Р Е Ш Е Н И Е
№ 183 10.06.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Стойка
Стоилова
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско
дело N 1138 по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Р.Т.Р., чрез адв. С.Г. – Ч. против решение №
473 от 19.07.2018г., постановено по гр.дело № 428/2018 г. по описа на К.
районен съд, с което се признава за установено, че К.К.Е. и М.К.Е. са собственици на
основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност на 346 кв. м. от недвижим
имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в гр. К.,
за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241,
кадастрален район 504 по плана на града и по втора въззивна жалба, подадена от Р.Т.Р.,
чрез адв. С.Г. – Ч. против решение № 69 от 04.02.2019г., постановено по делото
на КРС, с което се отхвърля като неоснователен предявения от Р.Т.Р. против К.Е.,
М.Е. и И.И. иск за разпределение ползването на същия недвижим имот.
Въззивникът обжалва
постановените решения като неправилни, постановени в нарушение на закона. Излага
съображения в жалбите си и моли съдът да отмени решенията. Претендира за
разноски.
Въззиваемите
страни М.К.Е. и К.П.Е. оспорват въззивните жалби като неоснователни. По
същество сочат, че решението на КРС е правилно, излагат съображения. Молят
съдът да остави без уважение въззивните жалби. Претендират разноски.
Въззиваемият
И.К.И. не е представил отговор, редовно призован за съдебно заседание не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът,
като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение
на ползване на съсобствен имот и насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост върху 346 кв.м. или 2/3 ид. части
от недвижим имот.
Ищецът Р.Т.Р. твърди, че заедно с ответниците били собственици на
дворно място, с площ от 523 кв.м., находящо се в гр. К., за което е отреден УПИ
№ 2-6317, в квартал 241, кадастрален район 504, с административен адрес: гр. К.,
ул. “С.“ № .по плана на същия град. Собствеността му произтичала от
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № ., рег. № ., дело № 219 от 2015 г. на
нотариус К. К., № . от регистъра на НК, а правото на собственост на ответниците
произтичало от наследяване на общия им наследодател К. Е.. Квотите на
съсобственост на описаното дворно място били ½ ид.част за ищеца Р.Т.Р. и
½ за наследниците на К. Е.. Тъй като с ответниците не могли да постигнат
съгласие относно ползването на дворното място, моли съдът да постанови решение,
с което да разпредели правото на съсобствения им имот съобразно квотите:
½ идеална част за Р.Т.Р. и ½ ид. част за наследниците на К. И. Е..
Ответниците М.К.Е. и К.П.Е.
оспорват иска като неоснователен. Считат, че съгласно Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ., том ., дело №.г., К. И. Е. (наследодател на
ответниците) купил от А. Д. Р.правото на собственост и владение върху 2/3
идеални части от дворно място от 568 кв. м и построените в него първи етаж от
масивна къща, находящо се в гр. К., съставляващо парцел І-3494 в кв. 241 по
плана на града, с правото на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно
място. При продажбата била представена декларация по чл. 33 от Закона за
собствеността от Д. Х. К., съсобственик на продавачката, че бил поканен да
закупи описания по - горе имот, но същият отказал. С протоколно определение от
10.06.1967г. К.т народен съд одобрил постигната между страните по гр.д.
145/1967г. спогодба, съгласно която се разпределило правото на ползване върху
общия недвижим имот между Д. Х. К. и М. П. К.от една страна и К. И. Е. от друга
страна. С него се разпределило реалното право на ползване върху обшия недвижим
имот, а именно: в дял на Д. Х. К. и Мария П. *** се дало правото на
изключително ползване на 1/3 от цялото дворно място от 520 кв.м, ул.
„Г.Гавраилов" № 18, което право се упражнявало реално върху 174 кв. м от
източната част на описания по - горе имот; в дял на К. И. Е. от гр. К. се дало
правото на изключително ползване върху 2/3 от описания по - горе описан имот и
това право на ползване се упражнявало реално върху 346 кв.м. поради това наследодателят
на ответниците - съпруг на едната и баща на втората, изградил ограда, разделяща
двата отделни дяла. Сочи се, че от момента на изграждане на оградата през
1967г. до настоящия момент ползването се осъществявало реално и продължавало да
се осъществява съобразно постигнатата спогодба, както от К. И. Е., така и от
двете ответници по предявената искова молба. От купуването на къщата и
изграждането на оградата за разделяне на общото дворно място до настоящия
момент К.Е. и М.Е. - нейна дъщеря, живеели
в къщата, находяща се в него и ползвали
тяхната част от двора така, както била разпределена. За претенцията на
ищеца за 1/2 идеална част от дворното място, която същият купил съобразно представения от него
нотариален акт, ответниците научили с получаването на исковата молба. Считат предявеният
иск за неоснователен и необоснован. Твърдят, че съгласно посочения по-горе
нотариален акт, ответниците владели и ползвали 2/3 идеални части от дворното
място повече от 50 години и същите се легитимирали като техни собственици, заедно с първия етаж
от построената в него жилищна сграда, не само въз основа на наследствено
правоприемство, но и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В мястото
имало посадени дръвчета, цветя и друга насаждения, част от него било
циментирано и била изградена асма, т.е. били вложени много средства за
облагородяване на мястото и едно ново разпределение било немислимо без
съответното обезщетение. Молят съдът да отхвърли иска като неоснователен.
В срока не е постъпил
отговор от ответника И.К.И.. В съдебно заседание не се явява, редовно призован
и не взема становище по иска.
Ищците
по насрещния иск М.К.Е. и К.П.Е. твърдят, че се легитимирали като собственици
на 2/3 идеални части от общия недвижим
имот или реално на 346 кв. м от него на основание наследствено правоприемство
на придобития от наследодателя им недвижим имот и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. По отношение на тях давностния срок от 10 години изтекъл
отдавна и многократно надхвърлял изискуемия от закона размер. К.Е. живеела в
имота непосредствено след закупуването му, когато сключила брак с К. И. Е., ползвала 346 кв.м от него
съобразно цитирания разделителен протокол от момента на изграждане на телената
ограда между двата дяла в края на 1967г. Другата ответница живеела и ползвала
имота в този му вид от раждането си и през целия си съзнателен живот. Молят съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците са
собственици на 346 кв. м., съответстващи на 2/3 идеални части от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в град К., за
което е отреден УПИ II-6317
в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на града.
Ответникът
по насрещния иск оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че с Протоколно определение от
10.06.1967г. на наследодателя К. И. Е. се дало правото на изключително ползване
върху 2/3 ид. части от процесният имот, а
не правото на собственост върху същият. Правото на ползване било
ограничено вещно право, в случая, учредено в полза на физическо лице, което
право можело да се сключи за определен срок или пожизнено. Правото на ползване
не можело да бъде наследявано, поради което след смъртта на К. И. Е. през
2014г., учреденото му право на ползване върху
2/3 ид.ч. от процесният имот се прекратило. Сочи, че през 2015г., когато
Р.Р. закупил недвижимия имот, правилно Нотариус К. записала, че собствеността му е върху ½ идеална част, като тези
права черпил от Нотариален акт № ., том ., дело №. от .и Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот и за учредяване на суперфиция № ., том ., дело
№. от . и двата акта на РС К.. Твърди, че
още със закупуването на недвижимият имот през 2015г., Р.Р. помолил
съсобственичките си, да освободят полагащата му се част от двора, но те
категорично му заявили, че няма да го освободят, позовавайки се единствено на
правото на ползване, което било учредено в полза на наследодателя им К. Е. през
1967г. Твърди, че неправилно наследниците на К.Е. се позовавали на изтекла
погасителна давност, относно придобИ.ето на имота, тъй като такава започвала да
тече след смъртта на К.Е., а именно от 2014г., поради обстоятелството,
че до този момент последният необезпокоявано ползвал предоставените му 2/3
ид.части от процесният имот и давността относно придобиването на имота
започвала да тече от прекратяване на ползването, а към настоящият момент били
изминали четири години от предвидения в закона срок, относно придобивната
давност. Твърдението на ищците по насрещния иск, че от момента на закупуване на
къщата през 1961г. до настоящият момент същите живели и обитавали същата,
категорично не отговаряло на
фактическата действителност. От съседи разбрал, че К.Е. живяла дълги
години в с. Шейново, като се преместила в гр.К. в процесният имот, след смъртта
на Къню Е. - през 2014г. Моли съдът да отхвърли
предявения от ищците насрещен иск, като недопустим, неоснователен и неправилен.
С
решение № 26 от 28.01.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1455/2018г., съдът в
настоящия съдебен състав е отменил решение № 473 от.19.07.2018г., постановено
по гр.д.№ 428/2018г. по описа на КРС, имащо характер на определение, в частта
му, в която е оставен без разглеждане, предявения от Р.Т.Р. против К.К.Е., М.К.Е.
и И.К.И. иск за разпределение на ползването на недвижим имот, представляващ
дворно място с плащ от 523 кв., находящо се в гр.К., представляващо УПИ ІІ –
6317 в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на града и е върнал делото на
КРС за произнасяне по иска.
К. районен съд, с решението си е
признал за установено, че К.Е. и М.Е. са собственици на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност на 346 кв.м. или 2/3 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в гр. К., за
което е отреден УПИ ІІ -6317 в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на
града. Изложил е съображения, че от събраните доказателства се установило, че
ищците по насрещния иск първоначално заедно с наследодателя си, а след неговата
смърт сами владели реално, спокойно и необезпокоявано 346 кв.м. от имота,
оградени с телена мрежа с циментов постамент в продължение на 46 години.
Изложил е съображения, че за да е налице владение като елемент от фактическия
състав на придобивната давност, не било необходимо фактическата власт да е
ежедневна и непрекъсната. Давността се прекъсвала ако владението се изгубило в
продължение на 6 месеца. По делото липсвали данни за завладяване на имота от
друго лице за такъв срок. С допълнително решение е отхвърлил предявения иск по
чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения имот, предвид
уважаването на преюдициалния иск за собственост върху 2/3 идеални части или 346
кв.м. от процесния недвижим имот.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., дело №.г. на
К. районен съдия, на 24.04.1961г. К. И. Е. - наследодател на ответниците/, което
обстоятелство не е спорно между страните, въпреки, че не е представено
удостоверение за наследници по делото/ е купил от А. Д. Р.правото на
собственост и владение върху 2/3 идеални части от дворно място от 568 кв.м и
построените в него първи етаж от масивна къща, находящо се в гр. К.,
съставляващо парцел I-3494
в кв. 241 по плана на града, заедно с правото на ползване на 2/3 от източната
част на цялото дворно място, описано в нотариалния акт. Представена е
декларация от Д. Х. К.от 25.04.1961г. с която подписаният заявява, че е поканен
от съсобственичката А. Д. Р.да закупи 2/3 идеални части от дворното място от
568 кв. м. , с първи етаж от масивна къща, находяща се в гр.К., парцел 1-3494,
в кв. 241 по плана на града за сумата от 45350 лв. и че се отказва да закупи
този имот и дава съгласие съсобственичката да продаде този имот. С протоколно
определение от 10.06.1967г. К.т народен съд е одобрил постигната между страните
по гр.д. 145/1967г. спогодба, съгласно която се разпределя правото на ползване
върху общия недвижим имот между Д. Х. К.и М. П. К.от една страна и К. И. Е. от
друга страна, по следния начин: В дял на Д. Х. К.и М. П. К.се дава правото на
изключително ползване на 1/3 от цялото дворно място от 520 кв.м, ул. “Г.Г.“ № .,
съставляващо имот пл. № 3494 в кв. 241 по плана на същия град, което право се
упражнява реално върху 174 кв. м. от източната част на описания по – горе имот
при граници на ползването: изток Михаил Ат. Михалев, запад - Къню Е., юг – Руси
Кърджунов, със самостоятелен вход за влизане към улица „Г. Георгиев“ с ширина
на входа 1 метър, измерен откъм източния съсед М. М., който вход върви по
цялата дължина на регулационната линия откъм М. М. като дължината на входа –
ивица от 1 метър е 17 метра;
В
дял на К. И. Е. се дава правото на изключително ползване върху 2/3 върху
описания по – горе описан имот, упражнявано реално върху пространство от 346
кв.м при граници на ползването: изток – К., юг – К. и запад – С. Я.и север –
сградата като същите ползват самостоятелен вход за влизане откъм ул. “Г. Г.“, със
сега съществуваща там пътна врата, който вход продължава 17 метра с ширина
между жилищната сграда до един метър на запад от граничната линия откъм съседа М.
М..
С нотариален акт № ., том.., дело № .г. от . на К. народен
съдия Д. Х. К.и М. П. К.придобиват чрез покупко – продажба от цялата масивна
двуетажна къща, построена в дворно място от около 500 кв.м., находящо се в гр.К.,
ул. Я. С., № . парцел . в кв.,само
втория етаж от същата къща. Със същия нотариален акт продавачите И. К. Н. и А. И.
Н.се задължават след смъртта на А. Д. Р.да продадат на купувачите Курдови
притежаваната от тях идеална част от дворното място, с нотариален акт № ., т.
от.. на съответната пазарна цена.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
съдебно решение по чл.19 ЗЗД, № 108, том VII, дело № 2014/1970г., на 22.12.1970г. К.
народен съдия е признал Д. Х. К.и М. П. К.за собственици на ½ идеална
част от дворно място, цялото с площ от 520 кв.м, находящо се в гр. К., ул. „Г.
Г.“ № .– имот № 3494 в кв. 241, на основание покупка /чл.19 ЗЗД/, по силата на на
съдебно решение № 113–І , по гр.д.№ 144/1963 г. на К. съдия.
С
последващи нотариални актове №№ 109 и 110 от 22.12.1970, по дела №№ 2015 и
2016г. на К. народен съдия, Д. К. със съгласието на съпругата си Мария Курдова дарява
на синовете си И. К. и Х. К. по 1/8 ид. част от процесното дворно място, заедно
с ¼ ид. ч. от втория етаж на къщата.
С декларация от 30.03.1998г. К. И. Е. е
декларирал, че е собственик на земя, парцел /дворно място от 378 кв.м. със застроена
площ от 55 кв.м.
Между двете части на общия на страните имот е изградена
телена ограда с бетонова основа, която съответства на разпределението на
ползване, съгласно съдебна спогодба от 10.06.1967г. Това се установява от показанията
на свидетелката П.Л. и В. М., които установяват, че имота се ползва от страните
по същия начин от както помнят и от заключението на вещото лице от 09.07.2019г.
– Схема на съществуващото разпределение на ползването на имота –л.138 от делото
на районния съд.
По делото са назначени две съдебно - технически експертизи,
които са представили заключения от 21.06.2018г. и от 09.07.2018г., предлагащи
различни варианти на разпределение на ползването на процесния имот.
При така установеното по делото от събраните доказателства, съдът
намира, че предявения установителен иск за собственост на ответниците М. Е.а и
К. Е.а е неоснователен за размера над ½ ид. част . Съображенията за това
са следните:
Безспорно е по делото, че наследодателят на ответниците Е.и К. Е.
е закупил 2/3 ид. части от процесния недвижим имот през 1961г. , като заедно с
това е получил право на ползване върху 2/3 ид. ч. от източната част от
съсобствения имот. В последствие със съдебна спогодба праводателите на страните
К. и Е. са разпределили за ползване процесния недвижим имот по между си, като
Къню Е. е имал право на ползване върху 2/3 ид. ч. части от имота , а Курдови
върху 1/3 идеална част, описани подробно. Въз основа на това разпределение на
ползване върху съсобствения имот, страните са изградили трайна ограда в имота.
Последният по време нотариален акт, установяващ правото на собственост на
страните почива на съдебно решение по реда на чл.19 ЗЗД. Съставен е на
22.12.1970г. от К. народен съдия, който след запознаване с представените пред
него писмени документи – препис от
решение по чл.19 ЗЗД и записка за вписване на решението, признава Д. К. и М.К.
за собственици на ½ ид. част от дворно място, цялото от 520 кв.м. ,
находящо се на ул. Г. Г. № ., урегулирано в парцел 3494 в кв.241 по плана на
гр. К..
Ответниците М. Е.а и К. Е.а са позовават на изтекла
в тяхна полза придобивната давност върху 346 кв.м. съответстващи на 2/3 ид.
части от процесния съсобствен недвижим имот.
Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на
собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време.
Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо
място да бъде установено владение върху
имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен
елемент (corpus) – упражняване на фактическа власт и субективен елемент
(animus) - намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт
от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Държателят (лицето, което осъществява фактическа
власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по давност,
независимо от продължителността на държането. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са
изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено
за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по
насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва
да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие
върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този
имот и не са прекъсвани от действията на трети лица.
В
случая между страните по делото и техните праводатели е налице разпределение на
съсобствен имот за ползване, по силата на съдебната спогодба от 10.06.1967г. като
праводателите на ищеца получават право на ползване върху 1/3 идеална част, а
праводателите на ответниците върху 2/3 ид. части, подробно посочени като
местоположение. В последствие праводателите на ищеца са признати за собственици на ½ ид. част от съсобствения имот или
имотът е станал съсобствен между праводателите на страните при равни части.
Ако
ответниците се позовават на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва
да докажат при спор за собственост, че са извършили действия, с които са обективирали
спрямо останалите съсобственици намерението да владеят техните идеални части за
себе си. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение, тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика.Действията, с които се демонстрира промяната на държането във
владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да
владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици
или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или
сънаследници. Такива действия са: отказът на ползващия имота сънаследник да
допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите
наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва
владението на останалите наследници. Не е такова действие декларирането на имота
в данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник/съсобственик,
вместо на името на всички съсобственици /наследници, без това деклариране да е
станало известно на останалите съсобственици/сънаследници, както и плащането на
данъци и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот.
Ответниците
не установяват да са извършили такива действия, които да са променили
намерението им от държане /ползване/ на имота във владение. Разпределението на
съсобствения имот за ползване и изграждането на трайна ограда в съсобствения
имот също не са действия, установяващи
владение на предоставената им за ползване част от имота.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
предявеният от ответниците Мима Е.а и Костадинка Е.а установителен иск за
собственост на 2/3 ид. части или 346 кв.м. от процесния имот е неоснователен за
размер над ½ ид.м. от него. В резултат на разпределението на ползването
на съсобствения имот, със съдебна спогодба от 10.06.1967г. не е установено
владение от страна на ответниците/наследодателя им.
Предвид неоснователността на предявения насрещен
установителен иск за собственост в
претендирания размер, съдът намира, че следва да разгледа претенцията на ищеца
за разпределение на ползването на съсобствения имот. Разпределение на
ползването се решава от самите съсобственици или на мнозинството от
съсобствениците. Съдът може да се намеси в отношенията между съсобствениците и
да разпредели ползването само в три хипотези: ако не може да се образува
мнозинство; при разногласие между съсобствениците; когато взетото от
мнозинството решение е вредно за вещта. Предмет
на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата
вещ. Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява
целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността
за разпределяне ползването на общия имот, т.е. съдът е компетентен да се
произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството
съсобственици. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до
възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната администрация се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на
вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било
бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. За да може
да извърши преценка за подходящия начин за разпределение на ползването при
посочените критерии, съдът следва по искане на страната или служебно да назначи
съдебна експертиза, която да установи фактическото състояние на имота и да даде
варианти за разпределение на ползването. При наличие на застрояване се отчита
предназначението на терена, като обслужващ сградите, като при разпределението
се осигурява достъп до всеки обект и възможност за поддържане на застроените
обекти (самостоятелно или чрез площи за общо ползване). Разпределението на ползването може да се осъществи по различен начин с
оглед характеристиката на съсобствения имот. Ако той се състои от няколко
самостоятелни обекти, които отговарят на броя на съсобствениците, всеки от тях
може да получи за ползване такъв обект, с който в неговата цялост да си служи
еднолично, респ. такова разпределение да се извърши за всички или за част от
тях, като се извърши групиране на съсобствениците с тяхно съгласие за ползване
на отделните обекти. Самото решение по чл.
32, ал. 2 ЗС, подобно на общото съгласие или на решението на мнозинството няма
вещноправни последици и затова при изменение на обстоятелствата, може да се
предяви нов иск и да се постанови ново решение.
В случая по делото са назначени две съдебно – технически
експертизи, които са представили различни варианти за разпределение на
ползването на процесния имот.
След
като се запозна с различните варианти, съдът намира, че най – подходящ е втори
вариант на разпределение на ползването на имота, съгласно заключението на
вещото лице от 09.07.2018г., при който вариант, двете страни получават почти по
равно пространство, разположено на лицето на имота, без общо ползване на тази
площ.
Доколкото
изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде частично отменено, в частта му, в която е
уважен предявения насрещен установителен иск за
собственост за размера над ½ ид. част от процесния недвижим имот,
като вместо това, следва да се отхвърли предявения насрещен установителен иск
за собственост на ответниците Мима Е.а и Костадинка Е.а за размера над ½
ид.ч. до претендирания размер 2/3 ид. ч. и се разпредели ползването на
съсобствения имот съобразно схема - вариант втори на заключението на вещото
лице от 09.07.2018г. – л.140 от делото на районния съд, която схема подписана
от състава на съда е неразделна част от решението.
В производство по разпределение ползването на
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени държавни такси и възнаграждения за назначените от съда технически
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат
за всяка страна в размера, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Разноските,
направени в първата инстанция са: 399 лв., заплатени от ищеца за ДТ -269 лв. и
130 лв. – възнаграждение за експертиза; 461 лв. заплатени от ответниците Мима Е.а
и Костадинка Е.а. При това положение, ищецът следва да заплати на ответниците
Мима Е.а и Костадинка Е.а сумата от по 15.50 л. или 31 лв. общо, а ответникът Иван Е. следва да
заплати на Мима Е.а и на Костадинка Е.а по 87.17 лв. или 174.34 лв. общо.
Разноските
във въззивната инстанция се разпределят по общите правила на ГПК. Направените
от въззивника разноски в размер 584.34 лв., от които 134.34 лв. държавна такса
и 450 лв. – адв. възнаграждение следва да се заплатят от въззиваемите страни,
като всеки от тях следва да заплати на въззивника сумата от 194.78 лв. разноски
за въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 473 от
19.07.2018 г., постановено по гр.дело № 428/2018 г. по описа на К. районен съд,
в частта му, с която се признава за
установено, че К. К. Е. и М. К. Е. са собственици на 346 кв. м. или 2/3 ид. части от
недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо
се в гр. К., за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241,
кадастрален район 504 по плана на града за размера над ½ ид.ч. от имота като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения насрещен
иск за признаване за установено, че К. К. Е. и М. К. Е. са собственици на
основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност на 346 кв. м. или 2/3 ид.
части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м,
находящо се в гр. К., за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241,
кадастрален район 504 по плана на града за размера над ½ ид.ч. от имота като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 69 от 04.02.2019г., постановено по
гр.дело № 428/2018 г. по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на
следния недвижим
имот - дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в гр. К., ул. С. № .
и ., за което е отреден УПИ II-6317, в кв. 241,
кадастрален район 504 по плана на града като ищецът Р. Т. Р. има право да
ползва част от имота, намираща си между цифрите 1,2,3,4,5,12,6,7 и 8, а
ответниците М. К. Е., К.
К. Е. и И. К. И. – част от имота, находяща се между цифрите 1,8,7,6,
12,5,11,10 и 9, по схема – вариант втори на вещото лице Г. Р. – л.140 от делото
на районния съд, която подписана от състава на съда е неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Р. Т. Р., ЕГН **********,***
А да заплати на К. К. Е., ЕГН **********,***
и М. К. Е., ЕГН **********,*** сумата от по 15.50 лв. /петнадесет лв. и 50 ст./ на всяка от тях,
представляващи направените пред първата инстанция разноски за ДТ и вещи
лица.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********,***, извън
регулация да заплати на К. К. Е., ЕГН **********,***
и М. К. Е., ЕГН **********,*** сумата от по 87.17 лв. /осемдесет и седем лв. и 17 ст./ на всяка от
тях, представляващи направените пред първата инстанция разноски за ДТ и вещи
лица.
ОСЪЖДА К. К. Е., ЕГН **********,***
и М. К. Е., ЕГН **********,*** и И. К.И., ЕГН **********,***, извън регулация да
заплатят на Р. Т. Р., ЕГН **********,*** А по
194.78 лв. /сто деветдесет и четири лв. и 78 ст./, представляващи съответната
им част от направените разноски за въззивната инстанция за ДТ и адвокат.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: