Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 824
гр.
Бургас, 07.06.2021 година
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на
десети май
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Галя Р.а
при
секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдия Р.а административно дело № 490/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по
жалба, уточнена с молба вх.№ 2499/09.03-.2021 г., подадена от „Андела“ АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор К. Р., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-434-0048766/04.01.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-20/21.01.2021 г. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция „Андела“, находяща
се в гр. ***, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок
от 30 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
на заповедта за налагане на ПАМ поради противоречие с материалния закон и
несъответствието й с действителната фактическа обстановка, с целта на закона и
с принципа за съразмерност. Иска се отмяна на заповедта, не се претендират
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не
се
представлява, не ангажира
доказателства.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, в съдебно заседание се представлява от
юк. Д.,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадената заповед. Не претендира разноски.
Бургаският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2020 год. в 10.30 ч. е извършена проверка в търговски
обект бензиностанция „Андела“,
находяща
се в гр. ***, стопанисван
от жалбоподателя. При проверката е установено, че търговецът, в качеството си
на лице по чл.118, ал.10
ЗДДС, не е подал данни в НАП за доставката и движението
на доставените/получени
количества течни горива за дата
28.10.2020 г., като същевременно не е налице изключението по чл.118, ал.11 ЗДДС, което би могло да освободи жалбоподателя от това негово задължение /ако
същият е отчел доставките като получени на тази дата чрез електронната си
система за фискална памет – ЕСФП/. Контролните органи са
констатирали след извършена справка
в програмен продукт „ФУДВ“, че за дата 28.10.2020 г. не са подадени данни към
НАП за получените доставки на горива в търговския обект на датата на настъпване
на данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 ЗДДС.
За
констатациите е съставен Протокол за извършена проверка сер.АА № 0048766/18.12.2020 г. на осн.чл.110, ал.4 вр.чл.50, ал.1 ДОПК,
в който е отбелязано, че проверката
е започнала в 10.30 ч. на 18.12.2020 г. и е приключила в 12.10 часа същия ден,
като до края на проверката до НАП не са били подадени данни за доставени горива
по АДД документи за 28.10.2020 г.
Предвид установеното от
административния орган нарушение на законовото изискване по чл. 118 от ЗДДС, началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
издал Заповед № ФК-434-0048766/04.01.2021 г., с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски
обект – бензиностанция „Андела“ в
гр. ***,
стопанисван от него,
и забрана за достъп до обекта
за срок от 30
дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Нарушението, което е описано в заповедта, е неспазване на реда и начина за
подаване на данни по чл.118 от ЗДДС към НАП, което според административния
орган осъществява състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС. Като мотиви относно продължителността на срока на ПАМ,
органът е изложил съображения за системност в поведението на търговеца, като е
цитирал множество съставени за същия вид нарушение НП, както и издадена Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-501-0344957/19.09.2019 г.
Така изложените факти в мотивната
част на заповедта, обуславящи продължителността на процесната ПАМ, не са
оспорени от жалбоподателя в настоящото производство.
За процесното нарушение, извършено в
условията на повторност, е съставен АУАН № F584298/29.12.2020 г.
Заповедта е връчена на
представител на жалбоподателя на 05.01.2021 г. и в законоустановения 14-дневен срок жалбоподателят я е
обжалвал по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Същият се е произнесъл с Решение
№ ГДФК-20/21.01.2021 г., с което жалбата против заповедта за налагане на ПАМ е
отхвърлена. Решението на горестоящия административен орган е връчено на
жалбоподателя на 29.01.2021 г., а жалбата, по която е образувано настоящото
съдебното производство, е подадена на 12.02.2021 г. чрез куриерска фирма
„Спиди“, чрез горестоящия орган, поради което съдът приема, че същата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
По преписката е наличен представен
от жалбоподателя служебен бон от 28.10.2020 г., видно от който доставката на
гориво в размер на 4 999 литра в резервоар № 2 по АДД № 5629251/28.10.2020
г. е била неуспешна, като системата е отчела невалиден АДД номер. Видно от
приложения по преписката за въпросното зареждане на 4 999 литра АДД от
28.10.2020 г. /л.39/, както и от експедиционната бележка № 003698/28.10.2020 г.
/л.38/, за доставката на дизелово гориво в размер на 4 999 литра на
28.10.2020 г. е бил издаден АДД № 2944/28.10.2020 г. с УКН 5629251.
Към преписката е
приложено и писмено обяснения от страна на служител на дружеството-жалбоподател, отговарящ за доставките на гориво и за въвеждането на
информацията в тази връзка /л.33-л.34/, в което не се оспорва нарушението от 28.10.2020 г., но се твърди, че същото е извършено поради грешка в системата и в информацията от баркод
четеца. В обясненията си служителят признава, че е разбрал за неуспешно
въведените в НАП данни за доставката на 4 999 л. гориво едва при
проверката.
В обясненията на служителя се излагат
съображения и досежно друг случай на нарушение във връзка с неподаването на
данни до НАП за доставени горива – от 09.12.2020 г., който не е предмет на
настоящата заповед за налагане на ПАМ. Във връзка с нарушението от 09.12.2020
г., по преписката са представени служебен бон за постъпило зареждане по нивомер
на 15572.24 литра съгласно АДД № 5720867 от 09.12.2020 г., както и служебен бон
от 09.12.2020 г. за доставка на гориво с АДД № 5720867, с генерирана информация
„успешна“. Т.е. данните по тази доставка от 09.12.2020 г. са били успешно
подадени до НАП, но същите не касаят процесната доставка на 4 999 л гориво
от 28.10.2020 г., а друга доставка от 09.12.2020 г. на 15 572,24 л гориво.
В жалбата си пред съда, а и в
административното производството пред по-горестоящия административен орган
/жалба на л.60-л.61/ жалбоподателят е твърдял, че след извършената на
18.12.2020 г. проверка и след като било констатирано процесното нарушение,
същият е предприел нужните действия и е отстранил нарушението, като повторно
подал данни до НАП за документалната доставка за полученото количество течно
гориво в обекта на датата на данъчното събитие – 28.10.2020 г., като при
повторното подаване на данните същите са били коретктно отчетени от системата.
Нито пред горестоящия административен орган, обаче, нито в производството пред
съда, жалбоподателят е представил такива доказателства, че междувременно е
отстранил нарушението. По тази причина и директорът на дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата му с
решението си от 21.01.2021 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място, по въпроса за
валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на
ПАМ е издадена в писмена форма и от териториално и материално компетентен орган
съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.186, ал.3 ЗДДС.
По делото е представена Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с която изпълнителният директор на
НАП е определил директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на
НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Процесната оспорена заповед за
налагане на ПАМ е издадена от държавния служител Даниел Тодоров Вълканов – началник отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ - Бургас в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, преназначен на тази длъжност със Заповед № 2106/30.03.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, поради което съдът приема, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта
съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана -
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение
на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена
при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Подаването на данни в НАП за
доставените/получените количества течни горива е уредено детайлно в глава ІХ а
от Наредба № Н-18 /чл.59а и чл.59б/. Според
чл.59а, лицата по чл. 118, ал. 9
и 10 ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален
контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането
на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП,
се извършва чрез баркод четец.
Чл.59б, ал.3 от наредбата гласи, че при подаване на данни се
посочва само един УКН на еАДД/ЕАД. Кодът по КН на горивото в подаваните данни
трябва да съответства на кода по КН на горивото, посочен в еАДД/ЕАД. Несъответствия в
подадени ЕДД или ЕДП се отстраняват чрез подаване на нови ЕДД или ЕДП не
по-късно от деня, следващ деня на първоначално подадените данни
/ал.4/. След изтичане на срока
по ал. 4 в подадени ЕДД за продажба на гориво и ЕДП се допуска да се извърши
корекция на подадени данни за стойността на данъчната основа на доставката, но
не по-късно от 10 дни от първоначално подадените данни. Коригирането се
извършва с подаване на нови ЕДД/ЕДП.
В
случая се установява, че неуспешно е била въведена от страна на жалбоподателя в
неговата ЕСФП доставката на гориво в размер на 4 999 литра на дата
28.10.2020 г., видно от издадения служебен бон от същата дата, като същият
впоследствие не е направил опит наново да въведе данните за доставката към този
АДД. При проверката в информационната система на НАП също не са били открити от
проверяващите органи данни за
регистрирана доставка на гориво по този АДД от 28.10.2020 г., видно от
протокола за извършена проверка, който представлява официален свидетелстващ
документ съгласно чл.50, ал.1 ДОПК и чиято доказателствена сила не е оборена от
страна на жалбоподателя.
С оглед на горното се налага извод,
че при
издаването на процесната заповед
са спазени и материалноправните
разпоредби на закона.
Заповедта е издадена на осн. чл.186, ал.1, т. 4, б. “г“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т. 4, б. “г“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка “запечатване на обект за срок до тридесет дни“ независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка
на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по ел.път с КЕП. Според чл.118, ал.11 ЗДДС,
задължението по чл.118, ал.10 ЗЗДС отпада, ако получателят на доставката я е
отчел чрез своята ЕСФП.
По делото
безспорно е установено, че проверяваната бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, представлява търговски обект по смисъла
на §1 т.41 от ДР на ЗДДС и че доставката от 28.10.2020 г. на 4 999 л гориво не е успешно регистрирана с
баркод четец по АДД в неговата ЕСФП. Следователно, не е налице изключението,
предвидено в чл.118, ал.11 ЗДДС, при което жалбоподателят се освобождава от
задължението си да подаде в НАП по ел.път данни за доставката и движението на
доставените/получените течни горива, а същевременно от проверката в
информационната система на НАП е установено, че това задължение по чл.118,
ал.10 ЗДДС не е изпълнено от страна на жалбоподателя. От това следва, че
данните за доставката от 28.10.2020 г. не са подадени към НАП по надлежния ред.
Тези констатации на практика не се
отричат от дружеството-жалбоподател, което
в жалбата
си пред съда е посочило, че подаването на данни към НАП съгласно представения
служебен бон от 28.10.2020 г. е било неуспешно поради техническо
несъответствие. Съдът намира сочените от жалбоподателя
причини за допускане на нарушението за ирелеватни, а жалбоподателят не доказва междувременно в хода на
проверката да е отстранил нарушението, в която хипотеза издадената заповед за налагане на ПАМ би се
явила незаконосъобразна /в този смисъл е Решение № 13889/10.11.2020 г. по
адм.д. № 6457/2020 г. на VІІІ отд. На ВАС, Решение № 9092/08.07.2020 г. по
адм.д. № 14781/2019 г. на ВАС/. Неизпълнението на
задължението по чл. 118, ал.10
ЗЗДС е
юридически факт, пораждащ правомощие на органа по приходите да наложи ПАМ по
чл.186 ал.1, т.4, б. “г“ от ЗДДС „запечатване на обект“.
Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Предвид
безспорно установения факт на нарушението, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство /фактът на
извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение за него да
наложи ПАМ.
Правилно
е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта – 30 дни, в рамките на
предвидения в закона максимален срок, като при определянето на срока за
налагане на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност.
Административният орган е обсъдил
конкретните факти, тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя и системността в извършването на нарушения от същия вид
/за което в заповедта за налагане на ПАМ са цитирани 15 на брой издадени
наказателни постановления/, като е направил конкретна
преценка на необходимостта да се предотвратят нежелани последици за фиска и да се предотврати извършването на нови нарушения. В тази връзка, изложените в жалбата доводи
относно „случайния характер на допуснатото нарушение“, не кореспондират с
констатираните множество предходни нарушения на жалбоподателя от същия вид,
които той не оспорва, че е извършил.
В заповедта са изложени
мотиви относно
продължителността
на срока на наложената ПАМ, която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като
административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането на ПАМ - необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение и промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.
Срокът на наложената
ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ /превенция и недопускане вреди за фиска
предвид значимостта на охраняваните обществени отношения/, с тежестта
на извършеното нарушение
/предвид данните за извършени множество предходни такива от същия вид/,
и вида на нарушението - неподаването на
данни към НАП за доставката и движението
на течни горива, както и за промяната в тях.
Оспорения административен акт
съответства и на целта на закона, а именно -предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на
регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна
система.
С
оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Страните не са претендирали разноски и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Андела“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор К. Р., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-434-0048766/04.01.2021 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-20/21.01.2021 г. на
директора на Дирекция „Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция
„Андела“, находяща се в гр. ***, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 30 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: