Решение по дело №2699/2020 на Административен съд - Варна

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2021 година,

 

гр.ВАРНА

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,  втори касационен състав  при АС Варна:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

         

В  съдебно заседание, проведено на 28.01.2021 г. при секретар   Ангелина Георгиева и с участието на прокурор С. Иванов изслуша докладваното от съдия ГЕРГАНА СТОЯНОВА касационно административно дело №2699 /2020 г.

 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й.Ж.Й. от гр.Варна, срещу решение № 260306/127.10.2020 г. постановено от ХХІХ-ти състав при ВРС по НАХД № 3127/2020 г., с което е потвърдено  НП   № 20-0819-001911/1.06.2020 г.,  издадено от  началника на група  в сектор „ПП“ към ОД МВР Варна.

С него за нарушения по чл. 6, т.1 ал.1  от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал.7 от същи закон на касатора е наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Касаторът счита решението на ВРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.,  постановено при допуснати нарушения на материално правните и процесуални норми.

Изтъква че по делото не са събрани категорични доказателства за извършено от него  нарушение на правилата за движение,  счита, че не е било изяснено кога точно е поставен пътният знак “ В4“,  какво е било неговото местоположение като географски координати, до коя част на пътя,  възможно ли е да бъде забелязан. Изтъква, че тези обстоятелства следва да бъдат  доказани с писмени доказателства, като доказателствената тежест е на АНО. Твърди и липсата на доказателства , установяващи точния час на преминаване през процесния участък  - според записаното в НП 9:04 ч.

При тези възражения твърди, че на описаните в НП дата и място на движение липсвал поставен знак, указващ временна забрана за движение.

Въз основа на изложеното  в заключение изтъква, че не е извършил нарушението за което е наказан.

Формира искане за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът в представен по делото писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба., като моли същата да бъде отхвърлена. Счита решението на ВРС за законосъобразно, а направените от този съд изводи  за правилни.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна  счита касационната жалба за неоснователна, намира че не са налице основания за отмяна въззивното решение.  Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните  по  делото, настоящият състав констатира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество  е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт и при надлежно упражнено право на съдебно производство, предвид на което е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон. 

Административнонаказателната отговорност на Й.Й. е ангажирана за това, че на 18.05.2020 г.  в 09:04 ч.  по ул. „Девня“ в гр.Варна управлявал товарен автомобил „ЩАЕР 17 С 23“ с рег.№  В 7359 ВХ,  собственост на „Иванови иди груп“ ООД,  като при движение  по северен пътен възел посока Южна промишлена зона нарушава пътен знак  „В 4“ от ЗДвП, при въведена временна пътна организация за движение в интервала от 6:30 до 10:00 ч.

Горното било установено при проверка на същата дата, съставен е АУАН №154441/18.05.2020 г.  в който е описана същата фактическа обстановка, деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6, т.1, предложение трето от ЗДвП- не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка.

Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и процесното НП,  с което за констатираното нарушение, на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП  на водача е  наложена глоба  от 300 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 месец.

          Тази фактическа обстановка въззивният съд приел за установена по безспорен и категоричен начин,  като се обосновал и на събраното гласно доказателство – показанията на св. П. (очевидец).

          Приел от правна страна, че  наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,  от събраните писмени и гласни доказателства   безспорно се установявало, че водачът навлязъл след пътен знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение.

Въз основа на  същата аргументация е направен извод за  наличие на безспорни и категорични доказателства за извършено от водача нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Твърдението на наказаното лице, че не е извършило вмененото му нарушение счел за напълно опровергано само и единствено от  показанията на разпитания свидетел.

В заключение приел, че административнонаказателната отговорност на Й. е ангажирана правилно  и потвърдил издаденото срещу него наказателно постановление.

          Изводите на въззивния съд за  доказано по категоричен начин нарушение, извършено от водача Й. са дълбоко погрешни, не се споделят от касационната инстанция в настоящия и състав.

          Съдебният акт е постановен при  сериозна фактическа неяснота -  съществени обстоятелства и факти  от значение за правилното решаване на спора са останали непроверени.

          Не са дадени отговори на кардинални въпроси:  кога, от кого и с какъв акт е поставен пътен знак „В4“, къде е точното му местоположение; как, от кого и въз основа на какви доказателства е възприет час на преминаване на управляваното от Й. превозно  средство 09:04; кой е точният час на преминаването му.  Въззивникът надлежно е оспорил възприетите  от АНО  обстоятелства и факти,  поставил е сходни въпроси, но същите нито са изследвани, нито са обсъдени в подложения на касационен съдебен контрол първоинстанционен съдебен акт.

          Касационната инстанция в настоящия  си състав не споделя извода за достатъчност на събраното гласно доказателство за потвърждаване на описаната от АНО фактическа обстановка. От  на показанията на св. П. е видно, че  в тях не се съдържа информация по поставените по-горе въпроси. Доказателства в тази насока липсват  и в оскъдното съдържание на административна преписка.

          Описаната от АН в наказателното постановление  фактическа обстановка е възприета напълно безкритично от първоинстанционния съд.

          Констатираното насочва на категоричния извод за допуснато от  този съд съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно и достатъчно основание  за отмяна на поставения от него съдебен акт.

          Горното налага освен отмяна на Решение № 260306/27.10.2020 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания.

 Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ от АПК  втори касационен състав при АС Варна

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

           ОТМЕНЯ  Решение № 260306/27.10.2020 , постановено от ХХІХ -ти състав при ВРС по НАХД  №3127/2020 г. по описа на същия съд.

          Вместо него постановява:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в мотивите на настоящото решение.

 

           РЕШЕНИЕТО  е окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1……………………

 

                                                                                                   

                                                                                   2…………………..