№ 2425
гр. София , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110126127 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Ищецът М. Д. ЦВ. е предявил против ответницата К. П. СТ. иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на мерки относно упражняването на родителските права над
роденото по време на връзката им без брак дете С. М. Д., ред. 20.06.2007 г., определяне на
местоживеенето на детето – при бащата, определяне на режим на лични отношения на
детето с майката и присъждане на издръжка, уточнена в съдебно заседание на сума в размер
на 150 лв. мес.
Ответницата К. П. СТ. признава иска.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По молбата с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
1
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., на
ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК (и чл. 127, ал. 2 СК) изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители,
в случай че не се постигне споразумение по упражняването им. Съдът е длъжен да избере
един от родителите, комуто да предостави упражняването на родителските права.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2
СК, са интересите на детето. В § 1, т.5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър
интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
В настоящия случай страните са родители на детето С. М. Д., род. 20.06.2007 г.
Родителите не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК и не
живеят заедно, което неминуемо е от естество да създава разногласия и проблеми при
упражняването на родителските права.
Страните не спорят кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права
по отношение на детето и къде да бъде местоживеенето на детето. Волята на двамата
родители е детето да живее с бащата, който да бъде отглеждащият родител и да упражнява
родителските права. Тази воля съответства на фактическото положение, установено в
социалния доклад, и зачитането й е в интерес на детето, поради което и съдът намира, че на
основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на бащата, при когото и да бъде определено местоживеенето на
детето.
Страните не спорят и относно режима на лични контакти на майката с детето, като
настояват той да се свободен. Съдът обаче е длъжен служебно, на осн. чл. 59, ал. 2 СК да
определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него.
Режимът е следният:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия
месец,
- 10 дни през лятната ваканция и 5 дни пред пролетната ваканция, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата,
- през Коледните празници – на всяка четна календарна година за времето от 10:00
часа на 24.12 до 10:00 часа на 26.12, и през Новогодишните празници – всяка нечетна
календарна година за времето от 10:00 часа на 31.12 до 10:00 часа на 02.01,
- през Великденските празници – на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на
Великден до 17:00 часа на втория ден след Великден (понеделник),
- по всяко друго време със съгласието на двамата родители;
Майката взема и връща детето от и до дома на бащата.
По издръжката на детето
2
Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до
това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.
Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е
трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у
родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и
ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от
година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето,
но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5
СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на
детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени
затруднения за дължащия издръжка родител. В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки
родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето,
като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно
ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето.
Съдът е длъжен служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали
родителят изрично е предявил искане за присъждането на издръжка.
Съобразно диспозитивното начало в процеса съдът е длъжен да присъди поисканата
от ищеца издръжка от 150 лв. мес.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при
раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен служебно да се произнесе за
издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно
присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или
няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и
главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди ответницата, която дължи издръжка, да
плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка,
считано от датата на исковата молба.
По предварителното изпълнение на решението
Следва да бъде постановявано предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката – арг. чл. 242, ал. 1 ГПК.
По държавната такса
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати държавна такса по
сметка на съда върху присъдената издръжка в размер на 216 лв., определена съгласно чл. 69,
ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по
отношение на детето С. М. Д., ЕГН **********, на бащата М. Д. ЦВ., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл. 127, ал. 2 СК на детето С. М.
Д., ЕГН **********, при бащата М. Д. ЦВ., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения на майката
3
К. П. СТ., ЕГН **********, с детето С. М. Д., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия
месец,
- 10 дни през лятната ваканция и 5 дни пред пролетната ваканция, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата,
- през Коледните празници – на всяка четна календарна година за времето от 10:00
часа на 24.12 до 10:00 часа на 26.12, и през Новогодишните празници – всяка нечетна
календарна година за времето от 10:00 часа на 31.12 до 10:00 часа на 02.01,
- през Великденските празници – на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на
Великден до 17:00 часа на втория ден след Великден (понеделник),
- по всяко друго време със съгласието на двамата родители;
Майката взема и връща детето от и до дома на бащата.
ОСЪЖДА К. П. СТ., ЕГН **********, да заплаща на детето си С. М. Д., ЕГН
**********, чрез неговия баща М. Д. ЦВ., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК
вр. чл. 143 СК издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 12.05.2021 г. до
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето.
ОСЪЖДА К. П. СТ., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на съда сумата от 216 лв., допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4