П Р И С Ъ Д А  № 260005

                                                   

град Пловдив, 17.02.2022 година

 

в  Името  на  народа

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: СИРМО СИРМОВ

СПАСКА ЙОВЧЕВА

                                              

при участието на секретар ГИНКА ГОЛЕМАНСКА и прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, след като разгледа НОХД № 585 по описа на съда за 2020 година, докладвано от Председателя, след тайно съвещание

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.М., роден на *** г. в гр.*, живущ ***, *, с висше образование, неженен, неосъждан,  ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН  в това, че през периода от 01.06.2017 г. - 05.04.2019 г. в гр.Асеновград и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - *** като извършител сам и в съучастие с Д.Н.Я. *** и П.Б.Т. ***, действащи също като извършители:

-        на 01.06.2017 г., в гр. Асеновград, обл.Пловдив в съучастие с Д.Н.Я. поискал от Д.Г.Т., р. т. в * ЕООД и п. на управителя на дружеството, дар - пари, които не му се следват и на 05.06.2017 г. в гр.Асеновград, в съучастие с Д.Н.Я.  приел дар, който не му се следва - сумата от 2000 лв. от Д.Г.Т. и поискал от същата дар, който не му се следва - сумата от още 3000 лв. и на 22.06.2017 г. в гр.Пловдив чрез несъзнаваното участие на М.А.А. ***, в съучастие с Д.Н.Я. приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 3000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на * ЕООД;

-        на 28.02.2018 г. в гр.Пловдив, поискал от Д.Г.Т., р.т. в * ЕООД и п. на управителя на дружеството, дар - пари, сумата от 800 лв., които не му се следват и на 06.03.2018 г. в гр.Пловдив, приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва — сумата от 800 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-        на 28.08.2018 г. в гр.Пловдив, поискал и приел от Д.Г.Т., р.т. в *ЕООД и п. на управителя на дружеството, дар - пари, сумата от 1600 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-        на 14.01.2019 г. в гр.Пловдив, поискал и приел от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД, дар - пари, сумата от 2000 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-        на 18.03.2019 г., в гр.Асеновград, обл.Пловдив в съучастие с П.Б.Т. поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 5000 лв., която не му се следва и на 05.04.2019 г. в гр.Пловдив, чрез неустановено лице, в съучастие с П.Б.Т., приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 5000 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД, поради което и на основание чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер 4000 /четири хиляди/ лева, като на основание чл.304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН деянието на 05.04.2019г. да е осъществил чрез неустановено лице, което да е действало като извършител, както и  деянията да са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение и го ОПРАВДАВА по първоначално предявеното обвинение с правна квалификация по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57,  ал. 1,  т. 3 от ЗИНЗС горното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият С.М.   да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

         От гореналоженото наказание лишаване от свобода на подс.С.К.М. ПРИСПАДА в съотношението по чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК времето, през което е бил задържан по настоящото дело за 24 часа със заповед по ЗМВР, с постановление на прокурор от ОП-Пловдив за 72 часа и с мярка за неотклонение Задържане под стража в периода от 02.10.2019г. до 28.05.2020г. включително, както и с мярка за неотклонение Домашен арест в периода от 29.05.2020г. до 05.10.2020г. включително.

         ОСЪЖДА на основание чл.307а от НК подс.С.К.М. да заплати в полза на Държавата сумата от 9400 /девет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща стойността на предмета на престъплението.

На основание чл.301 ал.4 вр.чл.37 ал.1 т.6 от НК ЛИШАВА подс. С.К.М. от право да заема държавна длъжност в * за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Б.Т. - роден на *** ***, живущ ***, *, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 30.05.2018 г. - 24.07.2019 г. в гр.Асеновград и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - *** като извършител сам и в съучастие с Д.Н.Я. и С.К.М.,***, действащи също като извършители:

-        на 30.05.2018 г., в гр.Пловдив, поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД, дар - сумата от 700 лв., която не му се следва и на 01.06.2018 г. в гр.Пловдив приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 700 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-        на 18.03.2019 г., в гр.Асеновград, обл.Пловдив, в съучастие със С.К.М. поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 5000 лв., която не му се следва и на 05.04.2019 г. в гр.Пловдив чрез неустановено лице, в съучастие със С.К.М., приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 5000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-        на 23.07.2019 г., в гр.Пловдив в съучастие с Д.Н.Я. поискал от С.Х.К., р.т.  в *АД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 600 лв. и три торби с месни продукти, които не му се следват и на 24.07.2019 г. в гр.Пловдив, в съучастие с Д.Н.Я. приел от С.Х.К., дар който не му се следва - сумата от 600 лв. и месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на стойност 300 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *АД, поради което и на основание чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като на основание чл.304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН деянието на 05.04.2019г. да е осъществил чрез неустановено лице, което да е действало като съучастник – извършител, както и  деянията да са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение и го ОПРАВДАВА по първоначално предявеното обвинение с правна квалификация по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57,  ал. 1,  т. 3 от ЗИНЗС горното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият П.Т. да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

От гореналоженото наказание лишаване от свобода на подс.П.Б.Т. ПРИСПАДА в съотношението по чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК времето, през което е бил задържан по настоящото дело за 24 часа със заповед по ЗМВР, с постановление на прокурор от ОП-Пловдив за 72 часа и с мярка за неотклонение Задържане под стража в периода от 02.10.2019г. до 28.05.2020г. включително, както и с мярка за неотклонение Домашен арест в периода от 29.05.2020г. до 05.10.2020г. включително.

         ОСЪЖДА на основание чл.307а от НК подс.П.Б.Т. да заплати в полза на Държавата сумата от 3650 /три хиляди шестстотин и петдесет/  лева, представляваща стойността на предмета на престъплението.

На основание чл.301 ал.4 вр. чл.37 ал.1 т.6 от НК ЛИШАВА  подс.П.Б.Т. от право да заема държавна длъжност в * за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.Я., роден на *** г. в *, живущ ***, *, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН  в това, че през периода от 01.06.2017 г. - 24.07.2019 г. в гр.Асеновград и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице — *** като извършител сам и в съучастие със С.К.М. *** и П.Б.Т. ***, действащи също като извършители:

-        на 01.06.2017 г., в гр. Асеновград, обл.Пловдив в съучастие със С.К.М. поискал от Д.Г.Т., р.т. в *ЕООД и п. на управителя на дружеството, дар - пари, които не му се следват и на 05.06.2017 г. в гр.Асеновград в съучастие със С.К.М. приел дар, който не му се следва - сумата от 2000 лв. от Д.Г.Т. и поискал от същата дар, който не му се следва - сумата от още 3000 лв. и на 22.06.2017 г. в гр.Пловдив чрез несъзнаваното участие на М.А.А. ***, в съучастие със С.К.М. приел от Д.Г.Т. дар, който не му се следва - сумата от 3000 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-        на 26.10.2018 г., в гр.Пловдив поискал и приел от Р.Ц.Д., собственик и управител на * ЕООД, дар - сумата от 300 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на * ЕООД;

-        на 23.07.2019 г. в гр.Пловдив в съучастие с П.Б.Т. поискал от С.Х.К., р.т.  в *АД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 600 лв. и три торби с месни продукти, които не му се следват и на 24.07.2019 г. в гр.Пловдив в съучастие с П.Б.Т. приел от С.Х.К., дар който не му се следва - сумата от 600 лв. и месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на стойност 300 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *АД, поради което и на основание чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като на основание чл.304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН деянието на 26.10.2018г. да е осъществил в съучастие с неизвестен извършител, както и деянията да са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение и го ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение с правна квалификация по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57,  ал. 1,  т. 3 от ЗИНЗС горното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият Д.Я.  да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

От гореналоженото наказание лишаване от свобода на подс. Д.Н.Я. ПРИСПАДА в съотношението по чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК времето, през което е бил задържан по настоящото дело за 24 часа със заповед по ЗМВР, с постановление на прокурор от ОП-Пловдив за 72 часа и с мярка за неотклонение Задържане под стража в периода от 02.10.2019г. до 28.05.2020г. включително, както и с мярка за неотклонение Домашен арест в периода от 29.05.2020г. до 05.10.2020г. включително.

         ОСЪЖДА на основание чл.307а от НК подс. Д.Н.Я. да заплати в полза на Държавата сумата от 3250 /три хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща стойността на предмета на престъплението.

На основание чл.301 ал.4 вр.чл.37 ал.1 т.6 от НК ЛИШАВА подс. Д.Н.Я. от право да заема държавна длъжност в * за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства:

1.Иззети с протокол за претърсване и изземване на 02.10.2019 г. от жилище в *, ползвано от А.В.Г. - копие на нотариален акт * г. и копие на нотариален акт *, приложени в досъдебното производство към протокола в том 2;

2.Иззети с протокол за претърсване и изземване на 02.10.2019 г. от апартамент, находящ се на адрес ***, обитаван от *** документи без подписи и печати, приложени в досъдебното производство към протокол за оглед в том 13;

3.Приложените в досъдебното производство към протокола за оглед в том 13, предадени с протокол за доброволно предаване от А.В.Г. в в кабинет * на *:

- Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие *АД, от 22.07.2019 г., с вх.№ * г., в оригинал-5 листа, писмо с отбелязване със синя химикалена паста, взрху пресниман текст, декларация със отбелязвянане със синя химикалена паста върху копие, разпечатка от Търговски регистър, плик с клеймо 12.6.2019 г., копия на документи-4 листа, декларация от С.Х.К. в оригинал, приемо-перадаветелен протокол в оригинал, разпечатка-общо 16 листа, приложени като приложение 1.

-      Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие * ЕООД, от 26.10.2019 г., с вх.№ * г., в оригинал-5 листа, декларация от РЦД в оригинал, приемо-перадаветелен протокол в оригинал, изведтие за доставяне в оригинал, копие на писмо, разпечатка-общо 10 листа, приожени като приложение 2;

-      Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие *ЕООД, от 18.03.2019 г., с вх.№ * г., в оригинал-8 листа, декларация от Д.Г.Т. в оригинал, копие и в оригинал на общо пълномощно, разпечатка от търговския регистър, разпечатки от ИА“АА“, копие на заповед № 181/15.03.2019 г., копие на писмо, с изписване в долния десен ъгъл със синя химикалена паста, разпечатки от ИА „АА“-общо 10 листа, приожени като приложение 3;

-      Копие на заповед № РД 12-268/11.07.2019 г., приложена като приложение 4;

-      Копие на заповед № РД 12-269/11.07.2019 г., приложена като приложение 5;

Приложени в т.3 на ДП:

Получени от * с писмо:

-      в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 13.01.2019 г.;

-      в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 21.05.2019 г.;

-      в оригинал констативен протокол от извършена комплексна проверка на *ЕООД от 13.06.2017 г.;

-      в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 28.08.2018 г.;

-      в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 30.05.2018 г.;

-      в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 28.02.2018 г.,

 ДА ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ ПО ДЕЛОТО.

 

4. Веществените доказателства, предадени с делото в Окръжен съд Пловдив / рег.№ 13/20/, а именно:          1/един/ брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел S8, черен на цвят със слот само за една карта, с IMEI *, и вътре СИМ карта № *, с надпис и логото на А 1, предадени с протокол за доброволно предаване от 02.10.2019 г. от Д.Н.Я. и 1/един/ бр.мобилен телефон марка „Самсунг А5“, бял на цвят със СИМ карта на Теленор с № *, предадени с протокол за доброволно предаване от 02.10.2019 г. от подс.П.Б.Т. ДА СЕ ОТНЕМАТ на основание чл.53 ал.1 б.А от НК в полза на Държавата.

 

ПОСТАНОВЯВА изготвените ВДС по приложените СРС,  отделени в самостоятелен том  ДА ОСТАНАТ НА СЪХРАНЕНИЕ в Регистратурата за класифицирана информация при Окръжен съд – Пловдив до изтичане на предвидения в ЗЗКИ срок, след което да бъдат унищожени по съответния ред.

 

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите С.К.М., П.Б.Т. и Д.Н.Я. да заплатят направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 992,40 лева /деветстотин деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, като всеки от тях да заплати по 330,80лв. /триста и тридесет лева и осемдесет стотинки/, а по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата от общо 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направените разноски в съдебното производство, като всеки от тях да заплати по 40 /четиридесет/ лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в  15-дневен срок от днес.

 

                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

 

                                                                            2.

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД № 585 / 2020   г. по описа на ПдОС

 

ОБВИНЕНИЕ  И  СТРАНИ

 

Окръжна прокуратура – гр. * е повдигнала обвинение срещу подсъдимите по делото, както следва:

1.                С.К.М., в това, че:

През периода от 01.06.2017 г. - 05.04.2019 г. в гр.* и гр.*, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - * сам и като извършител, в съучастие с Д.Н.Я. *** и П.Б.Т. ***, действащи като извършители:

-    на 01.06.2017 г., в гр. *, обл.*, като извършител, в съучастие с Д.Н.Я., действащ като извършител, поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, които не му се следват и на 05.06.2017 г. в гр.*, като извършител, в съучастие с Д.Н.Я., действащ като извършител, приел дар, който не му се следва - сумата от 2000 лв. от Д.Г.Т. и поискал от същата дар, който не му се следва - сумата от още 3000 лв. и на 22.06.2017 г. в гр.*, чрез несъзнаваното участие на М.А.А. ***, като извършител, в съучастие с Д.Н.Я., действащ като извършител, приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 3000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-    на 28.02.2018 г. в гр.*, поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, сумата от 800 лв., които не му се следват и на 06.03.2018 г. в гр.*, приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва — сумата от 800 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-     на 28.08.2018 г. в гр.*, поискал и приел от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, сумата от 1600 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-     на 14.01.2019 г. в гр.*, поискал и приел от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД, дар - пари, сумата от 2000 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-     на 18.03.2019 г., в гр.*, обл.*, като извършител, в съучастие с П.Б.Т., действащ като извършител, поискал от Д. Г.Т., р.т.  в *ЕООД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 5000 лв., която не му се следва и на 05.04.2019 г. в гр.*, чрез неустановено лице, като извършител, в съучастие с П.Б.Т., действащ като извършител, приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 5000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД, като деянията са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение - престъпление по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК;

 

2. П.Б.Т.,   в това, че:

 

         През периода от 30.05.2018 г. - 24.07.2019 г. в гр.* и гр.*, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - * сам и като извършител, в съучастие с Д.Н.Я. и С.К.М.,***, действащи като извършители:

-   на 30.05.2018 г., в гр.*, поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД, дар - сумата от 700 лв., която не му се следва и на 01.06.2018 г. в *приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 700 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-   на 18.03.2019 г., в гр.*, обл.*, като извършител, в съучастие със С.К.М., действащ като извършител, поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 5000 лв., която не му се следва и на 05.04.2019 г. в гр.*, чрез неустановено лице, като извършител, в съучастие със С.К.М., действащ като извършител, приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 5000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-   на 23.07.2019 г., в гр.*, като извършител, в съучастие с Д.Н.Я., действащ като извършител, поискал от С.Х.К., р.т.  в *АД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 600 лв. и три торби с месни продукти, които не му се следват и на 24.07.2019 г. в гр.*, в съучастие с Д.Н.Я., действащ като извършител, приел от С.Х.К., дар който не му се следва - сумата от 600 лв. и месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на стойност 300 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *АД, като деянията са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение - престъпление по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК

 

3.     Д.Н.Я., в това, че:

През периода от 01.06.2017 г. - 24.07.2019 г. в гр.* и гр.*, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице — * сам и като извършител, в съучастие със С.К.М. *** и П.Б.Т. ***, действащи като извършители:

-    на 01.06.2017 г., в гр. *, обл.*, като извършител, в съучастие със С.К.М., действащ като извършител, поискал от Д.Г.Т., р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, които не му се следват и на 05.06.2017 г. в гр.*, като извършител, в съучастие със С.К.М., действащ като извършител, приел дар, който не му се следва - сумата от 2000 лв. от Д.Г.Т. и поискал от същата дар, който не му се следва - сумата от още 3000 лв. и на 22.06.2017 г. в гр.*, чрез несъзнаваното участие на М.А.А. ***, като извършител, в съучастие със С.К.М., действащ като извършител, приел от Д.Г.Т., дар който не му се следва - сумата от 3000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;;

-    на 26.10.2018 г., в гр.*, като извършител, в съучастие с неизвестен извършител, поискал и приел от Р. Цв. Д., собственик и управител на * ЕООД, дар - сумата от 300 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на * ЕООД;

на 23.07.2019 г., в гр.*, като извършител, в съучастие с П.Б.Т., действащ като извършител, поискал от С.Х.К., р.т.  в *АД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 600 лв. и три торби с месни продукти, които не му се следват и на 24.07.2019 г. в гр.*, в съучастие с П.Б.Т., действащ като извършител, приел от С.Х.К., дар който не му се следва - сумата от 600 лв. и месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на стойност 300 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *АД, като деянията са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение - престъпление по чл.302 т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита, че престъпленията са извършени от подсъдимите виновно при пряк умисъл. По отношение на индивидуализиране на наказанията предлага на подсъдимия М. да бъде наложено наказание от три години и половина и глоба 7000 лв, а на останалите двама – по три години и глоби от по 5000лв, като отчита превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за всеки един от тях от една страна, а от друга – проявената упоритост при извършване на продължаваните деяния. Прокурорът дава становище, че всеки от подсъдимите следва да бъде лишен от право да работят на държавна длъжност в Автомобилна администрация за срок от 5 години. Предлага наказанията лишаване от свбода да бъдат реално изтърпяни при първоначален общ режим за всеки от подсъдимите.

ЗАЩИТНИЦИТЕ на подсъдимите пледират за оправдаването им. Считат, че престъпленията не са извършени. Правят се обструкции относно неиздържаност на правната квалификация на деянията да  са осъществени посредством изнудване и злоупотреба със служебно положение. Изразява се несъгласие с формулировката на обвиненията за извършени престъпления подкуп с твърдения за неяснота, заключаваща се в липса на посочване на конкретните нарушения, които били констатирани и за кои от тях и за какъв резултат са били искани подкупите. Оттам се прави извод и за недоказаност на вменените им престъпни деяния. В тази връзка се прави аналог с евентуално извършени други престъпления – например измама, за които съдът също не може да осъди подсъдимите с оглед липсата на такива твърдения по фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съмнение за заинтересованост на свидетелите, дали показания за поискани и получени дарове с цел дискредитиране на подсъдимите за лични цели, свързани с отчетността в проверяваните транспортни дружества и конкретно *EOOД и наличие на мотив за това. Отстоява се тезата, че подсъдимите не са искали и вземали дарове, така както твърди прокуратурата, като се оспорва доказаността по всички пунктове на обвиненията, вкл. и относно липсата на нужда от облага с предмета на подкупите.

ПОДСЪДИМИТЕ  не се признават за виновни. Дават обяснения. Желаят да бъдат оправдани от съда.

 

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

          

ФАКТИ

 

Подсъдимият С.К.М. е роден на *** ***, *, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********. Със Заповед № */24.06.2015 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", М. бил преназначен на длъжността * към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С.М. изпълнявал задълженията си в Сектор „Контролно административна и наказателна дейност“ към посочения  областен отдел. На 18.09.2015 г. той подписал длъжностна характеристика за длъжността „*“.

Подсъдимият П.Б.Т. е роден на *** ***, живущ ***, *, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********. С Допълнително споразумение № */10.09.2015 г. Т. е бил преназначен от длъжност "*" на длъжност "*" в * към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. П.Т. изпълнявал задълженията си в Сектор „*“ към посочения областен отдел. На 10.09.2015 г. той подписал длъжностна характеристика за посочената длъжност.

Подсъдимият Д.Н.Я. е роден на *** ***, *, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********. Със Заповед № */24.06.2015 г. Я. е бил преназначен на длъжността *" в * към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Той изпълнявал задълженията си в Сектор „*“ в посочения областен отдел. На 18.09.2015 г.  подписал длъжностна характеристика за длъжността „*“.

Според длъжностните характеристики, подписани от тримата подсъдими основната цел на заеманата от тях длъжност била извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията и извършване на административно обслужване при осъществяване на функциите на областния отдел. Сред посочените преки задължения на и.ите били:

1.   извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията при осъществяване на контролните функции на ИА "Автомобилна администрация", възложени със:

а/ Закона за автомобилните превози;

б/ Закона за движението по пътищата;

в/ Закона за управление на отпадъците;

г/ Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /АDR/;

д/ Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършване с автобуси /ИНТЕРБУС/;

е/ Европейската спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се използват при тези превози /АТР/;

ж/ Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /АЕТR/.

2.    съставяне на актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно чл.91 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съвместно с министъра на вътрешните работи, ръководел и осъществявал контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. Според ал.2 на същия член контролът по ал.1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а в ал.3 били изброени правомощията на длъжностните лица от изпълнителната агенция, сред които към момента на деянията били:

т.3 - да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари и

т.5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите.

Съгласно  чл.92 ал.1 от ЗАвтП, в изпълнение на задълженията си по чл.91, длъжностните лица следвало да извършват проверки и да съставят актове за констатираните нарушения.

Извършването на контролни проверки на превозвачите било нормативно уредено с Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г., обн. ДВ бр.71 от 04.09.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

 

I.

Свид.К. ПЛММ, гражданин на Кралство * чрез * ЕООД бил едноличен собственик на капитала на *ЕООД с ЕИК *, със седалище в гр.* * упълномощил свид.Д.Г.Т. да го представлява пред всички държавни органи. Дружеството осъществявало международен товарен транспорт на територията на Европейския съюз с над 40 товарни камиона и множество водачи на превозните средства.

Дружеството *имало открита сметка в Прокредит банк (България) ЕАД, към която имало издадена дебитна карта. Свид.К. * бил предоставил дебитната карта на свид.Д.Т., за да тегли необходимите за дейността на дружеството суми с негово съгласие.

Във връзка с получен в ИА "АА" сигнал с вх.№ 50-00-420/25.04.2017г. от работещ в *ЕООД с твърдения за нарушения при извършването на обществен превоз на товари от неговия работодател в чужбина съгласно Регламент 561 - 2006 /ЕО/, с писмо рег.№ 50-00-420/2 от 28.04.2017 г. Изпълнителният директор на агенцията възложил на началника на ОО "АА" *организацията и извършването на проверка на посоченото дружество в срок до 19.05.2017 г.

От своя страна началникът на ОО "АА" гр.*, с писмо с изх.№ 50-00-420/4 от 09.05.2017 г., връчено на 11.05.2017 г., уведомил управителя на МУЛБУЛ ТРАНС, че на 01.06.2017г. в 10.00 ч., в офиса на фирмата, ще бъде извършена проверка на дейността на дружеството за една година назад, т.е. комплексна проверка. В писмото подробно били изброени документите, които следвало да бъдат представени при проверката. Началникът на Областния отдел "АА" *определил проверката да бъде извършена от С.М. и Д.Я..

На 01.06.2017 г. последните се срещнали със свид.Д.Т. в офиса на транспортната фирма в гр.*. М. и Я. решили с оглед длъжността, която заемали, да си набавят противозаконно имотна облага. За целта подс.С.М., в присъствието на Д.Я., заявил на свид.Т., че фирмата е голяма и сигурно ще открият много нарушения и затова било по-добре да им даде пари като „подарък“, за да нямат големи глоби, включително да няма опасност от отнемане на лиценза за извършване на превозваческата дейност на дружеството. Не конкретизирал какви да бъдат сумите, но Д.Т. решила, че е достатъчно да даде по 1000 лв. на двамата и.и. Тя се свързала със свид.К. М. * и го запознала със ситуацията. Последният останал възмутен от искания подкуп, но след размисъл и с оглед на запазване на бъдещата дейност на фирмата, която зависела до голяма степен от благоразположението на длъжностните лица от този контролен орган, свид.К. * решил, че ще отдели исканата сума и се съгласил свид.Т. да даде сумата от 2000 лв. на М. и Я.. Така, на 02.06.2017 г. Д.Т. изтеглила чрез предоставената й от собственика на дружеството банкова дебитна карта, на три пъти, сумата от общо 2000 лв.

В хода на проверката М. и Я. констатирали нарушения при дейността на фирмата като превишаване на нормативно определеното време за шофиране от някои водачи на камиони, за което, съгласно чл.104 ал.1 от ЗАвтП, за превозвача било предвидено административно наказание имуществена санкция от 1000 лв., за всеки отделен случай, липса на протоколи за своевременно преминат годишен технически преглед на някои превозни средства и др. Подсъдимите обяснили на свид.Т., че няма да отразят в протокола за проверката и няма да издадат констативни актове за всички нарушения, като по този начин ще намалят размера на санкциите, но все пак ще съставят актове за някои от нарушенията, тъй като фирмата била голяма и не трябвало да правят впечатление.

 На 05.06.2017г. в офиса на *ЕООД в гр.*, свид.Т. предала на С.М. и Д.Я. два плика със сумите от по 1000 лв. във всеки от тях, както била преценила. Двамата обаче й  казали, че тези пари не били достатъчно и поискали да им се даде общо 5000 лв., т.е. още 3000 лв., тъй като имало „нови тарифи“. Поставена в тези условия отново се свързала със собственика и му заявила, че трябвало да даде още 3000 лв. на и.ите от ОО "АА" гр.*, като му обяснила за новите тарифи, защото свид.* останал шокиран от поисканата сума. В продължение на 2-3 седмици отказвал да им бъдат давани други пари, но проверката от служителите на ОО „АА“ М. и Я. не приключвала и така държали в неведение представителите на проверяваното дружество за какви нарушения ще им бъдат съставени актове. При това положение свид. *, за да не се навреди на дейността на дружеството, решил да даде и тази сума, за което разрешил на свид. Т. да изтегли и другите пари.

Така, на  22.06.2017 г.  Д.Т. изтеглила посредством дебитната карта сумата от общо 2940 лв. След това сложила сумата от общо 3000 лв. в плик и се обадила на мобилен телефон с номер ******* на подс.С.М.. М. изпратил свид.М.А.А. да вземе плика без последният да знае за съдържанието му. Свид.А. работел в дружество, което се занимавало с консултантска и транспортна дейност и оттам се познавал както с подсъдимия М., така и със свид.Т., с която били колеги. След около 30-40 минути, в офиса на *ЕООД в гр.* пристигнал свид.А., който взел плика, предназначен за подсъдимите, в който имало сумата от 3000 лв.

На 30.06.2017 г. при приключване на проверката на *подсъдимите С.М. и Д.Я., след като получили подкупа не съставили актове за всички установени от тях нарушения, а именно за тези, за които били предвидени по-тежки санкции. Всеки от тях съставил по три акта за това, че управителят на дружеството бил допуснал със 6 броя товарни автомобили да бъдат извършвани превози, без последните да са били представени за задължителните периодични технически прегледи. Въз основата на тези актове за административни нарушения /АУАН / №№ 238313, 238314, 238321, 234829, 234875 и 234880,  всички от 30.06.2017 г., били издадени 6 броя наказателни постановления с №№ 36-0000363, 36-0000364, 36-0000-365, 36-0000362, 36-0000366, 36-000036, с които на управителя на дружеството били наложени глоби от по 50 лв.  М. и Я. съставили Констативен протокол за извършената проверка, в който вписали, че проверката е приключена на 29.06.2017 г., като в т.21 от протокола изписали посочените по-горе АУАН от 30.06.2017 г.

 

II.

Управителя на *ЕООД бил уведомен с писмо изх.№ 1290-00-868/68 от 21.02.2018 г., от началника на ОО "АА" гр.*, че на 27.02.2018 г. трябвало да представи в отдела документи за извършено нарушение на водач на дружеството на територията на Кралство Англия на 12.09.2017г.

На 27.02.2018 г. свид.Т., в качеството си на пълномощник на управителя на дружеството и р.т.  се явила в ОО "АА" *и с Приемо-предавателен протокол предала исканите документи на свид.А.Г., началник сектор „*“ /*/.

Със заповед № 175 от 28.02.2018 г., началникът на ОО "АА" *възложил на свид.К.Ш., с.и. в отдела и на подс.С.М., да извършат  проверка на *ЕООД.

М. решил отново да си набави противозаконна имотна облага. Той се обадил на свид.Д.Т. и я повикал да се яви в отдела още същия ден - 28.02.2018 г. Отивайки на място, свид.Т. видяла в стаята М. и още един и., за когото впоследствие разбрала, че е свид.Ш.. Свид.Т. попитала С.М. за какво нарушение ставало въпрос, но той само измънкал нещо и не дал съществен отговор. Тогава М. казал, че във фирмата имало проблем и трябвало да го разрешат някак си, след което тръгнал да излиза от стаята, като направил жест на свид.Т. да го последва в коридора. Там й заявил, че имало само едно нарушение, но за да нямали във фирмата проблеми - 800 лева щели да оправят нещата, като евентуално ще се разминат само с акт за неизвършен технически преглед, глобата за което била 50 лв. Обяснил й, че трябва да се яви след няколко дни, за да донесе допълнителни документи и да подпише протокола от проверката. Свид.Т. уведомила собственика на дружеството К. М. * за поисканата сума и същия ден на 28.02.2018г. на два пъти изтеглила сумата от общо 800 лв.

На 06.03.2018 г. Д.Т. отново се явила в ОО "АА" гр.*, където представила исканите допълнително документи, сред които и становище, заведено с вх.№ 12-00-00-868 от същата дата и декларация от посочената дата. Дала документите, заедно с поставените сред тях 800 лв. на подс.С.М.. Последният прибрал парите, след което дал на свид.Т. да подпише констативния протокол за извършената тематична проверка. В протокола било посочено, че е разписан на 28.02.2018 г. и било отразено, че през проверявания период нарушения от страна на превозвача не били допуснати. След това Д.Т. отразила в листа, на който записвала месечните разходи на дружеството, че изтеглената на 28.02.  сума от 800 лв., като дадена за "контрол ДАИ".

 

ІІІ.

Управителят на *ЕООД бил уведомен с писмо изх.№ 12-00-00-352/14 от 18.05.2018 г. на Началника на ОО "АА" гр.*, че във връзка с постъпило писмо от контролните органи на Кралство Великобритания за извършени нарушения от водачи на товарни автомобили било необходимо на 29.05.2018 г. да представи в отдела документи за дейността на дружеството за периода 01.10.2017 - 31.10.2017г. и 01.01.2018г. - 31.03.2018г.

На 29.05.2018г. свид.Д.Т., в качеството си на пълномощник на управителя на посоченото дружество и р.т.  на същото, се явила в ОО "АА" *и с надлежен протокол  предала исканите документи на свид.А.Г., като я попитала за какви точно нарушения се отнася проверката. Свид.Г. й отговорила, че за това ще бъде информирана от и.ите, на които бъде възложена проверката. Със Заповед № 346/30.05.2018 г. началникът на ОО "АА” *възложил проверката на подс.П.Т. и свид.Г.К..

На 30.05.2018 г. Т. се обадил на свид.Д.Т. същия ден да се яви в ОО "АА" гр.*. Подс. Т. решил чрез служебното си положение да си набави противозаконна имотна облага. Пристигайки на посоченото място, свид.Т. видяла, че в стаята имало само един човек, който се представил като и. П.Т.. Свид.Т. го попитала за какво нарушение се извършва проверката, на което П.Т. отговорил, че шофьорът на един от влекачите имал много нарушения и глобата щяла да бъде голяма. След това заявил, че ако свид.Т. му даде някой лев, щял да напише една малка глоба и всичко щяло да се оправи. След това казал на свидетелката, че трябвало да му занесе още някои документи и ако искала да нямат проблеми - да сложи в един плик 700 лв., с които щели да се оправят нещата и щял да напише само един акт за неизвършен технически преглед. Д. попитала защо толкова много пари, на което Т. отговорил, че трябвало да даде от тях и на началничката си. Д.Т. отново уведомила управителя на дружеството за искания подкуп от подсъдимия Т..

На 01.06.2018 г. Т. отново отишла в ОО "АА" *и дала на подс.Т. документите, сред които бил поставен и плика със сумата от 700 лв. П.Т.     взел плика, отворил го и след като видял парите в него, го прибрал заедно с тях в джоба си. След това казал на свид.Т., ако има проблеми да го потърси и той щял да съдейства за решаването им. Той й дал да подпише Констативния протокол за извършена тематична проверка от 30.05.2018 г. , в който било отразено едно единствено нарушение, а именно, че автомобил с рег.№ **** не бил преминал преглед за техническа изправност. За това нарушение бил съставен АУАН № *******, което подсъдимият Т. посочил в съставения от него КП. В листа, в който отразявала плащанията в брой за м. юни 2018 г. свид.Т. записала "1.06 ДАИ 700 лв.".

 

IV.

Управителят на *ЕООД с писмо изх.№ 12-00-00-597/35 от 12.08.2018 г. на Началника на ОО "АА" *бил уведомен, че във връзка с постъпило писмо от контролните органи на Кралство Великобритания за извършени нарушения от водачи на товарни автомобили, било необходимо на 22.08.2018 г. да представи в отдела определени документи за дейността на дружеството за периода 01.03.2018 - 31.05.2018 г.

Свид.Д.Т. на 28.08.2018 г. се явила в ОО "АА" *и предала с протокол исканите документи на свид.А.Г.. Същия ден, със Заповед № 537/28.08.2018 г. на Началника на ОО "АА" *на подс.С.М. било възложено да извърши тематичната проверка на дружеството, заедно със ст. И. Т. Н.. На същата дата, 28.08.2018 г. М., познавайки вече свид.Т., веднага й се обадил да се яви същия ден при него, в качеството й на пълномощник на управителя на посоченото дружество и ръководител на транспорта. Подсъдимият М. решил отново да си набави противозаконно имотна облага. Тъй като била още в отдела, Д.Т. отишла в стаята, в която работел М.. Той я посрещнал като стар познат и й казал: "Нали знаеш?". След това поискал свид.Т. да му донесе някакви допълнителни документи и й казал, отивайки пак при него да сложи в плик 1600 лв., ако иска да нямат проблеми. Заявил, че проблемът бил много сериозен, тъй като един от шофьорите е карал с изтекло удостоверение за психологичен преглед. М. наблегнал на факта, че глобата за това нарушение била 3000 лв., но ако Д.Т. му дадяла 1600 лв., щял да напише акт само за липсващ технически преглед, глобата за което била 50 лв. М. указал на Т. като е готова да приключат проверката да му се обади и да отиде да подпише констативния протокол.

Отново същия ден, на 28.08.2018 г., свид.Д.Т. уведомила по телефона управителя на дружеството свид.К. * за ситуацията и изтеглила чрез банковата карта, на четири пъти сумите от по 400 лв., т.е. общо 1600 лв., които да даде на подс.С.М.. След това тя се обадила по телефона на подс.М. и двамата се уговорили да се видят отново в сградата на Областния отдел. Когато пристигнала свид.Т. дала на подсъдимия М. сумата от 1600 лева, а той й дал да подпише подготвения констативен протокол за приключване на проверката. В него не били отразени констатирани нарушения, вкл. и нарушението за шофиране с изтекло удостоверение за психологичен преглед, не били направени предписания и взето отношение, а единствено дадено заключение, че предприятието работи, като се спазват всички изисквания на нормативната уредба. След това Д.Т. отразила дадената на С.М. сума от 1600 лв. в листа, в който записвала плащанията в брой през м. август 2018 г.

 

V.

Свид.Р.Д. била собственик и управител на търговско дружество Т. ЕООД.  С писмо с изх.№ 80-00-23-569 от 08.10.2018 г., връчено на 10.10.2018 г., тя била уведомена от Началника на ОО "АА" гр.*, да се яви в ОО "АА" *на 22.10.2018 г. в 11.30 ч. за извършване на проверка на фирмата на основание чл.91 ал.1, 2 и 3 вр. чл.91а от ЗАвтП. В писмото подробно били изброени документите, които следвало да бъдат представени при проверката.

На 25.10.2018г.  свид.Р.Д. *** и предала документите на свид.А.Г. с приемо-предавателен протокол.

На следващия ден - 26.10.2018 г. свид.Г. предала така получените документи на Д.Я. срещу подпис в протокола. Същия ден свид.Д. получила обаждане от мъж по телефона от номер *, който се представил като Д.Я.. Последният й заявил, че трябва да отиде в ОО "АА" гр.*, защото имало резултат от проверката. Р.Д. веднага се явила в отдела, където подс.Д.Я. й се представил. В стаята бил и колега на Я., неустановен по делото. Подс. Я. казал на свид.Д., че при проверката били установили няколко нарушения - неспазени почивки по време на движение, липса на психологически преглед на шофьорите, нередности във връзка с документацията за квалификация на водачите, за които подс.Д.Я. заявил на Р.Д., че санкциите са високи. При това положение свид.Д. попитала какво може да се направи в случая, при което Я. й казал да изчака малко и излязъл от стаята. След малко се върнал и показал на дисплея на телефон или на електронен калкулатор числото 300. Свид.Д. разбрала, че това означавало „300 лева“ и попитала кога и как да ги даде. Подсъдимият й отговорил, че можела веднага да отиде до тоалетната, без да уточнят къде да остави парите. Р.Д. оставила документацията и печата на дружеството в стаята и с личната си чанта отишла в тоалетната, която се ползвала свободно от посетителите в областния отдел. Там отброила сумата от 300 лева в банкноти от по 50 лева и ги поставила в празна кутия от цигари. Кутията оставила в тоалетната и се върнала в стаята. Казала на подс.Я., че е оставила парите в празна кутия от цигари. Тогава Д.Я. й дал за подпис изготвения констативен протокол за извършената проверка, в който било отразено, че не са констатирани нарушения и че фирмата извършва транспортната дейност съгласно изискванията на нормативната уредба. Така Д. Я., след като получил поисканата неследваща се сума от 300 лева не съставил актове за установените при проверката административни нарушения.

 

VI.

Управителят на *ЕООД бил уведомен с писмо рег. № 12-00-00-863/85 от 19.12.2018 г. от Началника на ОО "АА" гр.*, че във връзка с постъпило писмо от контролните органи на Кралство Великобритания за извършени нарушения от водачи на товарни автомобили, било необходимо на 11.01.2019 г. да представи в отдела определени документи за дейността на дружеството касаещи трима конкретно посочени водачи за периода 01.06.2018 - 30.09.2018 г.

Въз основа на това, свид.Д.Т., като пълномощник на управителя на *ЕООД и р.т. , на 11.01.2019 г. се явила в ОО "АА" *и предала с протокол исканите документи на свид.А.Г.. Проверката била възложена на свид.К.Ш. и на подс.С.М.. Свид.Д.Т. се явила на 14.01.2019 г. в ОО "АА", за което й се обадил подс.М.. Последният решил отново чрез възложените му служебно задължения да извърши проверката на дружеството, като си набави противозаконна облага. Отивайки на посочената дата, свид.Т. видяла, че в стаята били подс.М. и свид.Ш.. М. казал на свидетелката да го последва и двамата излезли в коридора. Там той казал на Д.Т., че тримата шофьори имали много нарушения и това създавало големи проблеми на фирмата. Уточнил, че щяло да има големи глоби за всички и ако Т. искала да не се стига дотам, трябвало да му даде 2000 лв. След като си тръгнала от ОО "АА" гр.*, свид.Т. се обадила на собственика на дружеството и му казала за поисканите 2000 лв. Последвала разправия между двамата, тъй като свид.К. * не желаел да даде тези пари, но заради ситуацията, в която бил поставен, впоследствие се съгласил и превел по сметката на дружеството тази сума от 2000 лв.  Още същия ден, на 14.01.2019 г. свид.Т. изтеглила от банкомат 1800 лв. Тя допълнила тази сума с още 200 лв., сложила ги в плик и се обадила на подс.М., че е готова. Той й казал да отиде при него в ОО "АА" гр.*. След като свид.Д.Т. се явила, подсъдимият М. й дал да подпише констативния протокол за извършената тематична проверка, в който било отразено, че фирмата извършвала превоз с два товарни автомобила, които не били минали преглед за техническа изправност в законовия срок, но не било отразено по-тежко нарушение. След това свид.Т. дала на М. плика със сумата от 2000 лв. За посочените по-горе две нарушения били съставени актове, но подс.М., след като взел поисканата и неследваща му се сума от 2000 лв., не съставил актове за всички констатирани от него при проверката административни нарушения. Свид.Т. записала в листа, в който отразявала плащанията в брой за м. януари 2019 г. "ДАИ - 2000 лв. - 14.01“.

VII.

Управителят на *ЕООД бил уведомен с писмо изх.№ 12-00-00-1006/62 от 27.02.2019 г., от началника на ОО "АА" гр.*, че на 15.03.2019 г. в офиса на фирмата ще бъде извършена проверка на дружеството. Със заповед № 181/15.03.2019 г., началникът на ОО "АА" *наредил комплексната проверка да извършат подсъдимите С.М. и П.Т.. Двамата решили да си набавят противозаконна имотна облага и още в началото на проверката, на 18.03.2019 г. отишли в гр.* и заявили на свид.Д.Т., че трябва да им даде сумата от 5000 лв., за да няма проблеми фирмата при проверката. Свид.Т. съобщила искането им на собственика на дружеството К. М. *. Той се ядосал и отказал да даде поисканите пари. В следващите дни М. и Т. продължавали да увещават  свид.Т. да им даде поисканата сума от 5000 лв. като й заявявали, че проверката нямало да приключи, докато не я получат. За да постигнат целта си, на 02.04.2019 г. всеки от двамата съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, съответно бланка серия А-2018 и № 260242, използвана от М. и бланка серия А и № 260276, използвана от Т., и вписали, че *ЕООД  като превозвач не е организирало работата на посочените в актовете водачи на товарни автомобили по такъв начин, че да спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., уреждащи почивките и времето за управление на превозните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилните превози, тези нарушения се наказвали с имуществена санкция от по 1000 лв. за всеки отделен случай. Същия ден и.ите С.М. и П.Т. връчили актовете на свид.Д.Т.. Поради това тя продължила да убеждава свид. *, че трябва да дадат поисканите пари, иначе проверката няма да приключи добре и накрая той се съгласил.

Така, на 04.04.2019 г. по сметката на дружеството била преведена сумата от 5000 лв., като същия и следващия ден, т.е. 04 и 05 април 2019 г., свид.Д.Т. изтеглила на 12 пъти суми от по 400 лв., т.е. общо 4800 лв. Тя ги допълнила до поисканите 5000 лв. и се обадила на подс. М., че е готова. Последният й обяснил, че трябвало да предаде парите на изпратен от тях човек на бензиностанция "Газпром", находяща се на околовръстния път на гр.*. Същия ден, 05.04.2019 г. свид.Т. отишла на указаното й място, като там пристигнал непознат за нея човек с автомобил тип "пикал" и тя му предала поисканата от подсъдимите М. и Т. сума от 5000 лв.

След получаването на парите, на 09.04.2019 г. двамата подсъдими съставили 6 броя АУАН на управителя на дружеството за установени случаи на допуснато извършване на превози с товарни автомобили, които нямали преминат технически преглед. Тези нарушения се санкционирали по чл.181 т.1 от Закона за движение по пътищата с глоба от по 50 лв. М. и Т. обяснили на свид.Т., че това се налагало, тъй като фирмата била голяма и трябвало да отразят някакви нарушения в протокола. Те съставили и Констативен протокол за извършената комплексна проверка на * ЕООД, в който било посочено, че проверката е приключена на 10.04.2019 г. Свид.Т. отразила дадените пари на подсъдимите М. и Т., като в листа за разплащанията в брой за м. април записала "ДАИ - 5000 лв. - 5.04.".

 

VIII.

Междувременно в ДАНС - Териториална дирекция *постъпила информация за неправомерни действия на длъжностни лица от ОО "Автомобилна администрация" гр.*, поради което започнала оперативна разработка. За констатациите от същата била уведомена Окръжна прокуратура – *. Били отправени искания до Председателя на Окръжен съд - * за даване на разрешения за използване на СРС. Председателят на Окръжен съд - * издал разпореждания за разрешения за използване на СРС през м.юни 2019г., като било разрешено подслушване на пт и Д.Я., включително телефоните им и на служебния им кабинет в ОО "АА" гр.*. ВДС били изготвени в края на м.01 2020г. и съответно  отразени в протоколи за изготвянето им, обособени в класифицирани *е „поверително“.

Дружеството * АД на 20.06.2019 г. чрез Изпълнителния  директор *, било  уведомено с писмо изх.№ 81-00-23-845 от 12.06.2019 г. от началника на ОО "АА" *за това, че на 17.07.2019 г. ще бъде извършена проверка на дружеството за период от една година назад. Уведомлението било предадено на свид.С.К., р.т.  на * АД. Проверката била възложена на подсъдимите Д.Я. и П.Т..

На 22.07.2019 г. в 13:47 ч. Я. се обадил на свид.С.К. по телефон с номер * и го извикал да се яви в ОО "АА" *с необходимите документи. Същия ден С.К. се явил в сградата ОО "АА" *и дал на подсъдимите Я. и Т. исканите с писмото документи и двамата започнали да ги проверяват. При проверката подсъдимите констатирали, че двата камиона, с които дружеството извършвало превози не били включени в лиценза за превоз на товари на * АД, и за тези обстоятелства не била уведомена ИА "АА". След като констатирали, че дружеството имало сериозни нарушения при извършване на транспортната си дейност, П.Т. и Д.Я. решили чрез правомощията, които имат да извършат проверката като длъжностни лица, да си набавят противозаконна имотна облага. Излизайки от ОО "АА" гр.*, свид.С.К. отишъл при баща си - свид.Х.К. и му казал, че проверяващите дружеството и.и открили доста нарушения в дейността им и имало проблем с документацията. Свид.Х.К. се познавал с П.Т. и в 14.35 ч. му се обадил от мобилния си телефон с номер * и му казал, че синът му бил притеснен. Подс.Т. му отговорил да изчака, за да могат да се нагласят работите.

На 23.07.2019г. в 15.23 ч. подс.Я. се обадил на посочения по-горе телефон на свид.С.К. и му казал, че предния ден е щял да отива при тях и го попитал дали е оправил тия работи. С.К. му отговорил, че са говорили с П.Т.. Малко след това, в 15.26 ч. свид.Х.К. се обадил на подс.П.Т. и му казал, че синът му нямал какво да им занесе, но Т. му отговорил, че трябва синът му да дойде при тях. Последният общувал по телефона и чрез приложението Вайбър с подсъдимите на телефона, който ползвал - *. От тях разбрал, че имали сериозен проблем, тъй като били намерили доста нарушения, подлежащи на санкциониране с по 3000 лева, както и било възможно и да им отнемат лиценза и единственият начин да се оправят нещата бил той да почерпи. Казали му да приготви три торби с месни произведения, произведени от фирмата, като имал предвид това което произвеждали в цеховете си, а именно салами, луканки и други месни деликатеси, както и да постави в две от торбите по един плик съдържащ по 300 лева. Свид.С.К. изпълнил поставените му условия, като приготвил три торби с месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на обща стойност 300 лева и се разбрал с подс.Т. да му се обади като е готов. В две от торбите поставил по един плик, като във всеки от тях имало сумата от по 300 лева, или общо 600 лева.

На 24.07.2019 год. в 15.04 ч. свид.С.К. се обадил от своя телефонен номер на този на подс.Т. и го попитал къде да отиде. Т. му отговорил, че те се намирали на ТЕХНОМАРКЕТ, като имал предвид магазина от веригата находящ се на "Пазарджишко шосе" в гр.*. Когато пристигнал на место, свид.К. видял, че там била паркирана служебна кола със стикери на ИА "Автомобилна администрация".

В 15.16 ч. С.К. отново се обадил на телефона на подс.Т. и му казал, че ги е видял и отива при тях, забелязал и втори човек в автомобила на дясната седалка, който оприличил на подс.Д.Я.. Свидетелят спрял зад тях и оставил в багажника на автомобила на подсъдимите подготвените дарове, след което потеглил.

Междувременно при приключване на проверката двамата подсъдими отразили в съставния КП с рег.№ 81-00-23-845/24.07.2019 г., че не са налице нарушения на * АД. В протокола те отразили, че не са констатирали нарушения и съответно не дали предписания, като в т.11 от протокола посочили, че "фирмата извършва превозите на товари за собствена сметка съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.". Подсъдимите с оглед тези констатации казали на свид.С.К. да изхвърли върнатите му документи, които бил представил при извършване на проверката.

 

Във връзка с получения в ИА "АА" - София сигнал от ДАНС, през м. септември 2019 г. екип от Главна дирекция "Автомобилна инспекция" към агенцията в състав свидетелите А.Т. и К.П. извършили повторни проверки на транспортните предприятия относно дейността на длъжностните лица от ОО "АА" - *, които били извършили първоначалните проверки. Свид.П. изпълнявал длъжността *, а Т.  - * в ГД „Автомобилна инспекция” към ИА "Автомобилна администрация".

За констатациите от проверката бил изготвен доклад до Заместник председателя на ДАНС, видно от който служителите на ГД "Автомобилна инспекция" установили множество нарушения в дейността на служителите на ОО "АА" гр.*, сред които тримата подсъдими.

Бил изготвен и Доклад до Изпълнителния директор на ИА „АА“ гр.София с рег.№ 11-06-6735 от 03.10.2019г. в който двамата свидетели отразили установеното от тях.

За * АД те констатирали, че превозвачът извършвал транспортна дейност за собствена сметка с 2 бр. товарни автомобили над 12 тона с рег. №№ * и *, като същите не били включени в лиценза на дружеството от 30.10.2017 г., което било нарушение по чл.12б ал.10 от ЗАвтП и чл.96в ал.1 от ЗАвтП, за което се предвиждало издаване на Акт за установяване на административно нарушение. Тази констатация била направена и по-рано от двамата подсъдими Т. и Я. пред свид.Ст.К., но съответно не била вписана в съставения от тях КП с рег.№ 81-00-23-845/24.07.2019 г. Наказанието за това нарушение било глоба в размер на 1500 лв.

При повторната проверка от свид.П. и Т. свид.С.К. представил копие от свидетелство за регистрация на МПС с рег. № *, което било дерегистрирано в частен имот на 18.12.2017 г. от органите на МВР и договор за покупко-продажба на МПС с рег. № * от 25.02.2019 г. за което „Автомобилна администрация“ не била уведомена за промяната на тези обстоятелствата по лиценза. Освен това превозните средства били включени в протокола от извършената проверка от подсъдимите Я. и Т., като било отразено, че същите „не се движат“ /т.13 л.37 дос.пр./, а е следвало на предприятието да бъде съставен акт за това, че не са изпълнили задължението си да уведомят ИА "АА" за промяна в обстоятелствата, а именно, че едното МПС е дерегистрирано, а другото МПС е продадено. Горното представлявало нарушение по чл.79 ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и следвало да бъде съставен АУАН, като по чл.105 ал.1 от ЗАвтП, се предвиждало наказание глоба в размер на 200 лв.

При проверката, свид.П. и колегата му Т. архивирали информацията от паметта на тахографите и картите на водачите на място в базата на фирмата и чрез анализ установили, че до момента на тяхната проверка информацията от товарните автомобили с рег. №№ * и *, както и от картите на водачите, не била архивирана и не била съхранена. Това било нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвтП, за което следвало да се състави АУАН, а съгласно чл.104 ал.7 от ЗАвтП била предвидена за това нарушение имуществена санкция в размер на 5000 лв. Свид.К.П. установил, че в издадения от П.Т. и Д.Я. протокол за извършената първоначална проверка било отразено, че товарен автомобил с рег. № *, собственост на * АД бил оборудван с дигитален тахограф /т.13, л.37 от дос.пр./.

При поискване на протокола за заверка на тахографа се установило, че МПС било оборудвано с аналогов тахограф. По този начин установили разминаване между попълнения при първоначалната проверка протокол от двамата подсъдими с действителното положение. Наред с това, в протокола от първоначалната проверка подсъдимите били записали, че са били проверени 179 бр. тахографски листа. Последните били поискани за представяне в хода на проверката от свид.К., но той им казал, че не разполага с нито един такъв тахографски лист. Така било установено нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвтП, за което не бил съставен АУАН от Т. и Я.. За това нарушение, съгласно чл.104 ал.7 от ЗАП, се предвиждало наказание глоба в размер на 5000 лв.

При повторната проверка не била представена от превозвача чрез  свид.С.К. нито една заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът за проверения период от 01.08.2018 г. до 30.05.2019 г. съгласно чл.18 т.4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Това били заповеди на управляващия фирмата, в случаите на превози за собствена сметка, при които шофьорът следвало да е назначен на трудов договор, не се попълвали пътни листове, не се попълвали и товарителници, а единствено се издавала въпросната заповед. Това неправилно водене, съставяне и съхраняване на документацията било нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАвтП, за което се предвиждало според проверяващите свидетели Т. и П. издаване на Акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление за глоба в размер на 200 лв.

При проверката свид.П. и колегата му поискали дневниците за извършени предпътни технически и предпътни медицински прегледи, както и книга за извършени инструктажи съгласно изискванията на Глава трета „Организация на обществен превоз на товари”, чл.87а и чл.88 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. Такива дневници и книга също не били представени от свид.С.К., което било нарушение на чл.87а ал.5 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. За същото била предвидена санкция по чл.96 ал.5, т.1, б.А от ЗАвтП, в размер на 1000 лв., отнасяща се за предпътен технически преглед. За нарушение за предпътен медицински преглед по чл.88, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ също се предвиждала санкция по чл.96 ал.5, т.З от ЗАвтП в размер на 1000 лв. Относно книгата за инструктаж, липсата й съставлявало нарушение на чл.10, параграф 2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за което се предвиждала санкция по чл.104 ал.5 от ЗАвтП в размер на 2000 лв.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Доказателствената обезпеченост на приетата за установена фактическа обстановка ще бъде анализирана хронологично съобразно предходното изложение:

 Качеството на длъжностни лица на тримата подсъдими се извежда от приложените в том 3 л.12-15, л.22-26, л.51-54 длъжностни характеристики и данните по делото за трудовата им ангажираност към държавно предприятие Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с териториално подразделение  - Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.*. Тези факти не се и оспорват. И тримата подсъдими в инкриминирания период са заемали длъжността *  в Областния отдел в *към ИА „АА“ . Приложените по делото доказателства са в тази насока - Заповед № */24.06.2015 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", от която е видно, че М. е бил преназначен на длъжността * в Областен отдел „Автомобилна администрация“ *към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С.М. на 18.09.2015 г. Е подписал длъжностна характеристика за длъжността „*“. Видно от Допълнително споразумение № */10.09.2015 г. подс.Т. е бил преназначен от длъжност "*" на длъжност "*" в Областен отдел „Автомобилна администрация“*към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на 10.09.2015 г. подписал длъжностна характеристика за посочената длъжност. Видно от Заповед № */24.06.2015 г. подс.Я. е бил преназначен на длъжността "*" в Областен отдел „Автомобилна администрация“ *към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на 18.09.2015 г.  подписал длъжностна характеристика за длъжността „*“.

Според длъжностните характеристики, подписани от тримата подсъдими основната цел на заеманата от тях длъжност била извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията и извършване на административно обслужване при осъществяване на функциите на областния отдел, изчерпателно посочени като нормативна уредба в описаните по-горе факти към момента на инкриминираните деяния. И.ите извършвали проверки на пътя и в предприятията въз основа на дадените им за това правомощия със закон /ЗАвтП, ЗДвП, ЗУО/ и международни спогодби / АDR, ИНТЕРБУС, АТР, АЕТR/. Контролните органи следвало да дават предписания за спазването на вътрешната и международна уредба, да съставят актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, регламентирано в чл.92 ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Контролът по чл.91 ал.1 от ЗАвтП се осъществявал чрез ИА "Автомобилна администрация". Служителите на агенцията, осъществяващи контролните функции можели по силата на чл.91 ал.3 от ЗАвтП да  изискват от водачите и превозвачите за проверка документи, свързани с превоза на пътници и товари и при необходимост да ги задържат; да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите. По този начин фактически тримата подсъдими упражнявали правомощията си, предвидени в посочената законова регламентация.

 

І.

Свидетелката А.Г. работела като * в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – *, до месец юни 2019 г., след което била назначена временно да изпълнява длъжността * и по този начин имала поглед върху работата на всеки един от подсъдимите, чиито задължения включвали осъществяване на контрол на пътя, на превозните средства, участия в извънучебни форми и контролни проверки на фирми, свързани с различни видове транспорт. Показанията на свид.А.Г. се ценят изцяло от настоящия състав на съда, той като са обективни, като в голямата си част са съответни и на визираното в закона, тъй като самата тя с оглед служебните функции, които е имала, разказа пред съда за компетенциите на работещите в Автомобилната администрация, видовете проверки, които се извършвали и практически установените правила за работа в областния отдел. Същата  изяснява, че част от контролните проверки се извършвали  непосредствено на пътя, а другите се осъществявали в съответните предприятия. Проверките бивали комплексни и тематични. Комплексните проверки обхващали цялостната дейност на фирмата за определен период от време. При тематичните проверки се извършвал контрол по точно определени критерии, които принципно стартирали по сигнал на засегнато лице. Комплексните проверки се извършвали на всеки 2-3 години. Свидетелката изяснява, че на всеки три години най-късно се извършвали комплексните проверки, а ако имало постъпили сигнали или жалби, се извършвала в съвсем кратък период от време конкретна проверка, която от тематична можело да прерастне и в комплексна. Проверките се извършвали от двама и.и като екип, които се  сформирали на ротационен принцип, съгласно седмичен график и в деня на проверката се определяло кой екип коя фирма ще проверява. Документите се изисквали предварително от фирмата и след като се предоставяли, се давали за проверка на екипа от и.и, които били по графика тогава, за да бъде извършена проверката. И.ите, извършващи проверката, установяли дали има нарушения или не, като можело да правят преценката дали да се състави АУАН или да се  направи препоръка. Към инкриминирания период, съгласно заповед на Министъра на транспорта, имало определени няколко лица, които можели да издават наказателни постановления - Началника на областния отдел, както и Главният и.. Проверките на лицата, притежаващи под 10 броя превозни средства се извършвали в отдела, а тези над 10 МПС – по място на извършване на дейността на провяваното дружество, съгласно указание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

         Така, приложените в том 3 - л.114 и сл., л.140 и сл. от досъдебното производство писмени документи в оригинал и копие формират доказателствения извод за възложена за извършване цялостна проверка на дейността на *ЕООД за една година назад, независимо, че е стартирала по сигнал (л.140 т.3 дос.пр.), или т.нар. комплексна проверка съгласно установения ред за провеждането им от длъжностните лица и.и, за което даде показания свидетеля А.Г.. Изпратеното до ръководството на горепосоченото дружество писмо сочи, че същата щяло да бъде извършена на 01.06.2017г. по неговото  седалище в гр.*, съобщението за което било получено на 11.05.2017г. (л.114, 115 т.3 дос.пр.). Съгласно изготвеното и приложено в том 3, л.111-112 дос.пр. нотариално заверено пълномощно представляващия *– нидерланският гражданин * /л.556 съд.пр./  упълномощил свид.Д.Т. да го представлява пред съответните органи, в т.ч. и при извършваните контролни проверки.

Проверяващи в този случай били подсъдимите С.М. и Д.Я., защото те били определени по график, съгласно изясненото от свид.Г.. Именно те се явили и в офиса на фирмата в гр.*, когато започнала проверката на 01.06.2017г. На работа в офиса били свидетелите Т. и Д., като първата изпълнявала длъжността р.т.  и движела дружествените работи в тази област, а Д. работела като о.т., която се занимавала предимно с оформянето и воденето на документооборота в дружеството. Поради това подсъдимите предимно общували с Д.  Т., но случващото се помежду им ставало достояние на Д., чиито трудови функции с Т. били функционално обвързани, като теглените пари от банкомат във връзка с дейността на дружеството се отразявали в т.нар. „Cash book“ – дневници за разплащания в брой, които се водели от свид.Д..

За поисканите дарове в пари, изтъкнатите причини за това от подсъдимите, че имало „нова тарифа“ и даването им, разказва свид. Т.. Същата признава, че първоначално поисканите „подаръци“ не били уточнени като стойност и поради това те с Д. приготвили по един плик за всеки от М. и Я. с по 1000 лева, след което последните изразили несъгласие и поискали още 3000 лева общо. За тези факти се наложи прочитане показанията на свид.Т., дадени на досъдебното производство на л.26 том 1 на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК поради неясното им изложение пред разследващия орган по настояване на защитата на подс.Я., със съгласието на всички страни. Свидетелката недвусмислено уточни, че първият път е дала по 1000 лева на двамата подсъдими, като са теглени общо 2000 лв, независимо каква сума е имало в банковата сметка, дори и тя да е била 3000лв не означава, че са изтеглили 3000лв.и самата тя поясни, че не е имала предвид други факти пред разследващия орган, несъответни на изложеното от нея и пред съда. Поради това съдът кредитира изложеното от свидетелката за тези факти и на съдебното следствие и пред разследващия орган поради липсата на противоречие, което бе изяснено след прочитане на предходните й показания.

Втората сума по искания подкуп от общо 5000 лв.по този пункт на обвинението се установява също от изложеното от свид.Т. пред съда, която тя предоставила на двамата подсъдими в общ размер на 3000 лв., изпратени по свид.М.А. по заръката на подс.М.. За тези обстоятелства Д.Т.  разказа подробно, свободно, детайлно и хронологично. Същевременно този факт се отрича както от подс.М., така и от свид.А.. На първо място следва да се посочи, че  никъде в обвинението не се твърди, свид.М.А. да е бил наясно със съдържанието на въпросния плик, което знание същият настойчиво отрича, домогвайки се да установи, че всъщност е предавал документи и то неколкократно. Обвинението обхваща несъзнаваното му посредничество за получаване на инкриминираната сума от 3000 лв. Наред с това този свидетел се познава, както с подс.С.М. така и със свид.Д.Т. и това е видно и от показанията на двамата свидетели и от обясненията на подс.М.. А. не отрича, че в дейността им се е налагало да обменят документация, като отрича в процесния случай за това да е бил изпратен и от подс.М.. Същевременно свид. Т. в показанията си на съдебното дирене сочи, че процесното посредничество  е било осъществено именно чрез  свид.А., както и разграничава този случай от подобен такъв, при същия механизъм на действие от страна на подс.М., но с изпратено друго лице, вече непознато за нея, за което ще стане реч след малко при обсъждане на пункт VІІ от фактическата обстановка. Липсва каквото и да е основание свидетелката, представляваща *ЕООД, произволно или с какъвто и да е мотив да замесва в престъпната схема на подсъдимите своя колега М.А., с когото са в нормални колегиални отношения. Показанията й в тази насока се кредитират напълно. Обстоятелствата на тази тема, които лично е възприела, тя пресъздаде пред съда в свободния си разказ в с.з. от 17.02.2021г.с необходимата яснота и последователност, небудещи съмнение за евентуална недостоверност. Вярно е, че точно година по-късно – в последното по делото съдебно заседание, поставена в очна ставка със свид.А., тя заяви, че вече не помни, тъй като е боледувала продължително  в началото на 2022г. Липсата на спомен една година след дадените предходни показания пред съда и отнасящи се за факти, случили се преди близо 5 години назад във времето, според настоящия съд не опровергава заявеното от нея на 17.02.21г. Т.е. това, че тя с напредване на времето не помни дадено събитие не означава, че в предходния епизод от време,  не е помнела въпросното събитие или че за него тогава си е измисляла. Прочее притеснението на свидетелката, както от подсъдимите в съдебната зала, така и от  колегата й А. бе осезателно, което бе заявено от нея и в заседанието от 17.02.2021г. Отделно от това същата поясни в очната ставка, че когато са се предавали документи това е ставало в обикновени наелонови джобове, а парите в този случай, видно от показанията й са били в запечатан непрозрачен плик.

Разпитан пред съда за тези обстоятелства свид.А. заявява, че познава и тримата подсъдими и че е случвало да им носи пликове или джобове с документи във връзка с транспортната дейност както на дружеството, в което работи, така и на свои колеги, в частност по поръчение на свид.Т., която нарича *. Поради констатирано от съда съществено противоречие със заявеното от него на досъдебното производство, по искане на прокурора и по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха приобщени в с.з. от 08.07.2021г. показанията му, дадени пред разследващия орган за фактите по нарочно предаден плик на подс.М. и то по негова заръка, за което подробно е разказал в началото на наказателното производство. Настоящият съд кредитира именно тези показания на свид.М.А., тъй като освен, че са депозирани по-близо до разследваното събитие, на разпита не са присъствали подсъдимите, които са негови познати. От една страна, обаче свидетелят М.А., обяснявайки констатираното противоречие, сподели че няма спомен да е говорил такива факти, а от друга - отдава несъответствието с  продължителния му разпит в полицията, което на свой ред противоречи на опита му да прокара идеята, че такива факти не е споделял и явно те са били изфабрикувани от разследващите органи. Защото така излиза, че или изобщо прочетеното в с.з. не е било съобщено от него пред разследващите органи, или е свидетелствал в прочетената насока, защото е бил притиснат. Но това реално са две тези, при които всяка една  изключва другата, а свидетелят ги сочи заедно. Поради това съдът приема, че твърдението му е недостоверно и оприличава на неуспешен опит да защити тезата си пред съда в полза на подсъдимия М..

От друга страна показанията на свид.А., депозирани на досъдебното производство в прочетената им част, напълно съответстват със заявеното за същите факти от свид.Т. пред съда през м.02 2021г. Поради това тези му показания се ползват при постановяване на присъдата, защото съдът прие за достоверно заявеното от свид.М.А. на досъдебното производство пред разследващия полицай на 30.10.2019г. /л.75 гръб дос.пр. том1 /, в то конкретно за следните факти - че е имало един случай, в който взел от * плик – непрозрачен – бял, без да му е ясно съдържанието, което предал на С., защото последният го помолил да му свърши работа. Единственият извод тук, който може да се направи е, че не се касае за предаване на документи, касаещи проверката, защото такива не се предават чрез посредници и при конспиративност, нито по инициатива на контролния орган, което е абсолютно нелогично до степен на изключено да праща негов познат, зает в частния сектор в транспортна фирма, молейки го да му „свърши работа“.

Наред с това, видно от изготвения протокол за извършено процесуално-следствено действие РАЗПОЗНАВАНЕ в хода на досъдебното производство /том.1 л.74 дос.пр./ още на 30.10.2019г. свид.Т. посочила лицето М.А. като този, на когото е предала плика с подготвените пари в размер на 3000 лева като втори транш от дара от общо 5000 лева за извършената от подсъдимите М. и Я. „услуга“. Коментираното процесуално действие е извършено при спазване правилата на процесуалния закон, като преди това тя е дала описание на лицето и по какви критерии би го разпознала.

Показанията на свид.Ж.Д. и *  са съответни на заявеното от свид.* относно исканите от проверяващите суми за „подаръци“, тяхната стойност, както и начинът на теглене на сумите от банкомат след предварително съгласуване със свид.*. Последният в разпита си пред съда потвърждава установеното за упълномощаването на свид.Т. и заетостта й в управляваното от него дружество досежно въпросите по транспортната дейност, че била м.у. на офиса в *, както и за факта че тя му се е обаждала винаги за необходимостта за теглене на суми от банкомат и за вида и естеството на заплащаните разходи, след които и тези по предоставените дарове на проверяващите от автомобилната администрация, които той нарича плащания в кеш в границите между 200 и 2000 евро, за да оправят „грешките“ в дейността на дружеството. Същевременно диференцира регламентираните към агенцията плащания за глоби, които се извършвали предимно по банков път. Свидетелят е категоричен, че вярва на 100 % на своята служителка, включително че сочените от него кешови плащания действително са се осъществявали за подкупване на подсъдимите, независимо че той не ги познава и не е контактувал с тях, нито е присъствал на извършването проверки, тъй като не владее български език, нито пък те – английски.

Поради липсата на спомен  и в тази връзка констатирани противоречия със заявеното от * пред съда, в хода на съдебното дирене с определение по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК, съставът на съда приобщи показанията на този свидетел на л.46-гръб, том 1 от дос.пр., последните два абзаца относно подробно разказаното от  него за извършената комплексна проверка през м.май 2017 г. по п.I от фактическата обстановка - конкретно за проведената между него и свид.Т. комуникация и дадените суми пари на проверяващите.   Свидетелят потвърди изцяло предходните си показания, като уточни, че сумата е била 5000 лева равняваща се на около 2500 евро и именно тези предходни показани в тази част се кредитират и от съда, тъй като са депозирани в по-близък до процесния случай период от време и са съответни на разказаното от свидетелите Т. и Д.. Показанията на свид.* за горепосочените факти се ползват с доверие и относно последващите инкриминирани проверки на подсъдимите.

При постановяване на присъдата съдът ползва в пълнота и показанията на свид.Д., която в периода на обвиненията работела като о.т. в *ЕООД. У свидетелката е оставил ясен отпечатък поведението на подсъдимите по този пункт от обвинението, които през месец май 2017г., след като Т. се била върнала от майчинство, посетили офиса на дружеството в *, като тя описва пред съда и предприетите от тях действия, обективиращи исканите облаги и впоследствие получаването им. Макар че същата пряко не е общувала с тях, това логично те извършвали при конспиративност с колежката й Т., свид.Д. била наясно с исканите суми и тяхната стойност, защото лично ходела и тя до банкомата да тегли пари, а в случая първоначално те двете били дали 2000 лева, защото така решили, които впоследствие допълнили до общо 5000 лева в хода на проверката, тъй като се оказало, че първоначалната сума не била достатъчна. С Д. колежката й Т. обсъждала и затруднената, ситуация, в която били поставени и следвало да обяснят и пред шефа им *. Свидетелката не е наясно с конкретните нарушения и констатации по проверката, тъй като това е частта, касаеща ръководството на транспортния ресор, за който отговаряла Т.. Но до свид.Ж.Д. е станало достояние твърдението на подсъдимите, че нарушенията били големи и следвало да плащат огромни административни наказания. Самата Д. била заета в областта на административното ръководство в офиса и постъпващата и изходящата кореспонденция. Именно поради това свидетелката потвърди пред съда, че са били записвани в нарочна тетрадка всяко даване суми, вкл.и за подкупите, тъй като за тях били правени кешови тегления, които е следвало да обосноват пред ръководството. Въпросната „документация“ тя предала на разследващите органи още в хода на разследването, като впоследствие кешовите дневници започнала да води и в табличен вид, което е видно в том 1 от дос.пр. Предявени й в съдебно заседание съответните листове и   вписаната в тях информация свидетелката потвърди, че касаят заявените от нея факти по съставянето им, воденето им и предаването им на разследващите органи.

Обстоятелствата за това, че суми се теглили от банковата сметка посредством дебитни карти след  предварително уведомяване и съгласуване с управителя, както се посочи и по-горе, се извлича непротиворечиво от заявеното за тези факти от свидетелите *, Т. и Д., както вписаните в тефтера суми по направени разходи и приложените копия на банкови извлечения. Същите се съдържат в том 1 от досъдебното производство, издадени от Прокредит Банк, и се кредитират напълно. Следва да се посочи, че  информацията по съдържание като размер на теглените средства е идентична и съответна на разказаното от същите свидетели, както и на отразените кешови плащания „за ДАИ“ във въпросните  листове, предявени им на съдебното следствие. Те са съответни и на времето, през което е била извършена проверката от органите на автомобилната администрация.

Що се касае до първоначално посоченото от свидетелката Д., че при първата проверка през м.май 2017г. като част от проверяващите се е явил и подс.Т., съдът намира това твърдение за преодоляно чрез прочитане показанията на свидетелката, дадени на досъдебното производство. В крайна сметка същата не еднократно е записвала във въпросния тефтер различни суми и при различни проверки и ситуации за всеки от тримата подсъдими, които познава и посочи в съдебната зала. Именно поради тези съображения, съдът при постановяване на присъдата прие за достоверно посоченото от тази свидетелка пред органа на досъдебното производство в разпита й за тези обстоятелства от 03.10.2019 г., на лист 30, последен абзац и на гърба на същия лист от том 1-ви на досъдебното производство относно кои служители на ДАИ са идвали във връзка с комплексните проверки съответно през 2017г. Свидетелката тогава посочила подсъдимите  М. и Я. и разказала как предимно са разговаряли „насаме“ с колежката й Д.Т.. Самата Д. резонно обоснова заблуждението си с изминалия период от време.

         В унисон с установеното за коментираните факти е и отразената информация в приложените по делото разпечатки на теглените суми от банкоматните устройства, което се установи, че се е налагало за тегления в брой за текущи нужди по транзакции, които не се осъществявали по банков път.   Видно е, непротиворечиво на изложеното по тази част на обвинението от *, Т. и Д., че в том 1 от дос.пр. на л.99 на 02.06.2017г. са били изтеглени общо 2000 лв. чрез отделни транзакции, а впоследствие, на 22.06.2017г. – още 2940 лв. /том 1 л.97 дос.пр./, които съответстват на подготвяната  и допълнена втора сума от 3 000 за да бъде предаден въпросният плик на свид.А. по поискания дар от двамата подсъдими. Така и във времево отношение е налице съвпадение в действията както на подсъдимите, така и на свидетелите, обслужващи техните искания. След предадените пари, на 29.06.2017г., бил съставен КП  /том 3, л.101-107/, с което била приключена извършваната от М. и Я. комплексна проверка на *ЕООД. Същата завършила с издаване на общо 6 бр.АУАН, приложени в том 1 л.29 /в полиетиленов плик/ от дос.пр. с №№ 238313, 238314,  238321, 234829, 234875, 234880. Въз основа на тях били издадени съответно 6 бр. НП с №№ 36-0000363, 36-0000364, 36-0000365, 36-0000362, 36-0000366, 36-0000367, всички от дата 30.06.2017год. с минимални глоби от по 50 /петдесет/ лева на управителя на дружеството – свид.*, за това, че превозните средства не били представени за провеждане на задължителен преглед за техническата им изправност в срок, което е нарушение по чл.147 ал.3 т.4 вр. чл.181 т.1 от ЗДвП  за всяко от тях или за цялата проверка административните наказания били общо в размер на 300 лева. Видно е, че посочените актове са издадени в хода на процесната комплексна проверка и са съставени от подсъдимите М. и Я. по 3 бр., както следва: с №№ 238313, 238314 и 234829 от М., а останалите с №№  238321, 234875, 234880 - от Я., съгласно правомощията им по закон да съставят актове за установени административни нарушения. По този начин те не съставили актове за всички констатирани нарушения, както заявили на свидетелките Т. и Д., че се предвиждали по-сериозни санкции, в каквато връзка поискали „подаръци“ и така намалили размера на санкциите, които можело да бъдат наложени на *ЕООД. Така заявеното от М. и Я. е установено по делото като факт. Как този факт намира отражение на обвинението от правна страна и с оглед  направените в тази насока възражения на защитата за неконкретизирани по-тежки нарушения, съдът ще обсъди по-долу.

 

II.

Приложените в том 3, л.174 и сл. от дос.пр. документи обосновават извършването на проверката на *ЕООД, като с приемо-предавателен протокол от 27.02.18г. свид.Д.Т. предала поисканите с писмото документи на свид.А.Г. /л.182 т.3 дос.пр./, а последната съобразно процедурите, изяснени и чрез собствените й показания /обсъдени по-горе и кредитирани от съда/, със Заповед № 175 били определени на 28.02.2018г. за проверяващи свид.К.Ш. и подс.С.М. /л.181 т.3 дос.пр./.

Свид.Д.Т. пред съда заяви, че няколко месеца след голямата проверка през 2017г. имало друга по-малка, свързана с оплакване при извършваните превози на работещите при тях водачи на МПС в чужбина - основно в Англия, при което била изпращана информация в Министерство на транспорта, за проверка от Автомобилна администрация относно въпросното транспортно средство, като такива проверки дружеството е имало няколко в процесния период. През 2018 г. получили писмо по пощата, както обикновено, да се явят на определена дата, в определен час в „Автомобилна администрация“ и да  носят документи на определено превозно средство и данни за шофьорът, който е управлявал това превозно средство,  без да е уточнено в писмото какво било нарушението и по каква причина била предизвикана проверка. По думите на свидетелката Т. обикновено ставало въпрос за превозно средство, тип влекач. Тя приготвила документите в една папка, за влекача и  за шофьора и ги занесла в ОО „АА“ първоначално при главния и. /свид.Г./, която назначила кой да извърши проверката, разпределяйки я на даден и.. На свидетелката Т. в съдебното заседание й бе предавен констативен протокол за  извършена тематична проверка, приложена на лист 174-178 в том 3 от ДП, както и приемо-предавателен протокол от 27.02.2018 г.на л.182 том 3 от ДП, от които е видно, че  проверяващи си били служителите в случая Ш. и М., констатирано и от свидетелката, като тя потвърди, че на предявения й документ се е подписала и на 27.02.18г. е представила необходимите документи за проверката. Свид.Т. заяви, че въпросната проверка била приключила без нарушения на 01.03.2018г. в показанията си Д.Т. обобщи т.нар. от нея „по-малки“ /тематични/ проверки, които били неколкократни в годините назад, и за които също давала „подаръци“, съгласувани с *, потвърдено и от него в разпита му, но в по-малки размери между 500 лв. и 1100лв., за които отново теглила пари от банкомат. Поради липсата на по-обстоен спомен за тази проверка и интересуващите обвинението подробности, съдът на основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, без съгласие на подсъдимите и защитниците им, прочете показанията на свидетеля Т., дадени в протокол за разпит от 07.11.2019 г., от лист 80- до л.81 гръб без последния абзац от том 1-ви, дос.пр. за обстоятелствата във връзка с извършени проверки на дружеството през 2018 г. и месец януари 2019 г.по искането на прокурора. Следва да се посочи, че свид. Т. потвърди напълно прочетеното й, като обясни, че в хода на разследването е била разпитвана на няколко пъти, за което с оглед периодите интересуващи разследващите, тя е носела съответните документи и си е припомняла обстоятелствата по тях, а пред съда не била подготвена с наличните при нея документи, свързани с тези проверки, тъй като не е знаела, че отново ще следва да разказва за тях с нужната конкретика. Тук следва да се посочим на отправените критики от страна на защитата за начина на провеждане на разпитите на свидетелката, за което е била викана за всеки случай поотделно, че това по никакъв начин не се отразява на достоверността на излаганите от нея факти. Дори напротив логично е същата да не помни с нужната острота сходни факти от подобни проверки и то от миналото, свързани с ежедневната й работа. Точно поради това  НПК допуска използването на бележки от свидетеля при неговия разпит (чл.122 ал.1).

Приобщените по този ред показания на свидетелката за тези обстоятелства съответстват на всички писмени доказателства, както и на заявеното за същите  факти от свид.Д. и *, които също манифестираха пред съда знание за т.нар. по-малки проверки, при които и даровете били в по-малки размери. Същевременно разказаното от свид.Т. съвпада с приложените в том 1 л.101 от дос.пр. разпечатки за банковите тегления, като на 28.02.18г. в периода на проверката е изтеглила на два пъти по 400 лв или общо 800 лв. Свид. Т. посочва, че за извършване на проверката е бил определен и свид.К.Ш., което отново се подкрепя от приложената в том 3 дос.пр. писмена документация по образуването, движението и приключването на тази тематична проверкаа. И в този случай Т.  е комуникирала с подс.М., уверявайки я, че са налице сериозни нарушения, и при конспиративност, извън кабинета и в отсъствие на другия проверяващ, й поискал инкриминираната сума пари по това обвинение – 800 лева. Наред с това по искания от подсъдимия именно начин сумата е била предадена, а самата проверка е приключила успешно за дружеството. Бил съставен АУАН за липса на извършен технически преглед за превозното средство влекач. Освен това, в тефтера за кешовите плащания свид.Д. отразила платена сумата от 800 лева на 28.02.2018г. с основание „контрол ДАИ“ /л.36 т.1 дос.пр., които по нейното изявление пред съда, след това започнала да описва и в табличен вид - л.83 т.1 дос.пр./. По този начин изясненото от свид.Д.Т., макар и по реда на чл.281 ал.4 от НПК с оглед разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК не е изолирано, а подкрепено с други доказателства по делото. То е съответно и на  показанията на свид.Ш., чиито разказ касае именно тази проверка, но на когото явно не са станали достояние действията на колегата му М., именно поради описания във фактическата обстановка конспиративен начин, описан от свид.Т. пред органите на досъдебното производство,  а и в крайна сметка, ако това му е било известно, той има право да не отговаря на въпроси, които биха го уличили в извършване на престъпление и такива отговори няма  отразени в съдебния протокол. Относно проверката, извършена от него и подс.С.М. в началото на 2018г. свидетелят потвърждава, че касаел липсата на технически преглед на МПС, като същата приключила с акт, предвиждащ към онзи момент наказание от 50 лева. Същият потвърди подписването на съставените протоколи и други актове в тази връзка, предявени му в съдебното заседание. Показанията на свид.Ш. се кредитират и за фактите, които разказа пред съда, относно видовете проверки, образуването на административната преписка при тях, разпределянето й на проверяващите и начина на работа, изяснени и от свид.Г..

 

III.

Този пункт от обвинението касае деяние, свързано с обстоятелства по  извършена проверка в края на м.май 2018г., за което се съдържат ползвани от съда писмени доказателства, приложени в том 3 л.160 и сл. от дос.пр. По същия начин като предходното изложение свид.Т. получила писмо да се яви в ОО „АА“ за извършване на тематична проверка отново за извършени нарушения на водачи на МПС във Великобритания, работещи в *ЕООД /л.168 т.3 дос.пр./. Видно от иницииращото проверката писмо то е било съставено на 18.05.18г., в което се изисквало на 29.05.18г. ръководството на *да представи в отдела необходимите документи за проверката. Отново същите били предадени с приемо-предавателен протокол /л.167 т.3 дос.пр./ на свид.Г. от страна  на свид.Т., а със Заповед от 30.05.18г. първата определила за проверяващи подс.П.Т.  и свид.Г.К. /том 3 дос.пр. л.166/. Още при явяването на свид.Т. при подс.Т. същият я уведомил за сериозността на положението и че водачът имал големи нарушения и глобите щели да бъдат високи, по който начин поискал да му се даде противозаконно облага и респективно я е приел по описания от Т. начин. Фактите се извеждат от показанията на свид.Т., прочетени и приобщени в хода на съдебното дирене чрез прочитането им поради липсата на детайлен спомен и поради същите причини, които се посочиха и по-горе – еднотипността на извършваните тематични проверки откъм фактология, а от друга – еднотипността на подхода на подсъдимите, които са били определени за проверяващи към осигуряване на неправомерните дарове и тяхното  получаване, еднотипността при приключване на съответната проверка – отразяването, че същата приключва единствено с акт за нарушение за неизвършен технически преглед, който се санкционира с имуществено наказание в минималния размер от 50 лв. И тук четените показания на свид.Т. са подкрепени с предявените й писмени доказателства, доколкото същата заяви пред съда, че липсата на подробности в разказа й се дължат на неподготвеността й със съответните записки от нейна страна и съставената документация по случая, която била вече представила на досъдебното производство.

Поисканият дар в случая се установява, че е бил в размер на 700 лв, който е бил предаден на подс.Т. на 01.06.2018г. при приключването на проверката с благоприятния за *резултат, както описания по-горе– съставен АУАН № 247350, което е видно и от съдържанието на съставения от подсъдимия констативен протокол /л.164 т.3 дос.пр./, като така констатираното нарушение за непредставяне на ППС на ГТП се санкционира с глоба 50лв.на основание чл.181 от ЗДвП. Наред с това, в дневника за кешовите плащания, тя и колежката й Д. отразили процесната сума като разход /л.35, л.85 т.1 дос.пр./. В същия дневник е отразена и платена глоба от 50 лв. на 12.06.

Относно възражението на адв.Р. в съдебните прения /л.796 гръб  от съд.пр./, не може да се обоснове извод, че доказателствата сочат дата на получаване на дара на 10.06.2018г. за дадените на подс.П.Т. 700 лева, което противоречи на обвинението това да е сторено на 01.06.2018г. По този начин защитата прави обструкции за доказаността на деянието по този пункт от обвинителния акт и го извежда от заявеното от  свид.Д. пред съда в с.з. от 17.02.2021г. /л.630 първи ред съд.пр./. Свид.Ж.Д. не е сочела по личен спомен кои суми на кои дати точно са били предоставени  на подсъдимите, но потвърди отразената информация в предявените й документи в съдебното заседание и поясни, че тя ги записвала и представила на разследващите органи, както и че разходът, отразен в тях сочи датата, на която е бил направен. В протокола от съдебното заседание недвусмислено е посочено, че на свидетелката се предявява л.35 от том 1 от  досъдебното производство. В този документ е посочена дата 01.06. Ясно е, че свид.Д. или сама е объркала датата като я е разчела на предявения й документ като 10.06., предвид начина на изписване в цитирания документ, или се касае за техническа грешка в самия съдебен протокол. Следва да се посочи, че в предявения на свидетелката документ хронологично са изписани датите и той започва с първо число на месеца. В същия смисъл е и табличния израз на същия документ, приложен на л.85 от том 1 от дос.пр. И в двата документа няма никакви следи от дописвания и зачертавания.

 

IV.

Следващата тематична проверка на *ЕООД била през м.август 2018г., при подобни факти и начин на установяването им, както предходните две. ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, които се кредитират от съда, относими към нея се съдържат на л.150 и следващите от том 3 от дос.пр. и отново касаят иницииращото проверката писмо с описание на предмета на проверката, предоставените по надлежния ред документи от Т. в отдела и определянето със съответна заповед на проверяващите органи в случая в лицето на и.ите С.М. и Т. Н.. И в това изложение се ползват показанията на свид.Т., депозирани пред разследващия орган на досъдебното производство, поради същите причини и с идентични мотиви. В с.з. те бяха приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т. 2, пр. 2 от НПК. Бидейки най-активен в изискването на дарове, подс.М. в този случай дори заявил на Т., „че си знаела…“, обяснил й, че глобата за нарушението, констатирано в чужбина и иницииращо проверката у нас, предвиждало имуществено наказание от 3000 лева, заради липсата на удостоверение за психологически преглед на водача на МПС, но срещу почти половината сума от 1600 лв., засегнатото дружество, щяло да се размине с такава от 50 лева. Прочее в хода на тази проверка пред съда свид.Т. поясни, че не си спомня другия проверяващ - Т. Н., а и същата е разговаряла по случая само с подс.М. насаме. Поисканата й значителна сума /на фона на предходните две/ наложило теглене на пари от банкомат, което е видно и от приобщените на досъдебното производство разпечатки от движение по сметката на дружеството. На 28.08.2018г. Т. изтеглила на 4 пъти по 400 лв, които се равняват на общата сума от 1600 лв. /л.88 лице и гръб том 1 дос.пр./ и ги предала на подсъдимия М.. Същата сума била отразена в записванията за плащанията в брой през м.август /л.37, л.87 т.1 дос.пр./. В същия кеш буук е отразено плащане на глобата от 53 лв. на 29.08., което бе изяснено и от свид.Д. за тези факти пред съда, че наред с “подаръците” на подсъдимите се записвали и направените плащания по санкции, когато това е ставало в брой. От показанията на същата свидетелка се установява и обстоятелството, че записваните в кеш бука суми сочат датите, на които е направен разхода – т.е. в случая с неправомерните дарове –това е  датата, на която са били дадени съответните суми на органите на автомобилната администрация в лицето на подсъдимите. Впоследствие свидетелката започнала да записва сумите в дневник с идентично съдържание, но в табличен вид, което съответства и на съдържащите се такива в том 1 л.83 и сл. от дос.пр.

 

V.

Относно това деяние в том 13 л.58 и сл. от досъдебното производство са приложени писмени доказателства отнасящи се до обстоятелствата по инициирането на проверката от ОО „АА“ за дружеството Т. ЕООД /л.557 съд.пр./, за което се явила в отдела на 25.10.18г. свид.Р.Д. /том 1 л.38 дос.пр./ и предала с приемо-предавателен протокол исканите за проверяваното дружество документи. Недвусмислено от зложеното от свидетелката се установява, че от телефона на подс.Д.Я. който тя посочи пред съда,  той й се е обадил във връзка с проверката, при което тя се явила в отдела на Димитровден на 26.10.2018г. За цялата фактология по този пункт на обвинението свидетелката Д. има ясно и последователно и детайлно изложение пред съда по искания и даден подкуп, което опровергава оплакването на защитата за недостоверност. Ясно е, че няма как на калкулатор или на телефон освен сумата от „300“ да се изпише и какво е естеството на посоченото число. Въпросът е, че преди това подсъдимият недвусмислено за свидетелката е обективирал действия, сочещи на желанието му да получи сума пари, за да „оправи“ проверката, като за свид.Д. показаното й число 300 ясно е означавало, че това е парична сума. Логично е преценила, че това е сума в лева, а не друга валута, тъй като официалната парична единица в Р.България  е лева, а и едва ли същата обикаля в себе си с разнообразни по вид валути, при положение, че желанието на подсъдимия е било манифестирано за разплащане на момента. Същевременно и обвинението твърди, че даденият дар е 300 лева, каквато именно сума е дала свид.Д. на подс.Я., която тя сочи в показанията си пред съда. Спецификата на случката и детайлността на разказа на свид.Д. не поставя под съмнение достоверността на изложението. Тя пресъздаде каква сума, в какви купюри, в каква кутия ги е поставила и къде в тоалетната – на тръбите. Същевременно за тези й действия е била насочена, именно от подсъдимия Д.Я., който е имал имен ден тогава, както и той в изпълнение на намисленото й е показал цифра “300” на калкулатор или телефон. Несигурността пък в устройството, което й е било показано, не опровергава останалите й възприятия, напротив сочи на добросъвестност. Напълно нормално е даден индивид съобразно субективните си възможности за дадени събития от реалността и техни детайли да е сигурен, за други не толкова. По-важното е, че в конкретния случай, изложеното от свид.Д. за съда не сочи на превратност или недостоверност, включително и на заинтересованост.  Свидетелката не е познавала подсъдимия от преди, не е имала с него каквито и да е отношения, запознала се с него покрай проверката, сочи неговият телефонен номер и обаждането му, като е комуникирала с него, а на въпросния ден е имал и имен ден, което е напълно съответно и със съставената от подс.Я. документация по извършената проверка и нейното приключване същия ден.  След оставените пари в размер на 300 лева в тоалетната, проверката била приключена без установени нарушения за Т. ЕООД, видно от съставения констативен протокол по извършената тематична проверка на дружеството, приложен в том 13 л.52 от дос.пр. Преди това обаче, Д. била настойчиво уведомена, че са налице сериозни нарушения, за които се предвиждали сериозни глоби. Свидетелката детайлно сочи в разпита си пред съда изброените от подс.Я. нарушения – „липса на някакви документи, изтекъл срок на карта на водач на товарен автомобил и нарушения в почивките на водачите, превишаване на работното време, липсата на квалификация на водача“, които сериозно се наказвали, които свидетелката изрежда по думите на г-н Я.. Прочее свид.Д. няма никаква причина да сочи тези инкриминирани факти и то с тази конкретика в разпита си, при положение, че проверката е приключила благоприятно за нея, нито има установена причина да иска да му навреди, като го набеди. Тя е била противозаконно мотивирана от подс.Я. да му даде дар, тъй като бидейки длъжностно лице е можел по силата на закона и дадените му правомощия да констатира и състави съответни актове за административни нарушения.  Свидетелката му се е доверила, защото той е бил проверяващият контролен  орган и той е следвало да прецени какви нарушения е имало представляваното от нея дружество.

 

VI.

В началото на 2019г.била извършена отново тематична проверка на *ЕООД, за което било изпратено писмо от 19.12.19г.с рег. № 12-00-00-863/85, във връзка със сигнал от Великобритания за водачи на МПС, работещи в горното дружество, ръководено от свид.* и представлявано на проверката от свид.Т., за нарушения извършени в периода м.06 – м.09 2018г. На 11.01.19г. Т.        предоставила в от “АА” изисканите с писмото документи касаещи съответните превози, а на 14.01.19г.се явила на работното място на подс.М., тъй като той бил определен за проверяващ и. заедно със свид. К.Ш..

Отново предвид обсъдените по-горе специфики на другите по-малки проверки на дружеството, се наложи прочитане показанията на * от досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит от 07.11.2019г. в период доста по-близък до процесния /л.81 гръб том 1 дос.пр./. В случая от така приобщените показания се установява, че подс.М. предприел конспиративно поведение с разговор със свид.Т. извън кабинета и й заявил, че тримата шофьори имали сериозни нарушения и щяло да има големи глоби и за да не се стига до това, тя трябвало да му даде 2000 лв.

Т. отново уведомила *, който след като изказал възмущението си и се скарал със свид.Т., след това склонил.  Доказателствата по делото сочат, че още същия ден, на 14.01.2019 г. свид.Т. изтеглила от банкомат 1800 лв. / т.1, л.90 дос.пр. – копие на банково извлечение/. Тя допълнила сумата с още 200 лв. до 2000 лв., сложила ги в плик и се обадила на подс.М., че е готова. Той й казал да отиде при него в ОО "АА" гр.*. Същевременно бил подготвен констативния протокол за извършената тематична проверка /т.3, л.81-85 дос.пр./, в който подобно на другите тематични проверки, било отразено, че фирмата извършвала превоз с два товарни автомобила, които не били минали преглед за техническа изправност в законовия срок, но не било отразено по-тежко нарушение. Така М. съставил два акта за минимални нарушения, а след приключване на проверката другите били съставени, както бил констатирал по-рано и за което бил осведомил свид. Д.Т., когато й поискал в коридора дара от 2000 лева.

Подобно на предходните случаи свид.Т. записала като разход в брой в изготвяния от нея и Д. дневник за м. януари 2019 г. "ДАИ - 2000 лв. - 14.01“, които предала в хода на разследването, приложени на л.31, л.89 том 1 от дос.пр.

Документите, кредитирани от настоящия съд като писмени доказателства относно тази деятелност на подс.С.М. се съдържат в том 3, л.81 и сл. от дос.пр.

Били са съставени на 14.01.2019г. АУАН с №№ 260090 и 260091, а въз основа на тях са били издадени НП №№ 36-0000050, 36-0000049 от 01.02.19г., изискани от съда и приложени на л.597-600 от съд.производство. Видно от съдържанието им, контролните органи са вменили на управителя на *ЕООД административно нарушение по чл.147 ал.3 т.4 вр.чл.181 т.1 от ЗДвП, за които управителят * бил наказан с двете НП с по 50 лв. глоба.

 

VII.

Тази част от фактите касае втората комплексна проверка на *ЕООД в рамките на инкриминирания по делото период, което се установи и от свидетелите Г., К., че се извършвали на всеки 2-3 години и обхващали цялостната дейност на дадено дружество, осъществяващо дейност в транспортния сектор.

Фактите тук се помнят от свид.Т. като „последната голяма проверка“,         доколкото не дълго след нея е стартирало настоящото наказателно производство. Според писмените доказателства по делото  проверката започнала през месец април и завършила в края на май или в началото на м. юни 2019г. и била извършена от С.М. и П.Т.. В том 13 л.76 от досъдебното производство са приложени иницииращите писма от 27.02.19г. на ръководството на ОО „АА“ до управителя на дружеството за извършване на проверката.

По същият начин двамата подсъдими поискали, но вече наведнъж „увеличената тарифа“ от 5000 лева от свид.Т. за безпроблемното приключване на комплексната проверка, за което тя отново уведомила свид.*, което той сочи и в своите показания. В този случай свид.Д.Т. попитала още в началото, колко ще й струва, за да съобщи на г-н *, защото си спомняла случилото се при предходната комплексна проверка и необходимостта да иска пари от шефа си и да обяснява защо се налагало даването на още „подаръци“ в над двоен размер. Именно и поради това, подс. С.М. й посочил с ръка сумата от 5000 лв. и се разбрали, когато е готова с парите да  му се обади. Свидетелката заяви пред съда, че подсъдимите й казали, че това е стандартна проверка, нарушенията били тежки, и глобите щели да бъдат големи. При постановяване на присъдата се кредитират изцяло показанията й, депозирани пред съда при условията на устност и непосредственост. В този смисъл нейните показания и тези на колегите й  * и Д. са идентични относно доказателствената информираност, която носят. Прочее поради размера на исканите суми от 5000 лева и мащабността на проверката – комплексна, която принципно се извършва на всеки две години, а не инцидентно по сигнал, за нея  /както и за първата/ засегнатите свидетели от *– Т., Д. и * бяха по-конкретни, поради което само за отделни детайли за * се наложи прочитането им досежно размера на подаръците в тези случаи, които били по 2500 евро, а не 2000 евро и именно за тези факти, съдът ползва посоченото от него на досъдебното производство. Обстоятелството, че този свидетел посочи пред съда суми в евро не опровергава така или иначе отразеното от него, че разплащанията се извършвали от *, и сумите се теглили от банкомат, което е ясно че е било в българска валута. Същевременно той потвърждава, че инкриминираните транзакции в брой винаги са били съгласувани с него. Сочените от свидетеля суми в евро съдът отдава на обстоятелството, че същият е чужденец от Държава-членка, в която официалната парична единица е еврото. А както при първата комплексна проверка, така и при тази, теглените от банкомат суми съвпадат с тези, посочени от обвинението. И тук заявеното от Т. и Д. относно теглените парични суми се потвърждава от приложените на дос.пр. банкови извлечения в том 1, л.33, като на 04.04.19г. по сметката на дружеството била преведена сумата от 5000лв. от него, след проведения разговор с Т., и на 04 и 05.04.19г. последната изтеглила 12 пъти по 400 лева., т.е. общо 4800 лева. Тук фактите се подкрепят  от прочетените показания на свид.*, както се посочи по-горе, дадени на досъдебното производство на л.47 от том 1, поради което същите се кредитират с доверие, макар и приобщени без съгласието на подсъдимите и защитниците им. Същите са съответни на останалите доказателства и в случая не е налице забраната на чл.281 ал.8 от НПК.

От приложената на досъдебното производство документация по извършената проверка е видно, че същата е стартирала на 18.03.19г. при обективиране на поисканите от подсъдимите М. И Т. „подаръци“. Наред с това се установяват и обстоятелства, които водят на извода за обосноваване на сериозността на прогреса на проверката и констатирането на нарушения, които принципно се отразявали в констативния протокол при приключването й, но в този случай в хода й всеки от двата подсъдими съставил АУАН. Бил съставен акт от подс.Т. с № 260276, а от М. с № 260242 на 02.04.2019г. преди приключване на проверката и съответно преди предаването на сумата от 5000 лв, което е и съответно на твърденията на Т., че проверката е в ход и проверяващите в лицето на двамата подсъдими я уверявали, че дружеството има сериозни нарушения. Двата акта са приложени в том 1 на л.29а от дос.пр. Впоследствие въз основа на тях са били издадени две наказателни постановления с №№ 36-0000215 и 36-0000216 от 07.05.2019г. Действително така издадените в хода на проверката актове, които са преди да бъдат изтеглени и предоставени парите на подсъдимите от свид.Т., са били наложени  имуществени санкции на *ЕООД от по 1000 лева всяка за административни нарушения по  чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент 561/06 (EO) вр. чл.104 ал.1 от ЗАвтП, което е видно от самите наказателни постановления, изискани от съда и приложени на л.591-592 от съд.пр.

Тук следва за съда логическия правно и житейски издържан извод, че така издадените АУАН допълнително са мотивирали и ускорили решението на ръководството на транспортното дружество да бъде предоставен поискания дар, както се твърди и в обвинителния акт. Същевременно за останалите 4 бр. съставени актове в хода на тази проверка, седмица по-късно – на 09.04.2019г. от двамата подсъдими при приключване вече на проверката, са били издадени НП на стойност от по 50 лева, логично след удовлетвореното искане на М. и Т. и получената от тях неправомерна облага. Съставените актове са приложени на л.29а от том 1 от дос.пр., като на посочената дата всеки от подсъдимите  Т. и М. съставил по 2 бр. АУАН с №№ 261687, 260278, 260279, 260280, всички   за нарушения по чл.147 ал.3 т.4 от Закона за движение по пътищата. Издадените въз основа на тях наказателни постановления бяха  изискани с писмо от съда от наказващия административен орган в хода на съдебното дирене и са приложени в заверени копия на л.593-596 от съд.пр. Те са били предадени и на досъдебното производство от свид.Т. /л.65-72 том 1 дос.пр./. Така се установява, че по този случай в края на проверката са били издадени и наказателни постановления от 10.05.2019г. с №№ 36-0000228, 36-0000231, 36-0000232, 36-0000233, всички с наложени глоби от по 50 лв. на управителя * за нарушения по чл.147 ал.3 т.4 вр.чл.181 т.1 от Закона за движение по пътищата. Били са съставени още два акта по този проверка на 09.04.2019г. от подс.М. с №№ 261686, 260245 /л.29а том 1 дос.пр./, както и един с № 261688 всички отново за същото нарушение на свид.К. М. *, за които началникът на ОО „АА“ издал НП с №№ 36-0000226,  36-0000227 и 36-0000229 на 10.05.2019г. с идентични наказания от по 50 лева /л.107-111, том 16 дос.пр./.

По този случай е съставен и се ползва от съда като годно писмено доказателство констативен протокол № 12-00-00-1006/234 от 15.04.2019 г., приложен в том 13 и съдържащ се на листове от 61-68 включително. Съставените актове по тази проверка и нейното развитие съответства на установената по-горе фактология и престъпно поведение на подсъдимите, които заявявали на свид.Т., че дружеството било голямо, извършвало мащабна дейност и не можело да няма отразени никакви нарушения. Последните са предизвикали санкциониране с минималните глоби от по 50 лева, за разлика от първите АУАН, съставени седмица по-рано, за които както се посочи, са били издадени 2  бр. НП за имуществени санкции от по 1000 лева.

Подобно на предходната проверка и тук подс.М. изпратил „свой човек“, за да вземе подготвения плик с пари. Този път той бил непознат на свид.Т. и не е извършвано и разпознаване в хода на разследването по делото. И поради това, съдът намира изложеното от свид.Т. за тези обстоятелства за достоверно и детайлно, което заяви и за свид.А.,  обсъдено в п.1 по-горе. Отново, на 05.04-19г. хронологично на обсъдените събития, в дневника за кешови плащания, било отразено – ДАИ 5000 лв. - т.1 л.32 дос.пр. Съобразно поясненото от свид.Т., лимитът на тегленията на ден от банкомат бил в размер на 2000 лв. се наложило няколко дни да тегли парите, след одобрението на свид.*.

Показанията на свидетелите, ангажирани с дейностите на засегнатото дружество *ЕООД и в тази част от обвиненията се кредитират от решаващия съд напълно, защото са последователни и вътрешно непротиворечиви. Те са обективни и синхронизират на писмените доказателства, и показанията на останалите свидетели, имащи отношение към случая вкл. и на изложеното от свид.К.. И това е така, защото скоро след приключване на втората тематична проверка и даденият подкуп от 5000 лв. стартирала тематична проверка, в която участвали свид.К. и друг * от Областния отдел – *. В този ред на мисли свидетелката Д.Т. разказва как през м.май 2019г., непоследствено след завършване на въпросната комплексна проверка, започнала такава във връзка със сигнал от Европа за техен шофьор. Бидейки наясно с установената практика от описаните вече 6 случая за даване на подаръци, свидетелката се обадила на С.М. и в прав текст му заявила, че пари шефът й  повече няма да дава и че може да пише глоби и актове, каквито поиска. Същата проверка приключила без нарушения, което се споменава и от  свид.К. – за установено действително дребно нарушение, за което не е следвало да се издава акт, съгласно депозираните в  тази насока показания на свид.К. и писмените доказателства -  приложеният в оригинал съставен по случая КП от 21.05.2019г. – л.89-93 том 3 дос.пр. Изложеното е показателно за достоверността на възприятията на  свид.Т. и логическата обусловеност на показанията й от макар и  странични  факти спрямо инкриминираните такива, но потвърждаващи ги косвено като напълно достоверни.

 

VIII.

Фактите в тази част се извеждат от свидетелските показания, дадени пред съда на свидетелите С.К. /за него и в една част, депозирани показания на дос.пр., прочетени в с.з./, частично от изложеното пред съда от свид.Х.К., К.Т., А.П. /за него и дадените от същия показания на дос.пр., прочетени в с.з./, * и В.С., на последните двама частично, от писмените доказателства по извършената на * АД проверка – съставените документи от служителите на ОО „АА“ в хода на проверката, изготвените доклади от служителите от Главната дирекция  „АА“, от приложените СРС, за които са били изготвени ВДС с отразено съдържание в протоколите от обособените *е класифицирани материали.

Видно е, че въпросната проверка е била извършена от подсъдимите П.Т. и  Д.Я. /том 13 от дос.пр./, които са комуникирали предимно със свид.С.К., който е ръководел дружествените работи в този ресор и бил упълномощен от управителя *. Показанията на този свидетел съдът приема за обективни, последователни, непротиворечиви и съответни на останалите посочени по-горе в този раздел доказателствени източници. Същият пресъздава разговорите с подсъдимите, откритите от тях нередности в дейността на дружеството откъм транспортната дейност, конкретно свързана с транспортните средства, което по-късно било констатирано и от проверката, инициирана от ДАНС след получените сигнали за корупционни практики, извършена от Главната агенция в София в лицето на Т. и П..

На свид. С.К. проверяващите съобщили, че двата камиона, с които работело дружеството не били вписани в лиценза и това било проблем. Именно от подсъдимите Т. и Я. това му било съобщено, както и че глобата била около 3000лв.и можело да се стигне и до отнемане на лиценза „ Казаха, че проблемите са сериозни …, казаха ми да приготвя три чанти с наша рекламна продукция – колбаси и да сложа в две от чантите по един плик с по 300лв. вътре“ /л.633 съд.пр./. Следва да се посочи, че от констатираното от свидетелите Т. и П. в доклад рег.№ 11-06-6735/03.10.2019г. /л.643-644 съд.пр./ проверяваното от подсъдимите дружество * АД притежавало лиценз за извършване на вътрешни товарни превози № 10168, валиден до 26.11.2024г.

За да не си навлече неприятности във връзка с осъществяваната от дружеството дейност, и предвид отправеното му в тази връзка предложение от подсъдимите за безпроблемно приключване на проверката, свид.Ст.К. приготвил три торби с колбаси и други месни продукти, всяка на стойност от по 100 лева или общо 300лв. и в двете от тях сложил пликове с по 300 лева, или общо 600лв. Свидетелят се уговорил с подсъдимите да ги предаде на паркинга на Техномаркет на Пазарджишко шосе. * сочи пред съда и телефонния си номер *, с който е общувал с подсъдимите, което е отразено и на изготвените ВДС от приложените СРС.  По време на предаване на посочените дарове е видял Т., както и още едни мъж в автомобила, който стоял отпред и го оприличил на Я., тъй като преди това го виждал по време на проверката и това свидетелят уточни в разпита си пред съда. Впоследствие въпреки съобщеното му по-горе нарушение, проверката била приключена без констатиране на нередности.

Кредитират се и показанията на свид.С.К. от разпита му, обективиран в протокол от 03.10.2019 г., том 1-ви, лист 39 гръб, 10-ти абзац /или 4-ти абзац отдолу нагоре/, прочетени единствено в частта относно стойността на колбасите, поставени в найлоновите торби, за които факти свидетелят заяви липса на спомен в разпита си пред съда, като по-рано е уточнил, че всяка торба с колбаси е била на стойност от по 100 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на натиск спрямо този свидетел при депозиране на показанията му в хода на досъдебното производство. Свидетелите Г. и С. заявяват, че е имало колебание от страна на свидетеля дали да разказва за случилото се, и за съда това така, заради деликатната ситуация, в която е бил поставен от самите подсъдими и факта, че все пак даващия подкуп е също наказателно отговорен. Въпреки това този свидетел е приел да разкаже за стореното, а от самия него бе категорично отречено разследващите или други лица от органите на досъдебното производство да са оказвали спрямо него неправомерен натиск. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подс.Т. в противната насока.

Правилно с оглед възраженията на защитата показанията на С.Г. и * не се кредитират относно наученото от тях вследствие проведените специални разузнавателни способи за разследване, защото в тази част от съда се ползват последните като първичен източник на доказателствени факти, а не  производно установеното за тях от горепосочените свидетели, защото това не са техни лични възприятия. Изводими за съда при постановяване на присъдата като факто от показанията на свидетелите * и * са тези за постъпила информация в службата, която работят, за корупционни практики на служители  в ОО „АА“ *, за инициираните последващи проверки  от ИА „АА“ София и установеното от тях, относно стартиралото разследване и поведението на свидетелите, което те възприели и факта, че натиск не им е бил оказван.

От разказаното пред съда от свид.С.К. се установява и обстоятелството,  че при приключване на проверката, подсъдимите му казали  да изхвърли върната му документация, което и сторил. Впоследствие при извършената проверка от  свидетелите * и *, се установило, че действително поисканите от К. документи вече не били налични.  Свидетелите * и * архивирали информацията от паметта на тахографите и картите на водачите на място в базата на фирмата и чрез анализ установили, че до момента на тяхната проверка информацията от товарните автомобили с рег. №№ * и *, както и от картите на водачите, не била архивирана и не била съхранена. Това било нарушение по чл.91в от ЗАвтП, за което следвало да се състави АУАН -  Чл. 91в. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи:

1. тахографските листове от аналогови тахографи;

2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача;

3. пътните листове.

         Същевременно предвиденото наказание съгласно чл.104 ал.7 от ЗАвтП за горното нарушение, към момента на извършената проверка било имуществена санкция в размер на 5000 лв. /Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.)   (7)  На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв./.

Касателно горепосочените МПС проверяващите * и * констатирали, че с тях дружеството извършвало превози за собствена сметка. Освен това, в издадения от П.Т. и * протокол за извършената първоначална проверка с КП № 81-00-23-845/24.07.19г. било отразено, че товарен автомобил с рег. № *, собственост на * АД бил оборудван с дигитален тахограф, което се оказало невярно. След като те  поискали протокола за заверка на тахографа се установило, че МПС било оборудвано с аналогов тахограф. По този начин установили противоречаща на действителното положение констатация в КП, съставен от двамата подсъдими /вж стр.2 от КП- л.37 т.13 дос.пр./.

Наред с това, в протокола от първоначалната проверка подсъдимите Т. и * били записали, че са били проверени 179 бр. тахографски листа. Последните били поискани за представяне в хода на проверката от свид.*, но той им казал, че не разполага с нито един тахографски лист, което се потвърди и от този свидетел пред съда, че по заръка на подсъдимите е изхвърлил релевантните към проверката документи. По този начин било установено нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАвтП / разпоредбата е цитирана по-горе/, с предвидена имуществена санкция в значителен размер - 5000 лв. Тук следва да се посочи на възражението на подс.*, че няма значение така констатираното нарушение как ще се развие и дали първо ще бъде издадено НП или ако същото бъде обжалвано дали  ще  бъде потвърдено от съда в това число дали е съставомерно по този текст това нарушение, доколкото законът предвижда съхраняване на тахографите най-малко една година. В случая се касае за констатация на проверяващи органи, които по силата на закона е следвало при такова неправомерно поведение да го констатират по съответния ред, независимо от съдбата на нарушението.

            При проверката свид.* и колегата му поискали дневниците за извършени предпътни технически и предпътни медицински прегледи, както и книга за извършени инструктажи съгласно изискванията на Глава трета „Организация на обществен превоз на товари”, чл.87а и чл.88 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Такива дневници и книга също не били представени от свид.С.*, което било нарушение на чл.87а ал.5 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. За същото била предвидена санкция по чл.96 ал.5, т.1, б.А от ЗАвтП, в размер на 1000 лв. / Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.:1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) който: а) не организира извършването на предпътни технически прегледи на пътните превозни средства/, а по чл.88, т.2 от Наредба № 33  същото наказание - за предпътен медицински преглед. Относно книгата за инструктаж, липсата й съставлявало нарушение на чл.10, параграф 2, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за което се предвиждала санкция по чл.104 ал.5 от ЗАвтП в редакцията й към 2017г. ДВ бр.9 в размер на 2000 лв. /На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 2000 лв./.

При повторната проверка не била представена от превозвача, в лицето на свид.*, нито една заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършвал превозът за проверения период от 01.08.2018 г. до 30.05.2019 г. съгласно чл.18 т.4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на Министъра на транспорта. Това били заповеди на управляващия фирмата, в случаите на превози за собствена сметка, при които шофьорът следвало да е назначен на трудов договор, не се попълвали пътни листове, не се попълвали и товарителници, а единствено се издавала въпросната заповед, което се потвърди от свид.* в последното по делото заседание /л.773 съд.пр./. Това неправилно водене, съставяне и съхраняване на документацията според проверяващите от ИА „АА“ било нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАвтП, за което се предвиждало според проверяващите свидетели * и * издаване на Акт за  административно нарушение и наказателно постановление за глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв.

Вярно е, че така посочената санкционна норма е обща: „За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“, като съставът на нарушението, посочен в Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка визира, че при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи: т.4.заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Факт е, че такива заповеди не са били представени. 

Тук следва да се направи едно уточнение на възраженията основно на подс.* Т. – независимо дали дружеството е длъжно по силата на закона да съхранява определена документация и в какъв срок, за да е в състояние или не да я представи на проверяващите контролни органи. Установен факт по делото е, че на свид.* е било указано именно от подсъдимите да се отърве от представените от него по-рано документи, защото логическият извод е, че въз основа на тях същият е можело да бъде санкциониран и точно поради това подсъдимите са искали да заличат следите от стореното в услуга на *. Дали последните изобщо са разполагали и с горните заповеди още при извършената не е ясно, защото те не са описани в КП. Нито е ясно кои точно тахографски листа са били представени от свид. * при общото им посочване като 179 броя в същия КП. Дали е щял да ги съхранява, ако точно тях е представил на подсъдимите и не бе „посъветван“ да ги изхвърли, е отделен въпрос, но той е сторил това именно по заръка на подсъдимите: „Казаха, че проверката е приключила  и мога да си тръгвам и документите от проверката да бъдат хвърлени“.   

Следва да се посочи, че нито съдът, нито някоя от страните по това дело се съмнява в професионализма на подсъдимите и познанията им в областта, в която са работели в *ския отдел на „Автомобилна администрация“. Но в случая именно детайлните познания в закона, „вратичките“, които той оставя, особено при неуредени изрично въпроси, при правни квалификации с по-общи състави или множество хипотези, могат умело да се ползват при небросъвестни дейности и то именно от длъжностни лица в това им качество. Защото те са действали в качеството на длъжностни лица с правомощията, които са имали по силата на закона да извършват проверки и да съставят актове за нарушения и именно посредством тези си функции са действали в случая, за да мотивират неправомерно  ръководствата на проверяваните дружества да им предоставят дарове, които са поискали с достатъчна конкретизация като основание и размер, а впоследствие и преди приключването на всяка проверка, са получили и съответния дар. Ето защо и за извършване на деянията не е било нужно точно да се формулират съставите на евентуалните административни нарушения, което всякога е въпрос на конкретна преценка и в редица случаи и субективна на проверяващите, което се наведе като възражение и в пледоариите по същество.

Дали дадено деяние е административно нарушение, подлежащи на санкциониране или не, въпросът може да се развие по различни начини до решаването му с окончателен акт, било то на административен или съдебен орган. Така с оглед цялостната дейност на дружеството, конкретното нарушение с оглед преценката за неговата тежест, може да бъде издаден АУАН, но може да се издаде и предписание. На следващо място, често деянието може да се квалифицира и по различни тестове от специалния закон, като с оглед квалификацията му да се наказва по различен начин.  Поради това и съдът намира за неоснователни възраженията, че свидетелите * и * не били решили адекватно в изготвения от тях доклад въпросите относно наличието на констатирани нарушения от страна на * АД като факти. Показанията им се кредитират от съда изцяло – дадените на съдебното следствие и приобщените чрез прочитането им на досъдебното производство за свид.*, единствено във връзка с по-подробното изложение на неговите констатации при проверката, възложена от ИА „АА“, които пък са съответни на изготвения доклад /л.643 съд.пр./.

Как така установените факти се отразяват на правната страна на вменените на подсъдимите деяния, съдът ще анализира по-долу в съответната част, касаеща преценката за извършените престъпления и тяхната адекватна правна квалификация, включително и във връзка с доводите на защитата дали не са налице измамливи действия.

 

Показанията на свид.* се ценят и ползват от съда при постановяване на присъдата за обстоятелствата, че той е баща на свид.*, че последният се занимавал с дружествените работи относно транспортния сектор и синът му общувал с подсъдимите при процесната проверка, че * баща се познавал отпреди с подсъдимия ПТ. За тези факти изложеното от свид.* е съответно на изложеното от подс.*, както и от свид.*. Недостоверно е заявеното от свид.*, че в процесния период от време не е звънял на подс.*, тъй като това противоречи на ангажираните СРС в хода на разследването, а свидетелят посочи телефонният номер, който е използвал към онзи момент. Прочее в тази насока е дал показания на досъдебното производство, които бяха прочетени от съда по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Свидетелят отрече да е излагал такива факти по-рано по делото, макар че предявеният му протокол за разпит е подписан от него и същият потвърди пред съда, че вижда своя подпис на протокола на двете места. Действително въпросният протокол не е подписан от разследващия орган и се намира на л.91 том 1 от дос.пр. Именно поради това, на процесуално основание, заради този пропуск на фазата на досъдебното производство, съдържанието на прочетения разпит не се ползва от съда при постановяване на присъдата.  Съдът в хода на съдебното дирене обяви на защитата, че това възражение ще бъде обсъдено при излагане на мотивите по съществото на делото, въпреки че то не бе поддържано в пледоариите, което е относимо към доказателствената обезпеченост на обвинението. То и няма особен смисъл да се набляга на него, защото и без показанията на свид.* от досъдебното производство, деятелността на подсъдимите Т.и * по последното деяние по п.VIII е установено с достатъчна еднопосочност, обосноваваща престъпното им поведение. Или казано по друг начин, показанията на свид. * не са пряко относими към Главния факт по делото и те действително допринасят за изясняване само на горепосочените странични обстоятелства, изброени в началото на това изложение касателно неговите показания. Само за пълнота тук ще се добави, че това процесуално нарушение  - липсата на подпис на органа, провел процесуалното действие, не е абсолютно и не е неотстранимо. Пропускът на разследващия орган да подпише протоколът е можел да бъде отстранен на фазата на досъдебното производство с констатация на прокурора, който да изиска сведение за причините, поради които е допуснато нарушението и ако то се дължи единствено на технически пропуск, е можело да бъде отстранено. Можело е да бъде преповторено и съответното действие. В този смисъл е и съдебната практика, която касае съдебните актове, но би била приложима и в случая – ТР 4-95-ОСНК, ТР 10-77-ОСНК, Постановление №1 /85г. на ПлВС в т.15, ТР 2-2002-ОСНК, Решение от 04.05.17г. по к.н.д.№ 278/2017г. на ВКС, с което е оставено в сила Решение на ПдАС № 14/16.01.17г. по ВНОХД № 427/2016г.

Фактите по делото се установяват и от всички писмени доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, които се посочиха по-горе по всеки пункт на обвинението и касаят  изводимите от тях факти за личността на подсъдимите, трудовите им обязаности, свързани със заеманите от тях длъжности в инкриминирания период /том 3, том 16 дос.пр./, изготвените доклади по извършените впоследствие проверки от ИА „АА“ София и тези, свързани с последващото освобождаване от длъжност на подсъдимите/том 16, 17, дос.пр./, копия на документи при извършваните проверки от подсъдимите, приложени копия на констативни  протоколи, административни актове, наказателни постановления, уведомителни писма, заповеди на ръководството на ИА и ОО „АА“, покани и писма във връзка с извършване на проверките, протоколи за доброволно предаване, /том 3, том 13 дос.пр./, банкови извлечения от Прокредит банк, листове за плащания в брой, АУАН и НП /том 1 дос.пр./, заповеди за задържане на подсъдимите, характеристични справки, справки съдимост, справки БДС /том 5 дос.пр./, медицинска документация за подс.* и * /том 8 дос.пр. и том 1от съд.пр. /, документи по разкриване на банкова тайна – искания и разпечатки от банкови сметки /том 4, том 8, том 11, том 12 дос.пр./, справки за притежавани имоти от АВ и Пътна полиция за МПС /том 8, том 10 дос.пр./, искания и протоколи за претъсване и изземване /том 2 дос.пр./, протоколи за огледи на ВД /том 13 дос.пр./, копия на документи за недв.имущество, представени от * /баща на подс.*/ в том 14-15 дос. пр.,  трудов договор за подс.*, представен в последното съдебно заседание от адв.*.

           За изясняване на обективната истина по делото допринасят и приобщените веществени доказателства. Те носят информация за извършеното престъпление, тъй като на тях има следи от същото /чл.109 от НПК/, защото спомагат за изясняване на делото и са били съставени във връзка с извършените от подсъдимите проверки в качеството им на длъжностни лица и оформената съпътстваща ги документация – декларации, пълномощни, приемо-предавателни протоколи, заповеди, покани и писма във връзка с провежданите комплексни и тематични проверки от подсъдимите и някои от свидетелите по делото.  Те имат характера на веществени писмени доказателства, доколкото са приложени в оригинал по делото и това са: Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие *АД, от 22.07.2019 г., с вх.№ 81-00-23-845/24.07.2019 г., в оригинал-5 листа; Декларация от * в оригинал; Приемо-предавателен протокол в оригинал, разпечатка-общо 16 листа, приложени като приложение 1; Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие * ЕООД, от 26.10.2019 г., с вх.№ 80-00-23- 569/26.10.2018 г., в оригинал-5 листа; Декларация от * в оригинал; Приемо-предавателен протокол в оригинал, разпечатка-общо 10 листа, приожени като приложение 2; Известие за доставяне в оригинал; Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие *ЕООД, от 18.03.2019 г., с вх.№ 12-00-00- 1006/15.04.2019 г., в оригинал-8 листа; Декларация от * в оригинал; Оригинал на общо пълномощно; както и приложените в оригинал Констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 13.01.2019 г.; Констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 21.05.2019 г.; Констативен протокол от извършена комплексна проверка на *ЕООД от 13.06.2017 г.; Констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 28.08.2018 г.; Констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 30.05.2018 г.; Констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 28.02.2018г.

В хода на разследването са били предприети действия по разследването – претърсване и изземване, чрез които са били приобщени горепосочените документи, които също изясняват като способи за доказване за изясняване на обективната истина по делото.

Били ангажирани и способите за прилагане на специални разузнавателни средства, тъй като в ДАНС - Териториална дирекция *постъпила информация за неправомерни действия на длъжностни лица от ОО "Автомобилна администрация" гр.*. Били отправени искания от наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура – * до Председателя на Окръжен съд - * за даване на разрешения за използване на СРС. Председателят на Окръжен съд - * чрез надлежно оправощен свой заместник издал разпореждания за разрешения за използване на СРС, видно от приложените в обособения класифициран том секретни материали.

Настоящият съд ползва при постановяване на присъдата материалите, приложени в *е „поверително“ относно разрешено подслушване на подсъдимите  * /том ВДС 2 по Разрешение за използване на СРС с рег. № */ и за  * /том ВДС 3 по Разрешение за използване на СРС с рег. № */. Приложените материали в *е ВДС 4 и 5 спрямо същите подсъдими не разкриват информация, относима към разследването, а *е ВДС 1 и 6 касаят приложени СРС по отношение на свид.*.

 Изготвените ВДС, ползвани от съда са отразени в Протокол за изготвяне на ВДС рег. № */23.01.2020 г. по описа на ДАНС за подс.* и Протокол за изготвяне на ВДС рег. № */23.01.2020 г. по описа на ДАНС за подс.*.

Настоящият съд не констатира процесуални нарушения, опорочаващи  приложените специални процедури по подслушване и проникване относно двамата подсъдими, поискани и съответно разрешени от надлежните органи, а впоследствие и приложени от компетентните за това структури.

От посочените материали е видно, че на 22.07.2019 г. в 13:47 ч. * се обадил на свид.* по телефон с номер * и го извикал да се яви в ОО "АА" *с необходимите документи /л.33 ВДС 2/.

Познанството на свид.* с подс.ПТ се извежда и от показанията и обясненията съответно на единия и другия, а от приложения протокол от ВДС 3 л.61 е видно, че на 22.07.2019г. в 14.35 ч. свид.* се обадил от мобилния си телефон с номер * на * и му казал, че синът нещо виждал зор и се бил притеснил., а подс.* го уверил „чакай да таковат, да мо-е да  се нагласят работите“.

След това, на 23.07.2019г. в 15.23 ч. подс.* се обадил на посочения по-горе телефон на свид.* и му казал, че предния ден е щял да отива при тях и го попитал дали е оправил „тия работи, там бе“. * му отговорил, че са говорили с ПТ /ВДС 2 л.35/. Малко след това, в 15.26 ч. свид.* се обадил отново на подс.ПТ и му казал, че синът му нямал какво да занесе на колегите му, и отново наблегнал че имал зор и притеснение, но се разбрал като идва синът му в отдела да търси подс.*. Разговорите от телефонен номер, принадлежащ на свид.* като номер, времето на провеждане на разговорите – по време на извършваната проверка, тяхното съдържание относно син на абоната на номера на свид.* не внасят никакво съмнение за настоящия съд за факта на самоличността на разговарящите лица и естеството на комуникацията им. Тези обстоятелства са безспорно установени, независимо от некредитираните от досъдебното производство прочетени показания на свид.*.

На 24.07.2019 год. в 15.04 ч. свид.* се обадил от своя телефонен номер * на този на подс.* и го попитал къде да отиде /ВДС 3 л.60-61/. * му отговорил, че те се намирали на Техномаркет, като имал предвид магазина от веригата находящ се на "Пазарджишко шосе" в гр.*. В 15.16 ч. * отново се обадил на телефона на подс.* /ВДС 3 л.61/ и му казал: „А, аз ви видях. Има ли там къде да спра, аз ще дойда при вас“. Изявленията на свидетеля потвърждават фактите за времето и мястото на срещата му с подсъдимите и присъствалите там именно * и *, на които предал подготвените дарове. В същата насока са и неговите показания. Свидетелят  говори в множествено число, а пред съда заяви и че вторият човек в автомобила е оприличил на подс.*, а и с двамата подсъдими от проведените до момента разговори е видно, че е общувал само с тях по време на извършване на процесната проверка, те са били определени и да проведат същата. Кредитираните в тази насока горепосочени ВДС кореспондират напълно с останалите доказателствени средства по този пункт от обвинението, поради което от тях се прави извода за добросъвестност и достоверност на изложеното от свид.*.

 

Синтезирано тук може да се обобщи становището на настоящия съд, че гореобсъдените гласни доказателствени източници (тези на Т., *, *, * и *, * и *), които са най-оспорвани от защитата,  се приемат с доверие и информативният заряд, който те носят е достоверен и добросъвестно пресъздаден пред съда. Хронологично по време е налице пълен синхрон както на извършените банкови тегления, така и отразяването им в тефтера за разходите на дружеството по плащания на ръка, озаглавени „Cash book“ /Кеш бук/. Въпросните „транзакции“ съответстват и на извършените в този период проверки от подсъдимите, за което пък е приложената по делото документация по осъществяването им, съставените констативни протоколи, АУАН и НП впоследствие. Така, показанията на основните свидетели по делото, даващи преки сведения за престъпното поведение на подсъдимите пред съда и относно приобщените им показания на досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 от НПК без съгласие на подсъдимите и защитниците им /с изключение на *, на която по този ред не са били приобщавани показания/ не е налице забраната по чл.281 ал.8 НПК. Изводите на съда за съпричастността на подсъдимите в корупционните деяния не се основава единствено на приобщени свидетелски показания по този ред, а е обусловено съвкупно от кредитираните по-горе доказателствени източници от различен вид – гласни, писмени, веществени, специални разузнавателни. Преценени поотделно всяко едно от тях допълва другото, а преценени общо те хармонизират помежду си.

По този начин се очертава последователна и непротиворечива доказателствено установена фактология, която е съответна на описаното в обвинителния акт.

В този ред на мисли обясненията на подсъдимите се дистанцират от горните доказателства в частта им, в която те отричат да са поискали и приели неправомерни облаги. Поради това, съдът прецени обясненията на подсъдимите в тази част единствено като израз на правото им на защита, а не като доказателствено средство, служещо за разкриване на обективната истина по делото. В останалата си значителна част обясненията на подсъдимите представляват доводи с домогване за извличане на  доказателствени факти,  отричащи тезата на обвинението, след които тази за преценката или не на допуснато или не административно нарушение и как се процедира, възможността да се дават и предписания, т.е. включително възможността за реагиране по различен начин след констатирането на нарушението по преценка на контролния орган, което кореспондира пък с факта, че това по-скоро ги е улеснило в извършването на деянията. Това се твърди и от подс.* на въпрос, зададен му от адв.* /л.777 долу съд.пр./ Логична последица от това е несъгласието им с последващите констатации на свидетелите * и *. В другата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимите и ползва изложеното от тях досежно характеристични данни, трудова ангажираност, семейно положение, длъжностното им качество по време на инкриминирания период, функциите, които са осъществявали, работното им място, организацията на работа в отдела, ползваните от тях телефони.

Относно възраженията на подсъдимите, съдържащи се и в обясненията им и тези в пледоариите на защитата касателно доказателствената обезпеченост на обвиненията:

Противно на твърдението на подс.*, че те са извършили законосъобразно проверката, а свидетелите * и * превратно, следва да се посочи, че са касае за мисловна дейност и вътрешна преценка за съставомерност на дадено поведение под един или друг състав на административно нарушение. От друга страна - подсъдимите не дават обяснения за изясняване на тези факти, освен че апострофират становището на свидетелите * и * дали констатираното от тях в последващите проверки би могло изобщо да доведе до ангажиране на административнонаказателната отговорност на * АД. Ангажирането на отговорността е дело на административнонаказващия орган, но при всички положения подсъдимите е следвало да констатират извършените от това дружество нарушения, а видно от изготвения от * и * КП вх.№ 81-00-23-845/1/27.07.2019г. /л.39 том 13 дос.пр./ са посочили, че „Не са констатирани нарушения по работното време и почивките  на водачите за проверявания период. Фирмата извършва превозите на товари за собствена сметка съгласно изискванията на Наредба Н-8 на МТ“. Впоследствие именно въз основа на представената от свид.*, документация за същите проверявани от подсъдимите * и * обстоятелства,  свидетелите * и * констатирали действителните нарушения на * АД.

Противно на изложеното от подс.* се установява, че не свид.Т.  е изпратила свид.* да носи на първия документи, а това е сторено по инициатива на този подсъдим и в този случай тя е предала хартиен, а не полиетиленов плик с инкриминирания дар и това се обсъди по-горе. Обобщено, то се установи от показанията на свид.*, прочетени в тази насока на свид.*, извършеното разпознаване, и не се опроверга от проведената очна ставка (анализирани и обсъдени по-горе).

Липсват каквито и да е доказателства свидетелката * да е имала какъвто и да е мотив да навреди на подсъдимите, вкл. и конкретно на *, заради проверка на дружеството * ООД, също управлявано от * /л.619 съд.п./, още повече, че в този случай актът бил съставен от * през м.01 2019г., а деянията по обвинителния акт започват от пролетта на 2017г. В показанията си свид.* заяви за издадено Наказателно постановление на *на стойност 3000 лева, което те дори не са обжалвали пред съда.

Несъстоятелни са и възраженията на защитата, че свид.Д.* си присвоявала парите за „подкупи“, подпомагана от колежката си *, която ги записвала в „халваджийски тефтер“. Прочее този довод противоречи на предходния такъв, защото сам по себе си опровергава тезата, че * е имала емоционално-отмъстително поведение спрямо подсъдимите заради съставения по-рано акт, довел до санкциониране на дружеството с 3000 лева, а не користен такъв – да присвоява суми за себе си, с предварително разрешение от шефа си * за въображаеми подкупи. Обсъдената по-горе хронологичност на събитията, извършените в тази насока действия от подсъдимите и от свидетелите по делото, установени със способите за доказване по НПК, обосноваващи престъпно искане и даване на облаги, елиминира тази теза, вкл. Това се косвено се потвърждава и от доказаната по делото остра реакция  на свид.* при тематичната проверка след втората комплексна такава, за което тя сама разказа пред съда по спомен, без да бъдат прочетени показанията й за тези факти, предвид нагласата й че отново ще се искат дарове.

Да, вярно е, че по този начин тя става страна в една престъпна от наказателноправна страна сделка, и нищожна такава от гражданскоправна, но единствено в правомощията на прокуратурата е да прецени за кои престъпни деяния следва да инициира и проведе разследване. Прочее това за съда е допълнителен довод относно добросъвестността на свидетелите *, *, *, * син и * да свидетелстват по делото, при положение, че ги грози не само отговорност при лъжливо или спестено свидетелстване, но и опасност да бъдат подведени под наказателна отговорност за деяния по чл.304 от НК. На следващо място се установи, че никой не е оказвал спрямо който и да е свидетел по делото натиск да свидетелстват в една или друга насока.

При така установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени средства в хода на производството, релевантни за изграждане на вътрешното убеждение на съда, постановил присъдата, същият стигна до следните изводи от правна страна:

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ  И  НАКАЗАНИЕ

 

С гореописаните деяния от обективна и субективна страна, подсъдимите са извършили следните престъпления:

* *:

През периода от 01.06.2017 г. - 05.04.2019 г. в гр.* и гр.*, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - * като извършител сам и в съучастие с *** и  ***, действащи също като извършители:

-           на 01.06.2017 г., в гр. *, обл.* в съучастие с * поискал от *, р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, които не му се следват и на 05.06.2017 г. в гр.*, в съучастие с *  приел дар, който не му се следва - сумата от 2000 лв. от * и поискал от същата дар, който не му се следва - сумата от още 3000 лв. и на 22.06.2017 г. в *чрез несъзнаваното участие на ***, в съучастие с * приел от *, дар който не му се следва - сумата от 3000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 28.02.2018 г. в гр.*, поискал от *, р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, сумата от 800 лв., които не му се следват и на 06.03.2018 г. в гр.*, приел от *, дар който не му се следва — сумата от 800 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 28.08.2018 г. в гр.*, поискал и приел от *, р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, сумата от 1600 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 14.01.2019 г. в гр.*, поискал и приел от *, р.т.  в *ЕООД, дар - пари, сумата от 2000 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 18.03.2019 г., в гр.*, обл.* в съучастие с * поискал от Д. *, р.т.  в *ЕООД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 5000 лв., която не му се следва и на 05.04.2019 г. в гр.*, чрез неустановено лице, в съучастие с *, приел от *, дар който не му се следва - сумата от 5000 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД, което е престъпление по чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

Подсъдимият *:

През периода от 30.05.2018 г. - 24.07.2019 г. в гр.* и гр.*, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - * като извършител сам и в съучастие с * и *,***, действащи също като извършители:

-           на 30.05.2018 г., в гр.*, поискал от *, р.т.  в *ЕООД, дар - сумата от 700 лв., която не му се следва и на 01.06.2018 г. в *приел от *, дар който не му се следва - сумата от 700 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената тематична контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 18.03.2019 г., в гр.*, обл.*, в съучастие със * поискал от *, р.т.  в *ЕООД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 5000 лв., която не му се следва и на 05.04.2019 г. в *чрез неустановено лице, в съучастие със *, приел от *, дар който не му се следва - сумата от 5000 лв., за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 23.07.2019 г., в *в съучастие с * поискал от *, р.т.  в *АД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 600 лв. и три торби с месни продукти, които не му се следват и на 24.07.2019 г. в гр.*, в съучастие с * приел от *, дар който не му се следва - сумата от 600 лв. и месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на стойност 300 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *АД, което се квалифицира като престъпление по чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

Подсъдимият *:

През периода от 01.06.2017 г. - 24.07.2019 г. в гр.* и гр.*, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице — * като извършител сам и в съучастие със *** и ***, действащи също като извършители:

-           на 01.06.2017 г., в гр. *, обл.* в съучастие със * поискал от *, р.т.  в *ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството, дар - пари, които не му се следват и на 05.06.2017 г. в гр.* в съучастие със * приел дар, който не му се следва - сумата от 2000 лв. от * и поискал от същата дар, който не му се следва - сумата от още 3000 лв. и на 22.06.2017 г. в *чрез несъзнаваното участие на ***, в съучастие със * приел от * дар, който не му се следва - сумата от 3000 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *ЕООД;

-           на 26.10.2018 г., в *поискал и приел от *, собственик и управител на * ЕООД, дар - сумата от 300 лв., които не му се следват, за да не извърши действие по служба, съгласно чл.92 ал.1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на * ЕООД;

-           на 23.07.2019 г. в *в съучастие с * поискал от *, р.т.  в *АД и представител на управителя на дружеството, дар - сумата от 600 лв. и три торби с месни продукти, които не му се следват и на 24.07.2019 г. в *в съучастие с * приел от *, дар който не му се следва - сумата от 600 лв. и месни продукти /салами, луканки и други месни деликатеси/ на стойност 300 лв., за да не извърши действие по служба съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози - да не състави акт за установяване на административно нарушение за констатираните нарушения по Закона за автомобилните превози при извършената комплексна контролна проверка на дейността на *АД - престъпление по чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

По тези правни квалификации на деянията съдът ги призна за виновни.

В инкриминирания период подсъдимите са били длъжностни лица, съгласно чл.93 т.1 б.А от НК. На тях е било възложено да изпълняват със заплата  постоянна служба в държавно учреждение – „Автомобилна администрация“, Областен отдел – *и не са извършвали дейност само на материално изпълнение. Според длъжностните характеристики, подписани от тримата подсъдими основната цел на заеманата от тях длъжност била извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията и извършване на административно обслужване при осъществяване на функциите на областния отдел. Съгласно  чл.92 ал.1 от ЗАвтП, в изпълнение на задълженията си по чл.91, длъжностните лица следвало да извършват проверки и да съставят актове за констатираните нарушения.

 

От субективна страна горните престъпления тримата подсъдими са извършили виновно – при пряк умисъл, който единствено е възможен при престъплението подкуп. Подсъдимите са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, те са ги целяли, предприемайки сетивни действия, с които са поискали подкупите, чрез даване на общи разяснения, че са налице множество нарушения, но с получаването на дар, ще бъдат съставени актове за по-малко от тях, т.е.не за всички нарушения, или респективно, ще бъдат съставени за по-леко наказуемите нарушения, а в някои от случаите изобщо да не бъдат съставени актове. Те са действали и в съучастие за повечето деяния, като всеки е бил наясно с действията на другия и е бил съгласен с тях. Въпросните комбинации съучастна деятелност са били извършени така според доказателствата, обсъдени по-горе, както е посочено в обвинението и по същия начин съдът прие в присъдата становището на прокурора досежно този елемент от престъпленията подкуп.

Не е налице твърдяното от защитата процесуално нарушение, свързано с непосочването на конкретните административни нарушения до степен на точната им правна квалификация. На първо място това възражение от настоящия състав е отхвърлено още на фаза разпоредително заседание. Това становище на съдебния състав не е обжалвано от защитата по инстанционния контрол. На следващо място, следва да се посочи, че липсата на допуснато в изложения смисъл процесуално нарушение от прокурора е обсъдено от Апелативен съд *  при проверка на  акта на предходния състав на съда по това дело, след проведеното първо разпоредително заседание.

Настоящият съд споделя доводите по същество в тази насока на представителя на държавното обвинение. По делото е абсолютно установено, че подсъдимите са предприели горния подход, за да мотивират транспортните дружества чрез ръководствата им да предоставят неправомерните дарове чрез техниката на тяхната умишлена неконкретизация. По този начин подсъдимите са си оставяли “вратички”за по-нататъшното осъществяване на престъпното посегателство, както впрочем и реално са процедирали. В някои от проверките са съставили актове още в хода им, които са по-тежко наказуеми, друг път са ги спестили напълно, в трети път накрая на проверката за издали само актове за дребни провинения по транспорта. Обсъди се по-горе, а и  законът позволява различно интерпретиране на стореното в рамките на фактическите констатации какво точно административно нарушение осъществява дадено лице, което е преценка именно на контролните органи и е в техните правомощия като длъжностни лица в случая. Умишленото спестяване на точното описание и квалифициране на нарушението е напълно относимо именно към престъплението подкуп в случая. Както правилно прокурорът отбеляза, такава конкретизация би означавало да си измисли факти в исканата от защита насока. На още по-силно основание такива факти и съдът не може да изфабрикува в постановената по делото присъда, защото фактите по делото са именно в насока на общо, неуточнено и завоалирано  обосноваване на исканите подаръци, което е било заявявано на всеки от  свидетелите Д.*, *, *. Този извод логически прави неоснователно и другото възражение на защитата, че са налице измамливи действия, а не подкупни. На първо място, липсата на ясно дефинирани от подсъдимите нарушения прави невъзможно от една страна изследване на измамливо мотивиране на засегнатите лица. И това е така, защото със същата сила това важи и за измамливите действия, защото по фактите от делото и те са неконкретизирани. Не може да се приеме, че  подсъдимите са “плашили” проверяваните дружества с измислени деяния, за които изобщо не са мислели да съставят актове, за да се разсъждава на плоскостта на извършено престъпление измама. Но настоящата казуистика не е такава. Напротив, тя разкрива типичната за престъплението подкуп цел и типично постигнатия за това престъпление резултат – така както го вижда правната доктрина и съдебната практика. Установи се, че с оглед търсения корупционен резултат и степента на неговото постигане, дейците са предприемали или не действия по съставяне на актовете за констатираните от тях нарушени, или са съставяли за по-тежките, или за по-леките нарушения, когато вече са приели дара.

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение на която и да е от фирмите, засегнати ще бъдат интересите именно на пряко осъществяващите дейността с оглед поставянето от страна на подсъдимите на началото на административнонаказателното производство. Законосъобразният изход е бил „дарителите“ да не противодействат на официалното констатиране на нарушението и да понесат съответните санкции или да оспорват наказателното постановление пред съда. Вместо това те съзнателно са избрали корупционния подход. Направили това не за да се разпоредят със свои права, а за да избегнат административнонаказателна отговорност, като са дали облаги на длъжностни лица, в чиито кръг от правомощия е фигурирало констатирането на административни нарушения.  С този подход и нагласа са действали и предадените на съд лица. Като са съставили актове само за част или за дребнонаказуемите нарушения, те са осуетили възможността да се стигне до по-сериозно наказване, към какъвто резултат са се стремели и дарителите. Т.е. двете страни са участвали в двустранни нищожни сделки с инкриминирания по делото предмет – корупционните дарове. Както е посочено от  обвинението даровете са давани, за да се съставят актове за по-леките административни провинения, т.е. не за всички нарушения, или пък изобщо  да не се съставят такива. В случая правилната  квалификация на извършеното е именно по чл.301, ал.1 от НК защото наред с изложеното, подкупът е поискан от лица, осъществяващи, подлежаща на контрол от страна на подсъдимите дейност и е даден именно в тази връзка, а не вследствие измамливо поведение.

С оглед на това, съдът не прие идеята за преквалификация на извършеното по чл.209, ал.2 от НК. Становището на съда, че не са налице измамливи действия, прави безпредметно обсъждането на довода на адв.* дали деянията биха могли да се преквалифицират по чл.209 от НК с присъдата без да има изменение на обвинението по чл.287 от НПК.

На следващо място - да, настоящите престъпления не са разкрити по начина, искан от защитата - чрез оплакване на пострадал, прилагане на СРС с белязане на паричните знаци, предназначени като дар, или пък предварителното им описване по  серийни номера на банкнотите  /което  не е СРС/, чрез проследяване на дееца и задържането му по време на извършване на деянието или непосредствено след него. Но спецификата на настоящия случай изобщо не разкрива такава възможност. Установи се, че засегнатите дружества чрез представляващите ги лица продължително във времето във всичките осем случаи са предоставяли даровете, даже в първия случай сами са си определили и “тарифата” за благоприятния резултат, което обаче се оказала занижена. Т.е. никой от тях не е предприел действия за пресичане на обсъжданата порочна практика, въпреки, че след последната комплексна проверка през пролетта на 2019г.на свид.* й “дошло до гуша” и се зарекла, че повече подкупи няма да дава, или поне в не-толкова кратък период от време. Така че, в случая настоящото наказателно производство е стартирало по съвсем различен начин, което е наложило разкриване на престъпленията, които са били извършени в предходен момент от време спрямо старта на разследването.

Гореизложеното пренася обсъждането тук на утежнената правна квалификация на престъпленията, които според прокурора са извършени чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.

Становището на съда в горния пасаж досежно инкриминираната дейност на предадените на съд лица елиминира възможността те да са изнудвали засегнатите лица. И това е така на първо място като фактическа обусловеност. Установи се несъмнено по това дело, че никой от свидетелите не се е противопоставил категорично на претенциите на подсъдимите, а в сравнително в кратък период от време са дали и съответните дарове след поискването им, макар и с проявеното възмущение и първоначално противопоставяне на свид.*. Те не са били изнудени за това с предприет интензитет и активна насоченост за реализация на целта, вкл. за което се допуска от страна на дейците да се предприеме дори и заплашване, тъй като изнудването се свързва с действията по принудата, съгласно предвидените за това състави на другите престъпления в НК против личността. Деянията по тази правна квалификация не се извършени и от правна страна, така както изисква законът и така, както е установила съдебната практика.

Изнудването предполага поставяне на изнудвания в ситуация, от която той няма друг изход освен да изпълни условията на изнудващия, без да претърпи вреди, както е приел и ВС в т.9 от Постановление № 8 от 1981г. на Пленума. За подкуп, осъществен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение не е необходимо да е употребена сила или заплашване, за да бъде принудено лицето да даде дар противно на волята си, достатъчно е служебното положение на длъжностното лице да му дава право да извърши или да не извърши такова служебно действие, каквото е необходимо за разрешаване на поставения от изнудваното лице въпрос. В този смисъл – Р 285-1980-І и Р 86-1978-I Н.О. ВС, а въпросът за еднаквия смисъл на употребените фрази в различни текстове на НК е изяснен в ТР № 72/74г. на ОСНК, ВС.  А иначе, напълно възможно е при подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение да е налице и използване на сила и/или заплашване, но такова деяние не е осъществено под каквото и да е форма на изнудване от страна на подсъдимите в настоящия казус.

Както се посочи и по-горе, в разговорите с подсъдимите при искането на подкупите от една страна не са били точно конкретизирани последиците от констатираното поведение на транспортните предприятия, макар че се е твърдяло в случая включително отнемане на лиценз, освен високи размери на предвидените в закона наказания. По този начин не може да се приеме, че евентуално дружествата ще бъдат толкова тежко санкционирани, с което да бъдат поставени в застрашаваща ги ситуация и единствено възможна такава. Никой от свидетелите, с които са комуникирали подсъдимите не са били поставяни от някой от подсъдимите в ситуация, в която да са принудени да дадат поисканите дарове, за да не извършат подсъдимите вменени им по служба задължения, при изпълнение на които свидетелите биха се поставили в опасност или биха били накърнени техни законни права и интереси.

          На следващо място, самите компетенции на подсъдимите по закон не предпоставят възможност за предизвикване на такава ситутация на неизбежност със свидетелите и ръководствата на проверяваните дружества. И това произтича от липсата на правомощия на подсъдимите за налагане на наказания, вкл.за предприемане на действия по отнемане на разрешение за конкретна транспортна дейност, например лиценз за извършване на обществен превоз на пътници и товари. В тази смисъл възраженията на защитата са основателни.

         Подсъдимите съобразно длъжността, която са заемали са имали право да констатират извършването на административни нарушения, да съставят констативни протоколи от извършените проверки, да дават предписания и да съставят актове за установяване на нарушенията. Съставянето на АУАН предпоставя единствено стартирането на административното производство, което може да приключи с издаване на наказателно постановление за наложено административно наказание глоба или имуществена санкция на юридическото лице, да се наложат принудителни административни мерки, като временно лишаване от права, да се пристъпи към процедури за отнемане на разрешение за дейности, за които законът предвижда  лицензионен режим или пък да се прекрати производство поради недоказаност, маловажен случай и т.н. Въпросът е, че за тези последици, предвидени в закона, никой от подсъдимите не е можел да взема решения.

         Компетентността на подсъдимите е била ограничена в горния диапазон – проверки и съставяне на актове, включително даване на предписания, като нито един от тримата не е бил оправомощен да налага наказания за констатираните нарушения. Единствено в кръга правомощията на административнонаказващия орган е да прецени съдържанието на акта и да издаде наказателно постановление, с което да наложи съответна санкция при наличие на основания за това. В конкретния случай, административнонаказващ орган е бил Главният и. или Началникът на ОО “АА”. Субект на изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение, в конкретния случай е можело да бъде само административнонаказващия орган. Констатациите в един административен акт за установяване на административно нарушение могат да бъдат оспорени, като провереното лице има възможност да се защити по-нататък в процедурата, поради което и няма как актосъставителят (в каквато роля единствено са били подсъдимите) да постави това лице в положение, принуждавайки го да даде дар, в което да застраши или накърни негови права и законни интереси с извършване на действия по служба, именно защото актосъставителят не може да го накаже. Той може единствено да констатира деяние, което ще подлежи на по-нататъшно третиране от органа, който евентуално ще може да накаже или не лицето. Освен това, принципно положение е, че изнудване може да има само, когато търсещия съдействие от длъжностното лице отстоява свои законни права и интереси, които длъжностното лице отказва да удовлетвори с цел да получи дар и така злоупотребява със служебното си положение. В случая съдействие се търси за констатиране на минимални нарушения или съответно неотразяването им. Изнудване няма, защото свидетелите не са били поставени от подсъдимите в ситуация, от която да нямат изход, без да претърпят вреди, защото друг орган е имал в случая решаващата дума по въпроса с наказанията. Споделя се и цитираната от адв.* съдебна практика – Р 370-2014-ІІІ НО ВКС, както и Р 95-1998-5чл.с-в ВКС.

         Предвид това, съдът оправда подсъдимите по посочената по-тежка квалификация, вменена им с обвинителния акт по чл.302, т.2 от НК.

Основателно е и възражението за липса на съучастие с неустановени по делото лица.

Съдът призна подсъдимите * и * за невинни и в това, деянието на 05.04.2019г. да са осъществили чрез неустановено лице, което да е действало като извършител. Прочее такива факти не се твърдят в обстоятелствената част  на обвинителния акт, които за този случай са изложени на стр.11 от прокурорския акт, където липсва твърдение на прокурора неустановеното лице по делото, което е било изпратено от подс.* да вземе „дара“ от свид.* и да им го предаде, да е знаел за престъпния характер на договореното. Същевременно в диспозитивната част касателно това обвинение изписаното от прокурора пояснение „чрез неустановено лице, като извършител“ възлага задача на съда да изчисти с присъдата всякакво съмнение относно престъпна деятелност на подсъдимите и на трето неустановено лице, която освен че не се твърди в ОА и няма как да остане в един осъдителен диспозитива, е и абсолютно недоказана. В случая това се налага и от обстоятелството, че за свид.* прокурорът в обвинението изрично е посочил неговото несъзнателно участие,            което като изказ отсъства за третото лице относно деянието на 05.04.2019г. В случая, независимо дали пояснението на прокурора се отнася до подсъдимите или касае третото лице за коментираното деяние, съдът с присъдата постанови в тази част оправдателен диспозитив, каквото възражение изрично бе направено и от защитата на разпоредителното заседание и настоящият съд тогава обяви, че това е въпрос по същество /РЗ от 28.09.2020г.л.266 гръб съд.пр./.

Поради недоказаност, настоящият състав на съда оправда подс. * за това, деянието на 26.10.2018г. да е осъществил в съучастие с неизвестен извършител, което не бе поддържано и от прокурора в пледоариите. Не се събраха доказателства  в хода на съдебното дирене за каквато и да е причастност на вероятен колега на подс.*, непосочен и от прокурора, който да е извършил наред с * престъпно поведение по искане и приемане на дар, в каквато насока са и  показанията на свид.*.

            В заключение, основното възражение на подсъдимите е против доказаността на повдигнатите обвинения.

Осъщественият по-горе анализ на доказателствените източници, приобщени в настоящото наказателно производство, дава отговор на това възражение, като този съд е на становище, че за престъпната деятелност на предадените на съд лица са налице достатъчни по обем и тежест доказателства, разкриващи извършителството в тяхно лице в горните комбинации като съизвършители в съучастие, както и за самостоятелно извършените деяния.

           

*************

Съобразно правната квалификация на извършеното от всеки от  подсъдимите престъпление по чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е до шест години лишаване от свобода и глоба до 5000 лева. Наред с това законът предвижда лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 вр. чл.301 ал.4 от НК - да се заема държавна или обществена длъжност и/или да се упражнява определена професия или дейност, както и отнемане на предмета на престъплението или присъждане на неговата равностойност /чл.307а от НК/.

Съдът, като взе предвид от една страна степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние – висока, с оглед обществените отношения, които се явяват засегнати и отражението на извършеното върху държавността като цяло, както и обществената нетърпимост към явлението подкуп, и от друга - степента на обществената опасност на дейците – ниска, предвид добрите им характеристични данни, намери, че наказанията следва да се определят при условията на чл.54 от НК за всеки от тях, както следва:

За подс.* около средния размер на наказанието лишаване от свобода  при условията на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства. За * и * под средния размер на наказанието лишаване от свобода на предвиденото такова в закона и под наказанието на подс.* с оглед обстоятелството, че тяхната престъпна активност не е така засилена, както на първия подсъдим. Така, с присъдата настоящият съд определи на подс.* наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лева, а за другите двама подсъдими – наказание от по две години лишаване от свобода и глоба по 3000 лева. Индивидуализиращите отговорността признаци за подсъдимите са идентични и ще бъдат разгледани общо, като единствената разлика помежду им е обстоятелството за повечето извършени деяния от подс. *. И за тримата дейци съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите им характеристични данни и семейният им статус – семейни, с грижа към деца, без констатирани противообществени прояви до извършване на деянията, с чисто съдебно минало, а за * понастоящем и трудово ангажиран в частния сектор в областта на транспорта, а преди за всички тях - продължително ангажирани в този държавен сектор. Безспорно те са добри професионалисти, което обаче в известна степен ги е и улеснило в престъпната им деятелност, именно поради изложените съображения по лавиране в специалната  материя, която им е била отлично позната и  по този начин са мотивирали дарителите чрез исканите суми, за да  получат неследващите им се дарове. Това се отразява и на обществената опасност на деянията, които сами по себе си съдът определя като завишена. Касае се за усложнена престъпна активност, в продължителен период от време с  регулярно осъществявани отделни деяния в различни съчетания като съизвършителство, а и самостоятелно, като за подс.* това се отнася в най-висока степен  и нормално се отчита от съда като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство за него при съобразяване на критериите по чл.57 ал.2  вр. чл.54 от НК като комплекс от кумулативни наказания за всеки един от виновните лица.

Това се отнася както за наказанието лишаване от свобода, така и за глобата, която е между средния и максималния размер за *, а за подсъдимите * и * тя малко над средния размер, като са съобразени в тази връзка и данните за имущественото положение на подсъдимите. Всички те са били дългогодишно професионално и трудово ангажирани на длъжности със заплата, а за * са налице и доказателства относно стопанисвани от него и семейството му множество недвижими имоти.

Обстоятелството, че свидетелите предоставили даровете, са допуснали нарушения, довели до възникване на ситуации за искането им от подсъдимите, както  и факта, че самите те са ги своеобразно казано “улеснили”, защото безропотно са давали подкупите (за * и *), а за *  впоследствие вече била установена практика на “даряване” почти при всяка проверка в инкриминирания период, не омаловажава обществената опасност на стореното. За индивидуализацията на наказанията съдът прие, че данните за влошено здравословно състояние на подс.*, а и * след задържането им по време на настоящия наказателен процес, са били епизодични и инцидентни. Не са налице доказателства за трайни заболявания и влошено здравословно състояние за когото и да е от подсъдимите,  които да следва да се отчитат като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Следва да се подчертае, че всяко престъпление, извършено от подсъдимите освен, че е продължавано, е извършено и чрез две изпълнителни деяния на основания състав на престъплението подкуп – първо чрез акт, иницииращ даването на дара и второ – чрез акта на  приемането му и се касае за облаги във висок размер. Обществената опасност на стореното е до такава степен завишена, че заплашва устоите на Държавата.

Настоящият съд при постановяване на присъдата намери, че наказанията лишаване от свобода следва да бъдат изтърпени ефективно от всеки един от подсъдимите на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим. Преценявайки обстоятелствата, относими към начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и за тримата извършители, съдът стигна до извод, че целите на наказанието в конкретния случай са непостижими при отлагане на изпълнението на това наказание, при което независимо от формалното наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за всеки един от тях, съдът постанови наказанията лишаване от свобода да се изтърпят реално. Необходимо е подсъдимите да бъдат изолирани за срока на наказанието от естествената им среда, което ще осигури възможност да преосмислят поведението си и да вземат мерки за промяна в посока стриктно спазване на закона и въздържане от нерегламентирани действия, уронващи престижа на държавността като цяло.

Дългогодишната нагласата на подсъдимите за регулярно във времето и редовно като резултат получаване на нерегламентирани доходи за сметка на институцията, част от която са били, подронването на авторитета й пред различни търговски дружества, вкл.и управлявани от чужди граждани, показва по недвусмислен начин, че целите по чл.36 от НК са недостижими при отлагане на изпълнението на основното наказание и именно затова съдът определи първоначален общ режим за изтърпяването му и за тримата подсъдими *, * и *. Това ще даде и ясен сигнал в предупредителна насока към останалите членове на обществото, каквато цел също се преследва с налаганото наказание.  Т.е. по този начин ще се постигне ефектът, преследван от законодателя за индивидуално поправяне на извършителите на престъпното посегателство и за   предупредително-възпиращо въздействие спрямо останалите членове на нашето общество.

На основание чл.301 ал.4 вр.чл.37 ал.1 т.6 от НК с оглед гореналожените на подсъдимите размери на наказанията лишаване от свобода, съдът лиши всеки един от тримата от право да заема държавна длъжност в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Съдът прие да наложи и тези наказания, съобразявайки  размерите им с този на основното наказание, с което те се налагат едновременно, тъй като прецени, че за постигане целите на наказанието е необходимо за посочените срокове тримата подсъдими да нямат възможност да заемат същите или по-високи длъжности в системата на Държавната агенция „Автомобилна администрация“, от които позиции са се възползвали, за да извършат престъпленията, за които бяха осъдени. Постановеното лишаване е независимо от факта, че понастоящем те са освободени от тези длъжности, като при липса на забрана в горния смисъл, подсъдимите биха могли да се върнат в този държавен сектор. Следва да се уточни, че не се касае за лишаване от права, с които подсъдимите не разполагат. Напротив понастоящем всеки от тях може да бъде отново нает на държавна длъжност в посоченото предприятие.

Същевременно съдът намери, че за поправянето на всеки от тримата подсъдими не е необходимо да бъдат налагани повече ограничения, свързани с бъдещата им трудова ангажираност и затова не ги лиши от право да упражняват определена професия или дейност по чл.37 ал.1 т.7 от НК и прие, че същите могат да работят, след изтърпяване на наказанията им, ако решат по специалността си в частния сектор, където понастоящем е трудово ангажиран подс.*.

По този начин, с избрания вид и размер на наказанията и начина на тяхното изтърпяване, могат успешно да се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК.

Съдът не намери основания за приложимост разпоредбата на чл.55 от НК спрямо който и да било от тримата подсъдими, тъй като в конкретния случай, най-лекото предвидено в закона наказание – Лишаване от свобода в минималния размер по общата част на НК – 3 месеца, не се оказва несъразмерно тежък спрямо извършеното от подсъдимите по смисъла на посочената разпоредба. Напротив, осъществените прояви, сами по себе си е такива, че изискват налагане именно на предвидените в закона санкции, индивидуализирани от настоящия съд, за да се постигне нужният предупредително-възпитателен ефект на наказанието. 

            От гореналожените  наказания лишаване от свобода на всеки от подсъдимите съдът приспадна в съотношението по чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК времето, през което са били задържани по настоящото дело за 24 часа със заповед по ЗМВР, с постановление на прокурор от ОП-* за 72 часа и с мярка за неотклонение Задържане под стража в периода от 02.10.2019г. до 28.05.2020г. включително и за тримата, както и с мярка за неотклонение Домашен арест в периода от 29.05.2020г. до 05.10.2020г. включително отново и за тримата подсъдимите *, * и *.

            Съдът счете, че в настоящия случай са налице основанията по чл.307а от НК. Поради това с присъдата осъди подс.* * да заплати в полза на Държавата сумата от 9400 /девет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща стойността на предмета на престъплението като сбор на даровете по всичките деяния, формиращи продължаваното престъпление. Съдът на същото основание и по същите правила осъди подс.ПТ, да заплати в полза на Държавата сумата от 3650 /три хиляди шестстотин и петдесет/  лева, представляваща стойността на предмета на престъплението по неговото обвинение, и респективно - осъди * да заплати 3250 /три хиляди двеста и петдесет/ лева. Това са сумите , получени като дарове от подсъдимите, т.е. те са предмета на престъпленията и имат имуществен характер, съгласно т.3 от Постановление № 8/ 81г. на ПлВС.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ

 

При постановяване на присъдата съдът реши, че приобщените веществени доказателства следва да останат приложени по делото, като няма пречка при изричното им поискване от правоимащи лица, тъй като са в оригинал, да бъдат ксерокопирани и заверени копия от тях да бъдат предоставени на съответните заинтересовани лица. Това се касае до следните веществени доказателства:

Иззети с протокол за претърсване и изземване на 02.10.2019 г. от жилище в **, ползвано от * - копие на нотариален акт № * том I, peг. № 9827 дело № 166/2015 г. и копие на нотариален акт № * том VII, peг. № 8120 дело № 1198/21.11.2018 г., приложени в досъдебното производство към протокола в том 2;

Иззети с протокол за претърсване и изземване на 02.10.2019 г. от апартамент, находящ се на адрес гр. *, *, обитаван от * документи без подписи и печати, приложени в досъдебното производство към протокол за оглед в том 13;

Приложените в досъдебното производство към протокола за оглед в том 13, предадени с протокол за доброволно предаване от * в в кабинет 202 на ОО АА в гр.*, *:

- Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие *АД, от 22.07.2019 г., с вх.№ 81-00-23-845/24.07.2019 г., в оригинал-5 листа, писмо с отбелязване със синя химикалена паста, взрху пресниман текст, декларация със отбелязвянане със синя химикалена паста върху копие, разпечатка от Търговски регистър, плик с клеймо 12.6.2019 г., копия на документи-4 листа, декларация от * в оригинал, приемо-перадаветелен протокол в оригинал, разпечатка-общо 16 листа, приложени като приложение 1.

- Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие * ЕООД, от 26.10.2019 г., с вх.№ 80-00-23- 569/26.10.2018 г., в оригинал-5 листа, декларация от * в оригинал, приемо-перадаветелен протокол в оригинал, изведтие за доставяне в оригинал, копие на писмо, разпечатка-общо 10 листа, приожени като приложение 2;

- Констативен протокол за извършена комплексна проверка в предприятие *ЕООД, от 18.03.2019 г., с вх.№ 12-00-00- 1006/15.04.2019 г., в оригинал-8 листа, декларация от * * в оригинал, копие и в оригинал на общо пълномощно, разпечатка от търговския регистър, разпечатки от ИА“АА“, копие на заповед № 181/15.03.2019 г., копие на писмо, с изписване в долния десен ъгъл със синя химикалена паста, разпечатки от ИА „АА“-общо 10 листа, приожени като приложение 3;

-            Копие на заповед № РД 12-268/11.07.2019 г., приложена като приложение 4;

-            Копие на заповед № РД 12-269/11.07.2019 г., приложена като приложение 5;

Приложени в т.3 на ДП:

Получени от ОО „Автомобилна администрация“ с писмо:

-            в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 13.01.2019 г.;

-            в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 21.05.2019 г.;

-            в оригинал констативен протокол от извършена комплексна проверка на *ЕООД от 13.06.2017 г.;

-            в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 28.08.2018 г.;

-            в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 30.05.2018 г.;

-            в оригинал констативен протокол от извършена тематична проверка на *ЕООД от 28.02.2018 г.

Веществените доказателства, предадени с делото в Окръжен съд * / рег.№ 13/20/, а именно:           1/един/ брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел S8, черен на цвят със слот само за една карта, с IMEI *, и вътре СИМ карта № *, с надпис и логото на А 1, предадени с протокол за доброволно предаване от 02.10.2019 г. от * и 1/един/ бр.мобилен телефон марка „Самсунг А5“, бял на цвят със СИМ карта на Теленор с № *, предадени с протокол за доброволно предаване от 02.10.2019 г. от подс.*, съдът прие, че те следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

Налице са  основанията по чл.53 ал.1 б.А от НК. Това са вещи принадлежащи на подсъдимите * и *, тъй като са били предадени от тях на досъдебното производство и предявени им в съдебно заседание те потвърдиха, че телефонните апарати им принадлежат и те са ги ползвали в инкриминирания период, като не са имали предоставени служебни телефонни апарати. Видно от класифицираните материали по делото, именно тези технически устройства за мобилна комуникация са били използвани от подсъдимите * и * при извършване на деянието по п.8 от обвинителния акт и за което бяха признати за виновни от съда в комуникацията им със свидетелите *, а за * и със свид.*, който телефонен номер тя посочи в разпита си. Тези техни вещи са послужили за извършване на престъплението, поради което подлежат на задължително отнемане и в този смисъл съдът се произнесе с крайния си съдебен акт по делото.

Следва, след влизане на присъдата в сила, изготвените ВДС по приложените СРС,  отделени в самостоятелен том,  да останат на съхранение в Регистратурата за класифицирана информация при Окръжен съд – * до изтичане на предвидения в ЗЗКИ срок, след което да бъдат унищожени по съответния ред.

На основание чл.189 ал.3 от НПК настоящият съд осъди подсъдимите *** да заплатят направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 992,40 лева /деветстотин деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.*, като всеки от тях да заплати по 330,80лв. /триста и тридесет лева и осемдесет стотинки/, а по сметка на Окръжен съд - *, в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата от общо 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направените разноски в съдебното производство, като всеки от тях да заплати по 40 /четиридесет/ лева.

Сумата от 120 лева е заплатена на преводача за разпита на свидетеля *, което възнаграждение на общо основание подлежи на присъждане като направен разход в наказателно производство, в което те са признати за виновни и не касае ангажиране на преводач за участие на самите подсъдими в производството,  защото са български граждани, владеещи български език и не попадат в хипотезата на Глава 30а от НПК вр.чл.189 ал.2 от НПК.

            По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: