Решение по адм. дело №128/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 228 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба на В. А. М. с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат Н., против Заповед № 24РД09-532 от 04.10.2024г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК е наредено премахването на обект: „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрита с ламарина”, съответно с площ 16.00 кв. м., ситуирана на терен частна собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.965, изградена в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи се, че не е неизвестен извършител както е приел административният орган и не е самонастанил се собственик на обекта. Твърди, че преди повече от трийсет години, през 1987г.-1988г., по тогава действащите министерски постановления и укази, ТКЗС – [населено място] е дало местата за отглеждане на животни. След наводнение архивът на ТКЗС е унищожен, а документите са погинали в избухнал пожар. Твърди се, че повече от десет години владее непрекъснато, спокойно и необезпокояван от никого имота с идеята да свои при равни квоти от по една втора за всеки / име се предвид с И. Ж. И./ от двата недвижими имота с идентификатори № 56784.504.232 и № 56784.504.965.

Ответникът – Кметът на район „Северен“ при община Пловдив оспорва жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание проведено на 24.04.2025г. Съдът е дал подробни указания на ответника относно съобщаването на оспорената заповед и на Констативен акт №7 от 16.07.2024г. Ответникът представя Констативен протокол от 07.10.2024г. /л.62 по делото/, от който се установи, че Заповед № 24РД09-532 от 04.10.2024г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив е облепена на входната врата на обекта на [улица]от гара „Филипово“ и на таблото на входа на район „Северен“ поради неоткриване на собствениците на проверяваните обекти.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, тъй като е депозирана в деловодството на район „Северен“ на 18.10.2024г.

Жалбата е подадена от имаща правен интерес от оспорването страна във връзка с твърдението, че процесният обект е негов.

Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е стартирало във връзка с извършена проверка на инспектори и специалисти при район „Северен“ при община Пловдив, която е обективирана в Констативен акт № 7 от 16.07.2024г./л. 24 по делото/.КА е подписан от длъжностните лица.

Установен е незаконен строеж представляващ стопанска сграда, състояща се от дървена носеща конструкция от колони и греди, покрита с ламарина”, съответно с площ 16.00 кв. м., ситуирана на терен частна собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.965. Светлата височина на конструкцията между терена и горния ръб на покрива е 2.20м в края, който е към улицата, оформен е лек наклон на покрива за оттичане на дъждовни води. Приблизителни размери: 4м на 4м. Застроената площ е 16 кв.м. Установено е, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ. Приложена е снимка без окомерна скица.

Констатирано е, че за проверявания обект няма строителни книжа, разрешение за строеж и разрешение от съсобствениците. Установено е, че имотът с идентификатор № 56784.504.965 е собственост на наследници на С. С. С., съгласно НА №62, т.11, д.2185/1947г. – М. Н. В..

Съставен е Констативен протокол от 16.07.2024г., подписан от служители при район „Северен“, относно съобщаването на КА. Същият е облепен на входните врати на обектите на [улица]и на таблото на район „Северен“. Представен е снимков материал относно облепването на КП на обектите.

Следва да се посочи, че по административната преписка е представен препис от НА, коментиран в Констативен акт № 7 от 16.07.2024г.; Удостоверение за наследници /л.38, 39 по делото/, както и заявление от М. Н. В. до кмета на район „Северен“, в което се сочи, че е собственик по наследство на ПИ с идентификатор № 56784.504.965. При направено трасиране на имотните граници е установила, че собствениците на съседните имоти незаконно са навлезли в имота й и са изградили стопански постройки. Посочва конкретни параметри от навлизането в имота й.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № 24РД09-532 от 04.10.2024г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК е наредено премахването на обект: „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрита с ламарина”, съответно с площ 16.00 кв. м., ситуирана на терен частна собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.965, изградена в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Я. Р., неоспорена от страните.

Съдът кредитира СТЕ, ведно с приложенията към нея, като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.

Вещото лице посочва, че Кадастралната карта на [населено място] е одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК. За процесния имот е одобрено последно изменение със Заповед № КД- 14-16-173/10.02.2012г. на Началника на СГКК - Пловдив. В кадастралната карта няма отразени съществуващи сгради в имота.

За ПИ 56784.504.965,[населено място], [улица]посочва: Вид собственост - Частна; Вид територия - Урбанизирана НТП - За друг вид производствен, складов обект с Площ - 6737 кв.м., квартал 4, парцел УПИ ХХХIХ- 504.231- за производствена и складова дейност

Изяснява, че теренът, на който се намира ПИ с идентификатор 56784.504.965 по КК не е облагороден, няма улици, няма материални граници между отделни имоти. Върху няколко съседни имота, включително и върху процесния ПИ 56784.504.965 са построени множество постройки, разположени в групи долепени една до друга и по-рядко като самостоятелни сгради. Една част от постройките са с дървена конструкция - колони, греди и покрив и разнообразни покрития /ламарина, етернит, керемиди/. Други са изпълнени със стоманена конструкция. Дървените постройки са с най-различни размери, като повечето са правоъгълни с дължини и ширини от 3,00м до 5-6м и подобни или малко по-големи дължини. Височините на всички постройки са от 1,80м до 3,30м, повечето около 2,20м - 2,50м, като всяка от тях е самостоятелно строена и различна от съседната. Част от постройките са изпълнени в редове и в групи, като някои са оградени с огради от различни материали и са оформени като самостоятелно пространство за ползване /като общ двор/. Между групите постройки са оформени вътрешни „улици", които не следват имотни граници, а са организирани по целесъобразност. Повечето постройки са на видима възраст 20-30 и повече години, с изгнили дървени елементи или ръждясали стоманени конструкции и полуразрушени покривни покрития, изоставени и неугледни, със счупени стъкла и обхванати от паяжини. В тях се намират стари вещи, мебели, следи от оборудване и разнообразни материали. Повечето постройки нямат видим начин на ползване и конкретно предназначение.

В констативния акт няма окомерна скица, на която да е отразено точното местоположение на процесния обект.

Вещото лице е извършило проучването на кадастралната карта и публичните източници със сателитни снимки и при сравнение на виждащото се на тях застрояване със снимката от констативния акт установява, че разпоредената за премахване постройка може да се идентифицира на google - Street View от 2019г. по характерни белези върху стените и околни обекти - кабел от бетонов стълб до дърво зад постройката, надпис върху стената към улицата пред обекта и др.

Вещото лице, при огледа на място, е установило точното място, на което е била разположена процесната сграда, която е съборена преди това. На мястото на процесната постройка в момента на огледа има струпани строителни материали - вълнообразен етернит и дървена дограма.

Експертът посочва, че със Заповед №11 ОА-1614/30.06.2011г. е одобрен ПУП - изм. на ПУП - ПР, с който УПИ „Млечна промишленост - Пловдив" ЕАД е разделен и като част от него е обособен УПИ ХХХ ХХХIХ - 504.231 - за производствена и складова дейност от кв.4 по плана на Североизточна Индустриална зона - [населено място] - Втора част. Процесният ПИ с идентификатор 56784.504.965 по КК съвпада с границите на УПИ ХХХIХ - 504.231 - за производствена и складова дейност. В кадастралната основа на плана няма отразено застрояване.

Изяснява, че за процесния имот е одобрен само един общ ПУП - КРП за територията на Североизточна Индустриална зона - [населено място] - Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №57/03.02.1973г. за Североизточна Индустриална зона - [населено място]. По този план ПИ с идентификатор 56784.504.965 по КК попада в отреждането за УПИ „Млечна промишленост - Пловдив" ЕАД, имот пл.№678 от кв.4 като част от него. В кадастралната основа на плана в процесния имот не е отразено застрояване.

В КККР на [населено място] процесният ПИ с идентификатор 56784.504.965 е записан като частна собственост. По данни от КРНИ собственик на имота е С. С. С., съгласно н.а. №62, том 11, рег.№2131, дело 2185 от 25.12.1947г. на Пловдивски областен съд.

Относно твърденията на жалбоподателя, че процесният обект е построен около 1987г. - 1988г. с предназначение за постройката – отглеждане на животни, се изяснява, че в този период действащ ПУП е ПУП - КРП, одобрен със Заповед №57/03.02.1973г. Отреждането на процесния имот е за УПИ „Млечна промишленост - Пловдив" ЕАД. Изменението на плана, одобрено със Заповед №11 ОА- 1614/30.06.2011г. отделя част от урегулирания поземлен имот за УПИ ХХХIХ - 504.231 - за производствена и складова дейност, като ПИ с идентификатор 56784.504.965 по КК съвпада с границите на новообразувания УПИ.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 223, ал.1,т.8 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

В конкретния случай процесният строеж е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1 т.6 от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган - кметът на район „Северен“ при община Пловдив и съгласно Заповед № 24ОА-967 от 24.04.2024г. на кмета на община Пловдив, с която са предоставени правомощия на кмета на район „Северен по чл.223, ал.1 от ЗУТ.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на оспорващата страна.Явно жалбоподателят е имал възможност да се запознае с мотивите на оспорената заповед, която е с дата 04.10.2024г. и да депозира жалба още на 18.10.2024г. в деловодството на район „Северен“.

Извършено е уведомяване на съставения КА чрез облепване на съобщението на процесния обект по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ.

Проведената процедура от администрацията на район „Северен“ при Община „Пловдив“ е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство.

Съдът намира, че констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният обект - „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрита с ламарина”, съответно с площ 16.00 кв. м., е ситуирана на терен частна собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.965. В КККР на [населено място] имотът е записан като частна собственост. От приетия по делото НА №62, т.11, д.2185/1947г. се установи, че ПИ с идентификатор № 56784.504.965 е собственост на наследници на С. С. С.. Не се представиха от жалбоподателя строителни книжа, документи за собственост за процесния обект. Същият е изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност. В случая не са представени декларации за времето на извършване на строителството или други документи. За времето на извършване на строителството Съдът формира извод от приетата по делото СТЕ и писмените доказателства. От СТЕ става ясно, че към годината, за която жалбоподателят твърди, че е изпълнен обектът, а именно 1987-1988г., действа ПУП-КРП, одобрен със Заповед №57/03.02.1973г. Отреждането на процесния имот е за УПИ „Млечна промишленост - Пловдив" ЕАД. Изменението на плана, одобрено със Заповед №11 ОА-1614/30.06.2011г. отделя част от урегулирания поземлен имот за УПИ ХХХIХ - 504.231 - за производствена и складова дейност, като ПИ с идентификатор 56784.504.965 по КК съвпада с границите на новообразувания УПИ.

Следователно не са изпълнени и изискванията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно които строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Строежът не е търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), която предвижда търпимост за строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

При така установените факти, правилно административният орган е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.

Обстоятелството, че процесният обект е премахнат към настоящия момент е ирелевантно за настоящия правен спор.

С оглед на горните мотиви и след като се установи, че обжалваният акт е валиден, издаден в установената форма, при съобразяване с административно-производствените правила и с материалния закон, то същият е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена

Процесуалният представител на ответника не е претендирал своевременно разноски по делото и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Пловдив, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 24РД09-532 от 04.10.2024 г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.