№ 89
гр. Ямбол, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20242300100055 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на Е. Г. Й. от гр.*******
против Д. С. Й. от гр.**** и малолетното дете К. Д. Й., с която се претендира да бъде прието
за установено по отношение на ответниците, че Д. С. Й. не е биологичен баща на
малолетното дете К. Д. Й., родено на **** г. от майка Е. Г. Й., за което е бил съставен акт за
раждане № ***/6.12.2023 г. на община Сливен. Претендира се след влизане в сила на
решението, препис от него да се изпрати на община Сливен за отразяване промяната в
регистрите на населението и съставяне на нов акт за раждане на детето със заличаване на Д.
С. Й. като негов баща.
Твърденията на ищцата са за това, че тя и ответника Д. С. Й. са сключили брак на
23.08.2019 г., който бил прекратен по взаимно съгласие с решение от 7.03.2023 г. Тъй като
детето К. се родило на **** г. – преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака, в акта
за раждане бил записан като баща бившия вече съпруг на майката по силата на чл.61 ал.1 от
СК. Ищцата смята, че ответникът Й. не е баща на детето, тъй като двамата са във
фактическа раздяла от м.ноември 2022 г., не са имали интимни контакти след този момент,
но тя е имала интимна връзка с лицето Г. Г. Ш. и е живяла на съпружески начала с него.
Детето К. е заченато в средата на м.март 2023 г. и за ищцата няма никакво съмнение, че
негов баща е Ш.. Предвид тези обстоятелства, за всички страни по делото е налице правен
интерес от установяване на истинския баща на детето, поради което е заведен настоящия
иск.
Поради противоречие между интересите на ищцата в лично качество и в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете – ответник К., на последната по реда на
чл.29 ал.4 от ГПК бе назначен особен представител – адв.С. К. Й. от АК Ямбол. В
законоустановения срок от адв.Й. е депозиран писмен отговор на предявения иск, в който е
1
изложено, че е допустим и вероятно основателен.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил и от ответника Д. С. Й., който
също не оспорва иска, а напротив счита същия за основателен. Заявено е признание на иска,
както и че е невъзможно да е биологичен баща на детето К.. От началото на м.ноември 2022
г. е във фактическа раздяла с ищцата и не е имал интимни контакти с нея.
В съдебно заседание, ищцата редовно призована не се явява, а чрез пълномощника си
адв.К. поддържа предявения иск.
Ответникът Д. С. Й. се явява лично в съдебно заседание и поддържат своето становище
за основателност на иска, предявен против него.
Особения представител на малолетното дете К. - адв.Й., в последното съдебно заседание
след събиране на доказателствата по делото, е заявила, че въз основа на тях предявеният иск
следва да бъде уважен като основателен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От удостоверение за раждане № 673323***/6.12.2023 г. се установява, че детето К. Д. Й.
е родена на **** г. в гр.********, за което е съставен акт за раждане № ***/6.12.2023 г. и в
същия са вписани: майка Е. Г. Й. и баща Д. С. Й.. Видно от препис на решение №
493/7.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 261/2023 г., районен съд Бургас е прекратил по
взаимно съгласие бракът между Е. Г. Й. и Д. С. Й., девет месеца преди раждането на детето
К.. В съдебно заседание от ищцата бе представено удостоверение № ********** за сключен
на 11.04.2024 г. граждански брак между Е. Г. Й. и Г. Г. Ш..
Ищцата е представила епикриза на роденото дете К. Д. Й., както амбулаторен лист от
9.05.2023 г. за регистриране и проследяване на бременността й. Представена е и нотариално
заверена на **** г. декларация от лицето Г. Г. Ш., с която той декларира, че родената на
**** г. К. Г. Ш.а от майка Е. Г. Й., е зачената от него и признава, че е неин баща.
По искане на ищцата Е. Й., по делото бяха разпитани свидетелите Г. Г. Ш. – настоящият
й съпруг и С. В. Н. – майка на ищцата. Свидетелят Ш. заявява, че познава Е. от м.февруари
2023 г., откогато поддържа с нея интимни контакти. Свидетелят твърди, че детето К. е
заченато от него и след раждането му отишъл при нотариус да го припознае, защото е
категоричен, че е баща на детето – то му е одрало кожата, кръстено е на неговата майка.
Направил декларацията за припознаване, но тогава разбрал, че има законова пречка да бъде
вписан като баща на детето според правилото на 300-те дни. С Е. заживели на съпружески
начала от м.май 2023 г., когато тя вече била бременна, а към момента са сключили и
граждански брак. Живеят в неговата къща в гр.******* с нейното дете от първия й брак и с
детето К.. Когато са се запознали, Е. била разделена със съпруга си от м.ноември 2022 г., но
още не била разведена. След раздялата със съпруга си Е. не е поддържала интимни контакти
с него, контактите им били единствено по повод на детето им Д.Е. не е търсила никога
издръжка за детето К. от бившия си съпруг.
Свидетелката Н. е майка на ищцата и потвърждава обстоятелството, че Е. и бившия й
2
съпруг са разделени от м.ноември 2022 г. и оттогава тя заживяла с детето им на квартира в
гр.****. Свидетелката заявява, че са в близки отношения с дъщеря си, чуват се постоянно. Е.
е споделяла, че през м.февруари 2023 г. се е запознала с Г. и имали интимни контакти, а с
бившия си съпруг не са имали такива контакти от раздялата през м.ноември 2022 г.
Свидетелката Н. също е категорична, че детето К. е дете на Г., няма никакви съмнения.
Детето прилича много на Г., кръстено е на неговата майка К..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от Е. Г. Й. иск да бъде прието за установено, че детето К. Д. Й. не е
заченато и не произхожда от ответника Д. С. Й. е с правно основание чл.62 ал.2 от СК.
Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от легитимирано лице. Съгласно
чл.62 ал.2 от СК майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то
не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от
раждането. Съгласно чл.61 ал.1 от СК съпругът на майката се смята за баща на детето,
родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване,
като в настоящия случай е налице втората хипотеза.
Ищцата Е. Г. Й. е майка на детето К. Д. Й., което е родено на **** г., т.е. към момента
на депозиране на исковата молба в съда на 6.02.2024 г. детето не е навършило една година.
Разгледан по същество съдът намира искът за напълно основателен, поради което следва
да бъде уважен. С отговора на исковата молба, а и в съдебно заседание ответникът Д. Й.
направи признание на иска като потвърди всички сочени от ищцата обстоятелства относно
невъзможността той да е биологичен баща на детето К.. Предвид забраната за постановяване
на решение при признание на иска за произход, това признание следва да бъде ценено от
съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. От събраните по делото
гласни доказателства съдът приема за установено, че детето К. е заченато по време на
връзката на ищцата Е. Г. Й. с лицето Г. Ш., с когото са имали интимни контакти от момента
на запознаването си през м.февруари 2023 г. Установи се, че независимо, че към този
момент ищцата не е била с прекратен граждански брак със съпруга си Д. С. Й., двамата са
били във фактическа раздяла от м.ноември 2022 г. и не са имали интимни контакти от този
момент. Твърденията на ищцата по исковата молба се установиха от гласните доказателства
в лицето на разпитаните свидетели Ш. и Н., чийто показания съдът кредитира изцяло.
Двамата свидетели са категорични, че бившият съпруг на ищцата не би могъл да е
биологичен баща на детето К., тъй като са били разделени няколко месеца преди неговото
зачеване, Ш. е направил необходимото за неговото припознаване, като правилото на чл.61
ал.1 от СК е попречило да бъде извършено надлежното припознаване. От свидетелските
показания се установява още, че детето прилича изцяло на Ш. и е кръстено на неговата
майка, което също е в подкрепа на твърденията по исковата молба за това, че бившият
съпруг на ищцата не може да е биологичен баща на детето К.. Предвид това съдът приема,
че ищцата при условията на пълно доказване установява, че вписаният като баща в акта за
раждане на детето К., не е негов биологичен родител. Искът следва да бъде уважен като се
признае за установено, че детето К. Д. Й. не произхожда от ответника Д. С. Й..
3
След влизане на решението в сила, следва да се изпрати препис на Община гр.********
за отразяване на промените в Акта за раждане на детето К. Д. Й., родена на ****г. и в
регистрите на населението чрез заличаване на Д. С. Й. като негов баща.
Ищцата не е претендирала присъждане на разноски по делото, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази връзка. При постановяване на настоящото решение съдът следва
да вземе предвид промяната във фамилното име на ищцата поради сключения брак по време
на съдебното производство.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.62 ал.2 от СК, че Д. С. Й., ЕГН
********** от гр.****, кв.****, ул.***№ **, ап.** не е биологичен баща на детето К. Д. Й.,
ЕГН **********, родена на **** г. в гр.**** от майка Е. Г. Й. /Ш.а/, ЕГН **********, за
което е съставен акт за раждане № ***/6.12.2023 г. от Община ********.
ПОСТАНОВЯВА да се извърши промяна в акта за раждане на К. Д. Й., ЕГН
**********, съставен от Община Сливен под № ***/6.12.2023 г. като в графата „баща“
следва да бъде заличен Д. С. Й., ЕГН **********.
След влизане на решението в сила да се ИЗПРАТИ препис на Община гр.Сливен за
отразяване на промените в акта за раждане на детето К. Д. Й., ЕГН **********, родена на
**** г. в гр.**** и в регистрите на населението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.**** в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4