РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
С Решение № 319 от 07.08.2020 г., постановено по гр. д. № 246 по описа
на РС – Асеновград за 2019 г., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на Р. Ш.
Д., ЕГН: **********, е поставен следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.530.84.1.1, находящ се в гр.Асеновград,
обл.П., по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на
АК, адрес на имота Асеновград, ул. ***, който СОС се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 00702.530.84, с предназначение на СОС –
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ
92.94 кв.м., ведно с прилежащи части: ½ ид.ч. от приземието с площ 93.58
кв.м., ½ ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1, при съседни СОС: на
същия етаж няма, под обекта няма, над обекта: 00702.530.84.1.2, ведно с ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор 00702.530.84, в Асеновград, обл. П-вска, по КК
и КР, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, адрес на
имота Асеновград 4230, ул. ***, с площ 409 кв.м., трайно предназначение на
територия урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, № на предходен план *********, при съседи: 00702.530.94, 00702.530.85,
00702.530.82, 00702.530.83, като същият е осъден на основание чл. 349, ал. 5
ГПК да заплати на А. Ш. П., ЕГН: **********, в 6-месечен срок от влизане в
сила на решението за възлагане сумата от 31 775,50 лева, представляваща
1
паричната равностойност на дела от имота - ½ ид.ч. Със същото решение е
отхвърлен предявеният от А. Ш. П. против Р. Ш. Д. иск за заплащане
обезщетение за лишаването от ползване на притежаваните идеални части от
имота, в размер на 1885,40 лева, считано от 28.09.2018 г. до 28.01.2020 г.,
ведно със законната лихва, и е разпределена отговорността на страните за
разноските по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
Жалбоподателят Р. Ш. Д. излага доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт и отправя молба за неговата отмяна. Счита, че извършената делба
е нищожна, тъй като трето неучастващо по делото лице също има право на
собственост върху процесния имот. Оспорва и размера на паричното
уравнение на дела на А. Ш. П., като твърди, че приживе на баща си е
спомогнал да се увеличи наследството и това увеличение следва да бъде
пресметнато в негова полза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от А. Ш. П., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и се
отправя молба за оставянето ѝ без уважение.
Жалбоподателката А. Ш. П. обжалва с доводи за неправилност
решението в частта му, с която е отхвърлена предявената от нея претенция по
сметки за сумата от 1885,40 лв., представляваща обезщетение за лишаването
от ползване на притежаваните идеални части от имота за периода от
28.09.2018 г. до 28.01.2020 г., и е осъдена да заплати държавна такса по нея. В
жалбата се поддържа, че с оглед събраните по делото доказателства
претенцията е доказана по основание и размер. Искането към въззивния съд е
за отмяна на обжалваното решение в посочената част и уважаване на
предявената претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Р. Ш. Д., в който същата се оспорва като неоснователна и се отправя молба
за потвърждаване на съдебното решение в обжалваната му част.
Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
Пловдивският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на
въззивната проверка, приема за установено следното:
Производството е делбено във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 365 от 01.08.2019 г., постановено по гр. д.
№ 246 по описа на РС – Асеновград за 2019 г., между А. Ш. П. и Р. Ш. Д. е
допуснато извършването на делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.530.84.1.1, находящ се в гр. Асеновград, обл. П-вска, по
КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, адрес
на имота Асеновград, ул. ***, който СОС се намира в сграда № 1,
2
разположена в ПИ с идентификатор 00702.530.84, с предназначение на СОС –
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ
92.94 кв.м., ведно с прилежащи части: ½ ид.ч. от приземието с площ 93.58
кв.м., ½ ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1, при съседни СОС: на
същия етаж няма, под обекта няма, над обекта: 00702.530.84.1.2, при следните
квоти: за А. Ш. П. – 1/2 идеална част, и за Р. Ш. Д. – 1/2 идеална част, както и
на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00702.530.84, в Асеновград, обл. П-вска,
по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК,
адрес на имота Асеновград 4230, ул. ***, с площ 409 кв.м., трайно
предназначение на територия урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, № на предходен план *********, при съседи:
00702.530.94, 00702.530.85, 00702.530.82, 00702.530.83, при следните квоти:
за А. Ш. П. – 1/4 идеална част, и за Р. Ш. Д. – 1/4 идеална част.
Във връзка с доводите на жалбоподателя Р.Д. за нищожност на
извършената делба следва да се посочи следното: Наличието на съсобственост
върху определено имущество, участниците в съсобствеността и техните
дялове се установяват в делбеното дело с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК.
Влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на присъдено
нещо в отношенията между страните по него, техните универсални и частни
правоприемници. То не обвързва неучаствалите трети лица, независимо дали
те имат изключителни права върху делбената маса или са съсобственици.
Втората фаза на делбата продължава между първоначалните страни
(респективно техните универсални правоприемници), като наличието на
висящ спор между тях и трето лице относно правото на собственост върху
имущество, идентично с делбеното, няма преюдициално значение за
извършването на делбата, т.е. няма отношение към правилността на
решението, с което съсобствеността между съделителите ще бъде
ликвидирана. В случай обаче че с влязло в сила решение, обвързващо
съделителите, бъде установено, че трето лице е съсобственик или притежава
правото на собственост върху делбеното имущество в пълен обем, то това ще
има значение за правния интерес от продължаване на производството за
делба. Съдът по висящото дело за делба във втора фаза ще следва да зачете
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, като прекрати
производството по извършване на делбата. В този смисъл Определение № 4
от 09.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3197/2016 г., IV г.о. В процесния случай
не се установява да е налице такова влязло в сила съдебно решение.
Съделителят Д. се позовава на наличието на висящо производство по гр. д. №
1821/2020 г. на РС – Асеновград, предмет на разглеждане по което са
предявени от Р. Ш. Д. и Е. А. К. против А. Ш. П. установителни искове за
собственост на основание давностно владение върху делбения имот, както и
иск на Е. А. К. за прогласяване за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН на
съдебната делба, извършена по гр. д. № 246/2019 г. на РС – Асеновград,
поради неучастието като съделител. С оглед изложените по-горе
съображения, според настоящия състав на съда посоченият висящ спор не
3
може да се приеме за пречка за разглеждане и разрешаване на спора относно
извършването на делбата. Претенциите на третото лице сами по себе си не
представляват такава пречка, а и не могат да доведат до извод за нищожност
на делбата, доколкото същите не са съдебно установени. За отбелязване е
също, че съделителят Д. като страна в делбеното производство е обвързан от
влязлото в сила решение по допускане на делбата. Именно в първата фаза на
делбата същият е следвало да релевира възраженията си относно наличието
на съсобственост, лицата, между които тя съществува, и делбените им права,
в това число и възражението си за изтекла придобивна давност.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание след влизане
в сила на решението по допускане по делбата са приети за съвместно
разглеждане предявената от съделителката А. Ш. П. по реда на чл. 346 ГПК
претенция за обезщетение за лишаването от ползване на делбения имот за
периода 28.09.2018 г. – 28.01.2020 г. в размер на 1885,40 лева, както и
претенцията на съделителя Р. Ш. Д. за възлагане на делбения имот по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е
уважил възлагателната претенция на съделителя Р.Д., като е приел, че са
налице всички изискуеми предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК – делбеният
имот е неподеляем и има характер на жилище, съсобствеността върху него е
възникнала в резултат на наследяване, поискалата възлагане страна е живяла
в имота към откриване на наследството и не притежава друго жилище. Следва
да се отбележи, че страните в настоящото въззивно производство не са
оспорили фактическите и правните изводи на районния съд, довели до избора
на посочения способ за извършване на делбата. Не се констатираха и
допуснати от първата инстанция нарушения на императивни
материалноправни норми, чието приложение въззивният съд следва да
осигури. Съделителят Р.Д. оспорва единствено размера на паричното
уравнение на дела на А. Ш. П. като завишен с доводи, че приживе на баща си
е спомогнал да се увеличи наследството и това увеличение следва да бъде
пресметнато в негова полза. Тези доводи сочат на претенция по чл. 12, ал. 2
ЗН. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки и се заявява във втората фаза на
делбата. Посочената правна норма визира установената от закона правна
възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за
увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска
в делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. За да бъде
разгледана в рамките на делбеното производство, тази претенция следва да се
предяви най-късно в първото по делото съдебно заседание след допускане на
делбата. В настоящия случай искането на съделителя Д. да се признае
приноса му за увеличаване на наследството е заявено за пръв път едва в
производството пред въззивната инстанция и като преклудирано не следва да
бъде обсъждано.
Предявената от съделителката А.П. претенция за обезщетение за
лишаването от ползване на делбения имот за периода 28.09.2018 г. –
28.01.2020 г. намира своето правно основание в нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС. За
4
да се уважи тази претенция, е необходимо наличието на следните
предпоставки: имотът да е съсобствен между страните, ответникът да ползва
имота или площ, по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността, ищецът да е отправил писмена покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването и да е доказал ползата, която е
пропуснал след поканата. Задължението за заплащане на обезщетение от
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който
момент ползващият съсобственик изпада и в забава. В настоящия случай
между страните не спори, а и се потвърждава от показанията на разпитаните
по делото свидетели Г. С. и Е. Д., че през процесния период целият делбен
имот се е ползвал от съделителя Р.Д. и неговото семейство. По делото не се
установи обаче до последния да е адресирана надлежна покана за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването. От текста на приложената
нотариална покана от 21.09.2018 г. не може да се направи извод, че същата
съдържа изявление за заплащане на обезщетение. В нея е обективирано
желанието на съделителката да ползва полагащата се част от имота, както и
покана за доброволно уреждане на отношенията между страните във връзка с
наследствения имот и неговата подялба. В тази връзка следва да се отбележи,
че заявяването на желание за ползване на съсобствената вещ не е сред
елементите на фактическия състав по чл. 31, ал. 2 ЗС, който, както бе
посочено по-горе, включва искане за заплащане на обезщетение. Доколкото
такова искане не е отправено до съделителя Р.Д. с посочената покана, то
предявената претенция за обезщетение за периода 28.09.2018 г. – 28.01.2020 г.
се явява неоснователна.
По така изложените съображения съдът намира подадените въззивни
жалби за неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
Във въззивната си жалба съделителката А.П. е поискала да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски. Същата е
представила доказателства за направата на разноски за платена държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 37,71 лв., доколкото обаче
подадената от нея жалба бе приета за неоснователна, тези разноски не следва
да ѝ се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319 от 07.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 246 по описа на РС – Асеновград за 2019 г.
В частта относно претенцията по чл. 346 ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
5
В останалата си част решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6