№ 3668
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500203 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №13332 от 31.07.2023г., постановено по гр.дело №33840/2022г. по
описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД съществуването на вземане на ищцата - Е. П. Н. - К.,
с ЕГН **********, срещу ответника - "И.С. 2011" ЕООД, с ЕИК *********, в размер
на 3500 лв., представляващо парично задължение за възстановяване на получена сума
на неосъществено основание поради непостигнато между страните съгласие за
сключване на договор за прехвърляне на дейност на обект - хранителен магазин,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда - 08.10.2021г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №19495/19.11.2021г. по ч.гр.дело №58050/2021г.
по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав. С решението е осъдена "И.С. 2011" ЕООД, с
ЕИК *********, да заплати на Е. П. Н. - К., с ЕГН **********, направените в
настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 430 лв., както и
разноски в производството по ч.гр.дело №58050/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти
състав в размер на 430 лв..
Постъпила е въззивна жалба от ответното дружество - "И.С. 2011" ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя И.К.С., с която се обжалва изцяло решение
№13332 от 31.07.2023г., постановено по гр.дело №33840/2022г. по описа на СРС, II
Г.О., 69-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
1
пр.2 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски за исковото и заповедното
производство. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт като постановен при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Излага се, че неправилно
СРС е приел, че в случая процесното капаро е заплатено от ищцата като обезпечение с
оглед бъдещото сключване на договор за закупуване на оборудване от магазин, какъвто
в последствие не е сключен, поради което ответницата дължи връщане на платеното
капаро на неосъществено основание. Твърди се, че приетата по делото разписка от
28.06.2021г., обективира сключен между страните договор за продажба на оборудване
на магазин и поради обстоятелството, че ищцата е отказала да изпълни задължението
си, произтичащо от така сключения договор и от разпоредбата на чл.200, ал.1 и ал.2
ЗЗД, поради което задържането на капарото от ответницата е на валидно основание -
чл.93, ал.1 и ал.2 ЗЗД, същото е правомерно и не съставлява неоснователно
обогатяване, осъществяващо някое от основанията, визирани в чл.55, ал.1 ЗЗД. В тази
връзка изложените в обратния смисъл доводи в мотивите на обжалваното решение са
неправилни и незаконосъобразни, противоречащи на доказателствата по делото и на
закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на
разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, като в депозирана молба от
13.05.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна - Е. П. Н. - К., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.Н. Г., депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен при правилна преценка
на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно, ведно със законните
последици.
Предявен е от Е. П. Н. - К., с ЕГН **********, срещу "И.С. 2011" ЕООД, с ЕИК
*********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.55,
ал.1, пр.2 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол
подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.55,
ал.1, пр.2 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното
ч.гр.дело №58050/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, въззиваемата -ищца - Е.
2
П. Н. - К., с ЕГН **********, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК на 08.10.2021г. и е постановена заповед №19495/19.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу "И.С. 2011" ЕООД, с ЕИК
*********. В срока по чл.414 ГПК длъжникът - "И.С. 2011" ЕООД, с ЕИК *********, е
подала възражение, поради което дължимата от нея сума, посочена в заповедта на
изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно като краен резултат, но по съображения, различни от
изложените от първоинстанционния съд. Крайните изводи на съда относно
основателност на предявения от Е. П. Н. - К., с ЕГН **********, срещу "И.С. 2011"
ЕООД, с ЕИК *********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза съдът приема, че ищцата е предявила иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, с който се иска връщане на сумата от 3500 лв., ведно
със законната лихва от 08.10.2021г. до окончателно плащане на вземането. Дадената от
ищцата квалификация на иска (по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД) не обвързва съда, а той
служебно дава правилната правна квалификация. Според твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба договор за покупко-продажба на оборудване
на магазин между страните не е бил сключван. Приложената "разписка за капаро" от
28.06.2021г. няма характера на договор за покупко-продажба, тъй като не
удовлетворява изискванията за такъв.
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, съдът следва да установи
наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -
ответника, което му се дава от обеднялото лице -ищеца и 2) неосъществено основание
за получаването. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на
ищеца, получаване на същото от страна на ответника, при неосъществено основание,
което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 ГПК в тежест на
3
ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на
ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата.
В конкретния случай в исковата молба и последваща уточняваща такава ищцата
поддържа, че е дала на ответното дружество чрез управителя му процесната сума от
3500 лв. с оглед намерението за сключване на последващ договор за прехвърляне на
дейността на обект, стопанисван от ответника - магазин за хранителни стоки, част от
която представлява и посочено в разписка от 28.06.2021г. оборудване на магазина. От
своя страна ответницата поддържа, че подписаната от страните разписка от
28.06.2021г. обективира сключен между тях договор за закупуване на оборудване на
магазин, за който именно е платено от ищцата капаро в размер на процесната сума от
3500 лв.. При така установените по делото факти настоящият състав приема, че
доколкото ищцата твърди отрицателен факт, че капарото в размер на процесната сума
от 3500 лв. е дадено с цел обезпечаването на сключването на бъдещ договор за
покупко-продажба на движими вещи, представляващи оборудване на магазин за
хранителни стоки, то в доказателствена тежест на въззивника- ответника е да докаже
наличие на основание за получаването на процесната сума, съответно задържането и
по-конкретно наличието на договорно отношение - сключен между страните
неформален договор за покупко-продажба на движими вещи – оборудване на магазин,
за изпълнението на който е платено от ищцата капаро в размер на процесната сума от
3500 лв. съответно, че е изправна страна по същия, каквито в случая няма ангажирани.
Противно на поддържаното във въззивната жалба съдът приема, че подписаната от
страните разписка от 28.06.2021г. не обективира сключен между тях договор за
закупуване на оборудване на магазин, тъй като в нея не се съдържат съществените
условия на договора за покупко-продажба на движими вещи – липсва ясно посочен
предмет на договора, т.е. конкретизация на вещите и съответно тяхната продажна
цена. При доказателствена тежест за ответницата липсват по делото ангажирани
годни доказателства, установяващи твърдените от нея обстоятелства – на първо място
приложената кореспонденция по имейл, както и издадена фактура
№**********/06.07.2021г. са адресирани до друг правен субект – юридическо лице,
което не е страна по делото – "Стани Ем 2019"ЕООД, като изцяло ирелевантно за
спора е обстоятелството, че ищцата е представляваща посоченото юридическо лице
доколкото процесната разписка от 28.06.2021г. удостоверява платена от ищцата като
физическо лице сума от 3500 лв., представляваща капаро, както и на следващо място
следва да се посочи, че тези доказателства са частни свидетелстващи документи,
неносещи подписа на ищцата, поради което не притежават спрямо нея доказателствена
стойност. По делото не са ангажирани каквито и да е било годни доказателства, от
които се установява, че страните са постигнали съгласие за точното съдържание на
бъдещия договор между тях, съответно че такъв е бил сключен. Тоест, доказва се, че
основанието не се е осъществило, доколкото в хода на делото от анализа на събраните
доказателства не се установява, че страните са постигнали съгласие за основните
условия, които характеризират договора за покупко-продажба – предмет на договора,
т.е.конкретизация на вещи и тяхната продажна цена. При липсата на валиден договор е
без правно значение, кой и по каква причина се е отказал от сключването на такъв
договор. Капарото по разписката е получено с оглед на неосъществено основание и
подлежи на връщане. В разглеждания случай не се доказаха и твърденията на
ответника, че сключването на договора е станало невъзможно поради недобросъвестно
поведение на ищцата.
На следващо място неоснователен се явява релевираният във въззивната жалба
4
довод, че платеното от ищцата капаро в размер на процесната сума от 3500 лв.
представлява задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договора и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала
задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора
и да задържи задатъка. В случая както подробно е посочено по-горе в мотивите на
настоящия съдебен акт съдът приема, че по делото няма ангажирани годни
доказателства, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на
движими вещи, оборудване на магазин, съответно не се доказва, че ищцата е поела
задължение към ответника, което да не е изпълнено и което да е основание от негова
страна да задържи предадената сума. Представената като доказателство разписка от
28.06.2021г. не обективира сключен между страните договор за закупуване на
оборудване на магазин, тъй като в нея не се съдържат съществените условия на
договора за покупко-продажба на движими вещи – липсва ясно посочен предмет на
договора, т.е. конкретизация на вещите и съответно тяхната продажна цена.
Предоставената сума е платена с оглед бъдещо подписване на договор за покупко-
продажба на движими вещи, а след като това не се е състояло - се явява дадена
на неосъществено основание. Нереализирането на правоотношението определя
неоснователността на задържането на полученото, поради което то следва да бъде
върнато на страната, която го е дала.
По горните съображения от събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, във връзка едно с друго и в съответствие с твърденията на
страните по делото, съдът обосновава извода, че са установени всички предпоставки
за уважаване на предявения иск. Платеното от ищцата - Е. П. Н. - К., на
въззивника-ответник - "И.С. 2011" ЕООД капаро в размер на процесната сума от 3500
лв., е платено с оглед на очаквано в бъдеще основание - за бъдещо сключване на
договор за закупуване на оборудване на магазин, което не се е осъществило, поради
което подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД. В този смисъл е
съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя решение №887 от
15.12.2009г. на ВКС по гр.дело №1598/2008г., IV Г.О.. Следователно след като не се е
осъществило правното основание ответника да получи платеното от ищеца капаро в
размер на процесната сума от 3500 лв. за него е възникнало задължение по силата
на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД да върне в патримониума на обеднялото лице заплатената сума.
Доказани са елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 от
ЗЗД - обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена
облага и обедняване на другата страна, връзка между тях, неосъществено основание за
преминаване на имуществени блага от патримониума на обеднелия в този на
обогатилия се. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата от 3500 лв., платена при неосъществено
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане,
се явява изцяло основателен. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен
извод и е уважил изцяло предявения иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна – ищца, но поради факта, че пред въззивната инстанция няма
ангажирани доказателства за реално сторени разноски от нея, такива не й се дължат и
5
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13332 от 31.07.2023г., постановено по гр.дело
№33840/2022г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6