№ 16
гр. София, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. П. Б. - упълномощен защитник на А. К. К., срещу
определение от 14.12.2022 г. по н.ч.д. № 5204/2022 г. на СГС, НО, 1 състав, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. №
734/2020 г. на ОС-Русе.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Посочва се, че
осъденият А. К. е изтърпял повече от половината от наложеното по това дело
наказание, с което е изпълнена първата предпоставка за условното му предсрочно
освобождаване. Поддържа се, че е налице и втората такава – доказателства за неговото
поправяне. В тази връзка се акцентира върху положителното поведение на осъдения,
върху трудовата му ангажираност в затвора, върху образователните и
квалификационни курсове, в които той е участвал, въпреки езиковите трудности и
влошеното му здравословно състояние. Твърди се в жалбата, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като е пренебрегнал процесуалните правила и поредността, в
която страните е следвало да пледират в хода на пренията. Смята се, че без основание
градският съд се е позовал на наложените на осъдения дисциплинарни наказания, тъй
като същите предстои да бъдат разгледани от ВАС, пред който има висящо
производство по възобновяване.
Отправеното в частната жалба искане към въззивния съд е за отмяна на
определението и за постановяване на ново, с което молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
1
Спазени са процесуалните срокове за обжалване - атакуваното определение е
постановено в открито съдебно заседание на 14.12.2022 г., а частната жалба срещу него
е входирана в СГС на 19.12.2022 г. Жалбата изхожда от надлежна страна –
упълномощен защитник на осъдено лице, и е срещу акт, който подлежи на въззивна
проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този смисъл
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите - предмет на разглеждане в настоящото производство. Конкретиката в тези
факти е следната:
А. К. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на четири години за
извършени в съвкупност престъпления по чл. 242, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, по чл.
354а, ал. 2 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК. Наказанието е прието да се търпи при
първоначален общ режим и е определено по одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.
№ 734/2020 г. на ОС-Русе. Определението, с което е одобрено споразумението по
делото, е влязло в сила на 11.09.2020 г.
Наказанието по горното дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. *** на
17.09.2020г., като с оглед определения общ режим на изтърпяване на наказанието на
29.09.2020 г. той е преведен в ЗООТ „***“.
В района на ЗООТ“ ***“ осъденият е завършил успешно седеммесечен курс за
изучаване на български език, за което му е издаден сертификат.
В района на затворническото общежитие осъденият е допуснал четири
дисциплинарни нарушения, за които е наказан с четири самостоятелни дисциплинарни
наказания. Поради изтичане на срока по чл. 109 ЗИНЗС К. се счита за ненаказван по
първото дисциплинарно нарушение, наложено му със заповед №184/2020г. на
началника на ЗО „***“.
Актуални спрямо него към днешна дата са три дисциплинарни наказания, както
следва:
-„извънредно дежурство по поддържане на хигиената и чистотата“, наложено със
заповед № 14/21.01.2022 г. на началника на ЗО „***“ за участие във физическа
саморазправа;
-„лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, наложено със заповед
№17/25.01.2022 г. на началника на ЗО „***“ за употреба на наркотични вещества;
-„писмено предупреждение“, наложено със заповед №25/01.02.2022 г. на
началника на ЗО „***“ за притежание на забранена вещ /мобилен телефон/.
Поради извършените в кратък срок три нарушения, още преди финиширане на
съдебното производство по чл. 64а от ЗИНЗС, на 24.03.2022 г. осъденият е преместен
за доизтърпяване на остатъка от наказанието в Затвора – гр. ***, където е настанен в
група за осъдени чужди граждани.
В Затвора – гр. *** осъденият се включва активно в спортни мероприятия,
организирани от лишените от свобода. Редовно участва във футболни турнири.
Успешно е завършил и тримесечен компютърен курс, за което на негово име има
издаден сертификат.
Със заповед № 412/27.09.2022 г. е назначен да полага доброволен труд като
отговорник боксова зала.
2
За времето на престоя си в Затвора-гр. *** осъденият не е наказван.
На основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС със заповед №412/27.09.2022 г. е
награден с „писмена похвала“.
При постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била с
ниски към средни стойности – 37 точки. В основен етап оценката е снижена до 35
точки, но по-късно, предвид проблемното поведение на осъдения, стойностите са
завишени до 39 точки. Към днешна дата актуалната оценка на осъдения е 37 точки,
съответна на първоначалната такава.
Към момента на постановяване на определението на първия съд от наложеното
наказание осъденият е изтърпял фактически 2 години, 5 месеца и 8 дни, от които от
работа 1 месец и 14 дни, или всичко 2 години, 6 месеца и 22 дни. Остатъкът за
изтърпяване при него към същата дата е 1 година, 5 месеца и 8 дни.
Становището на началника на Затвора - гр. *** за условно предсрочно
освобождаване на осъдения е отрицателно. Посочено е, че осъденият не е изпълнил
заложените в първоначалния план на присъдата цели и задачи. Акцентирано е върху
действащите му дисциплинарни наказания и върху нестабилното му поведение в
местата за лишаване от свобода. Ето защо, въпреки стремежа за поддържане на
позитивна линия на поведение, намираща проявление в участието в трудова, учебна и
спортна дейност, е прието, че корекционният процес при осъдения не е завършен и
няма основание за условното му предсрочно освобождаване.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения А. К. К. е
налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва,
че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността и за отношението му към труда.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
3
По отношение на осъдения А. К. К. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения, както и приетото от градския съд,
се възприема и от настоящата инстанция по следните съображения:
Осъденият е с три актуални дисциплинарни наказания за три различни
дисциплинарни нарушения, извършени в местата за лишаване от свобода. Едно от тези
нарушения е свързано с употребата на забранени субстанции и на него въззивният съд
акцентира специално, доколкото едно от престъпленията, за които К. търпи наказание
понастоящем, е по член 343б, ал. 3 от НК и е със сходна генеза – за управление на
превозно средство след употреба на наркотични вещества. Друго от наложените
дисциплинарните наказания е за употреба на физическа сила спрямо друг лишен от
свобода - нарушение на реда и дисциплината в затвора несъмнено със сериозна
укоримост. Трите дисциплинарни нарушения са извършени в изключително кратък
период - по-малко от две седмици едно от друго, като първото е от 21.01.2022 г., а
последното от 01.02.2022 г. Системността в нарушенията и поведението на осъдения са
станали основание след съдебна процедура по член 64а от ЗИНЗС той да бъде
преместен от ЗООТ „***“ в Затвора-гр. ***. Вярно е, че по време на престоя си там
осъденият не е имал провинения, награждаван е еднократно, включил се е в достъпен
компютърен курс, т.е. поведението му е демонстрирало сериозен прогрес.
Предходните дисциплинарни нарушения при него обаче са факт и са актуални –
незаличени или неопростени като вид награда по ЗИНЗС.
Сред дефицитните спрямо осъдения зони "отношение към правонарушението" и
"умение за мислене" не е постигната устойчивост, като К. отрича отговорността за
извършеното от него, не осъзнава факторите, довели до криминалното му поведение,
непълно разбира последствията от действията си и не разпознава напълно поведението
си. След като няма доказателства осъденият да е формирал категорична и убедителна
критична нагласа по отношение на деянието, за което търпи наказание, а това също е
елемент от преценката за неговото поправяне, и на това основание втората
предпоставка по чл. 70 от НК не следва да се счита изпълнена. Корекция в зоната
„умение за мислене“ също се определя като значима в това производство, доколкото
наказанията по настоящото дело осъденият изтърпява за три извършени в съвкпуност
деяния, две от които с изключително сериозна степен на обществена опасност –
контрабанада и държане на кокаин на стойност 75 619 лева. Това също показва, че
преди да бъде постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения трябва да се открои отчетливо поправяне и да бъдат представени убедителни
доказателства, че той не би представлявал риск за ново престъпно поведение при
излизането си от затвора.
Няма промяна и в стойностите на оценката за рецидив при осъдения. След
първоначалното повишение на тези стойности те са намалени, но са достигнали
границата от 37 точки, колкото са били по първоначална оценка на риска от рецидив
при постъпване на К. в затвора.
Въззивният съд изразява несъгласие с твърдението на защитата, че коментираните
по-горе дисциплинарни наказания не следва да се вземат предвид, тъй като са
оспорени по реда на възобновяването пред ВАС. От представените в личното досие на
осъдения доказателства е видно, че въз основа ва оспорване от осъдения на трите
заповеди за дисциплинарни наказания на началника на ЗО „***“ е имало произнасяне
от по-горестоящ административен орган - началника на Затвора-гр. ***, който със
заповед № 5/04.02.2022 г., заповед № 6/04.02.2022 г. и заповед № 7/04.02.2022 г. е
оставил без уважение жалбите на К. до него. Срещу всяка от заповедите на началника
на Затвора-гр. *** осъденият е депозирал жалби пред АССГ, по които са били
образувани три дела - адм. д. № 2239/2022г., адм. д. № 3282/2022 г. и адм. д. №
4
3572/2022 г. Производствата по трите административни дела са прекратени с
определения от различни състави на АС-София град – в два от случаите поради
нередовност, заради невнасяне на държавна такса от осъдения, а в един от случаите,
поради недопустимост на неговата жалба, доколкото е прието, че нито АПК, нито
ЗИНЗС предвиждат възможност за обжалване по съдебен ред на заповедта на
началника на затвора по член 110, ал. 5 от ЗИНЗС.
По делото има данни за обжалване пред Върховния административен съд
единствено на прекратителното определение на АССГ по адм.д. № 2239/2022 г., в
което жалбата на осъдения е била оставена без разглеждане поради невнасяне на
държавна такса. Това производство обаче към днешна дата не е приключило, то е
единствено по движението на едно от административните дела и по никакъв начин не
може да обоснове верността на твърденията в частната жалба, че пред Върховния
административен съд има висящо „производство по възобновяване“ на заповеди за
дисциплинарни наказания на осъдения. Вън от горното апелативният съд отбелязва
разбирането си, че заповед № 5/04.02.2022 г., заповед № 6/04.02.2022 г. и заповед №
7/04.02.2022 г. са окончателни актове на по-горестоящ административен орган, които
не подлежат на съдебен контрол, тъй като по отношение на актовете по член 110, ал. 5
от ЗИНЗС такъв не е предвиден. Съгласно чл. 145, ал. 2 от АПК решението на по-
горестоящия административен орган би подлежало на обжалване, само когато с него е
изменен или отменен първоначалния административен акт и въпросът е решен по
същество, какъвто процесният случай несъмнено не е.
В частната жалбата се набляга на проблемите на осъдения, свързани със здравния
му статус и езиковата бариера като пречка за пълноценно въздействие върху неговата
личност от страна на затворническите власти. Трябва да се отбележи, че
пенитенциарните власти са осигурили включване на осъдения К. в курсове за
овладяване на български език и той е преминал успешно през такъв още докато е
изтърпявал наказанието в ЗООТ ***, като в производството пред първата инстанция е
заявил, че може да чете на български език и разбира този език говоримо. При тези
данни настоящият съдебен състав намира, че езиковата бариера не би могла да
представлява сериозна пречка за изявяване на положителни промени в поведението на
осъдения, макар да отчита усилията му да изучава българския език и трудностите,
които той има като лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвор извън държавата
по произход.
Отделно от това, влошеното здравословно състояние на осъдения /диабет и
ингвинална херния/ е факт, но от личното досие на К. е видно, че това състояние е под
контрола на здравните власти в затвора и за лицето се полагат необходимите и
възможни медицински грижи.
Въззивният съд не намира, че след като е дал право на защитата най-напред да
пледира градският съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е
повлияло на правата на осъдения или на неговия защитник. Вярно е, че в хода на
речите и съобразно член 439, ал. 5-6 от НПК пренията би следвало да стартират с
началника на затвора, последван от представителя на прокуратурата. В конкретния
случай обаче и на защитата, и на осъдения е била предоставена възможност да изразят
своята позиция в публичното съдебно заседание, като градският съд е провел
производството по начин, охраняващ правата на всички страни.
В обобщение – тази инстанция приема, че градският съд основателно е счел, че
положителният поправителен процес по отношение на осъдения А. К. К. не е
напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в пълнота всички
свои цели.
Като законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
5
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.12.2022 г. по н.ч.д. № 5204/2022 г. на СГС,
НО, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. К. К. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
определено му по н.о.х.д. № 734/2020 г. на ОС-Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Да бъде изготвен превод на определението и препис от него да се изпрати на
осъдения.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият К., адв. М. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6