№ 153
гр. Стара Загора, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20235500500221 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от М. Ж. Б. от гр.К.,
чрез адв. И. Д. от АК – Стара Загора против Решение № 260066 от
30.12.2022г. постановено по гр.дело № 83/2021г. по описа на Районен съд
Казанлък.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно, като са изложени подробни съображения в тази
насока. Въззивникът намира, че приетата за съвместно разглеждане
претенция на въззиваемата Р. Д. Б. за възлагане на допуснатия до делба
жилищен имот в с. Д.С., на основание чл, 349, ал. 1 от ГПК, сама по себе си се
явява неоснователна, а с оглед събрания по делото доказателствен материал -
и напълно недоказана. Счита, че съгласно чл. 349, ал. 1 от ГПК ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено
жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява
дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Т.е, тази
разпоредба е приложима в хипотези, в които на преживелия съпруг е
предоставено упражняването на родителските права, какъвто настоящият
случай не е. На следващо място сочи, че в проведено на 02.12,2021г.
1
съдебното заседание, пълномощникът на въззиваемата Р. Б. ясно и
недвусмислено е заявил, че в този имот е живял само наследодателят на
страните - Ж. Б., тъй като той и въззиваемта Р. Б. са били във фактическа
раздяла, продължила повече от 15 години преди смъртта на Ж. Б.. Р. Б. е
живяла и продължава да живее в имот, собственост на дъщеря й А. Ж. Д..
По отношение на земеделските имоти, намира в тази част обжалваното
решение също за неправилно. Сочи, че в хода на устните състезания в
проведеното открито съдебно заседание на 20.06.2022г., адвокат П. от името
на доверителя си е помолил съда да постанови решение, с което в дял на М. Б.
да се постави част от жилищния имот в с. Д.С., а по отношение на
поземлените имоти по-големият от тях да се раздели на две и М. Б. да получи
реална част от него. Предвид това не може да се приеме, че М. Б. е дал
съгласие по-голямата нива да се възложи в общ дял на двете въззиваеми, след
като категорично е заявено, че той желае тя да бъде разделена и това е
възможно съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза.
Моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, като
съдът постанови решение, съгласно което жилищният имот, представляващ
дворно място с площ от 1200 кв.м, находящо се в с. Д.С., ***, за което е
отредено УПИXIII-1300,1301,1297 в кв. 39 по плана на селото, ведно с
построената в него едноетажна монолитна жилищна сграда и гараж със склад
на един етаж, да бъде изнесен на публична продан.
Моли поземлен имот с идентификатор 70586.10.40, представляващ нива
с площ от 18500 кв.м, пета категория, находяща се в землището на с. С.,
местност „Шумата“ да бъде разделен на два имота съобразно заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена при първоинстанционното
разглеждане на делото, като му бъде дадена възможност да представи за
одобрение проект за изменение на КККР по отношение на този имот.
Въззиваемите Р. Д. Б. и А. Ж. Д., чрез пълномощника им адв.М. Д. от
АК – Стара Загора изразяват становище, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна и недоказана, а постановеното решение е правилно,
законосъобразно и мотивирано в обжалваната му част и изцяло съобразено с
практиката на ВКС. Твърдят, че жалбоподателят М. Б. не е предявил
претенциите си по сметки в производството пред първоинстанционния съд.
Считат, че този срок е преклузивен и следва да се приеме, че въззивникът е
пропуснал възможността правно валидно да предяви подобни претенции,
каквито предявява едва с въззивната си жалба.
Молят да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като
законосъобразно, правилно и обосновано, както и да им бъдат присъдени
направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
2
Предявен е иск по чл.34 от ЗС за делба на съсобствени недвижими
имоти, като производството е във фазата по извършване на делбата.
Приета е за съвместно разглеждане претенцията на ищцата Р. Д. Б. за
възлагане на допуснатия до делба жилищен имот в с.Д.С., ***, на основание
чл.349, ал.1 от ГПК.
В първото о.з. ищцата Р. Б., чрез процесуалния си представител
поддържа претенцията по чл.349, ал.1 от ГПК.
В с.з. ищците чрез процесуалният представител са заявили, че желаят в
общ дял да им бъде поставена нивата в местността “Шумата“ в землището на
с.С..
В последното о.з. ответникът чрез процесуалния си представител
заявява, че желае да получи полагаемата му се идеална част от жилищния
имот и реална част от земеделските имоти.
По делото от фактическа страна е установено следното:
С влязло в сила решение №260339/16.07.2021 г. са допуснати до
съдебна делба следните наследствени недвижими имоти: 1.Поземлен имот
с идентификатор 70586.10.40, с.С., *** по КККР одобрени със заповед №РД-
18-721/17.11.2017г. на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот
от 28.09.2020г., с адрес на поземления имот с.С., местност “Шумата“, площ
18500 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория на земята - пета, номер по предходен план:
010040, съседи: 70586.10.24; 70586.10.39; 70586.10.33; 70586.10.43;
70586.10.37; 70586.10.30; 70586.10.29; 70586.10.18, и 2.Поземлен имот с
идентификатор 70586.57.45, с.С., ***, по КККР одобрени със заповед №РД-
18-721/17.11.2017г. на АГКК, последно изменение,засягащо поземления имот
от 28.09.2020г., адрес на поземления имот с.С., местност “Орманчето“, площ
7000 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория на земята - четвърта, номер по предходен
план: 057045, съседи: 70586.57.80; 70586.57.182; 70586.57.46; 70586.57.44;
при дялове: 1/3 идеална част за Р. Д. Б., с ЕГН-**********; 1/3 идеална част за
А. Ж. Д., с ЕГН-********** и 1/3 идеална част за М. Ж. Б., с ЕГН-**********;
както и 3.Дворно място с площ от 1200 кв.м,, находящо се в с.Д.С., ***, ***,
за което е отреден УПИ ХШ-1300, 1301, 1297, в квартал 39 по плана на с.Д.С.,
ведно с построената в дворното място едноетажна монолитна жилищна
сграда и гараж със склад на един етаж, при граници на имота: улица, УПИ
XII-1311, УПИ V- 1312 и УПИ XIV-1297, 1298, 1299; при дялове: 4/6 идеални
части за Р. Д. Б., с ЕГН-**********; 1/6 идеална част за А. Ж. Д., с ЕГН-
********** и 1/6 идеална част за М. Ж. Б., с ЕГН-**********.
По делото е назначена съдебно-техническа експертизи, с депозирани
заключения, неоспорени от страните, които съдът кредитира. От
заключението на в.л.Д.Т.Д. се установява, че допуснатият до делба недвижим
имот в с.Д.С., ***, *** е неподеляем според дяловете на съсобствениците.
Жилищната сграда е неподеляема, но дворното място е поделяемо на два дяла
и са предложени варианти за разделянето му. Пазарната стойност на
3
жилищния недвижим имот е 55559 лв. като стойността на дела на Р. Д. Б. е
37039 лв., на А. Ж. Д.- 9260 лв. и на М. Ж. Б.-9260 лв. Съгласно заключението
на в.л.Д.М.Д. допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор
70586.57.45, с НТП-нива, е на стойност 10500 лв., а поземлен имот с
идентификатор 70586.10.40, с НТП-нива, е на стойност 24000 лв.
Поземленият имот с идентификатор 70586.10.40 - нива с площ 18500 лв. е
поделяем на два реални дяла, но ще следва да се предостави право на
преминаване с площ около 350-370 кв. м. от дял първи по предложения
вариант за разделяне, тъй като този имот няма достъп по полски път. Двата
земеделски имота са на обща стойност 34500 лв., като 1/3 ид.част-11500лв.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Изборът на способ за извършване на
делбата, зависи от формираните дялове и броя на съделителите, като
приоритет следва да има онзи способ, който ще осигури на всеки
съсобственик получаване на реален дял от съсобственото имущество, а само
по изключение - когато имотът не може да се раздели удобно, той се изнася
на публична продан /арг. от чл.69, ал.2 от ЗН/. За да се ликвидира
съсобствеността е допустимо съчетание между два способа за извършване на
делба, когато до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност
и разнородни имоти /един жилищен имот и няколко нежилищни, незастроени
имоти/, не е възможно оформянето на равностойни дялове между
съделителите, но в делбената маса има достатъчно еднородни обекти, които
да се разпределят между съделителите с приблизително съответстващи на
стойността им дялове. Съдът счита, че в случая следва да се постъпи именно
по този начин като се приложат два отделни способа за извършване на
делбата, тъй като допуснатите до делба недвижими имоти са три- един
жилищен имот и две земеделски поземлени имоти, като съсобствеността
върху жилищният имот не е възникнала само и единствено в резултат на
наследяване.
По отношение на жилищния имот:
Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК ако неподелаемият имот е жилище, което
е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия
съпруг и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово
искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите
съделители с други имоти или с пари. От заключението на СТЕ се установи,
че жилищният имот- УПИ XIII-1300, 1301, 1297, в квартал 39 по плана на
с.Д.С., с построената в него едноетажна монолитна жилищна сграда и гараж
със склад на един етаж, съсобствен между тримата съделители е неподеляем,
т.е. от не могат да се обособят самостоятелни обекти според броя и правата на
съделителите. Отделно от това съделителите не са изявили желание за
внасяне за одобрение на проект за делбата му по реда на чл.201 от ЗУТ.
Според дадените с т.7 на Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по т.д.№
4
1/2004 г. на ВКС, указания, ако единият от съделителите едновременно има
качеството на преживял съпруг и на наследник по закон, и правото на
собственост върху имота - предмет на делбата е придобито от него и от
наследодателя по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена
общност, то преживелият съпруг може да предяви претенция за възлагане по
чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ респ. чл.349, ал.1 от действащия ГПК, а останалите
съделители - по реда на чл.288, ал.З от ГПК /отм./ респ. чл.349, ал.2 от
действащия ГПК. В тази хипотеза наличието на предпоставките за възлагане
на имота по чл.349, ал.1 от ГПК изключват разглеждането на евентуалните
претенции по чл.349, ал.2 от ГПК / чл.288, ал.З от ГПК отм./. Конкуренцията
на правните основания за възлагане според даденото в ТР разрешение следва
да се разреши според принципа, че специалният закон изключва
приложението на общия, като разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ще намери
приложение доколкото не са налице условията за възлагане на основание
чл.349, ал.1 от ГПК, ако преживелият съпруг има друго жилище./ в т.см.
решение №72/08.06.2015 г. по гр.д.№6017/2014 г. на ВКС , I г.о./. По делото е
безспорно установено, че жилищният имот не е бил лично имущество на
наследодателя Ж. М. Б., а е придобит от него и ищцата Р. Д. Б. в режим на
СИО, прекратена на основание чл.28 вр. с чл.27, ал.1, вр. с чл.44, ал.1, т.1 от
СК. В срока по чл.349, ал.4 от ГПК съделителката Р. Д. Б. е предявила
възлагателна претенция и е представила декларация, че не притежава друго
жилище, което не е оспорено, а и не е опровергано чрез насрещно обратно
доказване. Предвид установеното съдът намира, че заявената от Р. Б.
възлагателна претенция с правна квалификация чл.349, ал.1 от ГПК за
основателна и поради наличие на всички, предвидени в закона предпоставки
следва да бъде уважена. Допуснатия до делба недвижим имот: дворно място с
площ от 1200 кв.м., находящо се в с.Д.С., ***, ***, за което е отреден УПИ
ХШ-1300. 1301, 1297, в квартал 39 по плана на с.Д.С., ведно с построената в
дворното място едноетажна монолитна жилищна сграда и гараж със склад на
един етаж, при граници на имота: улица, УПИ XII-1311, УПИ V-1312 и УПИ
XIV-1297, 1298, 1299, на пазарна стойност 55559 лв. следва да бъде поставен
в дял на Р. Д. Б. като за уравнение на дяловете на останалите двама
съделителите, Р. Б. следва да заплати на всеки от тях по 1/6 част от пазарната
цена на имота, а именно по 9260 лв. Изплащането на тези суми следва да
стане в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, ведно със
законните лихви на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Върху поставения в дял на
съделителката Р. Д. Б. недвижим имот, останалите съделители имат
възможност да поискат вписване на законна ипотека съгласно на чл.349, ал.З
от ГПК до размера на вземането си спрямо нея.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията в жалбата. По делото безспорно е установено, че жилищният
имот не е бил лично имущество на наследодателя на страните, а е придобит
от него с ищцата Р. Б. в режим на СИО, прекратена на основание чл.28 вр. с
чл. 27 ал.1, вр. с чл.44 ал.1 т.1 от СК. В този случай намира приложение
5
разпоредбата на чл.349 ал.1 от ГПК досежно възлагането на имота. Ако не са
налице предпоставките на тази разпоредба едва тогава се преминава към
другите възможни хипотези. Твърденията, изложени във въззивната жалба, че
в процесния жилищен имот е живял само наследодателят на страните - Ж. Б.,
тъй като той и въззиваемта Р. Б. са били във фактическа раздяла, продължила
повече от 15 години преди смъртта на Ж. Б.. Р. Б. е живяла и продължава да
живее в имот, собственост на дъщеря й А. Ж. Д. са недоказани, поради което
първоинстанционното решение в тази част е правилно и законосъобразно.
По отношение на земеделските земи:
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 11.04.2022 г. по тълк.д.№2/2021
г. на ВКС, ОСГК, за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, не е
необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и
предназначение. Установено е, че поземлен имот с идентификатор
70586.57.45 по КККР на с.С., ***, одобрена със заповед №РД-18-
721/17.11.2017г. на АГКК, адрес на поземления имот с.С., местност
“Орманчето“, площ 7000 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, четвърта
категория е неподеляем, а поземлен имот с идентификатор 70586.10.40, с.С.,
*** по КККР одобрени със заповед №Р Д-18-721/17.11.2017г. на АГКК, в
местността “Шумата“, с площ 18500 кв.м., с начин на трайно ползване - нива,
пета категория е поделяем, но никой от съделителите не е направил изявление
да му бъде дадена възможност да внесе за одобрение проект за изменение на
КККР. Правата на съделителите в съсобствеността са равни, но тъй като
единият от земеделските имоти е неподеляем, а за втория съделителите не са
изявили желание за внасяне за одобрение на проект за делбата му, то предвид
искането на съделителите Р. Д. Б. и А. Ж.Д. да получат общ дял съдът счита,
че следва да разпредели земеделските земи съобразно вариант втори от
заключението на СТЕ с в.л.Д.М.Д., като на съделителя М. Ж. Б. да се постави
дял I, включващ поземлен имот с идентификатор 70586.57.45, НТП-нива, с
площ от 7000 кв.м., на стойност 10500 лв., а на съделителите Р. Д. Б. и А. Ж.
Д. притежаващи общо 2/3 ид.части, да бъде поставен в общ дял поземлен
имот с идентификатор 70586.10.40, НТП-нива, с площ 18500 кв.м., на
стойност 24000 лв.
Общата пазарна стойност на допуснатите до делба земеделски земи е
34500 лв. като 1/3 идеална част- 11500 лв. Съобразно дяловото участие на
страните се дължи разлика между стойността на полагащите се и реално
получените в дял имоти. За уравняване на дяловете, ищците Р. Д. Б. и А. Ж.
Д. следва да заплатят на ответника М. Ж. Б. сумата от 1000 лв. или всяка от
тях да му заплати по 500 лв.
Оплакванията, направени във въззивната жалба досежно земеделските
имоти, въззивният съд намира също за неоснователни. В производството пред
първоинстанционния съд въззивникът М. Б. не е предявил претенции по
сметките в срока по чл.346 ГПК, който срок е преклузивен, поради което
претенциите които прави едва с въззивната си жалба са вече преклудирани.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
6
че решението е правилно и законосъобразно изцяло, поради което следва да
бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на
събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба следва
на въззиваемите да се присъдят направените разноски по делото за
настоящата инстанция. Видно от представените договор за правна защита и
съдействие въззиваемата А. Ж. Д. е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лв., а въззиваемата Р. Д. Б. е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв. за представителство в настоящото
производство.
Пълномощника на въззивника е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва
да бъде разгледано. Въззивният съд намира същото за неоснователно.
Заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение е съобразено с чл.7
ал.4 от наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което съобразно посочената разпоредба се определя по
следния начин: За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв.
за всяка фаза. За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-
малко от 750 лв. за всяка фаза.
С оглед на това следва въззивникът да бъде осъден да заплати на
въззиваемите по 1800 лв. на всяка една, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260066 от 30.12.2022г. постановено по
гр.дело № 83/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА М. Ж. Б., с ЕГН-********** от гр.К., ***, да заплати на Р. Д.
Б., с ЕГН-********** от гр.К., ***, сумата в размер на 1800лв. /хиляда и
осемстотин лева/, представляваща направените разноски пред настоящата
инстанция – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Ж. Б., с ЕГН-********** от гр.К., ***, да заплати на А. Ж.
Д., с ЕГН-********** от гр.К., ***, сумата в размер на 1800лв. /хиляда и
осемстотин лева/, представляваща направените разноски пред настоящата
инстанция – адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8