№ 2812
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител С. Т. М. чрез
процесуалния му представител адв. Е.П. – САК, срещу Определение от 03.11.2022 г.,
постановено по НЧХД № 2500/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23-ти
състав, с което частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия Н.Н. С.ов
направените по делото разноски в размер на 2 640.00 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар.
Според жалбоподателя постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се доводи за прекомерност и неразумност на
претендираното адвокатско възнаграждение предвид обема на предоставената защита и
в съпоставка с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Критикува се
липсата на мотиви от страна на СРС за това на какво основание се кредитира
представеният договор за правна помощ на подсъдимия. Моли се за отмяна на
обжалваното определение в цялост. Алтернативно, се иска намаляване на размера до
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, от 2 640.00 лева до 400.00 лева.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния тъжител, намира,
че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадена е в законоустановения срок от
легитимирано за това лице.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От материалите по делото се установява, че по повод на тъжба на С. Т. М. срещу
1
Н.Н. С.ов е образувано НЧХД № 2500/2021 г. по описа на СРС, НО, 23-ти с-в.
Производството е приключило с Определение от 03.10.2022 г., с което частният
тъжител е оттеглил подадената тъжба срещу подсъдимя С.ов и с което наказателното
производство е прекратено. Определението на СРС е влязло в сила на 19.10.2022 г.
С определение от 03.11.2022 г., постановено по НЧХД № 2500/2021 г. по описа
на същия съд на основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят е осъден да заплати на
подсъдимия Н.С. сумата от 2 640.00 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар
в производството пред СРС, за който са представени доказателства. В мотивите си
контролираната инстанция е приела, че заплатеното възнаграждение съобразно
обстоятелствата по делото не се явява прекомерно, като е посочено и че не следва
подобно възнаграждение да бъде предплащано.
Настоящият състав на СГС споделя този извод на съдия – докладчикът от
първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани
по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Нормата на чл. 190,
ал. 1 от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия,
включително и адвокатското възнаграждение. В настоящия случай е налице втората
визирана в чл. 190, ал. 1 от НПК хипотеза, поради което частният тъжител следва да
бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.
При решаване на въпроса на кого да се възложат разноските единственото
изискване е по делото да са налични доказателства за размера им и за това те
действително да са заплатени. В случая следва да се съобрази, че по делото са
приложени два договора за правна защита и съдействие, находящи се на л.78 и на л.
139 от първоинстанционното производство, първият от които е с дата 25.05.2021 г., а
вторият е с дата 25.06.2021 г., т.е. и двата са били налични в хода на висящото и
неприключило наказателно производство от частен характер, по което Н.С. вече е
притежавал качеството на подсъдим. Досежно действителността на извършеното
плащане, защитата е представила един брой платежно нареждане за кредитен превод
от 27.06.2022 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение, от което се установява, че
заплащането на претендираната сума от 2 640.00 лева е извършено по банков път.
Както стана ясно по - горе за присъждане на направените по делото разноски е
необходимо същите да са уговорени и действително платени, които предпоставки в
конкретната хипотеза са кумулативно налице.
По отношение възражението за прекомерност следва да се отбележи, че подобна
разпоредба в наказателно-процесуалния кодекс липсва. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1
от НПК задължава съдът да определи размера на разноските. По мнение на настоящия
2
съдебен състав подходът за намаляване на адвокатското възнаграждение е недопустим
в наказателното производство /в този смисъл е и Решението на Общото събрание на
Наказателна колегия на ВКС от 11.02.2016 г./. В НПК липсва разпоредба,
предоставяща възможност на съдилищата да направят преценка за прекомерност,
поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.
По изложеното искане за изменение на атакуваното определение в частта за
разноските и намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум, въззивният съд смята същото за
неоснователно по следните аргументи. Предметът на делото не се отличава с
изключителна фактическа и правна сложност, но производството пред
първоинстанционния съд се е развило и приключило в рамките на близо 1 година и 9
месеца, през които защитникът е взел участие в шест открити съдебни заседания.
Посоченото води до извода, че производството е ангажирало за значителен период от
време съдействието и правната помощ на упълномощения защитник. С оглед
изложеното и съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 14 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът не намира
претендираното възнаграждение за прекомерно. Следва да се отбележи, че за да е
налице прекомерност трябва да има драстично разминаване между възнаграждението и
извършеното от адвоката, което да определя явната необоснованост и несправедливост
на заплатеното, налагаща намесата на съда. Подобно несъответствие в конкретния
случай не е налице.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че определението, с което
първоинстанционният съд е възложил в тежест на частния тъжител М. разноските, е
съобразено с доказателствата по делото и разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК, поради
което и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Същевременно, въззивният съд констатира, че при образуване на ВНЧД №
5345/2022 г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав, тъжителят не е представил
доказателства за платена държавна такса в размер на 5. 00 лева, съгласно разпоредбата
на чл. 14 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието,
според която за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира
държавна такса в размер на 5. 00 лева, представляваща държавна такса, за
образуваното въззивно наказателно частно дело.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-ми въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.11.2022г. по НЧХД № 2500/2021 г. на
Софийски районен съд, НО, 23-ти състав, с което С. Т. М. е осъден да заплати на Н.Н.
С.ов на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сумата от 2 640 лв. (две хиляди шестотин и
четиридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА С. Т. М., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд сумата от 5. 00 (пет) лева,
представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4