№ 660
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по
частна жалба, подадена от Районна Здравноосигурителна каса - гр.Пловдив с
директор Й.К., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Т., против
разпореждане № 12349 от 27.06.2021г., постановено по ч. гр. д. №
20215330109122 по описа за 2021г. на РС Пловдив, VII гр. с., с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 28543/02.06.2021г. срещу
„Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК: *********. В частната жалба
се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Оспорва се извода на съда, че приложената заповед не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, респ. не представлява
документ по чл. 417, ал. 1, т. 1 от ГПК. Излагат се доводи, че представеният
документ е индивидуален административен акт, удостоверяващ частно
държавно вземане и може да послужи за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417, т.1 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
1
по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, подадено от Районна Здравноосигурителна каса -
гр.Пловдив, с директор Й.К., чрез процесуалния представител юрисконсулт
А.Т., против „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК: *********,
представляван от С.В.Н. за сумата от 100 лева - наложена санкция, ведно с
мораторна лихва в размер на 15, 03 лева, начислена за периода 19.12.2019 г.
до 01.06.2021 г. Посоченият в заявлението и представен с него документ, от
който произтича вземането е Заповед за налагане на санкция № 2318-
1119/08.01.2018 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, издадена на осн.чл.76, ал.2
от ЗЗО и чл.412, ал.1 от НРД 2017 г., с която на „Медицински център
Хипоталамус“ ООД са наложени две финансови неустойки, всяка от които в
размер на 150 лева. Заповедта е изменена с Решение № 2579/06.12.2018 г. на
Административен съд - Пловдив, 2 състав, като размерът на наложените
санкции е намален от 150 лева на 50 лева за всяко от двете нарушения, което
решение е влязло в сила на 09.12.2019 г.
За да отхвърли заявлението заповедният съд е приел, че представеният
документ обективира публично вземане, което подлежи на изпълнение
съобразно правилата на ДОПК, поради което не е налице подлежащо на
изпълнение вземане, удостоверено от документ по чл.417, т.1 ГПК.
Разпореждането е правилно.
В разпоредбата на чл. 76 ЗЗО е регламентирана хипотезата на
налагането на финансова санкция със Заповед на управителя на НЗОК,
съответно на директора на РЗОК, подлежаща на обжалване по реда на
Административно процесуалния кодекс. В случая с представения документ -
Заповед за налагане на санкция № 2318-1119/08.01.2018 г.на Директора на
РЗОК-Пловдив са наложени две финансови санкции, всяка от които в размер
на 150 лева, изменени с Решение № 2579/06.12.2018 г. на Административен
съд - Пловдив на по 50 лева всяка. Финансовите санкции са наложени за
2
неизпълнение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55,
ал.2, т.2 ЗЗО, определени в НРД за медицинските дейности за 2015 г.,
съгласно чл.263 от Решение № РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК.
С оглед на това санкциите са наложени от държавен орган, натоварен с
властнически правомощия, след проведена процедура по контрол при
изпълнение на дейността по задължително здравно осигуряване, поради което
представляват публични вземания. Следователно представената Заповед за
налагане на санкция № 2318-1119/08.01.2018 г.на Директора на РЗОК-
Пловдив не удостоверява частно държавно вземане, а публично, поради което
не попада сред документи в разпоредбата на чл. 417, т. 1 – т. 10 от ГПК и не
може да послужи за издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК.
По така изложените съображения, частната жалба се явявя
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12349 от 27.06.2021г., постановено
по ч. гр. д. № 20215330109122 по описа за 2021г. на РС Пловдив, VII гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3