 18.04.2017 г. по отношение на този доставчик са представени /л. 662 и сл./:

- Договор за наем от 04.01.2017 г., сключен между „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД и „ИНВЕСТ 2020“ АД с предмет „Наемодателят отдава под наем на наемателя следния недвижим имот, находящ се в гр. София, а именно: А/ обзаведен офис с площ от 80 кв. м., съставляващ самостоятелен апартамент № 71, находящ се на етаж № 15, в блок № 24, в ЖК Зона-Б-5, в район Възраждане, гр. София“, за срок до 30.03.2017 г. и уговорен месечен наем в размер на 1250 евро и допълнително начислен ДДС, дължима еднократно и наведнъж до 15 дни от сключването на договора, като в този уговорен наем се включват ежемесечните текущи разходи по ползването на имота /ток, вода, интернет и др./, както и разходи за представителство;

- фактура № **********/09.01.2017 г. на стойност 8801,23 лева, от които ДО 3334,36 лева и ДДС 1466,87 лева, с предмет „Наем недвижим имот гр. София, ж.к. Зона Б-5-3 ап. 71 за период: януари – март 2017 г. 3 месеца х 1250 евро“, в която фактура е посочено, че плащането е извършено в брой, а датата на данъчното събитие е 09.01.2017 г., ведно с фискален бон за сумата в размер на 8801,23 лева от дата 06.02.2017 г.;

- фактура № **********/27.01.2017 г., издадена от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД на стойност 4200 лева, от които ДО 3500 лева и ДДС 700 лева с предмет „Лаптоп МасВооk Pro 17inch“, в която фактура е посочено, че плащането е извършено в брой, а датата на данъчното събитие е 27.01.2017 г., ведно с фискален бон за сумата в размер на 4200 лева от дата 07.02.2017 г.;

- Констативен протокол от 03.02.2017 г., подписан между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, в който е констатирано, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е извършил консултантски дейности по възлагане на „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи предоставяне на информация относно общини на територията на България, които имат задължението за изготвяне програма за управление на отпадъците по места. В т.2 от този протокол е посочено, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД има право на възнаграждение в размер на 6400 лева и допълнително начислен ДДС, като възнаграждението е дължимо след издаване на фактурата;

- фактура № **********/03.02.2017 г. на стойност 7680 лева, от които ДО 6400 лева и ДДС 1280 лева с предмет „консултантски услуги“, ведно с фискален бон за същата сума, издаден на 08.03.2017 г.;

- Констативен протокол от 10.02.2017 г., подписан между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, в който е констатирано, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е извършил консултантски дейности по възлагане на „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи предоставяне писмена информация относно съществуващото състояние и практики за управление на отпадъците в Община Бобов дол, както и съществуващата нормативна уредба за управление на отпадъците. В т.2 от този протокол е посочено, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД има право на възнаграждение в размер на 8000 лева и допълнително начислен ДДС, като възнаграждението е дължимо след издаване на фактурата;

- фактура № **********/10.02.2017 г. на стойност 9600 лева, от които ДО 8000 лева и ДДС 1600 лева с предмет „консултантски услуги“, ведно с фискален бон за същата сума, издаден на 09.03.2017 г.;

- Констативен протокол от 17.02.2017 г., подписан между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, в който е констатирано, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е извършил консултантски дейности по възлагане на „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи предоставяне писмена информация относно Община Бобовдол, включващи географски и климатични характеристики на района; демографска характеристика – население в община, социално-икономически характеристики на община. В т.2 от този протокол е посочено, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД има право на възнаграждение в размер на 7500 лева и допълнително начислен ДДС, като възнаграждението е дължимо след издаване на фактурата;

- фактура № **********/17.02.2017 г. на стойност 9000 лева, от които ДО 7500 лева и ДДС 1500 лева с предмет „консултантски услуги“, ведно с фискален бон за същата сума, издаден на 10.03.2017 г.;

- Констативен протокол от 24.02.2017 г., подписан между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, в който е констатирано, че за периода 01.01.2017 г. – 24.02.2017 г. „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е извършил консултантски дейности по възлагане на „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи помощни дейности по набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки за доставки на храни, вкл. кетъринг дейности. В т.2 от този протокол е посочено, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД има право на възнаграждение в размер на 6500 лева и допълнително начислен ДДС, като възнаграждението е дължимо след издаване на фактурата;

- фактура № **********/24.02.2017 г. на стойност 7800 лева, от които ДО 6500 лева и ДДС 1300 лева с предмет „консултантски услуги“, ведно с фискален бон за същата сума, издаден на 11.03.2017 г.;

- Дадени са и следните обяснения: „С този доставчик сме подписали договор за наем от 04.01.2017 г. за срок до 30.03.2017 г., който е продължен с нов договор, сключен от 31.03.2017 г., отново за тримесечен срок. По сключения договор ползваме обзаведен офис с представителство в гр. София. Взаимните ни права и задължения са уговорени в договора, както и наемната цена. Уговорката е представителството да бъде осигурявано за всеки делничен ден, вкл. и събота, а относно празничните дни – по предварителна договорка. Относимата по този договор фактура е № **********/09.01.2017 г. Плащането е в брой, с касов бон, приложен към фактурата. По възлагане, „Луксури карс 2014“ ЕООД е извършил следните дейности: - предоставяне информация относно Общини на територията на България, които имат задължение за изготвяне програма за управление на отпадъци – обективирано в подписан протокол от 03.02.2017 г. и издадена фактура № 180/03.02.2017 г., платена в брой, с касов бон, приложен към фактурата. – предоставяне писмена информация за съществуващото състояние и практики за управление на отпадъците в Община Бобов дол – обективирано в подписан протокол от 10.02.2017 г. и издадена фактура № 182/10.02.2017 г., платена в брой, с касов бон, приложен към фактурата. – предоставяне писмена информация за климатични, географски, демографски и социално икономически характеристики на Община Бобов дол – обективирано в подписан протокол от 17.02.2017 г. и издадена фактура № 184/17.02.2017 г., платена в брой, с касов бон, приложен към фактурата. – предоставяне на информация за обявени обществени поръчки за доставки на храни, обективирано в подписан протокол от 24.02.2017 г. и издадена фактура № 186/24.02.2017 г., платена в брой. От „Луксури карс 2014“ ЕООД сме закупили лаптоп /втора употреба/, който се използва за дейността на дружеството. Издадена е фактура № 155/27.01.2017 г., платена в брой, с касов бон, приложен към фактурата.“ /л. 617/.

Отново в хода на първоначалната ревизия на доставчика „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с издаването на ПИНП. Връчено е ИПДПОЗЛ, като в указания срок са представени процесните 6 бр. фактури; договор за наем от 04.01.2017 г., сключен с „ИНВЕСТ 2020“ АД и договор за наем от 02.01.2017 г. с М.Д.Б., констативни протоколи, както и документи за счетоводното им отразяване. Посочено е, че се представя Свидетелство за регистрация на касов апарат, което съдът констатира, че не е налично по делото. Представени са и писмени обяснения, съгласно които фактурата с предмет „наем на недвижим имот“ обективира задължение за наемно плащане за периода м.януари – м.март 2017 г., фактура № **********/27.01.2017 г. касае продажба на лаптоп втора употреба, а останалите фактури са издадени за предоставени консултантски услуги във връзка с подписани констативни протоколи. Посочва се също така, че всички фактури са разплатени в брой, като по сделките пряко ангажирано лице в тяхното извършване е бил управителят – Л.П./л.676 и сл./.

Във връзка с представения Договор за наем от 02.01.2017 г., сключен от дружеството-доставчик с М.Д.Б., на последната е извършена НП, приключила с издаването на ПИНП, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. При проверка в Служба по вписванията е констатирано, че М.Д.Б.през 2015 г. е закупила въпросния апартамент от Антон С Тенев, но няма подавана ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и не е деклариран този имот по ЗМДТ /л.790 и сл., л.832-834/.

В отговор на изпратено ИПДПОТЛ до РДВР-Кърджали, служба „Миграция“ е постъпила информация, че М.Д.Б.е напуснала страната на 31.12.2015 г. и липсват данни лицето да се е върнало /л.763 и сл./.

При извършени служебни проверки в регистрите на НАП за „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е установено, че за проверявания период дружеството има регистрирани 5 бр. лица на трудов договор, а именно К.Б.на длъжност „общ работник строителство сгради“, Т.Щ.на длъжност „Технически ръководител строителство“, Д.М.на длъжност „общ работник строителство на сгради“, Д.А.П.на длъжност „организатор дейности“ и К.Й.Ш.на длъжност „разпространител на безплатни вестници и списания“. При справка в данъчно-осигурителната сметка на лицето е установено, че същото има задължения в размер на 132 021,09 лева, вкл. по ЗДДС /л.835 и сл./.

В хода на повторната ревизия са извършени НП, изпратени са ИПДПОТЛ и ИПДПОЗЛ, както следва:

- до дружеството-жалбоподател са отправени 3 бр. ИПДПОЗЛ, в отговор на които по отношение на този доставчик, са дадени следните обяснения: „Всички фактури, посочени в искането, са платени в брой. По ревизията са представени от нас копия на фактурите, ведно с копия на касовите бонове към тях. Като относими в случая, моля да се имат предвид прежде направените коментари за „място и дата на извършване на услугите“. Констативните протоколи към издадените фактури с предмет консултантски услуги, са представени от нас по ревизията … с Уведомително писмо от 16.05.2017 г. по връченото ни Искане от 18.04.2017 г. … По отношение на възложителите „Д.Р.А.К.“ ЕООД и „ДРАК ЕКО“ ЕООД относими документи са предоставени с Уведомително писмо от 31.07.2018 г. в отговор на Искане от 11.07.2018 г. Прилагам: Заповеди за командировка от № 3 до № 8 за м. април 2017 г. За предходните периоди доставчикът е идвал до офиса на дружеството ни“ /л. 433/.

Представени са и доказателства за счетоводно отразяване, както и 6 бр. заповеди за командировка в периода 13.04.2017 г. – 28.04.2017 г. /л.436 и сл./; пътен лист от 05.04.2017 г. и фактури за закупено гориво в този период /л.444 и сл./; консултантски договор от 08.04.2016 г., сключен между „ДРАК ЕКО“ ЕООД – възложител и „ИНВЕСТ 2020“ АД – изпълнител, ведно анекси, констативни протоколи и фактури; Договор за представителство от 03.01.2017 г., сключен между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „Д.Р.А.К.“ ЕООД, ведно с анекси, констативни протоколи и фактури /л. 455 и сл./; Договор за наем от 31.03.2017 г. до 30.06.2017 г., ведно с фактура № **********/31.03.2017 г. за неговото заплащане на стойност 8801,23 лв., от които ДО 7334,36 лв. и ДДС 1466,87 лв. и фискален бон на същата стойност от 12.04.2017 г.; фактура № **********/06.03.2017 г. на стойност 6720,00 лева, от които ДО 5600 лв. и ДДС 1120 лв., ведно с фискален бон от 06.04.2017 г. за същата сума и КП от 06.03.2017 г. за извършени в периода 27.02.2017 г. – 06.03.2017 г. консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 5600 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/10.03.2017 г. на стойност 8160 лева, от които ДО 6800 лева и ДДС 1360 лв., ведно с фискален бон от 07.04.2017 г. за същата сума и КП от 10.03.2017 г. за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД в периода 07.03.2017 г. – 10.03.2017 г., съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 6800 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/17.03.2017 г. на стойност 9720 лева, от които ДО 8100 лева и ДДС 1620 лв., ведно с фискален бон за същата сума от 08.04.2017 г. и КП от 17.03.2017 г. за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД в периода 11.03.2017 г. – 17.03.2017 г., съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 8100 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/24.03.2017 г. на стойност 9960 лева, от които ДО 8300 лева и ДДС 1660 лв., ведно с фискален бон за същата сума от 10.04.2017 г. и КП от 24.03.2017 г. за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД в периода 18.03.2017 г. – 24.03.2017 г., съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 8300 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/31.03.2017 г. на стойност 9840 лева, от които ДО 8200 лева и ДДС 1640 лв., ведно с фискален бон за същата сума от 11.04.2017 г. и КП от 31.03.2017 г. за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД в периода 25.03.2017 г. – 31.03.2017 г., съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 8200 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/13.04.2017 г. на стойност 8760 лева, от които ДО 7300 лева и ДДС 1460 лв. и КП от същата дата за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 7300 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/20.04.2017 г. на стойност 8760 лева, от които ДО 7300 лева и ДДС 1460 лв., ведно с фискален бон за същата сума от 02.11.2017 г. и КП от 20.04.2017 г. за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД в периода 14.04.2017 г. – 20.04.2017 г., съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 7300 лева и допълнително начислен ДДС; фактура № **********/28.04.2017 г. на стойност 8760 лева, от които ДО 7300 лева и ДДС 1460 лв., ведно с фискален бон за същата сума от 06.11.2017 г. и КП от 28.04.2017 г. за извършени консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД в периода 21.04.2017 г. – 28.04.2017 г., съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и други помощни дейности по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД и уговорено възнаграждение в размер на 7300 лева и допълнително начислен ДДС /л.491 и сл./;

- ПИНП, обективиращ извършена насрещна проверка на „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, който доставчик в отговор на отправено му ИПДПОЗЛ, освен представените вече доказателства, представя и Договор за наем от 31.03.2017 г., сключен с „ИНВЕСТ 2020“ АД за същия имот /л.242/, ведно с фактура № *********/31.03.2017 г. на стойност 8801,23 лева, от които ДО 7334,36 лева и ДДС 1466,87 лв. /л.263/; стокова разписка № 1 от 27.01.2017 г. за приемо-предаване на „Лаптоп МасВооk Pro 17inch“ по фактура № **********/27.01.2017 г. /л.244/; процесните 8 бр. фактури с предмет „консултантски услуги“, ведно с констативни протоколи, подробно описани по-горе /л.253 и сл./;

- ПИНП, обективиращ извършена насрещна проверка на М.Д.Б., от който се установява, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания срок изисканите документи и писмени обяснения, не са представени /л. 96 и сл., л. 270 и сл./;

- В отговор на изпратени ИПДПОТЛ до „ЧЕЗ България“ ЕАД и „ВИК“ ЕАД е постъпила информация, че М.Д.Б.няма открити партиди за ел. енергия и вода.

От „ВИК“ ЕАД са представени данни, че считано от 18.04.2013 г., титуляр на партидата с клиентски номер 5289648 с посочения адрес, е Антон С Тенев в качеството му на собственик и че е предоставена информация, че имотът не се обитава и е преустановено издаването на сметки и формирането на задължения за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., както и до момента /л. 340 и сл., л. 377 и сл./.

От „ЧЕЗ България“ ЕАД са представени данни, че за посочения адрес, са издадени фактури за ел. енергия на лицето Антон С Тенев, в т.ч. за процесния период /за консумирана ел. енергия в периода 31.01.2017 г. до 27.02.2017 г. на стойност 167,84 лева; в периода 28.02.2017 г. до 30.03.2017 г. на стойност 50,21 лева; в периода 31.03.2017 г. до 06.04.2017 г. на стойност 0,97 лева/, които не са платени, за което са начислени лихви до 26.07.2018 г. /л. 322 и сл., л. 373 и сл./.

На „ИНВЕСТ 2020“ АД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 558,30 лева по 2 бр. фактури, издадени от „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД в периода м.01.2017 г., м. 02.2017 г. с предмет възнаграждение по договор от 27.01.2017 г.

В хода на първоначалната ревизия от ревизираното дружество в отговор на връчени ИПДПОЗЛ по отношение на този доставчик са представени:

- фактура № **********/30.01.2017 г., издадена от „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД на жалбоподателя с предмет „възнаграждение по договор от 27.01.2017 г. 25 000 евро“, на стойност 58 674,90 лева, от които ДО 48 895,75 лева и ДДС 9779,15 лева с посочване, че плащането е по сметка, без да е посочена банкова сметка /***. 673/;

- фактура № **********/28.02.2017 г., издадена от „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД на жалбоподателя с предмет „възнаграждение по договор от 27.01.2017 г.“, на стойност 58 674,90 лева, от които ДО 48 895,75 лева и ДДС 9779,15 лева с посочване, че плащането е по сметка, без да е посочена банкова сметка /***. 674/;

- Констативен протокол от 31.07.2017 г., подписан между страните, съгласно който изпълнителят е получил инвестиционните цели на Възложителя, както и финансово икономическите показателите на дружеството на Възложителя, с цел предлагане на подходящ и оптимален вариант за финансиране; Изпълнителят е предложил на Възложителя участие по програма за финансиране – Норвежки финансов механизъм 2014-2021, Програма „Развитие на бизнеса, иновациите и МСП“, България, Приоритетна област „Иновации за зелена индустрия“. Изпълнителят е констатирал допустимост по тази програма на конкретна инвестиционна идея на Възложителя. За участието на Възложителя по горепосочената програма Изпълнителят е разработил работен вариант на проект с работно наименование „производство на готови храни с удължена трайност, затворени в рециклируеми опаковки“. Стойност на работния проект – 5 000 000 евро със закупуване на терен и наличен сграден фонд и очаквано финансиране по програмата – 1 000 000 евро. Изпълнителят се ангажира след одобрението на проекта до плащането от програмата да осигури финансиране за цялостната му реализация. Възложителят одобрява дейностите, извършени от Изпълнителя до момента по сключения договор. С оглед очакваното отваряне на програмата, страните ще удължат срока на действие на сключения договор, като за целта подпишат анекс /л.443/;

- Отчет по журнала на операциите, от който се установява трансформиране на задължението по процесните фактури във финансов дълг – съгласно споразумение от 29.05.2017 г. /л. 442/.

- Дадени са и следните обяснения: „На този доставчик е възложено посредничество за осигуряване на финансиране на наши инвестиционни намерения и инвестиционни цели на наш клиент. Параметрите на търсеното финансиране са указани в подписания помежду ни договор от 27.01.2017 г. Взаимните ни права и задължения са уговорени в договора, както и възнаграждението, определено като 2 % от търсената сума за финансиране. При сключването на договора се уговорихме да се задължим към доставчика с частично дължимо възнаграждение в размер на 0,5 % или обща сума 50 000 евро. В тази връзка са издадени фактури № 350/30.01.2017 г. и № 353/28.02.2017 г. Окончателното плащане за посредническата дейност ще е дължимо след намирането на желаното финансиране в така уговорения по договора срок – до 30.09.2017 г. Договорът е в процес на изпълнение.“ /л. 617/.

Отново в хода на първоначалната ревизия на доставчика „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с издаването на ПИНП. Връчено е ИПДПОЗЛ, като в указания срок са представени процесните фактури; Договор от 27.01.2017 г., сключен между „ИНЕСТ 2020“ АД – Възложител и „АГРО ТРЕЙД 2015“ ЕООД – Изпълнител с предмет – осигуряване финансиране стопанската дейност и инвестиционни намерения на Възложителя, с параметри на финансирането – сума за финансиране в размер на 10 000 000 евро, лихвен процент до 2,5 % годишно, гратисен период до 24 месеца, срок на финансиране до 10 години по предложен погасителен план от Възложителя, обезпечения, така, както бъдат указани от финансиращата организация /фирма/ частен инвеститор – физическо лице. Договорено е възнаграждение определено като 2 % и допълнително ДДС от стойността на финансирането, платимо по банков път, по банковата сметка на изпълнителя по следния начин: първоначално плащане, съставляващо 0,5 % от общо договорения процент, равняващо се на 50 000 евро и допълнително начислен ДДС, дължимо еднократно или частично в срок от подписването на договора до 28.02.2017 г. и окончателно плащане, съставляващо 1,5 % от общо договорения процент, равняващо се на 150 000 евро и допълнително начислен ДДС, платимо до 10 работни дни от осигуряването на финансирането, изразяващо се в подписан от финансиращия партньор договор за финансиране; Пълномощно от „АГРО ТРЕЙД 2015“ ЕООД, с което е упълномощен Иван Найденов Иванов; доказателства за счетоводно отразяване /л. 738 и сл./.

При извършени служебни проверки в регистрите на НАП за „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД е установено, че за проверявания период дружеството има регистрирани 5 бр. лица на трудов договор – Г.В.Ф.на длъжност „зидаромазач“, Ц.В.А.на длъжност „арматурист“, Л.Г.В.на длъжност „гипсаджия“ В.А.на длъжност „общ работник“ и И.Д.П.също на длъжност „общ работник“ /л. 827 и сл./.

С жалбата срещу РА от страна на жалбоподателя е представен Анекс от 01.08.2017 г. по сключения договор от 27.01.2017 г., с който страните се споразумяват и променят срока на договора, като страните уговарят нов допълнителен срок на изпълнение една година, считано от датата на подписване на анекса /л. 990/.

В хода на повторната ревизия са извършени НП, изпратени са ИПДПОТЛ и ИПДПОЗЛ, както следва:

- до дружеството-жалбоподател са отправени 3 бр. ИПДПОЗЛ, в отговор на които по отношение на този доставчик, са дадени следните обяснения: „Задълженията по фактурите, упоменати в искането, са трансформирани във финансов дълг, въз основа на постигнати помежду ни споразумения. Задълженията по фактурите са закрити. Тези факти имат своето счетоводно записване при нас, за което прилагам осчетоводяване по сметки …. Извършените услуги до настоящия момент от „АТРО ТРЕЙД“ ЕООД са изцяло за наши нужди“ /л. 433/.

- ПИНП, обективиращ извършената проверка на „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, ведно с представените от доставчика процесни фактури с уточнение, че към тях няма издадени дебитни/кредитни известия; доказателства за извършено осчетоводяване; договор от 27.01.2017 г., констативен протокол от 31.07.2017 г. и Анекс от 01.08.2017 г. Дадени са и обяснения, че към момента договорът още не е приключил, както и ангажиментът на „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, свързан с окончателното му изпълнение. Отделно от това се сочи, че с договорните отношения в тяхното първоначално създаване и последващо изпълнение е бил ангажиран пълномощник Иван Найденов Иванов, който е починал, поради което не може да бъде предоставена необходимата информация „…дали в изпълнението на извършените услуги са били ползвани като консултанти – физически лица и как са били уредени финансово отношенията с тях …“. /л.294/.

С жалбата срещу процесния РА са представени начални страници на проект „Производство и популяризация на биоразградими опаковки и налагането им в практиката с оглед екологичната им стойност“ от „ИНВЕСТ 2020“ АД и 2 бр. документи на чужд език, които се сочи, че са такива, сочещи за ползването на проекта, съставляващи заявено от „ИНВЕСТ 2020“ АД участие по програма за финансиране – Норвежки финансов механизъм /л. 52-55/.

На „ИНВЕСТ 2020“ АД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 888,91 лева по 4 бр. фактури, издадени от „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД в периода м.03.2017 г. с предмет изработка на фирмен сайт по договор от 15.03.2017 г., поддръжка на сайт и популяризация по договор от 31.03.2017 г., възнаграждение по договор от 01.03.2017 г.

- Договор от 15.03.2017 г., сключен между „ИНВЕСТ 2020“ АД – Възложител и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД – Изпълнител с предмет изработка на уеб сайт, свързан с осъществяваната от Възложителя консултантска дейност, реализирано чрез използване на Open Source CMS или вътрешни /на Изпълнителя/ CMS решения, като се инсталират и настройват всички необходими функционалност, модули и доработки за окончателен завършен вид и действащи функции. Договорен е краен срок за изработка на уеб сайта до 31.03.2017 г. и възнаграждение в размер на 3500 евро и допълнително начислен ДДС /л.874/;

- Констативен протокол от 30.03.2017 г., подписан между страните по договор от 15.03.2017 г., съгласно който е констатирано, че Изпълнителят е извършил в срок и в пълен обем дейностите, възложени по договора, съответно Възложителят приема свършената работа и няма възражения по нея /л. 875/;

- фактура № **********/30.03.2017 г. с предмет „Изработване на фирмен сайт съгласно договор от 15.03.2017 г. на стойност 8214,49 лева, от които ДО 6845,41 лева и ДДС 1369,08 лева, ведно с фискален бон за същата сума от 10.09.2017 г. /л. 872-873/;

- Договор за услуга от 31.03.2017 г., сключен между „ИНВЕСТ 2020“ АД – Възложител и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД – Изпълнител с предмет поддръжка на уеб сайт, включваща позициониране в каталозите: dir.bg, gbg.bg, business.bg; разширяване съдържанието на първоначалния създаден сайт с допълнителни услуги в консултантската дейност /снимков материал, така, както му бъдат указани от Възложителя/; привличане/активиране на посещения към сайта; защита от хакерски атаки; предлагане на подходящи платени възможности за реклама и позициониране на сайта в интернет пространството. Договорен е срок от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. и възнаграждение в размер на 250 евро месечно и допълнително начислен ДДС, дължимо при подписване на договора /л.878/;

- фактура № **********/31.03.2017 г. с предмет „Поддръжка на сайт и популяризация съгласно договор от 31.03.2017 г.“ на стойност 5280,74 лева, от които ДО 4400,62 лева и ДДС 880,12 лева, ведно с фискален бон за същата сума от 11.09.2017 г. /л. 876-877/;

- Договор от 01.03.2017 г., сключен между „ИНВЕСТ 2020“ АД – Възложител и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД – Изпълнител с предмет предлагане и изработване на концепция за инвестиции в интернет пространството посредством регистриране и/или закупуване на домейни с национално, интернационално и актуално значение. Договорен е краен срок за изпълнение на възложената дейност до 31.03.2017 г. и възнаграждение в размер на 25 000 евро и допълнително начислен ДДС /л.880/;

- Констативен протокол от 31.03.2017 г., подписан между страните по договор от 01.03.2017 г., съгласно който е констатирано, че Изпълнителят предава на Възложителя разработена концепция за инвестиции в интернет пространството посредством регистриране и/или закупуване на домейни с национално, интернационално и актуално значение, съответно Възложителят приема и одобрява свършената работа /л. 882/;

- фактура № **********/31.03.2017 г. с предмет „Възнаграждение по договор от 01.03.2017 г.“ на стойност 58 674,90 лева, от които ДО 48 895,75 лева и ДДС 9779,15 лева /л. 879/;

- Дадени са и следните обяснения: „ИНВЕСТ 2020“ АД е получил услугите от … „Актив 69 ЗК“ ЕООД във връзка, с които са били издадени фактурите, така както са индивидуализирани по-горе. Получените услуги са във връзка със стопанската дейност на дружеството. Документите при получаването на коментирани по-горе спрямо всяка една от фактурите и са представени към настоящия отговор.“ /л. 869/.

Отново в хода на първоначалната ревизия на доставчика „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с издаването на ПИНП. Връчено е ИПДПОЗЛ по електронен път, като в указания срок, исканите документи и писмени обяснения, не са представени /л. 795 и сл./.

При извършени служебни проверки в регистрите на НАП за „АКТИВ 69 К“ ЕООД е установено, че за проверявания период дружеството няма регистрирани трудови договори и регистрацията му е прекратена за установени обстоятелства по реда на чл. 176 от ЗДДС. Дружеството има регистрирани две фискални устройства: рег. № 3827135 и номер на ФУ DY388740 и рег. № 3549282 и номер на ФУ ED245858 и от тях няма подадени данни за плащания за периода м.03.2017 г. /л.806 и сл./.

С Протокол № 1329738/20.11.2017 г. е документирана проверка в Интернет търсачката GOOGLE, при която не са установени данни за наличие на сайт на „ИНВЕСТ 2020“ АД /л. 884 и сл./.

С жалбата срещу РА от страна на жалбоподателя е представено копие на нотариално заверено извлечение от сайт с рег. № 494, т. 1, акт 25 от 23.01.2018 г. на нотариус К./л. 991-992/.

В хода на повторната ревизия са извършени НП, изпратени са ИПДПОТЛ и ИПДПОЗЛ, както следва:

- до дружеството-жалбоподател са отправени 3 бр. ИПДПОЗЛ, в отговор на които по отношение на този доставчик, са дадени следните обяснения: „Контактът с „Актив 69 ЗК“ ЕООД е осъществен посредством неформални търговски разговори. В проведените разговори са договорени и параметрите на услугите. Фактура № **********/31.03.2017 г. все още не е платена, в преговори сме на уреждане на финансовите отношения. Това, за което се уговорим, ще го обективираме писмено. Останалите фактури са платени в брой. Ангажиментът на Изпълнителя „Актив 69“ ЕООД по сключения помежду ни договор за услуга от 31.03.2017 г. е изтекъл на 31.12.2017 г. Към момента сайтът е в реконструкция, предстои обновяването му.“ /л. 450/. Представена е и фактура № **********/06.03.2017 г., с предмет „изработване на концепция за интернет популяризация“ на стойност 5163,39 лева, от които ДО 4302,83 лева и ДДС 860,56 лева, ведно с фискален бон за същата сума /л. 509/.

- ПИНП, обективиращ извършената проверка на „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД, ведно с представените от доставчика процесни фактури, констативен протокол от 30.03.2017 г., договор от 31.03.2017 г., договор от 01.03.2017 г. и констативен протокол от 31.03.2017 г., както и доказателства за счетоводно отразяване. Посочено е, че възнагражденията по фактурите са предварително договорени и всички фактури са разплатени /л. 123 и сл./.

С жалбата срещу процесния РА е представено извлечение от „Концепция за инвестиция“, изготвена от „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД /л. 56-57/.

На дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 586,75 лева по фактура № 394/30.04.2017 г., издадена от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД с предмет наем на автомобил Мерцедес S320CDI за 30 дни по 50,00 евро.

- Констативен протокол от 30.04.2017 г., подписан между „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД – Наемодател и „ИНВЕСТ 2020“ АД – Наемател, в който е констатирано, че през периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. Наемодателят е предоставил и Наемателят е ползвал МПС Мерцедес S320CDI с рег. № РВ6448КН, като съгласно предварителните уговорки между страните, за конкретизирания в т.1 срок на ползване, общо 30 дни, Наемателят дължи на Наемодателя наем в размер на 1500 евро и допълнително начислен ДДС /30 дни х 50 евро и ДДС/ /л.871/;

- Фактура № 394/30.04.2017 г. с предмет „наем на автомобил Мерцедес S320CDI през м. април 2017 г. 30 дни х 50 евро =1500 евро“ на стойност 3520,50 лева, от които 2933,75 лева ДО и 586,75 лева ДДС, ведно с фискален бон за същата сума от 11.05.2017 г. /л. 870/.

- Дадени са и следните обяснения: „ИНВЕСТ 2020“ АД е получил услугите от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД …. във връзка, с които са били издадени фактурите, така както са индивидуализирани по-горе. Получените услуги са във връзка със стопанската дейност на дружеството. Документите при получаването на коментирани по-горе спрямо всяка една от фактурите и са представени към настоящия отговор.“ /л. 869/.

Отново в хода на първоначалната ревизия на доставчика „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД е извършена насрещна проверка, приключила с издаването на ПИНП. Връчено е ИПДПОЗЛ, като в указания срок от пълномощник С.С.Х., са представени заверени копия на процесната фактура, констативен протокол, дневен финансов отчет, свидетелство за регистрация на ФУ, договор за техническо обслужване и ремонт, доказателства за счетоводно отразяване, пълномощно. Посочва се в дадения отговор, че предмет на доставката е наем на автомобил през м. април 2017 г., плащането на фактурата е в брой, същата е осчетоводена в регистрите на „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД, отдаденото под наем МПС се притежава от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД по договор за финансов лизинг, същото е отразено и присъства в инвентарната книга на дружеството /л. 773 и сл./.

При извършени служебни проверки в регистрите на НАП за „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД е установено, че същото има задължения в размер на 511 918,54 лева, вкл. по ЗДДС, установени с РА № 16001615004771-091-001/09.05.2016 г. 8л. 813 и сл./.

С възражението срещу РД и жалбата срещу РА от страна на жалбоподателя не са представени други доказателства, касаещи този доставчик.

В хода на повторната ревизия на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД е връчено ИПДПОТЛ, в отговор на което са представени Договор за финансов лизинг, ведно с „Общи условия за лизинг на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД към 23.07.2014 г., анексите към него и декларация, в която е посочено, че според т.2.3 от разписаните общи условия: „Клиентът няма право да отчуждава, да обременява с тежест или да отдава под наем автомобила“; Разпечатки на задълженията, плащанията и начислените наказателни лихви; Застрахователна полица от 02.04.2016 г. със ЗАД „Армеец“. В дадените обяснения се посочва, че „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД е нарушило задължението си по договор за финансов лизинг с „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и в този смисъл неправомерно е издало данъчна фактура за наем на „Инвест 2020“ АД и е начислил ДДС /л. 347 и сл./.

След анализ на събраните доказателства в хода на ревизията от ревизираното лице, от извършените проверки на преките и предходните му доставчици, в т.ч. и от присъединената информация от регистрите и архивите на НАП, органите по приходите са установили, че посочените преки доставчици са представили частично изисканите им документи и обяснения, независимо, че са поискани по реда на ДОПК с връчени ИПДПОЗЛ, като по този начин е невъзможно по отношение на сочените лица да се докаже правото на прехвърляне на собствеността върху стоките и реалното осъществяване на услугите. Мотивирано е, че не се представят доказателства и при обследвания недвижим имот с посочен наемодател /предходен доставчик/ Мая Борисова, освен това от представената информация от „Софийска вода“ АД и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, лицето не е собственост и няма открити партиди в тези дружества, не са предоставени и документи от ревизираното лице, доказващи, че обектът е ползван във връзка с дейността на дружеството. По отношение на този имот е установено, че адресът, на който се намира, е и адрес на управление и седалище на „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД – преки доставчици на жалбоподателя, като това обстоятелство е възприето като индикация за свързаност между лицата, явяващи се преки доставчици и тяхната възможност да уговарят единствено и само фактуриране на доставки, без реалната им престация. Установено е също така, че при някои от преките доставчици, фактурирали консултантски услуги и услуги по договор за възнаграждение, такъв предмет на дейност не се открива при регистрацията им в АВ и ТР, а три от тях – „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД и „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД към датата на фактуриране на доставките има назначени на трудови договори лица на длъжности, които не кореспондират с фактурираните услуги, а „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД няма и назначени лица на трудови договори. Отделно от това е констатирано, че всички доставчици са с рисково поведение по критериите на НАП и в периода на фактуриране на стоките и услугите са били в търговски взаимоотношения също с рискови търговци, а „АГРО ТРЕЙД 2015“ ЕООД и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД към настоящия момент са дерегистрирани. И петте доставчика са с установени задължения пред НАП, в т.ч. и по ЗДДС.

Това е дало основание на органите по приходите да достигнат до извода, че по процесните фактури, липсват реално извършени доставки, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези дружества, в общ размер на 74 859,50 лева.

На основание чл. 89 от ЗДДС и чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за допълнително начисления и подлежащ на внасяне ДДС са определени и прилежащите лихви в общ размер на 13 129,03 лева.

Установено е също така, че за данъчен период м.12.2016 г. декларираният резултат ДДС за внасяне в размер на 54,95 лева е внесен в приход на бюджета със закъснение на 27.01.2017 г.; за данъчен период м.01.2017 г. декларираният резултат ДДС за внасяне в размер на 8,27 лева е внесен в приход на бюджета със закъснение на 01.03.2017 г.; за данъчен период м.02.2017 г. декларираният резултат ДДС за внасяне в размер на 15,10 лева е внесен в приход на бюджета със закъснение на 23.03.2017 г.; за данъчен период м.03.2017 г. декларираният резултат ДДС за внасяне в размер на 69,45 лева е внесен в приход на бюджета със закъснение, както следва: 16,93 лева на 27.09.2017 г., 15,19 лева на 18.10.2017 г., 7,91 лева на 28.11.2017 г., 22,20 лева на 16.03.2018 г. и 7,22 лева на 16.04.2018 г.; за данъчен период м.04.2017 г. декларираният резултат ДДС за внасяне в размер на 4,45 лева е внесен в приход на бюджета със закъснение на 07.06.2018 г. В тази връзка и на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, са начислени лихви в размер на 5,52 лева.

По ЗКПО.

Установено е, че дружеството-жалбоподател е осчетоводило в сметка 602-разходи за външни услуги 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/, с предмет на доставката възнаграждение по договор от 01.12.2016 г.

Констатирано е въз основа на събраните и описаните по-горе в частта по ЗДДС доказателства, че се касае за липса на доставка по договор за поръчка от 01.12.2016 г., като реално такава не е получена от „ИНВЕСТ 2020“ АД. В тази връзка и не са признати за данъчни цели разходите за проучване и представяне на подробна информация относно инвестиционен проект „Тракия парк“, ситуиран в района на община Марица по така издадените фактури. С оглед на това и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството-жалбоподател за 2016 г. със сумата в размер на 103 659,00 лева по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/, с предмет на доставката възнаграждение по договор от 01.12.2016 г. и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 10 245,72 лв. и лихви за просрочие в размер на 1730,53 лева.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, като в крайна сметка е формиран извод, че дружеството-жалбоподател не е оборило констатациите на ревизиращия екип.

С разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е указал на страните доказателствената тежест и е дал възможност да ангажират доказателства. В тази връзка, по искане на жалбоподателя са приети заключения по допуснати основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в които вещото лице е проследило счетоводното отразяване на процесните фактури, плащането, последваща реализация, в т.ч. предходни доставчици. Установено е и че счетоводството е редовно водено по отношение на взетите счетоводни операции във връзка с процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът кредитира заключението на вещото лице като изготвено професионално и съобразно задачите, за които е била допусната експертизата, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

По делото са присъединени доказателства от предходната ревизия, а именно: копия от ЗВР, удостоверения за връчването им по електронен път, жалба срещу РА и решение № 194/03.04.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив /л.966 и сл./; доказателства за подписване с квалифициран електронен подпис на издадените от органите по приходите актове /л.1003-1004/; събрани по реда на чл. 192 от ГПК СД по ЗДДС за процесния период, касаещи „АГРО ТРЕЙД“ ЕООД /л. 1055 и сл./, „АКТИВ 69“ ЕООД и „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД /л. 1069 и сл./, „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД /л. 1105 и сл./; доказателствата, по които е работило вещото лице, както и доказателства, които се твърди в придружителното писмо-опис, че са част от административната преписка, които не са приложени в цялостния им вид, а именно: Приложение към Констативен протокол от 24.02.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 06.03.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 10.03.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 17.03.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 24.03.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 31.03.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 13.04.2017 г., Приложение към Констативен протокол от 20.04.2017 г., Приложение към констативен протокол от 28.04.2017 г.; Информация и документи, касаещи Инвестиционен проект „Тракия парк“; Концепция за инвестиция, изготвена от „Актив 69 ЗК“ ЕООД и НА за покупко-продажба на недвижим имот /л.1131 и сл./; легализиран превод на документ, сочещ за участието на „ИНВЕСТ 2020“ АД по програма за финансиране Иновации Норвегия, Нотариално заверена декларация в оригинал от М.Д.Б./собственик на отдадения под наем недвижим имот в гр. София /л.1308 и сл./; доказателства за компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и ревизиращия екип /л.1315 и сл./.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение на тези факти, не се формира между страните.

Спорът между страните е формиран по въпроса налице ли са реално извършени доставки на стоки и услуги и оттам възникнало ли е данъчно събитие между жалбоподателя и неговите доставчици „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД, „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД, „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „АГРО ТРЕЙД 2015“ ЕООД и „АКТИВ 69“ ЕООД, даващи основание за издаване на фактурите, по които „ИНВЕСТ 2020“ АД е претендирало право на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Съгласно чл. 69 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице, му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето - получател, може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите, посочени в т. 1 - т. 9.

Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка.

И най-сетне, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. И тъй като в закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, то по аргумент от противното, това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит.

Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая, както вече се посочи, тази доказателствена тежест изрично и подробно е указана на жалбоподателя с разпореждането за насрочване на делото от 05.04.2019 г. /л. 911/.

За да откажат правото на данъчен кредит по фактура № **********/27.01.2017 г., издадена от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД на стойност 4200 лева, от които ДО 3500 лева и ДДС 700 лева с предмет „Лаптоп МасВооk Pro 17inch“, органите по приходите са приели, че не е представен приемо-предавателен протокол, доказателства за произход на стоката и транспорт, пътен лист, командировъчна заповед, осчетоводени разходи за командироване и пр.

В тази насока е необходимо да се съобрази, че нормативно установените понятия за доставка във връзка с облагането с косвен данък, са следните:

Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС /в приложимата редакция/, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съответно, според дефиницията, възведена в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Очевидно, националният закон до скоро не транспонираше коректно и точно чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изискваше във всички случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената стойност. Според посочения текст от Директивата, доставка като проявен юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /предостави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Ясно при това положение е, че начинът и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение. В този смисъл, в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: “...понятието „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24). В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13). Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки…“.

В същото решение Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К“ може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни....… ”.

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е, че няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разрешаването на конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.

В този контекст, описаните по-горе данни са безпротиворечиви по отношение на следните факти: както прекият доставчик „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесната сделка, впрочем спор и съмнение по отношение на тези обстоятелства не се формира между страните; процесният лаптоп физически съществува като материална вещ - по отношение на това обстоятелство също може да се приеме, че спор не се формира. Твърдение за противното не е заявено и не е поддържано от административния орган. В тази насока е и заключението на вещото лице, което е установило, че при доставчика са налице счетоводни данни, респ. извършени счетоводни записвания за покупка, съответно продажба на лаптопа, предмет на процесната сделка. Правото на разпореждане с лаптопа е било предоставено на жалбоподателя - в тази насока е представена стокова разписка № 1 от 27.01.2017 г. за приемо-предаване на „Лаптоп МасВооk Pro 17inch“ по фактура № **********/27.01.2017 г. /л. 244/. Основание за този извод дава и представената в хода на ревизионното производство Инвентарна книга /л. 546/, в която под № 3 като ДМА е заведен въпросният лаптоп. Не е спорно и счетоводното му отразяване; издадена е редовна, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС, фактура. По това обстоятелство, спор също не се формира. Първичния счетоводен документ е обективиран в установената, както от общия, така и от специалния закон форма и съдържа изискваната от тях информация за всяка конкретна стопанска операция; данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите - плащането е извършено в брой, за което е представен съответният фискален бон, издаден от надлежно регистрирано фискално устройство. И най-сетне, процесният лаптоп е използван за дейността на жалбоподателя - данни и доказателства за противното не се заявиха и не се представиха от страна на органа по приходите.

Така приетите за установени факти са необходими и достатъчни, за да се констатира, че доставката е установен юридически факт и съответно като правна последица от това за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той е надлежно упражнил.

Или иначе казано, РА в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 700 лева по фактура № **********/27.01.2017 г., издадена от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД с предмет „Лаптоп МасВооk Pro 17inch“, е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

На следващо място, за да откажат правото на данъчен кредит по фактурираните услуги от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД, „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД и „АКТИВ 69“ ЕООД ревизиращите органи са приели, че не е установено реалното им престиране, а е налице само фиктивно фактуриране.

В конкретния случай между страните не се спори и се установява от представените доказателства, в т.ч. и приетите основна и допълнителна ССЕ, че процесните доставки са обективирани във фактури, отговарящи на изискванията на чл. 7 от ЗСч. Същите са отразени в счетоводството както на жалбоподателя, така и на преките му доставчици „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД, „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД и „АКТИВ 69“ ЕООД. Следва обаче да се има предвид, че само счетоводното отразяване на операциите, не е достатъчно условие съответната доставка на услуга да бъде призната за реално осъществена.

Ето защо, на първо място следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 25, ал. 1 от закона пък, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

За преценката дали е осъществена спорната доставка на услуги е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици. Както вече бе казано, според чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Или иначе казано, общата формулировка на понятието „услуга“ включва в себе си не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна гледна точка като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обращение като законно платежно средство.

В конкретния случай обаче, няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договор за изработка. Изключение от горното правят наемните правоотношения, които ще бъдат коментирани по-долу в решението. Според легалната дефиниция, възведена в чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да „изработи нещо“ – един предмет на труда, един трудов резултат. И тук съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението. В обобщение следва да се посочи, че за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи извършването на услугата и заплащане на възнаграждението - паричните суми по процесните доставки. Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога, от кого и в какъв обем е изработил търговецът трудовия резултат, за който се е задължил.

Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи:

- каква конкретно информация относно инвестиционен проект „Тракия парк“, е представена от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД, /с посочване на конкретни имоти-декари и местонахождение, статут, собственост, цена за покупко-продажба на терена/, с представяне на конкретните посочени в договора от 01.12.2016 г. документи – ГФО за 2015 г., ОПР и Баланс за 2016 г. на инвеститора, скица-виза, в случай, че е издадена, ОВОС, документи за наличие или липса на вещни тежести и т.н./;

- каква точно информация относно общини, които имат задължението за изготвяне на програма по управление на отпадъци по места, каква точно писмена информация за съществуващото състояние и практика за управление на отпадъците в Община Бобов дол, каква писмена информация за географски и климатични характеристики на общината, съответно какви помощни дейности са били извършени за намиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки за доставка на храни и т.н. от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД;

- какво точно финансиране е било договорено от „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, какви са били неговите параметри и т.н.;

- кой е разработеният уеб сайт от „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД, свързан с осъществяваната от Възложителя консултантска дейност, как е бил реализиран, какво е било инсталирано, съответно по какъв начин е бил поддържат този уеб сайт и най-сетне, каква концепция е била предложена и изработена за инвестиции в интернет пространството посредством регистриране и/или закупуване на домейни с национално, интернационално и актуално значение.

Първичните счетоводни документи и по-конкретно фактура № 394/30.04.2017 г., издадена от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД и фактура № **********/09.01.2017 г. и фактура № **********/31.03.2017 г., издадени от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, касаят не нещо друго, а наем на МПС, съответно недвижим имот. Според легалната дефиниция на чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Това налага да се определи, че договорът за наем е – двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. С договора за наем не се прехвърля вещно право, нито се учредява ограничено вещно право върху вещта, а само се предоставя нейното ползване. Очевидно, предоставянето на веща, която наемодателят се е задължил да престира по договора за наем е фактическо действие, което има за последицата преминаването на вещта във владение на получателя по доставката.

Изложените до тук съображения, съотнесени с конкретиката на текущия казус, налагат да се посочи, че за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо бе да се установи конкретното предоставяне на процесния недвижим имот, съответно МПС, за което наемодателят се е задължил на получателя по доставката. Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящият процес да се установи къде, кога и как процесният недвижим имот, респ. процесното МПС са били предоставени от наемодателите във владение на наемателя. В тази насока очевидно би следвало да се установи по несъмнен начин времето и начинът на фактическо осъществяване на доставките и съответно предоставянето на процесните вещи във владение на жалбоподателя. Тези именно данни следваше да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи. В тази именно насока, нему бяха дадени изрични указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса.

В хода на административната и съдебната процедура са представени множество писмени документи така, както бяха описани по-горе в решението. Действително, те съдържат известни данни за извършването на сделки с процесните услуги, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен и ясен отговор на посочените въпроси дали, къде, кога и как дружеството-жалбоподател е получило процесната вещ от наемодателя, за който резултат се е задължил съконтрагентът му по сделките за предоставяне на услуги.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 9 от ЗДДС. Наложителността на това установяване произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус. Събраните доказателствени средства по никакъв начин не доказват кога, къде, от кого и в какъв обем е изработен трудовият резултат, за който „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД, „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД и „АКТИВ 69“ ЕООД, са се е задължили, съответно дали, къде, кога и как на дружеството-жалбоподател е предоставено владението на процесните недвижим имот и МПС от наемодателите „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, съответно „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД, за който резултат са се задължили съконтрагентите му по сделките за предоставяне на услуги.

Според решения по Дела С-152/02, С-146/05, С-392/09 правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - услугите да са били престирани на ревизираното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване.

Отделно от това, следва да бъдат съобразени и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него /и то от български съдилища/, преюдициални запитвания. Освен цитираното по-горе Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите), следва да бъде съобразено и Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София - град, в което Съдът на ЕС се е произнесъл, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.“ В мотивите на същото това Решение от 13.02.2014 г. Съдът изрично е приел, че: „...В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство доставената на М.П. услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, което претендира М.П.“ /т. 31/. Повече от ясно е, че няма никаква причина цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на настоящия правен спор.

Ето защо, съдът приема за правилен подхода на органите по приходите, които са пристъпили към обследване свързаността между лицата, явяващи се преки доставчици на „ИНВЕСТ 2020“ АД и тяхната възможност да уговарят единствено и само фактуриране на доставки, без реалната им престация.

В тази насока следва да бъде посочено, че „ИНВЕСТ 2020“ АД претендира право на данъчен кредит по фактура с предмет наем на недвижим имот, находящ се гр. София, ж.к. ЗОНА Б-3, ул. „Средна гора“, бл. 2, ет. 15, ап. 71, който адрес се установи, че в процесния период е деклариран като седалище и адрес на управление на трима от доставчиците, а именно „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД, „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД. От 01.12.2016 г. до 30.01.2017 г. „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД е с пълномощник Г.Ф., лице, което е наето по трудово правоотношение в „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД на длъжност зидаромазач. Едно и също лице, а именно Л.Д.П.е управител на „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД в периода преди и след издаване на спорните фактури, както и на „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, с когото е сключен договорът за наем на въпросния недвижим имот, на чийто адрес са регистрирани и двете дружества. И най-сетне, счетоводното обслужване на „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „АКТИВ 69“ ЕООД и „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/ се извършва от едно и също счетоводно дружество, което се установява от заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ.

На следващо място, от коментираните по-горе доказателства, съдът приема, че не може да се установи в условията на пълно доказване именно физическото извършване на услугите. Действително, на пръв поглед за това са налични множество писмени доказателства – договори, анекси, констативни протоколи, доказателства за извършено разплащане (фискални бонове), налице са и доказателства за счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на жалбоподателя и в това на доставчиците. Всички те обаче, в своята съвкупност обосновават единствено и само извод за едно прецизно документално оформяне на доставките на процесните услуги. Заключението на вещото лице, което се кредитира от съда, също установява единствено и само документалното оформяне и счетоводното отразяване, но не и основния спорен по делото факт, а именно извършването на процесните услуги от посочените като доставчици дружества.

На първо място съдът констатира, че представените от страна на доставчиците документи, с изключение на „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД са напълно идентични /а не еднообразни/ с представените от страна на жалбоподателя такива. Доколкото тези документи не са изготвени под индиго, а на практика представляват принтирани документи, е невъзможно подписалите ги лица да положат напълно идентични подписи, съответно и печатите да са под един и същи ъгъл. На представените от двете страни по сделките обаче, се констатира именно това. Така например, управителят на „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/ Л.Д.П., който се установи, че не е непознат на представляващия дружеството-жалбоподател, доколкото с него именно се твърди, че е договорено предоставянето под наем на въпросния НИ, първоначално заявява, че тъй като фирмата в процесния период е била с друг управител, не разполага с първични счетоводни документи, обективиращи процесните сделки. Впоследствие обаче, с жалбата срещу процесния РА, жалбоподателят представя уведомително писмо от същия този управител, с което представя договор, протокол и 2 бр. фактури /л. 36 и сл./, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/, които са напълно идентични с представените от жалбоподателя вече такива и находящи се на л. 658 и сл. Не следва да бъде подминаван фактът, че това уведомително писмо е с нотариално заверени подписи от 03.08.2018 г., т.е. в периода на извършваната ревизия и то преди съставяне на РД, но е представено едва след нейното приключване с жалбата срещу издадения РА. По идентичен начин стои въпросът и със следващия доставчик „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД – представените от негова страна договори, фактури и констативни протоколи, отново чрез управителя Л.Д.П., находящи се на л. 239 и сл., са напълно идентични с представените от страна на жалбоподателя такива – л. 662 и сл. Констатира се, че и представените от доставчика „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД документи, находящи се на л. 757 и сл. са напълно идентични с представените от жалбоподателя такива, находящи се на лист л. 673, 674 и л. 443/. Не правят изключение и представените документи от „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД /л. 133 и сл./ и жалбоподателя /л. 509, л. 872 и сл./.

Всичко, изложено до тук, навежда на мисълта, че представените от посочените по-горе доставчици документи по същество представляват ксерокопия на екземплярите на „ИНВЕСТ 2020“ АД, които вече са представени от него в хода на ревизията, а не копия на екземплярите, които би следвало да се намират у всеки един от доставчиците, т.е. вторите еднообразни /а не еднакви/ екземпляри.

Прави впечатление също така, че договорът и едната от двете фактури, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД са от една и съща дата 01.12.2016 г., но договорът е сключен и подписан от упълномощен представител – Г.Ф., а фактурата е съставена и подписана от управителя Л.Ц.. На пръв поглед няма пречка това да бъде сторено, но от една страна за т.нар. упълномощен представител Г.Ф. няма представено пълномощно, а от друга – същият този Г.В.Ф.се установи, че е назначен на длъжност зидаромазач в друго дружество, по чиито доставки също е отказан данъчен кредит, а именно „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, като тук буди недоумение фактът, че жалбоподателят, който в жалбата си претендира, че е добросъвестен търговец, е сключил процесния договор за поръчка от 01.12.2016 г. с лице без представителна власт, на което е възложено проучване и предоставяне подробна информация относно инвестиционен проект „Тракия парк“, ситуиран в района на Община Марица за сумата в размер на 53 000 евро без ДДС.

По идентичен начин стои въпросът и с представения протокол и втората фактура, които също са от една дата, а именно 30.12.2016 г., но протоколът е подписан от упълномощен представител – Г.Ф., за когото, както вече се посочи, няма представено пълномощно, а самата фактура е посочено, че е съставена от управителя Люси Цветанов. В нито едно от дадените обяснения, представляващият дружеството-жалбоподател не посочва с кого именно е договорил въпросната услуга, скрива и обстоятелството, че от 01.12.2016 г. до 30.01.2017 г. този доставчик е със седалище и адрес в град София, ж.к. ЗОНА Б 5-3, ул. „Средна гора“, бл. 24, ет. 15, ап. 71, който адрес съвпада с адреса на претендирания като нает от дружеството-жалбоподател имот с договор за наем от 04.01.2017 г. /л. 663/, а дружеството, с което е сключен този договор – „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД е с управител Л.Д.П., който към настоящия момент е управител на „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД /новото наименование на дружеството-доставчик „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД/.

Подобно обстоятелство като тук коментираното се констатира и по отношение на сключения договор с „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД, по отношение на който управителят на този доставчик твърди, че с договорните отношения в тяхното първоначално създаване и последващо изпълнение е бил ангажиран пълномощник И.Н.И./л.294/, което лице се констатира, че е служител на „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД.

По отношение на консултантските услуги от доставчика „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД пък, липсват сключени договори, от които да се установи какъв е трудовият резултат, за който страните са се договорили, че да бъде извършена преценка налице ли е обективираното в констативните протоколи изпълнение, не са налице и доказателства за лицата, работили по предоставянето на консултантските дейности, липсва и реално изготвената документация в полза на получателя по доставката. По делото е безспорно, че „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД не разполага с кадрови ресурс за изпълнението на тази доставка. До извод в обратната насока не води и твърдението на управителя, който в дадените обяснения посочва, че по сделките пряко ангажирано лице в тяхното извършване е бил лично той - Любчо Петков, тъй като същото това твърдение противоречи на представените в хода на съдебното производство доказателства, по които е работило и вещото лице, и които са в насока, че спорните консултантски дейности са извършени от поддоставчици. В подкрепа на изложеното по-горе е и фактът, че с ИПДПОЗЛ, изпратено до този доставчик, изрично в т. 9 е изискано посочването на данни за подизпълнител при наличие на такъв, респ. кои са лицата, които са извършили физически услугите. Както вече се посочи, управителят в своите обяснения, дадени както в хода на първоначалното, така и в хода на повторното ревизионно производство посочва, че: „По сделките, отразени във фактурите, пряко ангажирано лице в тяхното извършване съм бил Аз, управителят.“ /л. 169, л. 677/.

Все в тази насока следва да се констатира, че от страна на жалбоподателя в хода на административното не са представени доказателства, касаещи изпълнението на процесните услуги, а такива са били изискани с ИПДПОЗЛ № Р-16001618002058-040-003/16.08.2018 г. /л. 429/.

Такива не са представени и от страна на изпълнителите по доставките “ЛУКС-КОМЕРС-96” ЕООД, „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД и „АКТИВ 69“ ЕООД, въпреки, че с ИПДПОЗЛ такива са им били искани. Така например, в ИПДПОЗЛ от 05.06.2018 г., изпратено до „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД /л.160/, в т. 11, изр. 2 изрично е посочено: “Представете предоставената документация/информация от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД на „ИНВЕСТ 2020“ АД към всеки приемо-предавателен протокол.“, съответно в ИПДПОЗЛ от 31.05.2018 г., изпратено до „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД са изискани всички подписани документи между „ИНВЕСТ 2020“ АД и лицето, осигурило финансирането по договор в размер на 10 000 000 лева с посредничеството на „АГРО ТРЕЙД 2015“ ЕООД /л. 281/. В ИПДПОЗЛ от 31.05.2018 г., изпратено до „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД /л. 126/ в т. 8 е посочено, че: „Ако предметът на предоставените услуги е изработване на уеб сайт, представете документите и материалите, въз основа на които е изработен; изготвеният продукт; разработени концепции, къде е позициониран в интернет пространството…“ и т.н. Такива доказателства, както вече се посочи, не са представени от нито един от тези доставчици.

Все в тази насока следва да се посочи, че в случай, че доставчиците действително са извършили договорените услуги и са ги предали на дружеството-жалбоподател, то за последното не би представлявало пречка да ги представи още в хода на ревизията. Такива обаче, нито в хода на ревизионното – първоначално и повторно такова, въпреки продължавания неколкократно срок за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с отправените до лицето ИПДПОЗЛ, са били представени. До извод в обратната насока не водят представените договори, сключени между „ИНВЕСТ 2020“ АД и „Д.Р.А.К.“ ЕООД и приложените към тях протоколи и фактури, доколкото освен документирането на обективираните в тези документи услуги, конкретни доказателства за тяхното извършване, не са представени.

И най-сетне, освен счетоводното оформяне на задължението в дълг, доказателства, че това задължение е погасено изцяло, както се посочва в ССЕ, не са представени. В случай, че това е било сторено, жалбоподателят би следвало да разполага с документи за това – фискални бонове и/или преводни нареждания, респ. извлечения от банкови сметки, които да представи в подкрепа на твърденията си. Такива обаче, не са представени. Във връзка с плащането по фактурите, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/ и „АГРО ТРЕЙД-2018“ ЕООД се твърди от жалбоподателя, че между страните е постигнато споразумение и задължението е трансформирано в дълг, като съдът констатира, че такива споразумения по делото не са представени. Прави впечатление също така и че във фактурите, издадени от тези доставчици е посочено, че плащането е по сметка, банкова сметка, ***ените документи.

До извод в обратната насока не водят представените в хода на съдебното производството доказателства – приложения към констативните протоколи по доставките от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, Инвестиционен проект, концепция, Нотариален акт и декларация.

На първо място, твърдение за наличието на приложения към констативните протоколи не е направено нито в хода на първоначалната, нито в хода на повторната ревизия от този доставчик. Наличие на приложения към констативните протоколи не е заявено и от жалбоподателя, поради което непредставянето на писмените документи в такъв продължителен период от време, включително след обективиране констатациите на органите по приходите в РД, обосновават извод, че представените писмени документи са съставени единствено с оглед нуждите на настоящото производство. Не без значение за формиране на този извод е и обстоятелството, че в случая в самите констативни протоколи липсва отбелязване, че неразделна част от констативния протокол е и приложение. По идентичен начин стои въпросът и с представените Инвестиционен проект и Концепция, тъй като в случай, че същите са били налични у жалбоподателя, не би съществувала пречка да бъдат представени още в хода на ревизионното производство.

По изложените съображения, представените приложения към констативни протоколи, инвестиционен проект и концепция като частни писмени документи, които нямат достоверна дата, не се кредитират от съда като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства. Това е така, защото същите са представени едва в хода на съдебното производство, при положение, че за жалбоподателя не е имало пречка да стори това още в хода на самото ревизионно производство, в т.ч. и първоначално такова.

По отношение на представения нотариален акт следва да се посочи, че действително, същият установява, че собственик на процесния недвижим имот е М.Д.Б., но тук обаче отново възниква въпросът при положение, че това лице на 13.02.2018 г. е изготвило декларация с нотариално заверен подпис, каква е била причината тази декларация да не бъде представена в хода на извършваната ревизия, която е приключила на 29.11.2018 г. с издаването на РА, а се представя едва в хода на съдебното производство. Отделно от това, във връзка с фактурирания наем в хода на ревизионното производство се представят доказателства и се твърди, че изпълнителният директор на дружеството-жалбоподател е пътувал само в периода м.април 2017 г. до София, а в предходните периоди доставчикът е идвал до офиса на дружеството, който офис е в град Пловдив, т.е. сам опровергава твърденията си, че е ползвал имота за представителни цели. Същевременно, от представените от ЧЕЗ и ВиК доказателства се установява, че за м.април 2017 г. няма консумирана вода, а консумираната ел. енергия е на стойност 0,97 лв., т.е. не е консумирана такава. С други думи казано, установява се, че в периода, в който се твърди, че е ползван под наем имотът в София /м.01-м.06.2017 г./, за м.февруари-м.март няма заповеди за командировка до София и се твърди, че през този период доставчикът е пътувал до Пловдив, т.е. дружеството-жалбоподател не е ползвал имота, а за м.април 2017 г., за който период се представят заповеди за командировка, няма консумирана ел. енергия и вода – все факти, водещи до извода, че въпросният имот не е ползван от жалбоподателя. Не се установява и по какъв начин е станало въвеждането във владение от страна на „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД към „ИНВЕСТ 2020“ АД при положение, че съгласно договора за наем /л. 240/ се предоставя целият недвижим имот с площ от 80 кв.м., а същевременно наемодателят продължава да го ползва, като го е регистрирал като седалище и адрес на управление, в т.ч. се установява, че същият имот се ползва и от други лица, а именно „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД и „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД.

По идентичен начин стои въпросът и с фактурирания наем на МПС от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД. На първо място, липсва представен договор, от който да се установи какви са били параметрите на договарянето. Не е спорно, че въпросното МПС е отразено и присъства в инвентарната книга на дружеството-доставчик, но няма данни за счетоводното отразяване в счетоводството на „ИНВЕСТ 2020“ АД. Същите не могат да бъдат изведени и от заключението на ССЕ, доколкото в същото се посочва, че е приложена хронологична ведомост синтетична за период 01.03.2017 г. – 30.04.2017 г. /л. 631/, съответно, че от приложените документи се установява, че е налице счетоводно отразяване на процесните фактури. На посочения от вещото лице л. 631 обаче, е налична Хронологична ведомост аналитична на сметка 401, която от една страна касае периода 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г. /а не търсения период м.04.2017 г./, а от друга, в нея липсва отразяване на процесния доставчик. На следващо място следва да се посочи, че в представената от дружеството-жалбоподател справка за налични моторни превозни средства, също липсва отразяване досежно процесното наето МПС.

Впрочем, както тези, така и всички останали констатирани несъответствия от ревизиращите органи, са подробно проследени и онагледени в РД, които констатации, съдът констатира, че с ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, не бяха оборени от жалбоподателя. В случая с процесуалното си бездействие, свързано с непредставянето на посочените доказателства за наличието на въпросните услуги, по които е претендирано право на приспадане на данъчен кредит, жалбоподателят е създал пречки за установяване наличието на условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

След като жалбоподателят претендира, че в негова полза са престирани услуги от съответния доставчик, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да са изпълнени услугите. Впрочем, в тази насока следва да се посочи, че съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчна измама и злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. /Така и в този смисъл е Решение № 15751 от 29.12.2014 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 3647/2014 г., I-во отд./.

Или иначе казано, неоснователни са твърденията в жалбата, че: „…ние, добросъвестните търговци, сме в невъзможност да установим към датата на извършване на сделките, дали нашият контрагент се води рисков доставчик…“.

Отново следва да се подчертае, че по общото правило на чл. 170, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно жалбоподателят като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следваше да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно той и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдяли. В тежест на жалбоподателя е било да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Такива категорични доказателства, посочи се, не са представени.

В случая, според съда не е установено извършването на услугите – проучване и предоставяне на подробна информация относно инвестиционен проект „Тракия парк“ от „ЛУКС КОМЕРС 96“ ЕООД; предоставяне на информация относно общини на територията на България, които имат задължението за изготвяне програма за управление на отпадъците по места; писмена информация относно съществуващото състояние и практики за управление на отпадъците в Община Бобов дол, както и съществуващата нормативна уредба за управление на отпадъците; писмена информация относно Община Бобов дол, включващи географски и климатични характеристики на района; демографска характеристика – население в община, социално-икономически характеристики на община; помощни дейности по набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки за доставки на храни, вкл. кетъринг дейности; консултантски дейности по възлагане от „ИНВЕСТ 2020“ АД, съставляващи набиране и предоставяне на информация за обявени обществени поръчки по указание от „ИНВЕСТ 2020“ АД от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД; договаряне на финансиране от „АГРО ТРЕЙД-2015“ ЕООД; разработване и поддръжка на уеб сайт и предлагане и изработване на концепция от „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД, както и предоставянето под наем на НИ от „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД и предоставянето под наем на МПС от „ЗЕЛЕНО БЪДЕЩЕ“ АД, тъй като представените в тази връзка доказателства са абсолютно недостатъчни, за да обосновават категоричен извод в тази насока. Дори съдът намира, че твърде много са косвените доказателства, въз основа на които следва несъмненият извод за липса на доставки – свързаност на лицата, участващи като субекти в правоотношенията, предоставените от доставчиците документи на практика представляват копия на представените от жалбоподателя такива, липса на доказан кадрови ресурс за извършване на спорните услуги и противоречие с твърденията на доставчиците, че сами са извършили спорните услуги с представените в хода на съдебното производство доказателства за ползването на предходни доставчици. Наред с всичко останало, като доказателство за свързаност на лицата, е и приложеният на л. 873 фискален бон, издаден на 10.09.2017 г., обективиращ извършено плащане по доставка от „АКТИВ 69 ЗК“ ЕООД, видно от който номерът на фискалното устройство е DY388740, като от същото фискално устройство се установява, че са издадени и фискалните бонове по доставките на „ЛУКСУРИ КАРС 2014“ ЕООД, видно от приложените към процесните фактури фискални бонове /л. 491 и сл./.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че съдът намира за правилни изводите на органите по приходите, че „ИНВЕСТ 2020“ АД участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по доставката, за което безспорно управляващият и представляващ дружеството е знаел. Аргумент в тази насока е безспорно установената свързаност между жалбоподателя и доставчиците, подробно изложена по-горе в решението. Ето защо, с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което е знаел или не е възможно да не е знае, че не е действителният доставчик, жалбоподателят сам се е поставил в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.

В подкрепа на този извод са и множеството промени, извършвани в собствеността и управленията на неговите доставчици, седалищата им на управление, като нито едно от въпросните дружества не е било намерено при извършваните от органите по приходите посещения на декларираните адреси, всички ИПДПОЗЛ са били връчени или по електронен път на пълномощник и/или счетоводна кантора, или по реда на чл. 32 от ДОПК и впоследствие са били представени изисканите документи, които както вече се констатира, не представляват екземплярите, които би следвало да се намират при тези доставчици, а копия на представените от жалбоподателя такива.

Съответно на това, следва да се приеме, че жалбоподателят, върху който лежи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим във вр. с нормата на § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, не установи наличието на предпоставките за надлежно упражняване на правото, поради което, и с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК, следва да се приеме, че не е налице условието, предвидено в разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит.

Поради изложените съображения, съдът намира, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно, доколкото е начислен в нарушение на императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на реално извършени доставки по смисъла по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, т.е., безспорно се установява наличието на предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - неправомерно начислен данък.

Задължението за лихви като акцесорно задължение следва съдбата на главното задължение. Доколкото в настоящия случай е доказано главното задължение, доказано се явява и задължението за лихви за забава.

Крайният извод на настоящата инстанция е, че жалбата в тази част е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно административноправния спор с предмет установени задължения за лихви за невнесен в срок ДДС, следва да бъде посочено на първо място, че от жалбоподателя не се твърди да е внесъл в срок декларирания ДДС, в тази връзка и на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите правилно и законосъобразно са определили дължими лихви. Доказателства, които да подложат на съмнение направените от органите по приходите констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. При това положение и доколкото са определени математически вярно начислените лихви за забава, жалбата в тази част също ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно преобразувания СФР на жалбоподателя за 2016 г. с разходите по 2 бр. фактури в размер на 103 659,00 лева, издадени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД /с ново наименование „ЛУКС КАР БГ“ ЕООД/, органите по приходите са приложили основанието по чл. 26, т. 2, чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, като са приели, че след като фактурите, по които е отчетен разходът, не документират реално осъществена стопанска операция, то този разход не следва да участва при формиране на финансовия резултат.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В частта от настоящото решение, в което е обсъдена незаконосъобразността на РА - по ЗДДС, са изложени мотиви за липсата на реалност на доставките по тези две фактури, извършени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД през 2016 година. Съдът не счита за необходимо да повтаря изложените мотиви, доколкото те са част от настоящото решение и имат пряка връзка с установяване законосъобразността на извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя с данъчната основа по доставките от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД.

По изложените съображения съдът намира, че е налице предпоставката по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и финансовият резултат на ревизираното дружество законосъобразно е бил увеличен с данъчната основа по доставките, извършени от „ЛУКС-КОМЕРС-96“ ЕООД към „ИНВЕСТ 2020“ АД през 2016 година, поради което жалбата срещу РА в частта относно увеличения СФР на дружеството за 2016 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 103 659,00 лева и установения в тази връзка корпоративен данък в размер на 10 245,72 лева, ведно с начислените лихви в размер на 1730,53 лева, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъжданите на сторените разноски, същите следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част на жалбата.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 22,34 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък.

На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на НАП, се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. На основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 3499,92 лв.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, Административен съд Пловдив, III състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001618002058-091-001/29.11.2018 г., издаден от П.Д.С.– началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 118/25.02.2019 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит на „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.К.М. за данъчен период м.01.2017 г., в размер на 700,00 лева с прилежащи лихви в размер на 126,98 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.К.М., против ревизионен акт № Р-16001618002058-091-001/29.11.2018 г., издаден от П.Д.С.– началник сектор, възложил ревизията и А.Н.Б.главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 118/25.02.2019 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 74 159,50 лева с прилежащи лихви в размер на 13 002,05 лева и лихви за просрочие на ДДС в размер на 5,52 лева, както и за установените задължения по ЗКПО за 2016 г. за корпоративен данък в размер на 10 245,72 лева, ведно с начислени лихви в размер на 1730,53 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.К.М., сумата от 22,34 /двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТ 2020“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А.К.М., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 3499,92 /три хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	494
Дата:	21 февруари 2020 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Милена Маринова Дичева

Дело:	20197180700877
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	27 март 2019 г.

Решение по дело №877/2019 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта