Р Е Ш Е Н И Е
София, 04.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 3530/2019 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове Б.А.А., ЕГН **********, чрез адв. В.Д.
- В.,***, офис 4, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.
”Витоша” № 2, за сумата 72 835 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след
оправдаването му с влязла в
сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху
претенциите, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 14.10.2015 г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от
22.11.2012 г. по Досъдебно производство № БОП - 40/2012 г. по описа на сектор
БОП - Видин, респ. пр. пр. № 2168/2012 г. по описа на с-р БОП - Видин, ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК
и по чл. 354А, ал.2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и е задържан под стража.
На 28.03.2013 г. наложената му мярка е заменена с „домашен арест“, която, от
своя страна е заменена с парична гаранция в размер 1 500 лв. от Видински
окръжен съд на 25.09.2013 г.
На 29.05.2013 г. в Окръжен съд Видин е бил внесен
обвинителен акт срещу ищеца, по който е образувано НОХД № 158/2013 г. на ОС,
Видин. На 22.04.2014 г. А. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и е осъден с наказание лишаване от свобода
за срок от 11 години и глоба в размер 100 000 лв. Признат е за виновен и за
извършено престъпление по чл. 354А, ал. 2 НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 6 шест години, като, на основание чл. 23 ал.1 НК му е
определено едно общо по - тежкото наказание а именно - лишаване от свобода за
срок от 11 години и глоба в 100 000 лв.
Отделно от това спрямо ищеца е наложена допълнителна
мярка по НК - Забрана за напускане на пределите на страната наложена с
определение от 19.09.2013 г. влязло в сила на 26.09.2013 г. постановено по НОХД
№158/2013 г. по описа на ВОС.
ВКС се е произнесъл с решение № 325 от 14.10.2015 г. по
к.н.д. № 929/2015 г., с което е потвърдил изцяло присъдата на Софийски
апелативен съд от 11.03.2015 г. по ВНОХД № 782/2014 г., с която ищецът е бил изцяло
оправдан по повдигнатите и описани по - горе обвинения.
Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно
производство и наложените му мерки за процесуална принуда с обвинения за
престъпления, които не е извършил, са му причинили изключително сериозни
неимуществени вреди. Преживял стрес, психическо напрежение, станал емоционално
нестабилен.. Изпитвал постоянен страх какво ще се случи със семейството му при
неблагоприятен изход на наказателното дело и осъждането му, въпреки неговата
невинност. Останал без работа, разделил се с жената, с която живеел, трябвало
много пъти да убеждава приятелите и близките си, че е невинен.
По тези съображения ищецът претендира исковата сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.10.2015 г. – датата на влизане в сила на
окончателната присъда по отношение на него.
От негова
страна са представени писмени
доказателства, поискани са гласни такива.
Поискал е прилагане на НОХД 158/2013 г. на ОС, Видин.
В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Не претендира разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Заявява, че ищецът не е представил надлежни
доказателства, които да установят действително претърпени вреди, като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатите обвинения и воденото срещу него наказателно
производство.
Досежно твърденията за претърпените от ищеца по време на
задържането му вреди счита, че в случая не следва да се ангажира отговорността
на ПРБ, тъй като арестите се изграждат, експлоатират, стопанисват и
администрират от съответното компетентно звено в Министерството на
правосъдието.
По отношение заявените вреди от изпълняваната спрямо
ищеца рестриктивна мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане
пределите на Република България" ответникът заявява, че същата не е
наложена от органи на П.НА Р.Б., а е взета от съда, по надлежния съдебен ред -
с Определение от 19.09.201З г. по НОХД №158/2013 г. на Окръжен съд, гр. Видин.
Твърди, че наказателното преследване на досъдебна фаза е
приключило в кратки и разумни срокове - около 6 месеца, а последвалото известно
забавяне на производството се е получило на съдебна фаза, като счита, че ПРБ не
следва да отговаря за продължителността на процеса в хода на разглеждане на
делото пред съда.
Счита, че липсват доказателства, че повдигнатите
обвинения и воденото разследване срещу ищеца са му причинили значителни
неимуществени вреди. Според него, не е доказана и причинно-следствената връзка
между заявените вреди и повдигнатите спрямо ищеца обвинения по процесното
наказателно производство.
Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди
в общ размер на 72 835 лв., като
изключително и неоправдано завишено и несъответстващо нито на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по
аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация в страната.
Възразява срещу разделянето на претенциите за
неимуществени вреди, които реално се припокриват, тъй като се претендират
сходни вреди от една и съща фактическа обстановка.
Направил е възражение за давност по отношение на
претендираната законна лихва върху търсената главница, считано от влизане в
сила на оправдателната присъда /14.10.2015 т./ за вземането за период над три
години назад от предявяване на настоящия иск.
Представил е писмени доказателства. Също е поискал прилагане
на наказателното дело.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло по
съображенията, дадени в писмения отговор. Алтернативно – в случай, че съдът го
приеме за основателен, да го уважи в много по – малък размер от претендирания,
тъй като по делото не се доказаха претърпени от ищеца вреди, надхвърлящи
житейски обичайните подобни ситуации.
Съдът, като
взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на страните
съдът изиска и приложи по делото НОХД 158/2013 г. на ОС, Видин.
Не се спори в настоящото
производство, че ищецът е привлечен като обвиняем с 22.11.2012 г. по Досъдебно
производство № БОП - 40/2012 г. по описа на сектор БОП – Видин, пр. пр. №
2168/2012 г. по описа на с-р БОП - Видин и му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354А, ал.2, вр.
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като му е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
На 28.03.2013 г. наложената
му мярка е заменена с „домашен арест“, която, от своя страна е заменена с
парична гаранция в размер 1 500 лв. от Видински окръжен съд на 25.09.2013
г.
Не се спори, че по внесения на 29.05.2013 г. в Окръжен
съд Видин внесен обвинителен акт срещу Б.А. е образувано НОХД № 158/2013 г. на
ОС, Видин С присъда от 22.04.2014 г. той е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 11 години и глоба в размер 100 000 лв.
Признат е за виновен и за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 2 НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години. На
основание чл. 23 ал.1 НК съдът е определил едно наказание, а именно: по - тежкото
такова - лишаване от свобода за срок от 11 години и глоба в 100 000 лв.
Безспорно е, че оправдателната присъда по отношение на
ищеца е влязла в сила от 14.10.2015 г.
От всички събрани в хода на производството доказателства
се установи, че общата продължителност на наказателното производство, по което
ищецът е бил обвиняем и подсъдим, в досъдебна и съдебна фаза е почти три години, считано от датата на
привличането му като обвиняем – 22.11.2012 г. до датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 14.10.2015 г.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита като свидетел негов познат Х.К.Ц..
В
съдебно заседание той заяви, че е съсед на ищеца, живеят в един блок. Знае
за образуваното и водено срещу него наказателно производство, което е
приключило с оправдателна присъда. Разбрал от общи познати за задържането му
преди 10 – 12 години във връзка с нещо, с което го хванали на границата. Преди
това били близки приятели. Бил задържан за година или две. След като излязъл от
ареста, двамата се отдалечили, защото А. бил уличен, бил с петно. Синът на
свидетеля не желаел да се качи с него в асансьора, като разбрал за задържането
му и за делото. Въпреки че след първоначалното си осъждане ищецът бил
окончателно оправдан, отношенията им вече не били същите, по – рядко
контактували, нещата изстинаха. Според Ц., след обвиненията ищецът вече не бил
същият. Бил съсухрен, отчужден, отдръпнат от всички, докато преди това бил
съвсем различен човек – весел, център на внимание, душата на компанията. Сега
децата от блока му викат „Скучния чичка“.. Жената, с която живеел, го напуснала,
прекъснал отношенията с дъщеря си. Останал без работа, стигнало се в един
момент да не може да си плаща дори задълженията към блока, спирали му дори
тока.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявени е иск за присъждане на сумата
72 835 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 14.10.2015 г., до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането
на ищеца като обвиняем през 2012 г. за посочените по – горе сериозни
престъпления, така и образуваното и протекло срещу него наказателно
производство – досъдебна и съдебна фаза, което през 2015 г. е приключило с
окончателното му оправдаване по повдигнатите обвинения.
Следователно, за един период от две години и единадесет
месеца – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното
му оправдаване с влязла в сила присъда той е бил обвиняем и подсъдим, като
обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното
обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за
правата на човека, ратифицирана от българската държава. След несправедливото
обвинение срещу него, ищецът Б.А. е претърпял неимуществени вреди от уронване
на престижа и доброто му име пред обществото, пред колегите, семейството и
приятелите, стрес и притеснения от оставането без работа, от раздялата с
жената, с която живеел на семейни начала, от отдалечаването с дъщеря си, от
отдръпването на неговите приятели и среда - психически морални травми, които не
са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на
органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
Ответникът възрази, че не е отговорен нито за съдебната фаза, нито за
задържането на ищеца при привличането му като обвиняем, защото по отношение на
тези действия компетентността е била на съда. Следва, обаче, да се отчете, че
именно органите на Прокуратурата, които ръководят досъдебната фаза са
образували, повдигнали и поддържали обвинение срещу ищеца както на ниво
досъдебно, така и на ниво съдебно производство и в тази насока съдът, пред вид
и показанията на разпитания по делото свидетел, не приема тезата на ответника,
че в настоящия случай ищец не е претърпял вреди, надхвърлящи житейски
обичайните в подобни ситуации.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по
делото претенция от страна на Б.А.А. за заплащане на обезщетение за причинени вреди
в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след
оправдаването му, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието
на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение
срещу К. и воденето срещу него на наказателно производство, което след три
години е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява
сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в
негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде
съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се
събития и отраженията, които са оказали върху него, включително върху
обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а
справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се
определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им
отражение върху увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за
доказано от представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка
причинна връзка между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на
органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Предвид всички обстоятелства по делото, времето, през което срещу А. се е
водело наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, времето,
през което е бил задържан в следствения арест, и съобразявайки показанията на
разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, възраженията на ответника за
намаляване на присъденото обезщетение, както и финансово – икономическите
условия в страната, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 50 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда по отношение на него до окончателно изплащане на сумите, като до пълния
предявен размер 72 835 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съдът не приема за основателно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва, пред вид
факта, че законната лихва в случая се дължи от деня на увреждането така, както
следва да се присъди от съда /денят на оправдателната присъда по отношение на
ищеца/.
На ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се
претендират.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул. ********, да
заплати на Б.А.А., ЕГН **********, чрез адв. В.Д. - В.,***, офис 4, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие образуваното и
водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2015
г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до сумата 72 835 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: